Сияна Севова
17.03.2008 г., с. І
Общината отказва скици на длъжници
Общинската администрация в София ще отказва да извършва услуги на длъжниците. Хората, които искат да си извадят скица на имот или друг документ от общината, ще трябва да представят бележка за платени данъци. Градската управа обсъжда мерки за повишаване на събираемостта, тъй като едва 60% от собствениците на коли си плащат лептата на общината.
За настоящата година данъкът за автомобилите в София се увеличава с 25%. В резултат собственик на кола с 90 конски сили на възраст между 5 и 14 г. ще плаща 67 лв. при 53 лв. досега. За същия автомобил, но на възраст под 5 години, данъкът става 125 лв. при 100 лв. досега. Най-много ще плащат собствениците на нови и мощни коли. За автомобил под 5 години с двигател от 150 коня данъкът става 474 лв. при 378 лв. досега. Първата вноска от данъка за колата трябва да се плати от 31 март до 30 юни. Ако в този срок се плати целият налог, има 5% отстъпка.
При патентния данък няма особени промени, освен това, че вече се плаща в общината. Срокът за него е удължен до 30 април, вместо до края на януари, както беше досега. Налогът вече не се плаща по местоживеене, а в общината, където е регистриран търговският обект.
17.03.2008 г., с. ІІ
Фермери губят ниви заради мудни кметове
Изоставени от стопаните земи се ползват само след споразумение с местната власт
Мудни кметове могат да провалят бизнеса на много фермери от Лудогорието. Производителите искат да уедрят земята си, като наемат изоставени ниви. Процедурата обаче зависи от селската власт, а много често тя не си върши работата, алармираха от Асоциацията на зърнопроизводителите в Разград. За да се сключи договор за ползване на нива, чиито стопани отсъстват от страната или не се интересуват от имота си, е необходимо споразумение между местния кмет и арендаторите. Законът предвижда желаещите да сеят пустеещите ниви да договарят с местните власти общо условия за едногодишно ползване и да разпределят пропорционално земята помежду си. Освен доброволното договаряне, арендаторите са длъжни да внесат авансово таксите за едногодишен наем по сметка на кметството. Така властта може да се разплати по всяко време с легитимните собственици, ако те предявят правата си. Селските кметове в Разградско обаче не са наясно с ангажиментите си и нехаят за договарянето. Общинската администрация пък не е открила сметка за предварително плащане, въпреки че крайният срок за регистрация на обработваемите земи е 25 март. Така десетки фермери, тръгнали да регистрират масивите си, са в безизходица, призна Васил Петров, председател на асоциацията в града.
Не може без споразумения, обяснява кметът на разградското село Балкански - Тодор Илиев. "В землището на нашето село има 1500 дка изоставени от стопаните си и те са разпръснати по всички хълмове. Не се ли сключи договор между всички арендатори, всеки фермер в една или друга степен ще се окаже нарушител, смята кметът, който вече преговаря с производителите за общи наемни условия.
Станка Христова
17.03.2008 г., с. ІІ
Рисковите играчи избягаха от борсата
Анастас Петров, началник отдел "Управление на инвестициите"
в ING Пенсионно осигуряване
- Г-н Петров, каква е прогнозата ви за развитие на борсата до края на годината?
- Състоянието на борсата зависи от комплекс от фактори, сред които са ниският за момента апетит към риск у инвеститорите и реалната възможност проблемите на развитите икономики да се пренесат и към България. В резултат на кризата някои компании, според нас с добър бизнес, отложиха предлаганията. Очаквам по отношение на публичните предлагания нещата вече да се върнат в нормалния им порядък. Имам предвид, че доскоро заради ентусиазма на инвеститорите и многото пари на пазара публичните предлагания се случваха на цени с премия над справедливата цена, а инвеститорите обикновено очакват известни отстъпки от оценката на компанията.
Като цяло не очакваме БФБ да реализира ръстове, подобни на тези от предходните няколко години. Но очакваме колебанията на цените да са значително по-слаби, защото много от чуждестранните портфейлни инвеститори вече изтеглиха средствата си от България.
- Подготвя се система на мултифондовете. Какви предимства ще имат те за потребителите? Как ще се гарантира, че хората няма да изгубят парите си в по-рисковите мултифондове?
- Въвеждането на системата на мултифондовете ще даде възможност на клиентите ни да избират между различни инвестиционни стратегии и да определят равнището на риск при управлението на спестяванията им. По отношение на гаранциите те по-скоро биха идвали от две посоки - опитът на пенсионноосигурителните дружества и от високата степен на регулираност и дори свръхрегулиране на нашата индустрия. Абсолютна гаранция обаче не може да има.
Пенсионните дружества ще са длъжни в инвестиционната си политика по отношение на мултифондовете подробно да опишат рисковете, които ще поемат, размерите, до които ще ги поемат, как ще ги измерват и управляват. В този смисъл опитът в управлението на инвестиции, наличието на добри практики и процедури ще са до голяма степен гаранция за сигурността на инвестициите. Инвестиционната политика на пенсионните фондове, управлявани от ING, се определя съвместно с ING Investment Management в Хага. Това е структура в рамките на ING Group, управлява активи на стойност близо 400 милиарда евро. От своя страна КФН ще следи доколко пенсионните фондове спазват заложените в инвестиционната им политика ограничения за ескпозицията към различните рискове.
- Беше лансирана идеята пенсионните фондове да инвестират в инфраструктурни проекти. Как на практика може да се реализира това?
- Идеята пенсионните фондове да инвестират в инфраструктурни проекти като цяло е добра. Тя ще даде възможност на фондовете, а чрез тях и на осигурените лица да участват в подобряването на бизнес средата в България и в дългосрочен план и на стандарта на живот. Трябва обаче участието на фондовете в тези проекти да бъде опосредствано от капиталовите пазари. Пенсионните фондове не са от типа рискови инвеститори, които участват във финансирането на стартиращ бизнес на непублични компании. Трябва да се потърсят подходящите инструменти, чрез които фондовете да финансират проектите.
Стефан Кючуков
17.03.2008 г., с. ІV
Строежите на зелено са скрита бомба
Общият брой на фалиралите фирми в България през 2007 г. е 240. На фона на работещите 240 хил. и регистрираните общо 1,2 млн. може да се каже, че това е нищо.
Данните, които компанията лидер в управление на кредитния риск "Кофас" България представя, показват, че поне в последните четири години реална заплаха от масови фалити не е имало.
Ако вземем за база първата година от проучването - 2004, и приемем, че тогава коефициентът е 100, за 2005-а той вече е 114, през 2006 пада на 88, за 2007-а е 115. Това показва, че икономиката на България се развива сравнително устойчиво и без изненади. В това отношение данните у нас са сравними с тези в останалите страни от бившия соцлагер, казват от "Кофас".
Най-проблематичен е секторът на строителството. Досега този отрасъл отбелязва бум в развитието си. Но прогнозите дават основание за определена тревога. От "Кофас" прогнозират лавинообразен срив сред предприемаческите компании в сектора. Причина за това е масовото и недобре планирано застрояване по Черноморието, големите градове и най-вече столицата. В това число влизат и планинските курорти.
Лошото качество на строежите също води до проблеми в продажбите и задържане на пазара на вече готови жилища и офиси. Някои предприемачи ще бъдат изправени и пред невъзможността да завършат вече започнати обекти. В повечето случаи това са популярните ангажименти "на зелено", при които парите на клиентите се прибират предварително, още докато строежът дори не е тръгнал. Заради проблемите в сектора, които впрочем не са от вчера, банките от известно време са спрели финансирането на обекти на зелено, твърдят анализаторите. Това прави сектора още по-рисков и увеличава опасността от банкрути. В крайна сметка потърпевши ще са гражданите, които може да загубят всичките си спестявания, вместо да се сдобият с жилище.
17.03.2008 г., с. 2
Феим Чаушев в борда на „Дюни" под друго име
Ако зам.-министърът не е обявил участието си, трябва да носи отговорност, заяви Ивайло Калфин
Зам.-министърът на външните работи Феим Чаушев е бил съдружник в една от фирмите на задържания за източването на 7,5 милиона евро от САПАРД Людмил Стойков, стана ясно от публикации в медиите. Стойков държи 31% от акциите на ваканционното селище „Дюни" чрез друга своя фирма „Ладимекс". Собственик на мажоритарния дял в „Дюни" е кипърската офшорка „Хот метал трейд лимитид" в нейния директорски борд участва Петър Чаушев, който у нас е познат вече като Феим Чаушев.
„В имуществената декларация на зам.-министъра на външните работи Феим Чаушев, доколкото ми е известно, не е показано, че той е в каквито и да било отношения или в борда на комплекса „Дюни"." Това заяви пред БНР министърът на външните работи Ивайло Калфин. Той бе помолен да коментира публикациите в медиите, че Чаушев е свързан чрез „Дюни" с главния заподозрян за източването на пари по САПАРД Людмил Стойков. „Зам.-министърът е регистриран във фирмата не със сегашното, а със старото си българско име. Знам, че по лични документи Чаушев се води с едно име, а е публично известен с друго, но това не е само случай при него, обясни Калфин. По отношение на това къде участва,Чаушев попълва като при останалите държавни служители имуществена декларация, която се публикува в интернет и която всеки можел да погледне. Единственият, който носи отговорност за това, което е направено в тази декларация, е този, който е я подписал. Аз не мога да отговарям от името на Чаушев дали е вярна или не е вярна информацията, която той е подал, подчерта външният министър. Не е противозаконно. Няма пряк конфликт на интереси между работата на външно министерство и например някаква туристическа фирма, но е недопустимо това да не бъде обявено." Така Калфин коментира наличието на името на Чаушев във ведомостта на частната фирма. „Ако Чаушев не го е обявил, той би трябвало да носи отговорност. По лична карта името на зам.-министъра е Петър Юриев Чаушев."
Калфин допълни пред медиите, че е разговарял с Чаушев по този въпрос и зам.-министърът е обяснил, че е преценил публично да е известен с едно име, а по документи да е с друго. Чаушев е уточнил пред Калфин, че има затруднения за промяна на личната си карта, докато си изплати взет заем. Това обаче е лично решение, повтори Ивайло Калфин.
Портретна снимка на две колони - Феим Чаушев
17.03.2008 г., с. 4
Тунел под Аспаруховия мост строят във Варна
Изграждането на тунел под Аспаруховия мост във Варна е една or идеите, представени по време на дискусия за перспективите за развитие на морската столица. Идеята е от 80 години. Целта е тунелът т поеме потока от автомобили от варненските квартали,Далата" и „Аспарухови", както и да свързва с града идващите от юг през Бургас.
Друг проект предвижда изграждане на втори мост около село Казашко, съобщи председателят на общинския съвет във Варна Борислав Гуцанов. С изграждането му също ще се облекчи трафикът, тъй като ще поеме туристическия поток от летище Варна, Камчия, Бяла и Обзор до Дуранкулак. Мостът ще стане и естествена връзка и продължение на автомагистрала „Черно море".
16.03.2008 г., с. 4
Протест в 10 града в защита на Рила
Еколози излязоха на протести в 10 града вчера, за да защитят природата в Рила. Инициативата бе заради продължаващото незаконно строителство на инфраструктура за големия ски курорт „Супер Паничище" в северната част на планината. Само за час в центъра на Пловдив 100 души се подписаха под искането да се спре проектът. Инициативата „Граждани за Рила" вече е подкрепена от над 100 000 души, но събирането на подписи ще продължи до 21 март. Искането за спиране на строителството ще бъде връчено както на българските институции, така и в Комисията по петициите към Европейския парламент.
16.03.2008 г., с. 4
Проверки за мръсни камиони в София
започна Столичният инспекторат. Само за 3 дни са съставени 9 акта и 175 глоби на строителни фирми, които не изпълняват предписанието да почистват използваните превозни средства. В София има над 1500 строителни обекта и 41 бетонови възела.
17.03.2008 г., с. 2-3
В Ямбол над 1000 роми живеят незаконно в панелка пред срутване,в която няма вода и канализация
Хепатит и охтика сее блок 20
Смрад на урина и човешки изпражнения се носи от обезкостената от обитателите си сграда
Като трупове по повърхността на езеро в покрайнините на Ямбол бавно се носят претъпкани сини чували. Сред бунището край него група цигани трудолюбиво рутят парчета мазилка с кирки. От запалените отпадъци се носи зловеща воня на екарисаж. Сред облаците смрадлив дим излиза майка с бебе с червена шапчица.
По-нататък друга клада блъска носа с тежък мирис на изгоряла пластмаса. Подметките на обувките потъват в слоища жълта пулпа, вмирисана на граниво - "от завода за олио е", свидетелстват ромите. Някои от найлоновите чували са разпорени и от тях наднича жълтеникава вата. В черните и на вид токсични води на езерото като малки детски лодки плават късове стиропор, син изолационен материал за стени и пластмасови бутилки от нещо си.
"Това тук нищо не е, казва Васко - около двайсетгодишен чернокос и черноок хубавеляк. - "Тука е чисто, хубаво!" След това неочаквано естетическо становище
за красотата на бунището, добавя: "Идете да снимате 20-и блок. Да видите какъв ужас е там."
Васко е един от циганите, които с прилежанието на мравки отделят тухлите от цимента и ги редят на купчина, вадят арматурното желязо от бетона. Той и още двадесетина продават тухлите за по 15 стотинки на нуждаещите се от строителен материал втора употреба. "Аз тука съм израсъл, на това бунище", казва Васко с нотка на гордост в гласа. Баба Фатма се провиква: "По-добре да работят тука, отколкото да крадат." Идва и на ухо споделя: "Тия тука са цигани, ние сме турци. 35 души сме само в 20-и блок. Идете там, да видите какво е мръсотия. Няма вода, няма ток.
Мишките ни хапят децата
Повечето са болни. И възрастните сме болни. Има туберкулоза, хепатит В,' охтика."
Разделяме се с обещание да отидем и до прословутия блок на ужасите, но се запътваме право към кмета на гр. Ямбол инж. Георги Спасов.
"Чувалите са безопасни, пълни са с каменна вата, а тя е екологично чист продукт", обяснява г-н Спасов.
Оказва се, че езерото с чувалите е част от местността Гърлата, отдадена на концесия на фирмата "Инертни
материали" АД за добиване на строителен пясък. След изкопаването на речния пясък компанията е длъжна да запълни образувалите се ями с безвредни строителни материали, да ги покрие с пръст и да изравни терена. Пластмасовите сини чували са част от "безвредните" материали, хвърлени на дъното, които след размествания на пластовете там са изплували на повърхността.
Бунището пък е отпуснато по договор на общината за изхвърляне на строителни отпадъци, сред които по странен начин се нареждат и отпадъците от слънчоглед. "Както виждате, там няма охрана и няма контрол кой какво изхвърля", обяснява кметът. Или, както свидетелстваха ромите от бунището: "Преди тук имаше един фургон, дето проверяваха какво се изхвърля, ама вече го няма."
"Ще прекратим договора и ще изчистим това бунище, ще го преместим там, където се изхвърлят битовите отпадъци на Ямбол. Но този проблем не е толкова страшен. Много по-тежко е положението в блок 20."
Преди около 25 г. в ничията земя, където граничи турската махала и българският квартал по време на комунизма властите построяват голям, хубав (като за панелка) блок, в който настаняват нуждаещи се роми. Част от тях живеят като наематели на държавата, а малцина успяват да съберат пари и да купят апартамент във въпросната постройка. До 1994 г. всичко е добре, но оттам нататък се получава "хубава работа, ама циганска". Наемателите отказват да си плащат наемите, първоначално минават служители, които се опитват да съберат държавната пара, но след известно време виждат, че усилията им са безсмислени, и се отказват. (Виж карето долу.)
Междувременно жителите на блока набъбват, докато в крайна сметка постройка-
та, в която има 125 апартамента, в които да се приютят около 450 души, днес е събрала може би над 1000 незаконно заселили се. Малко по малко блокът се обезкостява. В него няма асансьор, а само празна шахта. "Даже да заварим врата, на другия ден тя ще е разрязана и отнесена за скрап", казва Антон Кабрански, пресаташето на новия градоначалник на Ямбол.
Извадена е дори арматурата
Постройката се крепи на магия, всеки момент може да се срути ида вземе жертви.
Но още по-страшна е развалата, която я яде отвътре под формата на нечовешка мръсотия. В целия блок действително няма вода. Ток проблясва в някои крушки по горните етажи, както ни обясниха самите обитатели - краден. Водата обаче се налива в двадесетлитрови пластмасови бутилки от една-единствена чешма на двадесетина метра от сградата. И се носи понякога до осмия етаж. Самият призрачен блок е изникнал като прокажено цвете от купища боклуци, чийто състав не посмяваме да се опитаме да установим.
Обръчът на това бунище се разраства с всеки ден. Както и вероятно обръчът на болестите, които вървят ръка за ръка с ниската хигиена. Концентрираната нечистотия грози да се пръсне като гноен цирей и да облее съседните два квартала.
Стълбищата на блок 20 са оглозгани до бетон, асансьори няма, от мазетата бълват изпражнения и боклуци.
Пред блок 20 се озоваваме с помощта на кмета, който предлага: "Ако искате да ходите там, ще ви осигуря охрана." Благодарим и скоро се понасяме с черната кметска кола, водени от червена полицейска ладичка. Първа пред блока идва баба Катя - чиста и спретната жена, очевидно нещо като тартор сред тази анархистична тълпа.
"Ела - казва старата циганка -да ти обясня. Като серат и пикаят отгоре, всичкото се стича долу в мазето, защото няма канализация. Да ги зазидат поне тези дупки. Катя показва бившите... прозорци?... на мазето, - да не ни лъха. Изпоразболяхме се тука."
Заведи ме, бабо Катя, да видя.
„Как ще те водя да ни миришеш мръсотиите!",
шокирана е Катя, но в крайна сметка се запътваме по пружиниращия килим от боклуци към входа.
Остра смрад на урина и човешки изпражнения изпълва гърдите ни, докато прекрачваме "прага" на сградата - естествено, без врата. От това, което би трябвало да са стълбите на мазето, нагоре пълзи лавина от боклук. Стените са оголени до бетон. Културно изглеждаща жена - може би продавачка в баничарница или чистачка в някое училище -се качва по стълбите, нарежда, а гласът й се извисява в кресчендо: "Не ме снимайте! Срам ме е да кажа къде живея!" Жената, която отказва да каже името си, преди години е купила апартамент на 8-ия етаж и се проклина за погрешния избор. "Тоя блок всеки момент ще падне", крещи тя от стълбището.
Баба Катя също е от законните обитатели със собственост в блок 20. До нея стои млада ромка с малко детенце на ръце. Синът й е на година и пет месеца и има нужда от бъбречна операция. "Докторката ми каза да събера пари да го оперирам. Откъде?", додава безпомощно жената. Никой няма да седне да събира пари за нейното дете,
защото то е отписано от този свят по силата на това, че е гражданин не на света, не на България, не на Ямбол - а на блок 20.
Наобиколени сме от десетки роми. Посещението ни се превръща в митинг. Всеки иска да се изкаже. "Тука е пълно с болести. Непрекъснато мрат. Ето на, днеска погребаха един от блока - млад човек беше. Как се казваше, ма?" Не могат да се сетят за името му.
Част от призрачните хора стягат в обръч Антон Кабрански, който беше така добър да ни придружи, а ние -така лоши да кажем, че е от общината, него да питат. За да не прерасне митингът в бунт, се качваме в колите и потегляме. През покрития с дъждовни капки прозорец на луксозната кметска кола майката на Мастанчо маха с плахо упование в черния поглед.
17.03.2008 г., с. 2
Проверки само с полиция
В документ от 15.02.2005 г. "Комуналуниверс" - Ямбол, докладва пред бившия кмет на града за сградата през 1995-2005 г.: "Бяха нанесени непоправими щети на жилищата и на блока като цяло. Поради неспазването на елементарни правила за хигиена, липсата на вода и ток живущите в бл. 20 станаха агресивни спрямо служителите ни, което наложи проверките да става само с полицейско съдействие. Връчването на предизвестия е технически неизпълнимо поради отказ от "Пощи и далекосъобщения" да извършват услугата."
17.03.2008 г., с. 3
Кметът Спасов:Изпреварихте ме
Това е проблем, който съществува от 10-15 години и досега никой не се е справил с него, обяснява инж. Георги Спасов. Амбициозният нов кмет на Ямбол смята да се пребори с проблема. Първо общински експерти ще проучат всичките му аспекти и до средата на април ще излязат със становище как може да бъде разрешен той. След това кметът ще се опита да ангажира правителството, защото "без помощ е невъзможно да се справим".
"Всъщност вие ме изпреварихте, смятах след две-три седмици да повдигна въпроса за блок 20 пред медиите." Кметът е наясно, че когато медийните кучета се разлаят, понякога решението идва по-скоро.
В Регионалния център по здравеопазване ни казват, че няма данни за епидемия в блок 20. За 2007 г. там от туберкулоза са се разболели само двама души. Или липсва статистика, или противно на природните закони, жителите на кошмарното "съоръжение", както го нарича кметът, са здрави като камъни и трябва да се изпратят при тях научни светила, които да разработят универсалната ваксина срещу всички човешки болести.
Снимка на две колони - "Екологично чистите" строителни отпадъци в местността Гърлата
Снимка на четири колони - Над 1000 роми обитават блок 20. Те живеят без вода и ток в нечовешка смрад и мръсотия.
Снимка на две колони - Циганка се рови в боклуците на сметището, за да изкара някой лев.
17.03.2008 г., с. 5
За училищата Бойко вкара 6 гола за 11:1
КРИСТИНА КРЬСТЕВА
Цели 6 гола „заби" вчера в противниковата врата Бойко Борисов като капитан на отбора на общината. Кметът изведе играчите си срещу тима на БНТ в благотворителна среща на базата на „Спортна София" в Борисовата градина. Дербито бе част от дарителската кампания за изграждане на достъпна архитектурна среда в училищата и детските градини в столицата.
„Това са си не един, а цели два хет трика", отбеляза доволно фен от агитката на генерала по повод 6-те му пробива на мрежата. Отборът на Борисов победи с 11:1 въпреки мексиканската вълна в подкрепа на БНТ,
тон за която даде водещата Валентина Войкова, лице на кампанията „Училище без бариери". С 2 гола резултата откри ексфутболистът на „Левски" Сашо Начев. За кмета ритаха бившите национали Любослав Пенев и Гошо Гинчев, а в кратката почивка между полувремената бърз разбор на тактическите позиции на терена направи стратегът Димитър Пенев.
Само за месец кампанията, която ще продължи до края на учебната година, е събрала 17 000 лв., обяви зам.-кметът Йорданка Фандъкова. Дарения се набират чрез есемеси на 1575 и обаждания на 0900 5 1575 за БТК. По време на мача пък запалянковците пуснаха над 400 лева в урна.
Снимка на три колони - Кметът пресреща топката от въздуха за поредната си офанзива вчера.
Сподели с приятели: |