"Глобул" дарява линейка на Бърза помощ

Дулата не е нещо ново за света, но в България тази услуга звучи непознато. Преди малко повече от 100 години нашите прабаби са раждали вкъщи, на полето, с помощта на опитна жена, която е асистирала.Не случайно отбелязваме Бабинден, защото едно време бабите са изпълнявали ролята на дула.Думата „дула" произлиза от гръцки и буквално означава прислужница или професионална помощница за раждане.

Дулата е жена, която помага на бъдещата майка да роди с възможно най-малко болка и стресови моменти. Нейната основна задача е да контролира събитията в родилната зала по начин, който да остави спомени единствено за положително емоционално преживяване. Обикновено бъдещата майка се запознава с дулата по време на бременността. Тя се стреми да стане близка с бременната жена, за да й бъде максимално полезна - да разбере нейните очаквания спрямо процеса на раждане, страховете и особеностите на нейния характер.Целта на дулата е да стане най-добрата приятелка на жената, за да може да й помогне в момент, когато тя е на път да се предаде или да изгуби фокус. Дулата не е медицинско лице, професията се практикува обикновено от жени, но има и мъже, коментира дулата Дебра Бонаро на своята интернет страница. В някои страни тези услуги се покриват от държавата или чрез здравните застраховки. В САЩ има организации от дули, които се спонсорират от фондации, има и организации на доброволчески начала.

Какво прави дулата

Помага на жената да си вземе душ, да се преоблече, да седне на стола за раждане, да се завърта в удобна поза. Навлажнява й устните с марля, напоена с вода. Облекчава процеса на раждане по всякакви немедицински начини. Прави масаж на ръцете, краката и кръста, за да облекчи болката по време на контракциите. Обяснява всяка стъпка от процеса на раждането, за да се чувства уверена родилката.Ако раждането тръгне в неочаквана посока, тя запазва емоционалното равновесие на родилката, което е изключително важно в такъв момент.Тя е психологът, от когото жената им нужда по време на раждането и след него.Ако родилният процес продължава по-дълго, в един момент жената се изморява. Дулата й дава кураж да продължи и успява да я „издърпа" от блокажа.Постоянно държи връзка с роднините на бъдещата майка, като ги информира какво се случва в родилната зала и накрая им съобщава най-хубавата новина.След раждането дулата остава при майката, за да й помогне в тоалета и по време на преместването в стаята. Показва как да сложи бебето на гърдата и да го накърми за първи път.

Разликите между дула и акушерка

Често се бъркат ролите на дулата и акушерката. Докато първата е отдадена на това да създаде максимален комфорт на бъдещата майка, втората е медицинско лице, което отговаря преди всичко за здравето на жената и бебето. Понякога акушерката изпълнява подобни на дула функции, като напътства родилката, гали я и успокоява, отвлича вниманието й от болката. В много случаи обаче акушерката е тази, която изражда бебето, слага системи, извършва много други медицински манипулации, които не й дават възможност да обърне внимание на емоционалното състояние на родилката.

Статистика

България не само не напредва, тя се окопава в своята изостаналост. Вместо да се опита да се доближи до "щастливата Европа", тя пропусна куп шансове и влезе в „Балканския полюс на изоставането", сочи актуално изследване.Това показват резултатите от изследване на „Отворено общество", проведено сред всичките 35 страни членки и кандидатки за членство в ЕС. Вместо да се доближава до средните равнища в Европейския съюз, България все повече изостава по такива важни показатели като качество на живот, подобряване на управлението или свобода на медиите, казва за Дойче веле ръководителят на изследването д-р Марин Лесенски. Статистическият анализ на показателите за това дали едно европейско общество е процъфтяващо, средна ръка или бедно показва промяна в посоките на разделителните оси. Докато имаше Берлинска стена, те вървяха по стената, а последвалите разширявания на ЕС на изток обърнаха и стрелката на компаса на благоденствието. „Ако преди имахме Европейски север и Европейски юг, то сега разломът е между Централна Европа и Балканския полуостров", посочва д-р Лесенски. Според него групата на България и Румъния заедно със Сърбия, Македония, Босна и Херцеговина, Черна гора и Турция формират нов Балкански "съюз". В първата по благоденствие група, т.нар. Щастлива Европа, влизат „северните красавици" - Дания, Финландия, Швеция, Холандия и Люксембург. В групата на „Златното ядро" са Германия, франция и Великобритания, а България и другите балканските страни, без Хърватия и Словения, образуват т.нар. Балкански полюс на изоставането. Към него се е устремила и Гърция, чиито по-високи стойности на качеството на живот засега успяват да я държат по-близо до Италия. Лесенски обаче очаква това да се промени още в тазгодишното издание на т.нар. индекс на настигане" (на средноевропейските равнища).В рамките на някогашната псевдопазарна икономическа общност СИВ (Съвет за икономическа взаимопомощ) влизаха и няколко по-развити соцстрани

- Чехословакия, ГДР, Полша и Унгария. Тогава вместо те да „притеглят" към себе си по-слабите икономики на България или Румъния, се случи точно обратното

- последните дърпаха надолу жизненото равнище в страните от Централна Европа.

Има ли повторение на този синдром сега в ЕС? „Едно е сигурно: за петте години членство в ЕС България пропусна да използва новите възможности за подобряване на живота на своите граждани, както преди нея това направиха страни като Словения, Чехия и Естония. Така например по показателя „качество на здравеопазването" България е на последното 35-о място сред страните от ЕС и кандидатките за членство по оценка на шведския институт „Юрохелт". Дори албанците живеят по-дълго и боледуват по-малко от българите", казва в заключение политологът и изследовател Марин Лесенски.


Министър убеждава депутат за пушенето
Здравният министър д-р Стефан Константинов заяви, че ще убеди депутата от ГЕРБ Емил Димитров в ползата от тоталната забрана на пушенето на обществени места.

„Надявам се, че този депутат ще го разбере", допълни пред „Дарик" членът на кабинета и натърти, че Народното събрание трябва да защитава интересите на населението. Пълната забрана на тютюнев дим на обществени места трябва да влезе в сила на 1 юни. Депутатът Емил Димитров многократно се е изказвал срещу ограничението.

Болниците не злоупотребяват с предлаганата услуга, категоричен беше здравният министър в отговор на обвиненията, че в лечебните заведения шантажират хората с избор на екип.

Според здравния министър раждането със секцио по избор не трябва да се забранява, каквито идеи се появиха през последните дни. Той обаче беше категоричен, че и не трябва да се стимулира.


Шефът на Националния кръвен център с оферта да стане издател

Преглед на печата с доц. Андрей Андреев

Трансфузиолог №1 има над 100 първи броя на български вестници
МАРИАНА ТОДОРОВА

„Има вестници, които са излизали само веднъж и никога не е имало втори брой”, отбелязва с усмивка доц. Андреев.

Какво може да ви накара да колекционирате вестници? Идеята да проучите конкуренцията, преди да започнете издаването на собствен вестник, или фактът, че сте често оплюван персонаж по страниците на редица издания? За директора на Националния кръвен център доц. Андрей Андреев и двете важат с пълна сила. Той събира първите броеве на всички вестници, излизали от 1990 г. насам, а колекцията му вече надхвърля 100 заглавия.

„Страстта ми към колекционирането на различни издания се зароди случайно. Един приятел ми предложи да издаваме вестник за здраве. Аз трябваше да пиша текстове, свързани с кръвопреливането, той - за нормативните рамки в здравеопазването, а съпругата му да дава различни съвети”, спомня си доц. Андреев. Тогава той решил да прегледа съществуващите в момента издания, за да се запознае с конкуренцията, която в онези години не била за подценяване.

„Впоследствие се отказах от идеята да списвам и да издавам вестник. Не съм човек, който може да пише по поръчка”, признава шефът на кръвния център. Всеки трябвало да прави това, което му се удава най-добре.

Втората причина, поради която трансфузиолог №1 в България събира вестници, е фактът, че в онези години често го оплювали в различни печатни издания

„Имаше един период, в който ме бяха набедили, че съм син на червен генерал. В началото на демокрацията това беше истински резил, черно петно, което ти пречи да се развиваш професионално. Това, естествено, не беше вярно и аз написах опровержение. Баща ми е обикновен човек и никога не е бил партиец. Главният редактор обаче ми отговори, че не публикували опровержения. Те държаха да хвърлят кал по мен и в известен смисъл успяха”, спомня си доц. Андреев. Поинтересувал се кой и с каква цел го прави. Затова редовно си купувал вестници.

„За съжаление имаше недоброжелатели, които услужливо хвърляха по някой вестник в двора на баща ми, за да прочете какви „престъпници” са синовете му”, продължава разказа си трансфузиологът.

Според него и днес има издания, които прекаляват с измислените истории с цел да провокират интерес у читателите, но вече я няма онази агресия и омраза, с която се е пишело преди години.

„Сега писанията са по-скоро жълти – кой с кого е спал, дали се развежда или не, къде живее и т.н. Това е неприятно, но в никакъв случай не води до съсипване на кариерата на някого. Дори, напротив, повишава неговата популярност в обществото”, прави паралели между някогашната преса и жълтите издания в момента доц. Андреев.

През последните години във вестниците нямало лични нападки срещу него. Затова пък често медиите подхождали с негативизъм към работата на Националния център по кръводаряване.

„Преди две години, на 14 юни, когато честваме Световния ден на безвъзмездния кръводарител, един вестник излезе с големи черни букви - „Липсва кръв. Болниците затварят. Дарителите се страхуват от заразяване със СПИН”. Това е абсурдно и нямам идея чий болен мозък го беше измислил. Всеки, който е дарявал кръв, знае, че подобно твърдение е абсолютно невярно и дори обидно за всички, които работят в кръвния център”, споделя най-голямата си болка трансфузиологът.

Днес той с интерес наблюдава 20-годишния преход от печатни към електронни издания

„В зората на демокрацията имаше истински бум на печатни издания. Всяка седмица на вестникарския павилион се появяваха по 2-3 нови заглавия”, спомня си доц. Андреев. По думите му в първите три години след промените са стартирали около 90 вестника. Само за сравнение - през последните пет години са се появили не повече от 5 нови печатни издания.

„Сега има истински бум в електронните информационни агенции. Чичко Гугъл знае всичко, нужни са по-малко от 5 минути, за да получиш нужната ти информация”, отбелязва шефът на кръвния център. Въпреки това той остава верен на традицията да преглежда пресата сутрин.

„Преди 20 години повечето издания бяха политически ориентирани. Освен чисто партийните вестници имаше и издания на частния бизнес, които обаче също защитаваха някаква своя политико-икономическа теза. В началото всеки имаше нужда от трибуна, за да защити собствените си интереси”, разказва доц. Андреев и бавно отгръща пожълтял от времето черно-бял вестник.

Изданията вече имат колекционерска стойност и медикът предполага, че след 20 години внуците му ще ги прелистват с още по-голям интерес. „Спомням си, че през 1993 г. медиите ме критикуваха, че съм въвел еднократните пластмасови сакове за кръв. Трябвало да запазим стъклените банки, които бяха родно производство. Проблемът обаче беше в това, че само ние и Румъния събирахме кръв по този изключително остарял метод”, спомня си доц. Андреев. Три години по-късно други хора се похвалили, че са ги въвели в експлоатация в болниците, и вестниците ги отразили със същия ентусиазъм, с който преди това го критикували. Това обаче не го притеснило. Важното било, че системата била модернизирана и кръводаряването ставало по-същия начин, както в цяла Европа.
“Някога журналистите пишеха с голяма омраза и бяха крайни в изводите си”, отчита доц. Андреев. Сред старите заглавия, с които разполага, се откроява в. „Епоха”, чието водещо заглавие е „Вържи ръцете на частника”

„Някои от изданията нямат редакционни карета, така че не се знае кой ги е издавал. Но ето тук се вижда например, че Елка Константинова е била главен редактор на един от тези вестници. По-късно, когато тя беше министър на културата, синът й започна да издава първите порноиздания у нас”, спомня си доц. Андреев. Затваря страниците и посяга към следващото издание. На първата страница на в. „Вечерна Дума”, чийто първи брой е излязъл през 1992 г., четем - „Фалит на БДЖ предричат финансисти”. От статията става ясно, че „намаляват пътниците и товарите”, а „дългът на държавните железници е почти 1 млрд. лв.”. „Предвидените 80 млн. пътници едва ли ще бъдат повече от 68 млн., показват маркетинговите проучвания”, продължава да чете доц. Андреев. Затваря вестника и с усмивка отбелязва, че тази новина звучи актуално дори след 20 години.

Разпуска с градинарство

Градинарството е второто хоби на директора на Националния кръвен център. През последните 11 години той и съпругата му облагородяват двора на една къща извън София. „Нямаме домати и чушки, но пък сме създали истинска изложба от цветя на открито”, казва с усмивка доц. Андреев. В градината му растенията цъфтят целогодишно – като се започне от кокичетата и се стигне до хризантемите и димитровчетата.

„Като запален градинар сърцето ме боли, когато гледам пространството около блоковете. Опитах се да облагородя градинката пред кооперацията, в която живеем, но не се получи. Част от цветята бяха отскубнати или отчупени, другите изсъхнаха”, разказва трансфузиологът. Според него всички, които са дошли от провинцията и сега живеят трайно в столицата, някога са имали къщи с градинки. Затова той е изненадан колко бързо те забравят, че някога са отглеждали растения.

„Спорадично в медиите се показват инициативни граждани, решили да почистят и озеленяват свободните площи пред входовете на жилищните блокове”, споделя впечатленията си медикът. Според него обаче в това отношение липсва целенасочена и дългосрочна инициативност. „Усвояват се пари по някакви програми, прави се нещо, което след това не се поддържа”, отчита фактите доц. Андреев.