21 юни 2011 г. Тема: строителство, строителен контрол, строителни материали, архитектура, имоти

Мотивирани от тлъстия награден фонд, за участие в конкурса вече има 11 заявки, като сред мераклиите са се записали дори фирми, съобщиха от водното предприятие. Готовите модели трябва да бъдат предадени до 10 юли, а на 16-и най-добрите ще бъдат демонстрирани на хепънинг.

Надяваме се, че ще успеем да спасим и другите селища, които са заплашени от събаряне, споделиха от ведомството. Много от общините се заканиха на рибарските селища, защото според тях те са построени незаконно върху общинска земя и трябва да бъдат премахнати. Но рибарите твърдят, че терените, върху които са къщите им, са държавни.

"За оставка на висш съдия - натиснете едно." Ако все още нямате такава функция на телефона си, нищо чудно скоро да имате. СМС акцията с искане за оставки на магистратите от Висшия съдебен съвет за няколко дни ескалира и май е на път да докаже, че гражданско общество в България все пак може да има.

Без всякакви социологически проучвания протестът срещу съдебните кадровици е достатъчен знак, че на българина му писна от подкупната, продажна и цинична Темида. От магистрати, които без никакви скрупули

са способни да превърнат жертвата във виновник

както стана в случая с Мануела Горсова. От съдии, за които Висшият съдебен съвет е безплатна агенция за недвижими имоти край морето. От хора, чиито имена, написани в Гугъл, излизат заедно с името на Красьо Черничкия - най-известния от всички съдебни кадровици, взети заедно. Няма друга институция у нас, която да е сътворила толкова гафове по време на един мандат и след всичко това оставката да й се размине. Вярно, Темида е сляпа, но това не е основание подопечните й да се държат в една съдебна система, претендираща да е независима, като в бащината си нива. Дори собствените им подчинени вече не ги искат. Съюзът на съдиите отдавна не припознава в кадровиците си хора, способни да го ръководят, без на преден план да излязат цяла поредица от непрофесионални, неморални и нелогични решения. Всъщност съдиите не са далеч от истината, че в този си вид Висшият съдебен съвет е по-скоро опасен за съдебната ни система. Не защото ще продължи да твори безобразия, наметнал мантията на "Не ми пука", докато магистратурата буквално се взриви отвътре. А защото дискредитира в очите на обществото и малкото остатъци от достойнство, които съдът имаше. Как да имаш доверие на магистрати, които откровено демонстрират, че не им пука за правото, правилата и прозрачността -

все едно дали гласуват за назначения, или произнасят присъди

Репутацията на ВСС в момента тегне над десетки честни съдии, които изнемогват под лавините от дела, с които ежедневно биват затрупвани. Те вече по дефиниция биват приемани като виновни, неморални и продажни, защото с такова клеймо са ги белязали собствените им кадровици. Как тези хора да обясняват решенията си, когато общественото мнение вече ги е причислило към едно изначално корумпирано съсловие? Те живеят в обстановка на непрестанна война, при това война срещу своите. Мечът на Темида в нея отдавна е притъпен в загубени битки. За да не бъде това една от тях, гласът на съдиите явно не е достатъчен. Дори и гласът на всички магистрати. Трябва някой извън системата да покаже, че му пука за нея. СМС акцията на гражданите, които тормозят по 30 пъти на ден членовете на ВСС със "Свърши едно добро дело. Подай оставка!", в този смисъл не е телефонен тероризъм. За много от тези магистрати това наистина ще е единственото им добро дело може би не само за деня, но и за годината. А фактът, че

имат безочието да не разберат доколко са се изложили

показва, че СМС-ите вероятно е трябвало да започнат много по-рано. Защото тази кауза е много по-важна от "Спаси дърво". С оставката на висшите съдии ще бъде спасена вярата на българина, че у нас все още може да разчиташ на честна, справедлива и прозрачна присъда. Че родната съдебна система не е родена от "Процесът" на Кафка. И че натискът на гражданите все пак може да доведе до промени - не само във Фейсбук, където най-често се отдаваме на безполезни акции като "Да помогнем на Николета да спре да пее".

На практика едва ли някой от съдиите, които до този момент не са узрели за оставка, ще си подаде оставката заради няколко СМС-а. При това кризата в Темида едва ли ще се реши с една оставка - ако не се променят правилата, довели до това група магистрати да превърнат съдебната система в своя собственост, следващите кадровици може да яхнат същия модел. И да умножат стореното - очевидно няма кой да им потърси отговорност. Ако не го направим ние. Затова, за Бога, братя, пращайте СМС-и. Тази съдебна система все пак е и ваша. Или поне беше, преди неколцина да я обявят за приватизация. В противен случай Темида ще потъне като "Титаник".

Думите, които се въртят около "Бригадата на Супермен", са "провокация", "гавра", "вандализъм". Кое е нередното? Освен че е нарисуван прекрасно, стреля точно в целта. Всъщност авторът гледа с ирония колкото към руснаците, толкова и към американците. Супермен, повел цяла пасмина герои, и абсолютно невменяем Дядо Коледа с пушка - благодаря ти, човече, винаги съм подозирал добрия старец в тъмна страна. Надписът "В крак с времето" пък е ирония към нас самите. Пребоядисваме се много по-често от бронзовите статуи и този графитаджия ни го показва по максимално артистичен начин. В бясното отричане на всичко руско след 90-те сега станахме едни объркани полузападни, полуизточни, полуориенталски хора. До степен, че моето поколение си говори с руснаци на английски: срам ме хваща. Неприятно е, че засега няма изгледи институциите да пожалят творбата. Понеже "Това е вандализъм" (Тодор Чобанов, зам.-министър на културата), "Справедливо е да има глоба" (Иво Пенев, началник в столичния инспекторат") и "Това е оригинална идея, но ще изчистим Паметника на Съветската армия" (Йорданка Фандъкова). Не разбирам. Като изключим, че хората с власт често имат проблем с артистичността, не ми е ясно защо толкова внезапно се загрижиха за паметниците на братушките. Лицемерно е. Наскоро се вгледах в статуите на съветски бойци на върха на Борисовата градина. Не боядисания, ами онзи по-нагоре, над езерото с лилиите. Все още сив. Някой е отрязал с ножовка крака на един от партизаните. На лицето му грее идеализъм, устата се раздира от мощен вик, а тялото виси сюрреалистично във въздуха. На друг войник пък липсва шмайзерът. Човекът е наведен, ръцете му протегнати напред, иска да стреля и да остане така във вечността - но като го няма автоматът, прилича на магьосник, който размахва пръсти в заклинание. Ножовките не са пожалили дори децата. Най-катастрофалната гледка е на момиченце, вперило поглед в щастливото бъдеще - и всичко би било чудесно, ако някой не му беше резнал ръчичката. Това не са герои. В момента са сакати клети люде. За тях трябва да се събират сметки както по благотворителните риалитита. В същото време от общината внезапно се загрижиха за "Бригадата на Супермен" и ще свалят цветовете с аргумент "поддръжка!". Двеста метра по-нагоре на братушките им липсват цели органи!

"Оригинално е, но ще го изчистим." Опитвам се да го проумея. Звучи ми много по-логично, ако нещо е оригинално, то да остава във времето. Само тук оригиналните неща подлежат на изчистване. Оставете Супермен на мира. Появи се един от най-адекватните и красиви опити за осмисляне на минало и настояще. Освен това ако, разбира се, това интересува някого, на младите им хареса. Не им харесва единствено на младежите от БСП, но в общи линии на кой му пука. Истината е, че свободно мога да обвиня поколението преди мен, че се провали в оценката си към миналото. Хем гърмите мавзолея, хем искате старите съветски воини. Не ви разбирам. Знам само, че монополът върху историята би трябвало да мине в нови ръце. Държащи спрей например.
Портретна снимка на една колона – без текст


21.06.2011 г.,с. 13
Червеното момче за всичко
Юлиана Ончева

Георги Кадиев е на път да се превърне в червеното момче за всичко. Той никне със скоростта на гъба след дъжд, но според поговорката "където не го сееш...". За последно ни каза "зак" от гей парада в София. Присъствието му на моста на влюбените до НДК щеше да е обяснимо, ако не се бе изцепил, че не подкрепя идеите на хомосексуалистите, обаче искал обществото да е по-толерантно.

Преди време друга инициатива с Кадиев се превърна във фиаско - заедно със Сергей Станишев той откри макет на завод за боклук на мястото на непостроения все още истински, обаче от ГЕРБ реагираха светкавично и пристигнаха да окажат спешна помощ на предполагаемо разстроените червени мозъци с халюцинации. Ловът на избиратели и в покрайнините, и в центъра на столицата, който практикува Кадиев, е лесно обясним - като кандидат за кмет на столицата през 2009 г. той загуби от Йорданка Фандъкова с над два пъти по-нисък резултат. Поради което сега никой няма да се изненада, ако се появява и на всяка автобусна спирка в столицата, на която чакат повече от 10 души. Кадиев участва и в предварителните сини избори за кмет на София. Екстравагантно, но суперобъркващо за гласоподавателите поведение, които няма как да си обяснят защо левият Кадиев харесва тъмносиния Прошко Прошков.

Най-новият връх на сладоледа "Кадиев" е колебанието му дали пък да не прескочи от кандидат за кмет на София в категорията кандидат за президент.

Избирателите обаче се надяват политиците да проговорят езика на истината - без лицемерни шоупрограми и тайни договорки от всички цветове на дъгата.

Целият коментар четете в dartsnews.bg

По неумелото боравене със спрей и капналите тук-там капчици боя се вижда, че творбата "В крак с времето" не е дело на професионални райтъри. "Всеки, който е рисувал с бои, може да го направи. Определено не е художник на графити, другият вариант е много да е бързал", коментира пред "Стандарт" Евгений Иванов от сдружението за младежка култура и съвременни изкуства "Радар" и организатор на фестивали по графити. Според него с рисунката върху паметника някой прави лоша услуга на райтърите, като ги изкарва вандали. "Напоследък се стремим да наложим графити културата като добра и ценна за градското пространство. Общината ни подкрепя и се стремим да рисуваме все повече на разрешени места", допълва той. Евгений Иванов смята, че скандалната инсталация би могла да бъде съхранена по някакъв начин и изложена в музей на модерното изкуство

Върху графита отсъства характерният за уличната субкултура таг (подпис на райтъра) или на крюто (екипа). Въпреки че свято пазят самоличността си в тайна поради опасения от близки срещи с полицията, младите творци се стремят да изградят свой оригинален стил, по който техните почитатели да ги разпознават. Инсталацията върху Паметника на Съветската армия не носи белезите на нито един от основните стилове, използвани в графити - throw up,character, wild style 3D.

Паметникът на Съветската армия в София винаги преди местни избори се използва за палене на политически страсти. Обикновено сценката протича по следния начин: десни интелектуалци учредяват Инициативен комитет за неговото демонтирани (напоследък се говори и за преместването му в Димитровград). На пловдивски терен същата постановка се провежда с Паметника на Альоша, а един син кмет навремето дори поиска да го превърне в гигантска рекламна бутилка от кока-кола.

Тази пролет отново

Шпагина се завъртя в обичайните политически спорове

а БСП начело със Станишев организира няколко церемонии - по случай Деня на Съветската армия и победата над нацизма. Младите социалисти пък на няколко пъти старателно почистиха монумента и опресниха надписите с черна боя.

В този контекст хипотезата кой е авторът на "В крак с времето" може да се насочи в няколко посоки. Или е талантлива група художници, наети от някоя от десните партии с цел да покаже как да се разделим с миналото с усмивка. По-вероятно обаче графитът да е дело на някоя от шумните анархистично настроени компании, които се събират всяка вечер около паметника. Тийнейджъри, които пият биричка, карат ролери играят хек и мъдруват върху живота

Със сигурност добре е обмислен подборът на анимационните супергерои с техните отличителни черти. Но най-поразително си остава самото хрумване. Неслучайно софийският шедьовър мина на парад в повечето световни медии. Въпреки че за мнозина е подигравка, творбата разкрива и друг изненадващ смисъл. "Трябва да поздравим незнайния майстор. Той не просто е отстранил стария идеологически пласт, но е постигнал свръхцел, преобразувайки соцреалистическия релеф в постмодерна творба със собствена теза - "масовата култура атакува". Супермен, клоунът Роланд Макдоналд, опакованият и останалите герои от холивудските блокбастъри са международно разпознаваеми символи на (пласт)масовата култура и консуматорското общество на мола", пише в блога си Николай Павлов.

Неизвестният художник нахално бърка в отворената рана, около която се върти българската политика - комунизъм или антикомунизъм, Изток или Запад, Русия или САЩ. Майсторът на графити решава дилемата: Альоша среща Супермен.

Боядисването на паметника е вандализъм. Не може всеки, който се събужда сутринта, да кепази държавата. 50 г. България е живяла в социализъм - ако някое поколение си мисли, че ще го изтрие с гумичка, това не е необходимо. Никъде по света това не е позволено. Не можеш да посягаш на каквото и да е. Друг е дебатът дали паметникът е необходим, дали има художествени качества. Ние сме единствените, които ги води някаква разрушителна сила. Германия не махна руския танк в центъра на Берлин, Австрия не го махна. Ние сме единствените.

Портретна снимка на една колона – без текст

- Г-н Карамфилов, след изрисуването на фигурите на Паметника на Съветската армия мненията се разделиха - творчество или вандализъм е този акт?

- Аз веднага анкетирах двете си деца, които са на 18 г., как гледат на графитите. И те, естествено, казаха "Много готино". Харесва им, че е цветно. Между другото този акт много напомня изрисуването на руския танк в Прага малко след началото на демокрацията. Той беше черен, а го направиха в розово. По ирония на съдбата боядиса го същият Давид Черни, който след това се прочу, като изобрази България като турска тоалетна.

За тези, които са участвали в събитията, свързани с навлизането на Съветската армия у нас, това безспорно е вандалщина. Между другото този майстор на графити, ако беше ги направил по времето на комунизма, сигурно щяха направо да го утрепят. А сега на станалото може да се гледа само с усмивка и ирония. То показва отношението на младите към историята. И към подменените стойности. За тях онова, което е изобразено на паметника, е чуждо. И те го иронизират, превръщат го в комикс, който е част от техния свят и от настоящето им. Нормално е това да бъдат техните победители.

- Значи просто сменихме победителите?

- Да, в крайна сметка времето сменя победителите. Надявам се да можем да погледнем на това с ирония. Аз като участник в групите "Ръб" и "Диско" много време се подигравах с всички тези съветски символи - сърпа, чука, които бяха част от онази история. Те си отидоха с времето, както ще си отиде и идеята за комунизма.

Времето се присмя на целия идиотизъм

който тя носеше със себе си. Сега се говори, че щели да глобяват с 2500 евро злосторника, че щели да издирват вандалите. Нека се оправят, не искам да коментирам решенията на институциите. Но ще ви дам втора база за сравнение - руският паметник във Виена. Той бе целият позлатен и това не предизвика у никого нито протест, нито ропот и несъгласие. Предполагам, че ако войниците със шмайзерите на Паметника на Съветската армия ги бяха позлатили, нямаше да има такива реакции. И никой нямаше да го възприеме като обида. Целият проблем е, че е шарено, и мнозина от старите комунисти си казват "Оцапаха ни паметника".

- Изкуство ли е все пак това според вас?

- Аз лично го харесвам много. В него има авангардизъм и ирония, които много ни липсват. Надявам се, че все пак графитите ще поседят известно време, преди да ги измият. Иначе паметникът е направен от много талантливи скулптори и аз в никакъв случай не смятам, че трябва да го махаме.

- Може би графитите все пак ни напомнят, че е време да вземем някакво решение по този въпрос?

- След като не направихме музей на комунистическото изкуство толкова време,

може би е късно да демонтираме паметници сега

Аз в никакъв случай не заставам зад идеята да ги премахнем безвъзвратно. Това е лишаване от историческа памет, което не бива да допускаме като нация. Още повече че аз уважавам миналото на тези хора, битките им, песните им, онова, за което милеят. Не съм за това да се унижава паметта им. Но можеше много отдавна да се намери един парк, в който тези паметници да бъдат поставени и хората, които ги тачат, да ходят там и да си ги разглеждат. Нещо като парк-музей. Това обаче би трябвало да бъде обект на една сериозна дискусия. Да се направи някаква кръгла маса, в която да участват всички страни - включително и тези, които шарят със спрейовете. И да се вземе решение не само къде ще ги преместят, а и какво ще поставим на тяхно място. Защото това е не по-малък проблем - да сложим сериозни и качествени скулптури, които наистина да направят градската среда по-добра. Сега се натъкваме на парадокси - Паметникът на Съветската армия стои, а този на Старчев го махнаха. Вярно, че той беше и опасен. Махнаха и Ленин. Трябва да се изчисти подходът към темата. Младите също са в абсолютното си право да виждат около себе си неща, които са плод на съвремието им. Затова направеното от анонимните автори може да е груба шега, но показва отношението на хиляди. И дано се замислим.

- Трябва ли институциите да преиграват и да глобяват онези, които са шарили със спрея?

- Не мога да коментирам за глобите, но това, което можем да направим, е да вземем за пример европейския опит и да създадем зони, които да служат само за подобен тип творчество. Във Виена например цяла част покрай Дунав е отделена именно за подобни неща. Направена е една стена, върху която младите драскат със спрейове, танцуват, свирят, въобще изразяват себе си. И в същото време знаят, че ако го направят в която и да било друга точка на града, ще бъдат солено глобени, защото рисуват върху архитектурни паметници. Крайните квартали на бившата ГДР изцяло са се превърнали в подобна зона за творчество. Целите са изрисувани от графити и онези стари и

порутени сгради от соца са преобразени

Нищо не пречи и ние да намерим подобни места у нас и да ги предоставим на младите с тази цел.