4.2. Медиатори на стреса
Тези променливи са наречени медиаторни , защото не съществуват в началото, а възникват от транзакционалния контекст.
Оценка
Тенденции за действие
Процес на справяне
Тук е и момента да разграничим двата вида познавателна дейност, които действат в емоционалния процес:
Когнитивна оценка
Лазаръс приема, че оценката на взаимоотношението между индивида и средата като стресова или не, се детерминира от когнитивен (познавателен) оценъчен процес. Тя включва два компонента– първична оценка и вторична оценка:
Първичната оценка се отнася до залога, който индивидът има в конкретната ситуация.
Ситуацията може да се възприеме като:
1) несвързана с индивида,
2) като благоприятна за него
3) като изпълнена с напрежение и стрес.
По повод на третия вид оценка Р. Лазаръс прави класификация на три вида стрес:
Загубата/вредатасе свързва преди всичко със ситуации, при които някои негативни последици за индивида са вече налице.
Заплахата се свързва със загуба или вреда, която все още не е настъпила, но има вероятност да се случи.
Предизвикателствотосе свързва с представата, че независимо от трудностите, същите могат да бъдат преодолени и да се постигне успех.
5.2.Вторичната оценка-включва процеса на търсене на потенциален отговор на заплахата (преценяване на собствените индивидуални способности, на ресурсите на социалната среда и различни стратегии за справяне със стреса)
Лазаръс формулира шест допълнителни оценъчни компонента в емоционалния процес:
5.1.1. Към компонентите на първичната оценка се прибавят още три:
Целевата релевантностсе отнася до степента, в която едно събитие се съотнася към личните цели
Целевото съответствиеили несъответствие се отнася до степента, в която едно взаимоотношение е консистентно или не с това което личността иска, доколко пречи или улеснява личните цели.
Типовете его- включеностсе отнасят до различните аспекти на его- идентичността.
5.2.1.Към компонентите на вторичната оценка:
Доверието или вината- те произтичат от информацията, кой е отговорен за фрустрацията.
Потенциала за справянесе отнася до това, дали и как личността може да се справи с изискванията, определени от ситуацията
Очакванията за бъдещетоса свързани с това дали е вероятно нещата да се променят към по-добро или по- лошо
За да подчертае динамичността на процеса и необходимостта за системен подход към проблемите на стреса, Р. Лазаръс въвежда:
Трети вид когнитивна оценка, т.нар. „преоценка” - отчитайки, че взаимоотношенията със средата са постоянно променящ и се и генериращ и обратна връзка за психологическата ситуация, следва да допуснем, че първичната и вторичната оценка също постоянно се променят, поради което емоциите винаги флуктуират
Сподели с приятели: |
