2 Използвани съкращения и символи

25
Глава 4. Постъпково рисково управление - Спирален модел
Главната характеристика на Спиралния модел е рисковото управление във всяка стъпка от процеса на разработка. През 1988, Barry Boehm публикува официална система за разработка на софтуер наречена „Спирален модел“, която комбинира някои основни аспекти на методологиите на водопадния модел и модела за бързо създаване на прототипи. В Спиралния модел се набляга на някои ключови области, в които при другите два модела са пренебрегнати като се разисква: необходимостта от по-задълбочен анализ на риска крайно необходим за големи по мащаб и сложност системи.
Спиралният модел се визуализира като повтарящ се процес преминаващ през няколко сектора, които чрез диаграма с четири квадранта могат да се визуализират следните дейности:
Изграждане на план за: набелязване на целите, разработване на програма, уточняване на задачите и дейностите по проекта.
Анализ на риска включва: оценка доколко са успешни набелязаните програми, идентифициране на рисковите моменти по време на разработването и предотвратяването им.

26
Имплементирането на съответния проект: разработването на програмния код и преминаването през съответните тестове за годност и пускане на пазара.
Риск-устойчивият спирален модел, набляга на условностите на различни опции и ограничения с цел да осигури четимост на кода – възможност за надграждането и редактирането му в процеса на разработка. Въпреки това, спиралния модел има някои ограничителни условия които са:
Спиралният модел набляга на анализа на риска, поради тази причина се изисква клиента да приеме тази особеност и да сътрудничи активно в процеса на разработване.
Това изисква доверие в софтуерния разработчик, както и желание да се инвестира време в изчистването на малките детайли. Това е и причината този модел да е по-подходящ за мащабни вътрешно-търговски приложения.
Ако анализа на риска ще повлияе в значителна степен на себестойността на проекта, то тогава спиралния модел е неподходящ за прилагане.
За да сработи спиралния модел, софтуерния разработчик активно взима участие в анализа на рисковете преди, по време и след разработването на проекта.
Първата стъпка е да се изработи план за постигане на целите при вече изяснените ограничения, след това да се открият и отстранят всички рискове чрез внимателен анализ, а при необходимост да се изработи и прототип. Ако някои усложнения не могат да бъдат предотвратени, клиентът сам трябва да реши дали да прекрати разработката или просто да ги пренебрегне. Накрая, след като резултатите се оценят, започва разработването на следващата фаза от планирането.

27

Изтегляне 0.67 Mb.

Сподели с приятели: