Ричърд Лазаръс
Р. Лазаръс, професор в Калифорнийския университет, променя подхода към анализа на стреса. Според Р. Лазаръс и С. Фолкмън , стресът включва транзакционални взаимоотношения между индивида и средата, в която съществува, която среда се оценява от него като трудна, тежка, изразходваща ресурсите му и заплашваща благополучието му. Подобна теоретична позиция акцентира върху когнитивната оценка не само на изискванията на средата, но и на индивидуалните ресурси и способности за справяне, както и на динамиката на интеракцията между индивид и среда.
Системна теория за емоциите
Развивайки и обогатявайки своята когнитивна и феноменологична теория за стреса, в началото на деветдесетте години Лазаръс създава системна теория за емоциите.
2.1. Основни принципи
Системният принцип
Процесуалният принцип
Структурният принцип
Принципът на развитието
Принципът на специфичността.
Принципът на относителното значение
Основните конструкти на теорията за емоциите, могат да бъдат описани посредством системния принцип. Тези конструкти се отнасят към три категории- антседентни променливи, променливи на медиаторния процес и изходни променливи.
Антседентни променливи
Р. Лазаръс обръща сериозно внимание и на т. нар. антседентни променливиили това са предварителни условия, обуславящи оценката. Той ги разделя на две големи групи – средови и личностови променливи .
Личностови променливи-
Според Kovac (1975), психическата регулация се осъществява на няколко нива: Психически състояния; Психически процеси; Относително устойчиви личностни характеристики.
Паспаланов и Щетински (1980) изследват характеристиката “личностна тревожност” и разграничават седем групи признаци - невротизъм, чувствителност, безпокойство, неувереност, негативна Аз- концепция, слаба работоспособност, неспокоен сън и физиологическа нестабилност. В
Поведение тип А
Аз-образ и стресоустойчивост
Локус на контрола
В литературата се посочват и други личностни променливи
Влияние на средата като антседентна променлива
Социална подкрепа-всички социалните взаимоотношения, които намаляват стресовите въздействия и съдействат за психичното благополучие на индивида.Акцентът е върху индивидуалното възприятие.Видове социална подкрепа:
Емоционална
Информационна
Социално- интегративна
Инструментална
В организационен контекст социалната подкрепа бива:
Организационна- подкрепа от организацията като институция
Началническа- от ръководството
Хоризонтална-от колегите (най-силно буферира стреса)
Модели на въздействие на социалната подкрепа върху индивида:
Модел на директния ефект
Буферен модел
Социалната подкрепа се явява най-важният модератор на стреса.
Стимулът, който е предизвикал стреса се нарича стресор-всяко събитие или ситуация, която изисква нерутинна промяна в адаптацията или поведението. Съществуват различни типологизации на стресорите.
Еvans, Cohen (1987) предлагат следното разграничение:
1) Всекидневни неприятности ("dailyhassles")
2) Катаклизмите.
3) Големите събития в личния живот
4)Към стресорите на средата се отнасят претоварване в работата, бедност, конфликти в семейството , замърсяване на околната среда.
Според Валери Стоянов стресорите в организацията могат да бъдат разграничени както следва:
Стресори свързани с работата:
Външни
Организационни
Социални
Стресори- индивидуални особености:
Демографски конвенционални личностови
Свързани с индивидуалната жизнена ситуация
Друга популярна класификация (приета като работен документ в Американската армия) разграничава стресорите на физически и психически
Сподели с приятели: |
