21 септември 2012 г. Тема: строителство, строителен контрол, строителни материали, архитектура, имоти

„Англичаните винаги са имали интерес към-най-евтините имоти, но в момента сделките са много по-малко, отколкото преди кризата", каза за „Монитор" Полина Стойкова, оперативен директор на Bulgarian properties. „Сега явно те търсят находки в eBay и са склонни да рискуват малки суми, но да направят истински изгодна сделка", поясни тя. По думите й все още британците не се чувстват сигурни в доходите си и не смеят да инвестират в имоти в България, както го правеха преди 5-6 години. „Трябва да се отбележи, че интересът им е налице, те наблюдават какви оферти има, но просто не е дошъл моментът за покупки", смята тя. Според нея при покупка на имот през Интернет важното е да се знае кой стои зад обявата, дали е собственик, агенция или става въпрос за взети снимки от някъде и публикувани там. „Важно е купувачите да са наясно какво следва след спазаряването на цената, как технически ще се осъществи сделката по прехвърлянето на собствеността, както и разплащането", каза още Стойкова. „При подобни покупки трябва да се проучи и въпросът как инвеститорите ще получат собствеността от продавача и какви документи има той за имота", предупреждава тя.

да се забави през следващите месеци.

- Господин Христов, защо се стигна до протести срещу новите правила за синя и зелена зона и основно срещу винетките?

- Това вероятно е нормален процес, въпреки че една част от хората, живеещи в центъра, без да определяме колко голяма е, постави някои искания за промяна в правилата, по които се издава този документ. Друга част, без да коментира този казус, прие първоначално въведените правила. Това е факт, защото около 3000 човека подадоха заявления за винетен стикер преди да се намали броят на документите, които трябва да се подават. Факт е, че има и една група хора, които категорично отричат всички промени. Не може да се отговори на 100% на очакванията и желанията на хората. Миналата седмица бе приета на заседание на общинския съвет една не малка част от исканията на хората. Намали се броят на исканите документи до 3, увеличи се диапазонът на хората, които могат да получат винетен стикер - наемателите, роднините по права и съребрена линия, за служебните коли (ако се предостави документ за ползване), лизинговите автомобили и т. н. Вече не е нужно да се оставят нотариалните актове в Центъра за градска мобилност. Само по номера се прави служебна справка. Гражданите искаха и талони за паркиране за половин час, а такива винаги е имало. Сега просто трябва да са два вида - от 1 лев за 30 минути в синя зона и по 50 ст. за 30 минути в зелена. Истината е, че вероятно водени от удобството, хората вместо да купуват талони, пускат съобщение от мобилен телефон. Няма възможност за паркиране за 30 минути да се плаща с есемес. Просто защото ще трябва да има още два телефонни номера и може да стане объркване. Отпадна изискването човек с увреждане да търси контрольор, когато паркира колата си, защото се оказа, че така затрудняваме хората. Приехме още на паркинг с 50 места да има поне 3 за инвалиди.

- Колко документа за паркиране на инвалиди са издадени?

- За хубаво или за лошо е твърде голям броят на хората, които могат да получат такъв документ. Почти 15 000 документи за паркиране на хора с увреждания са издадени в София. Това покрива почти изцяло местата в синя и зелена зона, които са около 17 500.

- Как ще се застраховате срещу злоупотреби от мними наематели на имоти в центъра? Ще давате ли данни за договорите на НАП?

- Тази идея да даваме данни за договорите на НАП е на колегата по финансите Дончо Барбалов. Ние ще търсим с НАП обвързване на тази информация. Нормално е държавната и общинска администрация да си стиковат системите. От НАП ще правят проверки дали договорът е деклариран и дали се плащат съответните данъци.

- Започнахте поставяне на допълнителни табели заради оплаквания от граждани. Колко ще са те?

- Броят им ще се определи от нуждите. Новите са по-малки от досегашните информационни табели, на които са описани всички правила за паркиране и за репатриране. Тези, които монтираме сега, са по-скоро за удобство на хората, които паркират във вътрешността на зоните — да се ориентират в каква зона са, какво е работното време, записана е и възможността да плащат с талони, както и на кой номер могат да пращат кратки съобщения. Слагаме ги през пряка улица, не искаме центърът да е гора от знаци, какъвто беше преди. Истината е, че при въвеждането на новата организация на движението беше приет принципът да има табели на входа и на изхода на зоната. Маркировката по асфалта за зоните, която се изцапа, беше измита през уикенда. Това ще се прави при нужда.

- Какво ще се случи, ако съдът отмени винетките за паркиране в центъра?

- Всяко решение на съда следва да бъде спазвано. Надявам се, че съдът ще подходи достатъчно аргументирано при разглеждането на едно решение. Предишният режим за паркиране на живущите в центъра беше отменен от съда. Сегашният е много по-добре организиран. Преди им се е давало право да паркират на тяхната улица и на първата пряка. Това безспорно е предоставяло далеч по-малко места за паркиране, за разлика от сегашните подзони, които бяха определени. Освен това има промяна в Закона за движение по пътищата, която дава право на стопаните на пътя без

значение кои е той да определи времето и условията за паркиране върху тях. В този смисъл това изменение дава основание на Столичния общински съвет да въведе този режим по направения начин. Не бих искал да гадая поведението на съда.

- Кажете за какво се използват приходите от зоните, скобите и „паяците"?

- Първо, Центърът за градска мобилност е публично дружество. По смисъла на това годишните счетоводни отчети се публикуват на няколко сайта, разглеждат се в т. нар. балансови комисии в Столичната община и се приемат от общинския съвет. Това се отнася за всички търговски дружества, собственост на кметството. Второ - две са основните направления за изразходване на средствата. Една част е за подмяна на колчета, счупени при катастрофи или вандализъм, а по-основната част е заплащане на транспортната задача за обществен превоз, т.е., за да могат ученици, студенти, различни възрастови групи пенсионери и т.н. да ползват градския транспорт на преференциални цени.

- Данните досега показват, че повече коли паркират в синя зона, отколкото в зелена при положение, че местата там са по-малко. Защо?

- Защото има по-голямо съсредоточение на местата, в които хората, които трябва да отидат - административни и културни обекти. Те, за хубаво или за лошо, са съсредоточени в абсолютния център на града. Досега има около 20% по-малко автомобили в двете зони в сравнение с началото на тази година. Това е удовлетворително. Този режим съществува трета седмица и тепърва ще се преценяват

ползите за хората.

- Как ще накарате собственик на скъпа кола, който работи в центъра, да се качи на градския транспорт?

- Ще модернизираме градския транспорт, ще подобряваме качеството на услугата и това ще доведе от само себе си до факта хората, които нямат задължителна нужда от колите си, да не ги ползват. Обявена е поръчка за нови 10 метровлака, 20 нови трамвая, ще обявим и за покупка на автобуси. Налага се обществената поръчка за 50-те нови нископодови тролея да бъде обявена отново, защото имаме една единствена ценова оферта, което надвишава финансовия ресурс, одобрен от ЕК за проекта и не гарантира конкуренция при усвояване на европейските средства. Това ще ни забави с около 3 месеца. Амбициите ни са през втората половина на 2013 г. да са доставени част от новите превозни средства.

- Каква е запълняе-мостта на буферния паркинг на „Цариградско шосе"?

- Средно има около 700-750 автомобила. Това е около 50% от капацитета на паркинга. Опитът на други европейски, а и не само европейски градове, показва, че минава около година преди да започне такова съоръжение да се натоварва на около 100%. От 1 септември този паркинг вече е платен. Свободното ползване е по лев на час, а преференциалното - с билет за метро - 2 часа безплатно и после по 50 ст. на час в рамките на работното време на метрото. Все още нямаме данни за заетостта на паркинга при станция „Бяло море", където в първия месец паркирането е безплатно.

- Кога ще са готови паркингите при станция „Джеймс Ваучер" и на Централна гара?

- Първият се надявам да е готов до края на октомври. Паркингът при гарата ще се довършва като вътрешна архитектура в началото на следващата година.

- Какви пътни проекти ще реализирате догодина?

- Цялостният ремонт на „Цариградско шосе" е в нашите планове. Там има 4 мостови съоръжения, които трябва да се обновят, ще се преасфалтира пътната част. Сега текат процедури за избор на изпълнител за мостовете, за да може в началото на строителния сезон догодина да започнат работа. Най-вероятно ремонтът ще почне от входа на София. Ще се ремонтира до алея „Яворов". Преди това трябва обаче да приключат ремонтите при Телевизионната кула. Ще направим всичко възможно да не затворим „Цариградско шосе" изцяло, а да се прехвърля движението в едното платно.

- Ще се работи ли и нощем?

- Тепърва това ще се

преценява. В някои от участъците вероятно ще е възможно, но в други около жилищните зони -не. Сроковете за строеж ще са ясни след приключване на обществената поръчка. Те са предмет на офертите от изпълнителите.

- Какви други инфраструктурни проекти ще реализирате?

- Ще се правят сравнително по-малки кръгови движения, които да подпомагат на локално ниво преминаванията — с удоволствие давам пример с бул. „България" и бул. „Пушкин", което направихме това лято с кръгово движение. Тази година приключваме бул. „Бъкстон". През следваща година на фокус ще са кръстовището на семинарията, едно от кръстовищата на

две нива на бул. „България" и „Ив. Гешов", рахабилитацията на трамвайното трасе по бул. „България" и новото от семинарията до кв. „Дървеница".

- Бяхте планирали да има конкурс за малки автобусчета, ще има ли такъв и кога?

Всички тези кампании бяха ясен сигнал, че мобилизационната рамка на общите блага може да събере в солидарни протестни действия и съзидателни организационни инициативи различни групи от населението. Протестите срещу „Закона за горите”, както и други кампании в България през последните години, обаче, показват някои проблеми не само в теоретичен план, но също и в практическото въвеждане на понятието „общи блага”.

От 2007 България е свидетел на нестихващи природозащитни протести. Протичащи главно в столицата, тези вълни на масова мобилизация бяха предизвикани от приватизацията и застрояването на защитени природни местности. Да си спомним, че процесът на приватизация и строителството бе подпомогнат и ускорен от държавата чрез два закона. Законът за собствеността от 1999 г. регламентира прехвърлянето на собствеността на държавни имоти на общините, които пък, от своя страна, с нетърпение започнаха да я разпродават на безценица на предприемачите. Законът за собствеността от 2005 г. позволи гражданите на ЕС да купуват земя в България. На последствията сме свидетели всички: лавината от незаконно и нерегулирано строителство превърна много местности с природно и културно значение в бетонен ад и унищожи водоизточници, почви и обиталища на растения и животни. Въпреки че през 2007 г. 34.3% от територията на България стана защитена по силата на мрежата Натура 2000 на Европейската комисия и по Директивите на птиците и за хабитатите, а Комисията започна наказателни процедури срещу България за нарушаване на тези споразумения, строежите не спряха. Българските правителства подмолно маневрираха между интересите на едрия бизнес и изискванията за европейска интеграция. Това породи реакция от т. нар. от медията „еколози” – защитниците на околната среда, които започнаха да протестират срещу незаконното строителство и унищожаването на природата през 2007 г. Към каузата се присъединиха хиляди граждани, най-вече на София. Вече сформираните мрежи от протестиращи граждани задействаха и други протести през следващите години. Дебатите в Парламента на законите за генетично модифицирани организми” (ГМО), срещу добива и изследванията на шистов газ и потайното подписване на България под споразумението ACTA бяха съпроводени от протести и спонтанни акции и окупации предимно в София. Като резултат на тези протести, добивът на шистов газ и производството, търговията и изследванията на ГМО продукти бяха забранени, а решението за АСТА беше делегирано на представителите ни в Европейския парламент. Към тази поредица успешни демонстрации можем да включим и протестите срещу прословутия „Закон за горите” от 2012 г., който беше явно поръчан от шеф на Първа инвестиционна банка Цеко Минев, така че неговата компания „Юлен” ООД, управляваща ски съоръженията в Пирин, да получи пълен контрол и над тези на Витоша. След два дни протести и десетки арестувани граждани, Бойко Борисов – представител на изпълнителната власт, на която не й беше работа да се намесва в работата по закон, останал в пространството между Парламента и Президента – се срещна с протестиращите. Росен Плевнелиев поиска вето в събота сутрин, Законът за горите бе прегласуван и отпаднаха спорните му текстове, а останалото, казват, е история.

Много екологични организации изтълкуваха тези протести като недвусмислен успех. Но, при по-внимателно вглеждане, едва ли можем да кажем, че това, което се случи, вещае „добър ден за българската демокрация”. Не само че бяха потъпкани демократични процедури, за да бъде постигнат успех с един закон, докато други спорни текстове (като този за терените около хижите) бяха заложени като бомба със закъснител в други закони. Не само че това беше второ вето за една и съща седмица, което Премиерът подшушна на Президента и той козирува като редник. Но изобщо какво ни казва успехът на този протест на фона на толкова много мълчание в българското общество за безмилостната приватизация и комерсиализация на всяка сфера от живота ни през последните двайсет години? Дали, подобно на други движения за правото на равен достъп до некомерсиални общи блага в Западна Европа, нашите протести са знак, че чувството за социална солидарност и общност все още тлее в страната ни?

Протестиращите срещу „Закона за горите” в София използваха лозунги и символи, вдъхновени от тези на Occupy Wall Street и други протести срещу приватизацията на услуги и орязването на бюджети в развитите страни. И все пак, въпреки факта, че няколко антикапиталистически лозунга се появиха по площадите, по-голямата част от протестиращите отказаха да обсъждат „Закона за горите” в по-обща рамка: като компонент на безмилостната приватизация на България. Основният лозунг: „Долу Цеко от Алеко”, приканващ олигарха да не се лакоми да заграби Витоша, сякаш забравяше, че олигархични практики съществуват и в политиката, и във всички отрасли на индустрията, търговията и услугите, раздадени на икономическите елити без контрол от страна на държавата. Капитализмът – дума, която протестиращите се свеняха да споменават – се дискутираше като проблемен не като форма на икономическа организация изобщо, а като такава, която тук функционирала „в корупционна среда”, в своята недостойна „ориенталска” версия. Много от становищата, изразени както при протестите на улицата, така и в онлайн форуми, разпознаваха и в Цеко, и в селяните, тръгнали да протестират срещу отмяната на Закона за горите, нарушители не на друго, а на заслужената качествена консумация и отдих на трудолюбивата софийска средна класа. Наложи се един вид „цивилизован”, „интелигентен”, „мирен” протест, угоден за средната класа, която се харесва именно в тази светлина и удобно отписва всички размирни, бунтовни форми на недоволство като неинтелигентни, без-умни. След като в първите дни на спонтанни протести адвокатите на природозащитните организации бяха сред блокиращите Цариградско шосе, след „жеста” на Бойко Борисов към тях, какъвто недвусмислено представляваше ветото на Плевнелиев, представителите на същите организации започнаха да съветват протестиращите да не окупират улицата. И не само това: явно за да върнат жеста, те започнаха да заплашват, че няма да оставят адвокатите си да защитават нови арестувани граждани, дръзнали да не изпълнят нарежданията им и да продължат протеста, вече срещу политическия произвол на Премиера. Обсъждания на демокрацията и управлението на Борисов бяха изключени и избутвани от сцената на протестите като неизгодни за „общата кауза”. Вместо това, протестиращите бяха помолени да дойдат на мирен, разрешен протест, да донесат ски оборудване и да се самоопределят като скиори. Не беше засегната темата, че дневната такса за ски-влек в Банско, ски-курорт, доминиран от „Юлен”, е над 50 лева. Нямаше значение и фактът, че при минималната месечна работна заплата в България от 290 лв., повишаването на цените на ски-оборудването, хотелските стаи и транспорта, ски спортът се превръща в непозволим лукс за мнозинството от населението. Явно, за „скиорите” тези подробности бяха без значение.

Протестиращите срещу „Закона за горите”, както и онези, които излязоха на улицата срещу шистовия газ, ACTA и ГМО, не показаха солидарност с други протести срещу приватизацията на общите блага и услуги. Откакто тази протестна вълна започна през 2007 г., в България се случиха неизброими други по-големи и по-малки протести срещу приватизацията на индустрии, съкращаването на работни места и услуги в публичния сектор, подписването на индивидуални трудови договори, както и за увеличение на заплатите и подобряване на условията на труд. Медиите гледаха на тях „с половин око”, а камерите се обръщаха към атрактивните cool арт акции на „еколозите”. Двумесечната стачка на учителите, когато хиляди учители мръзнеха по улиците през зимата на 2007 г., остана без подкрепа от други активисти и постигна само унизителното увеличение на заплатите с 18%. Протестите на миньори, железопътни работници и земеделци претърпяха някои поражения и получиха някои отстъпки, но взаимна солидарност протестиращите не проявяваха. Представителите на средната класа от столицата – типичните участници на екологичните протести – също не се солидаризираха с никого от тези други протести дори когато на улицата излязоха служителите на БАН, университетските преподаватели и студенти. Нещо повече – протестите през юни 2012 г. съвпаднаха с увеличението на цената на електроенергията с 13%. В страна, където 2.2 милиона от общо население от 7.7 милиона души са пенсионери с доход около 150 лева на месец, това увеличение вече означава, че сметките за ток надвишават половината от месечната пенсия, с която едва се живее. Независимо от факта, че, дни преди това увеличение, хиляди българи излязоха на улиците, за да поискат запазване на природата и гората, поскъпването на цените на тока не получи никакво внимание от екологичните организации и протестиращите за гората. Протест, организиран през мрежите, създадени около недоволството от Закона за горите, доведе на езерото „Ариана” десет души. Наред с това, когато хората от планинските райони дойдоха да протестират в София, разпознаваеми лидери на „еколозите” и „скиорите” съветваха гласно хората от еко-протестите да отидат „да ги снимат”, но „без да говорят” с тях, все едно са зли пришълци, които не могат да изразят валидна гледна точка. Напълно пренебрегнат беше фактът, че насред рецесията, нестихващата икономическа криза и хроничната безработица и бедност извън София, за много от тези дребни земевладелци възможността за продажба на земята им и обещанието на инвеститорите за работа в сектора на туризма е единствената светлина в дъното на тунела. Протестиращите срещу „Закона за горите” не потърсиха дебат и не обсъдиха стратегия, която да адресира опасенията на селяните. Те само повтаряха мантрата „Селяните ще ни разберат, защото и те като нас обичат гората”.

На последно, но не и по значение място, разглеждани на фона на дебата за общите блага, протестите срещу „Закона за горите” в София разкриха един неочакван и опасен обрат. Оказва се, че крайната десница, така наречените „национални активисти”, които присъстваха с неизбежно лоби от хулигани с развети български знамена на протестите срещу „Закона за гората”, демонстрират завидна способност да обърнат дебата за „общите блага” в свой политически дивидент. В статия, публикувана в онлайн изданието на партия „Атака”, боливийските „водни войни” от 1999 - 2000 са дадени като ярък пример за отвоюване на общи блага от името на местното етническо население. В същото време, крайно дясната ВМРО започна кампания в подкрепа на етнически българи, чието електричество или водоснабдяване е спряно от частните фирми, контролиращи тези услуги. Последната партия е също така все по-активна по въпроса за поскъпването на електроенергията и водата и в момента регистрира граждани, желаещи да се включат в референдум „отдолу” срещу управлението на водните ресурси от френския монополист „Веолия вода”. В опита си да зададат новите параметри на масовата мобилизация, крайно десните партии защитават общите блага по изключително перверзен начин: като достъпни само за етнически чистите българи. Те обвиняват роми, турци и нарастващото мигрантско население за отстъпките, които държавата им прави, особено когато предизборни кампании плащат сметките за ток в ромските квартали. Подобна, силно изопачена версия на борбата за общи блага създава симпатии между „българите” и расистки настроения към всички други общности сред все по-широкия електорат на екстремистите.