Нахална и млада, "Мери Джейн" измести "Ванко 1"

Лобистката поправка в наркозакона, която за малко да разреши рекламата на дрога, още си няма име. Но тя е нахална и млада, също като онази "Мери Джейн", която се популяризираше дръзко с марихуана по медии и билбордове напук на всички правила и моралисти. И която без съмнение би спечелила, ако промяната бе оцеляла.

Заради този пропуск поправката незаслужено остана в сянката на друга, не по-малко скандална наркопромяна в закона - "Ванко 1". Общото в двата случая е, че бе обслужен частен интерес. Различното е, че този път измененията в закона за наркотичните вещества бяха хванати навреме и не настъпиха видими вредни последици за обществото. Различно е и това, че в случая с "Ванко 1" имаше ярък лобист - Татяна Дончева самоотвержено защитаваше в парламентарната комисия, а после и по медиите текста, който спаси рапъра от дълго турне по затворите. Докато поправката "Мери Джейн" засега е сираче - парламентарното разследване кой е неин автор затъна във взаимноизключващи се твърдения и прехвърляне на вина между множество участници от миманса.

Кои са лобистите от ГЕРБ?

Някакъв Светлин Танчев (с извинение, шеф на комисия), Катев (началник отдел в НС), Даскалов, Иванов, Цеков, стенографки, чистачки... Един бил с осем диоптъра и буквите му играели брейк пред очите, друг не познавал достатъчно добре законите, трети бил с ясновидски способности и възпроизвежда текст, видян по интернет, четвърти не присъствал, но по дедукция разбрал, че има нещо гнило и веднага сигнализирал, защото будната му гражданска съвест не му дава мира... Така в "Държавен вестник" се появил текст, който не е гласуван в пленарната зала, но зад който прозира силен частен интерес.

Случаен ли е този хаос?

Може би депутатите на Бойко Борисов продължават да се държат неадекватно и да се надпреварват в приказването на глупости, така че трудно може да се говори за обмислена стратегия за замазване на скандала. А може би целта е именно такава - в галимацията да не се разбере, че в дъното на всичко не са случайни хора. Защото в "Държавен вестник" няма как да се появи нещо без подпис на съответния ръководител на институция, която има право да обнародва. И едва ли някой от кохортата безименни гербери в НС ще си позволи да пробутва нещо, което може да му струва главата.

Това обяснява и защо досега никой не бе порицан или наказан

Ръководството на ГЕРБ изобщо не реагира на невнятните обяснения, изприказвани, откакто гръмна скандалът, Бойко Борисов - иначе човек с ясна позиция по всички проблеми, също упорито мълчи. На настоятелните запитвания на "Сега" премиерът отвърна "Не коментирам". По-късно обеща да обяви позицията си след заседание на МС, но предпочете и там да не го прави.

Странно мълчалива е и шефката на парламента Цецка Цачева, която също има своята роля в трилъра "Дрога". Тя не подлага на гласуване прочетената от зам.-шефа на здравната комисия Пламен Цеков поправка и така предотвратява възможността наркотиците да се рекламират на етикета. Но и не спира подмяната на волята на депутатите - защото не знаела, че има такава. Не обелва и дума за ролята на Стефан Катев (който е личното й протеже, доведено от Плевен в отдел "Пленарни заседания" и който съдейства за подмяната на текста в "Държавен вестник") и редно ли е да остане на поста си.

На "ни чул, ни видял" се прави и шефът на здравната комисия Лъчезар Иванов. По време на гласуването бил в чужбина, по време на подмяната - неизвестно къде. Не си е направил труда да проследи какво се гласува и какво излиза в "Държавен вестник", но не смята това за свой кусур. И даже не разполагал с телефона на основния "манипулатор" - колегата си от ГЕРБ Светлин Танчев...

Главният герой в скандала - Светлин Танчев, пък е още по-странна птица. Абсолютно неизвестният до този момент депутат, който е председател на европейската комисия в парламента и няма нищо общо със здравната, проявява изумителна инициатива - вижда, че в "Държавен вестник" не фигурира лобисткият текст, прочетен в залата, сезира веднага парламентарния съветник Катев, двамата отиват при стенографката и представят свой текст с уговорката, че всичко се прави със знанието на Лъчезар Иванов, проследяват дали поправката ще бъде публикувана в "Държавен вестник"... Всичко това - от любов към точността.

В цялата дандания най-адекватни са обясненията на горките редови служителки на НС, които, ако не бяха взели мерки да се предпазят от незаслужени обвинения, щяха да отнесат вината за скандала. За изненада на ГЕРБ обаче те стройно съобщиха кой какво им е казал и подкрепиха с "веществени доказателства" твърденията си. Именно благодарение на техните обяснения

завесата леко започна да се вдига

"Никога не съм предполагал, че от едно такова нещо ще произлезе такъв скандал", чистосърдечно си призна Танчев пред комисията за разследване на случая. Вероятно е точно така. Истината е, че ако от ГЕРБ не бяха действали така дилетантски - ако бяха се погрижили навреме поправката да мине незабелязано през пленарна зала и "Държавен вестник", вместо да се налага да замесват половината парламент в заговора, никой нямаше да заподозре какво са извършили. В предишни парламенти също са прокарвани не по-малко скандални текстове, но с тяхното лансиране се заемаха "професионалисти", които знаеха как да изманипулират и депутатите, и медиите, и обществото.

А иначе права е Мая Манолова (БСП), че в случая става дума за организирана депутатска група, която лобира за определен бизнес и вероятно за определена марка. Този път опитът не успя. Но като се има предвид кратката, но наситена история на ГЕРБ в това отношение, едва ли ще е последният.

Обитателите на безвъзмездно подарените от властта централи на площад "Гарибалди" и "Македония", по примера на партийните ръководства, се изживяват като синдикатокрация. Проверка на "БАНКЕРЪ" установи, че синдикални лидери са се намърдали в бордовете на държавни и общински предприятия, че закъсали държавни фирми според клаузи от колективните трудови договори получават субсидии за дейността си, че ВиК-операторите в България са приели да плащат командировъчните на синдикалните си членове и ръководства, а в енергетиката са предвидени дори обезщетения за битови злополуки на профсъюзните деятели. Разследване в миналия брой на "БАНКЕРЪ" разкри защо най-важната цел на КНСБ и "Подкрепа" е оцеляването им като национално представителни синдикати, кого представляват те и защо властта по традиция флиртува с двата профсъюза. Без отговор остана въпросът защо в правния мир не съществува субект синдикат и защо КНСБ е регистриран като юридическо лице в частна полза. "Подкрепа" е вписала, че дейността й ще бъде в обществена полза. Нито хората на Константин Тренчев, нито тези на д-р Желязко Христов правят отчети на приходите и разходите, а ако има такива, те са грижливо пазена тайна. Тренчев и вицепрезидентите му, както и Желязко Христов и заместниците му не са обект на публичния регистър, тъй като не са висши държавни служители. Законодателите нищо не са направили, за да изкарат на светло имуществото, участието в управление на фирми и спестяванията на защитниците на работническите права. А декларациите им със сигурност биха били любопитно четиво...

Членство, или плащаш

Интересен начин за вкарване в синдикалните редици са измислили двамата доктори от синдикатите. Пълнотата на тези редици е изключително важна за тях, защото правилата са ясни - без 50 000 членска маса отпадането от тристранката е сигурно. Затова синдикатите са съчинили хитроумни начини за приобщаване към своите структури. В Кодекса на труда нищо не е казано за т.нар. присъединителна вноска. А след като нещо изрично не е забранено от закона, то спокойно може да се счита за позволено. И съюзниците КНСБ - "Подкрепа" са разписали в колективния трудов договор (КТД) с Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) следното: "Присъединилият се към КТД служител, независимо от момента на присъединяването си, еднократно заплаща вноска в размер на 4 минимални работни заплати за срока на действие на КТД." Това означава, че всеки, който се е дърпал от синдикално членство, или е избрал национално непредставителен профсъюз, ще трябва да се бръкне с 960 лв., за да се ползва от извоюваните по КТД екстри. В случая става въпрос за допълнителен отпуск, защита на работното място, медицински прегледи. Още по-скандален е текстът за използване на рекета, наречен "присъединителни вноски" - "средствата се разпределят по равно в сметките на синдикалните организации. Няма и дума за какво ще се използват тези средства. Проучване на "БАНКЕРЪ" установи, че учители водят дела срещу КНСБ. Отказът им да станат членове на доктор Христовия профсъюз ги оставило извън привилегиите на КТД. Оказало се, че не могат да ползват дори предвидените по колективния договор пари за дрехи, които се плащат от бюджета.

Помощ от бедните

Скандални клаузи съдържа и подписаният на 1 април тази година Колективен трудов договор с безпаричните "Български пощи". "Ежегодно работодателят определя и осигурява парични средства (субсидия) за дейността на синдикатите в размер, определен от съвета на директорите. Паричните средства (субсидията) се актуализират съобразно финансовите възможности на "Български пощи" ЕАД", пише в договора. Под него стои и подписът на бившия вече шеф на държавното дружество Милен Керемедчиев. "БАНКЕРЪ" потърси за коментар самия Керемедчиев, който обясни, че предишният двугодишен договор бил далеч по-разточителен. За да намали разходите на дружеството за социални дейности с повече от 5 млн. лв., ръководството на "Български пощи" преговаряло около три месеца. "В предишния договор беше предвидено да даваме по 300 лв. при раждане на дете, при смърт - 300 лв., а при освобождаване от работа освен предвиденото обезщетение и още 500 лв. допълнително", каза Керемедчиев. От пресцентъра на "Български пощи" съобщиха, че общата сума по предишния КТД на разходите за социална програма, обезщетения при пенсиониране и преструктуриране била 15 999 769 лв., а по новия 10 747 670 лева.

ВиК операторите пък плащат командировките на синдикалните членове. Деликатна подробност е, че шефът на Федерация "Строителство, индустрия и водоснабдяване" към КТ "Подкрепа" Йоанис Партениотис се явява нещо като "представител на синдикатите" в борда на ВиК-Бургас. Заместник-председател на същия този борд е съпругът на злополучния кандидат-еврокомисар Румяна Желева - Красимир Желев. Същото ВиК е отпуснало 40 000 лв. за поредната работническа спартакиада, която по традиция се провежда в края на септември на "Албена". Интерес представляват и спонсорите на тези спартакиади - сред тях са бургаската фирма, която даде билбордове на Яне Янев, ЛВК "Гъмза", "Терем", застрахователни дружества. Отчетите за направените разходи от работническите игри също са тайна.

8.9 млн. лв. за обучение на кадри

Синдикалните кадри очевидно са особено важни кадри, на чието усъвършенстване държи и Европа. Красноречив пример затова е проектът на КНСБ "Сигурност чрез закона, гъвкавост чрез колективно договаряне" на стойност 8 902 806 лв. по ОП "Развитие на човешките ресурси". За разлика от много бенефициенти, които чакат с месеци държавно финансиране, профсъюзната централа само за два месеца е успяла да убеди и новите управляващи в ценността и значимостта на проекта си. На 20 ноември м.г. договарящият орган е издал решение за предоставяне на безвъзмездна помощ в размер на 1 335 420 лева. С близо 9 млн. лв. в продължение на четири години Желязко Христов ще прави изследвания, ще изгради 28 регионални и 10 браншови офиса по колективни трудови договори. Нищо чудно след приключването на проекта от КНСБ да ни изненадат с ново ноу-хау на тези договори. В проекта е записано, че ще бъдат обучени 2500 души. Партньор на д-р Христов е Българската стопанска камара. През 2008 г. по същата ОП "Развитие на човешките ресурси" КНСБ е спечелила проект за 391 154 лева. Проектът е за "Укрепване на капацитета на структурите на гражданското общество".

Договори за съвместна дейност

В момента синдикатите, подобно на партиите в първите години на прехода, вместо договори за наем с фирмите, които са подслонили в централите си, сключват договори за съвместна дейност. Бивши синдикални шефове обясниха, че често покрай тези договори се създават и кухи каси. Фирмата наемател вместо да сключва договор с хазяина си, върху който той дължи данък, подписва договор за съвместна дейност. Веднага обявява, че нейните N-броя работници стават синдикални членове. И вместо наем плаща членски внос.

За разлика от партиите, никой не пречи и не забранява на синдикатите да стопанисват и кръчми в своите сгради. Така например в сградата на Строителната федерация към КНСБ на бул. "Христо Ботев" е открит ресторант. От областната управа на София признаха, че не са правили проверка на синдикатите. Оказва се, че родните борци за права на работниците и най-упоритите помощници на правителството в писане на антикризисни мерки на практика са странен юридически субект, който не се отчита пред никого и стриктно пази тайните, свързани с приходите в синдикалните каси. А и не само в тях.

В началото на 2010-а на хоризонта се появи нов текст

за да върне надеждите на пациентите и да натрупа допълнителни точки в актива на властимащите. Автори този път бяха Ваньо Шарков и група народни представители от Синята коалиция, амбицирани да свършат това, което предшествениците им не успяха.

С разпоредбите, регламентиращи правата и задълженията на пациентите, действително има проблем, тъй като в момента те са разпилени в няколко нормативни акта, които до известна степен се припокриват и допълват. Това са Законът за здравето, Законът за здравното осигуряване, Правилата за добра медицинска практика, Националният рамков договор и отчасти конституцията. Въпреки информираните съгласия, които болните подписват при постъпване в лечебно заведение, и брошурите за пациента, услужливо създадени от Националната здравна каса, често се оказва, че нито докторите, нито хората, които ползват услугите им, знаят какво им е позволено или забранено по закон. Длъжни ли са лечебниците да осигуряват транспорт до дома на болните след лечението, трябва ли пациентът сам да си плаща обезболяващите и пижамите, както и дали е честно да чака с месеци за терапия, когато достъпът до нея му е гарантиран от конституцията - това са все въпроси, на които никой норматив в днешно време не е в състояние да отговори. И лекари, и пациенти се справят, както намерят за добре, а нарушенията остават изцяло за сметка или на здравната система, или на нуждаещия се.

Новият законопроект няма да е в състояние да сложи край на тази анархия, защото пътят му до пленарната зала също приключи безславно. Този път заради "счупената" комуникация между нормотворците и основните заинтересовани лица. "Чаках пациентските организации да си дадат становищата по предложенията, чаках и другите здравни институции. Само от Министерството на здравеопазването дадоха отрицателно становище и аз изтеглих законопроекта", обясни пред в . "БАНКЕРЪ" вносителят Ваньо Шарков.

"Не е точно така. Тези предложения се внасят за втори път в здравната комисия и не се различават особено от първия вариант, а по него пациентите имат становище. Не го одобряваме, защото в заглавието се говори за права на пациентите, а в текстовете са записани неща, които позволяват на лекарите да бягат от отговорност", репликира д-р Станимир Хасърджиев, член на управителния съвет на Националната пациентска организация. "Ние трябва да участваме в изготвянето на законопроекта, а не да ни се дават готови варианти, върху които да пишем становища, тъй като без участието на пациентите закон за тях няма как да бъде направен", категоричен бе той, уточнявайки, че Националната пациентска организация не се е отказала да изготви конкретни предложения до народните представители, касаещи евентуален бъдещ норматив.

Агонията определено няма да приключи до тук, защото по думите на Шарков колегите му от парламентарната здравна комисия ще се захванат с проблема веднага щом приключат с второто четене на промените в Закона за лечебните заведения (което се случи в четвъртък, 17 юни). "Ще бъде съставена работна група, която да разработи поредното предложение на Закон за правата и задълженията на пациентите, тъй като явно аз като го внасям, никой не иска да го приеме", коментира Шарков. При всички случаи обаче, ако крайната цел е истински качествен норматив, върху него ще трябва здраво да се потрудят не само народните представители и пациентите, но и добър

екип от юристи, специалисти и доктори

"Има неща, за които само ние пациентите сме компетентни", подкрепи твърдението д-р Хасърджиев. Неговото становище е, че в основата на законопроекта задължително трябва за залегнат четиринайсетте основни права, описани в Европейската харта за правата на пациента, разработена през 2002 година. От гледна точка на членството ни в Европейския съюз предложението звучи напълно логично, но за съжаление практическото му приложение е почти невъзможно. Всички, включително пациентите, отказват да прозрат, че любимото "транспониране на общностното законодателство" у нас просто не работи. Причината е, че българската здравна система не е достатъчно развита, за да осигури онова "право на достъпна и качествена медицинска помощ", каквото всички проектонормативи досега щедро се опитваха да предоставят на гражданите. Например създадените текстове и алинеи позволяват на болните да претендират за сигурност срещу лекарски грешки и за безопасност при лечението, но

не предвиждат полезен ход

за потърпевшите, когато докторът им постави грешна диагноза или "раздрънкалият" се след 20-годишна употреба рентген ги облъчи малко повече.

Във всичките законопроети бе написано, че лечебните заведения и медицинските специалисти трябва да уважават времето на пациента вместо да го записват в дълги листи на чакащи или да го пренасочват към друга болница, тъй като в противен случай той може да поиска обезщетение за нанесени щети от забавяне на лечението му. Никъде обаче не се посочва кой носи отговорността, когато линейката се забави повече от допустимото време, както и колко точно минути се крият зад това определение? Иначе пациентът има право на иновативни процедури, стига да има кой да му ги предостави и да разполага с достатъчно средства, за да си ги позволи. Профилактиката и превенцията на заболяванията също са в дългия списък с правомощия, нищо че няма разписани програми за тях. Следват правото на информирано съгласие, на второ лекарско мнение, на свободен избор на медицински екип и лечебно заведение, на конфиденциалност на медицинските данни, на достъпна информация за здравословното състояние и все неща, които и сега фигурират в нормативите, но остават само на хартия.

За сметка на това на гражданите се вменяват двойно повече задължения които доста прехвърлят прага на собствените им възможности и компетенции. Още в първата точка от списъка с ангажименти в последния законопроект, оттеглен от Ваньо Шарков, се казва, че "пациентът е длъжен да се грижи за собственото си здраве и да не го уврежда умишлено", но без да се посочват примери за нарочно нараняване или обяснение за дейностите, които включва грижата за личното здраве. В същото време се оказва, че болните трябва да са достатъчно компетентни, за да си поставят диагнозата сами, защото едно от задълженията им е "да съобщават своевременно в рамките на 24 часа на личния си лекар за открито инфекциозно заболяване". За заразните болести е необходимо да се уведомяват и здравните органи. В противен случай докторите нямало да носят отговорност за последствията от лечението. За изписването на неправилни медикаменти от страна на лекарите, които може не само да влошат състоянието на болния, но дори да предизвикат смърт, не е поместена и дума. Липсват и текстове за здравните грижи, медицинския транспорт, ресоциализацията след продължително лечение и правото на сдружаване между пациентите. Посочва се само, че всички са длъжни да спазват установения вътрешен ред в лечебните заведения, без значение дали е свързан с прещедро заплащане за посредствена медицинска помощ.

"Опасявам се, че ако не се разпишат конкретните правила, заедно със санкциите за наршаването им, както и органите, които да следят за спазването им, всички законопроекти ще останат само добри пожелания", сподели на финала д-р Станимир Хасърджиев. С две думи, перспективата е и занапред пациентите да разполагат с куп права, които няма да могат да ползват, а доктори и болници да се възползват от собствената им безпомощност.

В родното село на младата жена още не могат да повярват, че нея вече я няма. Всички жители на Долно Осеново я оплакаха в четвъртък привечер . Близките й не щат да чуят за лекарите, камо ли за техните съболезнования. "На 15 юни им заведохме здрава и права родилка. Два дни по-късно, вместо да черпим с бонбони за бебето, си я взехме в ковчег. Днес /петък/ ни се обадиха от столичната клиника, където е новороденото, и ни казаха, че е в критично състояние, има опасност за живота му", твърди Анатоли Соколов, който е зет на съпруга на Емилия Красимир Баталов. Самият Красимир е неадекватен след случилото се. "Не може да повярва, че красивата и лъчезарна Еми вече я няма, че 4-годишният им син Антонио и новороденото са сираци. За нас лекарите са некадърници, които са виновни за смъртта на Емилия. 4 часа е била в кома, а никой не й обърнал внимание. Нормално ли е да научаваме за смъртта й 7 часа по-късно от репортер, а не от медиците? Недопустимо е. Явно са гузни и са гледали да замажат гафовете си", реди Анатоли. Той е категоричен, че родствениците на починалата родилка ще искат да се разкрие истината за нейната кончина. "Чухме, че прокуратурата е започнала разследване. И ние ще подадем жалби в полицията и в прокуратурата. Ще ги съдим до дупка. Няма да оставим нещата така. Докога ще умират здрави и прави хора, а лекарите все ще са невинни", казва младият мъж. Съпругът на Емилия Красимир от няколко месеца е безработен, преди бил строител в Банско и Благоевград. Заедно с неговите родители младото семейство отглеждало тютюн. Във фаталния ден мъжът тръгнал да се разпише в борсата в Симитли и да види жена си в благоевградската болница. По пътя звъннала сестра му и от нея научил страшната вест. "Ние с жена ми бяхме на тютюневата нива, когато ни съобщиха за трагедията със снахата. От моята булка знам, че Емилия имала болки, била нещо протекла и затова синът ни Красимир я завел в болницата. Нали е била сред лекари, защо тогава си отиде толкова млада", реди и свекърът на издъхналата жена Бисер Баталов. Втори ден 4-годишният син на Емилия и Красимир Антонио не спира да плаче и да повтаря "Искам мама, искам мама!". "Нека дойдат лекарите и да му кажат, че никога повече няма да види майка си", мълвят през сълзи близки на починалата.