20 януари 2009 г. Тема: строителство, строителен контрол, строителни материали, архитектура, имоти



страница9/11
Дата23.07.2016
Размер1.62 Mb.
#2781
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   11

20.01.2009 г., с. 2
Търсим партньори за бизнес в Барселона
Министърът на регионалното развитие и благоустройството Асен Гагаузов замина вчера на тридневно посещение в Барселона, Испания. Това съобщиха от министерството. Министър Гагаузов и председателят на Българската стопанска камара Божидар Данев са начело на наша бизнес делегация, която е поканена от Браншовата камара на строителните фирми и Сдружението на предприемачите на Каталуния. Пред испанските домакини министър Гагаузов ще представи възможностите за сътрудничество и инвестиции в България. По време на посещението си министър Гагаузов ще има работна среща с председателя на парламента на Каталуния.


20.01.2009 г., с. 2
Кърпят дупките по "Цар Борис III" от днес
Авариен ремонт на ключовия булевард "Цар Борис III" в участъка от Околовръстното до спирка "Шипка" започва от днес. Майсторите ще кърпят зейналите заради ниските температури дупки по източното платно на пътя. Поправката е разпоредена със заповед на кмета на София Бойко Борисов. "Ремонтът ще се извършва по технология със студен асфалт. Движението на автомобили в участъка няма да бъде спирано", обясниха от Столичната община. Оттам предупредиха шофьорите да карат със съобразена скорост по платното в ремонт. Днес започват аварийни ремонти и по други улици, по които се движи масовият градски транспорт. Причината за това са появилите се заради студовете пукнатини в асфалта.


20.01.2009 г., с. 5

9 купувачи и 1 нотариус призовани за следващото заседание
Софийски имоти” подарявали терени
Двама оценители блокираха началото на мегаделото

НАТАЛИЯ ФИНАШКОВА

Общинското дружество „Софийски имоти" е „подарявало" терени за милиони на свои бизнеспартньори. Цялата схема минавала съвсем легално като поредица от няколко сделки. Това научи „Монитор" от източници в съдебната палата.


Първоначално общинското дружество създавало дъщерна компания заедно с друга фирма. В новото дружество „Софийски имоти" апортирало апетитни имоти за милиони. Терените обаче се вписвали в капитала на дъщерната фирма на данъчна оценка, а не с реалната им пазарна стойност.
В същото време другият съдружник в новото дружество апортирал парични средства в пъти повече от стойността на имотите. Така съдружниците на „Софийски имоти" придобивали мажоритарен дял в дъщерното дружество. Парите, които трябвало да се апортират обаче не влизали в новата компания, а изплащането им оставало само на хартия, разкриха източници от разследващите.
След като няколко години дъщерната компания работела на загуба, „Софийски имоти" взело решение да продаде акциите си на съдружника. Ценните книжа се прехвърляли за жълти стотинки, а след това новият собственик продавал терените на пазарната им цена и прибирал милиони.
В същото време мегаделото "Софийски имоти" беше блокирано заради процесуални нарушения. На двама от общо 14-те подсъдими - Николай Даулов и Детелина Мильова, не са били връчени копия от обвинителния акт в законовия срок и затова Софийският градски съд отложи делото за 24 март.
Двама бивши изпълнителни директори на общинското дружество "Софийски имоти", членове на съвета на директорите и оценители са обвинени, че са нанесли щети на общината за над 2 млн. лв. Те са участвали в схема за продажба на общинска собственост на занижени цени. По същото време Столичния общински съвет налага меморандум върху сделките с имоти, който е пренебрегнат от шефовете на дружеството. Бившите членове на Съвета на директорите на дружеството ще отговарят и за безстопанственост.
След заседанието Тошко Добрев заяви, че обвинението по това дело е "голяма грешка" и общината не е претърпяла щети. Добрев обясни, че по една от сделките е бил подведен под отговорност за 2 лв. Прокурорът по делото Пламен Панайотов обаче отрече твърденията на Добрев.
За следващото заседание по делото са призовани 10 свидетели. Те ще бъдат разделени в 2 групи от по 5 души. Пред магистратите показания ще дадат 9 купувачи на общински имоти и един нотариус, който е подписал част от скандалните сделки.
Снимка на три колони - Делото срещу подсъдимите за далавери в "Софийски имоти" беше отложено вчера заради процесуални грешки.


20.01.2009 г., с. 5
Бившият шеф на Челопечене бил в депресия
Бившият шеф на поделението в Челопечене Мирослав Митов страда от смесено тревожно-депресивно състояние и се лекува в болница. Това стана ясно вчера по време на съдебно заседание във Военния съд. Митов е обвиняем по дело за злоупотреби в поделението.
Той обаче не се яви вчера в залата, а адвокатът му донесе бележка, че клиентът му се лекува от депресия. Затова магистратите отложиха делото за неопределено време. Прокуратурата обвинява началника на поделението в Челопечене за незаконно изсичане и продажба на дървесина. Митов е даден на съд за присвояване в големи размери на чужди вещи и превишаване на властта с цел имотна облага. Една от версиите за взривовете е именно умишлен пожар с цел прикриване на злоупотреби. Наказателният кодекс предвижда до 15 г. затвор за първото обвинение и до 5 г. за второто.
На първото заседание по делото съдът прие за съвместно разглеждане два граждански иска. Първият е от Министерството на отбраната за нанесени имуществени вреди на стойност 14 464 лв. Вторият иск е от кмета на район „Кремиковци" към Столичната община и е на стойност 27 099 лв.


20.01.2009 г., с. 9
5 млн. евро ще струва “Супер Бургас”
Мария АТАНАСОВА

Порт Бургас ще е важна част от транспортния възел.

Близо 5 млн. евро ще струва проектирането на зоната за обществен достъп на транспортния възел морска гара, жп гара и автогара, известен с името "Супер Бургас". Това съобщи вчера в морския град министърът на транспорта Петър Мутафчиев. Той пристигна в Бургас специално за второто съвещание на управителния съвет. В работната среща взеха участие бургаски депутати, кметът на града Димитър Николов и областният управител Любомир Пантелеев. Транспортният министър съобщи, че за реализирането на "Супер Бургас" ще се разчита основно на финансиране по оперативни програми на Европейския съюз.
Бъдещият транспортен възел ще бъде разположен върху площ от 550 декара. Зоната за обществен достъп на транспортния възел морска гара, жп гара и автогара Бургас бе обявена от правителството за обект с национално значение. Реализирането на проекта ще съдейства за увеличаване на броя, видовете и качеството на услугите, предлагани на гражданите и гостите на община Бургас - митнически, гранични, агентски, брокерски, куриерски, пощенски, финансови и културно-развлекателни дейности. Според предварителните разчети изграждането на проекта трябва да приключи през 2014 г.


20.01.2009 г., с. 10
Наши милионери се натискат за зелена карта
Само за един месец 30 български милионери са подали запитване за получаване на зелена карта. Големият интерес е резултат от факта, че българският офис на компанията за недвижими имоти CЕNTURY 21 представи програма за зелена карта чрез покупка на имот в САЩ.
На 15 септември 2008 г. Службата по имиграция в САЩ избра комплекса Лейк Буена Виста Ресорт и СПА за регионален център за издаване на ЕВ-5 (американски визи, чрез които се получава зелена карта).
Така се дава възможност на инвеститорите да кандидатстват за условен постоянен жителски статут.
Всеки пълнолетен българин, който има възможност да инвестира 1 млн. долара в някой от имотите, ще може да осигури на себе си и семейството постоянна US виза.
Един от факторите, който подтиква българските богаташи да прибегнат до закупуване на имот в САЩ, е че според проучванията инвестицията в момента е изключително изгодна заради ниските цени.
Друга причина е, че скоро не се очаква безвизов режим със САЩ.


20.01.2009 г., с. 15
Ролан Дюма, ексминистър на външните работи на Франция: ТРЯБВА ДА ПОБЕДИТЕ

КОРУПЦИЯТА
Вярвам, че новото поколение на България ще осъществи промените
КАТЯ ЛЮБОМИРОВА

- Г-н Дюма, изминаха 20 години от посещението ви с президента на Франция Франсоа Митеран в България. Сега присъствахте на възстановката на прочутата "закуска" с българските дисиденти, видяхте и изложбата, посветена на визитата. Какво ви припомниха те?


- Измина време и, естествено, сега сме по-малобройни оттогава. Но вълнението се породи по същия начин по време на закуската сега, както и тогава. Бих искал да наблегна на нещо, което ми се струва важно - работата, която е осъществена от посланика на Франция Етиен дьо Понсен за изложбата в резиденцията, която ще бъде отворена за публиката. Аз съм приятно учуден от загрижеността и старанието, с което е подготвена тя, от нейното качество. Не е лесно да се намерят толкова документи от онова време. Витрините с телеграми от епохата пък показват старанието, с което е подготвил посещението ни тогавашният френски посланик Бертран дьо Латайад. От показаните доклади се вижда загрижеността на комунистическата власт, вземала мерки, за да се минимизира колкото се може повече важността на това посещение. В същото време във фоайето на резиденцията може да се видят прожекции на записи от срещите, които показват много добре това, което вече е кипяло като настроение.
Мисля, че най-силният момент от визитата през 1989 г. бе обменът, който се извърши. И най-вече лекцията на президента Митеран и разговорите му със студентите в Софийския университет. Аз, който познавах много добре президента, намирам за изключително симптоматично, че накрая на срещата там, когато беше вече много уморен и ние му напомнихме, че го очакват и други събития, той се отклони от протокола и каза на студентите, които викаха и се вълнуваха в аулата, а някои и чукаха на вратата да бъдат пуснати: "Не, не, няма да си тръгвам, искам още малко да поседя с вас." Беше почувствал смисъла и значението на обмена, който ставаше, на спойката, която се получаваше между него и младежите. И вече 20 години, когато се сетя за това пътуване в България, у мен изникват спомените за обстоятелствата, при които се осъществи то, за милицията, която беше навсякъде по улиците, за това, че целият квартал около нас беше затворен, никаква публика, никаква общественост. Това са картини, които са градирани в моята памет и остават. И много се радвам, че съм тук сега. Споменах на посланика, че може да направи една книга, която да резюмира и събере всички елементи, които се намират тук в изложбата и да разкаже човешкия аспект на нещата - за шапката на Митеран, кроасаните и т.н.
- Как и защо екипът на Митеран от онова време реши да реализира тази трудна визита?
- Посещението ни тогава, трябва да кажа, беше плод на много дълго развитие. От октомври 1985 г., когато Горбачов се появи на политическата сцена в Москва и започна така наречената "перестройка", декларациите му показваха известна промяна в мисленето в съветския блок. Спомням си, че по време на разговорите ни с президента, имахме доста въпросителни. Какви ще бъдат последиците от тази политика за комунистическия свят. Изчаквахме да видим какво ще се случи, какво става. Можеше и нищо да не се случи. Но можеше да има някаква революция, която да постави в затруднение Горбачов. Така че наблюдавахме. Но вече знаехме, че нещата в СССР започват леко да поддават, че не са такива, каквито бяха. Някъде към 1988 г. аз написах в "Обсерватор" една статия, в която казах, че Франция ще започне да развива политика в Източна Европа. И така стана. Благодарение на посланик Латайад в София, установихме контакт с властите, останалото вие го знаете.
- Какво споделиха по време на днешната закуска тогавашните участници?
- Закуската тази сутрин беше доста странна. В началото дискусията беше по-резервирана, но след това малко по малко се размрази и стана доста по-задълбочена и жива. Ние съвсем деликатно и дискретно оставихме останали петима живи дисиденти да говорят. И стигнахме до следния извод: тогава тези хора, имали различни дейности в гражданското общество: писатели, художници, президентът Желев и др., са били обединени, защото политическата необходимост го е изисквала. Но тази сутрин президентът Желев ми каза, че след като един път свободата била постигната и промените настъпили, всеки се е върнал към своята дейност. Малко са се отдали на политическа кариера, в частност визирам президента Желев. Т. е. това са хора, които са си останали такива, каквито са си били. Най-вълнуващият момент в началото на закуската беше, когато Желев каза няколко благодарствени думи и предложи минута мълчание за тези, които вече не са сред нас.
- Какво мислите за съвременна България? Страна, която е член на ЕС и НАТО и за която в същото време на Запад се говори като за една от най-корумпираните, която отново е управлявана от бившите комунисти и която е напълно зависима от Русия?
- Това е по-скоро вътрешен проблем. Ако мога да упомена някои основни принципи. Корупцията е нещо, което трябва да се победи, да се превъзмогне. Появяването на политици, които идват от бивши касти, е една реалност, на която трябва за съжаление да се подчините. Но може би това идва поради факта, че бившата ръководна класа не е подготвила идването на нова такава. Това е характерно винаги, когато има смяна на режими. За жалост не е имало сериозна промяна в политически действащите лица, но аз констатирам, че все пак има ново поколение, което идва и което се афишира по някакъв начин. Проблемът е, че в себе си демокрацията носи своите трудности. Не трябва да се насилва една вече отворена врата. А да се има предвид, че след 50 години тоталитаризъм трябва да се променят страшно много неща. Аз обаче вярвам в България. Първо, защото идват нови слоеве и е достатъчно човек само да се разходи по улиците, за да разбере това. Има и хубави, и по-малко хубави неща. Но така или иначе новите сили са тук. Тези, които през 1989 г. са били в залата в Университета, у които имаше едно нахалство, едно неподчинение, тези 20-годишни тогава младежи и днес са в обществото. Сега има други 20-годишни. Това съществува в европейски контекст и е добър знак. Аз не съм обезпокоен. Вие сигурно имате основание за безпокойство, защото имате неколкогодишен опит.
- Има ли нещо, което ви изненада или очаквахте точно такова развитие за България?
- Очаквах го. Когато дойдох преди 20 години, разбрах, че тук има потенциал, който вече се афишира. Сега нещата, разбира се, са малко по-различни. Има конкуренция, но има също и европейски контекст. Намирам обаче, че това е нещо добро. Вчера ние се разходихме из София и беше много хубаво. Намирам, че българските власти се грижат и работят върху миналото. Например реставрират се стари църкви. Бояна е едно прекрасно място, едно бижу. Работи се върху миналото, но в същото време се строят и нови сгради. Това е едно добро равновесие.
- Вие имате едно либийско продължение след визитата тогава. Митеран ви е изпратил при полковник Кадафи. През 2007 г. вие отново бяхте при него, когато се решаваше проблемът с българските медици в Либия. Какво не знаем за това?
- Това, което мога да ви кажа, е, че разговарях няколко пъти с полковник Кадафи по този проблем. От 80-те години бях в един тип нови отношения с него. И по тази причина той беше доста свободен в разговорите си с мен по-късно. Аз му поставих въпроса за българските медици, казвайки му, че това е абсолютна неправда, че Франция ще оцени много високо освобождаването на невинните медицински сестри. Естествено, той хвалеше своя режим, за него това не беше неправда. Той ми отговори, че тази история поставя сериозни политически и социални проблеми в Либия, защото медицинското заведение, в което се е случило заразяването със СПИН, е в една много неспокойна провинция и че ще вземе мерки. Аз, разбира се, нямах власт да интервенирам директно, но според него проблемът идваше от вътрешната обстановка в Либия. В крайна сметка му беше платено пътуването до Франция. Той създаде много проблеми на френските власти. Последния ден от посещението си, на последната среща, която направи с френски ръководители и икономисти, той ме помоли да председателствам заседанието. Аз приех. И сега имаме коректни отношения.
- Президентът Желю Желев сподели, че френската делегация тогава е била впечатлена от хубавия френски език на българите. Повлия ли това за приемането на България във франкофонската общност.
- Да. Абсолютно вярно е, че бяхме впечатлени. Визитата ни тогава имаше няколко силни точки, които се виждат и в снимките на изложбата. Една от тях е посещението ни във Девета френска гимназия в София. За мой голям срам открих какво значи познаване на френския език от учениците. Имахме и среща в БАН - всички участници и там говореха безупречно френски, в Университета също. Митеран и аз изразихме нашето учудване от това, тъй като дълго време не бяхме имали контакти с България. И в този момент Митеран ни подсказа, че трябва да се проучи възможността за приемането на България във франкофонията. Така и стана. Ние предложихме влизането на България в тази общност, което се случи малко след това. И много се радваме за това нещо. Защото аз можах да констатирам, че независимо от силното разпространение на английския в света, френският също се разпространява във вашата страна.
(В интервюто са използвани и въпроси на други медии)
Визитка

Роден на 23 август 1922 г. в Лимож, Франция


Завършва право в Лион, адвокат и дипломат
Член на Френската социалистическа партия
През 1983 г. е специален пратеник на президента при полковник Кадафи
Министър по европейските въпроси през 1984 г.
Министър на външните работи от 1984 до 1986 г. и по-късно от 1988 до 1993 г.
Бил е председател на Конституционния съвет


20.01.2009 г., с. 16-17
Общо 101 сгради в дунавската столица се клатят яко
КЪЩА НА ДУХОВЕТЕ стряска русенци
Архитектурни шедьоври се превръщат в свърталища на кучета
ЖАНЕТА ЙОРДАНОВА

„Къщата на духовете" са нарекли русенци рушаща се сграда в идеалния център на града и се молят да са далеч от нея в мига, в който тя изцяло ще се срути. Макар да е с прекрасна архитектура и строена по европейски образец, носещите елементи на сградата са прогнили и ден след ден от старинната постройка падат орнаменти и се рушат цели стени. Дворът се е превърнал в едно голямо сметище, а десетина улични псета са се настанили сред паянтовите дувари и се радват на истинско кучешко щастие.


В продължение на години не можем да спим нощем от лаенето им. Някакъв човек ги храни и те се чувстват като у дома си. За нас остава единствено страшната воня, която се носи от сградата, и страхът да не падне някоя стена върху главите ни, оплакаха се пред „Монитор" живеещи наблизо хора.
Георги Гинчев е пазач в новопостроената в съседство кооперация и всеки ден наблюдава свличането на старата сграда. „Не трябва да се чака нито секунда повече, докато не е пострадал човек. Не искам да си помисля пък какво ще се случи и при най-лекото земетресение. Когато загинаха онези две невинни момичета в София, се вдигна голяма гюрултия за паянтовите постройки и после пак всичко се забрави", тревожи се възрастният човек.
Къщата на ъгъла на улиците „Генерал Паренсов" и „Дойран" е частна собственост и петимата наследници, някои от които живеят в чужбина, с години не могат да си я поделят. В същото време те не полагат никакви грижи за нея, нито пък имат намерение да я продават. Сградата е паметник на културата и за нея не може да се вземе решение по бързата процедура. Общината в Русе с години се мъчи да разреши проблема, без да заобикаля закона. През това време имотът безвъзвратно се разруши и за реставрация на уникалната постройка не може и дума да става. В края на юни миналата година след проливни дъждове се срути покривната конструкция и по чудо нямаше пострадали хора. Тогава къщата бе заградена с предпазни огради, което съвсем не означава, че е станала по-малко опасна. Заместник-кметът по строителството инж. Дончо Добрев със съжаление казва, че дългогодишните разговори с петимата собственици не са дали никакъв резултат. Тъй като сградата има архитектурна стойност, е назначена специална комисия от експерти за огледа й. Те са дали становище, че къщата не може да се възстанови поради непоправимите щети, нанесени от времето. Препоръчано е опасната сграда да се разруши изцяло, като преди това се заснемат фасадните елементи.
Снимка на две колони - Тази сграда на централната улица „Александровска" е опасна за хилядите хора, които всеки ден минават покрай нея.


20.01.2009 г., с. 16
Постройките се държат на магия
Общо 101 сгради в дунавската столица се клатят яко и застрашават живота на минувачите. Най-опасни са тези, които се намират в централната градска част и покрай тях всекидневно минават хиляди хора.
На магия се държи сградата на бившата полиция на главната улица „Александровска" и е цяло чудо, че все още никой не е пострадал. Постройката има историческа стойност, тъй като в нея преди повече от 100 години се е помещавало първото застрахователно дружество у нас, наречено „България". По времето на социализма там се настанява градското управление на милицията, което не полага особени грижи за поддържането є. В сградата са извършвани всякакви преустройства, довели до необратимото є увреждане.
В началото на 90-те години полицията се изнася и тогава започват съдебни дела за собствеността, което отново връзва ръцете на местната община. С риск да превиши правата си, наскоро кметът на Русе Божидар Йотов се закани да демонтира кулата на опасната сграда. Тя се държи на четири прогнили дървени греди и не е ясно как все още не се е сгромолясала на главната улица. И докато се уреждат въпросите около собствеността, общината не може да направи нищо друго освен да опакова опасната постройка в предпазна мрежа. Което пък няма да ни издигне особено в очите на хилядите туристи, дошли в града именно да разгледат бисерите на русенската архитектурна огърлица.
Снимка на две колони - Кметът Божидар Йотов се закани на собствена отговорност да демонтира паянтовата кула.


20.01.2009 г., с. 16
Има и добри решения
Неуредени въпроси около собствеността превръщат и други архитектурни шедьоври в центъра на Русе в потенциални убийци. Така е и със сградата на бившия Пионерски дом, който от години се руши и се обитава единствено от духове. Все пак за някои постройки с голяма архитектурна стойност е намерено добро решение.
Преди две години собствениците на „Приста ойл" - братя Бобокови, спечелиха търг за покупката на над 100-годишната сграда в центъра на Русе „Сиропиталището на пастор Вангеман", по-известна като Музикалната гимназия. Петролните босове купиха превърналата се в руина и строена през 1901 г. сграда за сумата от 450 хиляди лева.
Те поеха ангажимента за цялостната є реставрация и след година и половина там ще се помещава първият частен музей, който ще бъде и единственият нумизматичен музей в България.
Но подобна щастлива съдба имат не всички архитектурни шедьоври в дунавската столица. А на русенци не им остава нищо друго освен да се молят да са далеч от мястото, когато сградите убийци ще се срутят. Или казано с други думи - да разчитат единствено на случайността.
Снимка на две колони - Бившият Пионерски дом също е частна собственост и е оставен да се руши на воля.




Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   11




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница