Медицинският строи общежитие за 500 души

прехвърли от здравното на просветното ведомство. Веднага след това започва строежът на комплекса. Общежитието ще побере 500 студенти, а 70% от стаите ще бъдат единични. Ще има 3 етажа за апартаменти. Общежитието ще разполага с учебен миникомплекс, три стола за хранене, които ще могат да се ползват и като ресторанти в зависимост от мероприятията, и аудитории.

Трети месец млада родилка от Пловдив се бори с левкемията. Страшната болест била открита седмица преди раждането, веднага след което 32-годишната Анна Паунчева започнала химиотерапия. Родила здраво момиченце, за което в момента се грижат притесненият съпруг Мирослав и неговата майка Гинка. За спасяването на Ани трябват близо 150 000 евро, които са непосилни за семейството.

Всичко между Мирослав и Ани започнало като в приказка преди 4 години. Запознали се в клуб по салса в Пловдив. По-късно познанството им прераснало в приятелство, а през 2011 година сключили брак. Любовта им била подкрепена от планираната бременност, която станала факт година по-късно. „Ани е спортна натура. През цялото време на бременността ходеше на плуване, за да поддържа формата си. Тя винаги е била здрава. Аз бях болнавият. Тя никога не се е оплаквала от отпадналост, преумора или нещо друго. Освен на плуване ходеше и на танци, на фитнес", разказа Мирослав. Затова и лошите резултати от кръвните тестове седмица преди раждането били шокиращи. Лекарите им казали, че са открили атипични клетки и дори вече да са знаели за левкемията, не казали на младите лошата прогноза. Ани искала да роди момиченцето си в частна АГ болница. След резултатите от рутинните изследвания ги посъветвали да отидат в АГ клиниката на УМБАЛ „Св. Георги".

„Помня, че беше петък, когато ни казаха, че са открили атипични клетки в кръвта й. Шокът бе голям. Звъннаха ни надвечер от лабораторията. В първия момент не знаехме за какво става дума. От лабораторията държаха да отида лично да взема резултатите, след което ме посъветваха да се свържа с хематолог", казва Мирослав. Веднага в първия работен ден двамата отишли на преглед при хематолог. Ани дала кръв за втори път, за да повторят изследванията. Те обаче потвърдили първия резултат и лекарката ги посъветвала задължително да отидат в хематологията на Университетска болница. „И там бях много приятно изненадан от отношението на лекарите. Те са и много добри психолози - винаги усмихнати, приветливи и си мерят приказките какво говорят", си спомня съпругът. Седмица по-късно - на 8 ноември 2012 г., се родила малката Рая. Тя тежала 3200 грама и било здраво и красиво бебче. Няколко дни след изписването младите родители вече разбрали страшната диагноза - остра лимфобластна левкемия.

„На 19 ноември Ани постъпи за химиотерапия в болницата. Оттогава повечето време е там, понякога и рядко я пускат да се прибере у дома, за да види бебчето си. Химиотерапията продължава и в момента, като целта е да постигнем ремисия, за да стане възможна трансплантацията на костен мозък. Казаха ни, че преди ремисията е безпредметно да се трансплантира, защото няма да има ефект. Още в началото ни обясниха, че може и само с химиотерапия да преборим левкемията, но това вече е ясно, че е невъзможно", обяснява Мирослав.

Междувременно чрез приятели в чужбина той се свързал с няколко западни клиники. Изпратил епикризите на Ани и в САЩ, и в Германия, където тамошните лекари одобрили лечението на съпругата му в Пловдив. Казали, че точно такива процедури се правят и при тях. След химиотерапията последвало ново изследване на кръвта на Ани и се установило, че лошите клетки в костния мозък намалели, но не толкова, че да има ремисия. „Не съм лекар и не разбирам, но ми обясниха, че болестта е резистентна на провежданото лечение, което няма как да се извърши само с химиотерапия. В такива случаи трансплантацията е задължителна", казва Мирослав. Затова на 15 февруари той стартира дарителска кампания за събирането на огромната за него и близките му сума за спасяването на Ани от 150 000 евро.

Докато съпругата му била на химиотерапия, лекарите от Пловдив изпратили документите й в комисия в София, откъдето дали разрешение да се търси неродствен донор на костен мозък. „Не сме получавали откази у нас, но процедурите в България са доста тромави. Затова се свързах с клиника в немския град Висбаден, откъдето ми обясниха, че около 136 000 евро ще струва самата трансплантация. А за проучване за донор ще трябват други 15 000 евро. В началото на другата седмица чакам официалната оферта от тази клиника и тогава ще мога да разкрия и DMS номер за дарения с есемес", обяснява съпругът. „В началото; когато чух каква сума е необходима за лечението, се отчаях. Все едно ми казаха - дай 10 милиона. Но вече с подкрепа на приятели, на много непознати хора, вярвам, че ще успеем да съберем парите и да спасим живота на Ани", се моли Миро. Действително само за ден-два, откакто дарителската кампания е стартирала, нещастието е обединило стотици в подкрепа на младата майка Ани. Приятелите й от клуба по салса организират две благотворителни парти-та - на 23 февруари в клуб „Занзибар" и на 1 март в хотел „Лайпциг".