23 март 2011 г. Тема: строителство, строителен контрол, строителни материали, архитектура, имоти

Две години и половина не стигнаха на Софийската градска прокуратура (СГП) да приключи разследването за крупна имотна измама срещу Петър Драшков - бивш дипломат и брат на зам.-председателя на ДАНС Иван Драшков. От ноември 2008 г., когато бе арестуван на връщане от Германия, досега по делото са работили трима прокурори под надзора на Мила Георгиева от Върховната касационна прокуратура. Аферата бе разкрита от Бойко Борисов, когато още бе кмет на София.

Делото първоначално е било разпределено на Антон Стефанов. Той е отстранен от Георгиева, тъй като не можел да осигури обективно и безпристрастно разследване, обясни шефът на СГП Николай Кокинов. След Стефанов делото отива при прокурор Иван Аврамов. Той обаче си е направил отвод, защото познавал обвиняем по делото. И така от седмица папките са на бюрото на поредния прокурор. Според Кокинов има шанс разследването да приключи скоро. Макар че ако се съди по досегашните му темпове, това едва ли е така.

Според обвинението Драшков е получил общински имот от 14 дка в столичния квартал "Стрелбище" за около 10 млн. евро с неистински документи. Заедно с него е обвинена и Ивелина Трифонова, която е осъждана за документно престъпление. Докато съдът решаваше за ареста на Драшков, магистратите обясниха, че тя поискала 3 млн. евро подкуп от Драшков за сделката и той й дал 1 млн. лв. Тогава се сключва и договорът за покупко-продажба от общината. Драшков обаче не знаел, че документите са фалшиви. На 5 септември 2008 г. той е поискал от ДНСК разрешение да се събори сградата на този имот, който междувременно е ипотекиран. Сделката е изповядана от нотариус Емануил Каракашев. Драшков твърди, че е бил измамен и не е знаел, че документите, които е получил за имота, не са истински.

Преди година от прокуратурата обясниха, че делото не е приключило, тъй като от разследването са изскочили данни за над 100 общински имоти, откраднати с фалшивия подпис на Борисов. В интервю пред столичен вестник от септември м.г. първият наблюдаващ прокурор Антон Стефанов обяснява, че с фалшивия подпис на Борисов са реализирани 5 сделки. До септември обвиняемите за подписите бяха Петър Драшков, Даниела Малинова, адвокат Стефан Конакчиев, Трифонова и Иван Иванов. По случая е разпитан и депутатът от ГЕРБ Емил Димитров, тъй като Драшков му е продал фирма "Сида С", в чиито активите е и въпросният парцел.

Кокинов разказа за интересен развой и по друго шумно дело. След година разследване за подкуп по скандала с отстъпеното право на строеж в Приморско на нуждаещи се близки роднини на висши магистрати СГП е установила, че няма доказателства за извършени престъпления от магистрати. Затова делото е пратено на компетентната Окръжна прокуратура в Бургас. Когато образуваха разследването м.г., от ВКП обявиха, че със сигурност е установено, че имотите са дадени без правно основание, следователно се облагат. Роднините са подали молби за право на строеж, преди да бъдат регистрирани адресно в Приморско, въпреки че изискването е да са живели там поне 5 години преди това. От миналия юли обвиняем по този казус е бившият кмет на Приморско Димитър Димитров. Според прокуратурата той е извършил престъпление по служба, като е отстъпвал право на строеж на лица с жилищни нужди без санкцията на общинския съвет и така е нарушил Закона за общинската собственост.

Георги Първанов стои край реката и чака тя да му донесе труповете на враговете, заяви тези дни Бойко Борисов. Ако е прав, значи твърде населен е левият бряг. Защото друг един кротко клечи с въдица в ръка и гледа как шараните се тълпят. Стръв няма, той самият блуждае, но течението влачи риба.

Това е лидерът на БСП Сергей Станишев. Периодът след загубата на парламентарните избори вероятно е най-безидейният и мързелив в историята на партията, но нищоправенето носи рейтинг - малък и едва забележим, но достатъчен засега по дългия път към парламентарните избори. Според различните социологически агенции доверието в БСП в момента е към 16-17%, което надвишава с 2-3 пункта най-катастрофалния период (първите месеци от управлението на ГЕРБ). Намаляват избирателите, които не питаят симпатии към партията, увеличават се процентите на колебаещите се. БСП постепенно излиза от най-твърдото си ядро и са налице предпоставки рейтингът й плавно да расте следващите месеци.

Като се има предвид, че времето след изборния крах бе похарчено в междуособици, утвърдили лидерството на дискредитирания Станишев, като добавим и факта, че не БСП, а президентът Първанов се прояви като пръв опонент на ГЕРБ, този рейтинг е направо фантастичен. Но е показателен най-вече за добре известния факт, че

кой знае какво от българските партии не се изисква

Електоратът е свалил доста летвата пред тях. Ето - Станишев е позната латерна, Майчета и Корнелии са дързостта и красотата на БСП, Румен Петков воюва със САЩ. БСП си е същата като преди две години, но в кепчето на лидера падат нови рибки.

В момента е модно да се критикуват глупостта и наивността на електората на ГЕРБ, затова би било несправедливо да се подминават сходните процеси в лявата половина на игрището. Към БСП се насочват не хора, обикнали я внезапно, а нейни симпатизанти от периферията. Такива, които веднъж са били омерзени от гигантската корупция и безнаказаната престъпност. Какво ги мотивира сега, че да си мислят обратното? Нима изведнъж носталгично замечтаха по Доган и царя и за Румен Петков като вътрешен министър?

Първото обяснение е, че развихрената от ГЕРБ кадрова чистка мобилизира в самозащита червените редици. Но тази причина е твърде малка да се случат социологически уловими процеси. Рейтингът на БСП и в бъдеще ще расте, това не може да се дължи просто на инстинкта за оцеляване на червения апарат.

Второто обяснение е, че тези хора се връщат в БСП, сравнявайки я с текущите несгоди на ГЕРБ, безработицата, социалната несигурност.

Третото е най-прозаично - бързо забравят и прощават

Червените симпатизанти бавно се повличат по стадната инерция, характеризираща се основно с липса на памет, склонност да се търси отчаяно надежда, на отборен принцип, която социолозите наричат "движение на махалото". Махалото всъщност е задвижвано от глупост и липса на памет. Всичките критики, които могат да се отправят към привържениците на Бойко Борисов, важат и за червените избиратели, защото в крайна сметка това са хора от един тип, с еднакви опит, култура и традиции. А в някаква част избирателите на ГЕРБ са бивши гласоподаватели за БСП.

Електоралните навици са най-важното условие за сбъдването или отхвърлянето на хипотезата, която роди вътрешнопартийната опозиция след изборния крах. Предположението гласеше, че този път БСП наистина е ударила дъното, и стогодишното корито безвъзвратно почва да се пълни с вода. Едва ли. Ето - след четири месеца управлението на ГЕРБ чуква две години. Колкото аморфна, безидейна и съществуваща единствено за себе си да е БСП, ще ги посрещне с 5-6% ръст на доверие. Да, днес никой извън традиционния ляв електорат не приема партията сериозно, всяка критика (като например лошия строеж на магистрала "Тракия" преди дни) е изначално дискредитирана. Каквото и да каже БСП, Бойко Борисов все има какво да отговори и да надделее. Но в крайна сметка партията няма закъде да бърза.

До изборите има цели две години, през които ГЕРБ ще спринтира към бездната. Махалото, или реката - по терминологията на Борисов, един ден ще донесе не само риби и трупове, но и нови междукоалиционни проценти, каквато е главната цел на БСП.

В края на годината се задават твърде интересни избори. На местните няма губещи, следователно БСП ще ги спечели. Провалът на президентските ще бъде обяснен с репресиите на ГЕРБ, а изненадващ успех ще презареди партията за нови велики дела, тъй както стана след триумфа на Първанов през 2001 г.

Прав беше Станишев, когато каза след изборната загуба, че на БСП е нужно единствено спокойствие. Червеният електорат прости и забрави Виденовата зима, зулумите на тройната коалиция ще помни още по-кратко.
Снимка на три колони - Преди две години управляващата тогава БСП започна скъпа и помпозна предизборна кампания със слогана "България. Презареждане". Соцпрезареждането се превърна в изборен крах. Две години по-късно лека-полека, без дори да прави нещо забележително, БСП започна да излиза от дупката на "доверието".


23.03.2011 г., с. 9-10
ПОСТФАКТУМ

Столичното кметство получи заслужен шамар за данъците
Скандалът с презонирането и данъчните ефекти се случи, защото промените закъсняха и не бяха добре подготвени
Георги Ангелов

С оставката на заместник-кмета Минко Герджиков и отмяната на презонирането на града столичната управа понесе много звучен, но и напълно заслужен шамар. Край на времената, когато ГЕРБ в пълно нарушение на всякакви предизборни и следизборни обещания самодоволно увеличаваше данъци, като ги кръщаваше "презониране" (в София) или "връщане към старите нива" (осигурителната тежест).

Това е хубавото на изборите, че с наближаването им политиците започват да усещат жега под краката си - не заради самите избори, а защото най-често нищо значително не са постигнали в периода преди тях. Това е жалкото в цялата ситуация. Няма да се уморя да повтарям старата истина, че реформи се правят в началото на мандата, за да може до края на мандата да се усетят позитивните ефекти от тях. По някаква странна причина обаче тази проста (поне за икономистите) истина по никакъв начин не може да влезе в главата на българския политик.

Всъщност става обратното - реформи не се правят, а с течение на времето властта все повече заслепява политиците и ги отдалечава от избирателите. Решението за презониране на София и съответното увеличаване на данъчното бреме за десетки хиляди граждани е типичен пример за (д)ефектите от това развитие.

И въпросът не е просто в неизпълнение на предизборни обещания, въпреки че това е изключително. В ситуация на криза, когато заетостта спада, а фирмите и домакинствата стягат коланите, за да оцелеят - точно тогава да тръгнеш да вдигнеш данъчното облагане и да увеличиш бюджета си, е абсолютно неразбираемо. Общината казва, че има нужда от повече пари. Всъщност винаги има нужда от повече пари. От повече пари има нужда и всяко домакинство и всяка фирма, особено по време на криза. Но точно затова общината и държавата трябва да преценяват и ефекта от своите действия върху бюджетите на домакинствата и фирмите.

Но не само кризата е аргумент против вдигането на общинските налози

Има силни аргументи, които са в сила и в добрите времена. Например, ако се прави презониране, то това трябва да става на база от ясни критерии, ясни принципи и най-вече на базата на здравия разум. В други страни промяната в данъчните оценки се извършва въз основа на сериозен анализ на пазарните цени, на развитието на инфраструктурата и т.н. Промяната в тежестта е последната стъпка в един дълъг процес - дълъг, защото неминуемо се появяват множество проблеми, които трябва да се изчистят, преди нововъведението да влезе в сила. Предложението на кмета и гласуването от общинския съвет са политическото решение, но то не може да бъде добро, ако не е базирано на задълбочен анализ.

При това вдигането на данъчното облагане на местно ниво в крайна сметка трябва да е свързано с качеството на получаваната публична услуга. На местно ниво няма толкова идеологически причини за вдигане или за сваляне на данъците, както на национално. На местно ниво въпросът какво получавам срещу платените данъци е много по-директен и в този смисъл по-прагматичен. Като платя по-високи данъци, ще имам ли достатъчно детски градини и ясли, ще имам ли по-малко задръствания, повече места за паркиране, повече проходими тротоари, повече паркове и градини и т.н.?

Ако се вдига данъкът на един район, това означава ли, че събраните повече приходи ще бъдат инвестирани в инфраструктурата му, в канализацията му, в асфалтирането на пътищата и т.н.? Определено има много места в София, чиито жители биха били склонни да платят повече, за да могат с тези пари да им се решат отдавна натрупвани и затлачвани проблеми. Но със сигурност не биха искали да плащат повече, ако например при всеки дъжд газят кал или нямат канализация.

Свръхцентрализацията в управлението на столицата много пречи на проследяването

къде всъщност отиват парите на данъкоплатците

Задълбаването в това къде отиват парите обаче води до още повече въпроси. Само в дупката, наречена градски транспорт, потъват над 100 милиона лева годишно - колосална сума, която е сравнима единствено със субсидията за БДЖ на национално ниво. За да се заобиколят правилата, ограничаващи държавната помощ, субсидията се предоставя основно под формата на преференциални карти за пътуване. Но картите не се дават само на нуждаещи се или бедни - дават се на огромен брой хора само и само да може да се оправдае плащането на съответната сума към градския транспорт.

Съвсем определено градският транспорт би могъл да стане по-ефективен, да привлича повече приходи, да привлича повече клиенти и да не зависи толкова от бюджета. Подобна оптимизация може да се постигне и в други разходни пера. В бюджета не бива да се забравят и приходите - в общинската комисия по финанси много често се обсъжда въпросът за несъбраните вземания, за ниските приходи от глоби (въпреки че нарушения има на всяка крачка), за необложени автомобили, сгради и т.н. При всички тези възможности за подобрение на бюджета да отидеш към крайно решение за вдигане на ставки е просто неоправдано - но честа практика в бюрокрацията.

На всичкото отгоре се оказва, че има и огромно увеличение на облагането и на фирмите заради промяна в данъчната основа за данък сгради. Това увеличение дори не се знаеше доскоро - нещо, което е в тотален противовес на идеята за информиран дебат по законите преди тяхното приемане. Как да има дебат, като толкова голяма промяна е минала практически тихомълком, без дори да се обяви и мотивира?

В някои страни законът забранява да се приемат големи промени,

ако не са придружени от анализи, мотиви, разчети и ако не са обсъдени със заинтересуваните страни. В България обаче приемането на промени в нормативната база и дори на съвсем нови правила става полутайно, без анализ за плюсовете и минусите, ползите и разходите. Дори когато се прави обществено обсъждане, то обикновено се претупва или забележките и критиките просто не се отразяват.

Не е случайно, че всички новоприети закони в България се променят десетки пъти още в първите им години. Променят се, защото едва след приемането им те се подлагат на обсъждане, усещат се негативите и се откриват проблемите. Бихме спечелили много, ако обмисляме и обсъждаме законите предварително, вместо да ползваме гражданите като опитни мишки за тестване на най-новите хрумвания на бюрокрацията.
Снимка на две колони – Столичният кмет Фандъкова бе принудена да признае, че зонирането и преизчисляването на данъците в София е било грешно. На снимката - Фандъкова заедно с Орлин Иванов от ГЕРБ на заседанието на СОС, което отмени предишното решение на общината.


23.03.2011 г., с. 12
ИНТЕРВЮ

Тежестта на кризата трябва да се разпредели по-справедливо
Аз лично силно бих подкрепил Меглена Кунева, ако окончателно реши да се впусне в президентската надпревара, казва Даниел Вълчев
Даниел Вълчев е роден на 10 август 1962 г. в Бургас. Бивш вицепремиер и министър на образованието от НДСВ в кабинета "Станишев" (2005-2009). Доцент, преподавател в СУ "Св. Климент Охридски" по обща теория на правото и политически и правни науки.
Галя Горанова

- Г-н Вълчев, политиката временно се отказа от НДСВ, но НДСВ май не се отказва от политиката?

- Така е, но знаем, че за любовта обикновено трябват двама.

- Може ли предстоящите президентски избори да се окажат голямото завръщане на партията на политическата сцена?

- Възможно е да се случат различни неща, но на мен най-много ми се иска да се случи едно нещо. И то е хората да се откажат от по-нататъшни празни надежди, че ще дойде отнякъде един голям юнак и ще разреши всичките им проблеми за една нощ, и да заложат на хора, които са спокойни, нормални, откровени, знаещи. Немалка част от хората, генетично свързани с НДСВ, отговарят на подобен профил, поне според мен.

- Но не попадат ли тъкмо те в т.нар. средна класа, която кризата топи?

- Вероятно е така. И всъщност един от проблемите на българското общество е, че през годините на преход оставихме големи сектори от обществения живот нерегулирани или с изкривена регулация. Така при отсъствието на стабилен и предвидим правен ред и при едно нееднообразно правоприлагане, ако трябва меко да се изразя, се породиха твърде големи и, което е по-важно, морално неоправдани социални различия. И сега, когато трябва да понасяме тежестта на кризата, се вижда, че не искаме да я носим солидарно и този, който има повече, да понесе по-голяма част, а се опитваме, както обикновено, да я стоварим на гърба на тия, които нямат. Аз бях един от хората, които активно лобираха да има плоско облагане - и за корпоративния данък, и за личното подоходно облагане. Това стимулира икономиката и оказва натиск за осветляване на доходите. Днес може би е време внимателно да преценим дали все пак не е добре да разпределим тежестта на това, което се случва в страната, по един малко по-справедлив начин.

- Либерал, който пледира за пропорционални данъци! Е сега вече ще ви обвинят, че сте комунист!

- Ако някой си мисли, че либерализмът в съвременния свят изглежда така, както е изглеждал в края на XIX век... Да речем, в трудовете на Бенжамен Констан, значи е поизостанал. Да си човек с либерални възгледи днес означава да си за максимална икономическа свобода - първо. И второ - да си за стабилен и предвидим ред, тъй щото икономическата игра и всяка друга социална активност да стават по определени, изначално известни и валидни за всички правила. Но пазарното общество също има своя етика. Това не означава, че човек, който има повече, не трябва да участва по-активно и с по-голяма тежест в разходите на обществото. Плоският корпоративен данък стимулира икономиката, а какво точно стимулира плоският подоходен данък? Същото е при облагането на наследството. Все едно ли е дали оставяш на децата си 100 хиляди или 100 милиона лева? И именно това е знак за социална отговорност, а не да се умиляваш от факта, че ще вдигнеш пенсиите с 10 лева.

- Време ли е за преосмисляне на данъчната политика?

- Смятам, че е време за преосмисляне въобще на начина, по който разглеждаме участието на всеки един от нас в обществото. Всеки трябва да участва в общите тежести, като живее в една организация, и очевидно това участие не може да бъде равно. Така както човек, впуснал се в политиката, не може да се сърди, че му гледат сметките и имуществото. Това е част от цената, която той плаща. Той има по-големи възможности за влияние, но затова пък има и по-големи отговорности. Същото е и с богатството. Богатството не е личен въпрос. Щом си богат, имаш по-големи задължения към общността. В личното потребление трябва да има някакво приличие. Така поне мисля аз.

- Като ви слушам, сте готов за либерален, а даже и социален президент. Защо се оправдавате, че сте още млад?

- Стар ли ви се виждам? Дали си млад, е въпрос на това как се чувстваш.

- Имам предвид, че така оправдавате нежеланието си да се кандидатирате за президент.

- При мен проблемът е друг. Твърде много неща искам да направя в следващите години, които не се съчетават твърде успешно с такава позиция.

- Какви неща, ако не са тайна, разбира се?

- Нищо тайно няма. Въпреки че никога не съм преставал да преподавам в университета, имаше няколко години, през които имах тежки ангажименти и доста бях намалил часовете си. Иска ми се да понаваксам. Подготвям един нов лекционен курс, пиша учебник. Скицирал съм няколко статии и една монография. С известно неудобство признавам, че подготвям сборник с разкази. Тези неща ме вълнуват. Иска ми се да ги изкарам навън, за да видя дали с това ще ми се занимава.

- Как възприемате идеята за цар - президент?

- Аз мисля, че това е спекулативно говорене въпреки личните качества на Симеон. Той винаги е твърдял, че не разглежда подобна възможност. Аз лично силно бих подкрепил г-жа Кунева, ако тя окончателно реши да се впусне в президентската надпревара. Мисля, че тя в културно отношение е тъкмо този тип човек, който би способствал за нормализиране на политическия живот в България.

- Нима още има съмнения около кандидатурата й?

- Ами аз поне не съм чул да го е извикала с пълен глас. Всеки човек има своите колебания. Защото, съгласете се, политическият живот в България, дори и извън обичайната екзотика, е свързан с всякакви неприятни усещания. Утре ще обявят, че има брат близнак, който е наркотрафикант в Латинска Америка или крие шест извънбрачни деца. Просто при нас тези неща сериозно прекрачват здравия разум. А пък и има достатъчно време. Още не знаем имената на нито един от играчите.

- И г-жа Фандъкова бави кандидатурата си за втори мандат. Това покачва шансовете ви...

- Пак опираме до хипотези. Г-жа Фандъкова не е казала, че ще се кандидатира, нито че няма да се кандидатира. Не е казала и за какво ще се кандидатира.

- Допускате, че може да се пробва за президент ли?

- Йорданка Фандъкова е много качествен човек и би била подходяща за различни позиции.

- Сигурно имате конкретни идеи за промяна на София?

- София е град, в който могат и трябва да бъдат направени още много неща. И той като всичко в страната е позанемарен. Мисля, че ако се решат 3-4 от основните му проблеми, София има шанс да стане един от много добрите европейски градове. И то не просто като сгради и улици, а като приятен за живеене град. Въпросът с транспорта, в това число и с паркирането за мен е ключов. Жизненоважно е в града да има няколкото оси, по които да се придвижваме бързо от една точка на града до друга, без непременно да минаваме през центъра. Осветлението, чистотата. Проблемите се знаят. Да се спре хаотичното презастрояване, в София почти не останаха градинки. Понеже тема на деня беше събарянето на прословутото барбекю на Доган - къде са гледали контролните органи толкова години? Защо не го бутнаха, като беше част от управлението? Общинската администрация не се е сменила, главният архитект не се е сменил. Защо чак сега се сетиха? Утре, като му изтече мандатът, ще се присетят, че и Борисов е вдигнал нещо незаконно. Това е целият проблем в България. Администрацията, особено общинската, е много податлива на влияния. Изчаква да види кой е силният на деня и кой слабият и едва тогава се задейства.

- Колко сериозна е заявката ви за кмет на столицата?

- Не знам защо се фиксираме върху този въпрос.

- Ами защото е интересен.

- София си има кмет, при това според мен добър кмет, когото подкрепям.

- Одобрявате ли идеята за фискален борд на министър Дянков?

- Изцяло я одобрявам, въпреки че не съм чувал това да е практика някъде. Но доколкото при нас всяко правителство намира своите основания да излезе от икономическата разумност, напълно подкрепям да има някакви спирачки. Това би било чудесно, но не мисля, че ще се приеме.

- Защо не? Вече се формира някакво политическо съгласие по темата.

- Като изгласуват съответните разпоредби, тогава може да кажем, че има политическо съгласие. Иначе на приказки го докарваме. Припомнете си матурите. От 1999 г. с голямо съгласие се прие в България да има матури. После пак със съгласие се отлагаха. Така ще стане и с пакта - в един момент ще чуем: добра идея, супер, но не му е сега времето. Аз не съм оптимист, но ще бъда приятно изненадан, ако такова нещо се приеме.
Снимка на две колони – без текст