18 април 2012 г. Тема: здравеопазване

Новата наредба 10, коя­то ще даде право на здрав­ната каса да договаря от­стъпки за всички лекар­ства, ще бъде готова до 10 дни. Това съобщи за "24 часа" изпълнителният ди­ректор на Конфедерация­та на работодателите и ин­дустриалците в България Евгений Иванов след среща на УС на органи­зацията с министъра на здравеопазването Десис­лава Атанасова. Очаква­нията са това да свали це­ните на лекарствата поне с 5%, а при някои медика­менти и до 10.

Ценообразуването трябва да бъде абсолютно прозрачно за всеки бълга­рин. Това е общата пози­ция на КРИБ и на новия екип на Министерството на здравеопазването. За­това намесата на здравна­та каса занапред ще става при пълна прозрачност - на сайта й ще се публику­ват цените, по които тя ку­пува лекарствата, и от­стъпките, които прави.

Председателят на КРИБ Огнян Донев ин­формира Атанасова за съ­здадения преди месец спе­циален Комитет по здра­веопазване към организа­цията. В него участват представители на държав­ни и частни болници, произ­водители на оригинални и генерични лекарства, тър­говци на дребно и на едро.

Донев предложил тези ек­сперти да консултират ми­нистерството на здравео­пазването по всички горе­щи въпроси в системата.

Според министър Атана­сова за министерството е полезно да обсъжда важни­те въпроси на системата с всички заинтересовани страни при пълна прозрач­ност.

Приоритет за КРИБ е ре­формата в здравеопазване­то, усъвършенстване на системата за финансиране на лечебните заведения, премахването на монопола на здравната каса и разви­ване на частното доброволно осигуряване, обясни Ев­гений Иванов. По думите на Десислава Атанасова това са приоритети, важни и за министерството, и е добре да има общи позиции. От КРИБ подкрепяли декла­рираното от министъра на­мерение да бъдат прекрате­ни "ексцентричните" пла­щания в системата - такси за избор на екип при раждане, такса за придружител в болница, неясни тарифи за проследяване на бремен­ност и други.

Разбрахме се с министър Атанасова да изчакаме до септември, когато ще има абсолютна яснота за стъп­ките, които трябва да бъдат предприети занапред и то­гава тя отново ще ги обсъди с експертите от нашия Ко­митет по здравеопазване, каза още Иванов.

Средният годишен доход на човек от домакинство у нас е 3937 лв., съобщи Националният статистически институт. Това прави по едва 328,08 лв. на месец. През 2011 г. спрямо 2010 г. той се е увеличил с 3,3 на сто. Основният източник на доходи е заплатата, която формира 51,8% от приходите в семействата. Намалява обаче приносът на пенсиите, както и делът на домашното стопанство.

Разходите на домакинствата у нас през 2011 г. обаче са се увеличили с по-голям темп, отколкото доходите.

Средно всеки е изразходвал през миналата година 3494 лв., което е с 6,6 на сто повече от 2010 г. Въпреки това обаче от данните на статистиката излиза, че сме успели да спестим по 443 лв. на човек през 2011 г. Традиционно над 85% от разходите са отишли за задоволяване на основни потребности, а 5,2 на сто - за плащане на данъци.

През миналата година е паднал делът на разходите за храна, но се увеличава за здравеопазване, транспорт, съобщения, ток, вода и горива.

Българинът е намалил двойно цигарите през последните 10 г., показват още данните за потреблението на НСИ. През 2001 г. на всеки човек от домакинството са се падали по 1000 изпушени цигари, докато през 2011 г. бройката е паднала до 547.

Най-драстично през новия век се е свило потреблението на свинска мас. Сега на човек вече се падат по 100 грама, докато през 1999 г. е било по 1 кг. През 2011 г. спрямо 2010 г. е намалял и изпитият алкохол, но с малко - от 23,6 на 23,2 литра. (Виж таблицата.)

Като цяло в кризата българинът се храни по-здравословно. През последната година сме намалили консумацията на хляб и тестени изделия с 1,3 кг, но сме увеличили потреблението на месо, риба, плодове и зеленчуци. Леко понижение има и при прясното и киселото мляко, а също и на кашкавала. Вчера пък от европейската статистическа служба "Евростат" обявиха, че годишната инфлация у нас през март е била в топ 3 на най-ниските нива в Евросъюза. Поскъпването на живота в България е било с 1,7 на сто при средно 2,9% за ЕС. С по-ниска годишна инфлация от нас са били само Гърция и Швеция.

Самотни старци са принудени да вървят по 10 км, за да отидат при личния си лекар или при друг специалист в града. Заради обезлюдеността в много от малките села или махали в Търновско въобще няма семейни лекари. Живеещите там, предимно възрастни и самотни хора, са принудени да се борят сами с болежките си и да търсят медицинска помощ само в краен случай. В някои от махалите няма нито телефони, нито път, по който в случай на нужда би могла да се придвижи линейка.

Великотърновски лекар разказва, че при него дошъл старец от махала в община Елена. Една сутрин дядото се почувствал зле и тъй като нямал телефон, стегнал цървулите и тръгнал през гората към града. За час и половина изминал осемте километра и половина до град Елена, а оттам с автобус се придвижил до Търново. „Когато пристигна при мен към обяд, кръвното му беше 180/100. Веднага го изпратих в болницата. Как с това кръвно е вървял през гората и какво е можело да му се случи, не смея и да си помисля. Той обаче не е единственият. В практиката си съм имал и други случаи, в които при мен идват пенсионери от еленските села без семейни лекари”, разказа докторът.


Падат ни се по 23 литра пиячка и 547 папироси годишно
Българинът намали цигарите и алкохола

Харчим с 500 лв. по-малко, отколкото печелим
Потреблението на цигари и алкохол се свива, показват данни на Националния статистически институт (НСИ). 23,2 л алкохол се пада на човек от домакинство през 2011 г. спрямо 23,6 л през предходната година. Пушим и по-малко цигари, показват още данните. 547 бройки са се падали на едно лице през 2011 г., а през предишната – 591.

„Данните свидетелстват за промени в структурата на потреблението на българските домакинства”, отчитат от НСИ. Например през миналата година те са намалили консумацията на хляб и тестени изделия с 1,3 кг до 106,7 кг на човек. За сметка на това

консумираме повече месо, риба, плодове

и зеленчуци. Леко понижение обаче има и при потреблението на мляко и кашкавал.

Междувременно от данните на НСИ става ясно още, че засега темпът на ръст на разходите изпреварва този на увеличение на доходите. 3937 лв. е средният годишен доход на лице от домакинство за 2011 г. Това е с 3,3 на сто повече в сравнение с предходната година. Средният годишен разход на човек пък възлиза на 3494 лв., което е с 6,6% повече в сравнение с 2010 г.

Работната заплата е основен източник на доход за домакинствата, съобщават още от НСИ. Тя формира 51,8 на сто от всичките им постъпления през миналата година. Така през миналата година на човек от домакинство са се падали средно по 1960 лв. от заплата. През 2010 г. обаче тези средства са възлизали на 1857 лв., т.е. на годишна база

има ръст на доходите от заплата с 5,5%

Социалните плащания като пенсии, семейни добавки за деца, стипендии, обезщетения при безработица и други помощи пък представляват 33,3% от общия годишен доход на лице от домакинство за миналата година. През 2010 г. обаче този дял е бил 34,2%.

Едва 3,9 на сто от общия доход на човек от домакинство идва по линия на заеми и спестявания, показват още данните на НСИ.

Според статистиката до 86% от всички разходи на домакинствата отиват за задоволяване на различни потребности. Само разходите за храна и напитки през 2011 г. достигат 36,2 на сто. През предходната година обаче техният дял е бил 37,2%.

Увеличават се разходите за жилища, вода, ток и горива. На годишна база тези харчове скачат с 4,9 на сто. Разходите за здравеопазване пък се увеличават с 8,3%, а за транспорт – с 4,1 на сто. Средствата, които са заделяли домакинствата за свободно време и култура, са около 4% от всички разходи. Харчовете за дрехи и обувки са 3 на сто за 2011 г.


Лекар начело на Световната банка
Издигнатият от САЩ кандидат за президент на Световната банка Джим Йон Ким беше избран да оглави институцията от 1 юли.

Роденият в Южна Корея американски лекар срещна силна конкуренция от страна на финансовия министър на Нигерия Нгози Оконджо-Иуеала, съобщи BBC.

Йон Ким ще наследи отиващия си президент на институцията Робърт Зелик на 1 юли.

Ким е президент на колежа в Дартмут, Ню Хемпшир, и бивш директор на департамента за борба с ХИВ/СПИН към Световната здравна организация. Той е роден в Сеул, но родителите му са емигрирали в САЩ, когато е бил на 5 г.

При обявяването на номинацията президентът Обама подчерта международния опит на Ким. „Време е професионалист в областта на развитието да ръководи най-голямата банка за развитие в света“, посочва той.

От основаването си през 1944 г. СБ винаги е била ръководена от американец. В дипломатическите среди има негласно споразумение, според което за президент на Международния валутен фонд винаги се избира европеец, а начело на СБ застава представител на Щатите. Нов президент на банката се избира на всеки 5 години.

Междувременно стана ясно, че Япония е готова да даде 60 млрд. долара на Международния валутен фонд за засилване на финансовата защита срещу разпространяването на дълговата криза в Европа. Финансовият министър на Страната на изгряващото слънце Юн Азуми коментира, че се надява ходът на Токио да подтикне и други нации да отделят средства, които са от ключово значение не само за Европа, но и за Азия и Япония.


Харчовете растат по-бързо от заплатите

Намаляла е консумацията на хляб, алкохол и цигари
Десислава Янкова

Разходите на българските домакинства растат два пъти по-бързо от доходите им, става ясно от данни на НСИ. С 3,3 процента за година се е увеличил средният годишен доход на лице от домакинството, като през 2011 г. той достига до 3937 лв. Разходите средно на лице са 3494 лв. Това е с близо 7% повече спрямо предходната година. Основната част от сумата – около 86 процента, традиционно е похарчена за задоволяване на потребностите, а малко над 5 процента – за плащане на данъци.

През миналата година домакинствата са харчили средно около 36% от доходите си за храна. Средно българинът е изял 106,7 кг хляб и тестени изделия, което е с 1,3 кг по-малко в сравнение с 2010 г. Известно понижение се наблюдава и при консумацията на прясно и кисело мляко, а също и на кашкавал. Продължава тенденцията на повишаване на потреблението на месо, риба и рибни продукти, плодове и зеленчуци.

От НСИ отчитат покачване на разходите за тютюневи изделия и алкохол с около 5%. На по-високите цени се дължи и намаляването на консумацията на цигари - от 591 броя на лице през 2010 г. на 547 броя през 2011 г. При алкохолните напитки потреблението пада от 23,6 литра през 2010 г. на 23,2 литра на лице от домакинство през 2011 г.

През изминалата година от НСИ отчитат нарастване на харчовете за жилища, вода, ток и горива с 4,9% спрямо 2010 г.

Увеличение се наблюдава и при разходите за здравеопазване - с 8,3%, транспорт - с малко над 4 на сто, и съобщения - с близо 6%. За жилищно обзавеждане домакинствата са отделяли най-много до 4% от доходите си.

По-голямата част от дохода – малко над 96%, е от работна заплата, пенсии, социални помощи, детски надбавки, както и от приходи от предприемачество и продажба на имущество. Останалата част – 3,9%, е доход от заеми, кредити и спестявания.

Основен източник на доходи на домакинствата продължава да бъде работната заплата. През миналата година месечното трудово възнаграждение формира 51,8% от общия доход, като година по-рано процентът е бил 50,9. През 2011 г. домакинствата са разполагали средно на лице с 1960 лв., получени от работна заплата, докато през 2010 г. тези средства са възлизали на 1857 лв. Това означава, че доходът от работна заплата се е повишил с 5,5%.

От статистиката отчитат понижение на дела на пенсиите като източник на доходи за българските домакинства. Социалните трансфери - пенсии, семейни добавки за деца, социални помощи, стипендии и обезщетение при безработица и други, формират 33,3 процента от общия годишен доход на лице от домакинство през 2011 г., а през 2010 г. този дял е 34,2 процента.

През изминалата година продължава тенденцията на намаление на относителния дял на дохода от домашно стопанство, сочат данните на НСИ. За сравнение през 2002 г. този дял е 19,7 процента, през 2005 г. е 13,4 на сто, а през 2011 г. е едва 1,7 процента.

Що е то труден проблем? Звучи като "мазно масло". Обаче, ако питате шефа на Агенцията за приватизация, всъщност туй е доста лесен начин за лично обогатяване. Схемата е проста. От юни 2010 г., откогато гербаджията Емил Караниколов става директор, до края на същата година агенцията може да се похвали с 0 (нула) сключени сделки. Което всъщност трябва да работят т. нар. агенти по приватизацията. Нула сделки обаче в случая е равно на половин милион лева, раздадени на десетимата баш приватизатори като бонус над заплата за същия период. Как става? Казахме, просто. Чрез "намиране на нестандартни решения на трудни проблеми". Пишете си такъв съвършено изпразнен от съдържание, но пък купешки звучащ критерий за финансово стимулиране, сами решавате дали и колко нестандартни решения сте намерили и си раздавате мангизите в тесен кръг по вътрешно усмотрение. Нестандартно решение, от което произлиза личен кеф. Напомняме единствено от любов към подробностите, че цялото заглавие на горната агенция включва и омразните думи "и следприватизационен контрол". Ах, колко сме дребнави тъй да се заяждаме с доблестните агенти... Зер, те сигурно наизуст знаят приватизационните договори на Захариев и за ГОРУБСО, и за ОЦК. И бдят, и проверяват, и контролират, и изискват. И непрекъснато са на висотата на другия критерий за ДМС - да имат "активно участие по изпълнение на задачите". Да бе... Нищо нестандартно не ви разказахме. Според Караниколов всичко е законосъобразно и целесъобразно. Спомняте ли си Николова от Агенцията по вписванията? А Нешева от НЗОК? Тъй де. Наглост, превърната в стандарт.

Българите имат по-високи доходи, но и харчат повече, показват данните на националната статистика за 2011 г. Средният годишен доход на лице от домакинство за 2011 г. стига 3937 лв. при 3812 лв. през 2010 г., което е ръст с 3.3%. В същото време разходите са нараснали с двойно повече - с 6.6%, и от 3278 лв. са станали 3494 лв. за година. Хората са плащали повече почти за всичко. Най-много по традиция са "изядените" пари. За храна и безалкохолно са отишли 1202 лв. на човек, при 1147 лв. година по-рано. В същото време хората са си купували повече месо, риба и рибни продукти за сметка на хляба и хлебните изделия, консумацията на които е намаляла от 108 кг до 106.7 кг. Малко повече са разходите за алкохол и цигари, които стигат до 153 лв. при 148 лв. през 2010 г. Това обаче е изцяло заради ръста на акцизите и съответно цените на вредните стоки. Статистиката отчита значително по-малко изпушени цигари - 547 броя при 591 година по-рано. Изпитият алкохол пък намалява с 400 г - от 23.6 л на 23.2 л. Консумативите по жилището са глътнали 493 лв. на човек, докато през 2010 г. разходите за ток, отопление и вода са били 470 лв. Те са спестени от обзавеждане, където разходите са паднали на 96 лв. от 111 лв. С 15 лв. повече - 196 лв. са плащали хората за здраве, което през 2010 г. им е струвало 181 лв. Разходите за транспорт са скочили от 197 лв. на 205 лв. За данъци са отишли 5.2% от всички разходи, при 3.8% през 2010 г. Хората са плащали на хазната средно по 182 лв. при 124 лв. година по-рано. Ръстът е основно заради увеличената вноска за пенсия с 1.8 процентни пункта, както и вдигането на минималния осигурителен доход средно с 5.6%. Заради скока на средните възнаграждения от 1857 лв. на 1960 лв. и замразяването на основните пенсии заплатите увеличиха отново дела си в структурата на семейните доходи с почти 1 процентен пункт - до 51.8%. Значението на социалните трансфери (пенсии, семейни добавки за деца, помощи, стипендии и обезщетения за безработица) пък пада с над 1% до 33.3%. Българите вече почти не разчитат на личните си стопанства. Покрай обезлюдяването на селата делът на дохода от тях постоянно намалява и е паднал на 1.7%. За сравнение през 2003 г. градините са осигурявали впечатляващите 20% от него. След индексацията на пенсиите през 2009 г. и ръстът на доходите от тях с повече от 100 лв. през 2010 г., сега пенсионерите вземат едва 12 лв. повече - 1140 лв. при 1128 лв. година по-рано. Ръстът е най-вече заради по-високия размер на новоотпуснатите пари за старост и вдигането на вдовишките добавки от 1 септември м.г. от 20% на 26.5%, което ги увеличи с над 10 лв. - от 44 лв. на 55 лв.

Европейската комисия (ЕК) предлага приемането на общ механизъм за определяне на нивото на минималната работна заплата и пакет от мерки за стимулиране на заетостта чрез данъчни преференции, съобщи EurActiv вчера. Пикове на безработицата по над 20% в държави като Гърция и Испания предизвикаха Брюксел да вземе драстични мерки. Увеличаване на минималното заплащане особено за страните, където то е под ръба на бедността, предлагат от комисията. Германия и Австрия нямат официално приета минимална заплата. Тя се определя чрез колективните трудови договори между синдикати и работодатели. Идеята политици да регулират икономиката е абсурдна, коментира за в.“Класа“ председателят на БСК Божидар Данев. Политиците са виновни за кризата, а не бизнесмените. Минималното заплащане не може да се уеднаквява, без да се имат предвид други фактори в икономиката като производителност, ниво на данъците, различни пенсионни системи или равнище на здравеопазването. Данъчните ставки в България не са големи, но има голямо различие от Европа. Основите върху които се изчисляват данъците, както и размерът на акцизите, които са уедняквени в някои страни по отношение на работната заплата са съвсем различни в България. Акцизът е еднакъв, например върху горивата, но доходите на хората са различни и така се натоварва еднакво и бизнесът, и гражданите. „Ако се приеме повишаване на минималната работна заплата у нас и последните печеливши производства ще се изнесат извън страната. Това означава, че инвестиции няма да има и ще ликвидираме бизнеса“, категоричен е Данев. „Много трудно ще се вземе решение за общ механизъм за определяне на ниво на минималната работна заплата“, смята и Димитър Манолов, вицепрезидент на КТ „Подкрепа“. За България няма да произтече нищо, което да може да се приложи. У нас има механизъм за определяне на минимална работна заплата, докато в някои европейски държави няма. В Германия няма правителствен акт, който да определя минималното заплащане, но при общ пакет от мерки за безработицата и там ще трябва да се приеме официален национален стандарт, коментираха от „Подкрепа“. Има разлика между ниво на минималната заплата и минимално гарантиран доход, което е приоритет на ЕС не отсега и касае и системите за социална защита, коментира за в.“Класа“ Ася Гонева, изпълнителен секретар на КНСБ. Европейският парламент препоръча миналата година минималната работна заплата да е половината от нормалната за всяка страна-членка. ЕК все повече под формата на препоръки или под егидата на насоки във финансовата сфера се ангажира със специална стратегия за намаляване на бедността. Феноменът „работещи бедни“ нараства застрашително в ЕС. И предложението на ЕК ще е началото на нов кръг от обсъждания, смятат от КНСБ.

Европейските усилия ще се фокусират върху трайно безработните младежи, самотните родители и сезонно наетите, които често остават под нивото на бедността. Целта на предложена мярка е да се предотвратява рискът от рязко падане на цената на труда, както и миграцията на работната ръка от бедните към богатите държави. Липсата на единен стандарт за нивото на минималното заплащане се смята за заплаха за европейския пазар на труда. В някои страни като Румъния то е по-малко от една четвърт от средната заплата, докато в Ирландия ножицата между минималната и нормалната заплата не е така голяма. Ще се обсъждат и мерки за насърчаване на потреблението и подобряване на бизнес климата.


Инициатива