23 май 2013 г. Тема: здравеопазване

Предсърдното мъждене е най-често срещаният вид аритмия. Обикновено се съпровожда със симптоми като сърцебиене, усещане за тежест в гръдната област, умора, отпадналост и др. В 30% от случаите е възможно да протече безсимптомно, но последиците са същите. Пациенти с предсърдно мъждене имат 3 до 5 пъти по-висок риск за мозъчен инсулт. Около 30 % от всички мозъчни инсулти протичат безсимптомно. Това са т. нар. "неми" инсулти. Голяма част от тях се дължат на безсимптомно предсърдното мъждене.

Рискът от възникване на предсърдно мъждене нараства с възрастта и при лица над 75 години, се среща при 1 от 10.

Предсърдно мъждене може да възникне на всеки етап от развитието на артериалната хипертония, но зачестява с увеличаване на продължителностга на заболяването, с по-лошия контрол и с напреднали увреждания на сърцето, с ранното стареене на сърцето и съдовете, което е характерно за хипертонията.

Проучвания сочат, че хипертоници на средна възраст 70 години са с честота на предсърдно мъждене 4%, а хипертоници с висок сърдечносъдов риск са с честота на предсърдно мъждене 19% .

От личното поведение на човека (начин на хранене, физическа активност, алкохолна и никотинова зависимост) зависи до голяма степен телесното тегло, нивото на серумния холестерол, а от там и формирането на атероматозните плаки в артериите с всички нежелани последствия за жизнено важните органи - мозък, сърце и бъбреци.

Предсърдното мъждене обикновено се съпровожда от симптоми свързани с бързата сърдечна дейност. Бързата и неправилната сърдечна дейност се може да се усеща от пациента като сърцебиене, нетолеранс към натоварване и в някои случаи ангина пекторис. При редица пациенти могат да се наблюдават конгесгивни симптоми - задух и оток. Понякога аритмията се диагностицира на фона на инсулт или преходна исхемична атака. Не е рядкост пациентите да разберат за предсърдното си мъждене на рутинен профилактичен преглед, тъй като мъжденето може да е асим-птоматично.

Изследването на предсърдното мъждене включва диагноза и определяне на произхода на аритмията, както и нейната класификация. Задължителните изследвания при пациентите с предсърдно мъждене включват: анамнеза, физикално изследване, ЕКГ, трансторакална ехокардиография и пълна кръвна картина. При високорискови пациенти могат да се извършат и велотест, стрес тест, рентгенография на гръден кош, трансезофагеална ехокардиография и др.

Характерна находка на ЕКГ е липсата на Р-вълни с наличието на дезорганизирана електрична активност на тяхно място, както и неравномерни R-R интервали поради неправилното провеждане на импулсите до камерите.

Главните цели при лечението на предсърдно мъждене са да се предотврати временната циркулаторна нестабилност и инсулт. За постигането на първата цел се използват два подхода: контрол на честотата и контрол на ритъма. За превенция на инсулта се прилага анти-коагулация. Кардиоверсио се прилага при новооткрито предсърдно мъждене (в рамките под 48 часа) и хемодинамич-на нестабилност. Ако контролът на честотата и ритъмът не могат да бъдат поддържани с медикамент или кардиоверсио, може да се приложи аблация.

Предсърдното мъждене може да предизвика доста неприятни симптоми: сърцебиене, ангина, бърза умора. Освен това то може да доведе до форма на сърдечна недостатъчност, наречена тахикардноиндуцирана кардиомиопатия. Последната значително повишава морбидностга и смъртността.

Има два основни подхода за контрол на тези симптоми: контрол на честотата и контрол на ритъма. При контрола на честотата целта е да се намали сърдечната честота в рамките на нормалното (между 60 и 100 удара в минута). При контрола на ритъма се цели възстановяване на нормалния синусов ритъм. Проучванията сочат, че първият подход е най-приложим при хронично предсърдно мъждене, докато ритъмният - при ново-диагностицирано предсърдно мъждене.

Контролът на честотата се извършва с медикаменти, намаляващи провеждането на нивото на синоатриалния възел: бета-блокери (metoprolol, atenolol, bisoprolol), сърдечни гликозиди (digoxm), блокери на калциевите канали (diltiazem или verapamil).

При пациенти с противопоказания за по-горните медикаменти може да се използва и amiodarone, който има AV-блокиращи ефекти (особено при интраве-нозно приложение).

Контролът на ритъма включва кардиоверсиото, което може да е електрично или медикаментозно. Електричното кардиоверсио цели възстановяване на нормалния синусов ритъм чрез електрически шок Медикаментозното кардиоверсио се извършва с медикаменти като amiodarone, dronedarone, procainamide, ibutilide, propafenone или flecainide.

Главният риск при кардиоверсиото е емоо-лизмът, затова кардиоверсиото не трябва да се извършва без адекватна антикоагулация при пациенти с предсърдно мъждене с давност над 48 часа. Кардиоверсио може да се извърши след направена трансезофагеална ехокардиография или проведена антикоагулация с продължителност 1 месец.

Бульон с един-единствен вид бактерия може рязко да промени здравословното състояние на мишки със затлъстяване, показват резултатите от изследването на учените от Католическия университет в Льовен. Тя променя лигавицата и начина, по който се усвоява храната.

Подобни изследвания ще бъдат направени и с хора, за да бъде проверено дали същата бактерия може да помогне за отслабването им.

В човешкото тяло живеят огромен брой бактерии. Тези миниатюрни организми са с 10 пъти повече от човешките клетки в него. Нарастват доказателствата, че всички те, наричани "микробиом", имат голямо значение за здравето.

От предишни изследвания е известно, че има разлики в броя и видовете бактерии на слабите и дебелите хора. След стомашен байпас балансът на бактериите в храносмилателната система се променя.

Белгийските учени са работили с бактерията Akkermansia muciniphila. Обикновено тя е 3-5 процента от бактериите в червата, но нивата й спадат при затлъстяване. Използваните в изследването дебели мишки, получили бактерията, останали по-едри от слабите си събратя, но отслабнали с около половината от наднорменото си тегло, въпреки че храната им иначе не била променена. Понижили се нивата и на инсулиновата им резистентност - ключов симптом при диабет тип 2.

Бактерията увеличава дебелината на слоя слуз в червата, който пречи на преминаването на част от материалите в кръвта. Той променя и някои от химическите сигнали в храносмилателната система и това води до промени на начина, по който се обработват мазнините на други места в тялото.

Подобни резултати се постигат и с добавяне на вид фибри в храната, които водят до увеличаване на нивата на Akkermansia muciniphila.

Методът може да се използва за терапевтично клониране, с което да се получават индивидуализирани стволови клетки за лечение на дегенеративни болести като алцхаймер, паркинсон, множествена склероза. Той обаче подновява и опасенията, че е възможно в лаборатории да се клонират бебета. Ръководителят на екипа д-р Шухрат Миталипов настоява, че целта им е била да получат стволови клетки за терапевтични

цели. Според него изследването им надали ще доведе до опит за човешко клониране от други учени.

За получаването на ембрион ядрото на кожна клетка, което съдържа ДНК на пациента, се отнема и се имплантира в яйцеклетка, чието оригинално ядро е отстранено. Стимулирана с електричество, неоплодената яйцеклетка се развива до ембрион, който осигурява стволови клетки. Тъй като стволовите клетки съдържат ДНК на пациента, те могат да му бъдат транс-плантирани без риск да бъдат отхвърлени от неговата имунна система.

Методът за соматичен клетъчен ядрен трансфер е известен от създаването на овцата Доли през 1996 г. Предишните опити обаче да бъде възпроизведен с човешки материал не бяха успешни.

Учените от университета на Орегон успяха да получат ембрион до етапа бластоцисти -

около 150 клетки. Това е достатъчно като източник на ембрионални стволови клетки, които могат да бъдат насочени да се развият във всякакъв вид тъкан.

"Макар и да остава още много работа за разработване на безопасни и ефективни лечения със стволови клетки, ние сме убедени, че това е значителен напредък в получаването на клетки, които могат да бъдат използвани в регенеративната медицина" - каза д-р Миталипов.

Учените демонстрираха, че с метода им могат да бъдат генерирани сърдечни, чернодробни и нервни клетки.

Използваният от тях метод се смята за поетичен от предишните методи за клониране, защото не използва човешки ембриони, останали от оплождане инвитро.

Японски учени разработиха друга система за препрограмирате на човешки кожни клетки в стволови клетки с помощта на химикали, но има опасения, че той може да доведе до опасни мутации.

Противници на клонирането наричат проекта "безотговорен". Според д-р Дейвид Кинг той е създал "бебето, което чакат желаещите да клонират хора".

Подвизите в спалнята винаги са били важна тема за силния пол. Колкото и странно да звучи обаче, сексуалната мощ е важна не само за самочувствието на мъжете, но и за физическото им здраве. Причината е, че се оказва своеобразен барометър за някои важни заболявания, обяснява един от най-видните специалисти бг уролози - проф. Чавдар Славов от "Александровска болница" - София.

След 24 г. в Германия определено не съжалява, че е заминал, и въпреки това тази година решава да се върне. "В тази болница искат да направят нещо, хората са млади и си казах - защо не?", обяснява д-р Диков. Според него "Сити Клиник" отговаря като визия и качество на германските клиники. "Сегашните водещи хирурзи са с 10 г. по-възрастни от мен, а колелото се върти, когато спрат да работят

няма кой да ги замести смята д-р Диков. Лекарите от неговия набор са се разбягали отдавна по света и липсва звеното, което да обучи и подкрепи младите специалисти. Той се надява, че ще помогне точно в тази насока. "България има нужда от лекари, защото има много болно население", казва той. Въпреки че "Сити Клиник" отговаря на европейските стандарти за болница, много други неща в страната ни му правят не особено приятно впечатление. "Като се разцъфтя и като стана зелено, много добре ми се струва, защото не се вижда какво има зад зеленото. Хубава природа обаче...", замълчава той. "Хората са озлобени, станали са по-безпардонни, чувството на уважение, на състрадание липсва", добавя и веднага прави сравнение. "В Германия няма да се хвърлят да спасяват всеки, но има някаква реакция, системата е подредена и го поема после. Докато тук цари апатия", споделя д-р Диков. Но отчита, че няма как да се сравняваме с германците просто защото там инвестират много повече. "Тук плащаме по 5 лв., как да се финансират операции за 50 000, не става", обяснява той. Освен това в Германия

половината болници са на църквата

Тя няма право на печалба и реинвестира всичко в тях. Въпреки че системата е много по-добра, и там вече се появяват пробойни. Болниците стават все повече, непрекъснато фалират клиники, изкупуват ги големи холдинги. Те се превръщат в специализирани болници с пациенти на частните фондове. "Това не е добре, но в САЩ е още по-зле, там хората губят работа и остават направо на улицата", казва д-р Диков. Според него в това негативно отношение и ние сме стигнали американците. "Българите са много изхабени, стресирани. Хората, които идват от провинцията, се вижда, че са на ръба, бедни, стискали до последно", констатира д-р Диков. За краткия си престой у нас вече е усетил и административните ни неуредици. "Една от най-интересните ми случки тук беше с признаването на специалностите ми в МЗ", смее се той. Там му казали, че такива няма и трябвало да търси юристи, за да помагат. 2 месеца му отнело ходенето по мъките.

Д-р Диков смята да остане у нас 1 г. и после да вземе окончателно решение. "Зависи как ще тръгнат нещата, засега болницата върви много добре", признава той. Семейството му е в Германия. Има двама големи синове на 28 и 19 г.

Никой от тях не е лекар, защото им забранил

"Малкият сега се пробва, но мисля, че има други дарби", казва д-р Диков и обяснява: "Хирургията е професия, която чупи кокали и разбива семейства, защо им е?!". Според него медицината не е професията на бъдещето. Причината е в натиска на индустрията. Според д-р Диков бъдещите медици ще са тясно специализирани и от голямата медицина ще знаят малко. Съпругата му е била операционна сестра, но в Германия има практика за психотерапия. Той пък в свободното си време, което не е много, обича да играе тенис на маса и да ходи пеша. Освен това страст му е да "шари насам-натам" из Европа и другите континенти. Рио де Жанейро е едно от най-красивите места, които е посещавал. "Явно наистина Бог е бразилец, много им е дал", категоричен е хирургът.

"Сити Клиник" е открита през декември 2012 г. и е официален партньор на Harvard Medical School и Arizona Heart Institute. Екипът й е лидер в следните направления - инвазивна кардиология, ангиология и флебология, електрофизиология, кардиохирургия, съдова хирургия, гастроентерология, неврология и образна диагностика. "Сити клиник" разполага с първия у нас и в Централна и Източна Европа магнитен резонанс с ултрависоко поле - 3 Тесла.

Доц. Габровски казва, че състоянието е доста особено. В някои случаи се появява при по-млади хора, а при други - при по-възрастни. Факт е, че може да се отключи във всяка възраст, с много неясни симптоми, с необясними уморяемост, световъртежи, главоболие, залитане, промяна в чувствителността. Главоболието най-често е в задната част на главата и се влошава при кихане, кашляне, навеждане напред. Пациентите се оплакват от силни болки във врата, раменете, изтръпване на крайниците, болки в очите и ушите, гадене. Тъй като симптомите са разностранни, заболяването дълго време може да остане недиагностицирано, не крие доц. Габровски. Пациенти от цял свят разказват за перипетиите си, докато стигнат до точната диагноза. Много от тях често са отпращани с диагноза "стрес" или са им изписвани антидепресанти

В Европа има Институт "Киари" в Барселона, а най-известният такъв в САЩ се намира в Ню Йорк.

Доц. Габровски обяснява, че диагностиката на Киари е доста трудна и изисква няколко неща. На първо място, ядрено-магнитен резонанс (ЯМР), но за да се стигне до него, някой трябва да се сети да го направи. Обикновено тази болест се припокрива с други подобни оплаквания и със съвсем различни заболявания.

Често се казва, че деформацията Киари не е животозастрашаващо състояние, но застрашава качеството на живот. Тя обикновено е вродена и при някои хора никога през живота им не създава проблеми. Ако все пак се появят симптоми, то обикновено това е или в детството, или до около 30 г.

При Киари няма ясни правила доколко организмът ще може да компенсира проблемите, които малформацията създава, а именно - притискане на малкия мозък, на мозъчния ствол и движението на ликвора. Знае се обаче, че колкото по-навън извън черепната кутия започне да излиза малкият мозък, толкова по-голяма е опасността да има по-трайни последици, казва доц. Габровски. Така че това е един от критериите, които се следят и се наблюдават. Водещи обаче са симптомите на пациента, тъй като всеки пациент реагира различно. Когато човек няма симптоми, дори да има такава деформация, няма нужда от лекарска намеса. Вероятността да се стигне до операция, наречена декомпресия, е значителна, но не е без значение кога. "Ако едно отлагане е разумно, то е за предпочитане. Освен това да не забравяме, че медицината се развива и се измислят непрекъснато нови техники", посочва неврохирургът.