2. Рефлексна дейност. Анатомофизиология. Класификация. Правила при изследване на рефлексите
Изтегляне 0.5 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Централен вестибуларен синдром.
- Задностълбцова атаксия.
| Периферен вестибуларен синдром.
1. Атаксия (при възбуда - на противоположната на увредата страна, при пълна лезия на лабиринта - на същата страна). 2. Спонтанен нистагъм, най-често хоризонтален или хоризонтално-ротаторен. 3. Световъртеж 4. Автономни симптоми -гадене, повръщане, изпотяване и др. Синдромът се установява при: бенигнен пароксизмален позиционен световъртеж; Мениерова болест; вестибуларен неврит; възпаления на вътрешното ухо; неврином на n. Statoacusticus и др. Централен вестибуларен синдром. 1. Атаксия, често двустранна. 2. Спонтанен, често двустранен нистагъм, в зависимост от топиката на увредата 3. Няма системен световъртеж, а често чувство на замаяност. 4. Липсват автономни симптоми; 5. Налице е огнищни симптоми от страна на мозъчния ствол Синдромът се установява при: хронична вертебро-базиларна недостатъчност; синдром на задно-долната малкомозъчна артерия - (синдром на Wallenberg-Захарченко); др. Задностълбцова атаксия. Получава се при засягане на пътищата на дълбоката сетивност в задния фуникул на миелона (fasciculus gracilis et fasciculus cuneatus). 1. Статична и локомоторна атаксия, засилваща се значително при изключване на зрителния контрол върху позата и походката. Пробата на Romberg е положителна 2. Загубена или грубо нарушена проприоцептивна сетивност. 3. Запазена повърхностна сетивност. 4. Рефлексите са запазени, в някои случаи е налице хиперрефлексия. 5. Наблюдават се често и други симптоми от страна на ЦНС, като пирамидни симптоматика. Тази вид атаксия се установява при: мултиплена склероза; tabes dorsalis; фуникуларна миелоза при дефицит на Vit. и др Периферно-нервна атаксия (pseudotabes polyneuropathica). 1. Статична и локомоторна атаксия, особено на тъмно. Болният ходи на широка основа, гледа си краката и силно удря стъпалата в пода, за да придобие по-добър усет. Пробата на Romberg е положителна 2. Дълбока сетивност е загубена или грубо нарушена. 3. Намалена повърхностна сетивност по дистален тип. 4. Хипо-или арефлексия. 5. Често се установяват съпътстващи парези и хипотрофии на дисталните мускулни групи. Този синдром се установява при полиневропатии с предимно засягане на дълбоката сетивност като: остра възпалителна демиелинизираща полиневропатия;дифтериен полиневрит; недоимъчни полиневропатии (Vit .B1, Vit .B6 дефицит и др.); Изтегляне 0.5 Mb. Сподели с приятели:
|