Тарашиха офиси на Огнян Донев

Според търговските регистри Огнян Донев е записан като собственик и управляващ на "Елфарма". "Телсо" пък е собственост на офшорна компания и включва в ръководството си представители от управителните органи на "Софарма имоти" и "Фармалогистика". Двете фирми от своя страна също са притежание на "Софарма".

Обиските от страна на органите на реда са заради сигнала срещу Донев и неговия съратник Любомир Павлов за пране на прани от началото на 2011 г. при покупката на всекидневниците „Труд” и „24 часа”. Сигналът е подаден от бившите му съдружници в медийната група, закупила вестниците - Христо Грозев и Карл Хабсбург. Само преди месец срещу Огнян Донев и Любомир Павлов бяха повдигнати четири обвинения за пране на пари.

Павлов трябва да отговаря за документна измама, фалшифициране на документи и пране на пари, а Донев само за пране на пари. На двамата бяха определени гаранции от по 50 000 лева. Ден по-късно бяха запорирани и дяловете на двамата в издателството, като започна и описване на активите им.

- Може би да започнем с вашата теория за резилиентността. Доколко работи тя в свят, потопен в хаос и криза? Смятате ли, че тя ни подсказва как да преодолеем травмата от шока, как да намалим щетите?

- По какъв начин тогава сме „резилиентни” в кризата?

- Дефиницията за „резилиентност” е, че след момент на психическа агония, приемаме друго поведение. Какви са условията, които ни позволяват да придобием друго поведение? Говорим за кризата, а тя е хаос, травматизъм, шок - нищо вече не може да бъде, както преди. Ако се опитаме да живеем, както преди, изпадаме в хаос и се стига до смърт. Нещо, което, впрочем, се опитват да направят големите банки – да управляват фондовете си, както преди, което неминуемо води пак до криза. Ако искаме да излезем от кризата, да бъдем „резилиентни”, трябва да намерим условията за ново развитие. Замислете се – непризнаването на другостта води до криза, потъпкването на жената – също. Необходимо е и потискане на физическото насилие. Тялото днес няма същите задачи; благодарение на техническите средства, то вече няма същото значение, както преди. Така че резилиентността в кризата предполага да открием условията за реорганизация на нашия съвместен живот.

- А какво да правим с миналото си, то не води ли до криза? Вече две десетилетия в България продължава дебатът за комунистическото минало – за жертвите и палачите, за досиетата на тайните служби, за това кой е виновен и какво точно се е случило. Как да живеем миналото си, щом отварянето на всяка нова страница от архивите го прави все по-болезнено?

- Когато си бил жертва, можеш да направиш „кариера на жертва”. Властите ви отпускат малка пенсия и ви казват: платихме ти, мълчи си.Друга възможност е хората да търсят отмъщение: комунизмът ни причини страдания, ще си отмъстим, като си разчистим сметките. Това е друг начин да останеш пленник на миналото. Има, обаче, и още една възможност: да се опиташ да разбереш какво се е случило, да помогнеш на жертвите (но не за да правят „кариера на жертви), а за да създават свое настояще. Разбираме какво се е случило, защо са били жертви и се търсят начините как да станат част от една нова България. Така всеки от тях ще бъде платен по достойнство, а не според „кариерата на жертва”. Какво, обаче, се случи във Франция след Втората световна война или след войната в Алжир? Или в пък САЩ след войната във Виетнам? Оказа се, че след войната във Виетнам има много повече жертви на самоубийства, отколкото са били жертвите в самата война. Когато една армия се върне у дома, оказва се, че мирът е даже по-опасен, отколкото войната. Ала откакто властите в САЩ започнаха да оказват подкрепа на тези хора и на семействата им, за да се справят с преживения шок, инцидентите сред ветераните рязко намаляха. Същото беше и във Франция с войниците, завърнали се от Алжир: много травми, шок, самоубийства. Не е така сега, когато специално се работи с войниците, завърнали се от Афганистан. Не може да се каже, че те са добре, но има по-малко инциденти, отколкото преди.

- Бихте ли споделили вашия личен опит от травмата през Втората световна война. Историята ви е известна във Франция, но не и в България. Какво вижда Борис Сирюлник, вглеждайки се в миналото? Какво остава от малкото момче, което се крие от преследванията на нацистите?

- Създадох теорията за резилиентността заради опита си от Втората световна война. Самият аз се сблъсках с всички тези проблеми. Баща ми беше украинец, а майка ми – полякиня, като и двамата бяха евреи. Цялото ми семейство загина по време на войната. Самият аз на шест години и половина бях заловен и обречен на смърт. Успях да избягам и най-ненадейно намерих подкрепа. Приюти ме едно католическо семейство - от хората, които евреите наричат „праведници”. Но краят на войната съвсем не означаваше за мен край на проблемите. Когато войната свърши, нямах вече семейство. Никога не бях ходил на училище. Вероятно доста закъснявах в интелектуалното си развитие. Нямах добър старт в личностен план. Но съумях да намаля щетите с помощта на моето въображение и благодарение на редица срещи. За мен по време на войната се грижеха няколко жени, а след нея грижата по обучението ми пое една комунистическа институция, която на 16-годишна възраст ме изпрати на Фестивала на младежта в Румъния. При завръщането си аз, обаче, зададох на моите приятели комунисти следния въпрос: „Това, което видях в Румъния, съвсем на отговаря на красивото бъдеще, което ми начертахте. Каква е причината?”. Не бях агресивен, исках само да получа обяснение. Но комунистическият лидер ми заяви: „Щом не си съгласен с нас, можеш да си тръгнеш.” И аз си тръгнах. Така че политическата ми кариера започна на тринадесет и приключи на шестнадесет години. Все пак, научих много неща. Но беше болезнено, защото изведнъж изгубих всичките си приятели. Загубих конформизма, но се лиших от сигурността. Не познавам ситуацията в България, но предполагам, че все още има хора, които съжаляват за комунизма като прекрасна утопия. Това е тоталитарна утопия, но на тях им става добре от факта, че вярват в нея. А реалността е другаде. Ала хората обичат да вярват в утопии и ако им отворите очите, те ще ви възненавидят. Моите очи се отвориха на шестнадесет години след този фестивал в Румъния. Бях смаян: видях да се извършват множество арести призори; запознах се с хора, които не смееха да говорят. Разбрах, че децата на буржоазни родители нямат право да ходят на училище. Този комунистически опит ме научи на много неща. Първо, че човек не може да живее само с бляновете си. Но че не може да живее и само консуматорски, както предлага американската мечта. Трябва да се консумира и мечтае умерено, да имаш реални проекти. А и да мечтаеш, не означава задължително да живееш в утопия. Аз мечтаех да стана университетски преподавател, да пътувам по света и това се сбъдна. Но това бяха мечти, не утопия. И никого не съм убивал заради моите мечти. Докато тоталитарната утопия унищожава несъгласните с нея.

- Вярно ли е, че докато сте преследван през войната, често сте си повтаряли заръката, дадена на Лот в Библията: „Спасявай душата си; не поглеждай назад и нийде не спирай…”(Бит. 19:17)?

- Така се случи с мен. А и краят на войната във Франция не беше край на проблемите. Антисемитизмът продължи да съществува, дори се прехвърли сред комунистите. Питах се накъде отивам и изживях силна депресия. Другата възможност беше да постъпя като Лот: „да не поглеждам назад”. Разглеждах илюстрациите, които Гюстав Доре прави на Библията – все пак, живеех сред християни, едно католическо семейство ме спаси и продължи да се грижи за мен и след войната. Навсякъде около мен имаше библии, така че веднъж, разгръщайки Писанието, попаднах на илюстрацията за Лот – Содом и Гомор са в пламъци, Лот върви, без да се обръща, но жена му се обръща и се превръща в стълп от сол. И аз си казах – тази сол е солта на сълзите, ето какво се случва, когато гледаш назад. Умираш, не можеш повече да живееш. Трябва да се върви напред, напред, напред… Този адаптивен механизъм ми позволи бързо да се науча да чета и пиша, да тръгна на училище, да получа висше образование, да огранича нанесените ми щети. В психологията това се нарича „отричане на реалността” с оглед спасяване на собствената личност. Не исках да знам откъде идвам, не исках повече да мисля за това, което ми се е случило. Ставаше дума за ампутация на историята, на представата за собствения ми „аз”. Така се спасих, заплащайки много висока цена.

- Оцелели сте чрез „скриване на собствената си участ”. Днешното общество, обаче, постъпва другояче – то търси прозрачност на всяка цена. Не смятате ли, че и днес има неща, които е по-добре да останат в сянка, защото и реалността има своята „прокълната страна”, както пише Батай?

- Обществата, които се стремят към пълна прозрачност, са тоталитарните общества – нацизмът, комунизмът, тоталитарните утопии като цяло. Искаме да знаем всичко за вас, вашият съсед ще донася. Това са тоталитарните общества, описани от Оруел: искам да знам всичко за вас, вие ми принадлежите и трябва да бъдете такива, каквито аз искам. Прозрачните общества са обезпокояващи общества. В тях не се зачита Другият. Идеята е, че вие трябва да бъдете като мен, такъв, какъвто го изисква вождът. В какъв смисъл е допустима прозрачността в обществото? Смятам, че паметта е изградена така, че винаги да има зони на мрак. Има моменти на яснота – спомням си как ходех на училище, спомням си първата си любов, професорите в университета, спомням си за несправедливото преследване, но къде е останалото? Не си го спомням. Няма нищо. И около него витае мрак. Което е добре, защото така има въображение и творчество. Ако всичко беше безвъпросно ясно, щяхме да сме подчинени на някаква обща воля тук, на земята. За щастие, паметта ни е изградена така, че има зони на мрак. В това е човешката свобода.

Разговаря Тони Николов


Терористът се хвърлил върху пътниците

Екскурзоводката: Изведнъж стана топло и не виждах нищо
Ивелина Драгнева

Мария Атанасова

„Някакъв мъж дойде от нищото. Бях до автобуса, карах пътниците да си изгасят цигарите, за да потегляме към Слънчев бряг, и той изведнъж скочи върху нас. Стана топло, не виждах нищо. После не помня”. С тези думи, крещейки от болка и ужас, 52-годишната екскурзоводка Дана опитва да обясни какво є се е случило на един от спасителите си. Терористът използвал момента, в който чужденците на групичка си слагали багажа в рейса, пробил си път и сложил бомбата в багажното отделение.

Когато се опомнила, екскурзоводката била в локва кръв на летище Сарафово в Бургас, когато няколко души є се притичват на помощ. Тя е един от 32-мата пострадали при атентата над наш автобус, пълен с израелски туристи. При жестокото нападение загинаха седем души, сред тях е и шофьорът на рейса – 36-годишният българин Мустафа Кьосев.

В момента Дана е настанена в болницата в Бургас с нарушен слух и ТРАВМИ ПО ЦЯЛОТО ТЯЛО но без опасност за живота. Няма как да се срещнем с нея, защото е заключена в здравното заведение и не се допуска никой до нея.

Екип на „Монитор” успя да се срещне с мъжа, който качва Дана в първата линейка, дошла на летището към 17,30 часа в сряда. Сергей Елфимов е управител на транспортната фирма „Старбус”, която в този ден е ангажирана да извози над 40 израелски туристи от бургаското летище до хотел в курортния комплекс Слънчев бряг. „Веднага след експлозията всъщност се чуха два взрива, разбрах какво става и хукнах да помагам. Навсякъде имаше кръв. Десетки хора тичаха около мен, не спираха да пищят. Накрая видях обгорелия рейс, вече изгасен, и се втурнах натам. На метри от него видях екскурзоводката Дана, едва дишаща на земята, а ОКОЛО НЕЯ САМО ТРУПОВЕ

спомня си с насълзени очи Елфимов. Мъжът понася на ръце жената, чиято работа е била да настани чужденците в рейса, а след това и да ги разведе из Слънчев бряг. Пита я какво точно се е случило. Дана обаче едва го чува заради жестокия взрив. Щом повтаря питането си, жената започва да пищи от ужас. Крие лицето си с ръце, а от очите є се стичат сълзи. „Камикадзе беше, не знам откъде дойде, от нищото. Има ли живи? Има ли живи?”, ридае Дана, след което я качват на носилка и я откарват в бургаската болница. След нея идват още близо 30 линейки с ранени. Сред пострадалите има две бременни жени. Няма опасност за живота им. Към 3 часа сутринта в четвъртък срещаме едната от тях по коридора в болницата. Трима лекари є помагат да ходи. Има превръзки по цялото тяло. Дрехите й са почернели от кръв

Питаме я как се чувства и дали може да ни разкаже какво точно се е случило на летището, но тя сякаш не ни чува. „Оставете ги, в шок са, някои от ранените дори не могат да си спомнят къде са”, обясняват от персонала на здравното заведение. Минути по-късно на изхода на болницата не спира да крещи млад израелец. „Къде е жена ми, пуснете ме при нея”, повтаря притесненият Исак на развален английски. Оказва се, че двамата с любимата му са отивали на почивка в Слънчев бряг, за да играят в казино, когато стават жертви на атентата. Вместо да му обяснят какво е станало с жена му, лекарите молят чужденецът да се успокои. Дори опитват да го изгонят от здравното заведение. „Съпругата му е починала на място при експлозиите. Крият от него, защото виждат, че е в шок и може да направи някоя глупост, ако му съобщят”, шепнешком казва пред „Монитор” д-р Иванов, който е дошъл да помага на пострадалите от Карнобат.


Еврейски граждани със задължителни застраховки срещу тероризъм
Израел прибра ранените от бомбата

Жертвите са седем, само един е българин
Силвия Николова

Тримата ранени с опасност за живота след взрива на летището в Сарафово вчера бяха транспортирани със специален военномедицински самолет на израелската бойна авиация. Преди това те бяха докарани в 2,40 ч през нощта в София, като двама лежаха в „Пирогов”, а един във Военномедицинска академия. Това съобщи шефът на ВМА ген. Стоян Тонев. Още вчера по обяд по-леко пострадалите бяха бяха върнати в родината си с друг военен самолет. По нареждане на премиера Борисов правителственият „Фалкон” кацна на летище „Бен Гурион” с еврейските летовници, които пожелаха да се приберат у дома.

Засилена охрана беше поставена в двете болници видя репортер на „Монитор”. С военния ескорт пристигнаха главният лекар на Израел Ицик Райс с екип от двама коремни хирурзи и двама анестезиолози.

Генерал-майор Ицик Райс похвали работата на българските медици. „Състоянието на ранените израелци е по-добро, отколкото очаквахме“, заяви генерал-майор Ицик Райс на летище „Бен Гурион“ след пристигането на първия самолет с ранени при атентата, предаде информационното издание IzRus.

Преди ранените да бъдат качени в самолета, условията за превозването им огледа полк. Доц. Николай Младенов, шеф на реанимацията във ВМА. Заради изискванията на израелските служби за сигурност български лекари не бяха допуснати да пътуват с пациентите си. До летище Враждебна тежкоранените бяха строго охранявани от коли на Военна полиция.

Всеки израелски гражданин има задължителна застраховка срещу терористично нападение, отбеляза вчера шефът на ВМА ген. Стоян Тонев, след като военният ескорт потегли.

Единият от ранените е мъж на 40 години. Той е с 55% изгаряния и е със счупен таз и подбедреница, едното му око е тпострадало. Травмите му са от осколки, направена е първоначална обработка на раните му, състоянието му е стабилизирано, каза министър Атанасова.

23-годишна жена пък е в централната реанимация на „Пирогов”. Тя е с тежка черепно-мозъчна травма, оток на мозъка и тежки наранявания по лицето. Пострадалата Ж. К. е в кома.

В Клиниката по реанимация и интензивно лечение на Военномедицинска академия е настанена 26-годишна израелска гражданка. Тя е с

разкъсан черен дроб и диафрагма

и множество рани по цялото тялото. Жертвите от взрива на бургаското летище категорично са 7, заяви министърът на здравеопазването Десислава Атанасова. Така тя опроверга непотвърдената информация от вчера рано сутринта, че те са 8. Една от жертвите е български гражданин – шофьорът на автобуса. Загинал е и атентаторът камикадзе, обясни министър Атанасова. Състоянието на двете бременни, които са в петия месец, е добро, имат само счупвания на крайниците, каза още министър Десислава Атанасова.


Психолози при свидетелите
Психолози ще бъдат изпратени да работят със свидетелите на взрива на летището в Бургас, съобщи здравният министър Десислава Атанасова. Предвижда се специалисти да помагат и на персонала на летището, както и на близките на загиналите български граждани. Особено важно е такава подкрепа да бъде оказана на хората максимум до едно денонощие след преживяното, тъй като първите 24 часа са особено критични и ако се пренебрегнат, впоследствие те могат да развият натрапчиво безпокойство и да изпаднат в шок, обясни Десислава Георгиева, зам.-председател на Дружеството на психолозите.


Разследване на TV7

Откриха €200 000 в сейфове на Диляна Грозданова

Проверяващите открили и важни документи скътани в трезорите
Прокуратурата откри 200 000 евро в два сейфа на съпругата на скандалния бизнесмен Любомир Павлов – Диляна Грозданова, разкри TV7. Освен парите в тях е имало и важни документи за нейно акционерно участие във фирми.

Сейфовете са се намирали в Общинска банка. До тях прокурорите достигнали, докато разследвали Павлов и авера му Огнян Донев. Двамата бяха обвинени преди повече от месец за пране на пари а Павлов и за документна измама и използване на документи с невярно съдържание. Отделно по сигнал на австрийските си съдружници от „БГ приватинвест” Донев и Павлов са разследвани и за пране на капитали с неясен произход чрез сделката за „24 часа” и „Труд”, чиито съиздатели са.

Престъплението, чрез което са изпрали парите двамата ортаци, се състои в издаването на 4 документа с невярно съдържание от Любомир Павлов, заяви тогава говорителят на Софийската градска прокуратура Румяна Арнаудова. По думите й “Павлов е дал възможност на Донев да получи частно движимо имущество в размер на 43% от акциите на медийната група, която издава “Труд” и “24 часа”. Впоследствие 40 от общо 83% дялове са били върнати на Любомир Павлов обратно

Именно това представлява въпросното пране на пари, обясни прокурорката и допълни, че сделката е била осъществена с имущество, което е придобито чрез тежко умишлено престъпление.

Във Франция пък Любомир Павлов-Пъпката е проверяван и за пране на пари чрез сделки с имоти. Както вече „Монитор” писа, само за три години той се е снабдил с 4 имота на Френската Ривиера на обща стойност близо 55 млн. евро, или 110 млн. лева.

Междувременно стана ясно, че предстоят и обиски в офисите на две компании

свързани с Огнян Донев - „Елфарма” и „Телсо”. Те отново са във връзка с делото за пране на пари, потвърдиха неофициално от държавното обвинение. Според Търговския регистър както „Елфарма”, така и „Телсо” са сред основните акционери в „Софарма”. Управител и член на борда на директорите на „Елфарма” е самият Донев. Единият от собствениците на „Телсо” пък е друг акционер в „Софарма” - „Телекомплект”. Другият съсобственик на дружеството е фирма, регистрирана в Делауер, САЩ - „Текста корп”.