21 февруари 2012 г. Тема: здравеопазване



страница1/6
Дата05.02.2018
Размер0.89 Mb.
#54718
  1   2   3   4   5   6
21 февруари 2012 г.


ТЕМА: ЗДРАВЕОПАЗВАНЕ



В ГЕРБ приемат днес оставката на Нешева
Очаква се в 16,30 ч днес парламентарната група на ГЕРБ да приеме оставката на шефката на здравната каса д-р Нели Нешева. Поводът - бонусите от над 12 000 лв., които тя и заместничката й Марияна Василева са си раздали.

Случаят „Нешева" ще се обсъжда и на насроченото за по-късно заседание на Изпълнителната комисия на ГЕРБ.

Наглият тон, с който Нешева обясняваше, че трудът й си има цена и че тя напълно заслужава бонусите, й изядоха главата. Иначе можеше да се размине с оставката, коментираха ГЕРБ-ери.

„Здравната система ще се дестабилизира, ако в този момент Нешева бъде освободена, защото сега трябва да се сключват договорите с болниците", коментира пред „фокус" Пенка Георгиева, член на асоциацията за защита на пациентите. А от Българска стопанска камара добавиха, че Нешева е „станала жертва на недъзите на системата".




Пирогов" с най-висока такса „майка

Болници в страната дават легло и чаршафи срещу по-малко пари
Нито една болница в страната не е надминала рекорда на „Пирогов" за най-скъпа такса „придружител", показа проверка на кореспондентите на „Труд".

Вече ви информирахме, че в спешния институт в столицата събират по 15 лева на ден от майките на болните деца, за да ги оставят край леглата им. Срещу тази сума родителите не получават отделно легло, но могат да си мият ръцете с топла вода и да зареждат мобилните си телефони, пише в заповедта на управителя проф. Димитър Раденовски.

В Бургаската много-профилна болница таксата за придружител е 9 лева. Отделно се заплаща кабелната телевизия - по 30 ст. на час, или 2 лева за 24 часа. Ако желае и болнично легло, придружителят брои 20 лева.

10 лева дневна такса заплащат някои от майките, чиито деца са приети на лечение в детското отделение на областната болница в Сливен. Таксата се изисква единствено от онези майки, чието присъствие не се налага. Тя не включва легло и храна. Във всички стаи има телевизори, които работят срещу монети. Таксата за телевизия през цялото денонощие е 3 лева.

II лева събират в Кюстендил

Символичните 2 лева за придружител е въвела районната болница в Кюстендил - плащат я само тези, които държат да са до своя близък пациент. Когато лекуващият или шефът на отделението прецени, че се налага придружаване - не се плаща нищо. От това се възползват най-вече майките в детското отделение. Но легло не им се осигурява. М. г. в касата на болницата от тази такса са влезли 4688 лева.

В Областната болница „Д-р Стамен Илиев" в Монтана също има въведена такса „придружител" - 10 лева на ден. Плаща се само от хора, които по свое желание остават при болните си близки. Ако лекарите преценят, че пациентът има нужда от грижи, не се плаща нищо. Болните плащат, за да гледат телевизия - за 24 часа таксата е 3 лева, за 12 часа - 2 лева.

15 лева в Разград и Ямбол

В благоевградската болница само телевизията се заплаща като екстра. На същия принцип - срещу 1 лев, работят телевизорите и в болницата във Велико Търново. Там обаче има предвидена такса за придружител на болен. „Тарифата е 5 лв. на ден, обаче никой не ги събира, защото гледаме да облекчим хората", обясни шефът на болницата д-р Людмил Гецов.

За 5 лв. на нощ в разградската болница „Свети Иван Рилски" осигуряват на придружителите легло с чаршафи и одеяла.

В МБАЛ „Свети Пантелеймон" в Ямбол таксата за придружител на болен е също 5 лева на ден. За тази сума се осигурява и легло. Ако придружителят желае храна от болницата - таксата става общо 8 лева. От такса са освободени майките, бащите или други близки, които придружават малки деца до 1 година.

Почти във всяка стая на болницата има телевизори и за ползването им се плаща такса. Тя е променлива и зависи от времето - за 1 час е 12 стотинки, за 24 часа таксата пада на 10 стотинки за час, или за едно денонощие е 2,40 лв.

В МБАЛ „Св. Петка" във Видин не се събират такси за придружител. Преди време, с решение на предходното ръководство, частна фирма поставила в здравното заведение около 70 телевизора, за които прибирала от пациентите такса от 1 лв. на час. Заплащането вече е премахнато.

В областната болница „Проф. д-р Стоян Киркович" в Стара Загора придружителите плащат по 13 лв. на ден, ако пациентът е възрастен, а за родители на деца цената е 9 лв. В тази сума влизат ползването на легло и храна. 1 лв. на ден пък се плаща за гледане на телевизия.

Има клиники без такси

В Университетската болница на Стара Загора от миналата година вече не искат пари на придружители.

В болниците в Търговище, Русе, Хасково и Варна също не се взимат такси за придружителите.


Всяка трета родилка дава пари за екип
Всяка трета родилка в столичната Първа АГ болница „Св. София" (бившата „Тина Киркова") плаща за избор на екип, съобщи вчера директорът й доц. Елиан Рачев. Половината от парите отивали в касата на болницата, останалите -за екипа. На въпрос дали таксата да отпадне, Рачев отговори: „Тя дава възможност на пациента да направи реален избор, да не се дават пари под масата, а добрите лекари да са по-добре платени."

„Общият показател за смъртност на родилки у нас е адекватен на средния за Европа. А нещастните случаи от последните месеци в „Шейново" и при нас бяха инцидентни, но в нашия случай (б. р. - с 30-годишната Даниела) няма допусната лекарска грешка", заяви доц. Рачев. Столичната кметица Йорданка Фандъкова откри вчера ремонтираната родилна зала и операционни в Първа АГ болница. Тя заяви, че не очаква 12-те общински „болници да печелят, а да осигуряват добри условия за работа на екипите, да мотивират най-добрите и да се грижат за пациентите". Все още не са готови окончателните отчети на болниците за 2011 г.




17-годишен ограбил „Токуда"
Младеж на 17 години е задържан за грабежа в болница „Токуда", съобщи вчера МВР. На 23 януари непълнолетният влезе зад регистратурата, преби с палка служителка и взе целия наличен оборот. Първо се смяташе, че парите са 30 000 лева. Оказа се, че бандитът е взел 40 000 лв. На разпитите той признал, че за 20 дни е извършил 4 грабежа и 2 кражби.


Д-р ХАСАН АДЕМОВ, депутат от ДПС и зам.-шеф на социалната комисия: Без бонуси по време на криза
ДИАНА ТЕНЧЕВА

- Кои чиновници в здравната система е морално да получават бонуси, д-р Адемов, имайки предвид, че секторът се издържа от целеви пари за здраве, дадени от джоба на българина?

- В последните дни се оказа, че по-голямата част от министерствата и ведомствата са получавали т. нар. допълнително материално стимулиране. В някои от институциите има законови текстове, които го позволяват. Въпросът обаче е дали в условията на криза, когато всички българи стягат колана до последната дупка, трябва да бъдат раздавани бонуси по този начин. Още повече че когато става дума за здравното министерство, трудно могат да се намерят думи, с които да се оправдаят подобни плащания. И проблемът не е дали са законни или заслужени, защото на преден план излизат моралните измерения. А те са категорични - в тежки икономически времена, когато средствата за здраве, за Спешна помощ, за онколекарства и др. не стигат, не може да се дават раздават такива премии!

- А какво мислите за премиите на подалите оставка шефка на касата д-р Нели Нешева и заместничката й - Марияна Василева?

-25% от сумите от наложени глоби на базата на законов текст, както и средствата от незаетите щатни бройки, могат да се раздават като бонуси на служителите. След огромния натиск, упражнен върху ръководството на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) обаче, то не можа да удържи нервите си, изпусна ги и оттам се стигна до изключително конфузна ситуация. В нея шефовете на институцията се оправдаваха за получените пари, а от друга страна, защитаваха подчинените си. Защо обаче не се каже и какво точно се е случило с раздадените премии за над 5 млн. лв. и в здравното министерство?! Само така няма да останат неизяснени въпроси и всички съмненията ще бъдат разсеяни.

- Наближава съборът на Българския лекарски съюз (БЛС), но на него няма да се обсъжда темата за лекарска камара, за която отново се заговори след интервю на проф. Генчо Начев в “Труд”. Какъв е начинът некомпетентните лекари да бъдат вадени от кабинетите, докато се научат? И кой не иска промени, д-р Адемов?

- Ако трябва с едно изречение да охарактеризираме сегашната ситуация, бих казал следното: в резултат на случващото се в последните 20 г. пациентите вече се страхуват да се лекуват, а докторите - да лекуват.

- И всеки има мотиви за страха си...

- Какво обаче не стига на политиците, за да се справят с т. нар. реформа в здравеопазването, без да се спирам на воля, съгласие и т. н. Промените трябва да се извършат така, че да бъдат в интерес на пациента. А целите да са: по-добро здравеопазване, по-добър жизнен стандарт, ниска заболеваемост и смъртност от социалнозначими болести, ниска перинатална смъртност (б. р. - около раждането)… В началото на всеки мандат всяко правителство трябва да начертае в какво се прицелва и после да отчете направеното.

- Засега се стига само до начертаването. И при вашето правителство, на тройната коалиция, също.

- Целите не се изпълняват по няколко причини: няма политическа сила, още повече партия или управляващо мнозинство, което самостоятелно да може да направи промените. А това не се случва, защото по дефиниция реформите са непопулярни и за пациентите, и за хората в отдалечените региони, и за самите лекари. Ясно е също, че част от докторите разчитат на запазване на статуквото, защото са удовлетворени от сегашната ситуация.

- Каква част - голяма, малка?

- Трудно може да се каже, но очевидно съсловието е така устроено, че когато му се налагат мерки отвън, винаги се съпротивлява. Т.е. не може да бъде направена каквато и да е реформа в интерес на пациента без и въпреки неучастието на лекарите.

- Всяка идея за промяна обаче се посреща на нож, как тогава да се подобрят медицинските грижи?

- Причината е, че идеите се раждат в нечия глава, в някой министерски кабинет или в някоя парламентарна група.

Дали трябва да има съюз или камара и къде да бъде позиционирана тя - в рамките на БЛС или да е самостоятелна, дискусията върви повече от 20 г. Самото съсловие, академичната общност заедно с останалите лекари от БЛС, трябва да изготви правилата, по които оттук нататък да се развива идеята за съюз или камара. Искам да кажа, че по дефиниция лекарската професия е саморегулираща се и свободна, но подчинена на правила, принципи и стандарти. Ако те са зададени правилно от държавата, БЛС няма как да не им е подчинен. Той е задължен да ги изпълнява. От друга страна, възниква въпросът кой трябва да контролира спазването им, кой да санкционира и да сертифицира познанията на лекарите. Защото най-слабото място на БЛС и в момента е, че през всичките години не успя да наложи механизъм и методика за т. нар. продължителна квалификация. А правото на практика през определен период от време трябва да бъде ревизирано. Само така ще се предоставя качествена медицинска помощ, пациентите ще са доволни от грижите, а лекарите - от полученото заплащане.

- Но липсват правила за добра медицинска практика.

- По закон те също са задължение на БЛС. Правени са много опити в тази посока, но без успех. Няма го и алгоритъмът за поведение. А когато се оценява дали една дейност отговаря на изискванията за качество, трябва да се прецени дали този алгоритъм е изпълнен, покрити ли са стандартите или не. А дали ще ги изработи лекарският съюз или камара, е въпрос за решаване от самото съсловие. Тук обаче идва питането как да се стигне до съгласие.

- Какво имате предвид?

- Ясно е, че една партия или едно управляващо мнозинство не може да обедини по-голямата част от политическите сили и съсловието. И това е доказано през годините. За да се постигне висока степен на общи действия, първо трябва да се търси възможен политически консенсус, вътре в съсловието, с пациентските организации и със самите пациенти. Трите стълба - политическо, съсловно и обществено съгласие, на практика са в основата на успешната реформа. За съжаление никой досега не е успял да го постигне и затова нямаме сериозни резултати след промени в системата. А какво направихме през последните години? На практика загърбихме основните принципи на здравното осигуряване. Вярна е тезата, че държавата трябва да има своя роля, но тя не бива да бъде засилвана и да правим малки реформи, както казва министърът на здравеопазването. Защото това означава, че нямаме капацитет да генерираме съгласие. Повтарям - от всичко, което ни се предлага днес, държавно-общественото начало доминира в идеите и предложенията на д-р Стефан Константинов.

- Тук веднага някои биха ви контрирали, че сме в криза. Но въпросът ми е защо вие, докато бяхте на власт, не направихте точно това - не разбихте монопола на здравната каса?

-Ние, от Движението за права и свободи, винаги сме били привърженици на конкуренцията. Защото според нас тя стимулира качеството. При такъв модел пациентът може да избира лекаря и финансиращия орган. Както добре знаете, ние имахме готов законопроект, но не бе приет в условия на коалиция от партньора ни - БСП.

- По ваше време оправданието бе БСП, сега част от съсловието не иска промяна. Винаги ще има някаква причина. Значи ли, че не трябва да се извършват реформи?

- За съжаление през последните 10 г. не случихме на управляващи, които да търсят максимално широко ниво на съгласие. Които да разговарят с политическите сили, с опозицията, със съсловието, да ги съберат и да кажат: “Вие какво предлагате, та да постигнем консенсус?” Само така ще се подкрепят непопулярни мерки. Ние, от ДПС, сме готови да застанем дори зад такива, но ако се потърси съгласие и то съществува между останалите политически сили, в съсловието и в обществото.

- На фона на случващото се в здравеопазването, проблемите в социалната сфера са бял кахър. Властта иска да смени режима, по който да се инвестират парите в Сребърния фонд. Дали той трябва да се “разнообрази”, за да има повече пари за пенсии?

- Идеята на Сребърния фонд е събраните в него пари да не се харчат сега (те са част от фискалния резерв), а да се ползват след 30 г. Въпросът е по какъв начин може да се промени инвестиционната политика, та да се осигури по-голяма доходност при гарантиране на сигурността. Едно трябва да е ясно: без диверсифициране на портфейла (т.е. разнообразяване на различните финансови инструменти), без рискови инвестиции, това няма как да се случи.

- Дайте пример за рискова инвестиция?

- Например да се инвестира в държавни ценни книжа или на фондовата борса. На практика това означава след известен период от време друго правителство да търси възможност за възстановяване на тези пари. Но дали средствата от Сребърния фонд могат да бъдат впрегнати в българската икономика, дали може да се инвестират в държавни ценни книжа? Дискусията се води доста години, но ако сега се инвестира в тях, няма никаква гаранция, че при настъпването на падежа на ценните книжа, доходността им ще е достатъчно голяма. Толкова, че да се каже, че инвестицията е сигурна. Затова тези пари трябва да се управляват разумно.

- Кога в близко бъдеще има шанс за повишаване на пенсиите?

- Големият проблем е, че през последните 2 г. се замрази прилагането на т. нар. швейцарско правило. А в Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване бяха направени промени, според които от 2013 г. всички пенсии ще бъдат осъвременени с 50% от инфлацията. Това означава, че ръстът на осигурителния доход по никакъв начин няма да се отрази върху актуализирането на пенсиите. Вярно е, че т. г. ще се повишат минималните пари за възрастните хора, но това не е достатъчно. Защото всички останали пенсии вече трета година не са мръднали с една стотинка и инфлацията ги стопи. Управляващите предлагат и отпадането на максималната пенсия от 2014 г., т.е. както в здравеопазването, така и в социалната сфера, прехвърлят непопулярните решения на следващото правителство. А едно управление се оценява по направеното в рамките на мандата. За съжаление в рамките на този кабинет не можем да кажем нищо добро за системата на здравеопазването. В социалната политика - добри или лоши има правила и принципи, които се спазват. С отделни изключения. Тук проблемът е, че производителността на труда в България е изоставаща в сравнение с ЕС и доходите ни винаги ще бъдат догонващи.



Визитка:

Д-р Хасан Адемов е роден на 24 януари 1953 г. в Исперих.

Завършва медицина във Варна през 1979 г. и специализира анестезиология и реанимация.

Той е депутат от листата на ДПС вече четвърти мандат. Член е на парламентарната здравна комисия и зам.-председател на социалната.


От нас глобите, за Нели - премиите
Представителка на асоциацията за защита на пациентите се разтревожила, че оставката на бонус дамата Нели Нешева щяла да дестабилизира здравната система. Понеже сега се сключвали договори с болниците. Няма страшно! Договори ще има. Те си остават във владение на здравната каса. Договорите не са бонуси, да си ги пъхнеш в джоба и да си ги носиш у дома. Нешеви застъпници от стопанската камара пък виждат в нейно лице „жертва на недъзите на системата". И таз добра! Откъде идат бонусите - от постъпления в здравната каса, от глоби. А кои са глобените? Болниците. А кой издържа болниците? Държавата. А нея кой издържа - данъкоплатците. Следователно кои са жертвите? Ние. Вярно, на всеки виновник се полага поне един защитник. Даже разни много виновни разполагат с много защитници. Но можеше адвокатите на Нешева да са малко по-уфатни.


Код "оранжево" за министър Дянков
ЕВА ЙОРДАНОВА

Зимата ще свърши, наводненията след нея - също, но за финансовия министър Симеон Дянков код „оранжево" ще остане валиден до края на мандата заради задълбочаващите се проблеми с публичните финанси. На макрониво положението засега изглежда овладяно - дефицитът и дългът са в нормата. Това обаче далеч не означава, че всичко в родните финанси е със здрава основа, фискалният резерв се топи, плащанията по дълга растат, а сегашното правителство няма да има късмета да завърши дори една пълна година от мандата си с балансиран бюджет. Очевидно е, че в тази ситуация нещо трябва да се направи. На всички е ясно, че задача №1 е спасителна реформа на държавните разходи. Лошото е, че въпреки първоначалните си намерения Дянков се очертава да стане поредния министър, който няма да го направи. Драматизация с резерва В последните дни набира скорост поредната драматизация покрай топящия се фискален резерв. От 5 млрд. лв. в края на 2011 г. той е паднал с около 1 милиард само за месец и половина. Да напомним - във фискалния резерв влизат всички заделени пари по сметки на централната власт, а също и на университетите, НОИ, здравната каса и др. За България нивото на тези спестявания е особено важно, защото депозитът на фиска е част от международните валутни резерви на страната, които крепят валутния борд. Освен това България уверено върви надолу в класацията в ЕС. Към септември м. г. страната е на незавидното 16-о място със своите 8,5% (съотношение на резерва към брутния вътрешен продукт) при средни за съюза 9,4%, изчисли наскоро икономистът от „Отворено общество" Георги Ангелов. Към края на декември обаче нивото е спаднало до 6,6%, като потъването продължава и след Нова година. Подобни движения не се оценяват никак добре отвън - инвеститорите виждат влошаваща се картина на публичните финанси, което обикновено вдига рисковата премия на страната, а оттам и лихвите по външните заеми. Истерията, че държавата остава без пари на този етап обаче е пресилена. Първо, топенето на резерва е само симптом, а не е същинската болест на родните финанси. Второ, спадът на депозита в началото на годината е обичаен, и трето, ако бюджетът не се актуализира, нивото на спестените пари в края на годината трябва да се вдигне поне до заложения минимум от 4,5 млрд. лв. Това не е много, но няма да остави държавата съвсем без пари и ще запази ценния Сребърен фонд. Най-странното около шумотевицата е, че случващото се с резерва няма как да не е предизвестена новина. Все пак бюджетът вече четвърта година е на дефицит. Натрупаният минус в хазната за 2009 г., 2010 г. и 2011 г. възлиза на малко над 5 млрд. лв. Този сериозен пасив трябваше да се покрие отнякъде, а вариантите не бяха много - заеми или резерви. Правителството предпочете главно втория вариант, защото беше по-евтин, но най-вече - по-лесен. Така само за три години спестените в продължение на повече от десетилетие резерви бяха преполовени. От 8,4 млрд. лв. в края на 2008 г. те се стопиха до 4 млрд. лв. в началото на 2012-а. За същия период дългът нарасна с около 1 млрд. евро, като голямата част от набраните средства са от вътрешния пазар. За фиска това определено е по-добрата алтернатива в сравнение с външните заеми, защото лихвите са по-поносими. Но ефектът от изтеглянето от икономиката на над 1,1 млрд. лв. свежи пари като държавни ценни книжа (ДЦК) само през миналата година е най-малкото спорен от икономическа гледна точка.

Харченето -политика №1 Харченето на резерва се видя най-лесно на финансист №1 и се превърна в основната му „политика; за потушаване на бюджетните пожари. За разлика от предишния финансов министър Пламен Орешарски, който ползваше резерва, за да охлажда прегряващата тогава икономика, наследникът му не показа стратегическа визия. Доказателство в това отношение бе опитът на Дянков преди броени месеци да играе съвсем хазартно, като предложи на депутатите да сведат резерва до 3 млрд. лв. в края на 2012 г. Тоест да падне дори под санитарния минимум, защото сега около 3,1 млрд. лв. са целеви -1,8 млрд. лв. за пенсионната система в Сребърния фонд и 1,3 млрд. за извеждане от експлоатация на малките блокове на АЕЦ „Козлодуй" и за съхранение на отработеното ядрено гориво. По закон тези пари не могат да се пипат за други цели. Всъщност най-новите опити на Дянков да „раздвижи" пенсионните спестявания, като разреши със закон те да бъдат инвестирани в български ДЦК, са си директно намерение да се закрие Сребърният фонд. Обществото вече преглътна отнемането на близо 1,5 млрд. лв. от резерва на Националната здравноосигурителна каса, които отидоха за покриване на всякакви дупки в бюджета. Но предсрочно харчене на парите за пенсии със сигурност ще прелее чашата на търпението. Целта на Дянков е ясна -иска да използва натрупаните наготово пари, за да посрещне през януари 2013 г. плащането по външния дълг, така както го структурира финансовият министър на НДСВ Милен Велчев. Става дума за сериозна сума - 800 млн. евро. Но пред алтернативата резервът да олекне с поне 2 млрд. лв. до началото на 2013 г. заради външния дълги покриването на бюджетния дефицит част от специалистите по-скоро биха избрали да се изтеглят заеми. Те са по-скъпият вариант, но поне няма да оставят страната без никакъв „кеш". Псевдодилема Но каквото и да се направи в случая, то си остава палиативна мярка. Най-лошото е, че тази псевдодилема, която е всъщност избор между пожар или наводнение, ще измести на много заден план дебата за истинския проблем -отлаганата вече 20 години реформа в бюджетните разходи. Доказателството, че по тази линия почти нищо не се е променило поне от 1998 г. досега, е на сайта на Министерството на финансите. За държавната администрация продължават да се харчат около 2-2,5% от БВП, за отбрана и сигурност - около 4,5%, за здравеопазване -към 4% и т. н. Едва в последно време Дянков се опита да направи някои по-сериозни промени в държавните харчове, но те бяха на парче, без ясна и последователна стратегия и останаха по-скоро декларативни, за пред публиката. Преструктурирането на разходите от сектор сигурност към културата и образованието се сведе до орязване на милиардния бюджет на МВР с няколко милиона лева и увеличение на парите за култура със също толкова незначителна сума. А истинската реформа със сигурност не е прехвърляне на средства от един сектор в друг. Тук става дума за нещо много по-сложно, което в развитите страни се нарича програмно бюджетиране или бюджетиране според резултата. Това означава, първо, държавата да има ясни приоритети, за да знае кое и с колко да финансира. След това да следи какъв е ефектът от излетите милиони и ако такъв липсва, парите да се пренасочат на друго място. Пълен хаос с разходите В това отношение в България в момента цари пълен хаос. Пари се дават просто за да се издържат определени структури и чиновници; парламентът гласува един бюджет за дадена програма, а година по-късно се оказва, че финансовото министерство е превело във въпросната касичка 5 пъти повече или пък със 70% по-малко (справка - одитите на Сметната палат -6. а.); почти никъде няма количествени критерии за свършена работа, от които да зависи финансирането; слабата финансова дисциплина не води до почти никакви санкции за нарушителите; вътрешният финансови контрол по министерства и агенции е толкова неадекватен, че обикновено пречи на работата, а не помага. Ако обществото разбере истината за публичните финанси, ще настане революция, беше казал един бивш високопоставен служител на финансовото министерство. По тази тема обаче никой не говори. Тя е сложна, трудна, бавна, в нея няма евтини сензации и лесно смилаем популизъм като този за фискалния резерв, но най-вече -не е изгодна политически, защото ще секнат някои финансови потоци. Истината е, че дори резервът да е 10 млрд. лв., а бюджетът на държавата - 40 млрд. лв., ако няма реформа в държавните разходи, страната все по-уверено ще копае към дъното и дори под него. И милиардите ще изтичат все така безследно през многобройните пробойни на фискалното чувалче, наречено държавен бюджет.


СПОРЕД БИЗНЕСА



Сподели с приятели:
  1   2   3   4   5   6




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница