Професионално прегаряне /бърнаут/, според дефиницията на Фройденбергер е „изчерпване на енергията при професионалистите в сферата на социалната помощ, когато те се чувстват претоварени от проблемите на хората, с които работят“.
Кристина Маслаш
Кристина Маслаш създава първият тест, чрез който се прави оценка на нивото на професионалното прегаряне. Тя определя шест основни области на несъответствие, които водят до професионално прегаряне, а именно:
Изисквания към работещия и неговите реални възможности.
Стремеж към независимост в работата и степента на приложен контрол.
Вложени усилия в работата и недооценка на приносите.
Отсъствие на позитивни взаимоотношения с работния колектив.
Отсъствие на справедливи взаимоотношения в работата.
Етични принципи на личността и изискванията на работата.
3. Дименсии на бърнаут Синдромът на прегаряне има три характерни аспекта:
Намаляващи професионални постижения или тенденция към отрицателна самооценка/неефективност (самооценъчен компонент)
Фазов модел и разширяване на контекста
Голембиевски въвежда т.нар. „фазов модел“, според който не е задължително страдащите от емоционално изтощение задължително да проявяват симптоми на другите две фази, тъй като това е началото на бърнаута.
Пайнс разширява сферата на обхват на бърнаут в контекста на семейството и политиката.
В този контекст на развитие на бърнаута можем да изведем три основни параметъра на конструкта:
Източник-емоционално наситени ситуации
