2017-а – година за равносметка: 65 години от началото на европейската интеграция

Жан-Пол ЖАКЕ, Лисабонският договор – в: Атанас СЕМОВ, Христо ХРИСТЕВ (съст.), Лисабонският договор – консолидирани текстове и коментари, УИ „Св. Кл. Охридски”, С. 2009, стр. 9 и в Христо ХРИСТЕВ, Договорът от Лисабон – основни промени в първичното право на ЕС, пак там, стр. 169.

102 Тази възможност е предвидена за първи път изрично в новия член чл. 48, § 2 на ДЕС и потвърдена в Декларация № 18 към ДЕС и ДФЕС относно разграничението на областите на компетентност (§ 3). Разбра се, може много основателно да се постави въпросът дали такъв фундаментален въпрос, пряко свързан с режима на компетенциите (нееднократно определян от самите ДЧ и от Съда на ЕС като „централен” за ЕС – виж Протокол № 8 към ДЕС и ДФЕС и особено знаковия Документ за размисъл на СЕС относно присъединяването на ЕС към ЕКПЧ), не трябваше да бъде уреден в някоя от основните разпоредби (напр. в чл. 4 на ДЕС, който именно урежда въпроса за компетентността).

Разбира се, вярно е и обратното: именно като „господари” на Договорите, ДЧ могат да изменят всяка тяхна разпоредба – както да премахнат предоставена компетентност, така и да добавят нова (както правят с всяка следваща ревизия, вкл. с ДЛ).

Това обаче е още един аргумент, че декларациите към УД трябва да се разглеждат като правни източници с несъмнено значение (макар да се приема, че сами по себе си са негодни да породят преки правни последици, а трябва да се разглеждат като източници за тълкуване на нормите от УД, за които се отнасят – виж и по-горе).

103 По реда на обикновената процедура за преразглеждане на УД, предвидена в чл. 48, § 2-5 на ДЕС).

104 Същата Декларация № 18, § 2, втората част.

105 В този контекст виждам едно от възможните разрешения на някои от проблемите, произтичащи от не-присъединяването на ЕС към ЕКПЧ – виж подробно в: Атанас СЕМОВ, Парадоксите на не-присъединяването на ЕС към ЕКПЧ  (Накъде след Становище 2/13 на СЕС от 18 декември 2014 г.? Една дръзка констатация и предложения de lege ferenda" – в: С. Гройсман (съст.), Право и права: Сборник в памет на проф. д-р Росен Ташев, УИ „Св. Кл. Охридски", 2016.

106 Виж подробно в Атанас СЕМОВ, Съвременно международно правораздаване. Том 2. Съдът на Европейския съюз, Институт по международно право, Институт по европейско право, С., 2011, спец. стр. 42 и сл.

107 Виж подробно в Атанас СЕМОВ, Декларацията от 9 май 1950 г. („Планът“ на Моне и Шуман) – гениално политическо прозрение и дългосрочна програма на европейската интеграция – в: „Лекции на Международната магистърска програма Право на ЕС. Том ІІ. Актуални проблеми на ЕС”, СУ „Св. Кл. Охридски”, С., 2013, стр. 33 и сл.

108 Виж подробно в Атанас СЕМОВ, Съвременно международно правораздаване. Том 2. Съдът на Европейския съюз, Институт по международно право, Институт по европейско право, С., 2011, спец. стр. 283 и сл. и повече в Атанас СЕМОВ, Принципи на прилагане на Правото на ЕС, ИПАЕИ и ИЕП, С., 2007.

109 В новата редакция текстът, според който ДЧ „подпомагат Общността за постигането на нейните цели“, е преместен по същество в следващата, най-„уникална” разпоредба, ал. 3.

110 Sean VAN RAEPENBUSCH, Droit institutionnel de l’Union européenne, Larcier, 2005, р. 452. Той цитира практиката по делата CJCE, 13. 12. 1991, Commission c/ Italie, aff. 69/90, Rec. I-6011, p. 11-15, и CJCE (ord.), 13. 7. 1990, Zwartveld, aff. C-2/88, Rec. I-3365.

111 Може да се отбележи и факта, че ако преди ДЛ ставаше дума за цели „на този договор”, то след ДЛ това вече са… „цели на Съюза”!

112 Съгласно уникалната формула на Декларацията на Шуман от 1950 г.

113 „Правова общност” според еднозначния израз на СЕО от делото CJCE, 23. 4. 1986, Parti écologiste « Les Verts » c/ Parlement européen, 294/83.

114 Именно „принадлежност“, като нещо много повече от „членство“…

115 CJCE, 1. 2. 1973, Commission c/ Italie, aff. 30/72, Rec. 161, p. 11. Виж също CJCE, 5. 10. 1997, Van Munster, aff. C-262/97, Rec. I-4661, и много други.

116 Това е потвърдено (по същество повторено) още веднъж в Декларация № 24 към ДЕС и ДФЕС относно правосубектността на ЕС, според която фактът, че ЕС става правен субект по никакъв начин не го овластява да приема правни актове или да действа извън областите на компетентност, които ДЧ са му предоставили с УД.

117 CJCE, 1996, Avis 2/94.

118 Това е повторено (без очевидна необходимост) още веднъж в Декларация № 18 към ДЕС и ДФЕС относно разграничението на областите на компетентност.

119 Към това разбиране обаче СЕС подхожда силно ограничително – напр. в материята на гражданството на ЕС: виж CJCE, 2001, Grzelczyk, C-184/99, р. 31 и подробно в Атанас СЕМОВ, „Права на гражданите на Европейския съюз. Том ІІ. Правен режим на гражданството на Европейския съюз и свободното движение”, С., 2013, УИ „Св. Климент Охридски”.

120 Потвърдено еднозначно и от Декларация № 18 към ДЕС и ДФЕС относно разграничението на областите на компетентност, според която областите на поделена компетентност са области, в които действат ДЧ – докато Съюзът не упражни своята компетентност (при посочените категорични предпоставки и условия) или след като реши да прекрати упражняването на своята компетентност (като отмени свой законодателен акт например с оглед по-добро зачитане на принципите на субсидиарност и пропорционалност).

121 CJCE, 1. 12. 1965, Schwarze, aff. 16/65, Rec. 1081 – виж и на български език в 55 най-важни решения…, цит. съч., с. 74. Виж също CJCE, 14. 11. 1985, Neumann, aff. 299/84, Rec. 3663.

122 CJCE, 7. 2. 1973, Commission/Italie, aff. 39/72, Rec. 101; CJCE, 29.6.1978, Benzine en Petroleum Handelsmaatshcapij, aff. 77/77, Rec. 1513, и много други.

123 Отново напомням, че на български език от съществителното „институция” се образува прилагателно „институционен” (както от „конституция” – „конституционен”), а „институционален” е недъгав англицизъм, присъщ само на лошата езикова култура…

124 CJCE, 23. 4. 1986, Les verts, aff. 294/83, Rec. 1339, на български език в: 55 най-важни решения…, цит. съч., с. 207. Виж също CJCE, 13. 5. 1958, Meroni, aff. 9/56, Rec. 11, на български език в: 55 най-важни решения…, цит. съч., с. 151 и отново на с. 252.

125 CJCE, 5. 4. 1979, Ratti, aff. 148/78, Rec. 1629.

126 CJCE, 16. 12. 1981, Foglia с/ Novello, aff. 244/80, Rec. 3045; CJCE, 15. 5. 1986, Johns­ton, aff. 222/84, Rec. 1651.

127 CJCE, 16. 7. 1992, Asociacion Espanola de Вапса Privada et a., aff. C-67/91, Rec. І-4785.

128 Историческите решения: CJCE, 19. 11. 1991, Francovich, aff. jointes C-6 & 9/90, Rec. I-5357 (на български език виж 55 най-важни решения…, цит. съч., с. 292), и CJCE, 5. 3. 1996, Brasserie du Pecheur et Factortame, aff. jointes 46 & 48/93, Rec. I-1131.

129 CJCE, 13. 3. 1968, Beus, aff. 5/67, Rec. 126; виж също CJCE, 27.10. 1971, Rheinmünhlen, aff. 6/71, Rec. 719; CJCE, 22.1.1976, Balkan, aff. 55/75, Rec. 19.

130 CJCE, 1. 7. 1969, Commission/Italie, aff. 24/68, Rec. 1969, p. 193; CJCE; 20. 2. 1979, Rewe-Zentral, aff. 120/78, Rec. 649.

131 CJCE, 13.7.1966, Italie c/ Conseil, aff. 32/65, Rec. 563; CJCE, 1. 1. 1971, Sirena, aff. 148/78, Rec. 69.

132 CJCE, 28. 10. 1975, Rutili, aff. 36/75, Rec. 1219.

133 Пост. практика по чл. 49 ДЕО, напр. CJCE, 3. 12. 1974, Van Bingsbergen, aff. 33/74, Rec. 1299 и др., или по чл. 43 ДЕО: CJCE, 21. 6. 1974, Reyners, aff. 2/74, Rec. 631, и много други.

134 Напр. по чл. 81 ДЕО: CJCE, 13. 7. 1966, Italie c/ Commission, aff. 32/65, Rec. 563; по чл. 90 ДЕО относно данъчното облагане CJCE, 16. 6. 1966, Lütticke, aff. 57/65, Rec. 301 и др.

135 CJCE, 19. 10. 1977, Moulins Pont-a-Mous-son, aff. 124/76 et 20/77, Rec. 1795.

136 CJCE, 15. 6. 1978, Defrenne, aff. 149/77, Rec. 1365; CJCE, 17.10.1995, Kalanke, aff. C-450/93, Rec. I-3051; CJCE, 6. 7. 2000, Abrahamsson, aff. C-407/98, Rec. I-5539.

137 CJCE, 12. 7. 1984, Prodest, aff. 237/83, Rec. 3153; CJCE, 13. 7. 2000, Albore, C-423/98, Rec. I-5965; CJCE, 3. 10. 2000, Ferlini, C-411/98, Rec. I-8081.

138 CJCE, 23. 10. 1986, Driancourt, aff. 355/85, Rec. 3231.

139 Виж подробно в Атанас СЕМОВ, Принципи на прилагане на Правото на ЕС, ИПАЕИ и ИЕП, С., 2007.

140 Още през 1964 г. СЕО е категоричен: „В действителност договорът не цели създаването на взаимни задължения между различните субекти, за които се прилага, а установява един нов правен ред, който урежда компетентността, правата и задълженията на тези субекти, както и необходимите процедури за установяване и санкциониране на всяко евентуално тяхно нарушаване“ – CJCE, 13. 11. 1964, Commission c/ Luxembourg et Belgique, aff. jointes 90-91/63, Rec. 1220. Тук и навсякъде подчертаването е мое.

141 Първоначалната позиция на СЕО е сдържана: „Общността представлява нов правен ред в Международното право, в полза на който държавите са ограничили суверенните си права, макар и в определени сфери, а негови субекти са не само държавите-членки, но и техните граждани“ – CJCE, 5. 2. 1963, Van Gend en Loos, aff. 26/62, Rec. 3, виж на български език Атанас СЕМОВ (съст. и ред.), 55 най-важни решения на Съда на ЕО (с коментари), ИЕП, 2007, с. 13 (по-надолу „55 най-важни решения...“).

Много скоро обаче той достига до категорично разбиране за самостоятелния характер на общностния правопорядък: по делото Costa c/ ENEL СЕО изрично заключава за „само­стоятелен правен ред, интегриран в правните системи на държавите-членки“, без каквото и да било позоваване на международното право – CJCE, 15. 7. 1964, Costa

c/ ENEL, aff. 6/64, Rec. 1141, на бълг. език виж 55 най-важни решения..., цит. съч., с. 109.

Този правен ред обаче е самостоятелен и по отношение на собствения правопорядък на държавите-членки – в решението по свързани дела Commission c/ Luxembourg et Belgique СЕО установява широко разбиране за истински и самостоятелен правен ред (виж по-горе CJCE, 13.11.1964, Commission c/ Luxembourg et Belgique, 90-91/63, Rec. 1964, p. 1220).

Това разбиране е достатъчно утвърдено и в българската литература…: „Учредителните договори на Европейските общности полагат основите на комплексна, динамична и постоянно обогатяваща се правна система, притежаваща специфични черти. Тя съдържа всички компоненти на автономен правопорядък със собствени източници, нормотворчески органи и процедури и юрисдикционна система за установяване и санкциониране на правонарушенията“ – Ружа ИВАНОВА, Правна система и съдебна защита в Европейския съюз – в: Пенка КАРАИВАНОВА (съст.), Основното за Европейския съюз, УИ, Университет на Лимерик и ЦЕИ, С. 1998, с. 41.

Виж също Жасмин ПОПОВА, Право на Европейския съюз, Институт по публична администрация и европейска интеграция, С. 2005, с. 98 и др.

142 Самостоятелният характер и непревръщането на Общностното право във вътрешно право съставляват същината на принципа на непосредствена приложимост на Общностното право. Подробно за този принцип виж Атанас СЕМОВ, Източници на правото на ЕО и ЕС и принципи на прилагането му, Министерство на правосъдието, С. 2005, и повече в Атанас СЕМОВ, Принципи на прилагане на Правото на ЕС в държавите-членки, ИПАЕИ и ИЕП, С. 2008.

143 Дефиницията, дадена от СЕО, е ясна и програмна: „ДЕИО, макар и сключен във формата на международен договор, представлява в пълна степен конституционна харта на една правова общност. Според постоянната практика на Съда общностните договори създават нов правен ред, в полза на който държавите са ограничили във все по-широки сфери суверенните си права и чиито субекти са не само държавите-членки, но също и техните граждани“ – CJCE, 14. 12. 1991, Espace economique européenne, Avis С-1/91, Rec. I-6079, § 2, на бълг. език виж 55 най-важни решения..., цит. съч., с. 302. Професорите Ги Исаак и Марк Бланке приемат, че става дума за „истински правен ред, с всичките му елементи“! – Guy ISAAC, Marc BLANQUET, Droit communautaire générale, Armand Colin, 2001, 8e éd., p. 131.

144 Guy ISAAC, Marc BLANQUET, Droit communautaire générale, Armand Colin, 2001, 8e éd., p. 131.

145 CJCE, 15. 7. 1964, Costa c/ ENEL, aff. 6/64, Rec. 1141, на бълг. език виж 55 най-важни решения..., цит. съч., с. 109.

146 CJCE, 3. 4. 1968, Firma Molkerei, aff. 28/68, Rec. 211.

147 С известни, крайно ограничени, изключения относно конституционните разпоредби, изразяващи конституционната идентичност на държавата – виж подробно в Атанас СЕМОВ, Зачитане на конституционната идентичност на държавата в ЕС, www.eubg.eu/учебни материали/учебници и научни трудове.

148 Виж подробно в Атанас СЕМОВ, Права на гражданите на Европейския съюз. Том ІІІ. Проблеми на защитата на правата на човека в ЕС в актуалната практика на Съда на ЕС, предстоящо публикуване.

Каталог: upload -> files
files -> Мотиви към законопроекта
files -> Мотиви към законопроекта
files -> Списък на участниците – 22 ученици от икономически професионални гимназии и 3-ма учители
files -> З а п о в е д № от г. На основание чл. 162, ал. 4 от Кодекса за застраховането, образците на отчет
files -> Наредба №23 от 18 декември 2009 Г. За условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "прилагане на стратегиите за местно развитие" и по мярка "управление на местни инициативни групи
files -> Съдържание увод глава първа. Особености на отразяването на кризата в медийния дискурс
files -> Единни в многообразието замяза на „Еднообразни в разединението”
files -> Заседанието на кабинета, в което участваше и министър Москов продължава