В кюстендилската болница чакат Константинов

В кюстендилската болница очакват Стефан Костантинов да се върне, макар че са скептични това да се случи. Естествено името на подалия оставка министър вчера беше най-спрягано в разговорите по коридорите на лечебницата. Преди дни лекарите обявиха стачна готовност, но тя беше насочена срещу методологията на здравната каса за финансиране на болницата, а не срещу действия на министъра. Не е било досега някой, заминал на работа в министерството, да се върне на старото си работно място, казват хората в бели престилки. Веднага като пример сочат д-р Михаил Зортев, който бе шеф на болницата, после бе заместник-министър на здравеопазването, но след оставката си не се върна. Според колегите на д-р Константинов министърът е бил един от най-добрите специалисти в Кюстендил. По всяка вероятност акушер-гинекологът ще се установи в София, тъй като още преди Нова година неговата съпруга Кристина Гергинова, която беше част от екипа на рентгеновото отделение, е започнала работа в Правителствена болница. От лекарското съсловие в Кюстендил коментираха, че основният й мотив да отиде в столицата бил да е по-близо до съпруга си. „Това е въпрос на личен избор. Всеки сам преценява, но в случай че реши да се върне при нас, ще е добре дошъл. Лично според мен той е един честен и почтен човек", коментира шефът на кюстендилската болница д-р Александър Величков. Персоналът на родилното отделение в Кюстендил е натоварен и се нуждае от квалифициран специалист като Константинов, смята той. Лечебното заведение е акционерно дружество с най-високо участие на държавата, която насрочва общо събрание за избор на управител на болницата. Такова събрание е насрочено за края на юни, като дотогава на дневен ред не стои въпросът дали бившият здравен министър може да застане начело на лечебното заведение. Самият здравен министър в оставка бе забелязан сред официалните гости на конкурса „Девойка Кюстендилска пролет", провел се през уикенда в областния център, но отказа да коментира бъдещите си планове и намерения. Той бе в компанията на кмета на общината Петър Паунов. Разговаряли са и за развитието на Кюстендил като балнеологичен център. МЗ даде над 1 млн. лв. за това.

Столичната Бърза помощ има ВИП линейка, която пази за пътувания в чужбина. Други, поизносени коли, обслужват софиянци, разказаха източници на „Преса". Най-скорозакупените автомобили на спешната помощ са от три години, но и те вече били амортизирани. Заместник-шефката на здравната комисия д-р Даниела Дариткова обясни, че знае за тази практика и лично е съдействала за извозване с по-добре оборудваната линейка на пациент, който е бил във франция. Според нея това е нормално. По-модерен микробус на спешната помощ трябва да има за транспортиране на тежко болни пациенти на далечни разстояния, разкри тя. Това обаче се плаща. „Това е една „напудрена" кола, която показват по телевизията, и колегите се шегуват, че ще служи за театро. Огромна е разликата й с возилата, които ползват за ромската махала например. Нея никога няма да я пратят там, независимо колко е зле пациентът", обясни източникът на „Преса". И подчерта, че ВИП линейката редовно пътува до Гърция, Турция и Италия, но почти не се движи в София. В старите кабини няма столове с колани, а само обикновени пейки. При висока скорост или рязко набиване на спирачки има опасност да паднеш и да получиш сериозни наранявания, разказаха още лекари от системата. Една от сестрите обясни, че колата й катастрофирала и паднала от такава пейка, в резултат на което получила тежка коремна травма. „Ако наистина има делене на пациентите и на някои се пращат по-добри линейки от други, това може да се разглежда като дискриминация", каза Анели Чобанова от Комисията за защита от дискриминация. Линейките в София, които са на 5-6 години, вече са за смяна, смятат работещи в спешната помощ. Източници от системата обясниха, че на дежурство има по 10-12 екипа, което е почти един на квартал. Когато София е имала наполовина по-малко жители от сега, също е била обслужвана от 12 линейки. Шефът на спешната помощ д-р Георги Гелев отказа коментар с обяснението, че му трябва позволение от кабинета на здравния министър, но нямало как да го получи.

„Некои съображения" относно доклад на Световната банка

До 2050 г. населението на България ще е .около 4,6 милиона и ще трябва да внася работна ръка от Турция - това бе най-сензационната новина, която медиите засмукаха от обемистата тухла на Световната банка на тема "Възстановяване блясъка

на Европа".

Това, разбира се, е стара новина, елементарна проекция от последните 20 години. Но демографските тенденции не вървят все праволинейно, а в един момент се обръщат, като най-силно се влияят от държавната политика.

Затова според мен българската демография зависи от делата на българския елит и от натиска, който той усеща от долу. В крайна сметка намаляват не милионерите, а бачкерите

Ако натискът се засили, след 28 години може да сме пак 9 милиона. Но ако е слаб, според мен може да намалеем до 3 и дори 2 милиона, от които не повече от 1 милион ще се самоопределят като православни българи.

Затова аз все се надявам някоя глобална бюрокрация като Световната банка (СБ) да "спусне отгоре" правилния софтуер за развитието на България в "европейския контекст" -любимия израз на родния бюрократ. Уви, още с уводните си слова докладът ме поля със студен душ.

Защото той взема за свое мото "Златното правило на натрупването" на американския икономист Едмунд Фелпс, един от дядовците на ултрадесния неолиберализъм, и оттам нататък продължава все в същия дух. То е все едно да сложиш цитат на Хитлер на входа на синагогата

Няма да мъча читателя с науки, но материята, която се опитва да обясни докладът на Световната банка, не е силното място нито на Фелпс, нито на останалите негови последователи и съмишленици, върху които стъпват авторите.

Икономиката на развитието е изключително важна и динамична дисциплина, която в момента ври и кипи, има предостатъчно теории и нобелисти, които могат да обяснят проблемите и на България, и на Европа. Уви, авторите на доклада ги заобикалят като горещ картоф.

Но нека все пак разгледаме някои по-конкретни сравнителни данни и сами да си направим изводите.

Например оказва се, че 68,3 на сто от българското население в момента е в трудоспособна възраст. Това е повече от всички стари членки на ЕС и абсолютен национален рекорд за последните 30-40 години. Тоест застаряването на нацията не е проблем тук и сега, той тепърва започва. Тъкмо обратното, тук и сега съзряването на работната сила би трябвало да повиши дела на квалифицирания труд. Шегувам се, разбира се - у нас инженерите отдавна станаха таксиджии.

Тук и сега проблемът не е в одъртяването, а в това, че икономическата политика на елита води до свиването на работните места и като количество, и като качество. Да мечтаеш за елитна професия, означава да мечтаеш за чужбина.

Затова и изводът на СБ, че липсващата трудова сила ще дойде от Турция, е малко като компютрите и компотите. Турските арбайтери емигрират по посока на западногерманските заплати.

В България турците не идват като работници, а като работодатели

Аз лично не разбирам как може да се напише доклад за развитието, като се заобиколи темата за това как то се влияе от неравенството на доходите - но експертите от Световната банка го умеят. Затова нека погледнем сравнителните данни за данъците.

Като цяло приходите на държавата у нас са около 36,1% от брутния вътрешен продукт, докато в Австрия, която зарадва света с т. нар. австрийска школа, те са 48,5%. Значи ние доста сме изпреварили дори люлката на неолиберализма, който препоръчва по-малко държава. Но има и по-високи стойности. В Дания същият дял е 55,9 на сто, във

Финландия е 53,1, в Германия е 44,9%. Бият ни само две-три нещастни държави от Източния блок.

Но още по-австрийска е българската реалност, ако сравним съотношението между преки и косвени данъци. Например приходите от данъка върху доходите у нас са едва 3 на сто от БВП. В родината на " австрийската школа" са 10 на сто, в Дания са 26,7 на сто, в Германия са 10 на сто, в Италия са 11,8 на сто, в Швеция са 16,9 на сто, и така нататък. Единствено в Словакия този процент е по-нисък, но там новият премиер е обещал да го промени.

Затова пък в данъците върху стоките и услугите България е пак на второ място с 15,3 на сто от БВП, само с 0,2 след Унгария. В Австрия този процент е 12,3, в Белгия е 10,5, в Германия е 11,1 и така нататък. Значи коефициентът на приходите от данъците върху доходите спрямо приходите от данъците върху стоките и услугите (косвени данъци) в България е 0,2 (едно към пет), в Австрия е 0,8, в Дания е 1,8, в Германия е 0,9, а в щастлива Швеция е 1,2, цели 6 пъти повече!

Добре известно е, че косвените данъци са регресивни, те увеличават неравенството, докато преките би трябвало да го намаляват, ако са прогресивни, разбира се.

Затова този.коефициент е важен. Рекордният за Европа 0,2 означава, че България е създала най-мощния данъчен генератор на неравенство на Стария континент, благодарение на който само за 5-6 години изпреварихме англичаните, французите, италианците и станахме европейски шампиони според индекса "Джини",който мери неравенството. При това данните на СБ обобщават периода от 2004 до 2009 г., а през последните 4-5 години тенденцията у нас се засили.

И изобщо повечето данни в доклада на СБ спират до 2009 г. Но именно последните 4 г. опровергават периода преди това. Неолибералните катастрофираха веднъж през 2008 г., втори път - миналата година, а истинските трусове тепърва предстоят.

Изчезването на населението и застаряването имат пряка връзка със здравеопазването. И тук сме рекордьори с обратен знак. В момента за тази цел в България се харчат едва 3,9 на сто от БВП, при 5,8 в Австрия, 7,3 в Швеция, 6,9 в Обединеното кралство и така нататък. По-нисък процент има само Лихтенщайн, но това е много специфична икономика и изобщо не трябва да се взема в сметката.

Точно същото е и с образованието - едва 4,2 от БВП, тук по-зле е само Гърция. На дъното сме и в дела на социалната защита - едва 13,3 на сто при 21,8 на сто за Австрия, 23,7 за Франция, 23 за Швеция, 18 за Обединеното кралство.

Ако пък съпоставим данните за паричните потоци и инвестиции, ще видим, че и тук няма с какво да се похвалим. Ние сме една от държавите с хроничен търговски дефицит, което ще рече, че се движим в гръцката писта. Ние сме една от 7-те държави, от които инвестициите определено бягат. Това не може да няма връзка с МНОГО ВИСОКИЯ процент на чуждите банки в банковия сектор като цяло - около 79% през 2009 г. В Австрия той е 20 %, във Франция и Италия е 6%, в Холандия и Испания е едва 2%, а в щастлива Швеция е... 0 на сто.

Като цяло данните на Световната банка показват, че България е най-реформираната държава в Европа, доколкото под реформа се разбира крайно-дясна неолиберална политика. Няма сфера, в която ние да не сме опрели със задника в десния хоризонт. И въпреки това българският политик от сутрин до вечер говори за нови и нови поредни реформи, за "не-реформирани сектори", за пари срещу реформи, за реформи на реформите на реформите. За 22 години реформи населението намаля с около 1,6 милиона, българските реформи вече удариха в земята арменския геноцид. Ако продължаваме все така да се реформираме, то прогнозата на Световната банка за 4,6 милиона население през 2050 г. определено е оптимистична. Но има и добра новина - колкото по-малко са българите, толкова по-голям процент от тях ще могат да станат министри на здравеопазването.


От Припек ходят на доктор в Кърджали

Джипитата бягат от Ардино, Кирково, Крумовград и Джебел
НЕНКО СТАНЕВ

Почти половината лекарски практики в Кърджалийска област са свободни, сочи справка на Регионалната здравно-осигурителна каса.

В района трябва да има 126 джипита, но заетите

места са едва 67. За останалите 59 няма желаещи лекари, въпреки че общините се опитват да ги направят привлекателни,предлагайки на медиците безплатно кабинети и жилища. Повече от година касата

в Кърджали няма сключен договор с нито един нов общопрактикуващ лекар, а двама са се отказали. Проблемът е особено сериозен за общините Ардино, Кирково, Крумовград и Джебел.

"Това, че практиките са незаети, не означава, че хората в тези села не получават медицинска помощ", твърди обаче началникът на РЗОК д-р Соня Ангелова. Според нея пациентите в села без лекар имат джипита в други населени места. В джебелското село Припек например много от местните са избрали личен лекар в Кърджали.

"Проблемът е, че лекарите нямат възможност да отделят време и да ходят в откъснатите населени места извън практиките им. За хората също е трудно да пътуват на големи разстояния за преглед", казва д-р Ангелова.

Според нея причина да няма мераклии за свободните места са трудните условия, при които лекарите трябва да работят. Става дума за планински села с разпокъсани махали, отдалечени едно от друго.

"Младите лекари не проявяват интерес към подобни места", казва д-р Ангелова. Тя признава, че изискванията джипитата да имат специализация по обща медицина допълнително усложняват ситуацията в планинските райони.

Около 30% от общо-практикуващите лекари в Кърджалийско са в пред-пенсионна или пенсионна възраст. Това води и до куриози. Преди 3 г. например 65-годишен доктор в с. Самодива се отказал от практиката си, след като било въведено изискването за електронен подпис. Човекът преценил, че му е прекалено късно да се учи да работи с компютър, и се прибрал в родния си град.

"Задълженията на болницата в Димитровград са 1,2 млн. лева. За последните 3 г. приходите на стационара са намалели с над 800 000 лева, драстично е паднал и броят на пациентите. Напускат водещи специалисти."

Това съобщи шефът на здравната комисия в местния парламент д-р Вълчо Митрушев.

Забавено плащане за ремонт на инфекциозното отделение от 2007 г. може да прелее чашата и да изправи димитровградската болница "Св. Екатерина" на ръба на фалита. Под въпрос е поставено самото съществуване на лечебното заведение, алармира кметът на Димитровград Иво Димов.

5-годишната сага с неуредените финансови взаимоотношения между стационара, чийто принципал е общината, и строителната фирма ще бъде решена в арбитражния съд.

Претенциите на дружеството изпълнител вече са скочили от 50 000 на 500 000 лв. В сумата са включени лихвите и по 1% неустойка на ден за пропуснати ползи, както е записано в договора за ремонт на инфекциозното отделение.

Кредиторът на два пъти печели делата з,: задълженията на болницата - в районния съд в Димитровград и в окръжния в Хасково.

"На няколко пъти имахме срещи, предложихме да се споразумеем за 150 000 лв., но ни бе отказано. Тепърва ще уточняваме какво да предприемем, обаче положението е много сериозно", каза кметът.

"Не искам да създавам неудобства на никого, и аз искам болницата в Димитровград да работи. Разберете обаче: чакам си парите вече четвърта година", каза строителят Георги Табаков.


Волен Сидеров: Ако Атанасова е тежка артилерия, аз съм папата
Ако Атанасова е тежка артилерия, аз съм папата. Така лидерът на "Атака" Волен Сидеров коментира вчера предложението Десислава Атанасова да стане министър на здравеопазването.

ГЕРБ влиза в политическа криза и в нея се наблюдава липса на идейна програма и кадрови дефицит, смята Сидеров. По негова информация и други депутати ще напуснат ГЕРБ, в партията ще има разцепление, както и триене в парламентарната група. Хората на Бойко Борисов имали начини да накарат отцепилите се депутати да напускат Народното събрание, а не да остават като независими, както направили отлюспилите се от "Атака".

Обявената от Борисов за "тежка артилерия" в последните дни активно излага идеи за промени в здравната система. Тя се закани да премахне избора на лекар и екип в болниците. Според нея хората ще могат да избират определени лекари в конкретно лечебно заведение и без да плащат допълнително. Трябва да се намерят други механизми за мотивация на лекарите, а не чрез избор на екип, смята Атанасова. Тя обеща да се срещне и с работещите в системата на спешната помощ, които месеци настояват за регламентиране на отговорностите им и по-високи заплати. Смята се, че шефското място в парламентарната здравна комисия ще поеме Даниела Дариткова.


Втори лекарски протест в Лом
За втори път в рамките на четири дни лекари, медицински сестри и друг персонал от общинската болница "Свети Николай Чудотворец" в Лом протестираха мълчаливо пред сградата на общината. Вчера сутринта към медицинските лица се присъединиха и граждани на града. Протестиращите поискаха отмяна на решение на местния общински съвет от 15 март, с което директорът на болницата Николай Жиков е отстранен от длъжността си и за мястото е обявен конкурс.

Кметът на Лом Иво Иванов разговаря за пореден път с протестиращите и заяви, че промяната е за доброто на болницата и че работните места на всички ще се запазят.

Първият мълчалив протест пред общината беше в петък. Тогава работещите в болницата приеха декларация срещу решението за смяна на Жиков и поискаха разрешение за протестно шествие из улиците на Лом.


Наемането на работници в България става все по-скъпо
Това е ефект от съкращаването на нискоквалифицираните служители, но може да отблъсне чужди инвеститори
Деница Райкова

В разгара на кризата у нас става все по-трудно за работодателите да поддържат персонала в предприятията си. Разходите им за заплати, осигуровки, обезщетения и други социални плащания са нараснали общо с 9.7% през четвъртото тримесечие на 2011 г. в сравнение със същия период на предходната година, отчете националната статистика. Парите само за възнаграждения се увеличават средно с 9.7%, а за осигуровки и надбавки - с 10.5%. Миналата седмица Евростат класира България на първо място в целия Европейски съюз по ръст на разходи за труд на час, като отчетеното увеличение е дори по-високо - 12.6%.

Най-голям е скокът при фирмите от сектора на услугите - със 17.4%, в строителството ръстът е с 9.6%, а в индустрията - с 6.6%.

Най-много е поскъпнало заплащането на час в телекомуникациите - с близо 36%, което е свързано най-вече с увеличената конкуренция в сферата. В научните изследвания ръстът е с 30.1%, а в търговията и ремонта на коли - с 22.8%. С по-малко от 1% е увеличението във ВиК сектора и образованието. Все пак има и браншове, в които наемането на служители става по-евтино. При търговията с имоти общите разходи за труд на час намаляват с 10.1%. Според специалисти това се дължи на кризата в сектора и на постоянно падащите цени на жилищата. В здравеопазването и социалната работа намалението е с 1.1%.

Едно от обясненията на данните е, че те са резултат от ефекта на статистиката. В криза работодателите съкращават първо най-ниско квалифицираните и съответно най-ниско платените работници. Остават тези с повече опит, с по-добра подготовка и по-високи възнаграждения, заради което статистиката отчита значително нарастване на общите разходи за 1 човекочас. Според изпълнителния председател на БСК Божидар Данев именно тези рокади са причина за ръста. "Хората, които се освобождават, са с по-ниска квалификация. Това оказва влияние на данните за осигуровките, а оттам и на общата информация. Както има негативни страни, кризата може да има и оздравителен характер. Освобождаването на хора с по-малки възможности като цяло повишава качеството в различните сектори. Така се вижда и кои браншове имат перспектива за добро развитие", коментира Данев.

"Увеличаването на разходите за труд е пречка пред навлизането на нова работна ръка и предпоставка за по-голяма безработица", смята обаче Красен Станчев от Института за пазарна икономика. Според него тези средства в България растат 2 пъти по-бързо, отколкото в останалата част от ЕС. "Проблемът е, че преимуществото на българската икономика при привличане на инвестиции доскоро бе именно в изгодните разходи за труд. Ако те продължават да растат, вероятно е инвестициите да спадат", смята Станчев.

Според икономиста Георги Ангелов повишаването на индиректните разходи за труд е плод на безработицата, като идва от обезщетенията, които бизнесът плаща на уволнените служители. "Увеличението на средствата за труд не е заплаха за конкурентоспособността на икономиката от гледна точка на производителността, даже точно обратното. При свиване на броя на заетите по-малко хора реално произвеждат повече продукция. Така производителността расте с високи темпове", коментира Ангелов пред darikfinance.bg. Той допълни, че върху разходите за възнаграждения в края на годината вероятно са повлияли и новогодишните бонуси в дадени сектори.

Разходите за труд растяха през цялата 2011 г., макар и с различен темп. Според данните на НСИ рекордно беше второто тримесечие на годината - тогава ръстът на годишна база бе 10.1%. За увеличението на стойностите на годишна база роля е изиграло вдигането на осигурителната вноска за фонд "Пенсии". Тя нарасна с 1.8% от 1 януари 2011 г., съответно оказва влияние при сравнение между края на 2010 и края на 2011 г. При съпоставките между отделните тримесечия пък ефект има ръстът на минималната работна заплата. От 1 септември 2011 г. тя вече е 270 лв. Тъй като се предвижда от 1 май тази година минималното възнаграждение да стане 290 лв., ръстът на разходите за труд вероятно ще се запази и в следващите месеци.