20 март 2012 г. Тема: здравеопазване

С вой на линейка протестираха пред общината в Лом вчера лекарите и сестрите от крайдунавската болница. Сред недоволните бе и депутатът от ГЕРБ д-р Пламен Цеков, въпреки че протестът всъщност е срещу... ГЕРБ! Белите престилки излязоха на улицата, след като миналата седмица мнозинството на ГЕРБ в общинския съвет смени ръководството на здравното заведение въпреки несъгласието на медиците и опозицията. Местната управа забрани протеста, но над 200 лекари, сестри и граждани се стекоха пред общината. „Като депутат искам да помогна за решаването на конфликта. Болницата в Лом е печеливша и лекува пациенти от три области. Решението на общинския съвет дестабилизира здравното заведение и не е полезно нито за гражданите, нито за лекарите, нито за партия ГЕРБ", заяви народният представител. Той е бивш шеф на болницата и настоящ член на здравната комисия в парламента. Инициативният комитет на стачкуващите медици се срещна с кмета на Лом Иво Иванов (ГЕРБ) и след разговорите двете страни обявиха, че са постигнали споразумение. Медицинският съвет ще излъчи временен управител на болницата до провеждането на конкурс за нов шеф, а на общинския съвет ще бъде предложено да отмени предизвикалото протести решение. Общината пък ще определи свой финансист, който ще се заеме със сметките на здравното заведение до назначаването на титуляри, казаха от местната управа. Забраненият протест бе силно охраняван от униформени и цивилни органи на реда, но до инциденти не се стигна. За да излязат пред общината, медиците си бяха пуснали платен отпуск. Единственият „пострадал" при изразяването на недоволството бе шофьорът на линейката. Той бе глобен, че е пуснал сирените пред общината.

Обществото реагира остро на инцидента с изхвърлените на сметището човешки ембриони. Защото в този акт то съзря проява на една цялостна нравствена деградация на населението. Ролята на ментор ми е чужда, но кощунствено при случая в Благоевград е погазването на моралните ценности, а не толкова, че е нарушен законът за третиране на биологичните отпадъци. (Колкото и грозно да звучи, когато се отнася до човешки ембрион.)

По закон те се съхраняват специално и се изпращат за изгаряне в инсинера-тора в Александровска болница. Както е по целия Божи свят. Ако се отнася до човек, който е живял, трябва да се погребе. Независимо дали в анатомията са го разделили на части. Даже в по-развитите страни идват близките, водят свещеник, или останките се опяват с литургия в църквата. Такова е отношението към мъртвото тяло при цивилизованите народи. Дори ако това е тялото на неродено бебе.

Човешката плът като отпадък

Недопустимо от морална гледна точка е останките от едно човешко същество да се третират като отпадък. Още по-отвратително е, когато това създание е имало своя вътреутробен живот.

Това не е чувство към

тленната материя, а към човешкото същество - сетиво, което не всеки притежава и затова трябва да се насажда. Вероятно сензитивността на някои от работещите в звената на патоанатомията се притъпява. Но хората с основание не желаят да приемат подобна „професионална деформация". Друг въпрос е колко силна е нега-тивността на специалиста -за него това е гавра с човешкия материал, който трябва да се третира със съответния професионален респект.

Впрочем пиететът към тялото се възпитава от ранни години. А ако не е станало овреме, може да се компенсира с друг подход. Когато постъпват на работа в такова заведение, на xopaтa да се внушава, че не става дума за парче месо, а за част от човешко същество. И онзи, който си позволява малоумни действия, да бъде безкомпромисно санкциониран.

В развитите страни отношението на съответните специализирани болнични звена към човешките останки е на разстояние от светлинни години. Преди време мой познат, професор по анатомия в Германия, имаше проблем с материали от труп, за които се загубила документацията. И този достопочтен човек, професор, толкова тежко преживя недоразумението, че се самоуби. Счете, че е уронил престижа на болницата, на здравеопазването, на хуманността изобщо.

А у нас здравеопазването губи престиж с катастрофална скорост. И то не заради някой подивял санитар, или заради случаите на лекарски несполуки, които медиите оповестяват, или заради оскъдното заплащане на труда. Много сложен и страшен е проблемът с обезлюдяването на професията. С младите лекари, които предпочитат да работят в чужбина.

Какво показват личните ми наблюдения като ректор? В началото на 21-ви век в Медицинския университет приемахме да следват само 60 души. В края на моя мандат те станаха 130. При новото ръководство броят им беше увеличен на 170. Миналата година в цялата страна в 6-те медицински факултета бяха приети 720 души. Да речем, че от тях 700 завършат. Но е невъзможно да се наваксат годините, когато са били приемани по-малко студенти, при положение, че ежегодно 500 души напускат страната.

Трябва да се вземат незабавни мерки! Освен липсата на попълнения от професията ще се оттеглят и пенсионери, както и онези, които заминават там, откъдето никой не се връща. И ето един непрекъснат теч. А идеята е той да се запълва от младите, които се обучават. Но и те изтичат. А ако притокът на кадри в здравеопазването не е с дебита на река Амазонка, а на Владайската река - ще настане фатална кадрова суша.

Проблемът е многофакторен и много сериозен. Неглижирането на дипломираните медици е от полза на уредените държави, които веднага си ги прибират. Понеже има недостиг на лекари и в развитите страни, където те се оттичат.

Най-страшен е отливът от медицината

Малцина знаят, че има общ отлив от медицинската професия. Защото следването е най-тежкото възможно - учиш 6 години и излизаш Никой. Трябват ти 5-6 години да специализираш. И все още си Иванушка Глупака. И така, като наближиш 50 години, вече се закрепяш откъм професионален опит и започваш да получаваш някакви по-добри пари. А на 25-годишния младеж един 50-годишен човек му се вижда вече „изгърмял". При така очерталата се пред него перспектива той трябва да е тотално посветен на идеята, за да се захване с медицина.

Иначе алтернативата е само след 10-15 години да се внасят лекари от чужбина. Стига да се намерят желаещи. Или пациентите да се лекуват зад граница, ако доходите им позволяват. Или да се обръщат към знахари.

В МБАЛ Хасково вече ще извършват свръхсложни хиургически интервенции в мозъка. Това става възможно след сключения договор за клинични пътеки със здравната каса. Операциите ще се правят в ново-разкритото отделение по неврохирургия. На този етап с тях са натоварени началникът на отделението д-р Румен Филипов и хасковският известен специалист д-р Делчо Караваилев.

Новото отделение ще има право и на гръбначни и гръбначномозъчни операции. 9 са клиничните пътеки във възстановеното отделение по физиотерапия. Най-често изписваната е за лечение на сколиоза, известна на популярен език като гръбначно изкривяване.

Болницата поема ангажимент и по лечение на изключително рядката и тежка болест, известна като заболяване на Гилен-Баре. Става въпрос за полиневропатия, която е дегенеративно заболяване на нервите.

201 са клиничните пътеки, които ще обслужва областната болница през 2012-а. Това е с 35 повече от миналата, когато областната болница лекуваше по каса 166 болести. Сред новите клинични пътеки е и крайно търсената от хасковлии за поставяне на изкуствена става. Така наречената алопластика ще е за поставяне на изкуствена тазобедрена и колянна става.


Прегаряме
ПРОФ. ВИХРА МИЛАНОВА

Национален консултант по психиатрия

Работата не ви носи удоволствие. Не сте ефективен както преди. Усещате хронична умора, губите креативност, отслабвате или напълнявате. Застига ви безсъние и отчаяние.

Това са част от симптомите на т. нар. синдром на изпепеляването, познат като burnout (от англ. ез. - прегаряне), чиято жертва може да сте станали, каза пред „Труд" проф. Вихра Миланова. Специалистката е национален консултант по психиатрия и началник на Клиниката по психиатрия в столичната университетска Александровска болница.

Още Шекспир споменава синдрома в сонет

Синдромът burnout не е явление от вчера или днес. „Той е описан още в сонета на

Шексир „Влюбеният пилигрим" от 1599 г.", каза още проф. Миланова. По-късно известни писатели също са ползвали страданието за сюжет. Такъв пример е Греъм Грийн и неговата тъжна история на известен архитект в книгата му Burnout case. „На български е преведена като „Безнадеждният случай", а всъщност става дума за психическото прегаряне", подчерта професорката.

Синдромът на изпепеляването протича индивидуално, но при всички засегнати се свързва с чувството за провал, за отчуждение и за загуба на ориентир. „Появява се в резултат на прекалено дълго влагане на големи усилия в работата при ограничена възможност за пълноценно възстановяване", обясни проф. Миланова. Тя добави, че съществуват много научни спорове за проблема. Някои специалисти заявяват, че това е един вид депресия на работното място, която се пренася в живота. Други са на мнение, че тя остава само в службата.

Чувство за провал, липса на ориентир

„Така или иначе страданието се съпътства с други важни симптоми. Едно от тях е чувството за отчужденост от ставащото на работното място, наблюдава се безразличие, липса на нови идеи за сметка на рутинното изпълнение на задълженията", изброи професорката.

Много често застигнатите от синдрома боледуват, тъй като имунитетът им се понижава. Освен промени в апетита и поведенчески промени не е изключено атакуваният от страданието да започне да липсва от работа. Характерно е, че много често изпълнява задачите си чисто формално, изразява недоволство, посяга към алкохола и други вредни вещества. В същото време става агресивен, настроението му лесно се променя, понякога се появява чувство за вина, раздразнителност, т.е. налице са неспецифични, по-близки до депресията симптоми.

Разликата е, че синдромът burnout се развива само на работното място.

„Установено е, че с това състояние хората се сблъскват поне веднъж в кариерата си. А то може да продължи с месеци, дори и с години", предупреди проф. Миланова. Най-уязвими са хората, които са мотивирани и отдадени на работата си, имат високи стандарти и се причисляват към идеалистите. Най-често става дума за служители на по-високи позиции. В риск са тези, чието състояние на тялото и на ума им не може да се справи с нарастващите задачи и като че ли са в капан: започват да се насилват да вършат всичко, а са постигнали тавана на развитието си и нямат никакъв шанс за по-нататъшно израстване. „А в същото време са прекалено засипани с проблеми за решаване. Т.е. много неща са поставени пред тях, но без ясни цели, без да се вижда светлина, а само неяснота относно желаното напредване и безсилие за промяна на ситуацията", обясни психиатърката.

Сред рисковите групи са работещите в сферата на обслужването, т. е. занимаващите се с живи хора. Например: медицинските професии, като на първо място излизат общопрактикуващите лекари.

Именно джипитата са най-уязвими, защото всеки ден се сблъскват славинаот проблеми и оплаквания. На второ място в класацията са социалните работници, после заетите в образованието, авиодиспечерите, чиновниците от правоохранителната система, журналистите и компютърните специалисти.

В България няма направени изследвания, но анализирайки европейските данни, се смята, че около 50% от заетите преминават през такова състояние в живота си. Проучванията показват още, че поне 30% от персонала понижават производителността на труда при burnout, влошава се и качеството му, засилва се текучеството, а има доста претенции за бонуси и компенсации. „За САЩ например се знае, че синдромът на изпепеляването е засегнал 2/3 от работната сила, което струва на работодателите 200 млрд. долара годишно", посочи проф. Миланова.

Често „прегорелите" служители си мислят, че като отидат на курс как да организират времето си, ще решат проблемите си. Става обаче точно обратното - усвояват хитрини как да си освободят някой и друг час, но той веднага бива запълнен с нови дейности. Т.е. още повече се натоварват. „Можем да дадем пример с двигателя - когато той прегрее, трябва да се охлади, а не да му давате допълнително газ. Т.е. управлението на времето не е решението", обясни психиатърката.

Спасението е следното: пациентът трябва да се научи да се справя със стреса, довел до синдрома.

„Затова лечението започва с профилактика, анализ на състоянието, създаване на приоритети - кое е най-важното за човека, да се създаде умение за организация на работата и делегиране на задължения, да се върне самомотивацията", завърши проф. Миланова.
Практични съвети

✓ Синдромът burnout може да се преодолее с намиране на хоби, с намаляване на напрежението чрез отдаване на изкуството и др. Медикаменти не помагат. Те се изписват там, където нещата са изпуснати, обясниха лекари. Тогава се прилагат антидепресанти, терапевтични техники като автогенния тренинг (за отпускане по 10-15 мин през деня) и др. Може да помогне комплекс от физически упражнения, ходене на фитнес, на танци. Любовта, спа процедурите, водните процедури, слушане на различни видове релаксираща музика и масажите също са много добро лекарство.

✓ Синдромът на изпепеляването може да се развие и при постъпването на ново работно място. Проявява се през първите 5-6 месеца, когато се хвърлят най-много усилия и когато се наблюдава разминаване между ентусиазма, очакванията и реалността. Аслужителите, които се трудят на едно и също място, може да бъдат застигнати от синдрома към петата или шестата година. Особено страхуващите се да не загубят работата си. Защото те полагат много повече усилия и попадат в порочния кръг.

✓ Ако не се вземат мерки, човек все повече се отдръпва, изолира се, злоупотребява с алкохол. Възможно е да се развият тревожни разстройства и сериозно да се засегне личният живот.

„Многобройни и нерядко противоречиви са теориите за причините, водещи до психичен дисбаланс. Както е известно, Фройд отдава съществено значение на борбата между съзнавани и не-съзнавани нагласи. Но се приема, че един от основните отключващи психическите проблеми фактор е стресът."

Това заяви д-р Елена Динчева, психиатър и психотерапевт от София. Тя е категорична, че разстройствата се проявяват със съответни особености в различните възрасти. Например влошаването на успеха, изненадващото и нетипично до момента непослушание на ученика, е сериозен сигнал.

„И вече е налице повод да се търси обяснение на случващото се (особено ако промените са драстични) и да се анализира ситуацията включително с помощта на специалист", съветва психиатърката. Тя предупреди, че упреци, критика, скандали или смяна на училището на проблемното дете са неефективни.

Ако човек в активна възраст започне да не обръща внимание на външния си вид,

направи екстравагантна промяна или пък изведнъж при него се наблюдава понижаване на трудоспособността, това също е сигнал към останалите членове на семейството, че трябва да му предложат помощ. „Добро решение в тази и други подобни ситуации е да се потърси специализирана помощ - психиатрична и психотерапевтична", смята д-р Елена Дин-чева.

Бавенето с терапията ни излиза по-скъпо

Психиатърката обясни, че битуващият страх от консултация със специалист е неоправдан, но за съжаление все още властва у нас. „Съвети от рода на „стегни се", „вземи се в ръце" или „можеш да се справиш сам" задълбочават състоянието и забавят, затрудняват, включително оскъпяват лечението", категорична е психиатърката. Много малко хора обаче знаят, че психичните и психосоматичните разстройства, оставени без терапия, водят до тежка неработоспособност и социална дезадаптация.

„Изследванията от последните години са категорични, че душевните разстройства са лечими. Допотопно е схващането, че в такива случаи пациентите трябва да приемат медикаменти до края на живота си", подчерта д-р Елена Динчева. Но при всички положения не може да се мине без компетентна помощ. „Специалистът е този, който долавя фините промени и разбира дълбочината на проблема, например при зависимостите. Той трудно се поддава на уверенията и обещанията „аз вече съм чист", „аз вече не пия", „за последен път взех дрога", изброи психиатърката. И добави: „С модерните медикаменти и широкото навлизане на психотерапевтичните подходи лечението на душевните разстройства става реалност."

Любов и спорт -предпоставка за добро здраве Д-р Динчева посъветва хората да не забравят, че простите на пръв поглед неща от всекидневието като любима работа, даването и получаването на обич, приятните социални контакти и стремежът към отлична спортна форма, са предпоставка за добро психично здраве.

Без министър останаха вчера чиновниците в здравното ведомство, видя репортер на „Преса". Въпреки старанието на чистачките, грабнали метлите и парцалите още в ранни зори и излъскали до 8.00 ч. всичко в сградата, министър не се появи - нито нов, нито стар. Десислава Атанасова ще встъпи в длъжност в сряда, когато се очаква депутатите да гласуват оставките на здравния и икономическия министър и новите избраници на премиера Бойко Борисов да се закълнат. 33-годишната юристка обаче запретна ръкави и се зае със сектора още преди да го е оглавила. От петък до вчера Атанасова обиколи всички възможни телевизии и радиа, а ликът й грее от страниците на вестниците. И ако липсата на Атанасова от новата й месторабота бе очаквана,то непоявяването на Стефан Константинов изненада подчинените му. През уикенда гинекологът Стефан Константинов се върна в родния Кюстендил, където се наслади на хубавото време и на конкурса „Мис Пролет". Сигурно е решил да остане там, коментираха чиновниците.

Повечето от нас не се страхуват за местата си, разбираме си от работата, ние сме експерти, а не началници, разказа служител, пожелал ананомност. „Гледа ли сутринта новата какво каза по телевизията?", питаше пък служителка своя колежка. „Да, а ти чете ли във вестника, че ще имаме и нов заместник-министър?", отвръща притеснена жената. На групички в коридорите на ведомството върви шушукане за предстоящата чистка. Повечето от по-старите чиновници се тюхкат, че и след поредната смяна по върховете на властта - и те вече са загубили точната бройка коя поред, пак нищо няма да се промени. Освен табелките на кабинетите. Първата, която ще бъде сменена, е тази на зам.-министър Кирил Добрев. На неговия стол ще седне д-р Минчо Вичев, директор на русенската болница и бивш шеф на Атанасова. Познавам номинираната за здравна министърка като решителен човек, заяви за „Преса" директорът на „Св. Екатерина" проф. Генчо Начев. Може би най-ценното й качество е, че умее да изслушва, добави той. Три са нещата, които могат да се случат в сектора без много пари, но същевременно да се усетят от пациентите. Ако новата министърка поиска съвет от мен, ще й го дам, защото младите се нуждаят от подкрепа, коментира проф. Начев. Въпреки че е млада, Десислава Атанасова познава добре законите в здравната система, а и е консенсусна фигура, посочи шефът на „Св. Анна" д-р Димитър Димитров. Може би първото, с което трябва да се захване, е преразглеждане на бюджета за здраве, обясни той. Работили сме заедно, имахме близки идеи за развитието на спешната помощ и сега се надявам те да бъдат реализирани, заяви шефът на ВМА ген. Стоян Тонев. За година и няколко месеца могат да се направят много неща, така че не бива да има оправдание, че времето е малко, категоричен е д-р Стойчо Кацаров от Центъра за защита правата в здравеопазването. На първо място Атанасова трябва да премахне прогнозните бюджети на болниците и лимитите за направления, а след това да намери пари за поне две скринингови програми - за рак на гърдата и простатата, поясни д-р Кацаров.