Принцип на предоставена компетентност

Принципът на предоставена компетентност е закрепен в чл. 1, ал. 1 и доразвит в чл. 5, § 1 и 2 и в чл. 4, § 1 на ДЕС и препотвърден в чл. 7 на ДФЕС.

Според чл. 1, ал. 1 ЕС има власт (предоставена му от държавите) да създава правила за поведение (да приема управленски решения вместо държавите).

Според чл. 5, § 1 ЕС може да прави това само в определени „граници” (сфери).

Според чл. 5, § 2 тези сфери („граници”) са определени изрично и изчерпателно с УД¹¹⁶ (с резервата за допълнителната компетентност /”клауза за гъвкавост”/ по чл. 352 на ДФЕС, стар чл. 308 ДЕО – когато целите изискват, по изключение Съветът може с единодушие да приема мерки, за които ЕС не е изрично овластен!).

Според чл. 4, § 1 ЕС не може да прави нищо, за което не е овластен изрично (или „по подразбиране – чл. 352 на ДФЕС) – и всички материи, в които не е овластен да действа, са материи, в които могат да действат само ДЧ (и дори да е необходимо, полезно, важно, ЕС не може да предприема никакви мерки, докато ДЧ не го овластят – типичен, макар и особен, пример е материята на правата на човека, в които според СЕО ЕО/ЕС не можеше да действа¹¹⁷, преди да бъде овластен от ДЧ чрез ДЛ с новата редакция на чл. 6 на ДЕС). Областите, в които ЕС няма никаква предоставена компетентност са области на запазени компетенции на държавите¹¹⁸ (или „изцяло вътрешни ситуации”¹¹⁹).

Всъщност, за да се презастраховат, ДЧ закрепват един и същи принцип в четири отделни разпоредби: в чл. 1, ал. 1, чл. 4, § 1 и чл. 5, § 1 и 2 ДЕС (и по същество повтарят/потвърждават уредбата още веднъж в Декларация № 18 относно разграничението на областите на компетентност и в Декларация № 24 относно правосубектността на ЕС).

5. 
   Принцип на целесъобразност.
   

6. 
   Принцип на пропорционалност.
   

Този принцип също се прилага спрямо всички политики и е напълно независим от принципа на субсидиарност (въпреки, че Протокол № 2 ги урежда заедно!).

Тези три принципа се прилагат по отношение на всички видове предоставена компетентност.

7. 
   Принцип на субсидиарност (чл. 5, § 3 на ДЕС).
   

За по-голяма яснота може да се приеме, че принципът на субсидиарност урежда действие (намеса) на ЕС в областите на предоставена компетентност (извън изключителните и тази по ОПВРС) при кумулативното действие на 2 предпоставки и 2 условия:

• 
  Предпоставка 1: целите на ЕС да изискват нещо да бъде направено (да се приеме конкретна мярка, необходимо е…);
  
• 
  Предпоставка 2: ЕС да има предоставена компетентност в материята (ЕС да може…);
  
• 
  Условие 1: ДЧ да не могат да се справят достатъчно добре сами (в мотивите на акта на ЕС това трябва да е доказано – най-често защото е необходима единна уредба, която 28 отделни държави поотделно не могат да създадат, нали именно затова беше необходим интеграционният механизъм);
  
• 
  Условие 2: ЕС да може да се справи по-добре – но само заради:
  

• 
  обхвата на съюзното действие (единна съюзна мярка, която замества или хармонизира 28 национални мерки);
  
• 
  и неговия ефект (поне е съюзна, мярката е задължителна за всички), не по други причини.
  

Разгледаните тук принципи обвързват всички институции и органи на ЕС. Когато действат (упражняват предоставена на ЕС компетентност), те действат само в рамките и при условията, наложени от тези четири принципа.

Всеки техен акт (независимо от йерархичното му място в правната система на Съюза, т. е. от ранга му), който не е съобразен с който и да е от тези принципи, подлежи на отмяна от СЕС, при надлежно сезиране.

Принципите на предоставена компетентност, целесъобразност и пропорционалност се отнасят за (предопределят) всяко действие (всеки акт) на ЕС и се прилагат по отношение на всички видове и области на компетентност.

Принципите на субсидиарност и пропорционалност са доуредени след ДЛ в Протокол № 2 към ДЕС и ДФЕС.

Най-съществената новост, предвидена в този протокол, е свързана със закрепването на предварителен политически контрол. ЕК е длъжна да изпраща всеки свой проект за акт в материя, извън изключителната компетентност на ЕС, на националните парламенти, които могат да се произнасят относно спазването на принципите на пропорционалност и субсидиарност (което косвено дава възможност за контрол по спазването и на другите два принципа).

9. 
   Други принципи.
   

• 
  Категорично и постоянно налаганото в практиката на СЕО/СЕС изискване за (принцип на) еднообразното и правилно прилагане на съюзното право¹²¹;
  
• 
  Принцип на солидарност между ДЧ – „един от фундаментите на Общността“, респ. Съюза¹²²;
  
• 
  Принцип на институционното¹²³ равновесие¹²⁴;
  
• 
  Правото на едно частно лице да се позове срещу една ДЧ на принципа на доверие в законодателството¹²⁵;
  
• 
  Право на защита пред националните съдилища на правата, които частните лица черпят от съюзните правни норми¹²⁶;
  
• 
  Зачитане на правото на защита и на служебна тайна в материята на правото на конкуренцията¹²⁷;
  
• 
  Задължението за обезщетяване на вредите, причинени на частните лица от нарушаване от ДЧ на съюзна правна норма¹²⁸;
  
• 
  Принцип на общностните преференции (определен за един от принципите на Договора, който може да намери приложение не само в чл. 50 на ДФЕС (стар чл. 44 на ДЕО)¹²⁹;
  
• 
  Принцип на свободно движение на стоки¹³⁰ и фундаменталните понятия (с ранг на принципи!) за „общ пазар“, „единство на пазара“, „единен пазар“¹³¹;
  
• 
  Принцип на свободно движение на лица¹³², на капитали и на услуги¹³³;
  
• 
  Принцип на свободната конкуренция¹³⁴;
  
• 
  Принцип на равенство и недискриминация¹³⁵, вкл. забрана за дискриминация, основаваща се на пол¹³⁶ или на националност¹³⁷. СЕО обаче отказва да признае съществуването на принципа на забрана на обратната дискриминация¹³⁸.
  
• 
  Можем да споменем принципите на непосредствена приложимост, директен ефект и примат¹³⁹ – смятам за единствено уместно обаче те да бъдат разглеждани като принципи „на прилагането“ на съюзното право.
  

9. 
   Самостоятелния съюзен правопорядък отвъд идеята за суверенитета.
   

Като самостоятелен правопорядък Правото на ЕС разполага с обособени собствени източници: сложна система от актове и неписани принципи и норми, – които не са източници на международното право, а са съществен атрибут на уникалния интеграционен правопорядък. Този правопорядък представлява „система от правни норми, обвързващи както държавите-членки, така и техните граждани“¹⁴⁵. Тези норми стават действащо право в държавите-членки и по отношение на техните граждани, без да са необходими каквито и да било национални мерки, които да го допускат, опосредяват или обуславят: „съюзните норми проникват в правния ред на държавите-членки без необходимост от никакви национални мерки“¹⁴⁶.

Може да се обобщи, че за националния юрист е от ключова важност да разбира добре всички тези основни особености на съюзния правен ред. В своята цялостна дейност той трябва да се води от разбирането, че:

• 
  ЕС не е международна организация, а Правото на ЕС не е международно право;
  
• 
  ЕС не е федерация и правото му принципно се отличава от правото на ДЧ;
  
• 
  Правото на ЕС е самостоятелен правопорядък, който не действа по силата на и не се подчинява на чл. 5, ал. 4 на Конституцията на Република България;
  
• 
  То е наднационален правопорядък, който се ползва с примат над всички вътрешни (национални и международни) правни норми¹⁴⁷;
  
• 
  То се прилага във всички ДЧ непосредствено, именно като съюзно право, без да става част от вътрешното право;
  
• 
  И се прилага единствено и само въз основа на собствените му принципи на прилагане (изведени в практиката на СЕС и потвърдени категорично от ДЧ чрез Декларацията към ДЛ……..);
  
• 
  Правото на ЕС се прилага пряко в областите, които урежда, но може да има косвена приложимост (въздействие) във всички други области на правна уредба (дори извън формалния обхват на предоставените компетенции на ЕС!¹⁴⁸);
  
• 
  Субекти на правото на ЕС са всички субекти на правото на всички ДЧ.
  

Европейският съюз трябва да се възприема и разбира само като уникална конструкция. Наричаме я наднационална, на други езици по-точно „над-държавна” (supra étatique). Той е принципно различен от международните организации – осъществява мащабни властови правомощия и е преди всичко управленска структура. Но не е държава – а се състои от суверенни държави и се основава на тях. Правопорядъкът му се основава на особен затворен кръг: държавите са „господари” на Учредителните договори, които уреждат правилата за господството на Съюза. ЕС се подчинява на строги правила относно… подчинението на държавите. Разполага с много широки предоставени компетенции, но е категорично лишен от компетентност за компетенциите. ЕС не притежава и не може да притежава суверенитет, не е конституционогоден субект,. Суверенитетът е запазена характеристика на съставляващите го държави. Затова ЕС не е и не може да бъде разглеждан или дори уподобяван на федерална държава, нито дори на каквато и да е федерация.

Формулата „Европа на Отечествата” не е и не може да бъде остаряла – това според мен е единствената възможна формула. Именно така мисля трябва да се чете и новата разпоредба на чл. 4 на Договора за ЕС след Лисабон. Тя събира във фокус трите ключови елемента на уникалната интеграционна конструкция: предоставена власт, запазен и защитен суверенитет, лоялно сътрудничество. Съществен принос за това разбиране даде и Съдът на ЕС в Люксембург с новата си, понякога дори изненадваща, практика от последното десетилетие.

Докато перспективата се избистри – а нека не се заблуждаваме, че това ще стане в близкото десетилетие… – ми се иска поне да не се изкушаваме да определяме ЕС като федерация, каквато и да било. Ако може, най-добре е изобщо да не използваме понятието „федерация” по отношение на ЕС – условно или не, с кавички или без, „sui generis”, „нов тип”, „федерация на национални държави” или „федерация на държави и граждани”. ЕС е формация, за която са непригодни и неудобни всякакви стари терминологични костюми – той изисква и налага своя собствена терминология, различна от понятийния апарат както на международното, така и на конституционното право, от които именно трябва интеграционното право ясно да се отграничава. Понятието „федерация” е уморено и принадлежащо на други науки. То обърква и дори плаши. То по-скоро пречи на самия съюз – на доброто му разбиране, на успешното му развитие.