23 май 2013 г. Тема: здравеопазване

За пореден недостиг на лекарства за онкоболните сигнализираха в сряда от Асоциацията за закрила на пациентите. Организацията е получила оплаквания от пациенти от цялата страна, че в аптеките липсват някои от животоспасяващите медикаменти. Като причина за възникналата ситуация, Пенка Ангелова от асоциацията посочи административни пречки от страна на касата и отказът на дистрибуторите да сключват договори с болниците, тъй като не искат да правят отстъпки. Пациентската организация дава конкретен пример с болен със сарком, който не намира нужното му лекарство в болниците в своя град, лечението му е сменено с нов медикамент, но се оказва, че той също липсва в онкодиспансера във Варна и в болница "Света Марина". Засега диспансерът е по-напред от болницата с тръжната процедура, но до приключването й трябва да се чака два месеца. В тази ситуация, за да поддържа живота си, болният трябва сам да закупи лекарството. Георгиева обясни, че проблемът засяга всички лекарства, тъй като количествата от старите търгове привършват, а новите се бавят заради административни проблеми на здравната каса. От м.г. лекарствата за болните от рак стигат до болниците след сложна процедура, която включва договаряне между НЗОК и фармацевтичните фирми за отстъпки в цените, за които след това касата плаща на болниците. Болниците пък, от своя страна, също трябва да правят търгове, но с дистрибутори, които не са длъжни да продават медикаменти по договорените от касата цени. Така разликата в цената остава за сметка на болницата. Вчера от касата, вместо да коментират административните проблеми в процедурата за доставка на медикаменти, за пореден път се похвалиха, че отпускат още 17 млн. лв. за онколекарства, понеже бюджетът от 90 млн. лв. за година няма да стигне.

Негов организатор е доц. Николай Габровски, началник на Клиниката по неврохирургия в института за спешна помощ и национален консултант по неврохирургия. Гости на форума са светила от Финландия и Германия.

„Съветвам близките на хора, които имат симптоми на инсулт, например изкривяване на лицето, по възможно най-бързия начин до ги заведат до специалист. Ние знаем какво да правим", каза доц. Габровски.


Лечение на ретината по белгийски, но у нас

Виждането на светкавици е сигнал за отлепването й
„Имам отлепена ретина. Налагаше ми се изключително трудна за изпълнение операция и специалистите ме насочиха към световноизвестния белгийския офталмолог д-р Карл Клаас. За да ми спаси зрението обаче, трябваше да платя 4800 евро, без да включвам разходите за самолетни билети и престоя в Антверпен. Не мога да ви опиша как се зарадвах, когато научих, че той ще идва в България и ще поема тежки случаи като мен на всеки 6 месеца. Без да плащам 4800 евро, тъй като здравната каса покрива операцията. Трябваше да приготвя пари само за консумативите."

Това разказа 50-годишният Д. Щ. от Приморско. Той е един от пациентите, на които помогна д-р Клаас, докато бе у нас миналата седмица за 10-годишнината на столичната очна болница „Вижън". Заедно с неговата „Св. Августин" в Антверпен двете заведения се „побратимиха" и договориха за съвместна дейност в помощ на нашите пациентите. .Договорихме се д-р Клаас да оперира десетки болни с тежка форма на отлепена ретина и кръвоизливи в стъкловидното тяло на окото, което е невероятен жест към българските пациенти", заяви пред „Труд" Елена Кумбиева, управител на „Вижън".

Ретината, една от трите външни обвивки на окото, осигурява виждане в цялото зрително поле на човека. „Отлепването й се нарича още аблационна болест, която рано или късно обхваща и двете очи", обясни доц. Борислав Дъбов, витреоретинален хирург в столичната очна болница, който работи съвместно с д-р Клаас. Витреоретиналната хирургия е най-тежката очна хирургия, тя обхваща задния очен сегмент, т.е. най-труднодостъпните части на окото - стъкловидното тяло и ретината.

При някои хора, без науката да е установила защо, се стига до т.нар. сраствания в периферията на очното дъно, „факт е обаче, че те се наблюдават при хора с голямо късогледство. Ас напредване на възрастта - след 40-50 г. стъкловидното тяло в окото започва да се втечнява и в един момент то се отлепя от очното дъно. А ако има сраствания между ретината и стъкловидното тяло, то дърпа ретината и се получава „дупка" в нея, което води до отлепването й", обясни доц. Дъбов.

За съжаление не е установена точната причина за това опасно състояние.

Как обаче да разпознаем, че нещо се случва със стъкловидното тяло на окото ни и че то се разводнява? „Започваме да виждаме мушички и паяжинки. А в момента, в който то се отлепи, се появяват множество мушички - стотици. Ако има и сраствания между стъкловидното тяло и ретината, това вече се издава от т.нар. фотопсии - светкавици. Те вече са сериозен симптом! В този случай човекът задължително трябва да отиде при витреоретинален специалист, които не са много", посочи доц. Дъбов.

След като вече се е стигнало до „дупка" в ретината, тя се отлепя и пред окото ни пада „завеса", която закрива част от зрителното поле. При такова състояние се налага спешно лечение.

Стандартната операция е поставяне на силиконова „пломба" върху окото в областта на .дупката" на ретината. „Все по-често младите хирурзи обаче преминават директно към витреална хирургия - т.е. през три отвора се навлиза в окото със специално осветление и инструменти. С тях се изрязва стъкловидното тяло, което е причина за отлепване на ретината. След това ретината се тампонира - т.е. окото се изпълва с газ или силиконово масло", изброи доц. Дъбов. В случая последните две заместват стъкловидното тяло. Ако се извърши описаното лечение, но въпреки това се наблюдават усложнения, тогава вече се налагат по-сложни операции - като при Д. Щ. от Приморско. „Те обаче могат да бъдат извършени от хирург с много голям опит и търпение, както и с много модерна апаратура и със специални инструменти, заяви доц. Дъбов.

Лечението на д-р Клаас е уникално и висш пилотаж, защото самият той е измислил голяма част от инструментите, прилагани при операцията на отлепена ретина. „А след това компании са ги произвели и започнали да ги доставят на стотици болници в света, както и в нашата очна болница. Ние разполагаме с целия негов набор от инструменти", посочи доц. Дъбов. „Вече започнахме да правим нови списъци с пациенти, които д-р Клаас ще оперира при следващото си идване при нас", допълни г-жа Кумбиева.

Колкото повече време минава и не се вземат мерки срещу отлепената ретина, то зрението намалява. „Ретината е част от мозъка, тя е много диференцирана тъкан и ако не е добре залепена, тази тъкан се преобразува в т.нар. несъвършена. А тя не се регенерира. Същото се случва с мозъчните клетки при инсулт например", посочи доц. Дъбов.

Има ли профилактични действия, които могат да възпрепятстват отлепването на ретината? „Единственото, което трябва да направите, е при появата на мушички и особено при светкавици, задължително да отидете при ретинален специалист и впоследствие да се приложи лазерно укрепване. Здравната каса плаща

за процедурата като за целта трябва да се снабдите с талон номер 3 А, който дава личният лекар", посочи доц. Дъбов. Той добави, че освен късогледство, големите физически натоварвания също увреждат ретината.

Освен д-р Клаас в столичната очна специализирана очна болница „Вижън" през 2 месеца ще гастролира и известният пластичен очен хирург д-р Атанасис Румелиотис, началник на отделения „Окулопластика" в много частни болници и очни центрове в Атина, Гърция.

Окулопластиката се изразява в операции върху придатъците на окото при различни техни заболявания. „Става дума за паднал клепач, обърнат долен клепач навътре или навън, което създава проблеми върху правилното функциониране на окото. А състоянието на неправилно затваряне на окото води до увреждане на очната ябълка и е възможна загуба на зрението", разясни д-р Анна Петкова, която ще работи заедно с д-р Румелиотис. И за него вече има записани пациенти.

Неврохирурзи са изработили нова методика, по която здравната каса да плаща мозъчните импланти, които се поставят при лечение на аневризми, някои тумори и черепно-мозъчни травми. Това съобщи за „Преса" доц. Николай Габровски, шеф на неврохирургията в „Пирогов" и национален консултант. „Над 3000 пациенти годишно минават само през нашата клиника с инсулт, мозъчни аневризми, тумори, гръбначни заболявания или травми. За да бъдат спасени или за да не останат инвалиди, повечето от тях се нуждаят от поставянето на специални пластини в мозъка или гръбнака, които обаче са много скъпи", обясни доц. Габровски. От тази година касата започна да плаща 10 000 лева за т.нар. койлове, които се поставят на хора, прекарали тежки инсулти, или на пациенти с аневризма. Койлът е пружинка, която държи съда отворен и не позволява образуването на съсиреци,както и спукването на аневризмата и получаването на фатален кръвоизлив в мозъка. Цялата операция обаче струва между 30 000 и 40 000 лева и затова медиците се надяват до месец-два новата методика да бъде приета и НЗОК да покрие цялото лечение. България е на едно от първите места по мозъчно-съдови заболявания, като те са третата по честота причина за смъртността у нас, посочи доц. Габровски. Затова по негова покана гости в „Пирогов" вчера бяха две от светилата в неврохургията - проф. Юха Хернесниеми от Финландия и д-р Константинос Лагиос от Гръцката военновъздушна болница в Атина. „Впечатлен съм от българските колеги, но у нас болните не плащат и стотинка за операция или друго скъпо лечение в болница. Затова пък данъците и здравните вноски са високи", разказа за „Преса" проф. Хернесниеми, който е ръководител на Катедрата по неврохирургия към университета на Хелзинки. Общата данъчна тежест плюс осигуровките във Финландия са около 30% за средния годишен доход, който е близо 40 000 евро.

• Завършва медицина в Медицински университет — София през 1996.

• Започва работа още по време на следването — първо като санитар. Като лекар първо работи в болница ,Дарица Йоанна — ИСУЛ", а от края на 1997 8. вече е в „Пирогов”

• През 2003 година защитава дисертация върху някои особености на мозъчното кръвообращение и значението им за неврохирургичната практика.

• Специализира многократно в Белгия, Холандия и Германия.
ПОЛИ ПАНТЕВА

- Доц. Габровски, вашата специалност е неврохирургията - доколко е развита тя в България и имате ли необходимите условия за работа?

- За щастие неврохирургията е една от специалностите, които са много добре развити. Имаме дългогодишна традиция в тази дисциплина и като цяло едно много добро технологично оборудване в някои от клиниките в страната. Така че от опита ми при пътувания в чужбина, при специализации, категорично мога да кажа, че някои от клиниките в България са на едно много добро европейско ниво.

- Вчера бе проведен невровъзкуларен симпозиум, разкажете повече за това?

- Съдовите заболявания на мозъка са едно от големите предизвикателства в нашето съвремие. Както знаете, на практика заболяванията на съдовете в тялото могат да доведат до много тежки последици, като много известни са сърдечносъдовите заболявания, но не по-малко опасни и не по-рядка причина за смърт са именно мозъчносъдовите заболявания. Всъщност това са двете лица на едно и също заболяване, това на съдовете на човешкото тяло. Мозъчносъдовите заболявания са сред водещите причини за смъртност и за инвалидност в страната. А ние в България сме печално известни с това, че сме своеобразни рекордьори по смъртност именно от този вид заболявания. Някои от тях се лекуват по хирургичен път и смисълът на вчерашния симпозиум беше да обобщи най-високите технологични и научни достижения именно в тази област - инвазивното лечение на съдовите заболявания на мозъка.

- Как се осъществява това лечение?

- Най-често по два начина, единият е чрез хирургия, т.е. отворен метод, другият е

чрез новите ендоваскуларни или вътресъдови методи. Всъщност ние събрахме най-доброто от двата свята, за да видим къде едното има предимство, къде другото и съответно как те да се допълват, така че в крайна сметка да имаме най-добър резултат при лечението на нашите пациенти. Смятам, че симпозиумът наистина беше изключително полезен и мина на високо ниво. Имахме двама гост-лектори, единият е колега от Финландия - проф. Юха Хернесниеми, който е най-известното име в областта на съдовата неврохирургия, а другият е д-р Константинос Лагиос, който е от Военновъздушната болница в Атина. Той пък е много известен неврорентгенолог.

- Казахте, че България е сред първите места по смъртност...

- Да, всъщност мозъчносъдовите заболявания са третата по честота причина за смърт у нас. Което е доста сериозно.

- Кои са най-често срещаните такива заболявания?

- Безспорно сред най-честите и най-проблемни са т.нар. инсулти. Инсултите са внезапно настъпващи състояния, при които имаме или запушване на мозъчна артерия, или разкъсване на мозъчна артерия и кръвоизлив. Това съответно са исхемичните инсулти, кръвоизливите хеморагичните инсулти. Това са най-често срещаните. Много значими и социално важни са и дефектите на мозъчните съдове, торбо-видните разширения, които се наричат мозъчни аневризми. Те бяха доста дискутирани в последните години във връзка с някои много нашумели в медийното пространство случаи. Много характерно е, че те засягат млади хора в активна възраст. Разбира се, съществуват и друг тип заболявания, които се наричат артериовенозни малформации. Това са дефекти, които възникват още в процеса на развитие на мозъчно-съдовата система, по рождение се появяват и се развиват с развитието на индивида.

- Колко човека годишно покосява инсултът?

- Между 12 000 и 14 000 са новите случаи на инсулт всяка година.

- Може ли да се направи някакъв извод, че възрастовата граница на пациентите с инсулт намалява?

- Да, все по-млади хора получават инсулт. Макар че статистиката все още не е така категорична, но смятам, че може да се каже. По принцип възрастта, в която най-често се случва, е около и след 50-годишна възраст. Има обаче и 20-годишни хора с инсулт.

- Безсилен ли е човек или има нещо, което можем да направим, за да се предпазим от подобни заболявания?

- Далеч съм от мисълта, че всичко може да бъде в наши ръце, но както при сърдечносъдовите, така и при мозъчносъдовите заболявания главна роля играят начинът на хранене, активният начин на живот, високото ниво на стрес. Не трябва да подценяваме също генетичните фактори и някои други все още не съвсем ясни за нас фактори, които са причина някои хора да имат променени съдове и завишен риск от инсулт или кръвоизлив ИР в мозъка, а други

хора да не са толкова склонни към такива заболявания. Доказано е със сигурност, че профилактиката играе съществена роля. Вторият момент, разбира се, е достъпът до висококачествено лечение. В момента смятам, че в България такова лечение вече започва да се прилага на някои места, като има добре оборудвани клиники, както и подготвени специалисти. Но тук идваме и до третия важен момент, а именно организацията. При тези заболявания остро настъпилите състояния обикновено ни дават много малко време за реакция и поради тази причина трябва да имаме много висока организация. За съжаление това е нещото, за което ние все още се борим.

- Значи ли това, че има какво да се направи, за да се подобри лечението?

- Бих казал, че има три компонента, които могат да подобрят лечението. Това са технологичното оборудване, добре подготвените специалисти и добрата организация. По първите два се направи много през последните години, сега предстои и третият компонент да претърпи развитие.

- Споменахте и профилактиката, по ваши наблюдения българинът ходи ли на такива прегледи или търси помощ едва когато има някакви оплаквания?

- Все по-често идват не само при оплаквания, а дори когато дълго време са търпели болка. И дори тогава голяма част от тях идват със страх поради това, че вече е неизбежно да посетят лекар. За съжаление недоверието към лекарите и системата на здравеопазването в последните 7-8 години е свързано предимно с негативни новини, трудни моменти, напрежение. Именно липсата на доверие у хората към системата като цяло ги прави по-предпазливи, кара ги да изчакват повече, а може би донякъде това винаги е било заложено и в природата на българина.

- А до какви усложнения може да доведе едно такова изчакване?

- За съжаление при нас когато възникват някакви усложнения или проблеми, те са свързани с разрушаване на мозъчна тъкан, а тя освен че е изключително сложна като организация е и с доста слаби възможности за възстановяване. Тъжното е, че в повечето случаи, когато се стига до някакво увреждане, то е или необратимо или много бавно обратимо и почти никога изцяло.

- Има ли статистика колко българи страдат от заболяване на мозъка?

- Конкретна статистика е трудно да се цитира, тъй като заболяванията на мозъка обхващат един много широк спектър както от заболявания, така и от състояния, които са клинични и не могат да бъдат наречени точно заболявания. Ще ви дам един пример с безсънието. Хроничното тежко безсъние е един много сериозен проблем, който нарушава качеството на живот, създава потенциални заплахи за здравето на индивида и всъщност то е продукт на заболяване на мозъка. С главоболието е по същия начин - периодичното хронично главоболие е сериозен проблем, от който много хора страдат. Понякога болката е инвалидизираща, нарушава се качеството на живот, нормалният ритъм на работа и т.н. В този смисъл, ако разширим по този начин границите, има направено проучване на Европейския мозъчен съвет, което показва, че всеки трети европеец страда от някакъв вид мозъчно заболяване или патологично състояние. Разбирате, че става дума за изключително много хора и за изключително сериозен проблем.

- Кой е най-малкият пациент, който сте лекували и с каква диагноза е бил той?

- Ние сме една от неврохирургичните клиники, които разполагат и с детско отделение. Всъщност има само две детски отделения по неврохирургия в България и едното от тях е при нас. Така че най-малките ни пациенти са новородени на броени дни. Най-честите проблеми са свързани с хидроцефалия или незатваряне на невралната тръба, т.нар. менингоцеле.

- А на каква възраст най-често са пациентите ви?

- Огромна част от пациентите са в една активна възраст - около 30-40 години. Това е възрастта, в която най-често се появяват тези аневризмални кръвоизливи, за които стана дума. Идват много хора с травми от пътни произшествия, а именно в тази възраст за съжаление се повишава и броят на туморни процеси.

- Коя е най-дългата ви операция до момента?

- Нашите операции са известни с това, че не са много кратки. Редовно оперираме по 5-6 часа. На мен ми се е случвало да водя интервенции, които са преминавали и 7-8 часа, което за нашите стандарти е дълга операция.

- Вие сте начело на неврохирургичния комплекс в „Пирогов", какво смятате за ограниченията на здравната каса за използваните материали?