16 декември 2011 г. Тема: строителство, строителен контрол, строителни материали, архитектура, имоти

европроекти на общините. На местните власти се налагат санкции. „Понякога ги оправят за своя сметка или за сметка на гаранцията по договора. Налагаме обаче финансови корекции", каза министърът на регионалното развитие Лиляна Павлова. За пример тя даде ремонт на път за 4,8 млн. лв., възложен от община Созопол по програма „Регионално развитие". Заради пропадане на асфалта администрацията е глобена с 5% от сумата.

„Критиката на представителите на ЕК, които посещават вече приключилите обекти, е че една година след ремонта пътят или детската градина изглеждат като след война", потвърди Гинка Чавдарова от сдружението на общините на среща на евроекс-пертите на местните власти.


16.12.2011 г, с. 10
Бюджетът на програма „Транспорт" свършва
Парите по оперативната програма „Транспорт" ще бъдат изчерпани най-късно до септември догодина. До момента по проекти са разпределени около 1,74 млрд. евро от общо 2 млрд. бюджет на програмата. Това стана ясно по време на годишния отчет за напредъка на „Транспорт" в четвъртък.

Вече са договорени средствата за ремонт и строителство на пътища. За догодина остава подписването на договор за още един жп проект - линията от Първомай до Димитровград. С него бюджетът за железници ще бъде надхвърлен. Целта е, ако след приключването на търговете по останалите проекти бъдат спестени пари, те да се използват за това трасе. В противен случай то вероятно ще бъде прехвърлено в следващия програмен период, който започва през 2014 г.

Догодина трябва да започне и ремонтът на Централна гара в София, за който са предвидени 30 млн. евро. Средства се намериха след отпадането на проектите за подобряване на корабоплаването по Дунав, интермо-далния терминал в София и проекта „Супер Бургас" за ремонт на пристанището в града. С парите от тях ще бъде разширено метрото от бул. „Цариградско шосе" до летището в София, ще бъде направен интермодален терминал в Пловдив и ще се ремонтира жп гарата в града.


16.12.2011 г, с. 10
Промяна - обръщат пари от банки в имот
Основният мотив е страхът за бъдещето на еврото
Христо НИКОЛОВ

Страховете за бъдещето на еврото накараха част от българите да извадят свободните си пари от банките и да ги вложат в недвижима собственост.

„Колкото повече нарастват опасенията за инфлация или сривове на различни валути, толкова по-активно нараства желанието парите да бъдат използвани. Така на пазара се появиха купувачи, които търсят не първи, а втори дом - жилище, в което да вложат парите си." Това се казва в доклад на посредническата компания „Адрес недвижими имоти".

Тенденцията се потвърждава и от други специализирани агенции. Първите съобщения, които сгъстиха облаците около бъдещето на еврото, се появиха в края на септември.

„При нас от началото на ноември се появи новата група купувачи - пренасочващи пари от депозити към имоти. Те се притесняват от сигналите, които идват от Европа.

Не бих казал, че са силно притеснени. Просто усещането за неяснота кара част от хората да действат1', обясни Страхил Иванов, управител на ,Явлена".

Пренасочването на пари не е масова тенденция, но не е и за пренебрегване. „Хората, които вадят пари от банки и ги влагат в недвижимости, представляват не повече от

15-20% от купувачите в момента", обясни Страхил Иванов. При „Адрес" тази група е 12% от началото на ноември.

„Недвижимите имоти винаги са били сигурен пристан при нестабилността на валутите, при несигурно време. Има наченки на преориентация към имотите. Темата е актуална и се коментира много сред нашите клиенти, особено при корпоративните с по-големи спестявания. Свободни пари има и те непрекъснато нарастват", допълни Добромир Ганев, управител на „форос".

Данните на БНБ към края на октомври 2011 г. показват, че физически лица кътат в банки 30,7 млрд. лв., а заедно с парите на фирми и кредитни институции сумата набъбва до 58,18 млрд. лева.

Условията на жилищния и на кредитния пазар също са в полза на купувачите. „Преди 4 години имахме високи цени и ниски лихви, преди две години - ниски цени и високи лихви, а днес сме свидители на рядката комбинация между „ниски цени - ниски лихви", коментира Георги Павлов, изпълнителен директор на „Адрес".

От .Явлена" допълват, че купувачите със свободни средства търсят имоти, които да им носят доходност -жилища или магазини с наематели.

Делото „Октопод" започна на 12 декември в Софийския градски съд. Предстоят многобройни заседания, на които опитните адвокати на Алексей Петров и останалите петима подсъдими ще атакуват прокурорските тези. Проблемът е, че самият обвинителен акт дава хляб не само на защитата, а и подхранва съмненията на всички, които виждат в „Октопод" нещо скалъпено от полицията и недоправено от прокуратурата.

Изнудваните жертви

Два от разделите в обвинителния акт са посветени на пострадали от рекет - бизнесмена Валентин Шотев (Раздел III) и банкера Георги Цветанов и свързани с него лица (Раздел V). Хронологически изнудването на Шотев е от 2000 г., докато събитията с Цветанов се разиграват през 1998 г.

Спорът на Алексей Петров с бившия му съдружник Шотев е за имот в кв. „Лозенец", който те купуват заедно. Три години след сделката от 1997 г. двамата почват да се съдят. Шотев и съпругата му още тогава се жалват от заплахи, Петров се оплаква, че го на-беждават. Прокуратурата, оглавявяна от Никола Филчев, не открива престъпление на Петров, но затова пък води до 2004 г. делото за на-беждаване срещу Шотеви. Съпрузите са оправдани, а гражданският спор за имота приключва през 2007 г. с доброволно споразумение между страните.

Но докато случаят „Шотев" е ясен в обвинителния акт, събитията около банкера Георги Цветанов тънат в мъгла. През 1996 г. Цветанов сам търси Алексей Петров да му събира дълг от близо 2 млн. долара от внос на захар. Били подписани куп фиктивни разписки за десетки хиляди долари, които Алексей Петров взел, за да се представя като човек, изкупил дълга. През май 1997 г. Петров казал на Цветанов, че нищо не успява да вземе, но не му връща разписките. По-късно тези разписки изчезват от обвинителния акт, а Цветанов и Петров се разделят като приятели. До есента на същата 1997 г., когато Петров навива банкера да участва като акционер с апортни вноски в Застрахователна компания „Спартак". Цветанов се съгласява и със свои съдружници и близки вземат 49,78% от акциите на дружеството, което от 1998 г. става ЗАД „ЗК Левски Спартак". За да не изгуби компанията лиценза си, Петров принуждава със заплахи, отвличане и бой Цветанов и хората му да прехвърлят акциите си на две израелски фирми, което става и през 1998 г., и през 1999 г. Следват серия от жалби и оплаквания на Цветанов до различни институции, но не е ясно дали са от началото на 2000 г., или от началото на следващата 2001 г.

Кое дело, кой главен прокурор

Колосални грешки в обвинителния акт идват от показанията на самия Цветанов. Той твърди, че през септември 1998 г. Алексей Петров му казал, че .държал за топките единия от израелските инвеститори, в смисъл, че понеже бил нагазил лука с някакво дело, бил зависим от него (б.р. - Алексей Петров) заради неговите връзки във Вър-хавната касационна прокуратура." В тези твърдения има две грешки. Първата се отнася до връзките на Петров и прокуратурата (Раздел VI), описани в същия обвинителен акт. Там Петров е описан като близък на главния прокурор Филчев, избран на този пост през февруари 1999 г. - 6 месеца след срещата между Цветанов и Петров. А няма никакви данни за връзки на Петров с покойния главен прокурор Иван Татарчев. Втората грешка е за израелския гражданин Маир Овадия, на когото са прехвърлени акциите. Делото срещу чужденеца е описано в обвинителния акт (Раздел VII) и то е от есента на 2001 г., тоест три години след разговора между Цветанов и Петров.

Като чуждо тяло в обвинението по „Октопод" е и целият случай с висшия прокурор Цеко Йорданов, който снема обвиненията срещу Маир Овадия. Няма доказателства за връзка между Йорданов и Петров, освен, да речем, отношенията им с Филчев. Няма връзка между Йорданов и който и да е от останалите в делото „Октопод". Така че делото срещу бившия висш прокурор можеше да се води отделно и той вече да е осъден, ако е нарушил закона.
Снимка на две колони- Бившият висш прокурор Цеко Йорданов попада в групата „Октопод", без да е доказана връзката му с Алексей Петров и другите обвиняеми, става ясно от обвинителния акт.


16.12.2011 г, с. 16
Любимците на държавната „Марица-Изток”
„Банката се е фокусирала върху енергетиката, което никога не съм крил. Банката работи с тези фирми, но парите им са краткосрочни и който ги обслужва, знае какъв риск е това. И повечето от тези компании не само имат средства при нас, но и са активно кредитирани от нас. Мога да кажа, че пряката експозиция на фирми с държавно участие към банката е от порядъка на 200 млн. лева. Тоест, те ни дължат също тези пари." 11 ноември 2011 г., „Медиапул"

„Аз не съм взел. Банките са за това - да обслужват икономиката, а какво съм дал може да се попитат масата от дружества във военнопромишления комплекс, в енергетиката, пътно-строителните фирми. Те знаят аз какво съм дал и банката какво е дала." 4 декември 2011 г., Би Ти Ви

В последния месец пред няколко медии мажоритарният собственик на Корпоративна търговска банка (КТБ) Цветан Василев се опита да обясни защо именно тази финансова институция е толкова предпочитана от най-големите държавни фирми. Обилното наливане на средства в КТБ лъсна през пролетта на 2010 г. и продължава и досега, според последната неофициална справка за депозитите на енергийните фирми.

Основен аргумент на Василев е, че банката не само съхранява депозитите, но и щедро кредитира държавните фирми, тоест е финансов партньор, на който компаниите могат да разчитат. Съществената подробност тук я знае всеки среднограмотен българин - лихвите по разплащателните сметки и депозити са по-ниски, отколкото по кредитите. Точно тази разлика е печалбата на Корпоративна търговска банка, направена от завъртането на парите на държавните фирми.

Според Закона за обществените поръчки предприятията от енергийния сектор, независимо държавни или частни, са длъжни да обявяват поръчки за всеки тип услуга, която ползват, включително тегленето на заеми. Изискването е общият процент на разходите по обслужването на заема (лихви, такси и т.н.) да надвишава 50 000 лв. Под този праг конкурси не се обявяват.

Справка в публичния регистър, който би трябвало да съдържа информация за всички обществени поръчки от 2006 г. насам, обаче показва доста по-различна от описваната от Василев картина. В него фигурират само 8 обществени поръчки за кредитиране, обявени от енергийни компании и спечелени от КТБ. Четири от тях са на държавните „Мини Марица-изток" и ТЕЦ „Марица-изток 2", останалите са на „Топлофикация Русе", която през 2007 г. беше приватизирана от руската копания „Метчел".

Има две обяснения за твърде скромното участие на КТБ в регистъра. Едното е, че финансираните от нея държавни фирми не са обявявали поръчки. Другото -че заемите са разбивани на малки части, така че лихвите и разходите по тях да паднат под 50 000 лева.

Последният конкурс, спечелен от банката, е от средата на 2010 г. - за отпускането на 20 млн. лева заем на държавния ТЕЦ „Марица-изток 2" за три години. Енергийната компания ще плати за лихви, такси и т.н. 4,03 млн. лв. Подобен конкурс е проведен и през 2009 г. Тогава е било заложено тецът да изтегли кредит от 10 млн. лв. от КТБ като овърдрафт към сметка. Срокът за изплащане отново е три години, а натоварването на заема-2,32 млн. лева.

През 2008 г., заедно с БНП Париба и Уникредит Корпоративна банка е сключила тригодишно рамково споразумение за цялостно обслужване на „Мини Марица-изток". С банката на Василев са подписани пет договора на обща стойност

6,69 млн. лева. Поръчките са за предоставяне на инвестиционен кредит и оборотни средства.

Енергийният комплекс „Марица-изток" става редовен клиент и на свързаното с Цветан Василев застрахователно дружество „Виктория". Мажоритарният собственик на Корпоративна банка е в борда на застрахователя, както и в борда на един от собствениците във „Виктория" - „Мел финанс".

От 2006 г. досега застрахователната компания е спечелила 46 държавни поръчки на обща стойност минимум 44,4 млн. лева, според обявените данни (за част от договорите в регистъра липсва информация за стойността им). Някои от застраховките са възлагани на „Виктория" без конкурс. През януари 2011 г. например „Мини Марица-изток" са възложили чрез договаряне на компанията две поръчки за имуществено застраховане и животозастраховане на служителите си. Общата им стойност е 311 319 лв. Мотивът да не се обяви открита процедура е, че държавното дружество не е имало време да провежда конкурс. Причината - Българският енергиен холдинг, който е собственик на държавните енергийни фирми, забавил разрешението си. Мините обаче не са се аргументирали защо изпращат покана за договаряне само към „Виктория".

По абсолютно същия начин със своя процедура са постъпили и от ТЕЦ „Марица-изток 2".

Година по-рано, в началото на 2010 г., премиерът Бойко Борисов определи като „явна далавера" начина, по който се възлагат застраховките в енергийните дружества. Изявлението му дойде след серия публикации във вестниците „Монитор" и „Телеграф;, определени наскоро от Цветан Василев като „приятелски" нему медии. През 2009 и 2010 г. медиите на Ирена Кръстева, майка на депутата от ДПС Делян Пеевски, атакуваха застрахователните компании „Алианц" и „Енергия". Последната до този момент най-често печелеше поръчки на енергийните компании, които бяха акционери в застрахователя заедно с „Алианц България холдинг". Появата на публикациите съвпадаше с провеждането на застрахователни търгове, които се печелеха от „Виктория".

Сред редовните клиенти на застрахователното дружество според регистъра са още държавното предприятия „Транспортно строителство и възстановяване", Министерството на здравеопазването, Държавният резерв, Агенцията по заетостта и „Топлофикация София". Дружеството е имало и 4-годишен договор с Националната компания „Железопътна инфраструктура" и БДЖ за имуществено и животозастраховане.
Въпросите на „Труд"

Преди 10 дни стана известно, че 630 млн. лева на Българския енергиен холдинг са налети само в една банка - Корпоративна търговска. Няма нито едно дъщерно дружество на холдинга, което да не се е отчело във финансовата институция с мажоритарен собственик Цветан Василев. В ред интервюта в последните дни Василев се похвали още, че обслужва големи транспортни фирми.

Пред „Труд" шефът на правния екип на програма ,Достъп до информация" Александър Кашъмов категорично отхвърли досегашни оправдания от страна на държавните дружества да предоставят информация под претекста на търговската тайна. Според Закона за достъп до информация търговската тайна може да е свързана само с обстоятелства, които водят до нелоялна конкуренция.

Затова „Труд" продължава да очаква отговор на въпросите си към Министерството на икономиката, енергетиката и туризма и Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията (принципали на най-големите дружества):

1 Дружествата с 50% и повече държавно участие, на които сте принципал, в кои търговски банки имат сметки и депозити?

2 Кога и по каква процедура са избрани банките?

З В какъв размер са депозираните средства (по банки за всяко дружество)?

4 Какви кредити са теглили дружествата с 50% и повече държавно участие, на които сте принципал, в какъв размер и откъде (по банки, вид и размер на кредита за всяко дружество)?

5 Кога и по каква процедура са избрани тези банки за кредитори?

За да разбере дали държавните фирми спазват еднакви правила, когато оперират със средствата си, „Труд" зададе въпроси и към Министерството на финансите:

1 Кои търговски дружества и предприятия с над 50% държавно участие са въвели „Насоки за прилагане на добри практики при избор на изпълнител за предоставяне на финансови услуги от финансови или кредитни институции"?

2 Кои търговски дружества и предприятия с над 50% държавно участие не са ги въвели?

З Има ли последствия и какви са те за търговските дружества и предприятията, които не са въвели насоките?
Снимка на три колони- Корпоративна търговска банка и застрахователят „Виктория" са предпочитани финансови партньори на държавния ТЕЦ „Марица-изток 2".


16.12.2011 г., с. 2
Под лупа
Фалирала болница оставя 2600 души без пенсии
Белодробната клиника в Търново дължала 700 бона на медици
ИВАН ПЪРВАНОВ

Фалиралата преди дни белодробна лечебница във Велико Търново може да остави 2600 болни без пенсии. Причината е, че в здравното заведение досега се намираше и специализираният ТЕЛК, обслужващ пет области – Търново, Габрово, Плевен, Ловеч и Русе. След фалита на болницата обаче, членовете на ТЕЛК-а масово са напуснали и сега няма кой да разгледа и да се произнесе по преписките на чакащите за инвалидни пенсии хора. Само от Великотърновска област броят на забавените засега преписки вече е над 400.

Според лекарите единственото спасение за болните било да си вземат неплатени отпуски и да чакат Министерството на здравеопазването да намери нови членове на комисията на мястото на напусналите доктори. От ведомството вече били изпратили писмо до РЗОК във Велико Търново да търсят нови специалисти, но кога ще стане това, все още не е ясно. Особено сериозен бил

ПРОБЛЕМЪТ С ОНКОБОЛНИТЕ

тъй като ако починат преди да е сформиран новия ТЕЛК и не могат да бъдат пенсионирани, децата им няма да могат да получат наследническа пенсия.

Фалитът на белодробната болница във Велико Търново стана факт след като стана ясно, че здравното заведение няма пари да покрие натрупаните над 1 млн. лв. дългове и да изплати заплатите на персонала. Управителят д-р Иванчо Драганчев поиска от общинските съветници да му разрешат болницата да тегли банков кредит, като използва сградите си като ипотечен залог. Искането обаче беше отхвърлено от общинарите. В сряда д-р Драганчев бе освободен от поста му и на негово място бе избрана д-р Маргарита Тасева. След като специално назначена от общината комисия извърши анализ на дейността на болницата пък лъснаха

НЯКОИ СЕНЗАЦИОННИ ФАКТИ

Така например стана ясно, че болницата е отдавала под наем години наред свои помещения в центъра на София за жълти стотинки и дори не е опитала да актуализира наема.

Вчера стана ясно също така, че 60 души от персонала на фалиралата болница вече са завели съдебни искове за неполучените си заплати. От началото на годината лекарите и сестрите не са получавали редовни заплати, а само по 500 лв. и 300 лв. аванс. Само към персонала дълговете на здравното заведение е за над 700 хил. лв. Някои от сестрите признаха, че имат да вземат по 4 хил. лв. и се заканиха, ако се наложи, да организират протести и гражданско неподчинение пред сградата на общината в центъра на старата столица.
Снимка на две колони- Фалиралата болница поиска от Великотърновската община 700 хил. лв.


16.12.2011 г., с. 10
Микробус пропадна в яма на ВиК
Ива Димитрова

Микробус хлътна в яма на ВиК в близост до пазара в Добрич, научи “Монитор”. Инцидентът станал около 11 часа вчера. Шофьорът е невредим. Въпреки бавната скорост, с която се движел бусът по натоварената улица, изведнъж потънал в засипана със ситен чакъл дупка. Работници на водното дружество отстранявали авария предния ден, хвърлили малко чакъл и си отишли, обясни търговец от пазара. Друг пък коментира, че затъналият е имал късмет, тъй като около пазара винаги има микробуси. Точно те изтеглили закъсалия си колега. Веднага след това куп търговци започнаха да хвърлят празни кашони върху ямата, сигнализирайки по този начин за опасността. Таксиметрови шофьори от стоянката край пазара коментираха, че това не е единственият случай, в който водната фирма не си асфалтира изкопите. Управителят Дамян Калчев не вдигаше мобилния си телефон за коментар. Шефът на ВиК район Добрич Николай Маразов обеща, че в рамките на час-два проблемът ще бъде отстранен.

До края на 2011 г. ще са изплатени 23 на сто от парите по ОП „Транспорт”, които за целия програмен период възлизат на 2 млрд. евро. Само за 2011 г. е предоставена финансова помощ в размер на 1,1 млрд. евро, което е два пъти повече спрямо всички останали години на програмата и така този работен период е най-успешен в историята на тази оперативна програма, каза министърът на транспорта Ивайло Московски на годишния форум за представяне на напредъка в изпълнението на ОП „Транспорт”. Тези резултати нареждат програмата на едно от

първите места по изпълнение

Запазваме традицията всяка година да е по-добра от предходната, допълни Московски.

Изключително бавният старт на нейното изпълнение през 2008 г. и липсата на проектна готовност постави експертите в положение да наваксват с десетки мегапроекти за физически невъзможно време, обясниха експертите. Така от изплатени 873 хил. евро през 2008 г., в края на 2009 г. те скачат до 42 млн. евро. 113 млн. евро са разплатени през 2010 г., а през 2011 г. изплатените пари достигат до 428 млн. евро. Договорената безвъзмездна финансова помощ за 2009 г. е едва 235 млн. евро, а през 2011 надхвърля 1,74 млрд. евро, сочат отчетите по програмата.

Общо по оперативната програма са одобрени за финансиране 66 проекта, като в пътния сектор това са

пет инвестиционни проекта, три от които за над 50 млн. евро

Железопътните проекти са 4, три от които са големи.

Като отличник по оперативната програма се представя столичният метрополитен, който успя да вземе още 110 млн. евро от сектора „Воден транспорт”, където парите няма начин да бъдат усвоени. Вече тече тръжната процедура за изграждането на тунела от бул. „Цариградско шосе” през жк „Дружба” до летището, каза шефът на метрото Стоян Братоев. То ще бъде разделено на четири станции, а срокът за приключването на обекта е планирано за втората половина на 2014 г.

До средата на 2012 г. трябва да приключи договарянето на всички големи инфраструктурни проекти, обяви Галина Василева, зам.-ръководител на управляващия орган на ОП "Транспорт”. .