Малките болници ще получават още по-малко пари

За лечението на едно и също заболяване болниците ще получават различно заплащане според категорията си. Това обяви първо зам. здравният министър проф. Иван Миланов, а по-късно беше потвърдено и от министъра Анна-Мария Борисова.

"Ако цената на една клинична пътека е единица, за болниците втора и трета категория тя ще е единица плюс някакъв коефициент", обясни Миланов. "Това е добра идея, ще се плаща повече за по-висококвалифициран труд и за по-добра техника", коментира Борисова.

Лансираната от месеци идея за реформа предвижда категоризация на лечебните заведения, които ще бъдат разделени в три групи. Категорията ще зависи от качеството на специалистите и апаратурата. Идеята за коефициентите за по-добрите болници първо беше предложена от шефа на Националната здравноосигурителна каса Нели Нешева след срещата на премиера Бойко Борисов с организациите на работещите в здравеопазването.

"Такава мярка е абсолютно излишна, ако се плаща на 100% за извършената дейност", коментира тогава председателят на лекарския съюз д-р Цветан Райчинов. Така например за операция на апендицит болницата в Харманли ще получи много по-малко от Военномедицинската академия, която има много по-добра апаратура и повече професори.

"Не е без значение дали ще ви оперира професор", коментира министър Борисова. И в момента по-малките болници и особено провинциалните алармират, че нямат пари за инвестиции и заплати на "светила" в професията. След промените парите за тях съвсем ще пресъхнат.

Изненадващо вчера парламентарната здравна комисия прие на първо четене предложените от Ваньо Шарков (СДС) промени в Закона за здравното осигуряване, които предвиждат вече да не се заделят пари от здравните вноски в резерва на касата. В БНБ ще останат натрупаните досега средства, които в края на годината ще са около 1.5 млрд. лв., обясни Шарков.

Здравният министър Борисова обяви, че подкрепя тази идея. На заседанието на комисията обаче не присъства представител на финансовото министерство, което в момента се разпорежда с резерва на касата. "Съмнявам се, че този доклад ще стигне до второ четене, защото Министерството на финансите е против", каза Шарков. Той все пак беше подкрепен от колегите си от всички партии, включително ГЕРБ.

Този хотелски принцип означава, че за едно и също лечение в София и в малък провинциален град държавата ще плаща различни пари на болниците. Това в сферата на туризма може и да работи, но когато става въпрос за спасяване на човешки живот, е цинично да се подценява трудът на работещите в лечебно заведение "с ниска категория".

Аргументът на здравния министър Анна-Мария Борисова, че "ще се плаща повече за по-висококвалифициран труд и за по-добра техника", е нелогичен при хипотезата, че едновременно и в "звездната", и в обикновената болница са излекувани еднакво добре двама души, плащащи еднакви вноски в здравната каса. В противен случай ще означава, че и пациентите ще са по категории.

Прав е председателят на Българския лекарски съюз (БЛС) д-р Цветан Райчинов, според когото "такава мярка е абсолютно излишна, ако се плаща 100% извършената дейност на болниците". Такава реалност обаче не се очертава скоро.

Поредното екзотично предложение има и още един притеснителен елемент. То е част от тенденцията подобни, доста сериозни промени да се прокарват с наредби, за да не минават през парламента. По този ред бяха намалени профилактичните прегледи, което също срещна силна съпротива от гилдията на джипитата.

Ако мине и идеята държавата да изписва лекарствата на пациентите вместо лекарите - направо да ни раздадат по една брошура и да се лекуваме сами, както иронично предложи читател от форума на dnevnik.bg

Заседанията на Българския лекарски съюз започват да стават все по-интересни. След като миналата година по това време финансовият министър Симеон Дянков се появи на лекарската среща с хеликоптер, миналата седмица на подобно събитие неговият заместник Владислав Горанов бе замерен с бутилка за минерална вода. Сегашната срещат съвпадна и с оповестяването на черновата за бюджет 2011, а реакцията от лекарите илюстрира недоволството заради нереализиращите се очаквания от новото управление.

От финансовия план на Дянков се вижда, че и догодина ще бъдат изхарчени практически същите средства като през тази. Няма промяна и ако разходите на държавата се разглеждат по функции. Наскоро попитах един от експертите в Министерството на финансите защо разходната част на бюджет 2011 прилича на copy-paste от актуализирания бюджет 2010.

Отговорът бе, че министерство е успяло да не вдигне данъците и осигуровките, а всяка промяна в размера на субсидиите за функция или ведомство е промяна на приоритетите. Импулс за това обаче трябва да дойде от министерствата и чак след като се приложи програмно бюджетиране, ще може едно нещо да се постави пред друго.

Министерствата обаче избягват да правят политика и да полагат дългосрочни цели, а единственото, което виждаме, е да бранят подчинените си администрации, да защитават отпуснатото им финансиране и да се борят за дори повече пари, без да обещават практически нищо в замяна.

Ако погледнем разбивките на финансовото министерство по години, ще видим, че разходите за заплати остават високи, на нивото си от 2008 г. След обявените съкращения това може да означава, че служителите, които запазват работата си, получават дори повече пари. В което по принцип няма нищо лошо, ако администрацията е станала по-ефективна, то и това не е така.

Още по-сериозен е въпросът в социалната сфера където разходите бележат устойчива тенденция към нарастване. Устойчивият също отказ от решаването на проблемите там от своя страна поражда опасност от структурни дисбаланси. Към настоящия момент плащанията за пенсии са перото, което бележи непрекъснат ръст през последните 4 години, само тази година равнището е като през 2009 г.

Средствата за пенсии обаче не могат да се набавят с осигурителните вноски на работещите българи и това налага правителството да прелива все по-голяма част от приходите по републиканските данъци (ДДС, акцизи, корпоративен и плосък) в осигурителната система.

Пенсиите в комбинация с разходите за помощи и обезщетения през тази и миналата година ангажират значителен ресурс, заради който не достигат средства за финансирането на политики на пазара на труда. За 2011 г. се предвижда парите за такива политики да се увеличат за сметка на разхода за пенсии.

При неизменен размер на пенсиите обаче изчисленията показват, че финансовото министерство прогнозира около 30 хил. души по-малко да получават пенсии догодина (числото се получава, като се раздели намалението на разходите за пенсии на средната пенсия и на 12 месеца). Не става ясно дали тази редукция ще е вследствие на някаква реформа или на други очаквания.

Ако сметнем, че средният размер на пенсиите по различни изчисления гравитира около 300 лв. (жалката сума е друг въпрос), и наложим това до прогнозите за демографско развитие на България в следващите 2 десетилетия, ще видим, че броят на пенсионерите ще продължи да се увеличава. И само първият стълб просто няма да е достатъчен, за да се осигурят достойните им старини, каквито и реформи да му се измислят.

Никой обаче не е представил сериозно изследване и задоволителен отговор на въпросите:

- какви средства губи осигурителната система от това, че работодатели и служители крият реалните възнаграждения, за да спестят осигуровки

- е как да се противодейства на този проблем и в бюджета да влязат значителни приходи при ниски осигурителни ставки?

Без отговор на тези въпроси ще е невъзможно да се определи взаимно приемлива осигурителна тежест за държавата, бизнеса и гражданите

Не може да бъде избран и адекватен модел, който да се следва от всяко следващо правителство. Вместо това въпреки неефективността си минималните осигурителни прагове продължават да действат като ограничители на сивата икономика и осигуряваните на тях ще са обречени на мизерни пенсии, освен ако не пестят по някакъв алтернативен начин.

Задължително е да се каже на хората, че без значение кога се пенсионират от първия стълб на пенсионната система (това, което наричаме държава) ще могат да получават пари с покупателната способност, близка до тази на сегашните 300 лв.

Затова все по-важни ще стават решенията, които дават вторият и третият стълб, а дори и банковите депозити. Тук държавата ще трябва да се покаже като регулатор, който пази интереса на хората, но за съжаление в тази насока натрупаният опит и практики са незначителни.

При отказа да се търсят решения на всички тези въпроси няма как държавните разходи да се свият, а с опитите си да притисне институциите с рязане с административно спуснат процент финансовият министър се превръща в единствения виновник за всичко.

Досега измислените решения за справяне с бюджетен дефицит са 3 - ползване на налични резерви, теглене на заем и отлагане на плащанията, което си е трупане на просрочени задължения.

Най-вредно е трупането на просрочия, но резервите вече ги няма, а привличането на заеми при липса на импулс за реформи означава, че догодина пак ще се търсят заеми. И така - докато икономиката евентуално не отлепи. Но след няколкогодишно бягство от реформи и рисковете от сериозно влошаване стоят доста стабилно.

За това обаче няма да е виновен финансовият министър, а цялото правителство. Но както се вижда, колегите му предпочитат да се крият зад гърба му, а и той, изглежда, няма нищо против.

Директорите на болници трябва или много настойчиво да искат от касата парите, които са си заработили и тя им дължи, или да се оттеглят като ръководители, за да не бъдат съотговорни с държавата за фалита на болниците.

Това заяви за ДУМА депутатът от Коалиция за България Янаки Стоилов. Той смята, че дълговете на касата към болниците вероятно надхвърлят 140-145 млн. лв. Натрупването на дългове, натискът на кредитори и пр. може да доведат до фалити на болници. По думите му не е приемлива формулата "финансова стабилност срещу неосигуряване на здравеопазването". Държавата в момента е най-големият длъжник на здравната каса, защото не изплаща вноските на тези, които е длъжна да осигурява, смята Стоилов.

В момента болничните шефове се подготвят за подаване на съдебен иск срещу НЗОК за неизплатените полагащи се средства. Те са извършени, отчетени, а касата е приела отчетите.

Преди дни стана ясно, че към края на годината дълговете на държавните болници ще са около 400 млн. лв. Ако като търговски дружества някои от тях обявят фалит, отговорността за това няма да е само на ръководителите им, но и на държавата, която е фактическият им собственик, предупреждават финансисти.

В началото на септември премиерът се срещна с Обществения съвет по здравеопазване и тогава Симеон Дянков обеща до дни да даде нужната на лечебниците глътка въздух - 205 млн. лв. Дни по-късно стана ясно, че Дянков ще даде само 65 млн. лв., а дължимите от касата ще бъдат дадени на болниците до края на март идната година.

Интерсни са обаче числата, представени от здравната каса за парите, които е платила до 30 април 2009 г. и до 30 април 2010 г. на болниците, с които има договор. За м.г. е записана сумата от около 273 273 500 лв., а за тази - приблизително 318 575 400 лв. Болници в малки градове обаче, като Дряново, Казанлък, Тополовград и др., са получили много по-малко пари от 2009 г., каварненската - 0 лв., а шуменската - с над 3 пъти по-малко средства, показва още справката на НЗОК.


Останали са само 126 патоанатоми
България има проблеми с някои специалности -останали са само 126 патоанатоми, малко са и анестезиолозите, посочи вчера председателят на Българската национална академия по медицина проф. Владимир Овчаров на Първия международен медицински конгрес, организиран от Югоизточноевропейския медицински форум. Като причина за излизането на голям брой лекари в чужбина проф. Овчаров посочи добрата подготовка, която те имат. Нашето медицинско образование е на много добро европейско ниво и е съвсем естествено младите, обучени лекари да потърсят по-високо възнаграждение в чужбина, каза той. В страната трябва да бъде направен и воден максимално точно регистър на лекарите по специалности, възрастов състав и разпределението им по райони, смята проф. Овчаров. Според него така ще има ясна представа с кои специалности има проблеми. По думите му медицинските университети подготвят достатъчно специалисти, които да "запълват" тези загуби, но не може да се каже докога ще продължи този процес. Професорът смята, че регистърът трябва да се води на две места - в Българския лекарски съюз и в Министерството на здравеопазването.


Специализантите пo медицина пак без пари
Младите медици работят без право на болнични и майчински, не им се признава осигурителен стаж
Аида ОВАНЕС

Около 4 хил. специализанти по медицина работят в университетските болници в страната без право на социални осигуровки, на болнични, на отпуск по майчинство. Те нямат и застраховка "професионален риск", независимо че преглеждат и лекуват пациенти със заразни заболявания - хепатит, СПИН, туберкулоза и др.

"Специализантите, които са по т.нар. държавна поръчка, получават всеки месец по 450 лв., от които им се удържат вноски за здравно осигуряване, а "платените" заплащат всеки месец по 180 лв. Вторите разчитат на издръжката на родителите си, или за да преживяват, работят нощни смени в аптеки, бензиностанции, магазини", обяснява д-р Даниела Петрова, специализантка по нефрология във ВМА. След 6-годишно обучение по медицина за специалност се учи още 4 или 5 години, което означава общо 10 или 11 години по-късно пенсиониране. Медиците упражняват III категория труд.

Специализант разказва, че получава пари в банковата си сметка, но няма трудов или граждански договор. Според инспекцията по труда той не е работник, а ученик. Затова решава да се регистрира в бюро по труда като безработен. След месец му се обаждат от бюрото и си искат обратно обезщетението за безработица, защото младият човек бил на граждански договор. Проблемът е, че той не знае за това... От друга страна, специализантите, въпреки че са учили 6 години медицина, нямат право да правят никакви манипулации, а от здравната каса не признават работа по клинична пътека, ако има подпис на специализант.

През лятото младите доктори учредиха Български лекари за европейски стандарт на специализация (БЛЕСС). Групата е създадена, за да защитава правата и професионалните интереси на всички специализиращи в България лекари. Още тогава са потърсили среща със здравния министър. Получили покана от МЗ. "Идеята беше да обясним, че няма български гражданин, който да успее да съществува при тези условия. Проф. Борисова обясни какви са належащите й проблеми - безспорно здравната реформа... След това имахме среща с юридическия отдел на министерството. Оттам ни обясниха, че наредбата е "перфектно разписана" и няма проблем. Просто ние не сме били седнали да прочетем наредбата както трябва... На следващия ден на сайта на МЗ излезе съвсем различна информация за срещата...", обяснява д-р Петрова. По думите й в здравното ведомство са влезли за срещата 7 въодушевени специализанти по медицина, а са излезли 7 потенциални емигранти. Въпреки това решили да дочакат промените в Наредба 34 за придобиване на специалност в системата на здравеопазването. Тя наистина е променена от 14 септември, но в нея няма изрази като "осигурителен стаж", "отпуск", "застраховка" и пр. В договора, сключен между обучаващата болница и специализанта, наредбата предвижда възнаграждение за специализанти "държавна поръчка" не по-малко от 1,5 минимални работни заплати, а "платените" - да заплащат за обучението си не повече от 3 минимални за страната заплати.

Един от новите моменти е, че "лице, прието на място, финансирано от държавата, което прекрати обучението си или продължи обучението си срещу заплащане, дължи обезщетение на Министерството на здравеопазването в трикратния размер на заплатените средства за теоретично и практическо обучение за периода на проведеното обучение"!

В съобщение на МЗ от 1 юли т.г. пише, че на въпросната среща със специализантите министърката изтъкнала: "Възможностите за започване на специализация веднага след дипломирането е европейска практика, която е доказала своята роля. Това е важен фактор за стабилността на здравната система, защото дава възможност за дълъг професионален път и за професионално развитие, от което полза имат както пациентите, така и самите лекари."
Куп проблеми пред докторите специализанти

Очевидно България няма нужда от лекари специалисти, щом са орязани бройките за специализации и са ограничени възможностите на младите медици, каза пред журналисти доц. д-р Анна-Мария Борисова, председател на Българското дружество по ендокринология (БДЕ). Общо около 6 години са необходими на един доктор, за да стане специалист по ендокринология или кардиология, или ревматология. Платените специализации не спестявали на хората ходенето по мъки. Докато специализира, медикът не получава заплата и няма осигуровки, поради което младите работели, където каквото намерят, за да могат да се прехранят. Някои ги вземали на работа в болници, но щом запишат специализация, болничните шефове ги уволнявали и съкращавали щата.