Зам.-министър Павлова дърпа конците на цените

Гергана Павлова е бивш служител на "Софарма" и на Огнян Донев.

Така тя на пръв поглед либерализира пазара в България, но всъщност условията се диктуват от фармацевтичния Октопод, тъй като болниците дължат пари на лекарствената компания и нямат друг избор, освен отново да сключат договор с нея, за да не им запорира сметките.

Преди децентрализацията на търговете обществените поръчки се обявяваха от Министерството на здравеопазването, като цените се обявяваха според най-ниските за всяка позиция, договорени в предходната година.

Годишно държавата дава 600 млн. лв. за лекарства за болници, 391 млн. за медикаменти харчи здравната каса, още толкова плащат гражданите.


Пучът в касата заради опит на държавата да свали тарифите
Пучът в Националната здравноосигурителна каса е заради високите цени на лекарствата, налагани от фирмата на Огнян Донев „Софарма”, и намерението на управителката д-р Нели Нешева да ги предоговори. Това заяви членът на Надзорния съвет на НЗОК от квотата на синдикатите д-р Иван Кокалов.

Оставката на Нешева е провокирана в крайно неподходящ момент, когато се сключват договорите с болниците, джипитата и специалистите, обясни той и изтъкна, че неотдавна Надзорният съвет е приел решение, според което управителката на касата има право да иска по-ниски цени от фармацевтичните компании срещу заявки за по-големи количества медикаменти. Нешева е имала намерение да постави този въпрос и пред Огнян Донев, чиято монополна компания доставя половината от медикаментите, за които касата плаща вместо болните, а пациентите получават напълно безплатно или с намаление.

По думите на д-р Иван Кокалов проблемите с цените на лекарствата са заложени още през 2010 г., когато член на Надзорния съвет на НЗОК бе и Огнян Донев от квотата на работодателите. Това бе очебиен конфликт на интереси, тъй като той е представител на едрия фармацевтичен бизнес и все едно да договаря цени и условия със себе си. Заради този му опит за монополизъм тогава получихме питане от ЕК. Няколко месеца след писмото на Еврокомисията Огнян Донев напуска Надзорния съвет, разказа д-р Иван Кокалов. По думите му същинските проблеми с високите цени на лекарствата за болниците започнали, след като бившата служителка на „Софарма” Гергана Павлова поела поста зам. здравен министър по лекарствената политика. Тя прокарва промяна, с която всяка болница сама трябва да прави търгове. Някой хвърли камък в блатото именно заради цените на лекарствата, за да опръска д-р Нешева, която е най-малко виновна, подчерта вчера д-р Иван Кокалов след извънредно заседание на Надзорния съвет. То бе свикано от Гергана Павлова набързо, а членовете получиха материалите за дневния ред в последния момент. Това е безобразие, категоричен бе д-р Кокалов. Към недоволството му се присъединиха д-р Евгени Душков и д-р Станимир Хасърджиев, също членове на надзорния съвет. Надзорниците решиха вчера районните здравни каси да подготвят бюджетите и разчетите си, по които да сключат договори с болниците и лекарите до 27 февруари, а на следващия ден да ги представят в НЗОК за одобрение пред комисията по договарянето и членовете на Надзорния съвет. Целта е да не се стигне до криза с лекарствата, ако се приеме оставката на Нели Нешева.


Фандъкова откри обновена родилна зала

Всяко трето раждане с избор на екип
Всяко трето раждане в общинската акушеро-гинекологичната болница „Света София” е с платен избор на екип. Това каза вчера директорът на клиниката доц. Елиан Рачев по време на посещението на столичния кмет Йорданка Фандъкова в обновената родилна зала на общинската болница.

„Доплащането от родилката дава възможност на пациента да направи реален избор, да не се дават пари под масата, дава възможност на болницата да има по-добри финансови параметри”, обясни доц. Рачев. Близо 50% от парите за избор на екип оставали в болницата и се покривали основни разходи.Мамологичният център има готовност да заработи със НЗОК, но се чака подписът от касата, обясни той. В момента пациентите трябва да си плащат за мамологичните услуги.

- В условията на финансова криза и сериозни икономически ограничения темата за бонусите взриви общественото мнение. Факт е, че заплатите на повечето от работещите в системата на здравното ведомство и здравноосигурителната каса са доста ниски. Допълнителното материално стимулиране е законосъобразно и при определени бюджетни условия то може да се реализира. Взривеното обществено мнение обаче доведе до една оставка - д-р Нели Нешева реши по този начин да прекрати политическите спекулации.

- Решена ли е съдбата на д-р Нешева?

- Не, във вторник (днес – б.а.) парламентарната група на ГЕРБ ще вземе решение.

- Има предложение на шефа на Българския лекарски съюз д-р Райчинов - да се премахне със закон практиката 25% от глобите да се разпределят за бонуси в НЗОК. Добро решение ли е това?

- Трябва да се обсъди, защото тук нещата са двустранни. От една страна, хората са с доста ниски основни заплати и трябва да се стимулират по някакъв начин да си вършат работата съвестно и безкористно. Те правят проверки на значителни средства, което крие корупционен риск. Смисълът на тези стимули е да се поощрява контролът и той да е адекватен. Щом има резултат и реализирани санкции – да, те получават процент. Оттук нататък разпределението на този процент трябва да се преосмисли.

- С новите промени в Закона за лечебните заведения каква ще бъде методиката, по която здравната каса ще решава с коя болница да сключва договори? Какви са промените?

- На първо четенe се приема философията на законопроекта. Аз я намирам в опита да се превърне Националната здравна карта в ефективен начин за въздействие върху системата и действащ метод за планиране на ресурсите. Дебатът в парламентарната зала беше доста критичен. Разчитам да се реализират призивите на управляващи и опозиция за консенсусна работа върху конкретните текстове между първо и второ четене. Тогава ще са ясни и детайлите, а именно - кой и по каква методика ще решава за сключването на нови договори с лечебни заведения.

- Как ще се осигури балансирано разпределение на болниците по райони?

- Големият въпрос е намирането на симетрия между регулацията и конкуренцията в системата. През годините на функциониране на здравноосигурителния модел се появи дисбаланс в разпределението на лечебните заведения със свръхпредлагане на здравни услуги в няколко големи града и дефицит на такива в отдалечените и малките населени места. На Националната здравна карта в годините е възлагана надеждата да осигури равнопоставеност на достъпа на хората до здравни услуги. Текстовете на закона, касаещ картата, са променяни многократно, но без ефект. Пред нас сега стои предизвикателството да ги направим работещи. Но те трябва да бъдат последвани от комплекс от мерки, които реално да гарантират баланса в здравното обслужване.

- Няма ли риск от увеличаване на корупцията в системата, каквито обвинения идват от левицата?

- Основните притеснения на колегите от левицата са свързани с възлагането на Националната здравноосигурителна каса да изработи методиката, по която ще се решава кои болници ще работят по договор с фонда. Аз ги споделям и смятам, че трябва в закона да има разписани текстове в тази посока, които да не овластяват с решения малък кръг хора и да не унищожават докрай конкуренцията.

- Ще има ли съществени изменения по отношение на спешната помощ и какво ще подобрят те?

- След обявените от министъра на здравеопазването намерения за промяна в спешната помощ бяхме свидетели на разнопосочни реакции от страна на работещите в системата. В търсене на консенсусните и устойчиви пътища за реформиране на сектора, в министерството е сформирана работна група, която експертно да предложи план за оптимизация. Очакваме заключенията, за да подложим на обсъждане детайлите.

- Еврокомисарят по здравеопазване Джон Дали подкрепи тези дни България за пълната забрана на тютюнопушенето на обществени места. Ще доведете ли тази мярка докрай?

- Ако в пленарната зала се подкрепят предложените промени в Закона за здравето, ще се забрани пушенето в закритите обществени помещения, в това число ресторанти, кафенета и барове. Непушачите, посещаващи тези места, ще се радват на чист въздух, свободен от тютюнев дим. Убедена съм в положителния ефект на тази мярка върху здравето на нацията и тя е една от най-сериозните ни инвестиции в профилактиката.

- Когато човек е от другата страна, е по-критично настроен. Аз се опитвам да бъда обективен, да не възхвалявам това, което ние сме направили, или да омаловажавам направеното от сегашното правителство. Най-малкото, което може да направи министърът, е да разпредели средствата, с които разполага, справедливо и почтено за всички участници в здравната система. Другото е да увеличи парите за здравеопазване. По мое време увеличихме парите за лечение на онкоболни и болните с редки заболявания от 30 до 120 млн. лева. Ние също имахме програма. Ако тя се спазваше, можеше да мръднем малко напред в качественото обслужване на населението. Но какво се получи? Когато дойде управлението на ГЕРБ, те решиха, че ще правят нова програма. Не им беше ясно как да започнат тази реформа, а реформа в здравеопазването и по наше време, и сега не може да бъде направена, ако няма достатъчно финансови средства. Непрекъснато се внушава: направете реформата и ще ви дадем парите. Не вярвам, че можем да направим реформа без пари. Не вярвам, че ако направим реформата, парите ще бъдат дадени, защото тези пари ги няма. Това съм го казвал първо на д-р Божидар Нанев, след това на проф. Ана-Мария Борисова, а сега и на д-р Стефан Константинов, който ми се струва, че от тримата най-добре разбира проблемите в здравеопазването.

- В здравната каса бонусите се раздават по правила, но въпреки това те доведоха до скандал и до оставката на д-р Нели Нешева...

...Правила има, но какво се получи? Д-р Нешева, която подаде оставка, беше обвинена, че неправилно е взела бонуси. Но това не е най-важното. Щом управлява добре парите и си гледа добре работата, нека да вземе и 20 000 лева. Проблемът е, че като няма правила, парите започват да се раздават по неясен механизъм. Отиват в едни здравни заведения, а не достигат до други. И защо? Твърди се, че тези пари са били приятелски бонуси към здравни заведения, близки до управляващата партия, и това е най-неприятното. Тоест като няма правила - разпределяш по усмотрение.

- Справедливо ли се разпределят средствата в Министерството на здравеопазването, където също са раздадени бонуси?

- В МЗ парите се разпределят справедливо. Д-р Стефан Константинов е работил в лекарския съюз. Има представа за нашата система и опитва да преразпредели честно тези пари, които, между другото, са много малко. Убеден съм, че това не са бонуси. И аз съм давал по същия начин на най-слабо финансираните звена като психиатричните заведения, спешната помощ и хемодиализните центрове.

- Тези дни възникна дискусия около Националната здравна карта и дали тя всъщност е необходима в този си вид?

- Националната здравна карта е абсолютно необходима и е задължителна за страната. Ние бяхме разработили такъв проект с основни параметри, но новите управляващи предпочитат да наложат своя.

- Ваши колеги се опасяват, че предложените промени са предпоставка за корупция?

- Това е най-голямата опасност. Трябва да има ясни критерии. Ако няма ясни критерии, никога няма да може да бъде завършена реформата в здравеопазването и няма да може да бъдат изпълнени изискванията, поставени в здравната карта.

- Дали болничната помощ трябва да бъде оставена изцяло на търсенето и предлагането, или държавата трябва да има регулаторни функции?

- В България не е възможен либерален модел. Националната здравна карта трябва да бъде корективът, да съдържа правилата, по които се ръководи цялото здравеопазване. Така регулацията ще дойде от само себе си. Не е необходимо държавата да се намесва. Не съм привърженик на централизираното управление, нито пък на либералния модел – всеки да прави, пък каквото стане после. Трябва да се намери златното сечение.

- Какви са наблюденията ви за реформата в спешната помощ?

- Основната грешка, която се допусна, беше по времето на Иван Костов. Тогава направиха спешната помощ самостоятелно звено и тя се откъсна от болничните структури. Може би, ако имаше достатъчно средства можеше да се направи нещо, но при онази оскъдица това беше безумие. Сега се говори да върнат спешната помощ към съответните здравни заведения, но сме изпаднали в положение, при което нямаме полезен ход. Приемам спешната помощ да се върне при болничните заведения, но при тази ситуация на безпаричие, ако тя мине на издръжка на здравното заведение и остане без средства от държавата, ще стане още по-лошо.

Тази година ще влезем зад лъскавите витрини и на скъпите ресторанти, защото това е пример как инциденти стават и в тях, обявиха Найденов и Войнов. Ще се контролира как се съхраняват и приготвят храните, както и какви системи за самоконтрол имат заведенията.

Искаме да въведем и правила за готвачите, те трябва да спазват хигиенните норми и да имат нужната квалификация, обясниха от агенцията по храните. Оттам ще дадат на министерството на икономиката и резултатите от проверките си на ресторантите към хотелите. На тези, които при 1000 легла имат заведение за 30 души, ще се предлага отнемане на звезди.
Найденов: Поскъпването заради студа е спекула

ТИХОМИР ТОНЧЕВ

Поскъпването на храни с оправданието, че студът е повредил реколтата, е спекула, заяви вчера министърът на земеделието Мирослав Найденов. Досега фермери не са се обръщали към него за унищожени посеви от ниските температури. Единственият сектор, за който големият сняг бил добре дошъл, е земеделието.

Ядем всеки ден все по-качествени храни, давам отлична оценка на агенцията по храните, каза Найденов на честването на 1 година от основаването на ведомството. Шефът на агенцията д-р Йордан Войнов и колегите му, които работели денонощно в село Бисер при минусови температури, щели да получат по една допълнителна заплата. И това не трябва да е повод за публикации, каза Найденов.

Допълнителна заплата заслужавали и хората, които работели в зоната на шапа и пазели на гръцката граница да не влезе молецът.

Агенцията по храните направи квантов скок през последната година, заяви пък Йордан Войнов. И отчете, че през последните дни са хванали витамин С от Испания и Китай, който бил продаван в магазин за хранителни добавки, но съдържанието на аскорбиновата киселина било по-малко.

Хваната е и втора партида с яйца от Полша, в която половината не били маркирани. Това означавало, че са от "нещастни кокошки", които живеят в неуголемени клетки и продажбата им е забранена на пазара. Яйцата били за магазини "Европа" на Христо Ковачки.

Заради този втори случай България ще сезира Европейската комисия и ще предупреди другите страни, че Полша изнася нередовни яйца.


КУЛТУРНА ДИСКУСИЯ
Не викайте „Спешна помощ” за температура
Докато някой чака с инсулт или след катастрофа, ние отиваме на адрес за издаване на смъртен акт
Д-р ДЕСИСЛАВА КАТЕЛИЕВА, ПРЕДСЕДАТЕЛ НА НАЦИОНАЛНАТА АСОЦИАЦИЯ НА РАБОТЕЩИТЕ В СПЕШНА ПОМОЩ

ПРОВЕРКА на Регионалната здравна инспекция в София „хвана" пропуски в дейността на Центъра за спешна медицинска помощ (ЦСМП) в столицата за дневното дежурство на 4 февруари. На него от закъснели с повече от 1 час екипи на "Спешна помощ" са заварени 5-има починали пациенти.

Между редовете остана обяснението как при трафика в София 23 екипа могат да обслужат 60 подадени от тел. 112 повиквания в рамките на 2 часа.

Разбира се, не се вдигна същият шум, че екипите на "Спешна помощ" бяха първи при кошмара в с. Бисер и никой не писа за колегите от ЦСМП в Хасково, които закупиха от бюджета си лекарства за хронично болните, останали без медикаментите си в потопа.

Никой и не ни попита как не слизаме от линейките при минус 11 градуса, как рискуваме живота си във виелиците и макар и със закъснение, стигаме до пациентите си. Благодарение на нас се родиха бебета, оцеляха много пациенти.

Линейките не спряха, закъсняваха само в най-големите градове и там, къде не можеха да стигат дори бе-теерите. Продължаваме да работим - макар че за последните 3 месеца заплашиха лекарка в Ямбол с пистолет, удариха лекар в Стара Загора, пребиха фелдшери в Русе, Търговище, Момчилград, биха наши шофьори. Продължаваме да работим независимо от обидно ниското заплащане и липсата на перспективи.

Докога Министерството на здравеопазването, близки на пациенти и самите болни ще си затварят очите за пропуските в системата за спешно реагиране и ще обвиняват за това само малцината, останали да работят в "Спешна помощ"?

Джипиеси следят движението на екипите в реално време, записват ни с видеокамери кога излизаме на адрес от ЦСМП, записват ни в нашата информационна система и в тази на тел. 112. Защо не се запитате какво се случва, за да закъснее екипът така фатално, че да почине човек?

Ще ви отговоря като спешен лекар, работещ от 16 години по филиалите в селата и в един от най-големите градове в България.

Няма екипи, защото със спирането на спешния телефон 150 се върнахме 20 г. назад. Но тогава бяхме два пъти повече хора, а днес сме наполовина - щатът е само за спешност. Преди 20 г. имаше 28 ЦСНМП (центрове за спешна и неотложна медицинска помощ) и всички спешни и неотложни екипи получаваха адресите от тел. 150. Тогава неотложните екипи се отзоваваха на всички неспешни повиквания като температурни състояния, хипертонични и нервни кризи, болки в корема -състояния, които се обслужваха до 1-2 часа от подаването им.

Спешните екипи се отзоваваха до 20-ата минута на повиквания, като диференцирането на адресите ставаше от медицински специалисти в регионалните централи.

Днес при 200 филиала на "Спешна помощ" има едва 92 неотложни кабинета, главно в големите градове. Независимо че Министерството на здравеопазването изплаща по 0,11 лв. на пациент на личните лекари, които са задължени да организират неотложна помощ, по-голямата част от нея остана ангажимент на спешните екипи.

Докато имаше тел. 150, се опитвахме да консултираме неотложните оплаквания и да ги насочваме към малкото неотложни кабинети, за да има достатъчно екипи да покриват спешността. С въвеждането на тел. 112 загубихме възможността за медицинска преценка на оплакванията. Тел. 112 приема като спешни по-голямата част от адресите, като за конферентни връзки пуска незначителна част от тях, а пациентите или близките им, изнервени след разпита на тел. 112, искат веднага екип.

През последните месеци адресите нараснаха неимоверно. За сметка на визити за температурни състояния екипите не достигат за истински спешни повиквания като стенокардия, инсулт, алергична реакция, катастрофа. Задъхваме се от преумора и студ да обикаляме и да преглеждаме хора, неоткрили или нежелаещи да отидат при личните си лекари, а в това време някои наистина се нуждае от нас.

Проверете как работи тел. 112 в Европа и наистина ли там операторите нямат алгоритми за приемане на спешни медицински обаждания. При нас спешните адреси са снети медицински некомпетентно от тел. 112, а от оскъдната и неточна информация, предадена ни от тях, трудно диференцираме за какво става дума. Понякога екипът тръгва със съмнение за инфаркт, а на място се оказва температурно състояние . Друг път потегляме към припаднал в съзнание, който се оказва починал. Липсата на алгоритми за приемане на адреси, обещавани от МЗ, допълнително усложнява определянето на степента на спешност.

92-та неотложни кабинета са крайно недостатъчни и не разтоварват нашите 180 спешни кабинета по филиалите, където денонощно се преглежда амбулатория и се правят манипулации. Повечето неосигурени пациенти предпочитат да се прегледат безплатно от "Спешна помощ", пристигнала в дома им, отколкото да заплатят 30 лв. за преглед в неотложния кабинет. Не са редки и случаите, когато ни викат за издаване на смъртен акт на отдавна починал пациент, защото не могат да се свържат с личния си лекар. Зачестяват случаите и на пациенти, които си правят чрез нас профилактичен преглед от страх "да не се случи нещо".

В резултат на всичко това лавина от повиквания залива нашите районни координационни централи и за съжаление все по-често сме принудени да изпълняваме адресите по реда на постъпването им, за да не ги бавим, вместо да ги диференцираме по спешност, което за момента е невъзможно.

Това за нещастие ще е причина и в бъдеще да умират хора заради закъснението на оказваната помощ, защото не може огрониченият брой екипи, предназначени за спешност, да покриват повиквания за всичко.