Премиерът заръчал на Атанасова да спре да пуши

Приказките на Бойко, че Трайчо провалил форума, защото бил на плажа, са абсурдни. Оказа се, че и премиерът е бил там, а на самия форум Трайчо е говорил на английски пред придружаващите го български бизнесмени начело с господин и госпожа Баневи и тяхната малка дъщеря. А възможната истина за отстраняването на министъра на икономиката, енергетиката и туризма е в предстоящата среща на Бойко и Путин. С какво да се оправдае пред него за разнобоя по „Белене"? Нека и на децата бъде ясно, че ако няма „Белене" България няма да види и „Южен поток". А шистов газ и енергия от неруски източници може и да намери, но след десетилетия. А дотогава? С какво ще живеем. Та нали цяла Европа живее с руски газ?

Колкото до конкретното обяснение за смяната на Трайков, провалът на форума в Катар се дължи стопроцентово на Николай Младенов. В цял свят такива прояви се организират от външните министерства и техните представителства в чужбина. Ако в Доха нямаме посолство или мисия, Външно е било длъжно да изпрати екип, който да подготви цялото посещение, включително срещите с емира, с бизнесмени и всичко останало. Вече знаем, че с пълен провал завърши и визитата на премиера в Тунис, а там, откак съществува тази независима държава, имаме посолство. Излиза, че и от двата дипломатически батака външният ни министър излиза като света вода ненапита. Нещо повече, той лично обвини колегата си Трайчо Трайков за провала на бизнесфорума в Доха. Оказа се, че Младенов бил не само лъжец, но и клеветник на другарчето си, за което, вместо да го наругае, премиерът го потупа по рамото. Ами ако утре се окаже, че американците са прави, когато изразяват недоволство от Младенов, че като военен министър бил продал българско оръжие на арабите, както твърдят медиите в интернет? Тогава кой ще е виновен за неизбежната му смяна?

И не е ли същото и със здравния ни министър? Той още от назначаването си бе посрещнат на нож от вицепремиера Симеон Дянков, който му изпрати и агент под прикритие - своя приближена, която да е зам.-министьр. И д-р Константинов сам обяви, че тя е донасяла на финансовия ни министър всичко, което става в министерството, преди да информира прекия си началник. Пак там се оказаха и високопоставени здравни чиновници, вдигащи цените по указание на фармацевтични фирми, с които очевидно са били свързани в не съвсем платонични връзки. Тогава кой е виновен за поскъпналите с милиони цени на лекарствата, след като повишенията на цените са станали със знанието на министър Дянков? И пак какво излезе? Че този път Дянков е света вода ненапита, а д-р Константинов не става за нищо. Но нали и той, и още 40 министри и зам.-министри, сменени от Бойко Борисов, са все негов личен избор? Какво тогава да кажем за него като кадровик? Става или не става? Само в здравното министерство се изредиха трима министри, а здравеопазването е от зле- по-зле. Да, но фармацевтичните фирми строят стъклени небостъргачи и си купуват най-луксозни мерцедеси и имения на Лазурния бряг с парите на болните и страдащите, за което, ако има Господ, ще бъдат прокълнати во веки веков. Но на тях хич не им пука ни от Господа, ни от дявола. Защото те не са дяволи, а престъпници за затвора.

Премиерът обяви и една новина, която предизвика смесени чувства. Става дума за референдумите за АЕЦ „Белене" и за шистовия газ. Да, но както се казваше: не е важно кой гласува, а кой брои гласовете. И кой и как ще формулира въпросите. Представете си например въпрос за шистовия газ:„Съгласни ли сте да произвеждаме най-евтиния засега шистов газ, ако това става по екологично чист метод?" Естествено, при така формулиран въпрос неинформираните гласоподавателите ще отговорят с „да". А истината е, че екологично чист начин за производство на шистов газ не съществува и не е приложен никъде, дори в САЩ. Той би отровил земята на Добруджа.

Или да вземем АЕЦ „Белене". При въпрос:„Съгласни ли сте при всички съществуващи рискове за радиация от атомните централи да строим втора АЕЦ?" Този път пък мнозинството с „не" е гарантирано, въпреки че в Европа най-голям брой атомни централи има във франция и Германия, че тяхното производство е екологично най-чисто в сравнение с топлоцентралите, че токът им е най-евтин, а у нас населението ни е най-бедното в цяла Европа.

Така че нека сме наясно с референдумите. Те имат решаващо значение, когато въпросите са формулирани честно и правилно и са съобразени с интересите на народа и страната. И когато се провеждат след широка разяснителна кампания, в която сме длъжни да чуем всички аргументи „за" и „не".

Но мисълта ми за референдумите ме навежда и на една друга идея. Вече сме единствената страна - членка на ЕС, която е с продължен мониторинг върху съдебната ни система. Заради царящата в нея корупция на всички нива. А тя пък е основното ни препятствие за Шенген. Тогава? Зная, че такъв референдум никога няма да бъде проведен, но все пак „виртуално" си представете, че можем да бъдем призовани да отговорим на въпроса: „Заслужаваме ли членството си в ЕС при подобна корумпирана съдебна система?" Възможно ли е заради тази система убиецът на баща си, на майка си, на оратчето си цели 14 години да живее на свобода? Възможно ли е доказани шефове на мафиоти да бъдат освобождавани като абсолютно невинни? Възможно ли е със съдебни измами да бъдат присвоявани имотите на беззащитни граждани и нито един виновник - нотариус или съдия, да не е в затвора?

Сигурно е, че не всички представени от следователите доказателства са достатъчно убедителни, но нима не е ясно, че адвокатите са се превърнали в разносвачи на подкупи между обвиняемите, прокурорите и съдиите?

България няма и здравна реформа. България няма съдебна реформа. България няма полицейска реформа. Защото там, където властта е в парите, там законът е безсилен. Там просто няма закон.

Самият факт, че единствено в България в рязко противоречие с приетия от Европейския парламент закон се предвижда изземването на незаконни имущества с давностен срок 10 години, тоест всичко, което си награбил преди тези десет години, става законно, показва, че ние не сме нормален член на ЕС. Че България е държава изключение, която трябва да остане под постоянен мониторинг до евентуалното разпадане на ЕС. Защото нито престъпността, нито корупцията ще бъдат изкоренени в обозримо време.

Новата учебна година все още е далеч, но родителите тепърва ще се хванат за главите, когато разберат какви са цените на новите учебници. Днес за всеки предмет се произвеждат по десетина учебници. Защо? Защото те са най-тиражните издания и донасят милиони. Тези дни един вестник предложи съвсем проста идея: за всеки предмет да се обявява конкурс и който го спечели, само този учебник да бъде печатан. А сега дори учителите се подмамват с подкупи от издателствата да препоръчват на учениците учебници, които самите те не са и виждали. Тези дни друг български вестник писа, че от най-добри в миналото днес българските студенти, следващи в Белгия, са с най-ниска образователна култура. Точният израз на вестника бе, че са на плачевно равнище. Ами така ще е, след като в гонитбата на печалби българските университети обявиха приемане на студенти без приемни изпити. Дотам я докарахме - страната да гъмжи от неграмотни, а в чужбина да пращаме синове и дъщери на заможни родители, но с най-ниска образователна култура.

Връщайки се към темата за правителствените кадрили, ще изразя несъгласие с прогнозата, че предстояли предсрочни избори. Бойко Борисов ще изкара мандата си, но икономическата безизходица, в която ни вкара неговият оръженосец Симеон Дянков по указание на Световната банка и на босовете на либералния капитализъм, ще стане още по-отчайваща и точно преди изборите и Дянков ще си отиде. Но ако Б.Б. чака дотогава, за да го превърне в изкупителна жертва за хала, до които са докарани българите, жестоко ще се кае. Защото тогава вече народът ще знае, че не само Дянков, а именно премиерът е виновен за най-голямата мизерия на българите в цялата им най-нова история.

Горан ГОТЕВ


МИХАИЛ МИХАЙЛОВ
Симеон Дянков харчи и неприкосновения резерв на държавата
МИХАИЛ МИХАЙЛОВ е роден през 1963 г. в София. Завършил е философия в СУ „Св. Кл. Охридски". Дълги години работи в синдикалната сфера към КТ „Подкрепа", където е експерт и секретар на Строителния синдикат. Занимава се с разработка на проекти по европейските фондове и води курсове по мениджмънт и управление на работното време. Автор е на икономически анализи в сайта www.argumenti-bg.com, където ежемесечно следи основните икономически и статистически показатели в държавата, както и макроикономическите процеси.
- Вие сте автор на статии и анализи, свързани с икономическата криза. Съществува ли

у нас реално действащ антикризисен план, и ако не - защо такъв не е задействан?

- Ситуацията прилича на онзи злополучен кораб за весели круизи „Коста Конкордия", който потъна неотдавна - вече сме яхнали подводната скала и гълтаме вода... Но стига с черния хумор! Сега сериозно. По принцип антикризисни планове се изготвят за реагиране на внезапни и непредвидими ситуации. Например такива като газовата криза през януари 2009 г. Ако през 2008 г. можеше да се говори, че икономиката има нужда от предприемане на действия и мерки, различни от действията в стандартна, конвенционална икономическа среда, то през 2012 г. да говорим за наличието и изпълнението на антикризисен план е само признание, че вече е налице тотален провал на управлението. Със съжаление трябва да констатирам, че страната ни не само че няма никакъв план, а по-лошо, тя вече се нуждае не от антикризисен, а от спасителен план.

- И все пак държавата се нуждае от стратегия, от поглед напред?

- Нека за момент се вгледаме в Конвергентните програми 2009-2012 г. и следващата, изготвена за периода 2011-2014 г. Нито един от макроикономическите показатели, заложени в тези документи, не се получава. Не става. В което и число да се вторачим, виждаме разминаване между желание и действителност. А това са програмни, базисни документи за средносрочно планиране и действия най-вече на правителството в сферата на икономиката. Ако се опитаме да припомним случилото се през този период, ще установим непрекъснат антикризисен PR, един телевизионен ентусиазъм градящ зали, магистрали, пътища и болници, рязане на ленти под път и над път, а насреща - спад. Реален спад на строителството с 1/4, което би трябвало да ни подскаже, че този трудовашки ентусиазъм е доста кух.

- А как би трябвало да изглежда един антикризисен план у нас днес - в контекста на икономическата политика от последните три години, в контекста на съседна Гърция, а и в контекста на случващото се в Европа?

- Истината е, че днес трябва да се подготвим за втория рецесионен цикъл на кризата психически, защото в управленски план имаме очевидна импотентност. Няма да крия раздразнението си от непрекъснатото говорене за Гърция в контекста на случващото се тук. Гръцката криза се използва като алиби за местната неграмотност. А дори и днес ситуацията в страната няма нищо общо с гръцката въпреки ефектите върху хората, които са сходни и съпоставими.

Нека погледнем какво беше състоянието на Гърция точно преди кризата и какво на България. Външният дълг на Гърция бе 120% от БВП, а нашият по-малко от 14%. Нетните валутни резерви на българското правителство в началото на 2009 г. бяха 80% от дълга, а гръцките - 3%. Гръцката криза е като смокиново листо, покриващо срамните факти около провала на правителството на Борисов в сферата на икономиката. Питате за рецепта за излизане от кризата. Истината е, че такава не съществува, но има мерки които биха дали тласък на икономиката в друга посока. Първата от тях е смяна на цялата бюджетна и данъчна философия и смяна на приоритетите. Вместо гонене на някакви срамни латиноамерикански нива на преразпределение, ние трябва да го възстановим на нивата от 42% до 45% от БВП. Трябва да се насочат инвестиции в образователната система и в технологичната модернизация на основните фондове в промишлеността. Говоря за публични инвестиции. Тезата, че строителството на магистрали и пътища било антикризисна мярка, е несъстоятелна. Отсъства мултипликаторът, отсъства бързият ефект за икономиката. Разбира се, къде по-помпозно е отрязването на лента на някоя магистрална отсечка, отколкото в реновиран учебен кабинет в някое училище или на ремонтиран участък от водоснабдителната мрежа в някое българско село. Въпреки че точно такъв тип инвестиции щяха да дадат много повече принадена стойност и подкрепа за местните общности.

- За какво можем да говорим в българската икономика - за сбъркан преход или за лош икономически късмет?

- Че преходът бе сбъркан, е очевидно. Много често сравнявам нашия преход с този в Словения. Словения е приватизирала към 40% от държавните компании, не пипна селското стопанство, наследено като структура от Югославия, преразпределението през държавните и местните бюджети надхвърля 45%. А ние? Взривихме селското си стопанство. В буквалния смисъл на думата. Камък върху камък не остана от структурата му, от технологичните и търговските връзки, от изградения научен потенциал и от материалната му база. Унищожихме сектора по идеологически причини. Лозунгът „земята на собствениците" бе само прикрита форма на унищожаване на колективистичния и окрупнен земеделски сектор. Онази вакханалия обаче предизвика следващата разруха. В отраслите на леката и хранително-вкусовата промишленост. Днес са останали двадесетина предприятия в консервната промишленост, а те бяха над 250. Кожарска индустрия нямаме, на нивото на някаква манифактура сме, а бяхме един от лидерите в Европа. Късметът има малко място в един разговор за икономика. Може би с най-лош късмет бе кабинетът „Костов". На запад -война. Прекъснати познати транспортни комуникации. Ембарго. На изток се разрази руската и азиатската криза.Специално кризата в Русия нанесе допълнителен удар върху традиционни български отрасли и търговски връзки. Ако сравняваме днешните условия и онези, при които трябваше да функционира правителството на Костов, то може съвсем спокойно да кажем, че късметът не бе на страната на онова правителство.

- Достатъчна ли е финансовата стабилност, за да твърдят управляващите, че сме едни от най-добрите в Европа?

- Финансовата стабилност е последното постижение, с което може да се хвалят премиерът и вицето Дянков. Тази стабилност е продукт на усилията първо на българските граждани за един не кратък период, но също и на три поредни кабинета. Период, в който с огромни жертви и лишения ние успяхме да вкараме в ред и публичните си финанси, и да укрепим частния сектор. Кабинетът „Борисов" е консуматор на тези усилия и лишения. Това е първият кабинет след кризата от 1996 г. с непрекъснат дефицит в бюджета, с ръст на публичния дълг, с разбалансирана и неподдаваща се на управление икономическа среда. Колкото до твърдението, че сме най-добрите, то отново е само за телевизионната публика. Ние сме на дъното, копаем с настървение, изоставаме не само от най-добрите, но и от онзи с които до вчера бяхме в една група, според анализите на финансовите институции. Няма да се изненадам, ако утре страната ни се изследва от финансовите и маркетинговите анализатори в пакет със Сърбия, Босна и Херцеговина и Македония.

- Премиерът Борисов тези дни даде обяснение за изхарчения резерв. Отново се оказа виновна тройната коалиция, която е увеличила пенсиите и е харчила много. Така ли е? И за какво в крайна сметка бе изхарчен резервът?

- Добре е да проследим случилото се с резерва за един по-дълъг период. За четирите години кабинетът „Станишев" обслужи четири милиарда дълг и увеличи резерва с четири милиарда лева. Нетният ефект за следващия кабинет е осем милиарда лева суха пара. В края на мандата бившето правителство остави 7.8 милиарда лева фискален резерв и капитализирана с 500 милиона лева Българската банка за развитие. Стойността на думите на Борисов е малка. Да не кажа нулева. Дефицитът за седемте месеца на 2009 г. бе 386.4 милиона лева. Този дефицит е много интересен, както и начинът, по който бе хвърлен на кабинета „Станишев". Защото за полугодието все още бе налице излишък. Опитайте да намерите седмичния баланс на управление емисионно от 31 юли 2009 г. на сайта на БНБ. Няма го!

Да се върнем на числата. Просрочените задължения на централното правителство за полугодието на 2009 г. са само 37,224 милиона лева.

На 31 декември 2009 г. просрочените задължения на Дянков вече са 602.2 милиона. Ръст от 1618%. Повишаването на пенсиите през юли 2009 година дава нетен отрицателен ефект върху бюджета от 500 милиона лева. Фактически Дянков плати увеличението на пенсиите, като не се разплати със бизнеса. Въпреки това с бюджет 2010 този „гений" намали с 2% осигурителната вноска. И отвори нова дупка в бюджета на НОЙ от 1.4 милиарда лева. Това -при ръст на безработицата в страната и при очевидна стагнация в икономиката. Наистина гениално. Борисов даже се гласеше да свали и ДЦС ставката... Така го посъветвали в Близкия изток. На третата година от управлението си кабинетът „Борисов" е „усвоил" пет милиарда от завещаните резерви и е увеличил дълга с два милиарда лева. Нетният резултат е минус седем милиарда. А за какво собствено бяха изхарчени тези седем милиарда?

- Белег на какво е опитът на финансовия министър да „пипа" Сребърния фонд, за което той получи негативно предупреждение даже от своята някогашна наставничка в Световната банка Кристалина Георгиева?

- Очевидно е, че правителството няма пари. Очевидно е, че Дянков опря до т.нар. неприкосновени и целеви резерви. Излагат се всякакви абсурдни аргументи, лъже се откровено, но фактът, че стигнахме и до този дебат, е изключително неприятен. Казано по-образно, метем хамбара, а там - празно.

- Какво ще се случи, когато парите просто свършат?

- финансирането на бюджетния дефицит може да става по три начина. Първо, от налични резерви и продажба на активи. Прави се вече трета година. Днешните се хранят с тлъстините, натрупани от вчерашните. Само че резервите свършиха. Второ, от заеми и трето, чрез т.нар. инфлационен данък. Третият е неприложим поради валутния борд. Доскоро в употреба бе първият способ. Вторият само прикриваше случващото се. Парите вече свършиха. Следващата стъпка са само заеми. И евентуално продажби. Там обаче ресурсът е много малък. Останаха заемите. Предвид ниското ниво на задлъжня-лост на държавата този способ може да се ползва до момента, в който стане очевидно за инвеститорите, че рискът нараства скоростно. Тогава вече ще сме в гръцкия сценарий, а дебатът за виновните вече ще е безсмислен.

- Министър Дянков неколкократно обявяваше края на кризата. Даже и той вече не го вещае периодично. Кога все пак ще дойде краят на кризата?

- Ако влезем в стила на самия Дянков, кризата ще свърши я по Петровден, я по Димитровден. Но няма да е тази година.

Убеждават ни, че бонусите, които са си самораздавали висшите чиновници, са нормална практика по целия свят и са в съответствие с българските закони. Не ти забраняват, следователно няма нарушение на закона. В същото време като извинение осведомяват, че законът не е приет от тях, а е заварено положение. Убеждават ни още, че бонусите са заслужени и са давани за добре свършена работа, за положен извънреден труд.

А вече бившият министър на здравеопазването, преди да бъде уволнен, даде воля на цялото си красноречие да ни убеди, че висшите чиновници се задъхвали от непосилен труд, а заплатите били много ниски и единственият начин за компенсация били бонусите. Защото тези хора работели за пари. Той самият не работел за пари, а за престиж и всичко било прозрачно.

От медиите също се опитват непрекъснато да ни убедят, че бонусите са законни и необходими. Слушах, мислех и анализирах всичко казано, писано и извършено на тема „бонуси" и не можах да се убедя, че всичко е необходимо, законно и морално. Но се убедих, че всички доводи, обяснения и действия на управляващите са една бъркотия, от която не могат да се измъкнат. И колкото повече се напъват, толкова по-неубедителни стават. Обърках се и аз!

Категоричен съм, че раздаването на бонуси по установена и практикувана схема е незаконно и престъпно недопустимо е длъжностни лица сами да си определят допълнително парично възнаграждение. Допълнителното възнаграждение се е давало като награда на лица, които в екстремни ситуации, с риск на живота си са спасявали хора, животни и имущество. Но те са давани еднократно от по-висшестояща инстанция и нямат нищо общо с бонуси, вземани всеки месец по решение на лицето, което ги взема. Следователно бонусът е пладнешка кражба от държавата, т.е. кражба на народни пари.

Следващият извод е, че господин Борисов и неговите министри разиграват цирк. Уволняват и приемат оставки на чиновници, вземали бонуси законно. Тогава защо ги наказват? Не мога да приема и твърдението, че министрите не са знаели. Без знанието на съответния министър никой не би изглупял толкова, че да си присвоява пари. Затова този закон, заварен от ГЕРБ, не е променен или отменен. Затова заплатите не са приведени в съответствие с обема на работа и с образователния ценз на служителите. Затова министърът не работи за пари, а за престиж. За пари работят подчинените, които вършат и неговата работа, а той най-вероятно с министерския си престиж се бори с конкурентите си в частния бизнес, където работи за пари. Допускането, че премиерът не знае всичко това, е приказка за наивници. Оправданието, че така е било и при тройната коалиция, и при НДСВ, не може да бъде нито извинение, нито оправдание. Балонът се спука именно при тях, затова да поемат отговорност и да не продължават да будалкат народа. А къде се скри господин Дянков, който за обекти от национално значение не дава нито лев, за повишаване на пенсиите не дава и дума да се издума, а за бонуси намира милиони.

Въпросът за бонусите кореспондира с неприкосновеността на частната собственост. Парите за бонуси са държавни, т.е. на народа. Пенсионният фонд е частна собственост на пенсионерите също. Защо посягате на неприкосновеността на частната собственост? Вероятно смятате, че само вашата е неприкосновена, а чуждата - не.

Буди недоумение и поведението на президента, който обеща, че като безпартиен държавен глава ще контролира изпълнителната власт. Защо се включи в защита на бонусите и властта? Народът чака изпълнението на конституционните му задължения и на предизборните му обещания. Чака и се пита: тази ли е модерната държава по европейски модел, която се закле да изгради? Такава ли държава жадуваше Васил Левски и за нея ли даде живота си?

При отбелязването на 199-ата годишнина от гибелта на Апостола бяха произнесени най-помпозните слова на фона на скандалите, които се разиграха, тези слова прозвучаха по-скоро кощунствено към паметта на Левски, отколкото като почит и уважение.

Проблемът с бонусите има две страни: морална и материална. Главната е моралната. Опитът на Борисов да реши материалната остави на заден план моралната. Но има само един изход: връщане на бонусите и уволнение на всички, които са си присвоили от парите на данъкоплатците.