19 юни 2010 г. Тема: здравеопазване

Неврофизиолози от университета на Мичигън в Анн-Арбор са провели експеримент, който доказва, че илюзията при лечение е значим фактор.

Те инжектирали физиологичен разтвор в челюстните мускули на здрави мъже-доброволци, за да предизвикат болезнени усещания, а после са им обяснили, че от болката ще ги освободи вътрешновеноз-но вливане на разтвор, който на практика е бил абсолютно същият.

Мъжете са оценявали своето състояние на всеки 15 секунди по скала от 100 точки. Паралелното сканиране на главния мозък на пациентите е показало, че в

областите, които отговорят за реакцията на болезненото въздействие и стрес, се синтезират ендорфини - природни аналгетици, близки по своя ефект на опиатите. Образуването на ендор-фини съвпадало по време с усещането за стихване на болката.

Следващият експеримент на учените ще бъде върху пациенти-доброволци, страдащи от хронични заболявания.

Романът "Параграф 22" на Джоузеф Хелър е един от шедьо­врите на XX век. Параграф 22 обобщено означава парадокс в закона, правилата или действител­ността, който прави всеки човек жерт­ва на собствените му действия, неза­висимо какви са те. Както е описано в книгата, чийто герой е пилот, ако един пилот е луд, той може да пре­стане да лети. Трябва само да отка­же. Но ако откаже, значи е нормален и трябва да продължи да лети.

Големият автор прави извода: "Лу­достта е заразителна." Да не забра­вяме, че събитията в романа са по време на война.

В България са в мирно време. Но има българска война: хиляди катаст­рофи, убийства, бедствия, отвличания, кражби, измами, организирана престъпност, грешни диагнози в бол­ници, и т.н, и т.н. Това попада в българския Параграф 22, от който няма излизане. Днес българското здравеопазване е в Параграф 22

В България през 2001 г. болници­те са 293, през 2008 г. - 351, а през 2010 г. - 414. И са на гърба на обще­ството, като получават един и същ ресурс. Те, заедно с доболничните лечебни заведения, са търговски дружества. Болниците не фалират въпреки милионите левове дългове, не могат да реализират печалба, не правят търговски сделки освен за медицински цели, нямат ДДС. Уника­лен по закон Параграф 22.

Резултатът: в сравнение с 2000 г. през 2008 г. броят на приетите в болница е нараснал с 30 процента (във военните болници в романа не­прекъснато постъпват болни, за да не участват в бойни полети). На България са потребни не повече от 100-120 болници за активно лечение. Останалите следва да се преструкту­рират за долекуване и продължител­но лечение. Ще се случи ли? Не, защото действа Параграф 22, който е особено харесван от местните об­щински велможи. Опитайте се да го спрете. Невъзможно е!

Политици съветват медицинския персонал да не стачкува

и да не иска пари. Колко е прав док­тор Данийка от романа: "Защо не мобилизират някои от ония стари доктори, дето дърдорят по събрания за големите жертви, които медицин­ската професия е готова да направи? Аз не искам да правя жертви. Искам да правя пари." Така и Хипократ е вкаран в Параграф 22, но... без пари не се живее. Между впрочем Хипократовата клетва в България отдавна е забравена. Днес здравето се купу­ва и продава. И да имаш пари, пак могат да те разболеят, ако попаднеш на медицинска некомпетентност, съчетана с користни интереси. Док­тор Данийка е обучаван никога да не свидетелства срещу друг лекар. Защото според доктора Параграф 22 гласи, че винаги трябва да правиш това, което ти заповядва командирът! Независимо че "човек не може да остави луди хора да решават кой е луд и кой не!" Но лудите и днес са на

мода. Генерал Пекъм, герой от рома­на, казва: "Всеки глупак днес може да спечели пари и повечето глупаци наистина печелят. Но какво да ка­жем за хората с дарование и ум! Посочете ми като пример един поет, който трупа пари!" В България пари се трупат от мутри, престъпност, за­конни и незаконни кражби. Това е българският Параграф 22, който оп­ровергава генерал Пекъм. "Глупаци­те" в нашата родина са бедните, мъдрите и умните. Днес от България

всеки ден един лекар тръгва на Запад

на гурбет или за постоянно. Меди-. цинските сестри отдавна "са наполо­вина", и то - с пенсионираните, които продължават да работят. Отиват най-кадърните и можещи специалисти.

НЗОК е една по закон. Няма кон­куренция. Директорът й се избира от Народното събрание. Управителният съвет е държавен орган. Представи­телите на пациентските организации са малко в него и не се чувства участието им, а уж НЗОК е обществена структура. Осигуряването е задължи­телно, но може и да не се осигуря­ваш. Около 1,5 милиона българи са така. Работи се с клинични пътеки, което е начин за спазване на Пара­граф 22. Или влизат в болница по клинична пътека, или няма да се получат пари. Пътеките не са според състоянието на болния, а по изисква­нето на описаната в договора с каса­та пътека.

В една военна болница (в рома­на) лежи полковник. Ето какво се случва с него: "Завираха лампички в очите му, за да видят дали вижда, забиваха игли в нервите му, за да чуят дали усеща. Имаше уролог за урината му, лимфолог за лимфага му, ендокринолог за ендокринните му жлези, психолог за психиката му, дерматалог за дермата му, имаше патолог за патоса му, кистолог за кистата му..., а нямаше нито един орган от тялото му, който да не е бил упояван и орязван, избърсвай и дре­ниран, опипван и фотографиран, из­важдан, изстискван и върнат обрат­но."

Описано е като тъжна пародия.

Но u сега по българските клинични пътеки

с пациентите се случва нещо подоб­но. Важно е в историята на заболява­нето да има подпис на съответния специалист, а дали е прегледал болния е друг въпрос. Той е извън Пара­граф 22. И така ще е, докато се въве­дат диагностично свързаните групи. Казват, че ще се случи в средата на 2011 г. Трябва нов закон, но ако е една касата, пак няма да има изли­зане от Параграф 22. Доброволните здравноосигурителни фондове са като придатък към националната каса. От тях нищо не зависи, защото са частни. Ако искат да съществуват, трябва да се приспособят към Пара­граф 22.

Приватизация в здравната систе­ма въобще не е извършвана, а след­ва да се помисли и за приватизация на болнични дейности. Особено ат­рактивни за тези, които искат да ин­вестират, са в областта на хирургич­ните специалности, кардиологията, хемодиализата и други. Предимства­та:

• свежи пари в бюджета

• бързо извършване на привати­зацията

• работа с по-малко персонал

• привличане на най-можещите и знаещите

• естествено - договор с каса или доброволен фонд.

Делегирани бюджети. Добре зву­чи, модерен термин. Но делегирам значи упълномощавам, изпращам

делегат. Вероятно ще бъде държа­вен... И веднага парите към болници­те ще се намалят от НЗОК с 20 про­цента. Болниците ще трябва да пла­нират колко и какви операции ще се извършват, и като приключат лимита, трудно ще получат допълнителен. По-рационално е 250-300 болници да предприемат мерки за преструктури­ране - в такива за долекуване и продължително лечение. Кризата може да принуди политици и кмето­ве към тази стъпка.

С 40 процента са намалени тало­ните в доболничната медицинска помощ за изпращане при специалист. Нарушен е чл.52, ал.1 от конституци­ята, че гражданите имат право на здравно осигуряване, гарантиращо им достъпна медицинска помощ, че имат и право на безплатно ползване на медицинско обслужване. Но - при­мер: беден гражданин с показания за консултация за кардиолог не може да я реализира. Какво следва?

И болният тръгва към един друг свят, от който никой не се е върнал...

Случва се нещо страшно с наша­та медицинска професия. Параграф 22 помогна много за ампутацията на нейния дух. А за ампутирания дух няма протези.


Тринайстата поправка
В ГЕРБ са скептични, че ще се стигне до истината в скандала със закона за наркотичните вещества
"Доколкото си спомням тогава имаше импийчмънт на президента. Имаше напрежение между двете институции. Когато разбрах, че има разминаване между текста, който е прочетен в залата, и този, публикуван в Държавен вестник, счетох, че трябва да сведа въпроса до секретариата на парламента, за да се вземат мерки. Да не излезе от президента този сигнал, защото аз очаквах, че президентът ще сигнализира за това разминаване."

Дотолкова стигна фантазията на депутата от ГЕРБ Светлин Танчев в опит да обясни поведението си пред временната парламентарна комисия, разследваща скандалната поправка в Закона за наркотичните вещества и прекурсорите, която позволява в рекламата да се използват наименования и образи на дрога.

"Ама то точно от президента дойде сигналът, че парламентът е направил нещо нередно", не издържа един от членовете на комисията - Ваньо Шарков, който иначе през цялото време на изслушването се държа толерантно към колегата си. Репликата му издава вече раздразнение, защото Танчев за втори път се опитва да лансира версията си за мотива, с който е променил текста от веднъж публикувания в Държавен вестник закон. Никой дори не се и опитва да повярва на обясненията на депутата от ГЕРБ - нито членовете на разследващата комисия, нито присъстващите журналисти.

Сякаш в себе си не вярваше и самият Танчев - обясненията му са толкова объркани, нелогични, та чак инфантилни на фона на грандиозния скандал с криминален сюжет - под масата се променя текст от закон, без предложението изобщо да е гласувано в пленарна зала, нито дори обсъждано в парламента.

Изслушването на Танчев само затвърди усещането, че оттук нататък ще сме зрители на

Театър на абсурда с основни герои четирима депутати от ГЕРБ, един административен служител и едно мистериозно листче. В главната роля засега е Танчев. На пръв поглед той не би трябвало да има каквото и да било отношение към закона за наркотичните вещества, защото е председател на парламентарната комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове. Но пък не отрича, че именно той е видял разминаването между публикувания в Държавен вестник текст, който напълно забранява рекламата върху стоки на име и изображение представляващо или наподобяващо наркотично вещество, и прочетения в залата нов текст, на практика отменящ тази забрана за изображенията. В скандала е замесен и зам.-председателят на комисията по здравеопазване Пламен Цеков. Той прочита въпросното предложение от трибуната на парламента, но засега отказва да признае кой му е дал текста. Междувременно депутатът на три пъти променя версията си как предложението е стигнало да него. При първата споделя, че текстът му е даден от правната комисия, където председател е Искра Фидосова. В хода на разследването се появи и още един герой - председателят на здравната комисия Лъчезар Иванов. Неговото име беше споменато от началника на стенографите в парламента Виолета Тасева, която заяви миналата седмица пред разследващата комисия, че променила стенограмата с фамозния текст, защото Танчев й казал, че е съгласувал това със самия Иванов. Той обаче има желязно алиби - по време на гласуването в пленарната зала е бил в чужбина, а за промяната на текста не е бил уведомен от Танчев.

На изслушването на Светлин Танчев в сряда поне се изясни едната сюжетна линия - как е станала подмяната на текста.

Мистериозното листче

"Мой сътрудник ми сигнализира, че има разминаване между това, което е изчетено в пленарната зала, и това, което е публикувано в Държавен вестник. Отидох при г-н Стефан Катев (съветник в отдел "Пленарни заседания") и двамата отидохме да прослушаме записа", каза Танчев пред комисията.

Депутатът разказа още, че възстановил по памет прочетения текст в залата и го "нахвърлял" на листче. "Как ще обясните израза нахвърлял, защото ние видяхме това листче и текстът беше добре юридически оформен", контрира го депутатът от БСП Мая Манолова. "Това, което си спомних и мислех, че нещо такова е изчетено в зала", отговори Танчев. Но призна, че имало разминаване между това, което "нахвърлял на листчето, и звукозаписа". Оттук-нататък започна пълното объркване в отговорите на депутата. Оказа се, че по време на гласуването на промените в закона за наркотичните вещества Танчев е бил в сградата на парламента, но не е бил в пленарната зала по време на самото гласуване.

После уточни, че е гласувал по някои от текстовете, но не и скандалната поправка. Достъп до парламента няма и сътрудникът му, който го уведомил за разминаването. На въпрос как тогава е установил това депутатът отговори: "Може би по интернет." Танчев не успя да обясни и защо, след като е разбрал за разминаването, не е съгласувал действията си с някой от ръководството на групата на ГЕРБ или с председателя на здравната комисия Лъчезар Иванов. Само на няколко пъти повтори, че за него въпросът бил "технически", считал едва ли не за свой дълг да уведоми за това "секретариата", както самия той нарече стенографския отдел на парламента, и оттам нататък не мислел, че въпросът ще бъде придвижен по каналния ред - поправената стенограма да бъде подписана от председателя на здравната комисия, след това от председателя на парламента и накрая да бъде изпратена за подпис на президента.

Истината е някъде там...

Обърканите и неубедителни отговори на Светлин Танчев предизвикаха повече въпроси, отколкото да хвърлят поне малко светлина за изясняването на случая. Членовете на комисията обаче са скептични, че ще се стигне до истината. Дори в парламентарната група на ГЕРБ не са убедени, че единствено колегата им е виновен за конфузната ситуация. Неофициално депутати дори разказват, че когато гръмнал скандалът, самият Танчев е споделил, че текстът с поправката му е даден от председателя на здравната комисия Лъчезар Иванов. Пред разследващата комисия обаче Иванов категорично отрече да има нещо общо със случая, както и че изобщо не е знаел за действията на колегата си. Оказа се, че при подмяната на текста всъщност не е бил в чужбина. Самият Танчев отговори на въпроса дали председателят на здравната комисия е бил уведомен така: "Не бих могъл да зная дали е знаел или не."

Което вече беше вече върхът на "обясненията". Освен това подписът на Иванов стои под доклада на здравната комисия с правилното предложение. За другия забъркан в скандала, Пламен Цеков, също няма преки доказателства, че има нещо общо със случая, освен че изчита текста в залата. Доста подозрително обаче е поведението му. Първоначално твърдеше, че е получил текста от правната комисия, но за два месеца смени точно два пъти мнението си. Пред разследващата комисия миналата седмица той заяви, че объркал текста при четенето, защото имал голям диоптър и буквите му се размазали, а преди това, по време на обсъждането на скандала в здравната комисия, че поправката е редакционна и била съгласувана с юристите на самата комисия.

Последствията

Веднага след изслушването Мая Манолова обвини Танчев и Цеков в лъжа и поиска отстраняването им от парламента. Пред "Капитал" председателят на разследващата комисия Румен Иванов (ГЕРБ) каза, че най-вероятно преки последствия ще има за Танчев, но едва ли ще се прибегне до крайната мярка напускане на Народното събрание. Наказанието му по-скоро ще бъде отстраняване от председателското място на комисията по европейските въпроси. Защото дори той не е напълно убеден, че вината за гафа е само и единствено негова. "От това разследване ние ще направим изводите дори официално вината да падне само върху Танчев", сподели той.