18 декември 2009 г. Тема: строителство, строителен контрол, строителни материали, архитектура, имоти

Правителството може да използва пари от фискалния резерв в началото на следващата година, за да изплати част от просрочените си задължения към бизнеса.

Според финансовия министър Симеон Дянков това е най-реалистичният вариант, като той го е посочил по време на среща в сряда с министъра на регионалното развитие Росен Плевнелиев и браншовите организации в строителството, разказаха участници.

"Министър Дянков посочи, че най-реалистичният вариант е да бъдат изтеглени средства от фискалния резерв в началото на 2010 г., за да се платят част от задълженията към компаниите", каза Иван Бойков, изпълнителен директор на строителната камара. "Кога и как точно ще стане плащането ще стане ясно на 23 декември - тогава ще се подпише официален документ между бизнеса и правителството", допълни Румен Йовчев, председател на браншова камара "Пътища". От финансовото министерство отговориха пред "Дневник" с неясното "търси се оптималният вариант за бюджета за разплащане с бизнеса".

Засега не е известно точно колко са задълженията на държавата, но се коментират цифри межу 1 и 1.5 млрд. лв., като в тях са и тези към строителните фирми. По тази причина Дянков не е посочил и конкретна сума, която може да се тегли от резерва. "До края на тази година ще се платят част от 110 млн. лв. на строителния сектор", твърди финансовият министър в интервю за "Капитал", което ще бъде публикувано в броя в събота.

Според него до края на февруари 2010 г. държавата ще се разплати по останалите договори, които са фактурирани и безспорни и възлизат на около 340 млн. лв. По негова заповед от вчера действа и междуведомствена комисия, която ще подготви списъци на задълженията. В сряда са били коментирани и други варианти за разплащане - емитиране на ДЦК, пускането на еврооблигации, теглене на нови кредити от Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) и издаване на държавни гаранции. Мотивите за тези варианти обаче са различни и се смята, че те са трудни за реализация.

Правителството може да използва пари от фискалния резерв, за да изплати просрочените си задължения към бизнеса. Това е посочил като най-реалистичния вариант финансовият министър Симеон Дянков по време на консултативния съвет към министъра на регионалното развитие Росен Плевнелиев и браншовите организации в строителството, провел се в сряда, разказаха няколко участници.

"Министър Дянков посочи, че най-реалистичният вариант е да бъдат изтеглени средства от фискалния резерв в началото на 2010 г., за да се платят част от задълженията към компаниите", каза Иван Бойков,

изпълнителен директор на строителната камара. Кога и как точно ще стане плащането ще стане ясно на 23 декември, когато ще се подпише официален документ между бизнеса и правителството, каза Румен Йовчев, председател на браншова камара "Пътища". От финансовото министерство коментираха пред "Дневник", че се търси оптималният вариант за бюджета за разплащане с бизнеса. В момента фискалният резерв е около 8 млрд. лв.

Финансовият министър е определил датата 23 декември, защото се надявал дотогава да е наясно колко средства са влезли в бюджета от събрани акцизи и с тях евентуално да се покрият някои от плащанията на бизнеса. Тегленето на средства от фискалния резерв е оставено за началото на годината, защото Дянков се надявал с приходите от данъците, събрани през следващата година, да възстанови средствата в края й, е обяснил той.

Засега не е ясно точно колко са задълженията на държавата към бизнеса. По тази причина Дянков не е посочил и конкретна сума, която ще се тегли от резерва. Вместо това по негова заповед от вчера действа междуведомствена комисия, ръководена от зам. финансовия министър Владислав Горанов, която ще изясни какви задължения са поели ведомствата по договори за капиталови разходи и за поддръжка на транспортната инфраструктура.

Ще бъдат направени списъци на задълженията, които не са платени до края на тази бюджетна година, и на предстоящите плащания през 2010 година. След като задълженията на държавата бъдат установени, експертите ще предложат решения, които да са приемливи и за бюджета, и за изпълнителите, се казва в съобщение на финансовото ведомство.

По различни оценки задълженията на държавата към бизнеса варират между 1 и 1.5 млрд. лева. Задълженията на строителното министерство към фирмите са за близо 250 млн. лв. От тях дълговете на пътната агенция са 175 млн. лв., а останалите са за ВиК и благоустройствени строежи. Строителната камара оценява задълженията на държавата на около 800 млн. лв. Освен задълженията на пътната агенция министерството на регионалното развитие дължи 73 млн. лв., министерството на околната среда - 86 млн. лв., министерството на земеделието - 5 млн. лв., Министерството на правосъдието - 4.4 млн. лв., и т.н.

Освен използване на пари от фискалния резерв на срещата в сряда са били обсъждани и други варианти за разплащане - емитиране на държавни ценни книжа (ДЦК), пускането на еврооблигации, теглене на нови кредити от Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) и издаване на гаранции от страна на държавата, които да послужат пред банките за теглене на кредити от фирмите, разказаха участници в срещата. От всички тези варианти най-бърз и реалистичен за осъществяване бил фискалният резерв, а след него емитиране на ДЦК, казал Дянков.

Пускането на еврооблигации почти отпаднало като вариант, защото щяла да се повиши задлъжнялостта на страната ни. Схемата с облигациите беше обсъждана, но е малко вероятно да се случи, коментира и строителният министър Плевнелиев. Идеята за държавните гаранции на фирмите също отпаднала, защото банките били заявили, че няма да отпускат кредити срещу плащания неясно кога. От ЕИБ пък започнали да задават допълнителни въпроси и най-вероятно няма да бъдат пуснати нови кредити извън вече договорените. Това обяснил финансовият министър пред бизнеса.

След строителния бранш и земеделските производители сигнализират за критично забавяне на бюджетните плащания към сектора. Въпреки обещанията за разблокиране на програмата за развитие на селските райони повече от 20 дни финансовото министерство не превежда на фонд "Земеделие" исканите средства за плащане на субсидии по вече одобрени договори, което застрашава изпълнението на проектите, сигнализираха от асоциацията на земеделските производители.

В края на септември новото ръководство на фонда подписа над 1400 договора с млади фермери, по които до края на октомври трябваше да бъде преведен първият транш от 30 млн. лв. "До този момент парите не са преведени, а след разговор със зам. изпълнтелния директор на фонда Светослав Симеонов разбрахме, че финансовото министерство няма да преведе парите до края на годината", обясни за "Дневник" Димитър Аладжов, производител от Благоевградско. Аладжов е кандидатвал за 25 хил. евро субсидия, която ще бъде отпусната за пет години. В този срок той трябва да засади и отгледа бадемова градина, като амбициите му са били да се регистрира и като биопроизводител. Като Аладжов са и стотици производители от Хасковско, които преди дни заплашиха, че ще заведат съдебни дела срещу фонд "Земеделие" за неизпълнение на договорните отношения.

Повечето хора са инвестирали в зеленчукопроизводство, взели са заеми с надеждата да ги възстановят при първия транш на одобрените проекти, обясни кметът на хасковското село Книжовник Наско Колешев. По програмата "Млад фермер" се подкрепят хора, които досега не са се занимавали със земеделско производство. Целта е до приключване на 5-годишния срок те да се регистрират като производители. "Хората са ипотекирали апартаментите си, за да инвестират в земеделие, но неиздължаването от фонда става фатално за бизнеса им", обясни Колешев. Производителите ще изчакат до средата на януари 2010 г., след което ще потърсят правата си в съда.

От фонд "Земеделие" обясниха, че още през октомври за заявили пред Министерството на финансите плащанията за "Млад фермер". Субсидиите по тази програма се изчерпаха заедно с парите за модернизация на земеделските стопанства, затова е изработен план за бързото им одобрение, обясниха експерти. Освен 1400-те вече одобрени проекта в близките дни ще бъдат подписани още 1600 искания за субсидии.

Ако плащанията по тези проекти не бъдат записани като разходи в националния бюджет за 2009 г., има опасност да не бъдат покрити от Европейската комисия и да останат за сметка на бюджета, поясниха експерти. Според еврорегламент от 2005 г. Еврокомисията оттегля финансовия си ангажимент по плащане към дадена държава, ако тя не го е заявила в доклада си до ЕС за бюджетната 2009 г. Освен по мярката "Млад фермер" финансовото министерство не е превело и суми по приключили договори за модернизация на земеделските стопанства, сочи статистиката.

От финансовото министерство не пожелаха да отговорят кога ще бъдат изплатени средствата за одобрените вече проекти.

Забавяне има и при субсидиите, които фондът превежда по схемата за директни плащания на площ. Въпреки че парите се пуснаха от началото на седмицата, на фермерите се превеждат само европейските субсидии, сигнализираха от асоциацията на земеделските производители. Общите субсидии на декар обработваема площ, които стопаните трябва да получат за 2009 г., са 771 млн. лв., от които 221 млн. лв. са националните доплащания. Преди дни министър Найденов обясни, че основната част от тях ще се преведат през януари и февруари 2010 г. Той припомни, че по план тези субсидии трябва да се изплащат до края на юни 2010 г., което не означава неизпълнение от страна на държавата. От фонд "Земеделие" обясниха, че по сметките на производителите до вчера са преведени 460 млн. лв., от които националните доплащания по инструкция на финансовото министерство са 26 млн. лв. Това означава, че за декар обработваема площ всеки фермер ще получи 16.23 лв., останалите 7.55 лв. ще бъдат преведени по-късно, обясниха от фонд "Земеделие".

След години на постоянен ръст търговията с техника усети ударите на кризата. През 2009 г. от сектора регистрираха спад на оборотите, което накара и част от компаниите да преосмислят стратегиите си. За това какво се случва на пазара и какви са очакванията за предстоящата 2010 г. разговаряме с управителя на "Технополис" Божидар Колев. Компанията, която има 23 магазина в 22 града, преди седмици получи наградата Superbrand 2009 г. в категорията търговски вериги за техника. Призът се връчва на най-силните потребителски марки в различните сегменти, като отличава и добрите бизнес практики.

Г-н Колев, през 2008 г. пазарът на техника завърши с ръст, но кризата промени ситуацията и през тази година продажбите намаляха. Каква е вашата оценка за 2009 г.?

- Действително 2008 г. беше изключително успешна и със сериозен ръст. Тази година беше различно, отчетохме спад. Причините са различни. Едната е затрудненото кредитиране - от една страна, финансовите институции са по-резервирани при отпускането на кредити, от друга - и самите клиенти са по-резервирани при вземането. Заради развитието на кризата и информацията за сериозните проблеми, които ще настъпят, много хора отложиха покупките за по-стабилни времена. Вероятно впоследствие и повишената безработица също оказа някакво влияние.

В крайна сметка основната причина е несигурността в хората. Като цяло обаче може да се каже, че с изключение на първото тримесечие, когато нямахме представа какво ще се случи, оттам нататък можеше да се предвиди бизнеса и обемите на продажбите, разбира се, на по-ниско ниво от предната година. Основният проблем беше да се изчистят стоковите запаси в началото на годината. Това се случи и в момента бизнесът е доста по-стабилен.

В кои продуктови групи е регистриран най-голям спад?

- Най-голям спад има при продуктите, които не са от първа необходимост и при по-луксозните стоки. Такива са по-скъпите лаптопи, продуктите за аудио техника при автомобилите, видеокамери, mp3 плеъри, DVD, домашни кина и др. Като цяло аудио-видео техниката пострада малко повече. В същото време доста по-малки са спадовете при бялата техника и особено при дребната бяла техника. Причината за това е фактът, че хората не могат да се лишат от тези продукти. Има много сериозен спад при кинескопните телевизори например, но намалението при плоско панелните е доста малко. Дори като брой продадени телевизори няма намаление, но се натрупва такова в оборота заради по-ниските цени.

А как повлия на пазара спадът в строителството и сделките с имоти?

- Определено това също има негативно отражение върху нашия бизнес. Смятам, че то ще бъде още по-сериозно, тъй като през тази година все пак имаше завършване на различни строителни обекти.

Какви са очакванията ви около предстоящото пазаруване за коледните и новогодишните празници?

- Имаме добри очаквания за коледния сезон. Декември определено започна добре. Очаквам да бъде като миналата година - ще има коледен ръст в продажбите спрямо другите месеци. Хората пак ще търсят да си купят нещо ново или да направят подаръци на семействата си.

Промени ли и как кризата поведението на купувачите? В много сектори казват, че цената е водещият фактор при избор на продукт. Същото ли е и при техниката?

- Не бих казал. В бизнеса с техника може би нещата са малко по-различни. Разбира се, има хора, които се въздържат или по-скоро отлагат покупки за по-добри времена, но тези, които ги осъществяват, предпочитат да не правят компромиси. Дори може би обръщат повече внимание на качеството и марката на продукта. Не съм забелязал интерес, който е концентриран към по-нискокачествени продукти. Когато купуват техника, за хората е по-важно да имат качествен продукт.

С какъв спад на оборота ще завършите годината спрямо 2008 г?

- Различно е при различните групи продукти. Много е трудно да се обобщава. Някои са с минимален спад, има и малко групи с лек ръст. По-успешните са с едноцифрени спадове, но в някои категории стига до 30%.

Какви са очакванията ви за 2010 г.?

- Много е важно как ще се развие икономическата ситуация. Аз имам сравнително негативно очакване за началото на годината и предполагам, че спадът ще продължи още известен период. През втората половина на годината нещата ще се променят и би трябвало да е по-позитивна, дори да се върнем към ръст. Така че общо взето следващата година като цяло не би трябвало да бъде по-слаба от тази, дори е възможно и някаква съживяване. Много е важно и на запад как ще се развие кризата.

Заради кризата в много сектори от търговията се създаде огромно напрежение между различните контрагенти заради забавяния на плащания и други проблеми. Увеличава ли се междуфирмената задлъжнялост в търговията с техника?

- Такива проблеми имаше . В сектора с храни. При нас поне няма проблеми с разплащанията.

Какъв дял имат покупките, финансирани с кредити?

- В последно време доближи 19-20%, но лятото делът беше паднал на 13-14%, което е изключително ниско.

Преразгледахте ли стратегията си за експанзия заради кризата?

- Преразгледахме я, естествено. Отложихме някои проекти за нови магазини в малки градове. Някои обаче осъществихме - в София и във Велико Търново, защото са достатъчно дългосрочни и сме сигурни, че ще бъдат успешни. Може да се каже, че преосмислихме ситуацията, но не спряхме да се разрастваме. Миналата година например реализирахме 4 нови проекта, през тази бяха два.

Планирате ли да откриете нови магазини през следващата година?

- Да. Разбира се, ще наблюдаваме развитието на кризата, но определено има проекти, които ще се осъществят. В София изпълняваме два проекта в изграждащите се шопинг молове. Вниманието ни ще бъде насочено към разрастване на веригата от хипер маркети в големите градове.
Снимка на две колони – без текст


18.12.2009 г., с. 5
Дьржавата плаща милионни дългове към строители
До дни ще бъдат изплатени приблизително 100 млн. лв. на строителните фирми, стана ясно на Консултативния съвет към министъра на регионалното развитие и благоустройството Росен Плевнелиев, съобщи пресцентърът на Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Министърът на финансите Симеон Дянков обясни, че плащанията към фирмите са се забавили поради несериозното отношение на ведомствата към поисканите от Министерството на финансите договори, по които се дължат средства. На 23 декември Министерството на регионалното развитие и благоустройството ще подпише договори с пътностроителните компании, на които дължи пари, обяви министърът на регионалното ведомство Росен Плевнелиев. Той прогнозира, че до началото на март следващата година ще бъдат разплатени близо 200 млн. лв. на фирмите от бранша. Регионалното министерство е единственото, което е представило всички фактури за дължимите суми. Ние сме си свършили работата, сега всичко зависи от Министерството на финансите, уточни Плевнелиев. Предстои да бъдат отпуснати до дни 50 млн. лв. на строителните фирми, към които държавата има задължения, уточни Симеон Дянков. До март 2010 г. могат да се разплатят всички дължими суми към фирмите и от първото тримесечие на новата година държавата да не дължи пари на компаниите в строителния бранш, обеща вицепремиерът. За разплащане на задълженията към строителния бранш ще се използват и малко над 40 млн.лв., които има в бюджета на Агенция „Пътна инфраструктура".
Снимка на две колони - Пътностроителните фирми са пред масови фалити заради милиони неизплатени задължения




18.12.2009 г., с. 4-5
Плащат на пътните фирми с пари от фискалния резерв
Най-несигурен е вариантът с дър­жавни ценни книжа
Илиана Тончева, Красимира Янева

Държавата ще изплати по-голямата част от задълженията си към строителните фирми най-вероятно със средства от фискалния резерв, научи в. Пари. Според източници на вестника тази форма на разплащане със строителите е избрана от правителството като най-удачна, защото така компаниите ще получат най-бързо парите си. Разплащането с фирмите ще става директно. Преди седмица финансовият министър Симеон Дянков обяви, че вероятно 100-120 млн. лв. ще отидат за директно плащане за инфраструктурни проекти, а други 50 млн. лв. за изчистване на неплатени ДДС и осигуровки от строителни фирми. От фискалния резерв ще може да бъдат разплатени дълговете не само към строителните компании, коментират специалисти. Както в. Пари писа, държавата засега признава само 400 млн. лв. От Камарата на строителите обаче твърдят, че задълженията към тях по фактурирани сделки са над 800 млн. лв.

Вариантът, предложен най-напред от премиера Бойко Борисов, да се емитират облигации като средство за набавяне на свеж ресурс за покриване на задълженията към фирмите, по-скоро ще отпадне, смятат източниците на вестника. Това е признал преди ден и финансовият министър Симеон Дянков на консултативния съвет, свикан от регионалното министерство. Доскоро не беше ясно каква точно ще бъде схемата за разплащане чрез облигации. По информация на в. Пари до последно идеята на правителството била да издаде държавни ценни книжа, които да бъдат изкупени от банките. Трябваше да се проведат преговори с Асоциацията на търговските банки, за да се разбере дали банките одобряват предложението. Според Виолина Маринова досега не е имало преговори, но асоциацията по принцип одобрява идеята.

На 23 декември истината ще лъсне. Тогава ще бъде подписано споразумение между държавата и строителните компании за изплащане на 250 млн. лв. Това съобщи регионалният министър Росен Плевнелиев. Той допълни, че средствата трябва да бъдат изплатени до края на март 2010 г. Дълговете към пътностроителните компании са 174.7 млн. лв. Най-напред трябва да бъдат изплатени 50 млн. лв. на строителните фирми, като с тях те трябва да си платят данъците и осигуровките на работниците си, т.е. да ги върнат обратно в хазната. За разплащане на задълженията към строителния бранш ще се използват и малко над 40 млн. лв., които има в бюджета на Агенция Пътна инфраструктура.

Вчера ведомството на Симеон Дянков е превело на Агенция Пътна инфраструктура 5 млн. лв. за зимно почистване на пътищата. Най-късно в понеделник ще бъдат отпуснати още 5 млн. лв. Росен Плевнелиев обаче призна, че до края на декември т.г. ще са необходими 11.7 млн. лв. Други 15 млн. лв. щели да бъдат отпуснати през януари и февруари. В началото на ноември Плевнелиев обясняваше, че за зимно почистване до края на т.г. ще са нужни 25 млн. лв.

Бюджетът на Агенция Пътна инфраструктура за 2010 г. едва ли ще стигне, за да получи браншът значително финансиране. Независимо че в началото ще трябва големите инфраструктурни проекти да започнат със средства от бюджета, докато върви процедурата по отпускане на европарите, след това те ще бъдат възстановени.

Идеята правителството да се разплати със строителите със средства от фискалния резерв е добра, защото така бизнесът ще може по-бързо да си получи парите и да оперира с тях, което в ситуацията на криза е особено важно.


18.12.2009 г., с. 6
Измама
10 млн. лв. ДДС укрити в Хасково
Данъчните в Хасково са хванали укрит ДДС за 9.8 млн. лв. за 2009 г. Секторите, в които най-често се правят нарушения, са строителството и търговията. Фирмите масово представят документи с невярно съдържание, за да избегнат внасяне на ДДС в хазната. Търговци са декларирали пред НАП, че правят доставки в ЕС, но при извършена проверка на посочените адреси получатели не са открити. Измамата е в това, че стоката на практика се реализира у нас, без да е обложена с дължимия данък. От НАП Хасково посочват, че по тази схема 4 фирми са се опитали да скрият 1.426 млн. лв. Чрез системата за обмен на информация между данъчните администрации на държави от ЕС са открити различия в подадените данни при 192 фирми, които се занимават с внос и износ.

Б. Вачева


18.12.2009 г., с. 6
Анализ разбуни споровете около "Белене"
Сблъсъкът: проектът е губещ и заробващ - достъпно средство срещу въглеродните емисии

Янко Долапчиев

Цената и себестойността на произвежданата електроенергия от АЕЦ "Белене" отново влязоха в периметъра на общественото внимание. Повод бе представената вчера книга от авторски колектив за развитието и перспективите на електроенергетиката, в която се посочва, че цена на добиваната електроенергия от централата ще е по 6 евроцента за киловатчас.

Пред вестника Богомил Манчев - изпълнителен директор на фирмата консултант на проекта "Риск инженеринг", чието име авторите намесиха, че то бил посочил себестойността, коментира за вестника, че ако тук влиза и обслужването на кредита, то 6 евроцента била прекрасна стойност. Но самите автори не били наясно със сметките. "Дори да приемем, че централата ще излезе 10 млрд. евро с финансовия ресурс, който трябва да платим, както твърдят някои, единият енергоблок излиза по 5 млрд. евро", бе обяснението му. Отчитайки живота на всеки реактор, който е на 60 години, и коефициента на себестойността, то цената на произвежданата електроенергия няма да надминава 3 евроцента за КВтч.

Според авторите на анализа изграждането на "Белене" ще увеличи енергийната ни зависимост от Русия. Те подкрепят тезата, че България няма нужда от нова ядрена мощност, защото към 2020 г. ще имаме излишък в енергийния баланс от 38 хил. ГВтч. Позицията на ст. н. с. Пламен Цветанов е, че страната ни практически не изнасяла електроенергия, експортът бил в ръцете на частни фирми, а и никой по света не строил нови мощности за износ. На Балканите традиционният дефицит на електроенергия се превърнал в излишък.

В проекта "Белене" прозирала политическата намеса на Русия и корпоративни интереси на фирмите, въвлечени в строителството от предишното правителство. На въпроса на БНТ как биха реагирали, ако и сегашният кабинет продължи проекта "Белене", отговорът на Пламен Цветанов бе, че това щяло да бъде негов избор.

Богомил Манчев - изп. дир. на "Риск инженеринг":

С всички разходи и оскъпяване на кредита окончателната стойност на "Белене" не може да надхвърли 7,5 млрд. евро. Представили сме оперативните разходи: заплати, поддръжка, гориво, ремонт, вноска по 1,5 евро за добит МВтч във Фонда за извеждане на експлоатация на блоковете от "Козлодуй" - изчисляваме годишни разходи от 200 млн. евро. А "Белене" произвежда 16 млн. МВтч. Трябва да видим средната цена на електроенергията от днешна дата до 2027 г., краят на изплащането на кредита - тя няма да е под 8 евроцента за КВтч. Да, но от 1 януари 2013 г. същите тези "счетоводители" да ни изяснят какво ще правим с въглеродните емисии на нашите топлоцентрали? Ще ги плащаме ли, или ще се правим, че не сме от ЕС? Що се отнася до цитираните излишъци от енергия, България в момента не произвежда толкова, така че няма как да има такова количество като излишък. На тезата, че никоя от държавите не строи мощности за износ на електроенергия, мога да отговоря, че го правят Франция и Чехия.