17 март 2008 г. Тема: строителство, строителен контрол, строителни материали,архитектура

Това заяви министърът на икономиката и енергетиката Петър Димитров. Всички големи енергийни проекти са подкрепяни от българското население, обясни още министър Димитров, цитиран от "Фокус". Той уточни, че на всеки 6 месеца Министерство на икономиката и енергетиката прави социологическо проучване сред населението във връзка с най-сериозните икономически въпроси.

При последното проучване е установено, че 70 % от гражданите подкрепят идеята България да развива ядрената енергетика, а 81 % са против затварянето на блоковете на АЕЦ "Козлодуй".

Според министъра на икономиката и енергетиката подкрепа за изграждането на АЕЦ "Белене" са заявили 73 % от българите. 83 % от населението на страната пък е категорично "за" повторното отваряне на трети и четвърти блок на АЕЦ "Козлодуй".

По време на посещението си в Брюксел миналата седмица премиерът Сергей Станишев каза, че ако въпросът за затварянето на литовската атомна централа "Игналина" бъде преразглеждан на европейско ниво, това трябва да се направи и за АЕЦ "Козлодуй". При посещението си в Брюксел за заседанието на Европейския съвет Станишев се е срещнал с премиера на Литва, която в момента се опитва да предоговори сроковете и условията за закриването на "Игналина", предвидено за 2009 г.


17.03.2008 г., с. 19
С 45% на сто поскъпнаха панелките в северните комплекси на София
ВАСИЛ НАНЧЕВ
СРЕДНИ ОФЕРТНИ ЦЕНИ НА ПАНЕЛНИ ДВУСТАЙНИ ЖИЛИЩА (ЕВРО/КВ. М) В СЕВЕРНИТЕ КОМПЛЕКСИ НА СОФИЯ:

март 2007 г март 2008 г. промяна

"Левски В" 647 918 41%

"Левски Г" 669 1078 61%

"Надежда-1" 676 1098 62%

"Надежда-2" 729 938 29%

"Надежда-3" 736 980 33%

"Надежда-4" 650 910 40%

"Надежда-5" 711 980 38%

"Обеля-1" 614 985 60%

"Обеля-2" 647 906 40%
Макар и отдалечен от центъра, жк „Обеля" е търсен заради метрото.

С близо 45 процента са нараснали средните офертни цени на двустайните панелни апартаменти в северните комплекси на столицата за периода от март миналата година досега. Това сочи статистиката на сайта за недвижими имоти www.imot.bg.

Най-голямо нарастване от 62 на сто в сегмента има за жк „Надежда-1". Преди година средните цени са били на ниво 676 евро за квадрат, а сега приближават 1100 евро. В момента в един от най-близките до центъра панелни комплекси в столицата се продават 18 двустайни апартамента. Офертните им цени са от 1100 до 1340 евро за квадрат. Най-ниската е за преустроена на двустаен гарсониера с площ от 50 квадрата, на седми етаж. За панелния имот е обявена цена от 55 000 евро. От 6-те северни панелни комплекса в столицата в момента се оферират 206 двустайни панелки, като 18 от тях са преустроени гарсониери. В цяла София подобните предложения са над 110, сочи статистиката на www.imot.bg. Най-високата оферта в сегмента в „Надежда-1" е за стандартен двустаен от 65 квадрата, който обаче е преустроен на тристаен. За жилището е обявена цена от 87 100 евро.

Най-много оферти за двустайни панелки в жк „Надежда" - 46, има във втората част на северния комплекс, но само една от тях е за преустроена гарсониера. В сравнение с миналия март цените са нараснали с 29 процента, което е най-ниско за тези райони на София. Сега цените са в границите от 853 до 1094 евро за квадрат. Най-евтино - за 51 200 евро, се продава панелка от 60 квадрата. Много повече - 70 000 евро, се искат за най-скъпия имот от сегмента, който според обявата е след основен ремонт.

В съседната трета част на столичния жк „Надежда" се продават 36 двустайни панелки, като цените им се движат от 879 до 1172 евро за квадрат. Най-ниската от 58 000 евро е обявена за жилище от 60 квадрата. Най-високата оферта е със 17 000 евро по-висока. За панелка от 64 квадрата се искат 75 000 евро.

От 750 до 1077 евро се предлагат за продажба двустайните панелки в „Надежда-4". Най-евтината е с площ от 60 квадрата и за нея се искат 45 000 евро. Най-високата оферта от 70 000 евро е за жилище с площ от 65 квадрата, разположено на първи етаж, преустроено на тристаен. В момента средните цени в квартала са с 40 процента по-високи, отколкото преди 12 месеца.

В „Надежда-5" офертите в сегмента са само 4, като цените им са в рамките от 832 от 1029 евро за квадрат. Най-евтиното жилище се продава за 49 900 евро, а най-скъпото - за 70 000 евро.

С 56 оферти за продажба на двустайни панелки жк „Обеля-2" е лидер в северните квартали на столицата. Цените им са в не много широките граници от 885 до 983 евро за квадрат. В последните години и двете части на жк „Обеля" станаха любимо място за пазаруване на жилища, които след това се пробутваха на общината, която в замяна даваше срещу тях терени за застрояване в престижните квартали на София. В момента най-евтиното двустайно жилище във втората част на един от най-новите панелни комплекси на столицата се продава за 47 800 евро. Имотът е с площ от 54 квадрата. Най-високата цена от 63 900 евро е обявена за стандартна двустайна панелка от 65 квадрата, разположена в блок, граден преди повече от 20 години.

На другия край на северната дъга от панелни комплекси в София - в двете части на жк „Левски" се продават само десетина двустайни жилища. В „Левски-В" най-евтиният апартамент се продава за 61 800 евро, а най-скъпият - за 71 500 евро. В другата част най-ниската оферта от 49 000 евро е за преустроена гарсониера с площ от 49 квадрата. Най-високата е също подобно жилище, за което се искат 55 000 евро. От двете части на „Обеля" по-малко е предпочитана втората част, уточни брокерът.


17.03.2008 г., с. 19
По-предпочитани са близките до центъра квартали
От северните квартали голямо предлагане на двустайни панелки има във всички части на жк „Надежда", каза Огнян Новков от "Агенции Изток". Цените на старите панелни апартаменти там са от 53 000 до 60 000 евро. Няма зони от северните квартали, където да няма търсене на жилища. Дори апартаменти, градени преди 40 години, като тези в „Надежда-4", също са интересни за инвеститорите, защото са близо до тържището в Илиенци. От „Надежда" най-голямо търсене има в първа и втора част. Те са най-предпочитани, защото са най-близо до центъра на София, уточни брокерът.

В „Левски" В и Г предлагането е по-малко и панелките в тази част на столицата са по-скъпи, защото са по-нови, каза още Новков. В Левски „В" цените на двустайните са над 50 000 евро, а в част „Г" започват от 47 000 евро и стигат до 55 000 евро. Въпреки новото строителство търсенето на панелки не намалява.

"Държавата засега няма да продава своя дял в "Кремиковци", поясни още министърът. Той потвърди, че украинският бизнесмен Константин Жеваго също остава сериозен кандидат. Според Димитров изходът зависи до голяма степен от притежателите на книжа от облигационния заем за 325 млн. евро, които контролират "Финметалс холдинг" - фирмата, която е собственик на 70% от "Кремиковци". Държавата като притежател на 25% от акциите щяла да иска гаранции за екологични ангажименти и програма за модернизация, подчерта министърът.

Димитров се похвали във Варна, че енергийната политика на правителството се радва на голяма обществена подкрепа. Той цитира проучване на Министерството на икономиката, според което 57% от българите подкрепяли увеличаването на вноса на енергоресурси от Русия, а под 20% били против. Нефтопроводът Бургас - Александруполис имал подкрепата на 51% от анкетираните, 50% било одобрението и за "Южен поток", а проектът "Набуко" се харесвал на 42%.

В края на миналата година правителството нахално излъга и парламента, и всички нас - наивните данъкоплатци. Измами ни, като обяви, че ще изразходва спешно бюджетния излишък за важни народополезни дела - за градеж на инфраструктура и за изпълнение на неотложни задачи, произтичащи от членството в ЕС. Всички бяхме наясно, че инвестициите в пътища и ВиК мрежата ще се влеят в партийните обръчи и във фирми на батко, татко и стринка, но едва ли сме предполагали, че излишъкът ще се харчи и за пазаруване на нафта, канцеларски материали и домакинско обзавеждане.

Според проекта, който кабинетът на Станишев представи в Народното събрание през ноември, "излишните" пари трябваше да отидат за:

1. Изграждане на инфраструктура - пътна, жп, екологична, включително и столичното метро;

2. Изпълнение на ангажименти към ЕС в сектор "Енергетика" и "Телекомуникации"- прословутия единен номер за спешни повиквания 112 и др.;

3. Временни безлихвени заеми за общински проекти с финансиране от ЕС.

От опозицията плахо поискаха списъци с конкретните обекти, преди да гласуват за голямото коледно харчене. Не ги получиха, но мнозинството и министрите обещаха списъци и пълна прозрачност след Нова година. Номерът мина, пък и трите точки звучаха убедително - софиянци и Бойко Борисов си отдъхнаха, че строежът на нови километри от метрото няма да спре, цяла България се размечта за гладки шосета и улици и всички вкупом се зарадвахме, че няма да се червим пред Брюксел заради неизпълнени точки от договора за еврочленството.

Първоначално кабинетът "Станишев" внесе проект за скоростно усвояване на 570 млн. лева от бюджетния излишък, а после мнозинството в парламента

Други траншове от излишъка обаче са избягали далеч от разрешеното от парламента разпределение. Надвзетите ни данъци са отишли за нови клозети, дограма в селски училища, за евтини почивки за военните, за картечни пистолети и канцеларски материали за МВР. Това става ясно от справките на отделните министерства, предоставени по искане на депутати от опозицията. Някои министри са били нахално пестеливи в отговорите си, други са се опитвали да хитруват. Но и от беглата информация става ясно, че милиони левове са просто "прахосани".

Какво показва "справката" от Министерството на транспорта например? В няколко реда Петър Мутафчиев отчита, че две ненаситни държавни компании са погълнали с лекота поредна порция от хазната - 79 млн. лв. от излишъка. От листчето се разбира, че БДЖ получава 39 млн. лева - но не за нови влакове, а като компенсация за евтините билети и безплатното возене на някои групи граждани.
А как държавата щеше да компенсира БДЖ,
ако не се беше образувал големият излишък? Да не говорим, че доплащането за влакови билети трудно може да мине за инвестиционен разход и още по-трудно - за изпълнение на поети към Брюксел ангажименти.

Коледното късметче на НКЖИ (Националната компания жп инфраструктура) е за 40 млн. лв. - за ремонт, поддръжка и модернизация на съоръжения. Мутафчиев не споделя за кои жп линии са отишли милионите и кои са фирмите изпълнители. Не казва и как НКЖИ щеше да кърпи релсите и жиците, ако нямаше подялба на излишъка.

Други министри хитруват и дават обилна информация за маловажни харчове, а спестяват подробностите за едрите разноски. Нихат Кабил например е дал детайлна разбивка за 1.3 млн. лева, заминали за ремонти на покриви, прозорци и гаражи в селскостопанските училища към Министерството на земеделието. Така научаваме, че за изграждане на вътрешни тоалетни в с. Бояново са дадени 14 хиляди лева, за подмяна на врати в ПГСС в Долни Чифлик са платени 78 лева, а в Ситово котелна станция се е обзавела с вентилатор за 535 лева. Впечатляваща конкретика. Тя обаче липсва точно там, където е по-интересно - какво е разпределението на онези 12.7 млн. лева, предоставени на фирмата "Напоителни системи" за чистене и корекции на речни корита и за ремонт на отводнителни системи. Няма как да разберем кои точно реки и канали са погълнали парите, защото Кабил е спестил тези данни. Така няма да научим и дали парите са били похарчени уместно, а
когато реките започнат да преливат, пак ще се чудим кой е виновен
и дали са били чистени.

Проф. Радослав Гайдарски поне е изброил всичките 50 болници, които са си купили медицински апарати и друга техника, и колко пари е похарчила всяка от тях. Министърът на просветата Даниел Вълчев обаче не е сметнал за нужно да отчете къде са отишли поверените му 50 млн. лева от излишъка. В рамките на 6 машинописни реда той съобщава, че за ремонти и модернизация на материално-техническата база неназовани държавни висши училища са получили 40 милиона, а БАН - останалите 10 милиона.

И Джевдет Чакъров отчита консумацията на 100 млн. лева телеграфно. На половин страничка министърът на екологията пише, че е дал 100 000 лева за дейности по НАТУРА 2000, а
8.5 млн. лева - за химикали,
консумативи и оборудване на лаборатории към агенцията за опазване на околната среда. Чудно как щяха да работят тези лаборатории, ако не се бе появил бюджетен излишък за харчене. Най-големият дял от сумата, предоставена на МОСВ, е за екологични инвестиции на общините - ВиК, пречиствателни станции, депа за твърди отпадъци. Но кои са общините, какви са обектите, къде колко пари са похарчени и кои са изпълнителите, можем само да гадаем. Чакъров е пренебрегнал всички тези досадни подробности.

Затова пък списъкът на МВР се отличава и с подробности, и с разнообразие. В него трудно ще откриете капиталови инвестиции, но пък ведомственият автопарк е очеваден приоритет в разходването на излишъка: 12.5 млн. лева за горива и масла, 620 хиляди за резервни части, 7 млн. лева за покупка на противопожарни автомобили, 800 хиляди лева доплащане по договор за доставка на леки автомобили; 200 хиляди за текущ ремонт на транспортни средства, 2 млн. лв. за сигнални лампи и радиостанции за полицейски коли.

Голямото пазаруване на коли, горива и резервни чаркове може да е било наложително. Но тогава защо Румен Петков не е включил всички тези важни разходи в редовния бюджет на МВР? А ако не са чак толкова спешни, защо просто не останаха за бюджет 2008?

Министерството на отбраната също е харчило здраво от излишъка за допълнителни горива - 5 млн. лв. за авиокеросин, бензин, газьол. И ако преглътнем, че самолетите, вертолетите, джиповете и БТР-ите на армията все пак трябва да се зареждат, а горивото им миналата година здраво поскъпна, трудно ще смелим друг харч на министър Близнаков. 10 милиона лева от нашите данъци са отлетели за дофинансиране на социални дейности и "повишаване на качеството на живот на Министерството на отбраната". МО даже си има агенция, която организира евтини екскурзии до Тенерифе и други примамливи дестинации. Но точно за това ли трябваше да се харчи бюджетният излишък? Как да не се сети човек за децата от Могилино...

Противно на всякаква управленска, икономическа и човешка логика кабинетът щедро раздаде десетки милиони за бензин и коли на чиновниците, а се стисна за превантивни мерки срещу наводненията. Красноречив пример в това отношение е министерството на бедствията, което се уреди с цели 175 млн. лева. По принцип Емел Етем обича да разяснява публично колко много се грижи за подопечните й служби, но този път предпочете да запази дискретност. Може би защото има нещо смущаващо в краткия срок, в който трябваше да се похарчат милионите. Все пак Етем благоволи да отговори лаконично на официалното запитване на в. "Сега" за разпределението на 175 млн. лв. Справката разкрива познатия трик "сандвич" - харчовете се описват като неотложни, а между неотложните се промъкват и други. Така например 5 млн. лв. са отишли за разплащане по отдавна обявени обществени поръчки за техника и оборудване.

Има и редица разминавания и

Евгени Чачев от ДСБ попита министър Етем защо цената на закупените от резерва горива е със 190 лв. на тон по-висока от цената, на която са били продавани в деня на сделката на други клиенти. Той изчисли, че в резултат на тази сделка данъкоплатците са били ощетени с 20 млн. лв. Етем не можа да даде приличен отговор, а шефът на резерва Боршуков обясни пред "Сега", че завишението идвало от това, че в цената е калкулиран и транспортът, както и защото горивата отговаряли на най-високите европейски еконорми.

Някакъв фокус-мокус ни беше пробутан със старо задължение на резерва. Едни 24 млн. лв. бяха отпуснати от излишъка и дадени на някого, но така и не се разбра на кого. Боршуков не крие, че старият дълг от почти 24 млн. лв. е бил прехвърлен като вземане към друго юридическо лице, но отказва подробности. Това е част от онези задължения, заради които беше освободен от поста предишният шеф на агенцията Димитър Димитров. Интересното е, че в края на 2006 г. МФ отказа да отпусне допълнителна сума за набавяне на задължителните запаси, а през декември миналата година - вече нямаше нищо против.

48 млн. лв. от излишъка бяха дадени за доизграждане на системите за единния телефон за спешни повиквания 112.

Предопределен беше и харчът на министерството на държавната администрация. То се пребори за 42 млн. лева от излишъка, като
30 млн. лв. от тях отидоха в "Майкрософт"
за доставка на лицензиран софтуер за персонални компютри и сървъри. С тези пари се покриват задълженията по договора за доставка на софтуер за администрацията, който предизвика редица въпросителни при сключването му. Изглежда, че голяма част от излишъка е била изхарчена авансово, а правителственото постановление само е легитимирало това.

От остатъка министерството на Николай Василев е дало 3 046 000 лв. за закупуване на 1000 лаптопа и 1500 настолни компютъра. Преносимите компютри ще бъдат предоставени на областни и общински администрации, а 300 настолни компютъра са предвидени и за структурите на съдебната система. С част от сумата бяха платени и допълнителните 10 000 прозрачни урни за изборите.

Голямата мистерия е как е направен подборът на всички тези обекти за харчене. По какви признаци и показатели са били номинирани, оценявани, селектирани и премирани тези проекти. Защо точно тези, а не други? Как са защитени разходите? И в крайна сметка какъв е ефектът от обилното изливане на бюджетни пари.

1.38 млрд. лева са наистина много пари. Според икономиста Георги Ангелов огромният излишък за 2007 г. позволяваше осигурителната тежест веднага да падне на 15% и дори на 10%. Мария Капон, независим депутат, припомни как миналата есен от финансовото министерство твърдяха, че парите за майчинство не могат се вдигнат от 190 на 220 лева, защото това ще коства на бюджета 15 милиона лева?!