Фигура. 5. Инфраструктура за управление на потоците от работа в бизнес

41 2. Основни стъпки за прилагане на метода на прототипирането
Изискването за бързо автоматизиране на процеси дава основание да се насочи вниманието към метода на прототипирането, който намира широко приложение при изграждането на компютърни информационни системи. Прототипът е работеща система, която е разработена с цел тестване на идеи, изисквания, технологии.
Потребителите могат по-лесно да оценят предимствата и недостатъците на работеща система, отколкото на теоретичен модел.
Прототипът е сравнително евтино решение, тъй като за изграждането му се използват високопроизводителни софтуерни средства, което дава възможност да се съкратят някои дейности. Основното изискване е прототипът да бъде изграден така, че лесно да може да се променя. Чрез него потребителите имат възможност още на ранните етапи на разработката да придобият представа за реалната система, да я ползват експериментално, да преценят дали тя ще им е полезна. На база на информацията, събрана при използването на прототипа, може да се направят промени в него. Процесът се повтаря докато се удовлетворят изискванията на потребителите.
При прототипирането процесът на разработка е итеративен и еволюционен, тъй като основните му стъпки се повторят неколкократно. Първоначално прототипът може да включва ограничен набор от функции, който постепенно се разширява с нови функции, идентифицирани при неговото използване. Потребителят е пряко включен в процеса на прототипиране. За разлика от традиционния подход, прототипирането е насочено към извършването на промени, към бързо достигане на желания резултат.
При прототипирането анализът, проектирането и реализацията се осъществяват заедно. То обикновено се извършва чрез следната последователност от стъпки:
1. Определяне на известните за потребителите изисквания. Важно е да се уточни, че при прототипирането не се търси дефинирането на пълен набор от изисквания, не се прави проверка за конфликти между тях, определят се само базисните изисквания.
2. Създаване на работещ прототип. Това трябва да се реализира за минимално време и при минимални разходи.

42 3. Използване на прототипа. Потребителят използва прототипа, а разработчикът наблюдава работата му. Те съвместно установяват какви промени трябва да се направят, за да се усъвършенства прототипът.
4. Променяне на прототипа на база на информацията, събрана при използването му на стъпка 3. Стъпка 3 и стъпка 4 се повтарят до получаване на решение, което удовлетворява потребителя.
5. Преобразуване на прототипа в реална система.
Успешното реализиране на концепциите на прототипирането зависи в най-голяма степен от втората стъпка – създаването на прототипа. Нейното реализиране, от своя страна, е тясно свързано с избора на подходящи среди за разработка. Средите за изграждане на прототипи трябва да отговарят на следните изисквания
10
:
• първо, да създават възможност за разработване на прототипа бързо и при минимални разходи;
• второ, да осигуряват условия и удобства за настройка на прототипа от аналитици и потребители.
При изграждането на прототипи е целесъобразно използването на средства за бързо разработване (RAD), каквито са визуалните среди за програмиране и езиците от четвърто поколение, на симулатори и на среди за моделиране на предприятието. За изграждането на отделни части на прототипите може да се използват и други компютърни средства, като генератори на диалози и форми, генератори на отчети, пакети приложни програми, библиотеки от готови компоненти и т.н.
Нашите проучвания показват, че на посочените по-горе изисквания отговарят и вградените в бизнес софтуера средства за управление на потоците от работа.

10
Филипов, Ф. Среди за разработка. Университетско издателство, Икономически университет –
Варна, 2001

43

Изтегляне 0.67 Mb.

Сподели с приятели: