21 юни 2011 г. Тема: строителство, строителен контрол, строителни материали, архитектура, имоти

Внимание заслужават още големи прехвърляния на акции на водещи наши компании. През деня бяха изтъргувани над 88 хил. акции на “Индустриален холдинг България”, довели до минус 1.58% в цената на акция. Над 82 хиляди бяха продадените акции на “Софарма” при 2.5% спад, загуба от 3.1% регистрира и “Химимпорт” при 14700 изтъргувани лота. На пазара на акции се търгуваха общо 59 емисии, като съотношението печеливши/губещи е 13/36, а при 10 позиции не бе отчетена промяна. От дружествата с оборот над 5 хил. лв. с най-голям ръст бяха акциите на “Унифарм” (8,7%) и “Еврохолд” (3,4%), а с най-голям спад са книжата на “Прайм Пропърти БГ” АДСИЦ (27%) и “Холдинг Пътища” (7%).

Докато в социалната мрежа фейсбук се увеличава броят на хората, които приветстват идеята на неизвестните автори, министърът на културата Вежди Рашидов определи акцията като “вандализъм”. „Никъде по света това не е позволено. Не можеш да посягаш на каквото и да е. Не може всеки, който се събужда сутринта, да окепази държавата“, възмути се той.

Усмихни се България, защото съвременните герои са на паметника на Съветската армия, нищо че Вежди Рашидов се възмути от това посегателство върху държавността, а после Цветанов огради “местопрестъплението” с лента. Със сигурност чакат премиерът да я пререже преди да започне почистването.

Според червените целта са апетитните имоти, които компаниите притежават, а с парите щели да бъдат запълнени бюджетът и фискалният резерв. АДИС например стопанисвала близо 630 апартамента, над 20 резиденции и почивни домове по морето и планините. Приватизацията на това дружество е чиста далавера, коментира бившият транспортен министър Петър Мутафчиев. Той е против приватизацията и на Български пощи. Според него така по-лесно ще бъде разпродаден сградният му фонд. Изходът се криел в преструктурирането, като се създадат смесени дружества с мажоритарен дял на държавата. Ако поправките минат и има инвестиционен интерес, приватизацията може да стане до края на годината, прогнозират червените.

Боянов е на 33 години, женен е и има дете. Той е спечелил концесията на къмпинга тази година. "Доколкото знам, два джета са влезли в морето, той е бил на единия. Пада от джетът и толкова, все още не са го намерили. Сигурно ще го изхвърли морето някъде. Жалко за младото момче", заяви кметът на Созопол Панайот Рейзи. Джетът с марка „Кавазаки Бумбандер”, с който концесионерът на къмпинга е влязъл в морето, не е бил регистриран в „Морска администрация”. Това съобщи Цветелина Рандева, говорител на полицията в Бургас.

Сигналът за изчезналия мъж е бил подаден около 16.00 ч. в неделя. Операцията по издирването му започнала веднага след получаването на сигнала. В акцията е участвал и хеликоптер, но въпреки че спасители са търсили тялото на Боянов до късно вечерта в неделя, операцията е завършила без резултат. „Гранична полиция” също е оказала съдействие.

Издирването на мъжа продължи и в понеделник. Шансът Боянов да е оцелял е минимален, каза кап. Живко Петров, директор на "Морска администрация" Бургас. Той обясни, че за неползване на предпазни средства като спасителна жилетка, следи фирмата, която отдава джетове под наем. Има обаче и частни джетове и може би инцидентът с Боянов е именно такъв, защото на плажа на „Градина” няма регистрирана зона за предлагане на водно-атракционни услуги. Вероятно Боянов е влязъл с личен джет, предполага Петров.

- Г-жо Радева, нормално ли е това, че премиерът в парламентарната ни държава не уважи с присъствието си дебатите по повод на искания вот на недоверие на кабинета от част от опозицията?

- Мисля, че демократичните традиции в България все още са процес на създаване. В този смисъл всеки е свободен да предоставя свое тълкуване на всеки конкретен факт. По-важното в случая е каква ще бъде обществената санкция за поведението на премиера и на неговите министри. Интересно е дали такъв тип поведение ще бъде наказано от избирателите. Или ще бъде прието като нормално. В развитите демократични общества такова поведение не се допуска и избирателите съответно го приемат като нарушаване на демократичните правила. И съответно на избори го санкционират. Дали обаче това ще се случи в България на есен ми е много трудно категорично да прогнозирам към настоящия момент. Все пак мисля, че на хората този факт няма да им направи никакво впечатление. Защото самият парламент като институция в последните 20 години не е достатъчно уважаван. Той традиционно е една от институциите с най-нисък рейтинг на доверие.

- Защо, според вас, се получи така?

- Защото българите не разбират добре функцията на Народното събрание. Причините затова са много и една от тях е, че демократичната ни история е кратка. По смисъла на думичката „парле”, се очаква това да е място, където се говори, обсъжда се. Тази институция в исторически план се е създала в западноевропейските държави с мотива: „Да говорим, за да не се бием на улицата”. В древността и средновековието всички спорове са се решавали с бой. В този смисъл парламентът е изглеждал като нещо много цивилизовано в онези мрачни времена. А ние преди 20 години излязохме от един тоталитарен строй, в който говоренето беше забранено. Парламентът институционализира говоренето. Но пък като текна едно говорене в НС, българинът съвсем загуби представа това какъв и кой от проблемите му ще реши. Затова има логика в думите на мнозина граждани днес, които казват: „Какво толкоз се карат, да вземат да се съгласяват едни с други”. Защото в исторически план ние, българите, много дълги периоди от време все и по принцип сме били съгласни. Трудно е да се съпостави нашата историческа традиция с тази на останалите, развитите страни.

- Народното събрание все повече заприличва на придатък на изпълнителната власт, защо тогава не се промени Конституцията, където то е заложено като най-важната българска институция?

- Парламентът не започва да заприличва на придатък на кабинета сега, въобще за много кратък период от време е бил нещо различно. Според мен парламентът беше най-важната институция в държавата само в първите години след падането на комунистическия режим. Сега с голяма яснота се вижда, че народните представители имат много слаб статут. Докато депутатите са послушковци и пионки в ръцете на партийни лидери, няма как да бъдат уважавани. Както те, така и институцията, също и парламентарният дебат.

Пропорционалната система, която се наложи в България след Великото народно събрание, не става. Това е моето мнение и със сигурност на още един коментатор в България – журналиста Валери Найденов. Депутатът трябва да си изработи сам влизането в парламента, трудейки се много сериозно. Иначе той винаги ще бъде само един послушко в ръцете на своя партиен лидер. Защото в крайна сметка избирането на парламентариста зависи само и единствено от решението на някой от партийните вождове. От обстоятелството дали шефът ще го подреди на избираемо място в листите. И това важи с еднаква сила както за големите, така и за малките партии. Всички си правят предварителни прогнози и много внимателно следят социологическите изследвания, колкото и някои да ги отричат, когато не са в тяхна полза .

- Една от причините за искания вот бе лошото икономическо и финансово състояние на държавата и мизерния живот на повечето българи. Имате ли проучвания какви са нагласите у хората по повод на обещаваните и отричани през ден по-високи пенсии и заплати?

- И без изследвания е ясно, че в България не само пенсиите, а и минималната работна заплата и въобще доходите са мизерни и стигат толкова, че хората да се задържат едва на ръба на оцеляването. От 20 години това не се променя. Българите прекалено дълго чакат подобряването на стандарта си. И съвсем естествено надеждите им са насочени към техните лидери и ръководители. Лично аз смятам, че у нас винаги е имало едно негласно споразумение между политиците и работодателите доходите да се държат на такива унизително ниски нива.

- По кои причини се прави това?

- Не смятам за естествено това, че у нас се налагат от властта изискванията да плащаме стоките и услугите като в развитите западни държави. А да изоставаме толкова драстично по отношение на доходите. Очевидно нещо не е наред, защото е сбъркано. И това е грешният икономически модел на развитие у нас. Всички предприемачи тук имат очаквания за свръхвисоки печалби. Но културата им на инвестиране е лоша. Видя се как някои не са си направили елементарни сметки за това дали ще има кой да им купи произведеното. И в резултат се сринаха цели стопански сектори. За жалост обаче в крайна сметка не предприемачите плащат тези загуби, а работещите и пенсионерите. Един друг огромен проблем, за който никой не желае да мисли, е демографският. Какво икономическо развитие може да има с наличното застаряло население и без никакъв прилив на нищо свежо. Най-важният ресурс за икономиката е човешкият фактор. А у нас вече няма нито за кого нито със кого да се реализира икономическия растеж. Мисля, че се налага внос на работна ръка, нищо друго не може да ни спаси. България се превръща в една страна, лишена от базисни ресурси.

- Лошият живот превръща нацията ни в една от най-боледуващите, какво сочат вашите проучвания?

- Това е много важна тема наистина. Ние се включихме в един нов интересен консорциум „Глобални Балкани” и ще реализираме проект за наблюдение на здравословното състояние на гражданите. До два-три месеца ще имаме много интересни данни за здравословното състояние на нашите сънародници. По принцип обаче досегашните ни проучвания показват, че хората не са доволни от модела на здравеопазване у нас. Сегашното правителство само в началото на своя мандат показа амбиция да промени този модел. Напоследък нищо не се говори за модернизиране на здравеопазването. Само се запушват дупки и се показва амбиция за строеж на магистрали и пътища.

Няма голям политик, който да не е „изцапан”. Иначе не е голям политик

Има един разказ от Исак Бабел, в който се разказва за мъж решил да се махне от града, в който живее и да промени живота си изцяло. Напуснал жената и децата си и тръгнал. По пътя през нощта като легнал за да почине, оставил обувките си с носове в посоката, в която е тръгнал. Докато спял обаче, се въртял и разместил обувките. На сутринта тръгнал отново и стигнал до същия град, оженил се за същата жена и имал същите деца.

Защо разказвам тази притча? Защото всички в българската политика са със съдбата на този мъж. Освен онези, които мишкуват и никой не ги познава. Заниманието с този вид дейност предполага вечно тръгване към промяна и вечно стигане до същия град. В България останаха 3 500 000 активни хора. При този факт може ли да ми отговорите на въпроса след 20 години демокрация как можем да рекрутираме непрекъснато нови политици?

В този аспект завръщането на Царя с цялата гвардия от „юпита”, появата на Борисов, който все повече разчита на хора като Симеон Дянков, Кристалина Георгиева и други български експерти, живеещи извън страната, е напълно обяснимо. Както казваше Симеон Сакскобурготски: „Вие не сте капацитирани”. Като че ли той беше? Впрочем мнозина смятат, че Царя наистина беше ценен политически капитал, внесен от чужбина. Но беше използван неправилно, а и историята с имотите му съвсем го компрометира.

Царя и Бойко Борисов са най-радикалните експерименти в българската политика. И нима те не са „стари муцуни? А Костов, Доган, Първанов, Надежда Михайлова, Петър Стоянов, дори Станишев какво са? Новородени? Това, което искам да кажа, е че страната ни не разполага повече с нов политически потенциал. Тя е осъдена да бъде управлявана от „стари муцуни”. Мога, разбира се, да бъда опроверган с доста аргументи. Един от тях например е, че всички стари муцуни са „изцапани”. Вярно. Само, че моята теза е че няма голям политик, който да не е „изцапан” по някакъв начин. Иначе не е голям политик. Кръгът е омагьосан.

Вливането на свежа кръв в политиката водеше до това, че след смяната на всеки български парламент поне 80% от депутатите бяха нови. А 70% от тях никога не станаха известни и не можаха да се научат какво значи да правиш политика. И след като напуснеха парламента, без да са се изказали нито веднъж от трибуната, да не говорим да внесат проект за закон, някои бяха доста богати, а други захазваха финансовия си статус, но така или иначе оставаха „позорното нищо”. Този факт особено важи за дясно-центристките формации. Защото БСП умее да не си разпилява потенциала, макар и там да има изключения, но та са пренебрежимо малки.

Въпросът, който трябва да ди зададат десните, е как успя БСП, след като два пъти фалира държавата, старите й кадри непрекъснато да се възпроизвеждат и никой не поставя под съмнение участиетио им в политиката. Да изброяваме греховете на „старите муцуни” е все едно да броим греховете на всеки един човек. Говори се дори, че един от тях си купил страхотен бял „Мерцедес”, който обаче държи в гаража си и не смее да го кара. За разлика от Надежда Михайлова, която в едно късно телевизионно предаване в обстановката на пиано бар разказа без да й мигне окото, че получила като подарък от мъжа си „Мерцедес” с цвят на патладжан.