Нищо лично, просто бизнес

Едва ли много хора помнят Памела ­ бебето, на което през 2004 година бе направена първата чернодробна трансплантация у нас. Тя продължи близо 15 часа, като органът беше присаден на момиченцето след експлантация на част от черния дроб на баща є. Като че ли точно тази история, която получи широк отзвук в публичното пространство, допринесе поне малко у нас да се заговори за донорството. Оттогава досега има и други подобни случаи. Няма как да забравим постъпката на родителите на 6-годишния Дилян, който преди няколко години падна от крепостна стена на хълма Царевец във Велико Търново. Те решиха да дарят органите му и така сърцето на момчето бе трансплантирано на малкия Мартин.

Като че ли с времето българинът малко по малко започна да променя отношението си по този въпрос и вече лекичко загърбва предразсъдъците си. Жалко е обаче, че такива постъпки някак си остават потъпкани от злободневните теми на деня.

А добрият пример е заразителен

Само преди ден във ВМА млад мъж с тежка черепно-мозъчна травма изпадна в мозъчна смърт и въпреки болката близките му дадоха съгласие за донорство. Благодарение на решението им бяха експлантирани сърцето, черният дроб и двата бъбрека. Това е пети случай за тази година. Отново преди няколко дни роднините на 44-годишна жена дариха органите є и дадоха шанс за живот на четирима българи. Могат да се дадат и други примери. Само че подобни благородни постъпки съвсем не са толкова много и когато четем тези истории, няма как да не се замислим по въпроса колко хора у нас са склонни да станат донори.

През последните години уж започнахме да променяме отношението си по този въпрос, но като че ли все още темата ни сварва неподготвени. А решението да дариш орган е по-скоро въпрос на личен избор. Дори ако си признаем честно, едва ли се замисляме за проблема. Ясно е, че у нас има недостиг на донори. По-важното е да се осъзнае дали това се дължи

на нежелание от страна на хората

да даряват органите си или по-скоро на законови пропуски. Според експерти фактът, че у нас има толкова много хора на диализа и толкова малко трансплантации, при положение че по закон всеки българин е донор, ако изрично не е заявил своя отказ, показва, че нещо у нас куца. Факт е и че се правят трансплантации на европейско ниво. Някои експерти дори са на мнение, че всъщност донори се намират. Според тях обаче големият проблем е, че

не се кондиционират правилно

Лекари коментират, че е сложен процесът по откриването и самата подготовка на пациенти, които могат да станат потенциални донори. Също така е от изключително значение правилното поднасяне на въпроса пред близките на тези хора.

Статистиката сочи, че през изминалата година у нас са били извършени 9 бъбречни трансплантации от жив донор, 4 бъбречни от трупен донор, има две присадени сърца, също така две чернодробни трансплантации от жив донор и две от трупен. Цифрите не са много обнадеждаващи, при условие че в момента нуждаещите се от нов бъбрек са 940 души, от черен дроб ­ 48, от сърце ­ 32-ма, а от бял дроб ­ 6-има. Но колко от нас са готови да помогнат на другите в труден момент? Проучване отпреди известно време показа, че около 60% от българите са склонни да станат донори. Други 22% пък изобщо нямат мнение по въпроса. Данните показват, че се иска още много работа, особено по организирането на разяснителни кампании. Само така темата ще стане по-близка до хората. Едва когато са запознати с проблема, те ще се освободят от притесненията си. Много българи отказват да даряват органите си заради страх, че могат да не се използват правомерно. Така че няма как да променим манталитета си, докато не се ограмотим. Но това ще стане само ако има публичност на резултатите от проверките по цялостната дейност по трансплантациите. Нека си припомним и че преди известно време имаше заведени дела за лекарски грешки при присаждане на бъбреци. Така че въпросителните са доста. Статистиката сочи, че засега този проблем е най-добре разрешен в Испания, където на 1 милион души население има 34-има донори. У нас тепърва има какво да се желае. А най-важното е да се простим с предразсъдъците си.

Ще спрат ли незаконните трансплантации в Косово

Southeast European Times

Неотдавнашно дело за незаконни трансплантации на органи в Косово накара анализаторите да призоват за по-голям държавен контрол върху процеса, за да се спре престъпната дейност.

Петима косовари бяха осъдени на 20 години затвор за участието си в незаконни трансплантации в местна клиника, наречена МЕДИКУС. Петимата бяха осъдени по обвинения, които включваха организирана престъпност, трафик на хора и тежки телесни щети.

Косово няма закон за трансплантация на органи и МЕДИКУС има лиценз само за извършване на кардиологични услуги.

“Министерството на здравеопазването изготви проектозакони за трансплантация на органи и за трансплантация на тъкани и клетки, като и двата законопроекта са минали на първо четене в Събранието. Очаква се те да бъдат обсъдени на второ четене и да бъдат приети от Събранието, което ще запълни липсата им в тази област в Косово”, каза Фаик Хоти, говорител на Министерството на здравеопазването.

Според експерти делото очертава необходимостта от контрол върху лицензите на лекарите и държавен контрол върху процедурите на трансплантации.

“Целият проблем е как да се поставят трансплантациите под контрола на закона. Смятам, че тук става въпрос повече за държавните инструменти и необходимите

лицензи на лекарите

които извършват трансплантациите. Нуждаещите се винаги ще търсят начини за решаване на техните здравословни проблеми. Вероятно ще бъде по-трудно да се извършват трансплантации в Косово, но това няма да спре”, каза Бекай. Toме Гаши, адвокат в Косово, каза, че процесът на трансплантации в Косово ще се промени след приемането на закона в парламента.

“Това ще затрудни много повече извършването на трансплантации в Косово, ще има по-голям контрол върху тях. Ще бъде много трудно да се убедят хора за извършване на законни трансплантации след приемането на закона. Дори след приемането на закона ще има строг и суров контрол върху тях. Присъдата за MEДИКУС ще има негативно въздействие върху проблема с трансплантациите като цяло”, каза Гаши. Повече от 80 свидетели са дали показания в повече от

100 съдебни дела за трансплантации

извършени от МЕДИКУС през 2008 г. Повече от 20 незаконни трансплантации са били извършени в клиниката, която бе затворена след първоначалното разследване.

Донорите, които са били главно чужденци, са били изкушени с фалшиви обещания, че ще получат до 15 000 евро за бъбрек. Трансплантациите са били извършени за суми, които са стигали до 100 000 евро.

Прокурорът на ЮЛЕКС Джонатан Рател каза, че донорите са оставяни без медицинско лечение след изваждането на органите. “В много случаи това изобщо не се е заплащало”, каза Рател на пресконференция.

“Да се надяваме, че тази присъда и решение ще бъдат смятани за нещо позитивно и като въздаване на правосъдие и сигурност за жертвите в тази ситуация”, каза Рател.

“Докато не се отстранят пропуските в процедурата на всички инстанции, ще има клиники, които ще се чувстват свободни да нарушават закона. Но присъдата ще ги накара да се замислят”, каза Адриан Арифай, старши научен сътрудник в Института “Кипред” в Косово. “Правителствените власти в Косово трябва да покажат, че са решени да се борят с тези явления като всяка друга европейска страна”.

Хроничната миелоидна левкемия е в резултат на променена хромозома.

Суперапарат улавя раковите клетки още на молекулно ниво, преди те да са се изменили и да започнат да увреждат организма. Това съобщиха от Специализираната болница за активно лечение на хематологични заболявания в София.

Освен това апаратът отчита с изключителна точност и нивото на остатъчните ракови клетки в организма във всеки един момент – от момента на откриване на заболяването, по време на лечението и след приключване на съответния курс на терапията, каза доц. Георги Балаценко от Специализираната болница за активно лечение на хематологични заболявания. Изследването с него е напълно автоматизирано, като взетата

кръв от пациента

се накапва също автоматично, което не позволява никакви грешки, обясни доц. Балаценко и припомни, че досега това се правеше ръчно, като нерядко заради трепване на ръката на лаборантките количеството кръв се увеличаваше, от което резултатите бяха неточни.

Миниепруветката с проба от пациента се слага в малък контейнер със специален чип и код върху него. В апарата за изследване той се поставя след чекиране. Така се избягва всякаква вероятност за объркване на пробите с кръвта на болните. Резултатите вместо след три-четири дни, както бе досега, вече са готови максимум до два часа.

Новият начин на изследване е особено необходим преди започване на лечението и по време на лечението на хора с хронична миелоидна левкемия, каза още доц. Балаценко и посочи, че чрез резултатите от нивото на онкоклетките лекарите могат да дозират медикаментите и определят курса на лечение най-точно и резултатно. Тази левкемия се причинява от изменение в една от хромозомите.

Националната здравноосигурителна каса поема заплащането на реактивите за изследването.

Български учени са поканени в международен екип, който е на път да открие как човек с хронична миелоидна левкемия може да живее с нея без да приема медикаменти. Първите резултати от

клинични проучвания

вече показват, че пациенти, лекувани с тирозинкиназни инхибитори от първо и второ поколение, могат да живеят продължително време и без лекарства. Това обаче става под постоянното наблюдение на лекар и периодично изследване на кръвта им с уникалния апарат, който следи нивото на раковите клетки. Когато то стигне незначително малко количество, те изпадат в продължителна ремисия, която може да продължи с години. Този метод обаче все още не се практикува извън няколко клиники в Европа, където се провеждат клиничните проучвания, в които участват и наши специалисти.

Не може с лека ръка да се махнат гърдите, защото един ден, виждате ли, щели да развият рак. На практика всяка жена има потенциален риск да стане жертва на онкозаболяване.

Мастектомията на Джоли не е новост, нито извънземна практика. Тя се прави отдавна. И у нас се изследват тези гени BRCA 1 и BRCA 2, правят се и много други изследвания, защото лабораториите в България са достатъчно добре оборудвани. Правят се допълнителни кръвни тестове, за да се установи степента на риск. Оценява се фамилната анамнеза – майка, сестра, баба, леля, дали са боледували или починали от такова заболяване.

Трябва обаче да е много ясно, че превенция на рака на гърда не значи, че може да направим превенция на този генотип. Защото, ако раковите клетки не са в гърдата, те ще тръгнат на друго място – например в матка, панкреас, яйчници и къде ли не.

Това, че Джоли си е отстранила гърдите, не значи, че всеки с лека ръка трябва да се реши на такава стъпка.

Аз имам няколко пациентки, които след подобно изследване направиха такава операция. При малък туморен процес тя може да е едностранна, в други случаи се налага да бъде двустранна. Когато има доказани BRCA 1 и BRCA 2 – или има 80% риск от рак, се премахва жлезната тъкан – това е така наречената субкутанна мастектомия и на мястото на гърдата се слагат импланти. В цял свят операцията се прави от един екип – у нас онколозите са на различни мнения. Някои премахват всичко и оставят на втори етап пластичните хирурзи да направят каквото могат и доколкото им стигат опитът и възможностите.

Би трябвало премахването на тъканта на жлезата да се направи така, че цялата кожа, заедно с подкожната мастна тъкан, която при различните хора е с различна дебелина, да бъде съхранена и оставена. Запазва се кожа, подкожие и целият ареоломамиларен комплекс, за да може след това гърдата да се оформи с имплант. Във всички страни това се прави с един екип от лекари, в който всеки върши своята работа. Хирургът отстранява болната тъкан, а на негово място сяда пластичният хирург, който в зависимост от уменията и познанията си слага импланти – било подмускулно, било над, той решава. Вече и у нас има места, където се работи по тези стандарти.


Генетикът Проф. Върбан Ганев, Медицинския факултет на Софийския университет

Има алтернатива
Генът се унаследява по един и същ начин, проявите са различни
Решението за мастектомия е резултат на обсъждане и точна преценка. А те в редица отношения не са категорични. Не е като да имаш апандисит и да решиш да го махнеш. И мненията в научните среди са различни. Американците, които са по-агресивни и като изследователи и по-смели като лекари, залагат на радикалната операция за премахването им – на мастектомията. Европейците са доста по-предпазливи.

У нас изследването на двата гена BARCA 1 и BARCA 2 се прави от 1997 г., когато се въведе в цял свят. Тогава изследвахме 30 жени по програма, защото е скъпо. Само консумативите струват над 1700 лева. Двата гена покриват около 90 процента от фамилния риск. Ако жената има вероятност да развие фамилен карцином, се изследват последователно първо BARCA 1 и ако не се открие, се изследва и BARCA 2. В повечето държави, в които са правени изследвания върху големи групи жени, се знае, че тези, които носят двата гена BARCA 1 и BARCA 2, са с риск да развият карцином на млечната жлеза в 60-70 процента, но веднага допълвам – това може да се случи до 80-годишна възраст. Процентът на риск е изчислен за този период от време. Рискът не е 100%, но за този, който го носи, той наистина е много висок. Двата гена носят риск от развитие на рак на яйчниците и на простатата, особено BARCA 2. И веднага искам да поясня защо сме толкова предпазливи - генът се унаследява по един и същ начин, но проявяването му в различни ситуации е различно – зависи от вида на мутациите, както и от околната среда - какви други гени има около него.

Едната възможност наистина е мастектомия – няма я гърдата, няма проблем. И това обаче не е точно така, защото, макар и в малък процент, има риск от карцином на цикатрикса. С други думи, там където е направена мастектомията, където е бил разрезът, може да се получи тумор. Така че и мастектомията не премахва на 100 процента риска.

Има обаче и други възможности. Жените с висок риск могат да се подлагат на допълнителни профилактични изследвания за ранно откриване на рака на гърдата. И над 40 години например да правят 2 пъти по-често от останалите и мамография. Така, ако възникне злокачествено образувание, ще се хване в най-ранен етап, когато е напълно лечимо. Лошото е, че при това редовно следене и при по-честите мамографии също има проблем. Изследването е свързано с някакво макар и минимално облъчване, но ако се повтаря по-често, не се знаят последиците. Все пак жената може да избира.

- Доц. Александрова, какви са медицинските основания гърдите да се премахнат изцяло и с това рискът от развитие на рак свежда ли се до нула?

- Индикациите за подобно радикално решение са строго определени.

В света през последните 5-6 години честотата на профилактичното отстраняване на гърдите нараства много. Ще цитирам Моника Мънроу - известен американски хирург. Тя пита: „Мастектомия - това ли е, което искаме ние?” Отговорите на този въпрос обаче идват един след друг във времето.

Истината е, че един от големите успехи, които постигнахме, е съвременното лечение на рака на гърдата. Реалният резултат е, че вече може да пазим гърдите на жената. Радостта обаче дойде твърде рано и доста преждевременно. Когато наблюдаваме нашите болни в продължение на 10 години и повече, се оказва, че както в лекуваната гърда, така и в здравата възникват тумори.

- Тези жени, които са развили рак на едната гърда, имат ли фамилна обременяване?

- Говорим за милиони жени по света, които имат рак на едната гърда, без са фамилно обременени, без да имат генетични причини. При тях рискът да развият рак и на другата гърда е с 30 процента по-висок. Това е първата и най-голяма група жени, която трябва да мисли за профилактична мастектомия.

- Кои са останалите рискови групи, при които лекарите препоръчват такова радикално лечение?

- Втората голяма група са момиченца на възраст 7-10 г., които в пубертета са лекувани с радиотерапия от болест на Хочкин. Те са получили радиация в областта на гръдния кош. Те също могат да развият тумор на млечните жлези, известен в медицината като лъчево индуциран карцином. Лечението, което е приложено, спасява живота им, но един от неблагоприятните късни ефекти е развитието на тумор. Защото независимо от взетите предпазни мерки част от радиацията прониква в гърдите. Тези тумори идват 10-15 години след лъчетерапията, но това е огромна група жени. Всяка година в света има около 300 хиляди. Другата голяма група, при която се мисли за отстраняване на гърдите, е тази с генетично наследени мутации на BRCA 1 и BRCA 2 – какъвто е и случаят на Анджелина Джоли. Доказва го генетичният скрининг, който е особено полезен.

- За кого се препоръчва този генетичен скрининг и прави ли се и у нас?

Той трябва да се прави и у нас и най-вече да бъде достъпен за жените, особено за тези, които имат във фамилията си майки, сестри, баба, братовчедки, които са пострадали от рак на гърдата и на матката. Защото и двете заболявания са свързани с това, че тази мутация, която „работи” в гърдата, има същата значимост и за рак на матката.

- Как протича операцията?

- Подобни радикални операции се правят от един екип. Присъствала съм по време на специализации за обмяна на опит в центъра в Милано, който е и европейски център за нас. При тях първо онколозите отстраняват двете гърди, а веднага след след тях работят пластичните хирурзи, които слагат импланти.

От 4-5 години това е стандартна процедура при лечение на рака на гърдата. И решението не се ръководи от наличието на мутации. Прави се на жени, които имат рак на едната гърда. Прави се при наследствена обремененост, която хипотетично, някога, в живота може да доведе до рак на другата гърда. Операцията се прави и при много млади момичета, които са получили рак на гърдата рано - на 30-35-годишна възраст. Веднага искам да кажа, че при млади жени под 35 години почти винаги се прави профилактична мастектомия. Първо, за да се оформят еднакви гърди. Освен това с тази операция се ликвидира близо 90 на сто от риска те да развият карцином на другата гърда.

Болни с предракови състояния, с висок риск да развият рак, също подлежат на мастекомия, макар и не радикална. Тя може да се направи и подкожно. Защото не може да стоиш върху буре с барут и да чакаш кога то ще избухне.

- Връщам се на въпроса дали мастектомията решава радикално проблема и до каква степен премахва риска от развитие на рак?

- Профилактичната мастектомия гарантира успех 90-95% , защото винаги под кожата остава около 1 сантиметър подкожна тъкан и ако там случайно останат паренхимни клетки, биха могли да доведат до рак. Рискът обаче е минимален.

Има и радикални решения, при които се отстранява всичко – зърното, мамилата, цялата гърда и след това гърдата се възстановява със следваща серия от операции. Под кожата се слага приспособление, което се пълни с течност, тя раздува, раздува до степен, която може да побере протезата, която е съобразена с желанието на жената. Такъв е случаят с Анджелина Джоли, защото при нея рискът е висок и ако се прави нещо, то трябва да е радикално и няма смисъл от половинчати решения. Казвам това, за да стане ясно, че техниките и видът на операцията се определят от степента на риска. Проблемът у нас е, че малко раково болни могат да си купят протези и още по-малко да си позволят тази възстановяваща операция, разноските за която не се поемат от здравната каса.