Скоро робот що оперира и в София

Столичната Първа МБАЛ разработва проект за роботизирана хирургия, който ще позволи лекари от чужбина да оперират пациентите от разстояние. Така на болния се пестят пари за лечение в чужбина, обясни шефът на болницата д-р Цветомир Димитров. Проектът се разработва със Столичната община и италианското посолство. Засега робот оперира само в Плевен.

В Първа вече работи изцяло дигитализирано отделение по образна диагностика, което откри вчера кметът Йорданка Фандъкова.


РЕДАКЦИОННИ

Само забраната да не изпуши
Както е тръгнало, от 1 юни ще има голямо проветряване в държавата от цигарения дим. Очертава се по-строгият вариант за забраните за пушене на обществени места. Няма шест-пет.

Ако обаче забранят цигарите и на стадиона, как ще го контролират? Къде е тая армия, тая хвърковата чета от неумолими инспектори, които санкционират с желязна ръка?

На стадиона, знаем, често остават без последствия и по-сериозни нарушения на правила и забрани.

И най-строгите мерки могат да станат смешни, ако няма задължителност на тяхното спазване. И ако останат само на хартия.

Иначе всяко нещо, което води до ограничаване на вредния навик, е хубаво. Стига мерките да са така обмислени, че да не изпушат.


Българските рекорди II
Копаем вече и дъното

Имаме нови "завоевания" в европейските класации
Боряна Костова

Когато в края на януари т.г. написах за печалните български рекорди* на фона на живота в Европейския съюз, си мислех, че държавата ни няма накъде да се срива повече. Официални данни на Европейската комисия, на Евростат, на Световната банка, както и на редица други важни международни институции и организации недвусмислено сочеха, че България е на последно място по почти всички важни за развитието на всяка страна показатели, като същевременно води най-черните класации. Така например тя беше на опашката в общността по доходи и качество на живота, но бе първенец по смъртност, успешни самоубийства и корупция... Днес се оказва, че България не само че не се е оттласнала и на милиметър от дъното, ами копае още надолу.

Работещите българи продължават да са с най-ниското заплащане в целия Европейски съюз. Проучване на Евростат, огласено в края на април т.г., показва, че и почасовият труд е най-евтин у нас.

На нашенеца му плащат на час по 3,5 евро (7 лв.), докато на белгиеца - 39,3 евро. Дори северните ни съседи - румънците, са по-добре от нас - те взимат по 4,2 евро на час. Почасовото заплащане за труд в Дания е 38,6 евро, във Франция - 34,2 евро, в Люксембург - 33,7 евро, в Холандия - 31,1 евро, в Германия - 30,1 евро. Като изключим България и Румъния, зле са в Литва (5,5 евро за час) и в Латвия (5,9 евро).

Ставката от 3,5 евро обаче се отнася само за почасовия труд в обществения сектор у нас. Според националната ни статистика частните фирми плащат още по-малко - по 2,56 евро (5,13 лв.).

Пак по разчети на НСИ най-добре са заплатени хората, работещи в производството и разпределението на топлинна и електрическа енергия. Те получават по 18 лева (9 евро) на час. В добивната промишленост получават по 16 лв. на час, във финансовия и застрахователен сектор - по 13 лв., а в транспорта и съобщенията - по 8 лв. Най-ниско са заплатени служителите в административния и спомагателния сектор - по 2,72 лв. на час. Работещите в сферата на образованието получават за час работа по 6,50 лв., в държавното управление - по 7,86 лв., а в областта на културата, спорта и развлеченията - по 4,89 лв. на час.

Положението не е розово и при твърдите възнаграждения по трудов договор. Робърт Кайло, старши икономически експерт на Международната организация на труда, който беше в България в началото на март, съобщи потресаващата новина, че минималната заплата у нас (като се приспаднат от нея данъците и осигуровките) е по-ниска от тази, която получават селяните в Китай. И макар от 1 май т.г. минималната ни работна заплата да се покачи от 270 на 290 лв., ние продължаваме да сме последни по долна граница на доходите.

Между 200 и 300 евро е минималната заплата в балтийските републики и Унгария, а между 300 и 400 евро - в Чехия, Словакия и Полша. Най-висока е тя в Люксембург (1801 евро през януари т.г.). Което ще рече, че и там доходите не стоят на едно място, тъй като в края на м.г. най-ниското заплащане бе 1758 евро. Над 1000 евро е минималното възнаграждение във Великобритания, Франция, Белгия, Холандия и Ирландия. Между 500 и 900 евро е то в Португалия, Малта, Испания, Словения и Гърция.

Едно от най-новите проучвания на Евростат показва, че България продължава да е последна и по покупателна способност на гражданите си, съобразно разходите на домакинствата. По тази показател на дъното, но по-добре от нас, отново са Румъния, балтийските републики, следвани от другите страни от Централна и Източна Европа. На върха на класацията традиционно е Люксембург, следван от Холандия, Белгия, Франция, Ирландия и Великобритания.

Промяна в данните, които очертават социалното положение, има и в България. Те обаче вървят надолу и категорично опровергават хвалбите на правителството на Бойко Борисов, че животът се подобрява. От февруари 2010 до 2011 г. бедността у нас е нараснала с 2 на сто са пресметнали от Световната банка. Обеднява предимно градското население, което е по-силно засегнато от безработицата и намалените доходи. Глобалната икономическа криза се е отразила тежко на българските домакинства най-вече чрез пазара на труда, скока на безработицата и намаленото работно време в много предприятия. Затягането на коланите е по посока ограничаване на битовите разходи, парите за храна, средствата за здраве и образование. С най-голям риск от бедност са тези, в които главата на домакинството е безработен, образованието е ниско, при самотните майки и многодетните семейства.

Рискът от бедност у нас е 41,6% при 23% средно за ЕС, обяви наскоро лидерът на КНСБ Пламен Димитров. И за да остават повече пари у хората, синдикатът настоява да се въведе необлагаем минимум. Лошото е, че в близко време не се вижда "светлина в тунела". Според Шарън Бъроу, генерален секретар на Международната конфедерация на профсъюзите, броят на безработните българи ще се увеличава и до края на годината вероятно ще стигне поне 19%. Според нея в следващите няколко години България ще се нуждае от 700 000 нови работни места.

Ниските доходи и масовото обедняване са свели живота на повечето българи само до грижа за физическо оцеляване. Показателно е, че докато днес западноевропейците инвестират в жилища, ние основно харчим парите си за храна. Която е некачествена и недостатъчна за мнозина. Факт е, че доста хора не си дояждат и 1/3 от населението вече се храни по два, вместо по три пъти дневно. Масовото затлъстяване, което заема особено застрашителни размери сред подрастващите, също се дължи на консумацията на вредни, нискокачествени продукти, бият тревога специалисти. А това вдига и ръста на сърдечносъдовите заболявания у нас, чийто брой и сега ни отрежда челното място в черните класации на Европа.

Само преди дни националната статистика потвърди, че близо 84 на сто от разходите ни отиват за покриване на потребителски нужди, като най голямото перо е за храна - 35 на сто. Такъв висок процент никъде в Европа няма!

За облекло и обувки харчим само 3 на сто (колкото е в Литва и Унгария), за битови нужди в жилището и горива за отопление - 14,4 на сто, за обзавеждане на дома и ремонти - 2,8 на сто, за здравеопазване - 5,7 на сто, за транспорт - 6 на сто, за данъци - 5,3 на сто, за отдих и развлечения - 4 на сто, за алкохол и цигари - 4,5 на сто. Според аритметиката на НСИ, ако за миналата година българинът средно е получил 3672 лева (по 306 лв. месечно), за храна е отделил 1265 лв., за битови нужди в жилището и отопление - над 500 лв., за алкохол и цигари - 155 лв., за здравеопазване и транспорт - по около 200 лв. и т.н. Сметката обаче няма нищо общо с реалността, като се има предвид, че след скока в цените на течните горива, парното, тока, въглищата и дървата, отоплението струва поне три пъти повече.

И докато ние сме работили едва ли не за единия хляб в Люксембург и Великобритания са отделяли за храна само по 9% от доходите си, в Ирландия - 9,8%, в Австрия - 10%, в Германия - 11%, в Дания - 11,2%, в Холандия - 11,7%, в Кипър, Финландия и Швеция - по 12,4%. Освен у нас, най-много средства за храна са давани в Румъния - 29 на сто, Литва - 26,4, Естония - 19, и Латвия - 18 на сто.

Добре живеещите нации, чиято основна грижа не е оцеляването, обичайно харчат повече средства за развлечения. По данни на Евростат испанците са заделяли от доходите си за ресторанти по 16,9 на сто, в Кипър и Малта - по 14 на сто, в Ирландия - 13,5 на сто. Най-малко са ходили по заведения в Литва - 2,8 на сто, Латвия - 4,4 на сто, в Румъния и Дания - 5 на сто, Швеция - 5,6 на сто. Странното е, че България не е включена в тази класация. Най-вероятно, защото процентът ни е обидно малък. Както е известно, напоследък пак поради повсеместната мизерия българинът все повече се отдава на домашен алкохолизъм.

Известно е, че България оглавява черната класация по обща смъртност в ЕС. За 2010 г. тя беше 14,6 на хиляда души, но година по-късно вече е 14,7 на хиляда. Броят на починалите у нас през 2011 г. е 108 258, т.е. над 7000 повече.

За повечето страни в Европа този показател остава между 9 и 10,5 на хиляда. Най-нисък е той в Ирландия - 6,1 на хиляда. А в близки на нас държави като Румъния, Естония, Унгария, Литва и Латвия, коефициентът на смъртност е между 11,8 и 13,4 на хиляда.

И ако допреди три години имахме надежда, че нацията ни няма да изчезне, тъй като раждаемостта се увеличаваше плавно, днес бъдещето ни е неясно. За сравнение ще посочим, че през 2009 г. раждаемостта средно за ЕС е била 10,8 на хиляда, а у нас - 10,7 на хиляда. Сега тук се раждат значително по-малко българчета. По данни на НСИ през 2011 г. са се родили 70 846 бебета, т.е. с 4667 по-малко от предишната.

Но има още една, много по-страшна подробност.

Мизерията убива българските деца

България е начело в Европа и по детска смъртност. Девет от 1000 бебета умират, преди да навършат годинка, твърдят от Националната мрежа за децата. Според нея в някои части от страната смъртността при децата е съпоставима с тази в Африка.

Мизерният живот, пълната често пъти нищета, липсата на родителски и здравни грижи са причина средно 11 от всеки 1000 деца у нас да не дочакват 5-ата си годинка, посочват експертите на организацията. Животът на 9 от 1000 бебета продължава най-много 12 месеца, почти толкова са и тези, които умират непосредствено преди или след раждането си.

Държавата не прави нищо за децата с психични проблеми и за наркозависимите подрастващи. Няма напредък при интегрирането на децата с увреждания в масовите училища. В голям проблем са отпадащите ученици.

Бедността съпътства всяко четвърто българско дете. Това е национална трагедия!

Накрая нека видим и какво реално стои зад голямото фукане на Борисов, че много скоро ще доведе благоденствието в страната, тъй като правителството му усвоявало бързо и огромни европейски пари? Оказва се, че стои само поредна лъжа. Ще припомним отправеното предупреждение на Европейската комисия към българския премиер, че предвид задълбочаващата се криза Брюксел няма възможности, а и не е обещавал да отпуска големи суми за строеж и ремонт на пътната мрежа у нас. Публична тайна обаче е, че средствата за прословутите магистрали бяха изгребани "назаем" от хазната и сега дупката в нея стои. А Борисов и Дянков са се видели в чудо как да я запушат. Кабинетът отдавна опука резерва от 8,2 млрд. лева, оставен от тройната коалиция. Не се увенчаха с успех и правителствените "бизнес" разходки до Египет и Катар, където тайно се просеха кредити. Затова посегнаха на Сребърния фонд, предназначен за пенсионерите ни и ще натресат на поколенията изплащането на нов държавен заем.

В началото на март зам.-министърът на земеделието Светлана Боянова пък направи едно признание, което досрина Борисовите "въздушни кули". Тя обяви, че почти не усвояваме европарите за агроземеделие и по този показател заемаме последното място в ЕС. Става дума за предоставените ни за екозоните НАТУРА и за биоземеделие 255 млн. евро, от които са договорени едва 6,12%, а са изплатени 5,86%, т.е. 14 млн. евро. До есента на м.г. бяха изплатени само 1 на сто. Според Боянова проблем е и, че парите за агроекология не могат да се прехвърлят към други дейности. И поради провала може да загубим средства от Програмата за развитие на селските райони. Както се казва - "Сефте!"

Отново си задавам въпроса: "По какво всъщност сме първи в Европа?" Миналата година бяхме челници в изграждането на молове, четири месеца по-късно вече сме се сдобили с още една национална "радост" - водим европейската класация и по заболели от кучешка тения... За което можем да благодарим на местното ГЕРБаджийско управление и особено на столичната кметица Йорданка Фандъкова.

--------------

*"Първенци сме, но... откъм опашката", ДУМА, 25 март 2012 г.


Лошо, др. Борисов!

За Гришата, Очите, Таки и номерата на древните траки
Красимир КРЪСТЬОВСКИ

Когато древните траки били нападани изненадващо, имали стара, но проверена стратегия за отклоняване вниманието на нашествениците и отлагането на битките за по-добри времена. Те връзвали за опашките на магарета подпалени снопи с влажна дървесина, която почти не горяла, но вдигала пушилка колкото придвижващ се легион. И имперските стратези губели седмици в разузнаване и преследване на мнимите войскови части.

Случилото се през последната седмица очевидно доказва, че пожарникарят Бойко Борисов успешно прилага номерата на древните. За пореден път държавната машина проведе впечатляваща серия от акции срещу организираната престъпност и корупцията. От любимия екран на поданството бе разказано как правителството успешно е превзело поредните гнезда на подземния свят. Ударът засегна дори империята на емблематичния Гриша Ганчев. Митьо Очите бе привикан като заподозрян в поръчково убийство, обещано бе осъдените братя Галеви скоро да бъдат прибрани на топло, където пък ще правят компания на вече намерения и арестуван в Дубай Таки.

Битката изглежда безпощадна. Ако не беше всичката пушилка, която след месец-два ще се разнесе и простосмъртните ще видят в кадро някое друго магаре - боен трофей от "кървавата" епопея...

Къде е тук целта на занаятието, ще вземе да попита някой недобросъвестен елемент, съмняващ се в ползата от делата на Богоизбраното и обявено за несменяемо, поне в близкото бъдеще, родно правителство.

Отговорът по казармено звучи - ами да му се "такова м..." на избирателя.

По коректно обаче е да се каже, че целта е да му се внуши, че истината идва от телевизионния екран, а не от отворената врата на празния хладилник.

Та, какво премълча за последно любимото ни правителство?

Един дребен факт. Че докладът на Европейската комисия за изпълнението на Националната референтна рамка 2007-2013 г. съдържа смразяващи констатации и страната ни не изпълнява поетите условия, за което ще бъде санкционирана. Главен виновник за това обаче е не друг, а кабинетът на Бойко Борисов, управлявал през по-голямата част от периода.

Само преди дни от ЕС обявиха, че едни 750 милиона, предназначени за земеделските производители, са неусвоени и ще трябва да се връщат. Последва цинично звучащата хвалба, че парите щели да се вкарат в някакъв фонд и да се раздават като заеми... Без коментар.

Преди дни от ЕС отсякоха още, че и стотинка няма да има в бъдеще за междуселски пътища. Причината - липсата на проекти по програма "Регионално развитие".

Главната критика обаче е за действията (по-скоро за бездействията) при финансирането на проекти за дребния и среден бизнес.

Лошо, др. Борисов!

Според официални статистически данни България е най-бедната страна в ЕС и няма изглед това да се промени. Въпреки че за цитирания период водещата политика на ЕС, утвърдена на Лисабонската конференция, е именно "сближаването". На прост език това сближаване следва да е както в рамките на съюза, така и в регионален аспект.

Как тогава да се обясни, че напук на декларираните "идеални условия за бизнеса" у нас няма инвестиции в производството? Как така при всичките тези условия средната работна заплата е по-ниска в пъти от минималната в съседна Гърция, в Испания. Защо здравеопазването и образованието ни, които само преди десетилетия бяха за образец, днес са в мимикрия и като системи са пред разпадане? И още много защо-та...

Пак по официални статистически данни трудовата заетост е разпределена така: най-многобройна е групата на заетите в сферата на услугите, следва тази на заетите в публичния сектор и чак тогава е тази на промишлеността и селското стопанство.

На прост език - в България основно работят магазинерки, полицаи, чиновници, учители и лекари. Ако прибавим и армиите на пенсионерите, учениците, а защо не и на циганите, то излиза, че в милата ни татковина днес един човек работи за шестима. При отрицателна демографска тенденция.

И само още един въпрос - защо от официално най-засегнатите от кризата страни у нас не се завърна нито един гурбетчия?

Отговорът е прост - защото тамошното "зло" е по-добро от родното благоденствие.

Всъщност Националната референтна рамка 2007-2013 е нещо като петилетните планове от времето на социализма. В нея по раздели се казва, че страната ни трябва да "ограничи безработицата чрез съответните стратегии", "да увеличи доходите на населението", "да гарантира еднакви условия за бизнеса, подпомагайки го", "да подпомага развитието на селското стопанство, туризма", "да поеме ангажименти за опазването на околната среда", "да направи здравеопазването и образованието модерни и общодостъпни" и пр...

При толкова много пожелания ми иде да си спомня с носталгия лозунга от един конгрес на БКП преди 30-ина години - "Качество и ефективност, ефективност и качество"... И тогава сме гонили изпълнението на днешните послания. Ама плановата икономика се оказа противопоказна, ще каже някой. Очевидно - да. Очевидно обаче и пазарната нещо не се вписва по нашите географски ширини. На последната официално й пречи организираната престъпност и корупцията.

Това обяснение е удобно за правителството. И оттам - вдигането на пушилка за оправдание, че държавните механизми не работят, както трябва. Правителството явно няма административен потенциал.

България все още произвежда. Ама произвежда чиновници, получаващи безумно нереални бонуси, и бюрокрация. И корупция, и организирана престъпност, срещу която кампанийно се повеждат битки.

Ако ги нямаше тях, току-виж населението се заслушало във ветровете, дето се гонят в хладилниците му. И вземе, че излезе недоволно на улицата.

Това вече е друга тема...


На стадионите
Инспектори с каски ще дебнат пушачи

ГЕРБ готви да забраняват пушенето на мачове и концерти
Павлина ЖИВКОВА

От юни се забранява пушенето на стадионите по време на спортни и културни мероприятия. Това ще гласуват днес депутатите при второто четене на промени в закона за здравето.

Само преди месец парламентаристите от ГЕРБ бяха „за" по-либерален режим, но след като премиерът Бойко Борисов се обяви за по-крути мерки срещу дименето по стадионите, в мнозинството размислили.

Шефката на здравната комисия Даниела Дариткова призна, че заради освобождаването на мачовете от тютюнев дим ще се наложат промени и в още един закон - за опазване на обществения ред при провеждане на спортни мероприятия. Причината е, че законът за здравето няма как да регламентира и контрола по стадионите. Все още не било решено дали здравните инспектори ще ходят на мачове, за да дебнат за нарушители на забраната за пушене. Другият вариант е да го прави полицията, която охранява мероприятията на стадиона. „Не ми е ясно как здравните инспектори ще влязат в агитките. Ще трябва да са с каски и бронежилетки", коментира пред „Преса" депутатът Емил Димитров.

Вносителите на искането за стадиони без тютюнев дим Джема Грозданова, Стефани Михайлова и Петър Петров дадоха за пример олимпийските игри в Лондон, за които важало същото табу. Подкрепа им оказа и Петър Курумбашев от левицата.

Вчера депутатите отложиха забраната за реклама и продажба на енергийни напитки на непълнолетни. Причината е забавена процедура по задължителната нотификация с ЕК. Здравният министър увери, че забраната ще бъде наложена и у нас, след като получим становището на Брюксел.

Ялово приключи широко разгласената проверка на здравната каса в „Пирогов", която трябваше да установи защо болницата е натрупала преразход от почти половин милион лева за първото тримесечие. Вчера от НЗОК обявиха, че са готови с резултатите, но констатираните нарушения са дребни и типични за всички болници.

Пет от случаите на лекувани в спешния институт пациенти няма да бъдат заплатени

от касата заради допуснатите пропуски. Част от тях са, че трима от болните не са открити в леглата си, не са спазени изискванията за непрекъснатост на болничната помощ, а грижите не били на нужното ниво. Освен това достъпът на проверяващия екип до медицинската документация по клинични пътеки е бил затруднен. От „Пирогов" отказаха да коментират резултатите, като обясниха, че ще вдигнат медийното ембарго едва след като и инспекторите си тръгнат от болницата.

Тя посети обновеното отделение по образна диагностика на Първа МБАЛ. Кметът очаква до края на юни да бъдат отпуснати средствата за въпросните спешни кабинети, след което зависи от самата Бърза помощ да насочи лекарски екипи към тях.

„Очаквам ефектът от новите кабинети да се усети веднага, тъй като София е огромен град и задръстванията са факт, колкото и да се борим с трафика, така че колкото е по-близо екипът до съответния район, толкова по-бързо ще реагира”, подчерта Фандъкова.

От своя страна директорът на лечебното заведение д-р Цветомир Димитров се похвали, че за първи път от години болницата е на печалба. „Миналата година приключихме с 500 000 лв. печалба. За първото тримесечие на 2012 г. печалбите са около 150 000 лв.”, заяви той.

Работещите в НСИ огласиха жизнеутвърждаващата новина, че за първите три месеца на годината се била увеличила консумацията на месо. Установили са, че сме били изяли с около 4 кг повече колбаси и пържоли в сравнение с този период лани, но очевидно без хляб, защото пак тези данни сочат, че нашенци са оползотворили с 6 кг по-малко тестени изделия. Това е похвално, освен че е чиста проба разделно поглъщане на съестните продукти. Защото, щом българинът има пари за месо, значи неговият стандарт се повишава. Дай Боже да стане като този на събратята европейци, при които този въпросен стандарт, който образно можем да наречем хранителна кошница, се определя от консумацията на месни, млечни, хлебни продукти и плодове и зеленчуци, но в онези бели държави цената на хляба е почти като тази на месото. Всъщност може би на това се дължи и фактът, че европейците не се тъпчат нонстоп с тестени изделия, нито пък наричат своя хляб „насъщен”. Ние обаче си имаме исторически пристрастия по въпроса и в този смисъл, да ме прощават статистиците, ама нещо не мога да им повярвам хептен на отчетите, които по-скоро малко ми приличат на стъкмистика в сравнението с хляба. Виж по отношение на зеленчуците, чиито цени растат като наторявани с течен азот, съм склонна да приема, че са прави. Защото е леко луда история в България, която някога е учила Европа на градинарство, днес да си купуваме домати за по 5-6 лв. килото. Истината по отношение на отчетите за завишено поглъщане на мръвки е съвсем, съвсем друга. И тук е мястото да се признае, че контролните органи в държавата явно са постигнали частичен успех по изваждане на месопреработването и внасянето на такива продукти на светло. През последните близо двайсетина години беше публична тайна фактът, че над 80 на сто от дружествата, предлагащи месо на пазара, работеха в сферата на сивата икономика. Така че очевидно част от тях вече са извадени на светло, щом се отчита такъв ръст, установен по строги държавни норми. Немаловажно е също така да се признае, че консумацията на млечни продукти е намаляла за сметка на мръвките, защото е знайно, че те са като скачени протеинови съдове на пазара. Това е обяснението за статистическото завишено ядене на месо, а то за някои пенсионери вероятно ще звучи еретично. Но пък няма лошо по примера на един бивш премиер да се призоваваме взаимно: За Бога, братя, по-добре си купете месце вместо скъпи вносни домати, които са като от мукава. Така и така продължаваме да харчим най-много пари за стомасите си. И за ужас на пуританите и за алкохол и цигари, защото се оказа, че въпреки забраните най-обичаме освен да ядем, да пием, пушим и... още нещо...