2 декември 2011 г. Тема: строителство, строителен контрол, строителни материали, архитектура, имоти

Домът за възрастни хора с умствена изостаналост и защитени жилища в Батак има 5 блока, от които 2 са обзаведени, а останалите 3 - не. Целта на проекта е набиране на средства за обзавеждане на необзаведените блокове с цел подобряване условията на живот на настанените хора с умствена изостаналост. Сега те разполагат само с остарели легла, липсват шкафчета, гардероби и ракли, където да съхраняват личните си вещи и облекло. Домът в Батак дава подслон на 88 мъже над 18-годишна възраст от всички краища на България. 32-ма от тях бяха преместени в две защитени жилища, които са модерно обзаведени и оборудвани. Разкрито е трето защитено жилище за хора с психични разстройства, което може да поеме 16 нуждаещи се. То обаче също трябва да бъде обзаведено.

В двете жилищни сгради към Дома за възрастни хора с умствена изостаналост в Батак са настанени 40 мъже с тежка и дълбока умствена изостаналост, които нямат близки и разчитат единствено на персонала в дома.

За нуждите им трябва да бъдат осигурени легла с ракли, матраци, гардероби, нощни шкафчета, дивани, за да се създадат уютна обстановка и среда, максимално близка до домашната.

В кампания 2010 на дарителската инициатива "Избери, за да помогнеш" Домът за възрастни хора с умствена изостаналост и защитени жилища в Батак беше предложен от служители на Райфайзенбанк. Тогава се събраха 1225 лв.
Дарете чрез SMS с текст DMS ВАТАК на кратък номер 17 777 за всички мобилни оператори. Цената за един SMS е 1,20 лв. с ДДС.


02.12.2011 г., с. 5
1000 лв. глоба за отказ от разделното събиране на боклука
От 2014 г. кметовете са длъжни да осигурят площадки за предаване на отпадъците
Теодор Войников

Разделното събиране на боклука става задължително от 2014 г. Гражданите ще могат да се отърват от ненужните си вещи - тенджери, хартия, стъкло, мебели, стари електроуреди, само на определени за това места и без заплащане. Това предвижда новият Закон за управление на отпадъците, приет на първо четене от парламента.

В него са предвидени и сериозни санкции за онези, които дръзнат да изхвърлят боклука неправилно. От 300 до 1000 лв. глоба грозят всеки, който изоставя отпадъците си извън кофите, не слага опаковките със знак за рециклиране в съответните контейнери или ги смесва с остатъци от храни. Същото наказание важи в случаите, когато излязъл от употреба автомобил се държи пред блока, вместо да бъде предаден за разкомплектоване, или пък бъде счупен контейнер за отпадъци. При повторно нарушение санкцията се удвоява и става от 600 до 2000 лв.

След 2014 г. кметовете на общините с над 10 000 жители са длъжни да построят площадки за предаване на разделно събраните отпадъци от домакинствата. Ако местните власти нямат средства да изградят такива обекти, те могат да сключат договор с организации за оползотворяване на боклуците. Очаква се мярката да сложи ред в разделното събиране, като спре клошарите, които "ограбват" кофите от ценните материали и ги предават на вторични суровини. Документът задължава кметовете да осигурят площадки и за опасни, едрогабаритни и отпадъци от черни и цветни метали.

В новия текст отпадат някои от ограниченията, предвиждани от екоминистерството за борба с незаконната търговия на метали. Банковите гаранции, които фирмите трябва да плащат за дейността на площадките им, са намалени от 50 хил. лв. за първа площадка и 10 хил. за всяка следваща съответно на 20 хил. лв. и 10 хил. лв. Мярката трябва да охлади намерението на фирмите да приемат крадени метали, тъй като рискуват да изгорят с банковата гаранция. По-строгият лицензионен режим за търговия с отпадъци пък се заменя с разрешителен.

Разделното събиране става задължително и за производители, търговци и администрация. Собствениците на търговски обекти с над 100 кв. м ще трябва да сключват договори за разделно събиране и предаване на отпадъците от хартия, картон, стъкло, пластмаси и метали. Това важи и за много производители и ведомства, които досега не бяха длъжни да предават материалите. Зелените отпадъци от парковете и обществените площи също трябва да се събират разделно и да се предават за компостиране.

Парламентарната комисията за борба с корупцията е недоволна от взаимодействието и комуникацията с прокуратурата и приходната агенция, стана ясно след заседанието й. Шефът на органа Камен Костадинов (ДПС) обясни, че депутатите не са получили отговор от тях по множество сигнали за корупционни практики. Следващата седмица "Антимафия" ще прати остро напомнително писмо до държавното обвинение и НАП по този въпрос. Предвижда се след Нова година да има и среща, на която да се установят правилата за бъдещата им съвместна работа.

Комуникацията между прокуратурата, приходната агенция и комисията винаги е вървяла много трудно. В миналия мандат на парламента на няколко пъти мистериозно изчезнаха писмата до НАП, свързани с темата за имотите на лидера на ДПС Ахмед Доган. По същата тема прокуратурата изиска всички документи от комисията за борба с корупцията, с което работата по нея на практика бе замразена.

В понеделник от "Антимафия" ще внесат жалбата си до Върховния административен съд (ВАС) по делото за конфликт на интереси срещу бившия шеф на комисията за отнемане на престъпно имущество Стоян Кушлев. В края на октомври ВАС постанови, че докато е оглавявал органа, Кушлев не е бил в конфликт на интереси въпреки участието си в управата на две неправителствени организации. Според съдиите Кушлев е бил в несъвместимост, но това не означава автоматично конфликт на интереси. Те се мотивираха, че няма никакви данни Кушлев или свързани с него лица да са се облагодетелствали. Бившият шеф на бе снет от поста си след проверка на инспектората на МС, която установи несъвместимостта.

Учуден съм каква дълбока драма произлезе от това, дали хората да се пенсионират година по-рано или година по-късно. Заедно с това съм възхитен от страстта, с която хората са готови да отстояват правото си на социални помощи, пенсии и други нетрудови доходи. Сигурно съм примитивен, но винаги съм си мислел, че ако енергията се насочи към това, как да се произведе и продаде нещо, вместо към това, как да се накара някого, който е произвел и продал нещо, да ти плати, задето не си произвел и не си продал нищо, светът ще бъде много по-уютно място.

Социалната солидарност е прекрасно нещо, докато не се превърне в професия за групи от хора, толкова големи, че приличат на цели нации. В Съединените щати например помощи за храна (food stamp) получават "социалнослаби" с численост колкото нацията на Испания. Според мен това се прави, за да бъдат изкуствено държани тези хора в зависимост и подчинение, защото човек, изправен пред проблема за оцеляването си, се променя и от добиче се превръща в интелигентен хищник. Но това е тема на друг разговор.

Учуден съм от драмата с пенсионирането в България,

защото от всичко, което чувам по медиите, излиза, че единствената мечта на българите е да се пенсионират колкото може по-бързо и всеки опит да се отсрочи тази заветна дата във времето ги изпълва с чувство за обругана справедливост. Всички хора от предишното поколение, които познавам, когато им дойде време да ги пенсионират, изпаднаха в паника, че вече няма да работят това, което обичат, че по цял ден ще се чудят какво да правят и, не на последно място, че доходите им чувствително ще намалеят. Те биха работили работата си и десет години след навършването на пенсионната възраст и в това има логика, особено ако погледнем повишаването на качеството на живот и увеличаването на средната му продължителност през последните десетилетия. Следователно интересът на хората би бил да бъдат колкото може по-дълго време активни, обществено състоятелни и по-богати. Така е логично. Логично е хората да се ръководят от интересите си. Обаче дали дефинираме истинските интереси, когато разсъждаваме по тези въпроси?

Без да се правя на велик анализатор, ще засегна само три групи интереси, които правят изложената по-горе логика нелогична и правят логично всичко, което се случва в света през последния повече от половин век, макар да изглежда абсолютно нелогично.

На първо място са интересите на синдикатите

Синдикатите съществуват единствено от омразата между работодателите и наемния труд, омраза, често пъти разпалвана изкуствено и нарочно от самите синдикати. Ще отворя скоба, за да кажа, че за съжаление през ХХ век единственият, който е на мнение, че работници и работодатели могат и трябва да живеят в разбирателство и хармония, е Хитлер. Затварям скобата. Синдикатите съществуват дотогава, докато хората, които работят и с труда си създават принадена стойност, вярват, че са прекарани и че не получават всичко, което им се полага. Синдикатите учат хората, че техните заплати не са процент от печалбата, която е реализирал предприемачът, закупил труда им, а някакво изконно право, което им се полага независимо от икономическата конюнктура. Синдикатите са типичен пример за това как се корумпират справедливите идеи.

Друго гнездо на нарушени интереси, протестиращи против увеличаването на пенсионната възраст, са професионалните безработни. Изглежда, че те взимат някакви малки пари заради това, че не произвеждат нищо, но пък се водят документално членове на обществото. Затова искат да преминат от категорията на безработните в категорията на пенсионерите, за да взимат повече пари заради това, че не произвеждат нищо. Не ме разбирайте погрешно, на всекиго може да се случи да попадне във временен колапс. Когато това се случи на наш събрат, ние сме готови солидарно да го подкрепим, докато си стъпи на краката. Стига, разбира се, да има желание да си стъпи на краката. Стига, разбира се, да няма нощ, в която да може спокойно да заспи, докато не си стъпи на краката. За съжаление, колкото по-цивилизовано и солидарно става едно общество, толкова по-голяма става и прослойката на онези негови членове, които избират за своя професия да бъдат онеправдани и да рентират в своя изгода съчувствието на баламите

Любимото ми гнездо на нарушени интереси обаче са протестиращите против увеличаването на пенсионната възраст, които се пенсионират на 45 (или там някъде) години. За сравнение, аз съм на 48 години и се надявам с Божията помощ да мога да създавам ценности още 30 години, без да искам да се пенсионирам и някой друг да ме храни с ценности, които не съм създал аз. Познавам семейство прекрасни хора, които преди 1989 година работеха в системата на VI управление на Държавна сигурност. Мъжът беше личен състав или, казано по модерному, Human resources, а жената се занимаваше с нещо твърде интересно. Гледаше всякакви западни игрални филми и избираше сцени с насилие, с които после се каляваха характерите на тихите воини с чисти ръце, хладен ум и горещо сърце. Това семейство се пенсионира на възраст, по-млада от моята и на жена ми в момента. След пенсионирането си направиха прилични кариери в частния сектор, работиха в транспортни фирми (близки до настоящия премиер), внасяха употребявани автомобили, купуваха и продаваха недвижими имоти и т.н. С две думи: не бяха социалнослаби и пенсиите, които получаваха, само по приятен начин увеличаваха портфолиото на джобните им пари.

Много светли умове са на мнение, че в момента нашата цивилизация (Западната, надявам се) се намира в криза, съизмерима с Голямата депресия от 30-те години, преодоляна единствено с помощта на социо-икономическия проект, наречен Втора световна война. В условията на такава криза е по-важно да се произвежда, отколкото да се потребява. Всякакви бенефициенти като държавни чиновници, безработни, социалнослаби, пенсионери и т.н. трябва да се поснишат малко и да изчакат по-добри времена за претендиране на правото си за социални доходи и помощи. Оставете за десетина години консерваторите да поуправляват, пък после отново се къпете в социални придобивки до следващия път. За съжаление консерватизмът в държава като нашата, която допреди век и малко е била с над 90% селско население (към което аз по чудо не принадлежа), е твърде проблематичен. За съжаление. За голямо съжаление.

Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.*

*От две години блогърът завършва коментарите си с това изречение и го обяснява така: "В началото на XXI век след новата ера България има проблем и той е в държавното й управление. Считам, че партиите "Атака" и ГЕРБ са цивилизационно вредни за отечеството и заплашват добрите нрави в него, както Картаген навремето е заплашвал Европа с финикийския си ориентализъм. Ето защо, докато тези две партии са на власт, като Катон Стария ще завършвам текстовете си с изречението "Картаген трябва да бъде разрушен".
Снимка на четири колони - Участнички в протеста пред парламента издигат лозунги, раздадени им по профсъюзна линия.


02.12.2011 г., с. 11
Държави с министри и депутати "консултанти" плашат инвеститорите
Емигрантските пари идват в България да търсят печалба, не за да издържат роднини, твърди проф. Гарабед Минасян
Юлиана Бончева

- Проф. Минасян, през 2009 г. твърдяхте, че кризата е шанс за промени в България. Днес какво мислите - оползотворихме ли възможностите?

- Мисля, че България пропусна възможност да се превърне в остров на сигурност и икономически просперитет. Трябваше да се направи необходимото за усвояването на европейските пари, които щяха да доведат със себе си и чуждестранен капитал. Дори само приличното усвояване на европейските помощи щеше да осигури икономически растеж от поне 4-5%. От там нататък естественият съпътстващ приток на външен капитал щеше да добави допълнителна премия. Но трябваше корупцията да се свие, институциите да заработят ефективно, загадъчните лобисти в Народното събрание да се изолират, а действащите закони плътно да се спазват.

Как може например редови полицейски чиновник (понастоящем министър на вътрешните работи) да се сдобие законно с шест апартамента в рамките на година-две? Как може философ да получава милиони за консултации в геодезията? Или лекар депутат да вземе хиляди левове за мъгляви консултации? И със сигурност има множество аналогични случаи и всички те са възможни поради лошо функциониращи институции. Ще се реши ли чужденец да инвестира спокойно в подобна страна, и то за години напред? Едва ли.

- През последните месеци преките чужди инвестиции (ПЧИ) дори излизат на минус - напускащите страната пари са повече от влизащите. От БНБ обаче обясняват, че този отлив на средства е заради връщането на заеми и депозити към чуждестранни предприятия и банки майки. Това не е ли всъщност здравословен процес - връщане на пари, които подхраниха строителния и кредитния бум?

- Драстичното намаление на преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ) определено е проблем. Както и нетното презгранично изтичане на финансови ресурси на резиденти (български граждани и български предприятия). Обичайното обяснение за всичко у нас е световната финансова криза, което според мен е бягство от отговорност. Защо инвестициите заобикалят страната ни, когато корпоративният (плосък) данък у нас е на възможното минимално равнище от 10%? Явно има нефискални причини, които отблъскват инвеститорите. Това е на първо място несъразмерното с европейските стандарти ниско качество на работа на институциите. Нима високият дял на икономиката в сянка, високото равнище на корупция, ниското усвояване на европейските грантове (и какво ли не още) могат да се обяснят със световната криза? Проблемът си е чисто наш, вътрешен, български и макроикономическото управление е отговорно за презграничното изтичане на крупни финансови ресурси.

- Но все пак е факт, че цяла Европа се свива, инвеститорите са уплашени. На какви капитали да разчита България - китайски, бразилски, индийски, руски или...

- Съвременната световна икономическа ситуация е уникална. Нима преди десетина и повече години някой би могъл да предскаже днешния икономически бум на азиатския континент? Той се случи благодарение на т.нар. аутсорсинг - изнасяне на производства от развитите в развиващите се страни. В безпрецедентна криза са развитите страни най-вече от Северна Америка и Европа. Но развиваща се Азия поддържа темпове на икономически растеж от 7-9%, Латинска Америка бързо се окопити и расте с 4-6%, Северна Африка и Близкият изток се радват също на темпове от около 5%. През последните две години нашата съседка Турция успява да осигури растеж от 7-8%.

В пазарната икономика няма понятие "няма". Пари, капитали в света има (както на Запад, така и на Изток) и изкуството на макроикономическото управление е да се създават предпоставки за тяхното привличане. България очевидно не успява в привличането на стратегически инвеститори. Ние продължаваме да нямаме дори един-единствен продукт, който да разнася национална гордост по света. Какво съдържа прехваленият ни износ? Повече от половината са суровини и материали. Нима такъв износ може да бъде основа за дълготраен просперитет?

- За 9 месеца от началото на годината в България са влезли 600 млн. евро емигрантски пари? Много или малко е това на фона на предишни години и при положение че повечето страни от ЕС се борят с висока безработица?

- През миналата година тези преводи се оценяват на 760 млн. евро, така че явно няма сериозна промяна. Като цяло българските емигранти са наясно какво става в България. Голямата част от тях следят плътно ставащото у нас, при това може би много повече от икономически съображения, отколкото от патриотични. Те са наясно с цените и с възможностите за бизнес у нас, какво и къде може да се спечели. Много по-добре е да печелиш в развита икономика и да харчиш парите си в слабо развита икономика. Такъв е основно подтикът на българския емигрант да връща пари в родината си. За разлика от други развиващи се страни предназначението на тези преводи у нас не е поддръжка на семейството, а опит за печелившо инвестиране.

- Наскоро в анализ за страната ни рейтинговата агенция "Фитч" обяви, че одобрява проектобюджета и че банковата ни система е в добра форма, но написа също: "Не изключваме напълно финансова паника в България". И други актуални доклади - на ЕБВР и на Номура банк, внушават песимизъм и сочат България като особена уязвима в сегашната ситуация. Споделяте ли тези външни оценки? Ако аз съм неосведомен инвеститор и прочета такива анализи, няма да припаря до България...

- Не препоръчвам нито високомерно отхвърляне, нито безкритично приемане на подобни преценки. Да не забравяме, че водещи рейтингови организации приписваха максимално високи рейтинги на всички онези банкови институции, които по-късно се оказаха в сърцевината на финансовата криза. Сега те търсят реабилитация чрез възприемане на демонстративно критично поведение, може би точното определение е "престараване и преиграване".

Ние, безусловно, имаме трески за дялане, но мисля, че има предозиране на черната боя в оценката на периферийни икономики като българската. Такъв вид оценки се правят много повече по аналогия, отколкото чрез задълбочени проучвания. При оценките на корупцията и на дела на сивата икономика е по-различно, тъй като те се правят за всички страни по едни и същи изпитани методологии. Има дори нещо неприемливо в налагащата се категоричност на изводите на рейтинговите организации, при положение че външните анализатори няма как да познават по-добре местната икономика от вътрешните анализатори.

- Докога ще растат лошите кредити и кое е критичното ниво?

- Този въпрос е както икономически, така и методологически. Ако например се промени дефиницията на "лош кредит", последните могат да се увеличат или обратно - да намалеят. Истината е, че банките имат проблеми с трудносъбираеми кредити. Теорията и практиката не са изработили някаква критична граница, отвъд която положението става опасно неконтролируемо. Съвременното макроикономическо управление има средства да въздейства, да подпомогне възстановяването на нормалната дейност на банковата система. Да, в условията на паричен съвет възможностите на централната банка са силно ограничени. Но за сметка на това България е член на ЕС и може да разчита на подкрепа от страна на Европейската централна банка. Ситуацията у нас не дава основания за някакво по-особено безпокойство, но трябва внимателно и непрекъснато да се наблюдава.

- Имат ли проблем с ликвидността нашите банки - при положение че спестяванията в тях всеки месец чупят рекорди, а по отношение на кредитирането са доста предпазливи?

- Предлаганите ДЦК на провежданите у нас търгове привличат три пъти повече заявки. Излиза, че в страната има ликвиден излишък, който търси къде да се пласира. Въпросът е къде е този излишък. Дали е у банките? Статистиката на БНБ за седмичното използване на резервите на търговските банки показва ясно изразена цикличност - в края на месеца банките попълват изискуемите резерви и веднага след това изтеглят повече от една четвърт от тях (над един милиард лева) въпреки наказателните лихви. Лихвите по депозитите остават високи (номинално около и над 5%, а реално около 2.5%), т.е. банките реално жертват ресурси за осигуряване на ликвидност. Всичко това подсказва, че банковият сектор има проблеми с ликвидността си. А останалите парично-финансови институции притежават парични натрупвания, за които търсят подходящи инвестиционни възможности. И тъй като в страната те са малко, съществена част от ресурсите напускат бедната на инвестиции България и отиват да подпомагат развити икономики.

На фона на драматичния срив на инвестициите в България - само за година те намаляха 4 пъти, признаците за нарастващ инвестиционен интерес от страна на големи китайски компании са обнадеждаващи. Преди броени дни корпорацията "Тянджин агробизнес къмпани" обяви, че инвестира 10 млн. евро в земеделието у нас. Начинанието е знаково както заради сумата, така и заради факта, че това е първата държавна инвестиция на Китай в държава от Европейския съюз. Отделно от това инвестицията идва в ключов за България момент, когато трусовете от дълговата криза и заплахата за нова рецесия в ЕС в съчетание с бюрокрацията и тежките регулации у нас са на път съвсем да откажат компаниите от бизнес в България.

Дебютът на "Тянджин агробизнес къмпани" в българското земеделие идва година след като друга китайска фирма - Great WallMotor, изнесе част от производството си у нас и заедно с "Литекс Моторс", свързано с бизнесмена Гриша Ганчев, започна серийно производство на автомобили в завод край Ловеч. Сега китайските предприемачи са решили да инвестират в селското стопанство - сектор, който все по-често тук се определя като рисков. Веднага след обявяването на земеделското вложение стана ясно, че интересът на Китай в България може да бъде устойчив, стига да има добра среда за бизнес. Преди дни стана ясно, че китайски бизнесмени от автономния регион Вътрешна Монголия търсят български град, в който да изградят комплекс на стойност 10 млрд. юана, или около 2.3 млрд. лв. Идеята е да се намери подходящ град, където да се изградят соларни паркове. Бизнесмените търсят и сътрудничество в областта на селското стопанство за отглеждането на ориз и копринени буби, съобщиха от търговско-промишлената палата.

Агроинвестицията

"Тянджин агробизнес къмпани" е арендовала 20 000 декара земя във видинското село Бойница, където ще отглежда предимно царевица, люцерна и други култури за фураж, а нивите са на фонда за земеделска земя "Мел инвест". Макар да не е ясно колко ще плаща компанията за ползването на земята, не е тайна, че средната рента за района е една от най-ниските у нас и върви между 20 до 25 лв. за декар. Въпреки че нивите са частни, от земеделското министерство също участваха в представянето на компанията. Ресорният министър Мирослав Найденов дори обяви, че китайските бизнесмени ще търсят земи и в районите на Елхово и Ямбол. Почти цялата продукция ще се изнася за Китай, който в момента внася основно от САЩ, Австралия и Нова Зеландия. Компанията ще използва български семена, които задължително ще отговарят на Закона за семената и посадъчния материал. "Инвеститорите могат да използват и други семена в рамките на одобрените от Евросъюза, но са се спрели на българските, защото смятат, че те дават такъв тип продукция, каквато тях ги удовлетворява", обясни пред в. "Сега" зам.- министърът на земеделието Цветан Димитров. Това отваря пазарна ниша за производителите на земеделски култури и за институтите, специализирани в производството на посадъчен материал.

Преговорите

Срещите с азиатските предприемачи започват още преди година, когато част от тях пристигат в България, за да проучат възможностите за правене на бизнес. Земеделското министерство обаче под никаква форма не е участвало в тях, тъй като не е страна по сделката, твърдят от администрацията на Мирослав Найденов. Въпреки това обаче в средата на ноември т.г. именно заместник-министър Димитров се ангажира да заведе българска делегация в Китай по покана на корпорация "Тянджин агробизнес къмпани", личи от документ, с който в. "Сега" разполага. От него става ясно, че Димитров ще бъде придружаван от представители на Корпоративна търговска банка, "АгроФинанс АДСИЦ" и собственика на фирма "Селект" Пламен Пенчев. В делегацията бяха включени още зам.-директорът на фонд "Земеделие" Иван Капитанов, Ива Герасимова от международния отдел на министерството и др.

От министерството твърдят, че те работят с китайците по съвсем друга линия - целта е опростяване на процедурите за внос и износ между двете страни. Основният проблем в момента е, че липсва разпоредба, която да регламентира износа на необработени храни и суровини към азиатската страна. В момента за Китай се изнасят само стоки, които не подлежат на някакъв по-специален контрол. От 90-те години насам България има подписани търговски споразумения с Китай. След като страната ни става член на ЕС, част от тях обаче на практика вече не важат. В резултат на това не можем да изнасяме термично необработени храни, макар китайците да проявяват сериозен интерес към българското пилешко и червено месо, каза още заместник-министър Димитров. Двете страни вече са обсъждали този въпрос и в първите месеци на следващата година ще се вземе решение за това как да се регламентира износът. Правителството обаче е спокойно, тъй като страната ни вече има опит с подписването на такива книжа - след 2007 г. България е парафирала подобни документи с Русия, Украйна и други държави извън Евросъюза. Подписването на търговска спогодба е основата за развитие на бизнеса.

Азиатските предприемачи се интересуват и от винопроизводство - подписани са два договора за износ на небутилирано и бутилирано вино с частни фирми. Когато износът започне, информацията за това ще постъпи в земеделското министерство чрез Агенцията по лозата и виното, където пътят на всяка бутилка ще може да бъде проследен и записан. Плановете са дори да се инвестират около 30 млн. евро и в животновъдството. Сега насочваме китайците към нашите консерви, плодови сокове и лютеница, които и в момента могат да се намерят в пекинските магазини, потвърдиха от земеделското министерство. Сериозен интерес има и към българския пчелен мед, както и към минералната ни вода.

Китайската корпорация "Тянджин агробизнес къмпани" и сега работи в подобни сектори - специализирана е в хранително-вкусовата промишленост, занимава се със земеделие и животновъдство, а отделно от това има фабрика за обработка за метали, фирми за недвижими имоти и други, обясни преди дни вицепрезидентът на компанията Ли ЛиянСуо. У нас тя е представена от регистрираната в България "Тиенджин фарм култивейшън груп къмпани България" ООД.

Със своето представителство у нас китайският инвеститор може да кандидатства и за субсидии на единица площ. Справка в информационната система ДАКСИ показа, че в списъка на собствениците са включени шестима съдружници. Двама от тях - Жианг Жингюн и Чанг Цианшан, са свързани с регистрираното у нас дружество "Нов Изток", свързано с покупка на стоки за препродажба и др. По-внимателното вглеждане в данните показва и българска следа. Според ДАКСИ Жингюн е съдружник с българина Веселин Иванов, с когото са регистрирали "Чайна консултинг България" ООД, която се занимава с вътрешна, външна търговия и консултантска дейност.