През 2062 г. в България няма да има села

След 50 години селското население у нас ще изчезне, ако се запазят сегашните тенденции. Такива са изводите в проучването "Демографски перспективи пред българското село" на Института за изследване на населението и човека при БАН, оповестено вчера.

Депопулацията на селата, започнала през 1946 г. с бурното социалистическо строителство, доведе до неразрешими изкуствени проблеми в градовете, посочи Николай Цеков. Огромни региони с над 200 села-призраци са се превърнали в мъртви музеи на селския бит, каза изследователят и добави, че има още 500 села с от 10 до 50 жители - предимно в Северозападна България, Странджа Сакар, Предбалкана и западните краища.

Разпадът на селската селищна мрежа и западащите функции на селските общини се задълбочават в годините на прехода, сочи проучването. С 15% са намалели селата поради закриването на училища, болници и автобусни линии, което изкуствено води до нов отлив към градовете. Липсата на държавна политика доразгроми българското село - раждаемост в стотици села няма от десетилетия, а заболеваемостта и смъртността сред застаряващото население обезлюдяват обширни селски райони.

Дори ромите вече не искат да раждат повече деца, макар те все още да са с много по-младо население от българите и турците, посочи Николай Цеков. Той изтъкна, че компактни групи българомохамедани мигрират в търсене на работа, но после се завръщат по родните места, докато българите остават в чужбина, а турското население емигрира в южната ни съседка. Отдавна няма села с над 7 хил. жители, посочи ученият. Според него държавата трябва да прецени какви са условията за развитие на биоземеделие, на несвойствени за селските райони отрасли и на селски туризъм, защото 2/3 от бюджета на ЕС са свързани със селските райони.

Обезлюдяването води до огромен проблем в усвояването на евросредства, бенефициентите липсват не само по естествени причини, а и поради недомислицата да не се смятат за селски районите, в който общинският център е и областен град, посочи Цеков.

Макар и само индикативна, хипотезата за пълно обезлюдяване на селските райони след 50 години е сериозен повод за пълна промяна на държавната политика спрямо българското село, е основният извод в проучването.


Празници за даряване на органи
Христина Рафаилова

Следващата Коледа може да е по-различна. Вместо да ни се претъркват пръстите от благотвритени SMS-и на ниска цена плюс ДДС за някое болно дете, може евтино и лесно да дарим по някой орган. За да няма спекулации и стресови ситуации, предоставянето на части от тялото може да стане пак чрез изпращане на съобщение за съответните левчета за ползване на услугата на мобилния оператор. Предоставянето на съгласие за донорство по този начин все още не e хрумнало на Изпълнителната агенция по трансплантациите, но скоро явно ще й се наложи да прибегне до този модерен и ефикасен метод. Ако от агенцията още не са осъзнали, скоро ще им светне, че единственото нещо, което на българите не им се свиди, е да платят един SMS по време на празници.

Според проучвания за начините, по които гражданите у нас са склонни да помагат на ближния, най-масовото проявление на доброто у нас се изрязява в цъкане на съобщения по телефона. Показва го й статистиката на Агенцията по трансплантации, според която миналата година са направени 52 успешни трансплантации, като не всички са от трупен донор, т.е. с дарени органи. Чакащите за присаждане на органи от друга страна са близо 3000.

Така единствената надежда за хората, прекарващи години в очакване на подходящия донор, е някой да се сети да направи SMS кампания. Разбира се, всичко трябва да е по правилата. Задължително е да се изнамери родна звезда, нуждаеща се от трансплантация. След това някой политик или общественик да обяви, че като дойде краят на дните му, ще дари органите си на въпросната известна личност. Поддали се на модното течение да се чувстват в благотворително настроение, българите може и да се замислят най-после, че след смъртта органите няма да са им полезни, но пък ще влязат в употреба на все още живите.

Според шефката на агенцията Теодора Джалева основните проблеми с донорството са два – народопсихологията и пациентските организации, които я обвиниха в некомпетентност. Дали българинът не е склонен да става донор по принцип е спорен въпрос. Едва ли желанието да бъдеш погребан с целия набор вътрешности е провокирано от религиозни убеждания. В западните страни това е основният довод да не бъдат дарени органи. За щастие у нас църквата не е особено активна по тази тема. Има обаче друго вкоренено у нас разбиране, че каквото и да се случва и колкото и да си добър, все някоя институция или съгражданин ще те измами. В тази светлина се гледа и на донорството у нас.

Почти всеки, който се е замислял какво ще стане с тялото му след смъртта, си представя как агенцията, фонда за трансплантации и който друг се сетите продават незаконно органите му. Подозренията и опасенията са може би оправдани, особени за тези, които си спомнят скандалите около “Остеотек”. Странното обаче е, че това има чак такова значение за хората. В стремежа си да не бъде измамен и на оня свят, българинът не се замисля, че дори и органите му да се превърнат в нелегална стока, колкото и гадно да е това, все пак ще помогнат на някого. Разбира се, при такава хипотетична ситуация най-меко казано не е справедливо обикновените пациенти да чакат с години, а хората с пари просто да си пазаруват органи. Ако това обаче е мотивът да отказваме да бъдем донори, ощетени пак се оказват болните, вписани в дългите листи за чакане на органи.

582 809 български граждани живеят на места, където няма лични лекари, сочи справка на Министерството на здравеопазването. Това е населението на градовете и селата, към които няма достатъчно интерес от страна на джипитата. Данните са събрани от МЗ във връзка с новата здравна карта на страната, в която пише и колко е минималният и максималният брой общопрактикуващи лекари, нужни за покриване на нуждите на населението.

Общо незаетите лекарски практики у нас са 424, но броят на населените места без лекар е по-голям, тъй като част от практиките обхващат по няколко села. Става дума за неатрактивни райони - слабо населени, планински и отдалечени. Най-много незаети практики има в област Кърджали - 51. Сериозен недостиг на лекари има и в областите Търговище и Силистра - по 27 незаети практики, Варна, Ловеч и Пловдив - по 26, Разград и Русе - по 25. Прави впечатление, че част от тях са и в по-малки градове, не само в села. Липса на лични лекари няма единствено в София-град, Габрово и Враца.

Няма обобщени справки за предишен брой на незаетите лекарски места. От десетилетия обаче редица малки населени места са без доктори, а тенденцията е джипитата в неатрактивните райони да намаляват все повече. В Ловеч например преди 3 години незаетите практики са били 24, а сега вече са 26. В Смолян обаче те изненадващо са нараснали - от 22 през 2009 г., незаети са вече само 14. В Добрич са били 5 и остават толкова, в Сливен от 5 незаетите практики намаляват на 1, в Търново обаче от 11 са вече 19.

"Това, че има незаети практики, не значи, че хората там не са обслужвани", коментира председателят на сдружението на общопрактикуващите лекари в България д-р Любомир Киров. Лекари от съседни населени места обслужват и пациенти от селата и реално хората без достъп до медицинска помощ са по-малко, обясни той. "При тези условия на работа никой няма да отиде в малките населени места. Например в село от 500 души доходът на лекаря е 600-700 лв., но от него трябва да се извадят всички разходи за персонал, транспорт, телефон, поддръжка, спешен шкаф и т.н.", допълни медикът. Освен това повечето от тези места са далеч и от филиали на "Бърза помощ", което допълнително натоварва личните лекари. Друг проблем е, че когато лекарят е в отпуск, той трябва да си намери заместник, иначе ще бъде глобен от здравната каса. В отдалечените райони обаче това е доста трудно.

Здравната каса отдавна плаща допълнителни средства на джипитата, които работят при неблагоприятни условия, включително и в неатрактивните практики. Средствата варират спрямо това колко отдалечена е практиката и какви са пациентите, но средно месечно допълнителната сума е около 300 лв. и явно и тя не успява да привлече медиците към незаетите места.

Няма яснота колко са личните лекари у нас. Според Любомир Киров броят им намалява, това сочеха и данните на здравната каса отпреди няколко години. Статистиката на НЗОК сочи, че през 2010 г. договори са имали 3702-ма лични лекари и 240 групови практики, в които има 2-ма и повече медици. Според данните от здравната карта на МЗ общопрактикуващите с договор със здравната каса са 4676, а груповите практики - 54. В страната са нужни минимум 5354 джипита, пише в документа на здравното ведомство.

МБАЛ "Токуда Болница София" вече ще се ръководи от международен борд. В него са представени мениджмънтът на Токуда Болница София, японският собственик Токушукай Медикъл Корпорейшън - най-голямата частна болнична верига в света, както и най-добре управляваната европейска болница -Университетската болница Аденбрукс в Кеймбридж, Великобритания.

Благодарение на широкото международно сътрудничество, България чрез ИБАЛ "Токуда Болница София", ще се превърне в център за развитие на нови диагностични и терапевтични подходи и методи за обучение на специалисти в областта на здравеопазването и за обмен на опит в управлението на лечебни заведения. Постигането на международна акредитация на база утвърдени европейски медицински стандарти също е сред основните приоритети.

В рамките на международния проект в МБАЛ "Токуда Болница София" регулярно ще гостуват водещи лекари от Кеймбридж и Япония, които ще обменят знания и професионален опит с българските си колеги. Началото на тази инициатива беше поставена още в началото на месец януари т.г. с гостуването на изтъкнатия британски кардиолог проф. Леонард Шапиро и най-известния японски инвазивен кардиолог проф. Шигеру Сайто в Клиниката по инвазивна кардиология на доц. д-р Иво Петров. Трите светила в лечението на сърдечно-съдовите заболявания ще работят съвместно за създаване на Center of Excellence в МБАЛ "Токуда Болница София".

По силата на съвместно споразумение за управление е съставен нов ръководен екип на МБАЛ "Токуда Болница София", който се оглавява от изпълнителния директор д-р Явор Дренски. Д-р Дренски е част от ръководството на японската болница от самото й откриване като последователно е заемал длъжностите Административен и Медицински директор.


Държавата трябва да остави големите проекти на бизнеса
Юлиана Бончева

Държавата трябва да остави големите енергийни и инфраструктурни проекти на бизнеса. Това обяви президентът на "Овергаз" Сашо Дончев в първото си интервю като председател на Българската стопанска камара. "Ако "Набуко", "Южен поток", АЕЦ "Белене" са ефективни, за тях ще се намерят инвеститори, а държавата просто не трябва да пречи на тяхната нормална, пазарна реализация. Аз съм против като данъкоплатец моите пари да се инвестират, пък дори било то и в газова инфраструктура", коментира Дончев пред Дарик радио.

Той обяви, че БСК подкрепя идеите на вицепремиера Симеон Дянков за по-малко държава в икономиката. "Непрекъснато говорим, че ни липсва достатъчно административен капацитет. Това означава, че някакви неспособни, некадърни хора управляват огромни публични финанси и ги управляват зле", подчерта Дончев. Той обясни, че във Франция, ако разходите по поръчки на публичната администрация са с 30% по-скъпи, отколкото в частния, сметната палата приема, че това са неефективни разходи. У нас такова правило няма. "Основните функции на държавата са съдебна система, вътрешен ред и охрана на границата. Всичко останало може да бъде свършено по-добре в условията на публично-частно партньорство. Нашата любима държава през последните 20 години е похарчила повече от 450 млрд. лв. като данъци, събрани в бюджета. И коя социална система е подобрена - било инфраструктура, образование, здравеопазване", попита Дончев.
ПРЕПЯТСТВИЕ

Държавата няма право да поръчва и да не плаща, тъкмо обратното - тя трябва да намери механизъм да връща максимално бързо ДДС, акцизи, данъци, подчерта шефът на БСК. Той припомни, че държавата е основен виновник за междуфирмената задлъжнялост. Преди година БСК обяви, че неразплатените задължения на държавния и общинските бюджети и на държавните и общинските фирми към частния бизнес са достигнали 2 млрд. лв., а общата междуфирмена задлъжнялост е достигнала 160 млрд. лв.

Революционният ефект от здравната карта се очакваше от поне 5 години. Целият мандат на тройната коалиция премина с убеждението, че тя е крайно необходима, ще регулира разрастващия се пазар на медицинска помощ и ще спре преразходите на здравната каса. При втория си здравен министър - Анна-Мария Борисова, ГЕРБ също заложи на реформа през здравната карта. Идеята е, че в нея се описват наличните болници и лекари у нас, потребностите на населението от тях и се определя колко лечебни заведения могат да бъдат финансирани с публични средства. Ако броят на болниците се окаже по-висок - някои просто остават извън борда. Ако подобен замисъл се изпълни добре и се избегне корупционният му потенциал, механизмът на здравната карта не е лош. Все пак не може постоянно да никнат нови и нови болници, населението да намалява, хоспитализациите да растат и накрая да се окаже, че плащаме здравни вноски не за да получаваме лечение, а за да осигуряваме печалба на находчиви бизнесмени, открили добра пазарна ниша.

Отскоро дългоочакваната карта е готова, но се оказа, че от това не произтича нищо от обещаваното и очакваното. Настоящият здравен министър Стефан Константинов обяви, че въпреки заклинанията на предния екип на МЗ, тя няма да е задължителна, т.е. да ограничи броя на болниците, финансирани от здравната каса. Законът бил такъв - касата не може да отказва договори и никъде не пишело какво става, ако има лечебни заведения над определените от МЗ потребности. Същият този закон, който гласеше същото и преди 6 месеца и беше променен, за да осигури - по обясненията на ГЕРБ - именно задължителния характер на здравната карта! На всичко отгоре се оказа и че потребностите са толкова, колкото и наличната здравна мрежа. Болниците у нас са 308, леглата в тях - 44 411. За да се осигури адекватна помощ на населението, са нужни минимум 30 254 легла и максимум 43 984 легла. В 6 области - Кърджали, Силистра, Разград, Шумен, Хасково и Ямбол, те са под нужното. В други 8 са над максимума, като, естествено, София е първенец - при пределно нужни 6847 легла, в столицата са разкрити 10 072

Очаквано - общо за страната хирургичните легла са повече от нужното, а реанимационните - под минимума. Всички те обаче ще продължат да си работят със здравната каса. Там, където пък не достигат легла и лекари, властта не може да направи нищо.

А по въпроса за промяна в закона, така че финансирането на прекалено много болници да се ограничи, Константинов беше доста витиеват. Очевидно е, че ГЕРБ не желае да откаже достъп до публични средства на нито една болница, не и по начина, по който това би станало чрез здравна карта. Защото според картата има недостиг на легла в 6 региона, а свръхнасищането е в големите градове, т.е. ако се ограничи нещо, то ще е в София и Пловдив. Така в София например вариантите са два - НЗОК да откаже договор или на държавна болница като ИСУЛ, или на частна болница като "Токуда". ГЕРБ в никакъв случай не биха искали да си причинят това, защото е ясно каква реакция ще предизвикат фалитът на ИСУЛ или протестите на "Токуда". И обратното - регионите, където има недостиг, би трябвало да са защитени, което е в пряко противоречие с досегашната практика на управляващите да се опитват да ограничават дейността и съществуването на болниците именно в тази региони. Според Константинов в този случай картата е от помощ, защото гарантира на инвеститорите, че ако построят болница в Кърджалийско например, ще са сигурни, че тя винаги ще има гарантиран договор със здравната каса. Въпросните инвеститори и сега са сигурни, че ще имат договор с касата, но - защо ли - насочват амбициите си към други градове. За да се осигури адекватна и съизмерна с големите градове помощ в планинските и по-бедните региони, е необходима продължителна държавна политика, която да стимулира лекарите да работят там и преференции за бизнесмените, пожелали да построят лечебни заведения там. Но за нещо подобно е нужен повече от един мандат, желание, чиновнически и идеен капацитет, които са особено дефицитни. А и далеч не дава мигновения резултат, като например 5 км магистрала.

От МЗ обясняват, че картата е направена единствено със собствени сили и пари, освен заплатите на работещите във ведомството, не са плащани.

Тя обаче толкова и струва

Картата все пак е полезна, смята Стефан Константинов, защото давала информация на МЗ колко легла има в страната. МЗ може и да знае, но в картата няма нищо подобно. Тя е напълно изцедена откъм информация и съдържа броя на болниците, лекарите и зъболекарите по региони, нужния брой легла и лекари според МЗ, болниците, с които здравната каса задължително сключва договори (57-те държавни университетски и областни лечебници), и списъка на лечебните заведения, които не подлежат на приватизация. Никъде обаче не пише колко са в момента леглата - и по региони, и по специалности. Информацията беше обявена пред журналисти, но не е достъпна за този, който иска да се запознае със самата карта. Дори и на журналисти обаче не се дават разбивки. Например не е достъпна информацията в коя област колко легла в различните специалности има - да речем - инвазивна кардиология, и колко е минималният и оптималният им брой, или поне "Сега" не успя да я получи от МЗ. Така че въпреки наличието на здравна карта остава загадка въпросът колко са болниците по специалността, в която се разкриват най-много нови болници и отделения и която заради добрите цени на клиничните й пътеки е на път да окупира 1/3 от бюджета на НЗОК - инвазивната кардиология. В картата няма и ред за това колко и какъв медицински персонал работи в болниците.

За необходимостта от здравна карта се говори толкова дълго, че малко хора знаят, че такава има у нас от 2000 г., а данните в нея са актуализирани за последно през 2005 г. Въпреки че двата документа доста си приличат, е трудно дори да се проследи тенденцията за развитие на здравната мрежа поради недостатъчните и неясни данни в тях. Единственото ясно е, че броят на болниците като цяло расте, а в райони като Кърджали и Шумен намалява. През 2005 г. според здравната карта те са 263, а през 2011 г. са вече 308. Минималният брой легла, с които здравната каса трябвало да работи преди 6 години, е 31 488. Сега е по-нисък - 30 254. В първата карта обаче няма брой на леглата, а също и максимални потребности. Настоящите потребности от медицинска помощ според МЗ са определени с методика, при която се изчисляват броят население, раждаемост, смъртност, хоспитализации и инвалидност по региони. От министерството обаче не успяха да обяснят кои точно хоспитализации и години са взети под внимание, тъй като ежегодно ръстът на приетите в болница расте, т.е. потребностите се оказват все по-високи и по-високи, а идеята на реформата е именно да се ограничат хоспитализациите и тяхната функция да е лечение на населението, а не изплащане на издръжката и печалбата на болниците.

Най-трудна за проследяване е тенденцията при личните лекари

По принцип е известно, че те намаляват, а близо 600 000 души в малки населени места дори нямат джипи. В здравната карта от 2005 г. пише, че личните лекари са 4910, на точно толкова е определен и нужният минимален брой от общопрактикуващи в страната. Според настоящата карта минималният нужен брой расте - на България са необходими 5354 джипита, или лекарски практики. Реалният им брой обаче е енигма. Общопрактикуващите с договор със здравната каса според МЗ са 4676 плюс 54 групови практики от по 2 и повече джипита. Според данните на самата НЗОК обаче джипитата с договор са 3702 плюс 240 групови практики. За капак данните на министерството си противоречат една с друга. Например в картата пише, че в Благоевград например има 193 лични лекари и 15 групови практики, а според справка, поискана допълнително от "Сега", в областта са регистрирани 263 джипита, от които 200 имат договор с касата. Според обявените от НЗОК договори в Благоевградско има 169 договора, разпределени между 156 индивидуални практики и 13 групови, в които работят 42 джипита, или в областта с касата работят общо 198 общопрактикуващи. Така е и във всички останали области.

Тази каша налага още един извод - здравното министерство дори няма реални данни за състоянието на лечебната мрежа, а радостта на министъра се оказва напразна. Пределно ясно е обаче, че без точни данни не може да се вземат и важни решения, камо ли да се казва колко лечебни заведения могат да се финансират с публични пари и колко - не. Освен чисто политическите причини е много вероятно от здравната карта да не зависи нищо, просто защото МЗ е нямало капацитета и кадърността за елементарно нещо като преброяване на лекарите в страната.

Лекарят припомни, че в бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2011 г. за медицински дейности са предвидени 2 145 268 000 лв. Това е със 141 млн. лева по-малко в сравнение с 2010 г., посочи медикът.

Тези средства не включват обезпечаването на денталната дейност, заплащането на медикаменти и консумативи, отбеляза още той.
Спешната медицинска помощ у нас е в трагично състояние, изразено в недостиг на средства, остаряла техника, липса на кадри, коментира д-р Ленков.

В съседна Румъния спешната помощ е на светлини години от нашата, при необходимост там за оказване на спешна помощ се използват хеликоптери, което у нас остана само в сферата на идеите, а линейките са оборудвани по германски стандарт, с възможност за хирургически интервенции.

Спешната медицинска помощ е базата, на която стъпва здравеопазването, тя е основата на пирамидата, а когато една основа е нестабилна, нестабилна е цялата пирамида, е позицията на д-р Ленков.

Той припомни, че спешната помощ у нас е на бюджетно финансиране, отпусканите средства са малко и от там и заплатите, които се формират са най-ниски.

Според експертите средно на месец лекар в спешната помощ получава около 600-700 лв. заплата, един общопрактикуващ лекар заработва поне 1 000 лева месечно, а един лекар специалист - 1 000 - 1 500 лева.
В Университетска болница "Свети Иван Рилски" в София, например, средната заплата на един лекар ординатор в болничната помощ е 640 лв., а на началник отделение - 750 лв., коментира за БТА доц. Таня Кунева, ръководител на Катедрата по професионални болести към Медицински университет - София.

Друг съществен проблем в сферата на здравеопазването е липсата на перспектива за кариерно развитие в областта на спешната помощ, както и сериозно текучество на кадри, каза главният секретар на БЛС.

Той обясни, че обикновено в спешната помощ започват работа младите лекари без специалност докато намерят по-подходящо място. Има районни спешни центрове, където няма лекари и цялата медицинска дейност се поема от фелдшери, които в момента са с неуреден статут, отбеляза д-р Ленков.
Според него ситуацията в първичната извънболнична медицинска помощ

в момента също не е устроена добре.

Много често, за да не минават през общопрактикуващите лекари, особено в почивни дни и през нощта, пациентите отиват в спешния център, където получават медицинска помощ, тъй като там няма как да бъдат върнати, независимо от това дали са осигурени или не.

Получи се така, че държавата "разтовари" до голяма степен джипитата, коментира д-р Ленков.

От друга страна, общопрактикуващите лекари са излишно натоварени с много писане, което им отнема от времето за обстоен преглед и консултация на пациентите. Изискването сега да се групират за спешни повиквания и да дават дежурства допълнително ще ги натовари, смята медикът.

Положението на лекарите специалисти в доболничната помощ също не е цветущо - те получават 35% от заработеното, коментира д-р Димитър Ленков.

От 15,50 лв., които НЗОК заплаща за един преминал пациент през диагностично-консултативен блок, един лекар специалист получава 5 лв. Останалите средства остават за издръжка на ДКЦ-то, уточни той.
Преди години, престоят на пациентите в болница бе средно две седмици, като освен основното заболяване по диагноза, се лекуваха и придружаващите заболявания, посочи доц. Кунева.

Сега лекарят е принуден да лекува само заболяването, за което пациентът е постъпил в болница, и не може да му назначи нито изследвания, нито да му предпише лекарства за други оплаквания, защото средствата, отпуснати по Здравната каса не стигат дори за едната клинична пътека, коментира тя.

Според доц. Кунева всичко в сега действащата здравна система е ограничено в определени финансови рамки и принуждава лекарите да работят и мислят като търговци.
Не може да лекуваме пациентите съобразно постулатите на медицината, а трябва да се съобразяваме с финансовите разпоредби и след това хората твърдят, че лекарите станаха меркантилни, отбеляза тя.

И как да не са, след като накрая, когато се изчисли всичко по клинични пътеки, лекарите все са в преразход и трябва да пишат обяснения защо са на минус, посочи доц. Кунева.

Таня Кунева даде пример с пневмонията, при която пациентът трябва да лежи в болница 7 дни. Един леглоден е 65,50 лв. или близо 460 лв. за целия престой.

Клиничната пътека по здравната каса за миналата година е била 385 лева, а тази година е увеличена на 410 лева, поясни специалистът.

"Е, как лекарите да излизат на плюс. На загуба сме още в момента, в който приемаме пациента. Заради заплащането сме принудени да правим неща, които не е редно да прави един лекар, защото заплащането ни е свързано със заработената дейност. Вкарват ни в рамки, които ни принуждават да лекуваме на ръба на закона", каза доц. Кунева.

Стана така, че здравната система хвърли пациентите и лекарите един срещу друг,

коментира още тя.
По думите на д-р Ленков във всички европейски държави има реално остойностяване на медицинските дейности и се прилага индивидуално лечение за всеки пациент.

Ако си здравноосигурен държавата плаща лечението ти, което е в размер на разходените от болницата средства, а ако не си - трябва сам да платиш тези средства, поясни той.

У нас НЗОК налага финансова рамка и плаща определена сума, защото толкова са парите, а реално лечението струва двойно повече, отбеляза д-р Ленков.

Това ни принуждава да лекуваме примерно бронхопневмонията с гентамицин, който се използваше в подобни случаи преди 30 години, защото струва 4,50 лв, а една ампула от съвременните лекарства е не по-малко от 20 лева, допълни доц. Таня Кунева.

За сравнение в Гърция са 2700 долара, в Чехия - 1600 долара, Унгария - 1500 долара, Полша - 1300 долара, Румъния - 800 долара, посочиха специалистите.

В Германия за здравеопазване се отделят 11 процента от брутния вътрешен продукт, във Франция - 10 процента, в Румъния - 8 процента, а в България едва 3,76 процента, припомни главният секретар на БЛС.

Здравеопазването трябва да бъде приоритет на всяко едно управление, заяви д-р Ленков.

"Няма друга държава в Европа, която да заделя толкова малко средства за здравеопазване. Не се работи с 3,76% от БВП за здраве. Медицината е дейност, която е скъпа навсякъде", коментира медикът.

В нова наредба се регламентира правото на фелдшерите да оказват спешна помощ

Свилен Кръстев

Освен оказването на спешна помощ, тези специалисти ще могат самостоятелно да извършват рехабилитация и превенция на болестите, както и определени манипулации. Акушерките ще могат да водят нормално раждане при главично прилежание на плода.