24 септември 2010 г. Тема: здравеопазване

От два месеца липсват двете ваксини за бебета, които бяха включени в имунизационния календар от 1 април 2010 г., съобщиха в редакцията разтревожени родители. Едната е петкомпонентна - срещу дифтерия, тетанус, коклюш, детски паралич и хемофилус инфлуенца тип В, а другата - срещу пневмококи.

Проверяваме всяка седмица при джипито, но от РИОКОЗ официално съобщили, че този месец доставка няма да има, обяснява баща на бебе от София.

Изостане ли се със сроковете, инжекциите се застъпват с други ваксини и целият имунизационен календар се обърква, притеснени са педиатри. От Министерството на здравеопазването признаха, че нередовните доставки се дължат на финансови проблеми.

Поради финансови затруднения договорите за необходимите количества за 2010 г. бяха сключени чак в края на април 2010 г., съобщават от министерството.

Подобна криза с доставката на новите ваксини имаше през пролетта.

Последната доставка е била в края на юни. Нова се очаква едва в края на септември. Това означава, че при личните лекари те ще пристигнат най-рано около 10 октомври, защото първо се разпределят към РИОКОЗ по области и оттам поемат към кабинетите.

От РИОКОЗ ни казаха изобщо да не ходим да питаме през септември, потвърдиха проблема лични лекари от София.

И двете ваксини се слагат 3 дози общо през един месец. Започва се на втория месец след раждането на бебето. Реваксинация пък се прави на 2-годишните и на 3-годишните деца.

Забавяне с месеци на доставките обърква целия имунизационен план, обясняват педиатри. Ако се пропусне, после съвпада с другата ваксинация, обясни д-р Атанас Пелтеков, джипи от София. Безразборното струпване на ваксини можело да разболее бебетата. Някои родители успели да направят една или две дози, но не са завършили курса.

Спринцовка с пентаксим се намира за около 60 лв., а за трите дози са нужни 180 лева.


Овации за Игнатов, че замрази закона за ВУЗ
Защо обаче обвързва реформите във висшето образование с тези в БАН,

а не с пазара на труда и средното училище
Георги Казаков коментира какви са плюсо­вете от замразения закон за висшето образование. Той е главен асистент по история на културата във философския факултет на СУ. Автор е на учебник по история за 8 клас и ръково­ди фондация „Пайдея", коя­то се занимава с образова­телни проблеми.
Подкрепям горещо ре­шението на образова­телния министър доц. Сергей Игнатов да се откаже от внасяне на проекта за закон за висшето образова­ние (ЗВО), както и последва­лото го сходно заявление от­носно проекта за закон за училищното образование (ЗУО). И двата проекта не се различа­ват От сега действащите закони освен в малки детайли и са

далече от декларираните намерения за „разтърсващи реформи" и „ново образователно законо­дателство за поне 20 години напред".

Озадачен съм обаче от миниатюрността на публично из­тъкнатата причина за отказа от проекта на ЗВО: нуждата „да се изчака завършването на реформата в БАН". Така ар­гументирано, решението За отказ от „радикални законо­дателни промени до края на годината" поставя много въ­проси, някои от които са истински тревожни.

Първият по важност е защо през последната година се из­върши толкова интензивна законотворческа дейност в образованието, какви пробле­ми трябваше да решат новите закони и защо тези проблеми вече не са спешни? Или им е намерено решение извън за­конодателните промени? Пълното отсъствие на данни и анализи на МОМН за състоя­нието и на двете системи оста­вя този въпрос без ясен отго­вор. Без отговор е и въпросът

кой ще носи отговорността за изгубените една година, няколко хиляди човекодни ек­спертен труд и средствата, вложени в законотворчество, чийто резултат се оказва нену­жен към днешна дата.

Друг важен въпрос е за реда на приоритетите - дали поделянето на научната дейност между висшите училища и институтите на академията е по-важно, отколкото да изградим адекватни връзки между обра­зованието и пазара на труда? Как изобщо мислим да се спра­вим с „Европа 2020", без дори да докосваме въпроса, най който работят всички прави­телства в ЕС от 10 години какво образование може Да отговори на нуждата да по­стигнем „устойчив, интели­гентен и приобщаващ ра­стеж". Изглежда, че родният дневен ред и този на държави­те и обществата, към които твърдим, че се приближаваме, се разминават драматично. При това положение защо из­общо се учудваме, че има толкова голямо разминаване между нашия стандарт на жи­вот и техния?

Здравеопазването, образо­ванието и социалната сигур­ност са трите области на дър­жавна политика, които се от­насят най-пряко до благосъ­стоянието на гражданите. До­като в икономиката от държавата зависи само поло­вината от успеха (условията на бизнес), в тези три области държавата има решаваща роля и точно затова от нея се очаква да има ясна и устойчиви политика и разбираеми за гражданите приоритети. Осо­бено по време на криза. Нався­къде в модерните общества благополучието се постига с образование

У нас се наложи убеждение­то, че благополучието се по­стига с някакво чудо, което пада от небето като чуждестранна инвестиция например.

Въпросът е, че тези „чу­деса" бързо отминават и като не разбираме на какво се дължат, също толкова бързо се връщаме в ситуацията на структурна бедност, и Ако някой си мисли, че количеството на парите е най-големият проблем в образованието, греши. Проблемът е какво правим с тях. Модерните държави инвестират в образование,

в България на образованието се гледа единствено като на разход

Разликата е съществена: инвестициите са нераздел­но обвързани с грижа за ка­чеството, за да се гарантира възвръщаемостта им. При разходите винаги доминира грижата те да бъдат намале­ни и твърде много компро­миси с качеството изглеж­дат приемливи. Десетилет­ното ни безгрижие за каче­ството на образование­то за сметка на прекомерно­то ни старание -За икономии си има цена: учениците ни показват ше­метно бързо спадащите ре­зултати сред европейските страни в меж­дународни сравнителни изследвания ,на функцио­налната гра­мотност .(PISA), на гражданските компетентности (ICCS) и на математи­ческите умения (TIMSS). Задачата на тези изследва­лия всъщност да покажат как наученото училище служи на деца-да, помага ли им да се справ­ят в живота. Тези изслед­вания са фоку­сирани върху 15-годишните юношите, които приключват за­дължителната част от училищното образование и им предстои да правят про­фесионален и/или кариерен избор.

Те проверяват до каква степен с общите ни пари получаваме по-добро ка­чество на живот. Можем да продължим да не забелязваме тази стряскаща тенденция, но нека не за­бравяме, и че с висока ско­рост доближаваме момента, в които самите деца ще ни поискат сметка защо е така.

Ако не искаме такова разтърсващо преживява­не, е абсолютно необходи­мо да направим нужното се­га.

От най-новото междуна­родно сравнително изследване за учители (TALIS) пък научихме, че през по­следните няколко години българските учители са в челните редици на профе­сионалистите в Европа, които са повишавали не­прекъснато своята квали­фикация (над 30 часа го­дишно). Следователно про­блемът не би трябвало да е в тях. Самият министър Иг­натов заяви в началото на мандата си, че учебните програми (и произтичащи­те от тях учебници) не са съвсем адекватни на съвре­менния живот.

Но вместо да започне техния анализ и ремонт, за който съществува и зако­ново задължение, започна усилена работа върху об­щите закони за висше и средно образо­вание, които сега са замра­зени.

Хубавото в стъпката на министъра е, че се отказа от законопроек­ти, чието при­лагане изисква сериозен об­ществен ре­сурс без никак­ва гаранция за ефект.

Лошото е, че не разбрахме какво друго ще правим, освен да чакаме... края на рефор­мата в БАН, края на тежка­та бюджетна година, края на кризата.

Модерните общества от­давна са уста­новили, че с ча­кане не се идентифици­рат нужди, не се определят приоритети, не се постига „ин­телигентен, устойчив и приобщаващ растеж". С ча­кане можем да постигнем най-много две не­ща:

•приз за уни­кална в ЕС стратегия за справяне с кри­зата - чрез ча­кане да отмине сама; и •да дочакаме чудо. Като хора с прилично образование все пак сме длъжни да предупредим чи­тателите, че за последен път доказано чудо в нашата ци­вилизация се е случвало преди повече от 2000 г. и ри­скът да не доживеем следва­щото е напълно реален.


Родители пак си плащат ваксини
Родителите на малки бебета пак ще тряб­ва да се бръкнат за уж безплатните модер­ни ваксини. Защото от юни досега няма доставка на тези важни за здравето на най-малките ваксини.

Причината-ваксината е залегнала в имунизационния календар от 1 април, но по стара българска традиция някой е забра­вил да предвиди средствата за това в бю­джета на здравното министерство. И така е попречил да се спазва целият имунизационен календар за децата. И при това поло­жение финансово изнемогващите родите­ли нямат никакъв избор. Криза или не, ще търсят отнякъде 180 лв., за да купят поне трите дози от едната ваксина.

При това положение излиза, че и здраве­то на най-малките трудно може да се пре­бори и да стане приоритет за здравните началници.


Отпушваме мозъчни артерии и след инсулт

Слагат 3 стента на 48-годишен, той пали цигара 1/2 час след това
ИРЕНА ЧЕРНИШЕВА

- Д-р Мануков, на какво се дъл­жи бурното развитие на инвазивната кардиология у нас в послед­ните години?

- Наистина за последните 13 г. нашата специалност отбеляза огромен скок, защото за този пе­риод извънстоличните звена от 2, едно от които беше нашата уни­верситетска клиника, станаха 34. Но и те са недостатъчни - за първите 6 месеца на та­зи година са реги­стрирани над 4500 случая на остър миокарден ин­фаркт. От тях едва 1300 са лекувани с модерни методи в инвазивна кардио­логия, т.е. правена им е балонна делатация и са поставя­ни стентове. Останалите 70% от пациентите са били лишени от съвременна терапия и са лекувани, без да им е отпушена артерията, предиз­викала инфаркта. Атеросклероза­та е много широко разпространена у нас, а тя е ос­новният убиец за сърдечноболните. Най-често са засегнати диабетици, хора с високо кръвно, пушачи, с наднормено тегло. Не можем да пропуснем и стреса ка­то рисков фактор.

- Пациенти на инвазивна кли­ника се оплакваха, че им се сла­гат повече от необходимия брой стентове. Така ли е?

- Лично аз не съм чувал па­циент, който да казва, че му е поставен стент без нужда. Ве­роятно някой приятел или спе­циалист е коментирал нещо и те са се повлияли. Битуват много легенди сред болните, говори се колко е ужасна коронарографията. Има хора, които се трево­жат дали няма да се пристрастят към контраста, който се ползва. Други питат дали е отровен, за­щото чули, че може да нанесе необратими увреждания на орга­низма.

А истината е, че дори премина­ли процедурата пациенти приз­нават, че не знаят какво точно им се е случило. Затова в приемния кабинет провеждаме образова­телна програма и

прожектираме филм, за да знаят какво ги очаква, като легнат на операционната

Когато се налага да поставим повече от 4 стента, пациентът се насочва за кардиохирургична опе­рация. Истина е, че по време на изследването, което се прави с местна упойка, не може да се прог­нозира точният брой на консума­тивите, които се поставят. Болни­ят е в съзнание и през цялото вре­ме медицинският екип го пита как се чувства и може ли да издържи още малко. Ако отговори, че му тежи, спираме. Минаваме към те­рапия, след като обсъдим възмож­ностите за лечение и пациентът се съгласи.

- Имате ли случаи, в които сте се стресирали като лекар?

- На операционната маса е доста напрегнато и почти на всеки коле­га се е случвало сърцето на болен да спре. Тогава мобилизираме си­ли и се борим да го възстановим. Най-потресен обаче останах от прясно опериран 48-годишен пловдивчанин. Минах да го видя 30 минути след интервенцията и го заварих да пуши на прозореца в болничната стая Той беше с 2 ин­фаркта и му поставихме 3 стента. Бях изумен от липсата на ценност­на система и неспособността да оцени какво сме направили за него.

- Скарахте ли му се?

- Не, успях да направя забележ­ка с умерен тон въпреки обидата към нашия труд.

-Иначе повече­то пациенти май са ви благодарни?

-Да, има немал­ко хора, които ид­ват в приемния кабинет и заявя­ват, че искат да ги лекувам. Разбра­ли от свои близки и ме търсят.

- Ще разшири­те ли дейността на клиниката?

- Започнахме да правим и про­цедури извън сърдечните забо­лявания.Леку­вахме няколко пациенти със скъсана аорта от високо кръвно. Тези инциденти са смъртонос­ни в 70% от случаите, а при нас се лекуват тези, които не са подхо­дящи за операции.

Отпушваме артерии на мозъ­ка, за да предотвратим инсулти, дори на болни с вече прекаран удар. Лекували сме хора със запу­шени артерии на бъбреците и на крайниците. Наскоро имахме мъж, препратен от ортопед. Оти­шъл на преглед и се оплакал, че не може да измине и 100 метра, без да го заболи непоносимо дес­ния крак. Колегата предполо­жил, че проблемът най-вероятно е от засегната артерия, която за­хранва крайника, и го насочил към клиниката. Кръвоносният съд беше отпушен с балон и по­ставихме стент. На контролния преглед се оплака, че не е много добре, защото от много ходене хванал мускулна треска.

- Увеличават ли се случаите на запушени артерии?

- Да, защото хората подценяват рисковите заболявания като ви­соко кръвно и диабет и не ги леку­ват. Сред кардиолозите се знае, че само на 50% от хипертониците е известно, че страдат от тази бо­лест, а само половината от тях провеждат адекватна терапия.

- Д-р Мануков, вашето име раз­буни духовете, след като бе опо­вестено, че получавате 50-60 хи­ляди лева заплата.

- Заплатата ми като завеждащ на клиниката по инвазивна кар­диология е 430 лв., а имам две специалности. Ако не работя или съм в болнични, вземам тези па­ри, защото нищо не печеля. До­пълнителните приходи по кли­нични пътеки зависят от броя на обслужените пациенти.

Всеки ден при нас са по 15-20 интервенции, които средно са по 2000 лв. Лично

аз съм правил до 6 операции, защото ценя живота си. Не искам спечеленото сега утре да харча за лекарства. Една процедура трае около 15 минути, а тя се прави в рентгенова среда.
Д-р Иван Мануш е началник на клиниката по инвазивна кардиология в Университетска болница "Св Георги" от 5 години Завършил е Медицинския университет в Пловдив

Започва работа като лекар през 1987 г в трета вътрешна кардиологична клиника 10 годи­ни по-късно се създава инвазивната "Тогава нямаше кандидати за тази клиника, защото дейността беше в зародиш и беше обвита в неясноти и въпроси Реших да рискувам, защото бях специа­лизирал при проф. Божидар Финков и бях очарован от него", обяснява лекарят

Д-р Мануков е семеен Има двама сина, от които по-големият специализира кардиология и paботи в инвазивната клиника


Да пазим ли стволови клетки пъпна връв?

В Италия само обществени биобанки държат материал
ВИОЛИНА ХРИСТОВА, Рим

Стволовите клетки са голямата надежда на медицината С тях и сега се лекуват тежки болести, но мнозина вярват, че възможности­те в бъдеще ще са още по-големи С най-универсално приложение са стволовите клетки, взети от пъп­ната връв Те могат да се превър­нат в червени, бели кръвни телца и в тромбоцити вземат се в мо­мента на раждането и могат да бъдат съхранени при ниски темпе­ратури в специални криобанки Клетките служат за трансплантация при различни заболявания -лимфоми, левкемии, аплазии на костния мозък, таласемии, вроде­на имунна недостатъчност, някои метаболитни дефекти В Италия кръвта от пъпната връв може да се дарява безвъз­мездно или пък да се събира за точно определена цел -лечение на самото новородено

или пък негов роднина от боле­сти, за които е подходяща съо­тветната трансплантация Съ­храняването по лична заявка не е разрешено в Италия, но може да стане в частни банки в чужбина Дарителството е доброволно, безвъзмездно и анонимно

Диана, на 35 г, има момиче на 1 г Иска още рожби Тя се чувства сигурна заради милионите ство­лови клетки, извадени от пъпна­та връв на детето й, родено в Ми­лано Те са съхранени в биобанка в Антверпен, Белгия

„Доволна съм, че го направих Преди това не знаех, че може да се сключи този вид „застрахов­ка" за бъдещото здраве на дъще­ря ми Когато чух за това, се ин­формирах и се убедих, че е правилно тези клетки да се запазят -не само за детето, но и за семей­ството ми След като разбрах, че вече са удължили консервирането им до 40 години, съм още по-доволна Кой знае колко болести, за които сега мо­же да се направи малко или ни­що, биха могли да се лекуват до 2050 г ", казва Диана пред в „Кориере дела сера"

Хиляди италианки като нея из­бират метода на съхраняването за себе си или за свои роднини на стволовите клетки - надеждата са да се ползват в случай на нужда за лекуване на серия от болести -от левкемия до диабет Те са при­нудени да изпращат клетките в чужбина, тъй като на Апенините замразяването за лични нужди на собствените стволови клетки е забранено с указ от 2002 г

През последните 5 г над 30 000 италианки са поверили стволови клетки от пъпната връв на част­ни биобанки в Швейцария, Бел­гия, Германия, Великобритания и Сан Марино Услугата набира скорост Сега в този бизнес се въртят около 50 млн. евро годишно

Докато преди 10 г с клетките са лекувани само левкемия, анемия и лимфоми, днес според някои медици те могат да помагат при 86 заболявания

Според един от най-известните италиански гинеколози, проф Стефано Гроси, италианското законодателство е архаично, включително и в икономически аспект „Достатъчно е човек да си даде сметка, че консервацията за 20 г в европейска биобанка на собствените стволови клетки струва на една жена около 2000 евро В цената са включени комплект за вземането на клет­ките, транспорт до центъра в рамките на 48 часа и консерва­ция "

Съхраняването на дарени стволови клетки в една от дър­жавните биобанки в Италия пък струвало над 2000 евро годишно Към тях се добавят и част от раз­носките за реализирането на структурата - около 1 млн. евро

В Италия има 17 обществени структури от този тип, докато в целия свят са 120 Ясно е, че се пропиляват страшно много ре­сурси, убеден е проф Гроси Спо­ред него не съществуват реални доводи за това в Италия да не може да се съхраняват за лични нужди стволови клетки В също­то време 95% от клетките от пъпната връв отиват в боклука на болниците Обществените структури в Италия успяват да съхранят едва 25% от 90-те хиляди мостри, от които би имало нужда

С помощта на частна криоконсервация обаче би могъл да се уве­личи силно необходимият брой мостри, достигайки до специфич­но сътрудничество с държавната система Американската Cord Use например е банка лидер в об­щественото съхраняване на даре­ната кръв от плацента и от някол­ко месеца позволява на родители­те или да даряват кръвта от пъпна­та връв на бебетата си, вписвайки я в обществен регистър на разпо­ложение на пациенти, нуждаещи се от трансплантация, или пък да запазват за частни цели кръвта от пъпната връв на бебето си

„Само на 1 от 10 000 души, дали за собствено съхранение кръв от пъпната връв в биобан­ка, се налага да ползва стволо­вите клетки - каза проф Драган Бобев, българският ас в област­та на детската хематология и онкология - Данните са от све­товния опит Родителите трябва да знаят освен това, че резулта­тът от такава терапия никога не е на 100% гарантиран Не пове­че от 20-ина болести в наши дни се лекуват с помощта на стволо­вите клетки - главно левкемии и лимфоми" В България също трябва да се пропагандира идеята за обществени дарителски биобанки подобно на Ита­лия, смята проф Бобев Така има по-голяма възможност да се помогне на реално нуждаещи се пациенти Не е необходима пъл­на имунологична съвместимост между донор и реципиент, а са­мо частична


ЗДРАВНАТА КАСА ЩЕ ПЛАЩА СПОРЕД КАЧЕСТВОТО
Болниците със звезди като хотелите

Разделят лечебните заведения на 3 категории
СОНЯ АНГЕЛОВА

Болниците ще бъдат разделени на три категории в зависимост от качеството на здравните услуги, които предлагат. Здравната каса пък ще им плаща по клинични пътеки, коригирани със съответния за нивото им коефициент. Това обяви вчера здравният зам.-министър проф. Иван Миланов. Пред „Монитор“ обаче той предупреди делението да не се сравнява със звездите на хотелите. Категоризацията копирала практиката на Западна Европа, където болниците се делят на три нива в зависимост от медицинската апаратура и квалификацията на персонала си. Според тежестта на диагнозата си пациентите ще бъдат насочвани към съответното ниво лечебно заведение, коментира той.

Научните медицински дружества пък ще трябва да решат всяко от тях какви критерии ще покрива.

Все още няма яснота колко ще са суперболниците в България, които ще лекуват най-сложните заболявания, но до месец здравната карта трябва да е готова и тя ще покаже техния брой, твърди проф. Миланов.

По този начин пациентът ще знае какво качество на лечение ще получи във всяка болница и ще може да избира. Идеята да се плаща за едно и също заболяване различна сума на лечебните заведения е стара, но плановете за здравна реформа я поставят отново на дневен ред. Високотехнологичното лечение винаги излиза по-скъпо заради поддръжката на техниката и екипите. По тази причина и болниците ще получават за една и съща пътека различно заплащане, пояснява проф. Миланов.

Завишението няма да е голямо но все пак ще отчита нивото на съответното лечебно заведение. Например, ако за клиниките от най-ниската категория сумата е единица, останалите ще получават съответно по 1,1 и 1,2, поясни проф. Миланов.

Здравното министерство може да направи предложението, но то трябва да бъде обсъдено и прието от НЗОК и Българския лекарски съюз при договарянето на Националния рамков договор за 2011 г., смята проф. Миланов. .


И министерството с регистър на лекарите
Здравното министерство да води регистър с имената, специалностите, възрастта и практиките в регионите. Това настоя вчера шефът на Българската национална академия по медицина проф. Владимир Овчаров по време на Първия международен конгрес, организиран от Югоизточноевропейския медицински форум във Варна. Овчаров препоръча Българският лекарски съюз също да поддържа списъците със своите членове. Засега кадровата криза ни подминава, тъй като медицинските университети в страната успяват да произведат достатъчно специалисти въпреки усилената емиграция, коментира професорът.

Зам.-министър Миланов потвърди решението на здравното министерство да прави свой регистър на медиците ни, за да планира политиката си. Но преди време от Българския лекарски съюз реагираха много остро срещу това намерение, понеже то е едно от задълженията и привилегиите на самата съсловна организация. .

Проектодокументът предвижда още докторите „на бойното поле“ да получат за помощници парамедици.

През 2011 г. ще бъдат купени допълнително 12 бронирани линейки, които също ще са под командата на батальонните командири. Армията вече има 9 подобни автомобила.

Бялата книга предвижда още две от болниците на ВМА - в Сливен и Плевен, да орежат персонала си наполовина, с близо 250 човека. И според здравната карта от 170 легла след юни 2011 г. в Плевен трябва да останат 75, коментира ген. Стоян Тонев.

В мисиите зад граница вече ще заминават както високо специализирани медицински екипи от ВМА, така и полевите доктори, твърди ген. Тонев. В скоро време се очаква за Афганистан освен хирургичен екип от болницата да замине и група от 5-има специалисти по очни болести, уши, нос, гърло, рентгенолог и др.


Министър Анна-Мария Борисова