21 февруари 2012 г. Тема: здравеопазване
Чиновническите бонуси били лични данни
Изтегляне 0.89 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Българският оксиморонен свят Богатите бедни и бедните богати Светла Василева
- Кой позволява аптеките да печелят от нас
- ГЕРБ решава днес Нешева или министърът Групата на мнозинството е разделена, недоволни искат Стефан Константинов да си иде
- Подозират сините в лобизъм
- Болниците дължат милиони за лекарства
- Даваме най-много пари в ЕС за хапчета
- Доктори получават ваучери срещу „правилната” рецепта
- Една поредица за МИЛИОНЕРИ Как глътнаха сладкото хапче „Софарма"
Чиновническите бонуси били лични данни А в Канада нагло надничат в "частния живот" из министерствата, че и на първа страница го оповестяват! Константин Иванов Напоследък се вихри теологичен спор, по-сложен дори от този, колко дявола могат да се съберат на върха на една игла. Спорът трябва ли или не трябва да стават достояние на обществеността данните кой държавен служител какви благинки е получил допълнително към заплатата си. Защото заклинанията на управляващите да се стяга коланът се изпълняват стриктно по отношение... на пенсионерите и редовите бачкатори, но за разни храненици по министерства и агенции заканите на министър Дянков не важат. След много настоявания зорлем някое и друго министерство и агенция си признаха, че заклинанията не са им попречили да си пораздадат не съвсем символични парични бонуси. И добре, че в парламента се чу информация за някакви 30 000 лв., които шефката на НЗОК Нели Нешева си самораздала, та набедената да скокне възмутено и да уточни, че става дума само за 12-ина хиляди. Защото иначе данни за персоналните бонуси не се дават. Признават си за глобалните суми - макар и с нежелание, макар и не всички. Но "кой колко" е прибрал в джоб от данъците ни - категорично "не". Това били лични данни, недопустимо надничане в частните сметки и живот на гражданите. А това било недопустимо в условията на демокрацията, защитата на личното пространство и т.н., и т.н. Директорът на Сметната палата проф. Валери Димитров коментира по този повод, че нямало лошо заплатите на директорите да се знаят публично, но това трябвало да се уреди със закон. И тъй като знаем каква мъка е за мнозинството от ГЕРБ в парламента да роди закон, който впоследствие обраства с допълнения, предлагаме да му спестим родилните мъки, като се заимства нещо наготово и при това безотказно действащо. Преди време френският в. "Фигаро" публикува информация от своя кореспондент в Монреал Людовик Хирцман. Ето част от кореспонденцията: "При едно свое 48-часово пътуване до Монреал, за да поздрави канадските атлети, участвали в Олимпийските игри във Ванкувър, министърът на спорта Гери Лън отседнал в хотелска стая за 121 евро нощувката. Изхарчил и 78 евро за прехраната си за два дни. Министърът на външните работи Лоурънс Кенън пък пътувал за Ню Йорк, за да ратифицира Конвенцията на ООН за инвалидите. Разноските му за един ден, без цената на самолетния билет, излезли 51 евро. Това е прозрачността по канадски. След влизането в сила на един закон от 12 декември 2003 г. министрите, висшите чиновници и техните главни сътрудници трябва да се отчитат. Техните разноски са достъпни за всеки, като се публикуват на първата страница на мрежата на министерствата и федералните обществени институции. Правителствен организъм - Смесеният национален съвет, управлява общата политика за разходите за командировки на чиновниците. Правилата са стриктни. Служебните коли на министерствата не трябва да надвишават 24 135 евро... Неизчерпаем източник на публикации в канадските медии са приходите и разходите на чиновниците - те се гледат под лупа". Уважаеми депутати, не си струва да откривате топлата вода, канадците са я открили. Просто потърсете в мрежата въпросния закон от 12 декември 2003 г. и дайте да ви го преведат на български. Или мислите, че Канада е по-малко демократична държава от България и че там не бръснат за нищо личното пространство на гражданите, пък били те и висши държавни функционери?. Или може би у нас някой го е страх, че данъкоплатците ще му дирят сметка колко струва примерно един показен полет с вертолет до село Бисер или колко и как се харчи на ежегодните герберски укрепвания на колектива, пардон, тиймбилдинги - било в Хисаря, било в някое друго сгодно и дискретно курортче. 
Българският оксиморонен свят Богатите бедни и бедните богати Светла Василева Ако думи като "магистрали", "инфраструктура", "фискална дисциплина", "макроикономическа стабилност" са всекидневно присъстващи в публичното политическо говорене през последните години, то има такива, които не се споменават. Никога. Все едно феноменът, който обозначават, не съществува. Думата "бедност" е може би най-отбягваната от управляващите заедно с "безработица" и "заетост". България от години носи етикета "най-бедна държава в ЕС". Бедна държава, но някак без бедни и бедност, отбелязала Годината на бедността (2010-а) със седмица, продължила ни повече, ни по-малко от четири дни (27 - 30.09.2010 г.). Според 92% от българите бедността в страната е широко разпространена (Евробарометър 2010), България е на първо място в ЕС по брой на хората (41%) в тежко финансово състояние и на трето (след Латвия и Румъния) по брой (21%) застрашени от бедност. Линията на бедност е два пъти по-ниска в сравнение с останалите новоприсъединени страни и над десет пъти под тази на старите страни-членки, което я прави особено жестока поради факта, че цените на основни стоки и услуги са почти изравнени със средноевропейските. У нас около 500 000 човека живеят със суми под тази линия, а за други 300 000 месечният доход е едва 136 лева, което ги доближава до нивата на абсолютна бедност на Черния континент (2 USD на ден). Макар и с половин уста вече се говори за "наследствена бедност", а "работещи бедни" съвсем не е само термин от учебниците по социални науки - 7% от имащите постоянна работа българи са от категорията "бедни", а броят на онези, чиито доходи са спаднали рязко, въпреки че са продължили да работят, е шест пъти по-голям от останалите без работа. Неглижирайки наличието на екстремна бедност и стряскаща нищета, управляващите поеха ангажимент чрез Националната програма за развитие (за периода 2011 - 2015 г.) и Конвергентната програма (2011 - 2014 г.) до 2013 г. да няма индексация на пенсиите, както и увеличение на компенсацията на заетите лица. И вероятно, за да дадат пореден аргумент за съществуването на оксиморонния свят, скоростно увеличиха възрастта за пенсиониране при наличие на над 20% безработни младежи Въпреки че зам.-министър на труда обеща през 2011 г. правителството да приеме национална стратегия за преодоляване на бедността - такава до днес, година и половина преди края на мандата на ГЕРБ, не е факт. И това едва ли е изненадващо на фона на заключение на Световната банка, че с действията си управляващите вместо да намалят ефектите от кризата, са ги засилили, принуждавайки по този начин населението да прибегне до рискови стратегии за оцеляване (самолечение, отказ от закупуване на лекарства), което не попречи на премиера на най-бедната страна в ЕС от трибуната на ООН (на 23.09.2010 г.) да огласи готовност да изнася по света ноу хау за справяне с бедността. Ако външен наблюдател се заеме да изчисли размера търговска площ на построените и новоизграждащи се молове на глава от населението, количеството регистрирани луксозни автомобили, броя абонати на мобилните оператори, нищо чудно да реши, че бедните българи са богати. Тук истински богатите обаче привидно често са бедни, срещу имената им в НАП няма внесен нито лев данък, богатството им се появява изненадващо от нищото, понякога без да имат регистриран дори ден трудов стаж, в страната, в която, според премиера, се живее добре, макар да е най-тъжното място на света. По прищевките на оксиморонния свят бедното богатство и богатата бедност са еднакво възможни. Абонирани за дъното на таблиците във всевъзможни класации на международни организации, ние, българите, получихме образ на първенец аутсайдер. Първи по последни места или последни по първи. В нашия случай няма особено значение, тъй като и тогава, когато се окажем начело, показателят, по който водим, рядко е повод за гордост. България е първа по брой изоставени деца в институции (над 1500 годишно), раждания от майки под 18 г. (между 4000 и 4500 годишно), демографски срив, мозъчна и сърдечна смъртност, обща смъртност (14,2 на 1000 при 9,7 средно за ЕС), болни от кучешка тения (50% от всички регистрирани заболели в ЕС), ниво на младежка безработица, брой напуснали страната специалисти. Усещането за корупция ("Транспаренси интернешънъл") е повсеместно и ни отрежда челно място сред страните от ЕС, а аргументът "склонност към самобичуване" като опит за обяснение на катастрофиралите антикорупционни лозунги, с които управляващите дойдоха на власт, е неубедителен пред броя на подадените сигнали за корупция (2009 г. - 9325; 2010 г. - 16 353). Ако изброените първи места не са особено впечатляващи, класациите, в които сме последни, са значително повече - по размер на минимална работна заплата, производителност на труда (Доклад на Комисията по конкурентоспособност), кредитиране на малки и средни предприятия (Евростат), донори на органи (информация на директора на ИА по трансплантации), ползване на противогрипни ваксини, качествено лечение на болни от диабет, качество на здравните услуги, както и по износ на иновативни стоки, управление на отпадъците, продажба на музика в Европа (рейтинг на IFPI), конкурентоспособност на висшето образование, качество на живот и човешко развитие, а по "индекс на развитието" (Отворено общество) делим последните места с Румъния. Дали чашата е наполовина пълна или наполовина празна не променя същността на факта, доколкото по-голяма половина не съществува. Гледано през очилата на относителността, ние сме първи по неусвоени средства от фондовете на ЕС и последни по усвоени (според KPMG), в челото по зависими медии и последни по свобода на словото (по данни на Репортери без граница), първи по енергоемкост и последни по енергийна ефективност, първи по брой спортуващи по-рядко от веднъж месечно и последни по масов спорт (Евробарометър). Въпреки стряскащото положение на първенец аутсайдер в нашия оксиморонен свят липсват масови протести, каквито има в катастрофирала Гърция, където стотици българи работят като "слуги" на фалиралите гърци или като тези в съседна Румъния, с която сме абонирани за дъното на класациите. Тук няма бунт на площадите, няма искания за по-добър живот, за ограничаване на корупцията, наркоманията или срещу безработицата. Немислимото за други народи - мизерия, нищета, безперспективност, унижения от чиновници, арогантност на политици, за нас, българите, сякаш е придобило статут на модус вивенди. Омаята на безвремието е упоила обществото, потънало в хипнотичен сън, провокиран от безкрайно нищослучване, всекидневно нагнетявани страхове, повтаряне на мантрата "търпение" и мъгляви обещания за по-добро Утре. Утре, което никога не идва, понеже подминава аномалии като оксиморонните светове, излъчващи стряскаща прокоба на гробищни паркове. Влакът на българската демокрация, препълнен с ентусиазъм, оптимизъм и надежди, след 22 години пътуване е изоставил част от вагоните на глухи коловози и пъпли по инерция, загубил блясък и скорост. Неподвластно на времето и умората е останало единствено желанието и порива на хиляди хора да се сдобият със запазено място в лимитирания брой купета на властта. Особено в онези с надпис ВИП. Откровени смешници, опасни фокусници, харизматични спекуланти, имиджови мутри, самонадеяни лумпени, клоуни лаици и управленски алхимици - случайни хора на неслучайни места, понякога без ценз, често без харизма, зле изразяващи мислите си - всякакви се качваха и слизаха пред смаяните погледи на избирателите, плащащи престоя и пътуването им, без да имат яснота за критериите, по които един или друг кандидат за слава става министър, шеф на агенция, главен секретар или дори депутат. Парадоксално, но даже след 22 години преход, ако за получаването на непрестижно място на младши експерт в администрацията е необходимо задължително явяване на три изпита (биография, тест, интервю), то за ВИП постове в управлението на държавата е достатъчна нечия препоръка, среща на кръстовище в училищен двор или обаждане по телефона. Селектираният чрез тази изумително сложна процедура "политически елит" води титанични битки с климатици, откри несъществуващи държави, нови езици, възторжено прокопа стотици метри подземни тунели в търсене на Нещо (така и не се разбра какво), призова ни да не купуваме, да не плащаме данъци и да нахраним журналистите. Ние станахме свидетели на унизителната безпомощност на С. Ганев пред ООН, фиаското на Р. Желева, "дипломатичният език" на Д. Стоянов в европарламента, депутатстването на В. Иванов - Лучано, "лудориите" на "Мистър 10 процента" и "Мистър гаф", аероскандалите на В. Сидеров, откровението на Н. Неев за държавата, експертността на Калина Илиева, историите със седесарските шутове (Г. Марков), фамозните обяснения за скъпо платени консултации (А. Доган, Цв. Цветанов, Л. Иванов) и прочие, и прочие. С времето абсурдите, които ни "забавляваха", се разраснаха неуправляемо. Препускайки пред очите ни по стълбата на властта, политиците ставаха все по-безпогрешни, все по-безнаказани, все по-алчни, все по-отдалечени, все по-арогантни. Тези колоси на глинени крака резултат на случайност или добре отиграна ПР-стратегия, прекрачиха границата на приличието, самозабравено съветвайки ни да си сменим чипа, провъзгласявайки ни за лош "матер`ял", "шибан народ", прасета, квичащи в кочината, и кучета, които е добре да се държат на къс повод. Всяко едно от тези "послания" в свят, различен от оксиморонния, щеше да предизвика реакция на масов протест срещу грубия непремерен език, арогантното високомерие и потъпканото достойнство. Тук обаче подобни изказвания, ако не развеселяват, добавят единствено още тъга към и без това най-тъжното място на планетата. След 22-годишно препускане от една илюзия към друга България днес е най-бедна в ЕС, но някак без бедни и бедност, с впечатляваща по размери корупция, но без корумпирани, страна с увеличаващи се километри магистрали и намаляващ брой хора, които да ги ползват, с внушителна по размери застроена търговска площ на глава от населението и отсъстващ индустриален и производствен профил, с безброй медии, но без медийна свобода, със стотици партии, но с компрометирано доверие в партийната система; държава, в която инвестициите в бетон са повече и по-важни, отколкото инвестирането в човека; свят, в който обещаваното Утре вече е живяно, а Настоящето е метаморфирало несвършващо Минало. Оксиморон в света на реалното случване. 
Кой позволява аптеките да печелят от нас? Пия лекарства за високо кръвно налягане от години. Медикаментьт е един и същ, но всеки месец го купувам на различни цени от различните аптеки в Благоевград. Недоумявам как е възможно разликата в цената да бъде повече от пет лева. В единия търговски обект струва 9,20 лв., а на друго място - 14,80 лв. За мен това е чиста спекула. Смятам, че държавата трябва да вземе мерки за уеднаквяване на цените на лекарствата. Аз вземам 150 лв. пенсия и пет лева са много за мен. Докога аптеките ще печелят на наш гръб? Ако сте се разгневили на някого и искате да се оплачете - то вашето място е Вестник „Преса". Очакваме вашите сигнали и снимка на gniav@presa.bcu
ГЕРБ решава днес Нешева или министърът Групата на мнозинството е разделена, недоволни искат Стефан Константинов да си иде Мина УЗАНИЧЕВА Жулиета НЕДЯЛКОВА Пред тежък избор е изправена парламентарната група на управляващата партия - дали да подкрепи шефката на здравната каса Нели Нешева, която подаде оставка, или нейния враг -министър Стефан Константинов. Скандалът от последните дни всъщност е краен етап от сблъсъка между двамата, разказаха депутати от управляващата партия. Ако Нешева оцелее, най-вероятно ще си тръгне министърът, твърдят те. Последната дума ще бъде на премиера Бойко Борисов, макар че до снощи нямаше потвърждение, че той ще се яви на заседанието на групата. Нешева хвърли оставка по настояване на министър-председателя, когато стана ясно, че е взела над 13 500 лв. бонус за 2011 г. Тогава той определи работата й като много добра, но обясни, че когато в кацата с мед сложиш малко катран, всичко се разваля. Проблемът е, че в групата на мнозинството са разделени и повече поддръжници събира Нели Нешева. Депутатите на Борисов не одобряват Стефан Константинов и го смятат за най-слабия му министър. И вчера представителите на ГЕРБ в здравната комисия не скриха недоволството си от работата на министъра. „Няма никакъв авторитет сред нас и е в тежък конфликт с шефката на комисията Десислава Атанасова, постоянно спорят по време на заседанията", разказа ГЕРБ-ер, пожелал да не бъде цитиран. Според един от зам.-шефовете на групата засега Борисов крепи Константинов, макар че до вчера не беше дал ясен знак как очаква да се разреши спорът днес. Неговата дилема се засилва и от това, че Нели Нешева била изключително близка със сестра му Красимира Иванова, с която двете работили заедно в една болница. Нешева е и партиен член, основател на сдружението ГЕРБ. Битката й с Константинов извади наяве един сериозен проблем - кой ще лапне тлъстото парче от баницата, наречена лекарствен бизнес. Подозират сините в лобизъм Доста депутати от Синята коалиция имат личен интерес в сферата на здравеопазването, мълви клюката в кулоарите на парламента по повод развихрилия се скандал с бонусите в НЗОК. Именно сините се озоваха в центъра му, след като Димо Гяуров бе човекът, изнесъл данни за премиите. Проверка на „Преса" в системата ДАКСИ не показа някой от групата им да притежава дялове в болници, частни фондове или аптеки освен Ваньо Шарков, който е собственик на 25% от лаборатория „Рентген". Запознати обаче твърдят, че точно хора на Костов и Мартин Димитров са свързани, макар и непряко, със здравно-осигурителни фондове, частни лечебни заведения и верига аптеки, близка до шефа на „Софарма" Огнян Донев. Болниците дължат милиони за лекарства 360 млн. лв. е размерът на неплатените сметки на болниците за миналата година, като над половината от тях са за лекарства. Много от лечебните заведения са заплашени от фалити или преминаване в ръцете на техните кредитори, ако започнат съдебни спорове, обясни шефът на БЛС Цветан Райчинов. Той е защитник на подалата оставка Нели Нешева и твърди, че тя се опитала да спре течовете в системата чрез пряко договаряне на по-ниски цени на лекарствата, които касата плаща. През последните дни валят писма в подкрепа на шефката в оставка. Вчера и БСК в своя позиция заяви, че тя е създала организация, за да се знае „кои са фирмите, които разполагат с монополно положение" на пазара на лекарства. Най-много дългове по традиция трупат големите столични здравни заведения, но те са в привилегировано положение и държавата им ги покрива. 5 млн. лв. чакат кредиторите на бургаската болница, основно доставчици на медикаменти и медицинска апаратура, показа проверка на „Преса". Белодробната болница е сред рекордьорите по неплатени сметки в Пловдив - 3,1 млн. лв. Една трета от тях са за лекарства. Има натрупани задължения към „Софарма" още от 2005 г., които не са платени. Дълговете й надхвърлят активите и на практика тя е декапитализирана. Лечебното заведение в Благоевград дължи 2 млн. лв. на доставчици. По неофициална информация от няколко месеца не е плащало дори на Спешния център за линейките, които ползва. От Нова година спря да дава купони за храна на лекарите за нощните им дежурства. 1,8 млн. лв. са задълженията на болницата в Гоце Делчев. Там се оплакаха, че дават по 100 хил. лв. годишно за хора без осигуровки, които никой не им възстановява, въпреки че по закон тези пари идват от здравното министерство. 0,5 млн. лв. дължи за лекарства врачанската болница за миналата година, 300 хиляди от тях са към „Софарма". Същият е размерът на неплатените задължения и в Мездра, само че там не е плащано вече 2 г. Удари под кръста Разкритията за бонусите на шефката на здравната каса са предоставени на сините от министър Константинов. Очевидци твърдят, че дни преди да се разчуе за парите, той прекарвал дълго в стаята им в парламента. Нешева отряза Константинов, който поиска да се вземат половин милион лева от бюджета на касата, за да се плати на Австралия лиценз за диагностичносвързаните групи. С тях министърът смята да замени сегашната система на клинични пътеки. Наложи се парите да дойдат от хазната. Заради дрязги с шефката на НЗОК Константинов отлагаше до последния възможен момент подписването на Националния рамков договор, в който се уточняват всички подробности как ще бъде лекуван българинът тази година. Министърът беше обвинен от групата на ГЕРБ и в опит за овладяване на властта в болничната помощ чрез поправки в закона за лечебните заведения.
Даваме най-много пари в ЕС за хапчета Макар да сме най-бедни в Европа, даваме най-много пари за лекарства. През 2011-а българите са похарчили 2,3 млрд. лева за медикаменти, като съотнесено с населението и брутния вътрешен продукт, това ни прави едни от първенците в ЕС. За 2012 г. прогнозите са, че хората у нас ще дадат за хапове 2,5 млрд. лв. Държавата е платила 801 млн. лв. през 2011 г. за медикаменти, а т.г. се очаква да се похарчат от бюджета 815 млн. лв. Така излиза, че 64% от средствата за лекарства плащат хората от джоба си, а държавата покрива едва 36%. В Европа съотношението е точно обратното. Там публичните разходи за лекарства никога не надвишават парите, дадени за извършена дейност от болници, обясни председателят на БЛС д-р Цветан Райчинов. Освен това никъде в Европа ДДС-то върху лекарствата не е 20%, колкото е у нас (виж таблицата). Цените на покриваните с публични пари медикаменти в ЕС се формират на базата на формула, която включва осреднена стойност на един продукт в осем държави от съюза. България се съпоставя с Румъния, Гърция, Чехия, Естония, Унгария, Литва, Португалия и Испания. Тези държави са личен избор на София, но в тях ДДС е много нисък в сравнение с нашия данък, който оскъпява значително хаповете. За да бъде включено едно лекарство в позитивния списък у нас (т.е. да се плаща от касата), то трябва да отговаря на определени условия. Освен лиценз и контрол на качеството трябва да се поема от здравен фонд и да е за същото заболяване поне в три от тези осем държави. Всичко това означава, че ако даден препарат за сърце в повечето от референтните 8 държави струва 50 лева, то в България не трябва да надвишава тази цена.
Продължение от вчерашния брой. Както много други пъти, така и сега това е полуистина. Дори и Булбанк да е настояла „Софарма" да бъде солидарен длъжник, то решението да се прехвърли на купеното дружество бремето да изплаща дълговете на един от собствениците си е решение изцяло на последните. Наложено на миноритарните акционери без допитване до волята им. Косвено това безобразие бива санкционирано години по-късно от ВАС, който през 2008 г. постановява, че изплащането на заеми на „Елфарма" от самата купена „Софарма" представлява подарък, направен на купувача, и че следователно „Софарма" дължи данъци за дарение в размер на близо 8 млн. лева. С други думи, миноритарните акционери са наказани още веднъж за това, че Донев и компания са прехвърлили част от дълговете си към тях. Този път те трябва да се простят с част от печалбата, за да бъдат покрити нови данъци и лихви по тях. Събитията в началото на 2001 г. са важен етапен, но не и окончателен успех за завладяването на „Софарма" от тандема Павлов-Донев. След като на няколко пъти ощетява държавата, а после с нейна помощ успява да измами и дребните акционери, Донев е изправен пред ново предизвикателство - да ограби съдружника си. За схемата, по която Борислав Дионисиев е изхвърлен от „Елфарма", четете в следващия материал на поредицата „Лакомници". За финал на втората част ви предлагаме следното мнение: „Случаят „Софарма" е един от лошите примери за възможностите за директно самодоговаряне и контрол на акционерите чрез изолиране на миноритарните собственици." Цитатът е от доклад на тема „Дневният ред на корпоративното управление в развиващите се страни", в който се описват подробно опитите да бъдат елиминирани дребните акционери в компанията и да се понижи цената на акциите на фондовата борса, докато не бъде изкупен остатъчният дял, в това число и този, собственост на държавата, на нищожна цена. Докладът е публикуван през 2005 г, а негов автор е Световната банка. Каталог: news press news press -> Тема: здравеопазване news press -> Тема: здравеопазване news press -> Тема: здравеопазване news press -> Тема: здравеопазване news press -> Тема: здравеопазване news press -> Тема: здравеопазване news press -> „Здравеопазване news press -> В обувките на Москов news press -> Лекции за естествено раждане. Борисов: Учим чужденци, после ги „продаваме Изтегляне 0.89 Mb. Сподели с приятели:
|
