Наш лекар в Турция вади от кома пациенти с музика

С музика събудихме момче от кома след тежка операция, разказва д-р Ерол Джан, който завежда вече 11 г. реанимацията по сърдечносъдова хирургия в болница „Мемориал" в Истанбул. Детето имало вродени малформации и хирурзите едва го спасили. „Питахме майката коя е любимата му песен. Намерихме я и му я пуснахме. Скоро след това момчето отвори очи", припомня си д-р Джан. Всички вестници писали за „чудото".

Музикотерапията се използва от хилядолетия, обяснява д-р Джан, който е роден в Силистра, но заминава за Турция с Голямата екскурзия. Още шаманите успявали да правят внушения на болните с нейна помощ. Ако човек има висока температура, сърцебиене или е превъзбуден, трябва да му се пуска успокояваща музика. В Турция е

популярна мистичната музика с ней -тръстиков кавал

Той е известен като труден инструмент, не е лесно да се извади звук от него. Близък е до човешкия глас. Ако пациентът е в депресия, трябва да свири по-жизнерадостна музика, продължава лекарят, който свири на няколко инструмента, единият от които е ней. Нотите са му хоби от младини. Като войник в Радомир спечелил конкурс за най-добър млад композитор. Когато навремето работил при проф. Александър Чирков, всяка седмица идвали студенти от консерваторията да изнасят концерти на пациентите.

„Още тогава давах на пациенти в кома да слушат музика от касетофон. Вярвах, че чуват, ако и да не могат да говорят. Продължих с тези занимания и в Турция. Научих се да свиря на ней и тогава започнах да правя импровизации на живо", казва още д-р Джан.

Изчел много книги по темата, но решил сам да провери как влияе музиката на пациенти в ре анимация. Успели да докажат благотворното й влияние при 20 болни, а резултатите били публикувани в списание по анестезиология в САЩ.

Оперираните слушали мистична музика еднократно за 30 мин. Д-р Джан записал предварително данни за кръвното налягане, пулса, хемоглобина, честотата на дишане. Попълнил с тяхна помощ и стандартен психологически тест с 40 въпроса за самочувствието, болките, страховете, вярата в изцелението и т.н. Проверили всички данни и след музикалния сеанс. Веднъж преди и после след прослушването. „Доказахме, че всички психологически параметри се подобряват. Горната граница на кръвното спада статистически достоверно. Долната също, но в по-малка степен.

Кислородното насищане на кръвта се подобри, дълбочината на дишането също

Броят на вдишванията намаля. Доказахме с тежко болни това, което се говори за ефекта от музиката", доволен е д-р Джан.

Той се допитва до пациентите какъв стил обичат. „Казват ми песни и ако ги знам, им свиря, а те пригласят. Ако не са ми известни, карам ги да тананикат и импровизирам. Преди дни жена на 76 г. поиска кючек. Обещала си, че като се събуди след наркозата, ще слуша такава музика", разказва той. Д-р Джан съобразява ритмите и с личността. Ако е интелектуалец, не може да му свирите народна музика, а на обикновен човек от народа не върви да предлагате класическа музика. Но иначе езикът на музиката бил универсален. Ако се пуснат в гугъл думите лад и влияние на турски или английски, излизат милиони статии. Това означавало, че интересът към темата е много голям.

„В България се казвах Салиев, тук приех името Джан - означава душа. Това ми е най-голямата радост, че съм душа човек. От Силистра съм, завърших във Варна. Спечелих аспирантура по анестезиология и реанимация в сърдечната хирургия при проф. Савев. После станах асистент при проф. Чирков. Стигнах до старши асистент", връща се назад във времето докторът изселник. Работил над 10 г. в болница „Лоране Найтингейл", преди да приеме сегашния си пост.

Пациентите му са оперирани за поставяне на байпаси, след клапно протезиране или клапни реконструкции, има и такива с интервенции при аневризми на аортата. Д-р Джан се хвали, че работи с един от най-популярните кардиохирурзи в Турция -проф. Бингюр Сьонмез.

Смъртността в клиниката е 0,7-0,8 %, макар че много пациенти са тежки случаи и са пренасочени от други болници, където отказват да ги лекуват. Средната възраст била над 65 г. Според д-р Джан най-важното за ниската смъртност са предварителното обучение на екипа, организацията, а също и хората да работят без претоварване. Една сестра отговаря за двама пациенти, но ако случаят е много тежък - само за един. Опасните лекарства са заключени в шкаф. Всичко, което се прави на пациентите, се документира, а всяка назначена манипулация пък трябва,да се прави. Контролът на всичко, което извършват сестрите и лекарите, е пълен. Предаването на смяната продължава 30 мин.

Д-р Джан може по всяко време да се свърже по интернет към болничната система за мониторинг. Става дори и от мобилен телефон с достъп до интернет. На екрана се данните за ЕКГ-то и кръвното на пациента. Може да се включи и камера, която се върти на 360 градуса и показва болните в леглото. Дори когато са на конференция, лекарите могат да видят дали сестрата е наблизо и дава ли лекарства на оперираните. Програмата позволява увеличаване на изображението, така че да се види дори зеницата на пациента или да се четат надписите по болничния лист.

Първата ми специалност е вътрешни болести и това ми помага, защото много от пациентите имат съпътстващи болести като диабет, съдови изменения. Понякога се налага и психотерапия -това ми е като хоби. Хората имат страхове, изпадат в депресия или в превъзбуда. Имам си своя класификация за психичните проблеми, които получават пациентите в болница, разказва д-р Джан и добавя, че широките интереси отличават лекарите, дошли от България. Те никога не оставали тесни специалисти.

Конкуренцията е важен двигател в медицината днес, а тя зависи от нивото на внедрените технологии, смята нашият доктор. Той поддържа контакти с колеги в родината и знае, че в България здравеопазването се крепи на себеотрицанието им. Условията у нас не давали възможност на медиците да развият самочувствието, което заслужават, в сравнение с лекарите от други страни.

Образованието, което получих в България, е качествено, но високите ми оценки нямаха после материално покритие в професионалните изяви, казва д-р Джан. В другите страни е точно обратното - завършваш ли с отличие, получаваш пари и слава. Когато се връщал в Силистра, отклонявал поканите на колеги да ги посети в операционната. Знаел, че ще се чувстват неудобно, защото в сградите не е инвестирано от времето, когато бил ученик. Видял в хирургията същите бели плочки, лепени още преди няколко десетилетия.

Ако човек в Турция има здравна осигуровка, без значение къде, всяка болница е длъжна да го приеме, включително и частните, които са сключили договор.

Бедните пък получават "зелена карта" -документ, който удостоверява, че те нямат осигуровка, нито пари да си платят на частно

Така им се гарантира медицинско обслужване. Всяко кметство има фонд и зелените карти се финансират от него. Кой ще ги получи, решават кметските наместници във всеки квартал. Имало отделни случаи на злоупотреба, но като цяло системата работела добре. Ако състоянието на пациента е спешно и има риск за живота - например след катастрофа, карат го в най-близката болница. Остава там, докато се стабилизира, независимо дали тя е частна или държавна.


Всички лекарства за рак минават към касата
Аида ОВАНЕС

За всички лекарства за рак се очаква да плаща здравната каса през 2012 г. Това обяви Теодора Захариева, председател на Центъра за защита на правата в здравеопазването, по време на дискусия на тема "Защита на правата в здравеопазването -помощ за граждани, пациенти и лекари". Пред ДУМА Захариева поясни, че става въпрос за лекарствата за прицелно лечение и за инфузионните. Останалите (таблетните форми) от март се плащат от касата. Очаква се на 10 юни с работната група, сформирана от министъра на здравеопазването, да бъде подписан протокол. В момента имало малко разминавания в позициите на експертите в групата за модела на заплащане. Представителите на пациентските организации искали той да бъде реимбурсен (касата да поема стойността на лекарствата), а да не бъдат включени лекарствата в рамките на клинична пътека. Според Захариева трябва да бъде разделено заплащането за дейност и за лекарства. Надяваме се различията да бъдат преодолени в полза на пациентите, коментира Захариева.

Как работи схемата

Някои фармацевтични компании регистрират даден медикамент, който се вписва в позитивния списък с лекарства, но след това не го внасят. Обикновено в групата на подобни лекарства попадат скъпоструващи за лечение на много тежки заболявания като рак и състояния след трансплантации.

Центърът за защита на правата в здравеопазването нарече тези лекарства "фантоми". Те фигурират в регистрите и в позитивния списък, но реално не съществуват на пазара. Схемата е следната. Дадена фармацевтична компания заявява, че ще внася на българския пазар определено лекарство за хормонална терапия например. То бива вписано в позитивния списък, където се реимбурсира (бел. ред. - субсидира се напълно или частично с публични средства) с определен процент. За база за реимбурсацията на всички медикаменти от дадената група се взема цената на най-евтиния. Обикновено се оказва, че най-евтините са именно медикаментите "фантоми". Затова здравната каса плаща по-малка част от стойността и на останалите лекарства в групата. По този начин повечето разходи остават за пациентите, които винаги ще предпочитат медикаментите, които здравната каса покрива в по-голяма степен. Така пазарът се изкривява и едни компании ощетяват други.

В. "Пари" научи, че сред набелязания от здравното министерство списък с фармацевтични фирми има една, която е регистрирала 5 медикамента за скъпоструващо лечение и не внася нито един от тях. Според източниците ни става дума за една от най-големите компании, които произвеждат генерични лекарства.

Последствията за другите фирми

"Ако компаниите не прекратят регистрацията на тези продукти, те ще понесат санкции от 1000 до 3000 лв.", обясниха от здравното министерство. Преди месец министерството изпрати писма до компаниите да оттеглят регистрацията на продуктите, които така и не внасят. Все още нито една фармацевтична фирма не го е направила, въпреки че по закон са длъжни да го направят. Едно от обясненията е, че размерът на санкциите не притеснява нелоялните компании.

Според обсъждани в парламента промени в Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина компаниите вече ще трябва да предупреждават министерството за спирането на маркетирането на някакъв продукт година и половина преди това. Също така в промените е заложено увеличение на размера на глобите за подобни нарушения. Предвидено е санкциите да станат от 25 хил. до 50 хил. лв.

► 3000 лв. е сега максималната глоба за невнасяне на регистрирано лекарство

В същото време не можем да намалим цената на направлението. Тя и сега е прекалено ниска. Лекарите напускат България, а от чужбина не идват техни колеги да работят тук. Никой не бяга от хубавото. Народът все говори, че лекарите получават много, но това явно не е така, щом при първа възможност те потеглят към Германия, Англия и Финландия. Може от Молдова и от Африка да дойдат лекари, които да работят тук. Но това ще е само докато вземат български паспорт. Окажат ли се с паспорт на страна, която е членка на Европейския съюз, те също ще потеглят на Запад.

Което е най-неприятното, бабите не само не схващат всичко това, но изглежда и не се интересуват. Те искат да получават, пък каквото ще да става!

Такива хора съставят мнозинството от българския народ. Те все искат. А какво дават? Един от любимите митове на нашенеца е, че е много трудолюбив. Това не се връзва с наблюденията. Приятел от Шумен произвежда и внася зарзават. Той ми се оплаква, че трябва да прави всичко сам, понеже не може да намери надеждни работници. Щом само се обърне, зад гърба му веднага започват да се скатават, да крадат и да интригантстват. При това заплатите при него достигат 1500 лева на месец, и то в един от най-бедните градове в България, в който и безработицата е висока!

Същото разказват и чужденците. Турците все работят, българите все ходят на работа, а гърците все стачкуват. Това се потвърждава и от стопанската статистика. Производителността на труда в България е най-ниската от целия Европейски съюз и не изпреварва ръста на заплатите. Казано с други думи, българите не получават малко, като се има предвид колко малко изработват.

Всичко това се връзва и с личните ми наблюдения. Преди две години си сменях покрива на къщата и наблюдавах какво правят работниците на фирмата, с която бях сключил договор.

Съгласно него аз плащах на свършена работа, а не на час, поради което ми беше безразлично колко ще се мотаят. Тия хора правят покриви, не им е за пръв път, предполага се, че са обиграни. Но изведнъж се оказва, че нямат стълба и приспособяват някакъв стар варел, за да се качват по него. При това предварително са знаели каква е височината на покрива, защото проектът беше неразривна част от договора и разполагаха с копие от него една седмица предварително. Нямаха връзвачка за арматура и цял час изчукваха някакво парче къдрава стомана, та да го приспособят за целта.

Един изчуква, другите гледат и чакат. Към обяд се оказа, че не са докарали гредите за поповете, а без тях не могат да се редят ребрата. Интересно как никой не го забеляза още сутринта? Работата спира, чакат се греди. Те така и не идват до края на деня. На следващия ден работниците са навреме на работа, но гредите пак ги няма. И те пак чакат. Накрая се разкарва грамаден камион, който може да носи 7 тона, за да пренесе няколко греди, които нямат и четвърт тон. Хем скъпо, хем бавно. Работата тъкмо тръгва и се оказва, че са забравили нещо друго.

А когато всичко е налице, се пушат цигари и се водят безкрайни разговори на политически теми. Помня как един дълго и напоително си оправяше дръжката на теслата. Първо нежно я рендосваше като да е някакъв измервателен прибор. После мераклийски я намаза с грес (след като първо търсеше грес), та да я набие както трябва. Приличаше на човек, който се е отдал на любимото си хоби, а не на такъв, който е на работа.

Откъде да дойдат високите заплати, след като тия работници за седмица правят това, което в чужбина се прави за ден? Да, те стават в ранни зори и си губят цяла седмица на обекта. Но като сумираш всичките часове, в които работят както трябва, няма да се събере повече от ден.

Преди петнадесет години и аз работех в строителството. Бях мазач. Помня, че нещата не бяха по-различни. Все се търсеха било мастари, било скоби. Помня и как беше при комунизма, когато известно време работех на панелен блок. Работниците идваха навреме, но веднъж влезли във фургона, не бързаха за никъде. Започваше едно безкрайно преобличане, отваряха се буркани със зимнина, разказваше се снощният филм по телевизията. Към 10 вратата отваряше техническият, да ни дава зор да излизаме.

И така работата продължаваше до 11,30, когато напускахме обекта, защото от 12 започва обедната почивка. Тя трябваше да продължи до 13, но на практика започвахме отново работа в 13,30. Към 14 разни частни коли влизаха на обекта да откарат майсторите по вилите. Когато старите кучета ги нямаше, новобранците също се измъквахме. Добре, че бяха виетнамците, иначе нямаше кой да работи!

Българският народ има нужда от изтрезняване. Той се изживява като велик и заслужаващ висок жизнен стандарт, макар че в общественото си развитие е по-близо до Африка, отколкото до Европа. И кой знае защо очаква, че трябва да е богат, въпреки че не произвежда почти нищо.


Негативните емоции
Емилия Начева

Кой от нас не е изпитвал в живота си негативни емоции? Те възникват като ответна реакция на някакво събитие и определят по-нататъшното ни поведение. Обиди, ревност, страх, досада, вина, подозрителност, скука и т.н. Много често те контролират и управляват и в крайна сметка разрушават живота ни. Ние не осъзнаваме, че всичките тези негативни емоции не са полезни в нашия живот и ни заставят да представяме себе си в неблагоприятна светлина.

Смятайки дадено събитие като първопричина за нашите неприятни усещания, ние насочваме енергията си към борба с обкръжението, като се опитваме да променим света около себе си и другите хора или пък виним себе си, като по този начин насочваме отрицателния вектор към себе си. И как мислите, какво ще последва след такова поведение? Конфликти, влошаване на отношенията с другите, неудовлетвореност от себе си, невроза, депресия и различни соматични заболявания. Може ли всичко това да се избегне? Може, стига да престанем да търсим първопричината за лошото си самочувствие в жизнените обстоятелства, а да обърнем внимание на начина, по който ги тълкуваме.

С какво е опасен негативът

Мисля, че няма да е пресилено, ако го сравня с блато, което поглъща и унищожава личността. Той не позволява да се гледа обективно и да се търсят изходи от дадена създала се ситуация. Много е лесно да се „потопим” в проблемите, да започнем да се самосъжаляваме и да се оплакваме на другите. И колкото повече се намираме в такова състояние, толкова по-безнадеждна ни се струва ситуацията.

Какво губим, като се подлагаме на въздействието на негативните емоции?

• Като се самообвиняваме, губим своите сили и енергия за безплодни и празни негативни емоции. Става така, че силите ни намаляват, което само влошава ситуацията.

• Губи се скъпоценно време за възпроизвеждане на негативни емоции, което никога не можем да върнем.

• Възможностите да подобрим или решим дадена ситуация преминават около нас, без да ги забележим. Заети сме с по-важно нещо – да развиваме негативните емоции.

• Навикът да продуцираме негативни емоции води до други вредни навици.

• Поддържането на негативните емоции се отразява на последващите резултати. Ако изгаряме от вътрешни противоречия и загуба на сили, то и резултатите съответстват на това ни състояние.

Този списък може да се продължи още много, но мисля, че е по-ценно да обърнем погледа си към методите, които ще ни позволят да станем господари на собствените си емоционални състояния и да внесем повече позитиви в живота си. А те са:

• Приемане на собствените чувства.

• Разбиране на причините.

• Предприемане на действия за промяна.

Приемете чувствата си

Намирайки се в съгласие със своите емоционални преживявания, ние в някакъв момент можем да осъзнаем и да почувстваме, че няма лоши или добри чувства. Има чувства, които ни е повече или по-малко приятно да изпитваме, които ни пречат да направим нещо или пък обратно – да ни помагат.

Оценката „добро/лошо” е свързана с това, че съществува навик да мислим, че всичко, което ни пречи, е непременно лошо. И ако се обърнем към различните системи за саморазвитие и психотерапевтичните подходи, то може да открием, че всяко препятствие се явява и мощен ресурс за нас.

Нека да не забравяме, че всяко чувство е полезно за нас. И това е така, защото с помощта на емоциите нашият организъм ни подава сигнал, изпраща ни важно послание. Неприятните чувства сигнализират, че нещо не е така както трябва. Приятните ни показват, че се движим в правилната посока или че в дадения момент всичко е наред. Най-важното е да умеем да „четем” тези послания и да действаме, изхождайки от разбирането за тях.

Може да си направите един експеримент. Когато усетите, че във вас се надига някакво чувство, просто му позволете да се прояви, отделете му внимание и му позволете да е без оценка („добро” или „лошо”), бъдете благодарни, че подсъзнанието ви иска да ви каже нещо важно.

За да променим нещо, първо трябва да го разберем

Следващата стъпка е да разберете във връзка с какво са възникнали неприятните чувства. В това търсене е важно да се ръководите от една мисъл: не търсете виновни и въобще не мислете за това, защото този път води само към увеличаване на негативните емоции. Вместо това погледнете вътре в себе си и се попитайте: „Изхождайки от какви мисли, убеждения, предположения за света, хората и за себе си се обидих?”. Именно тези убеждения служат за източник на негативни чувства, а не поведението на другите хора или събития около вас.

Много често зад нашите неприятни емоции – обида, раздразнение стоят реакции, които сме научили в детството си, когато сме били слаби, когато не сме контролирали напълно живота си и сме се подчинявали на родителите си. И когато попадаме под влиянието на тези емоции, то зад тях често стои мисълта, че този който ни обижда е по-силен от нас, че той има нещо, което ние не притежаваме, и той е задължен да ни го даде, а самите ние сме по-слаби не можем да влияем на нищо и напълно зависим от него. Затова, когато се ядосате, се попитайте: „Наистина ли съм още малък/а, безпомощен/а, зависим/а от другите или мога да направя нещо, за да подобря ситуацията?” Много често абсурдността на претенциите ни предизвиква смях, когато я видим.

Понякога в ситуации, когато сме раздразнени или обидени, е напълно достатъчно да си зададем въпроса: „От какво на практика съм недоволен/а?”

Следващата стъпка в разбирането на чувствата ни е да разберем защо създаваме в живота си едни или други емоции. Тоест да видим целта, заради която едно или друго чувство е възникнало и да видим как поддържаме и „подклаждаме” това чувство, за да получим желания резултат.

Защо е необходимо това? Виждайки каква цел преследваме, преживявайки едно или друго неприятно чувство, ние винаги можем да изберем да продължим ли да се сърдим, да се безпокоим и да се обиждаме или пък да разрешим ситуацията и да придобием възможно най-доброто комфортно състояние.

Да предприемем действия за промяна на ситуацията

Разбирайки в каква връзка са възникнали чувствата ни, може да пристъпим към конкретни действия, за да подобрим ситуацията.

В дадена ситуация например можем да разкажем на човека (с когото сме имали спорове) за чувствата си, да кажем какво ни обижда, как молбите ни не се изпълняват и да обясним какво точно искаме от него. По този начин се явява възможност да се договорят отношенията и ситуацията да се промени.

Естествено не е никак лесно да променим мнението за себе си. Ако сме привикнали да живеем например от позицията на малко, беззащитно дете, което не може да се справи с нищо, или пък трябва да се подчинява на всички, то промяната на тази позиция отнема определено време.

Понякога за промяна на такива навици, които са като стил на живот, е нужна помощ, защото не е толкова просто да се откажем от проверените, макар и изразходени и не особено комфортни методи за постигане на цели...

Може в един момент да видим как използването на енергията от негативните преживявания може да ни помогне да постигнем целите си, да придобием истинска вътрешна сила и да станем тези, които действително влияят на ситуацията и управляват себе си. Естествено се изисква определена смелост за това да изпълним плашещи действия или пък за първи път да започнем да отстояваме своите права и желания или да бъдем искрени при изразяване на чувствата си, опасенията и страховете дори и пред близките ни хора.

Използвайки всичко това, ние постепенно разбираме, че влизаме в съгласие със себе си и когато всички вътрешни импулси и потребности намерят комфортно разрешение, няма да е необходимо да създаваме допълнително натрупване на негативни емоции и да поставяме себе си в малкия, но собственоръчно създаден ад. Честното признание пред нас самите на неприятните чувства и отговорност за собствените ни емоционални преживявания ще ни върне силите, които по-рано сме отдавали на другите – хората, които са ни засегнали, нарушителите на спокойствието ни.