Проф. Албърт Сингър: Цитонамазката е все едно да залагаш на „ези” или „тура”

- Проф. Сингър, бихте ли припомнили, какво причинява рака на маточната шийка?

- Ракът на шийката на матката е едно много сериозно социално заболяване. То е на второ място по причина за смъртността при жените след туморите в гърдите. Тези две злокачествени заболявания имат уникални общи характеристики – силно разпространени са сред жените, често водят до бърза смърт, но също така са и лесно откриваеми и лечими. Ако за рака на черния или белия дроб човек разбира в сравнително късен стадий от развитие на заболяването и са нужни специфични изследвания, то за да бъде открит и доказан ракът на маточната шийка, е нужно само едно елементарно изследване. Съвременната медицина е напреднала дотолкова, че тези злокачествени изменения могат да се диагностицират в т. нар. „предраков“ стадий. Реално такъв термин не съществува, но модерните методи дават възможност на лекарите да разпознават такива състояния, които ще доведат до появата на ракови клетки в бъдеще.

Обикновено не може да се каже какво причинява един или друг вид рак. Но за рака на маточната шийка се знае със сигурност, че това са т.нар. хюмън папилома вируси (HPV). Те са общо около 40 на брой, но с доказана злокачественост са само няколко вируса. Могат да бъдат открити при всеки индивид, които води полов живот. Но това не бива да хвърля в паника дамите. Хубавата новина е, че дори и тези няколко на брой опасни за здравето вируси са контролируеми. Всичко е въпрос на лично желание и воля от страна на жената да се изследва и да вземе нужните превантивни мерки.

- Как оценявате скринига в България и къде се намираме ние, ако съпоставите данните с тези на останалите европейски държави?

- България е със заплашително високи нива на смъртност от това заболяване. Данните за страната ви са близки с тези в Румъния и Полша. Това не е добре, защото все пак сме 21 век, а и страната ви е част от Европейския съюз. Което означава, че правителството ви трябва да направи нещо по този въпрос. За съжаление нямате скринингова програма, а тя би подобрила съществено здравния статус на българките и би спестила много средства на здравния ви бюджет.

- Как може да се предпази една млада жена от подобно заразяване?

- Вирусите нямат специфично лечение – както грипните, така и папиломните. Единственият техен мощен враг е имунната система на конкретния индивид. И тук трябва да уточня, че не всеки носител на вирусите се разболява. Дори има доказани случаи на самоизлекуване. Всичко е въпрос на имунна система. Но дори да смятате, че сте здрава и силна, не бива да пренебрегвате профилактичните прегледи. На базата на това, че всяка жена може да бъде заразена с HPV, са изработени ваксини за профилактика на рака на маточната шийка.

Може би това е единствената ваксина, която има полезно действие в профилактиката на злокачествените заболявания. Тя създава специфичен имунитет за конкретна битка на организма с папилома вирусите. Или иначе казано, тя засилва способностите на тялото да се самоизчисти, да се пребори с това заразяване.

Ваксините се препоръчват преди всичко на девойки, които все още не водят полов живот. За тях се предполага, че не са заразени с HPV. Но тук е добре да се подчертае, че ваксината не е лечение. Тя само намалява шансовете за развитие с вирусите, причиняващи рак на маточната шийка. И в никакъв случай не отменя задължението на жените да ходят на профилактични прегледи.

- Ако дадена девойка е пропуснала да се ваксинира преди 13-годишна възраст, има ли начин тя да разбере дали е заразена с папилома вируси или не?

- Както вече казах, всички дами в полова зрялост, независимо от това дали са ваксинирани или не, трябва да ходят на профилактични прегледи. Вече има специфични, лесно достъпни и безболезнени изследвания, които всеки може да си направи. Те с категоричност ще докажат или отхвърлят наличието на папилома вирус. И още нещо – ще определят от кой точно вид е. Единственото нещо, което всяка жена трябва да направи, е да посети личния си гинеколог и да поиска да й бъде направен HPV тест, придружен от колпоскопия. Аз не бих препоръчал цитонамазката, защото това е изследване със съмнителни резултати – все едно да хвърляте монета и да гадаете, дали ще се падне „ези” или „тура”.

Българите са разчитали много повече на социалните системи през първото тримесечие на 2012 г. в сравнение със същия период на 2011 г., сочат данните на националната статистика за бюджетите на домакинствата. Почти два пъти са скочили доходите от социални помощи, но поради изключително ниския размер те продължават да имат символичен принос в структурата на общия доход на домакинствата - едва 2.2%. През първото тримесечие на годината семействата са получили средно по 50 лв. от помощи, докато година по-рано под 27 лв., а приносът им в общия доход е бил едва 1.3 на сто.

Единственото обяснение за големия ръст на доходите от помощи може да се търси в подпомогнатите с близо 13 000 повече лица и семейства с пари за отопление спрямо отоплителния сезон 2010/2011 г. Тогава над 72 000 души не отговориха на условията, след като управляващите отрязаха от подпомагане всеки, продал недвижим имот в последните 5 г. През сезон 2011/2012 рестриктивната мярка беше смекчена и отпадаха само хората, които да получили повече от 3900 лв. при продажбата.

Доходите от детски надбавки също се повишават от 17.85 лв. на 20.89 лв. При тях имаше увеличение на помощта за деца с увреждания покрай минималната заплата. Леко са скочили и при обезщетенията за безработни от 13.08 лв. на 17.85 лв. средно на домакинство, но през годината имаше голямо нарастване на безработицата. Като цяло доходите на семействата от социалните системи нарастват през първото тримесечие на т.г. спрямо същия период на 2011 г. от близо 58 лв. на 89 лв., а относителният им дял в общия доход от 2.7% стига 3.9%.

Домакинствата са посегнали и към депозитите си - изтеглените спестявания също нарастват почти двойно - от 47 лв. през първото тримесечие на 2011 г. на 90 лв. през същия период на т.г. Изтеглените кредити пък скачат от 15 лв. на 21 лв. средно на домакинство. Доходите от самостоятелна заетост нарастват от 108 лв. на близо 165 лв.

При потреблението пък ясно си личи инфлацията. При почти еднаква консумация на хранителни стоки и безалкохолни напитки българските семейства са платили през първото тримесечие на т.г. повече пари - близо 724 лв., докато година по-рано са се изхранвали със 697 лв. В същото време намалява делът на разходите за храна в общия дял от харчовете на домакинствата от 36.6% на 33.7%, тъй като статистиката отчита увеличение на абсолютно всички разходи. Консумативите по жилищата скачат от 297 лв. на 355 лв. Разходите за здраве нарастват от 109 лв. на 131 лв. Трансферите към други домакинства се увеличават от 28 лв. на 47 лв. Повече са вкарали българите и в хазната - платените данъци са се увеличили от 100 лв. на 116 лв., а осигуровките - от 115 лв. на 129 лв. Ръст е отчетен при спестяванията - по 35 лв. средно на домакинство през първото тримесечие на т.г. при 24 лв. през същия период на 2011 г. Повече са и върнатите кредити - по 66 лв. при 60 лв. година по-рано.

Общият доход на домакинствата се е увеличил от 2131 лв. на почти 2320 лв. - с над 10%. Продължава обаче тенденцията разходите да растат по-бързо - от 1903 лв. на 2148 лв. или с над 14%. Така през първото тримесечие на 2012 г., след като покрият разходите си на домакинствата са оставали 172 лв., докато година по-рано те са били 228 лв. Най-същественият доход на домакинствата продължава да идва от работна заплата. От нея през първото тримесечие те са получили средно по 1208 лв. при 1128 лв. година по-рано. Следват доходите от пенсии, които се запазват почти непроменени - 700 лв. на домакинство.

Показните проверки на "Пирогов" от страна на здравната каса и здравното министерство засега не дават особен резултат. Пет от случаите на лекувани в "Пирогов" пациенти няма да бъдат платени от НЗОК заради нарушения, съобщиха от касата. За сравнение - ежедневно в болницата се приемат над 120 души за лечение.

Проверките са в клиниките по изгаряния и пластична хирургия, ортопедична травматология и в отделенията по обща и спешна урология за възрастни. Установено е, че трима хоспитализирани пациенти не са били открити в лечебното заведение. В някои от случаите медицинската документация е била попълнена предварително за следващ ден или са нанесени поправки в нея. "В други не са спазени изискванията за непрекъснатост на болничната помощ и грижите в лечебното заведение съгласно действащата нормативна база", информират от касата. Оттам обаче твърдят, че достъпът на проверяващия екип до медицинска отчетна документация е бил затруднен.

Контрольорите ще предложат на столичната здравна каса да не плати за 5 от случаите на нарушения, ако изобщо от "Пирогов" ги отчетат. Още се чакат резултатите от проверките на здравно министерство. Засега само министър Десислава Атанасова обяви, че 2 млн. лв. са дадени за хонорари за външни услуги, но неясно какви, а икономическият директор, главният юрисконсулт и медицинският секретар са вземали по 50 000-60 000 лв. годишно.

ГЕРБ се отметна от предложението си да се забрани продажбата на енергийни напитки на лица до 18 години. Текстът, внесен от Министерския съвет, бе заложен в първоначалния вариант на промените в закона за здравето, но отпадна при окончателното приемане вчера. Оправданието на управляващите е, че се чака одобрението на Еврокомисията, тъй като подобно ограничение се въвежда за първи път в Европа и изисква съгласуване. Здравният министър Десислава Атанасова и шефката на ресорната комисия Даниела Дариткова увериха, че веднага щом завърши т.нар. нотификационна процедура, забраната ще бъде предложена отново. Това можело да стане най-рано след три месеца.

Янаки Стоилов от БСП предложи забраната да се запише още сега с изричното условие да влезе в сила след няколко месеца. Той заподозря управляващите, че са се поддали на лобистки натиск, подобен на този при аферата "Мери Джейн", когато бе прокарана незабелязано поправка, позволяваща рекламата на наркотици.

Отпаднаха и текстовете, с които се забранява рекламата на енергийни напитки в предавания и рубрики, насочени към младежта, използването на лица под 18 г. в тези реклами, както и свързването на употребата на енергийни напитки със спортни и физически постижения.

Традиционно България е в дъното на световните и европейските здравни класации. У нас се харчат най-малко пари за тази система, смъртността е сред най-високите в ЕС, продължителността на живота - сред най-ниските. Поредната от тях - европейският здравен потребителски индекс обаче не просто затвърждава мястото ни на опашката. Тя показва две тенденции - българското здравеопазване не се развива и става все по-опасно за пациентите. И дава отговор на премиера Бойко Борисов, който наскоро се възмути, че българите са чуждопоклонници и не ценят собствената си здравна система.

Европейският здравен потребителски индекс се прави от 2005 г. от екипа на шведския изследовател Арне Бьорнберг. Той не проучва толкова показателите на здравните системи сами по себе си - разходи, брой лекари и болници, смъртност и заболеваемост, колкото техния резултат - мястото на пациентите в съответната здравна система и това, което те получават от нея. Защото все пак това е идеята на съществуването на здравеопазването - да осигурява по-дълъг и по-качествен живот на гражданите на съответната страна. Използват се обществени статистики, но се правят и собствени проучвания и интервюта на терен.

През 2012 г. България е на 33-то място от 34 страни. След нас е единствено Сърбия. При предишния индекс - от 2009 г. ние отново сме били на 33-то място, което тогава е било последното и става традиция да ни изпреварват страни като Албания и Македония. Не това обаче е най-фрапиращото. Както и самият Бьорнберг отбелязва - въпреки че е член на ЕС от 5 години, България не отбелязва никакъв напредък, като у нас не са на ниво дори задължителните ваксинации на бебетата - нещо, характерно за Третия свят. Бьорнберг може би не знае, но всъщност България провежда здравни реформи от 12 години, но от тях резултатът е по-скоро отрицателен. В същото време обаче Йохан Хертквист, президент на Health Consumer Powerhouse, организацията, която прави индекса, дебело подчертава, че за времето, откакто той се прави, има нови тенденции в Европа. Най-добрите здравни системи там се обръщат все повече към пациента,

към по-лесния достъп до услуги, смятайки, че това води и до по-добро качество. Дистанцията между потребители и предоставящи здравни услуги се скъсява все повече, хората все по-често имат гарантирано право на второ мнение, а информацията за качеството, осигурявано от всеки лекар или болница, вече не е феномен, а почти обичаен начин пациентите да изберат къде да се лекуват.

Безспорният лидер в класацията тази година е Холандия, която с 872 точки от 1000 възможни бележи най-високия резултат, откакто той се измерва. Единствената забележка за тази страна е, че листите на чакащи за планово лечение биха могли да се поскъсят.

В Холандия има множество конкуриращи се здравноосигурителни фондове. Там вероятно в най-голяма степен в Европа пациентските организации участват във вземането на решения и правенето на политики, т.е. те се правят предимно от медицинските професионалисти и пациентите, а не от политици и чиновници. Единственият недостатък на Холандия, според изследователя, е системата на личните лекари, които играят ролята на пазачи на входа на системата и съответно - пациентите трябва да чакат за преглед при специалист. Идеята е така да се пестят разходи, което обаче се опровергава от факта, че страната харчи най-много средства за здраве на глава от населението след Норвегия, Швейцария и Люксембург. В това отношение България е пета отзад напред и гордо води пред Албания, Македония, Румъния и Сърбия.

На второ място в класацията с 822 точки е Дания - една от малкото страни в ЕС, в които пациентът може свободно да избере към кой лекар или болница да се обърне. Там в интернет има регистър на болниците, който показва кои от тях имат най-добрите медицински резултати. Странно или не, на трето място е Исландия. Това се дължи на факта, че понеже е остров, страната е била принудена да изгради здравна система с потенциала да поеме заболявания като за милиони пациенти, при положение че там живеят едва 300 000 души. Лекарите там обикновено прекарват първите си 8-10 професионални години, работейки в чужбина, за да натрупат опит, след което се връщат в родината си. Така придобиват повече познания и връзки, които да използват, ако техен пациент на може да получи необходимото в Исландия.

Албания е на 29-о място, с 535 точки. Тя е бедна на лекари и медицински персонал, но не е последна в класацията, защото постига добри резултати по критериите за достъп - и здравното министерство, и пациентските организации твърдят, че в тяхната страна не се чака за лечение. От министерството обяснили на изследователите, че албанците са много твърди хора и ходят на доктор само в случаите, в които буквално са занесени при него. Албанците обаче всъщност ходят при личния си лекар двойно по-често от шведите - средно по 3.9 посещения на глава от населението при 1.6 визити за шведите.

Ирландия, Гърция и Испания са на 13-о, 22-ро и 24-то място, а ги обединява това, че мнението на гражданите им за здравните им системи е по-лошо, отколкото всъщност е реалното положение. Испания и Португалия освен това са сред малкото европейски държави, чието здравеопазване понася негативи от икономическата криза. По принцип кризата не оказва голямо влияние на здравните системи, отбелязват шведските учени. Този показател не се променя спрямо годините преди 2009 г. Единствено на места листите на чакащи за скъпо лечение се увеличават. В по-бедните страни намаляват и публичните разходи, което пък води до по-високи лични разходи на пациентите - Македония, Малта, Словакия.

Примерът на Холандия е последният пирон в ковчега на системите тип "Бевъридж",

тъй като показва, че колкото по-малко решения се вземат от политиците и повече - от лекари и пациенти, толкова по-добра е здравната система, отбелязва изследването. Здравната система в Холандия е тип "Бисмарк", т.е. здравно осигуряване, при което болници и лекари са независими от финансиращите институции. При "Бевъридж" този, който плаща здравните услуги е и в някаква степен собственик на здравните заведения - държава, община и т.н. Това обаче е системата в Дания, а също и в традиционно челно класиращите се Швеция и Норвегия.

През 2012 г. в индекса влизат нови критерии за оценяване - в областта на електронното здравеопазване, брой цезарови сечения, депресии, диализи извън болница, грижа за възрастните хора и др. На тях успяват да отговорят предишни топ държави като Холандия, Белгия, Финландия, но Австрия, Германия, Италия и Испания не се справят в тази област. Изследването отбелязва, че това, че определени държави са в дъното по различните показатели, не значи задължително, че техните здравни системи са се влошили, а по-скоро, че останалите страни са се развили повече - нещо, което се наблюдава при повечето критерии за повечето страни - те непрекъснато подобряват системите си.

667 точки е средното ниво за индекса. Първенецът Холандия е с 872, Сърбия е последна с 451. България е с незавидните 456. Класацията е разделена на 5 поддисциплини - пациентски права и информация (победител там е Дания), достъп (колко се чака за лечение), оглавена от Белгия, Люксембург и Швейцария, резултати от лечение (с първенци Швеция и Норвегия), превенция - обхват и достъп до медицински услуги (Холандия), лекарства (Дания). Най-голяма тежест в индекса имат резултатите, т.е. ефективността на лечението, следвани от листите на чакащи. Общо подкатегориите имат 42 критерия с по 3 възможни оценки - добра, средна и не особено добра. България е с максимална оценка в едва 2 критерия - участие на пациентските организации в управлението (те имат място в наздора на здравната каса и в различни работни групи в МЗ) и наличие на електронни досиета на пациентите при личните лекари.

Най-ниската оценка получаваме при 29 показателя. Част от тях са поне познати у нас - нямаме закон за защита правата на пациентите, но поне опитваме да го приемем от 2003 г.; знаем, че трябва да търсим второ мнение, но явно не го получаваме; отчаяно се опитваме да се лекуваме в ЕС, но изключително трудно получаваме финансиране от държавата или НЗОК за целта; няма класации за качеството на лечебните заведения, но опитите за създаването им са отречени заради прекалено големия риск от субективизъм и подвеждане на пациентите; няма директен достъп до специалист; здравната каса покрива малък стоматологичен пакет;

чакането за химиотерапия е далеч над определените от индекса 21 дни и драмите с достъпа до онколекарства са национално известни; покрай няколкото раздухани случая на починали родилки разбрахме и че държим изключително високо ниво на цезарови сечения; липсата на трансплантации е печално известна; плащанията под масата вече дори и не възмущават никого; няма ефективна превенция на пушенето; въпреки че клиники по инвазивна кардиология вече има във всеки град, смъртността от инфаркти си остава висока. Същото важи и за детската смъртност и ранната смъртност. България е с най-ниската оценка при всички показатели, касаещи достъпа до лекарства - липса на общодостъпна информация, нисък процент на публични разходи за медикаменти, достъп до препарати за алцхаймер и шизофрения, ниска здравна култура по отношение на използването на антибиотици.

За друга част от критериите обаче дори и не сме чували, при положение че други европейски държави дотолкова са ги въвели, че вече са общ критерий за оценка на здравната система. У нас няма електронни рецепти, нито възможност за записване на час онлайн. Вместо това има мелета пред кабинетите на джипитата. Няма възможност при медицински грешки пациентите или близките им да получат компенсация извън съда. У нас броят на възрастните хора, които се оперират при катаракта, е нисък, т.е. у нас просто е редно старите да са и слепи. Най-ниската оценка по критерия процент на хората, които получават диализа у дома си, е милостиво определена като под 10 %. У нас няма нито един такъв болен. Грижите за възрастните хора пък традиционно се възприемат като задължение единствено и само за близките им, а в България няма нито един безплатен хоспис.

На средно ниво сме по показатели като достъп до собственото медицинско досие (става само с електронен подпис, какъвто никой у нас няма), достъп до джипито в рамките на ден (за тези, които нямат друга работа), относително малко чакаме за операции и скенер. Дори по ниво на депресии, при положение че сме южен народ.

Шведските изследователи проучват потребителския индекс и при отделни заболявания. Индексите за сърдечно-съдово болести и за диабет датират от 2008 г. и, естествено, при първия България е на предпоследно място преди Румъния, а при втория - на последно. Единственото, с което можем да се похвалим, е 17-ото ни място от 29 държави в малко странния индекс на главоболието. Освен обичайните потребителски права той изследва и други критерии като стреса на работното място. Най-висок е в Гърция (!) - при 55% от трудещите се, а най-ниските нива са във Великобритания (12%). България е сред лидерите с едва 18% стресирани работници. За сметка на това пък критерият "Години щастлив живот", който показва средно колко дълго и щастливо ще живее човек в своята държава, е отчайващ. Ако швейцарците и датчаните ги очакват около 60 години щастлив живот, българите са последни с едва малко над 30 години щастлив живот.

Това е обсъдила парламентарната група на ГЕРБ във вторник, след като броени дни по-рано здравната комисия на НС отхвърли въпросния текст. Той бе внесен от депутати и предвиждаше цигарено вето на спирки, детски площадки, паркове и стадиони.

След това обаче премиерът Бойко Борисов недвусмислено заяви, че подкрепя забраната специално за стадионите и ще настоява тя да остане.

"Не може да си купиш билетче и този до теб да ти духа дима си. От къде на къде? С какво си му длъжен", възмути се тогава Борисов в ефира на bTV. И даде пример с Англия, където пушенето на стадиона е забранено.

Премиерът обаче не хареса идеята за парковете и спирките, защото "там има къде да маневрираш".

Затова на сбирката си във вторник депутатите от ГЕРБ заумували как все пак да включат и стадионите в закона, който се очаква да бъде приет окончателно днес. Здравният министър Десислава Атанасова също присъствала и напомнила премиерската воля. До групово решение обаче не се стигнало, тъй като депутатите зациклили на въпроса кой ще контролира спазването на забраната при футболните срещи. "Нямам търпение да видя здравен инспектор в сектор "Б" на вечното дерби да дебне за неправилно пушещи", разсмя се гербер, противник на ветото от 1 юни.

Цветанов да определи група от ГДБОП за тези случаи, продължили с кодошите негови колеги.

Поради недостиг на време пленарната зала вчера успя да приеме само един от текстовете на закона. С него те засега се отказаха от предвидената забрана да се продават енергийни напитки на лица под 18 г.

Това ще се случи, но след като премине процедурата по нотификация в Европейската комисия, обясниха министър Атанасова и шефката на здравната комисия Даниела Дариткова. Причината е, че България първа в ЕС решава да въведе това ограничение и е нужно то да бъде одобрено от всички страни членки.