22 февруари 2010 г. Тема: строителство, строителен контрол, строителни материали, архитектура, имоти

на българската природа" че ще има промени с в Селскостопанската академия

- начело на мафиотските струк­тури у нас, ръководил е най-различни незаконни дейности

- проституция, пране на пари, престъпен застрахователен бизнес, източване на ДДС, митнически измами, рекет, от­вличания на олигарси, укрива­не на доходи, неплащане на да­нъци, търговия с влияние, из­нудване на политици и пр., и пр. Така погледнато, българс­ката полиция действително осъществява крупен удар про­тив подземния свят чрез своя­та масирана акция „Октопод". Тя действително следва по пе­тите успехите на италианските карабинери срещу сицилианс­ките мафиоти. Освен това мо­ментът на ареста на Алексей Петров беше заснет с камери като одиозно и предизвикващо ослепителен шок мероприятие.

Този арест заля с мощни вълни обществените ни кръго­ве. Цели седмици телевизии и печат се занимават единстве­но с това кой е Алексей Пет­ров и кои са пипалата му. Ден след ден министьр-председателят Бойко Борисов и вицепре­миерът Цветан Цветанов под­печатват чрез медиите успеха на справедливостта над несп­раведливостта и на закона над беззаконието. Още веднага двама посланици - на САЩ и Великобритания, после и пос­ланикът на Франция, се озо­ваха в подкрепа на похода сре­щу престъпността, и то преди да има доказателства - базира­ли са се вероятно на дошли до тях официални информации или на становището им, че в обрулени държави като Бълга­рия законът може да се възп­риеме и като витрина на необ­ходимостта (историческата, съ­дебната). В същото време се за-оформят още много арести, на по-известни или на по-неизвес­тни имена, които всяват страх и ужас сред престъпниците и бурни изблици от възторг сред полицейските ни чинове, с въз­ложената им от народа роля на държавници.

Не искам да се произнасям за неща, по които не съм спе­циалист. Вярвам (иска ми се да вярвам), че щом полицията арестува някого, тя има дока­зателства за своето действие. Иначе би нарушила презумп­цията за „невинност" и би ни върнала към сталинските реп­ресии, когато първо те аресту­ват, физически и психически инквизират, а после те принуж­дават сам да си признаеш оно­ва, в което те обвиняват. Не мога да допусна, че демократи като лидерите на ГЕРБ, хора с квалификации на полицаи, ще използват такива рецидиви на тоталитарното насилие. Ето за­що приемам, че Алексей Пет­ров е не само престъпник, но и глава на октопода.

А и чувал съм, че у нас който се е занимавал с охра­нителна дейност, особено в ранния период на прехода, е невъзможно да си е изкарвал хляба, без да използва рекет и изнудване. По-късно едни от охранителите се превърна­ха в почтени банкери, прите­жатели на крупни промишле­ни обекти, на енергетични мрежи и медии. Други орга­низираха борчески групиров­ки, които се легализираха чрез застрахователни дружес­тва. Трети влязоха във вза­имна битка и взаимно се из­биха или „натопиха" чрез ор­ганите на реда. Ще допълня, че охранителите ги избираха сред шампионите по класичес­ка и всякакъв друг вид борба, между плувци, гребци, боксьо­ри, сервитьори, бармани, шо­фьори, част от тях имаха вземане-даване с бившата мили­ция, по-рядко с ДС като обс­лужващ персонал или като клиенти.

Странно е, че охранителни­ят бизнес проходи, преди да се извърши приватизацията, пре­ди да се родят олигарсите, но заедно с унищожаването на контролните органи на държа­вата и БКП през 1990 г.: става въпрос за Държавния комитет за контрол и за вътрешнопар­тийните контролни органи. Яв­но, охранителите през това вре­ме, яки момчета, без високо об­разование (изхвърлени на ули­цата, за да се съгласят на вся­какви условия при наемането им за труд), е трябвало да се „заемат" с подготовката на из-помпването на държавните предприятия, с притискането на чиновниците, които са поря­дъчни, с опазването на хора­та, които подготвиха изчезва­нето на многото милиони от членския внос на БКП, Комсо­мола, Профсъюзите или Оте­чествения фронт, ликвидираха държавния валутен резерв, ор­ганизираха негласната прива­тизация на задграничните тър­говски дружества и др.

През един следващ момент тези момчета, попаднали в сре­дата на внезапните пари и удо­волствия, решиха, че могат да си мерят шапките със своите създатели, че е редно да отха­пят залък от тяхното благопо­лучие. Вярно, възникнаха ост­ри противоречия между тях, главно заради преразпределе­нието на „сектори", стигаше се и до взаимни отмъщения, но главното се състоеше в транс­формацията на манталитета, самочувствието и искането за легитимация и изравняване на статута им с носителите на „бе­лите якички" (те даже бяха въ­ведени в политиката като бор­чески бригади, взели участие в опожаряването на парламента на 10 януари 1997 г.).

Тези неща ги разказвам за­ради автора на ареста - Бойко Борисов и потърпевшия арес­туван - Алексей Петров.

Забележете - и двамата за­почват възхода си през прехо­да като охранители. И двамата са борци каратисти. И двамата са обвързани с МВР и ДС. В някакъв смисъл Алексей Пет­ров като старшина барета се добира до Шесто управление на ДС, докато Бойко Борисов е пожарникар, в замяна на това със старт за научно и партийно из­растване. Алексей Петров по-ярко се репрезантира като „тъ­мен субект" от зората на нова­та епоха, известно става седа­лището му - офисите на спорт­ния басейн „Спартак", за него се пишат дописки като за за­гадъчен балкански Зоро, стре­лят го, спасява се, поема като останалите си колеги охрани­тели към официализиране на „бурното" си минало: както под­черта в една статия босът Илия Павлов - дошло е време гуще­рът да си откъсне опашката!

Бойко Борисов, който се на­режда на втория етаж на бор­ческата групировка СИК, про­явява по-значима изобретател­ност и отрано развива охра­нителната си дейност в контак­ти с личности, които правят ис­торията - Тодор Живков и Си­меон Сакскобургготски. Без съмнение, охраняването на То­дор Живков го зарежда с връз­ки - предвидени и непредвиде­ни. Едва ли е случайно, че то­гава Бойко става титуляр или съдружник във фирми с раз­лично търговско предназначе­ние. В книгата си „Тайният про­ект Бойко Борисов", авторът Григор Лилов вметва как Бо­рисов бил пратен да охранява бившия партиен и държавен ръководител по нареждане на Андрей Луканов с оглед на по­лучаването на достоверна ин­формация и вземането на пре­вантивни мерки спрямо Тодор Живков.

Наред с това докато Алексей Петров е вълк единак, Бойко Борисов „разкадрова" връзка­та си с Цветелина Бориславо­ва и като интимност, и като бизнес култура. Двамата с Цве­телина създават първообрази­те на „Ипон" - Борисов започ­ва охранителния бизнес, а Цве­телина - разцветките на бизне­са с химически продукти и тех­ните производни. Следващата му инициатива като охранител на Симеон Сакскобургготски има друго предназначение - не просто да го обвърже с възхо­да на новата имуществена кла­са, но и да даде тласък на дър­жавническата му кариера.

Тези данни показват, че Бой­ко Борисов успява далеч по-из­кусно да изплува от вълните на първоначалното натрупване на капитала чрез охранителните си структури, в отличие от Алек­сей Петров, който си остава си­лов играч, недостатъчно плас­тичен и маневрен, груб в пох­ватите за придобиване на бо­гатство, неизлекувал рецидиви­те от 90-те години. Какво че Бойко Борисов е имал обща фирма с Алексей Петров? Бой­ко Борисов и неговата прия­телка Цветелина Бориславова са имали общи фирми и с така наречения Пашата от първия етаж на СИК, но и с други строители на криминална Бъл­гария. В този план Алексей Пет­ров, съревновавайки се с бив­шия си партньор Бойко Бори­сов, не е проумял, че е станал „апендикс" в системата на необуржоазната ни държава, до­като Бойко Борисов премина­ва успешно бариерите, усвоя­вайки техники и съответен мо­рал за реализация в променения бизнес свят.

С това осветляване на те­мата аз искам да посоча, че конфликтът между Бойко Бори­сов и Алексей Петров не е из­мислен, че неговите основания са както в персоналната им не­поносимост, така и в социал­ната им функция. Находчиво е определението на Татяна Дон­чева, че сблъсъкът бил между ръководители на борчески гру­пировки: с оглед на генезиса, тя бие в десетката.

Само че аз искам да допълня Татяна Дончева, солидари­зирайки се, както проличава с нейната остроумна забележка: Зад този сблъсък (с отражение в биографиите на двамата ге­рои) релефно се откроява и друг сблъсък между групи от родни олигарси, които са в състоя­ние да диктуват националната политика, но и поведението на Бойко Борисов или Алексей Петров. Излиза, че и Борисов, и Петров могат да бъдат разг­леждани като заложници на си­ли, които притежават икономико-финансовата власт.

Кой стои зад Бойко Бори­сов?

Компетентните източници твърдят (това може да се про­чете още през 2002 г. в сп. „Те­ма", както и в други вестници, но също така в книгата на Гри­гор Лилов, че това са участниците в икономическо-финансовия кръг „Глобална България", сглобен в началото на XXI в., за да осъществи преразпреде­ление на вече присвоения ка­питал, за да отстои интересите на участниците в сдружението в последния етап на привати­зацията (в политически аспект, наред с всичко останало, озна­чава замяна на Сергей Стани-шев с Бойко Борисов). Харак­терно е, че в „Глобална Бълга­рия" на първо място се нала­гат интересите на банковия капитал; на второ място, интере­сите на собствениците на ме­дии; на трето място, интереси­те на едрия капитал в енерге­тиката и промишлеността. То­зи конгломерат от интереси въплъщава профила и изгоди­те на една агресивна част от родната ни необуржоазна кла­са, с изключително номенкла­турен произход и житие, в уни­сон с профила и изгодите на световната олигархия, предс­тавлявана от Българо-американския инвестиционен фонд, фондацията „Отворено общес­тво" Института за пазарна ико­номика и др. Тук не може да не се споменат като структурооп­ределящи банкерката Цветели­на Бориславова - координатор на „Глобална България", кръ­гът „Капитал" и Иво Прокопиев, наследниците на банката на Емил Кюлев, банкерът Хампарцумян, рекламният бос Красимир Гергов, свързаният с руските енергийни интереси Валентин Златев, тогавашните американски притежатели на bTV, политологът Иван Кръс­тев, новоприсъединилите се То­дор Батков - собственик на в. „Стандарт", и Ирена Кръстева - управляващ всесилен медиен тръст у нас, и други. В дадения случай изпъква мощта на но­вата българска олигархия, с нейната комунистическа, номенклакурна предистория, с нейните партийни и комсомол­ски ангажименти, с новия й буржоазно-либерален интерес, с дясната й ориентация към държавата хегемон (САЩ) и транснационалния капитал. Вижда се, че тези хора олицет­воряват идеята-на Бащите на българското преустройство ико­номическата власт да премине в политическа власт, че това е нова класа, която отрича то­тално миналото на своите ро­дители, но отрича също и ха­рактерното за буржоазията ни от първата половина на XX в. родолюбие.

Какво вършат тези нови притежатели на властовото на­чало? Те лишават държавата изцяло от собственост, извър­шват приватизация докрай. Приватизацията стартира от

енергетиката, транспорта и крупната промишленост, но ще завърши с масовото залагане на апартаменти, вилни имоти и земеделски земи. Струпват се тежестите на световната криза върху бедните и средноимущес-твените слоеве, рушат науката и образованието, подлагат на геноцид здравето на българи­на. И това не е единствено за­ради обслужване на Световна­та банка, но и поради алчния апетит за придобиване на ка­питали и собственост. Не е невъзможно Бойко Бо­рисов в себе си да таи и въж­деления за по-добро настояще и бъдеще на народа ни. Инте­ресите, които крепят властта му, обаче не биха допуснали такъв „волунтаризъм", такава изява на собствена воля. Нека не се забравя, че авторитаризмът на Бойко Борисов е валиден спря­мо опонентите му, но не и спрямо хората, които диктуват неговите актове и държат неу­добните страници от досието му. Сега-засега „подземните" фак­тори не се разминават с очак­ванията си относно управлени­ето на Борисов. Но ако се поя­вят съмнения и противоречия, тогава участта на премиера ви­димо ще се стъжни.

Понастоящем например съ­щите задкулисни фактори -чрез финансовия си и медиен

ресурс - успяват да заглушат и отместят неудобните въпро­си, каквито задава Алексей Петров. В нормална държава тези въпроси биха предизви­кали моментална реакция на съответните заинтересовани органи. У нас - не!

Когато Алексей Петров из­лезе от заседанието на парла­ментарната комисия за ДАНС, ръководена от Иван Костов, той каза три неща, които - поне мен - оставиха в потрес!

Първо, той каза, че управ­ляващите се разправят със сво­ите опоненти както с насилие въобще, така и с трупове. Ни­кой не попита как тъй трупо­ве, кои са тези трупове и кой ги е превърнал в такива.

Второ, той каза, че ДАНС е установил имената на некол­цина чужди агенти. Представяте ли си в институция като ДАНС да се гнездят агенти на друга държава? Никой не попита кои са тези агенти, какво правят в ДАНС, какви са ги вършили и защо държавата не трепва от такава информация. Преди ня­колко дни Соломон Паси, в ед­но телевизионно интервю, ве­село съобщи, че наред с Ал. Петров в затвора трябва да оти­де и главният прокурор Нико­ла ф|Илчев, защото го разслед­вал като чуждестранен агент. Помислих си: а ако той, С. Па­си, наистина е чужд агент, и то не само в известното му ка­чество на агент за влияние на САЩ? А може би и Соломон Паси да е искал да внуши, че агент на съюзническа държава вече не може да бъде таксуван като чужд шпионин?

Трето, най-много Ал. Петров наблегна върху тревожно висо­кия лихвен процент за кредити, различаващ се с шест или се­дем пункта от Европа. Той под­черта, че всъщност правителст­вото е зависимо от банковия ка­питал (картел?) и изпълнява не­говата политика за бясно забо­гатяване и печалба. Като свър­жем тези думи с преобладава­щия брой банкери в кръга „Гло­бална България", нещата при­добиват неприятна окраска. Особено на фона на фактичес­кото субсидиране на определе­ни частни банки чрез държав­ните вземания и бюджет.

Кой стои зад Алексей Пет­ров?

Не мисля, че конкретно зад Алексей Петров стоят мощни олигархични сдружения. Но из­глежда, че в този момент пра­вителството (заедно с кръга „Глобална България"), наред с улова на неголямата „риба" Ал. Петров, съсредоточава усилия­та си и подготвя удари върху капитала на най-богатия бъл­гарин Васил Божков и върху капитала на енергетика Ковачки. Би могло да се очаква, че заради такова преразпределение на капитала ще се организи­рат информационни атаки, как­то и многобройни финансови прегледи, одити и на други обо­гатили се субекти - най-вече от масовата приватизация (защо­то тя беше проведена от соци­алистическо правителство); ще бъдат подлагани на подобни „операции" също и хора с уре­ден бит и положение, осмели­ли се и частично да се конфронтират с курса на управле­нието.

Алексей Петров го възприе­мам не като представител на даден олигархичен концентрат, а като първата по-големичка лястовица от ятото богаташи, определени за обстрелване, ка­то потвърждение на целенасо­ченото и планомерно извърш­вано трансформиране и пре­разпределение на капитала, формиран през изминалите две десетилетия.

При провеждането на подоб­на политика може да се очаква разслоение и прегрупиране в политическата ни класа. Едва ли всички политици от десни­цата ще са готови безприкословно да подкрепят олигархи­ята от „Глобална България". Същото се отнася и за левица­та. В БСП много от авторитет­ните дейци ги свързва кармична връзка с финансистите и икономистите от „Глобална България" и като минало, и ка­то практики от настоящето. Те­зи леви дейци са наясно, че но­вата необуржоазна класа (с но­менклатурни корени) понасто­ящем предпочита Бойко Бори­сов за свой политически пред­ставител, а с тяхната воля е потребно да се съобразят ели­тите на ГЕРБ, БСП, ДПС, Си­нята коалиция и преди всичко „Атака" (тази партия отдавна работи в тясно взаимодействие със знакови фигури от борчес­кия контингент).

Обобщено: случаят Алексей Петров според мен изкарва на светло сблъсъка на формираните олигархически кръгове през кри­миналния преход, финансисти­те, медиаторите и икономисти­те от кръга „Глобална Бълга­рия" са в настъпление и с по­мощта на правителството са в състояние да организират пре­разпределение на олигархичес­кия капитал. Без изясняване на характера на силите, които кре­пят кабинета Бойко Борисов, анализите ще остават половинчати и недоизбистрени. Ето за­що са нужни поглед отстрани, вглеждане в дълбочините на яв­ленията и процесите, каквито се развиват в съвременната ни дей­ствителност, показ на истинс­ките, а не на мнимите герои на историята.

Все по-належащо става об­щественото мнение да обърне основното си внимание върху типа държава, каквато е създа­дена през годините на прехо­да, държава без производство, да не говорим, че липсват мо­дерни промишленост и земеде­лие, нови информационни тех­нологии, че сме на космическо разстояние от обществото на знанието. Заострят се и други въпроси. Как да бъде преодо­лян този паразитен начин на съществуване, типичен за но­вата ни буржоазна класа? Как да бъдат набелязани перспек­тивите на националното ни развитие като икономика и ду­ховност? Как поне да се огра­ничи процесът на лумпенизация на обществото, а на наро­да - в тълпа? Как да не се до­пусне опустошаването на при­родата (включително и чрез ГМО)? Как икономиката ни да не се надява единствено на ев­ропейските фондове, а и на икономическия растеж, постигнат с вътрешни сили? Как Бълга­рия да се освободи от унизи­телната чуждоземна опека и да намери мястото си като мост между Запада и Изтока, между западната и източната култу­ра? Как чрез закони и подоб­ряване на живота да се сложи прът в отчуждението от държа­вата и в корупцията? Как да се извърши ревизия на привати­зационните актове, щом нару­шават закона? Как, по какъв начин да се постигне по-зна­чима социална справедливост и спиране на застрашителното ограничаване на личната (ин­тимната) свобода на личност­та? Как да се предоставят въз­можности за напредък на граж­данското общество, освобожда­вайки го от наемническите му роли и подкупните му гастро­ли в българското битие?

За справянето с такива це­ли и задачи е нужно управле­нието на България да се осво­боди от сегашните си вътреш­ни и външни зависимости, от двойните стандарти, от заглушаването на гражданския глас, от методите за все по-голямо ограбване и оглупяване на на­рода. Разбира се, това управ­ление ще трябва повече да се осланя върху разума и по-мал­ко върху демагогията и изди­гания знак на произвола.

Оказва се, че кабинетът на Бойко Борисов и неговата пар­тия ГЕРБ като политически отражатели на интересите на част от българската и чуждата оли­гархия задълбочават кризата от преходния период. Те не са но­во начало. Не са нов път след прехода, който беше заченат и завърши като Кражба.

Потребна е нова алтернати­ва като икономика, финанси, социална политика, наука и кул­тура.

Това е!

... На 19 февруари пресата съобщи, че Софийският апела­тивен съд е решил зад решет­ките да останат само двама от многобройната група арестува­ни, обявени за главатари на престъпния „Октопод": Алексей Петров и Марчело Джотолов. В такива случаи човек стесни­телно си припомня говореното от управляващите и писаното от журналистите, без да знае на кого точно да повярва. Да се усъмни ли в аргументация­та на полицаите, прокурорите и високопоставените лица Бо­рисов и Цветанов, или в ре­шението на съда? Кой кого прикрива, кой кого злепоставя и кой всъщност е корумпира­ният и с гузната съвест?

А то иначе сам самичък ос­танал, Алексей Петров щеше да се отдаде на монолози и с фенер да търси в тъмнината сенките на своите евентуални съзаговорници в престъпния кроеж.

Какво ще се случи с крими­налния сюжет на финала, едва ли и Бойко Борисов знае. Но че тук, зад борбата на двамата бивши охранители, надзъртат олигархически и чужди инте­реси си, е самата правда све­щена!

Проф. д-р Чавдар ДОБРЕВ

Тя обясни също така, че от пролетта паркът на Военна академия ще бъде отворен за всички софиянци и ти ще имат свободен достъп до него. "До края на 2011 г. ще започне работа и общинска охранителна полиция", обяви още тя.

Вчера кметът на София инспектира работата на строителните групи, пълнещи дупките в столицата. Тя отиде на място, за да види как върви ремонтът на Цариградско шосе. "Изкърпването е аварийно и се прави с топъл асфалт, което ще гарантира целостта на участъка поне за година", отбеляза Фандъ-кова, като посочи, че ако дупките зейнат отново по-рано, фирмата изпълнител ще трябва да ги поправи за своя сметка. Общо 26 млн. лева са предвидени в бюджета на общината за ремонти на улиците в София. "Това са сери* озни средства и сме длъжни да ги из» разходим внимателно", подчерта кме-

тът и посочи, че с 2 млн. от тях ще бъдат ремонтирани тротоарите. Отделно ще бъдат поправени кварталните улички, ще се освежи и маркировката по централните. Освен на "Цариградско шосе" в частта му при кръговото на 4-ти км., вчера започна авариен ремонт и на пътните платна на бул. "Брюксел", бул. "България", Околовръстния път, бул. "Черни връх" и бул. "Рожен", който ще продължи и днес.