Протестът на фелдшерите бил предизборен

„Ако фелдшерите искат да се включат в предизборната надпревара, да изчакат септември или октомври, за да са актуални. Иначе аз не разбирам мотивите им за протест." Това обяви в Перник здравният министър д-р Стефан Константинов по повод заканите на здравните работници за национален протест от 1 юли. Исканията им са три -компетенциите на фелдшерите да бъдат ясно законово уредени, да се направи спешна промяна на „Закона за професионално-съсловната организация на медицинските сестри, акушерките и асоциираните медицински специалисти", както и обучение на лекарски асистенти в България по модел на други държави в света. „Първото им искане е уредено. Има проект за наредба, която определя компетенциите им", поясни д-р Константинов.

Българите имат най-устойчивата нервна система в ЕС и най-рядко изпадат в депресия. България е на опашката по употреба на антидепресанти - едва 3% от населението посяга към такива таблетки.

Това се посочва в проучване на научния институт IZA в Бон. Според него 8% от всички европейци посягат редовно към антидепресанти. Челното място заемат португалците -16% от населението, след това са литовците -11%, и британците и французите - 9%.

Според научното изследване най-застрашени от депресия са жените, безработните, разведените, изоставените от любимата половинка и хората с ниско образование.

Как става така, че доктори, които лекуват пациент, го прехвърлят от една клинична пътека в друга? Оказва се, че медиците отдавна си имат хватки за тази сложна на пръв поглед процедура Моя приятелка, която е анестезиолог в столична болница, ми обясни, че това е напълно възможно. Просто пациентите не се лекуват, а се прехвърлят от една клинична пътека в друга, за да се източва по-безболезнено здравната каса. Когато при тях дойде пациент с диагноза бронхит например, в листа се вписва пневмония, защото за болестта се получават повече пари от НЗОК. Някои пациенти пък с изненада разбират от епикризите си, че са били оперирани от апендикс или язва, без до тялото им да се е докосвал хирургичен скалпел.

В една от столичните болници например върви терминът „бързооборотни средства". Хората, които се занимават с описването на болничните листове и епикризи, дори заработвали по 4-5 хиляди месечно от подобна еквилибристика. Така постепенно статистиката ни губи реална представа за това кои болести са социално значими, тъй като диагнозите в повечето от случаи са фалшиви или напомпани. България постоянно заема челни позиции в класацията на сърдечносъдовите заболявания например, което може да се окаже и спорно.

Подобни лекарски абсурди май могат да се срещнат само у нас. Страшното в случая е друго - че част от лекарското съсловие ги приема за нормална практика. Което преведено на прост език означава чиста проба кражба. Кражба от парите на всички здравноосигурени и от парите за бедни, пенсионери и социално слаби българи, които отделя държавата. Излиза, че основната цел на болниците е да докажат, че лекуват голям брой пациенти, за да заявят и повече средства пред здравната каса. В същото време обаче нито лечебните заведения, нито министерството отчитат какви са резултатите от едно добре проведено лечение и дали то е излекувало или не пациента. Сега топката е в полето на здравната каса и другите контролни органи, които трябва да проследят реални ли са опасните диагнози от болниците, или надписването върви с пълна сила

Тези дни отново станахме свидетели на поредната лекарска немарливост. В Пазарджик починаха четири новородени бебета в рамките на няколко дни. Здравният министър Стефан Константинов намекна, че в един от случаите става въпрос за лекарска грешка. Сега тръгва разследване, което трябва да докаже пиян ли е бил дежурният гинеколог и защо е допуснал бебето да почине. Оказва се, че лекуващият лекар междувременно е получил сърдечна криза тъкмо в хода на разследването. Шефът на болницата обяснява случаите със стечение на обстсятелствата, което обаче не променя крайния негативен резултат.

Ясно е, че и у нас трябва да има действаща контролираща система, която да отсява немарливостта от медицинската грешка. Това могат да са лекари, които на място ще анализират и следят подобни случаи. Информацията може и да е анонимна, но при всички случаи ще бъде от полза и за лекарите, и за пациентите.

Контролът по отношение на стандарта „Стара планина" наистина е драконовски и там мога да гарантирам, че са от месо. Но вижте, въпрос на предлагане и търсене е. Ако се търсят по-евтините, нормално е търговците да сложат по-евтиното по-начело, за да може да привлича клиента. Както и примерно млечните продукти, тези, които са с палмово масло или растителни мазнини, заменили нормалните животински мазнини от суровото краве мляко, например, те стоят по в страни и са обозначени, че са с растителна мазнина. Но те са по-евтини, нека да е ясно, това съм го казвал много пъти и няма да спра да го повтарям - качествените продукти са по-скъпи, чувствително по-скъпи, защото техните заместители са много по-евтини. Ясно е, че водата и солевите разтвори са много по-евтини, отколкото самото пилешко месо.

През последните няколко дни суматохата около участието на България в пакта "Евро Плюс" се превърна в истерия. Опозицията в лицето на Синята коалиция дебатира проблема заедно с представители на бизнеса и синдикатите, след което към имейлите на журналистите потекоха официални позиции и становища. Медиите гръмнаха със страховити заглавия за заробване и загуба на суверенитет. Детайлите по споразумението за политически ангажимент за реформи, каквото е "Евро Плюс", се смесиха с милиардите, които България трябвало да плаща за спасяването на закъсалите страни в еврозоната според условията на "Европейския стабилизационен механизъм" (ЕСМ) - две неща, които нямат нищо общо от гледна точка на настоящия статут на България на страна извън еврозоната.

Добре е да се знае, че ангажираността на България с "Евро Плюс", която премиерът Бойко Борисов ще засвидетелства днес в Брюксел, не обвързва страната с абсолютно никакви финансови ангажименти (подробно за "Евро Плюс" и ЕСМ виж каретата).

Но да започнем отначало

Най-общо казано, пактът "Евро Плюс" е споразумение, с което държавите членки на еврозоната поемат ангажимента да направят определени реформи с цел подобряване на финансовата им стабилност. ЕСМ пък е спасителният пояс, който 17-те страни, въвели еврото, хвърлят на своя посестрима, когато тя изпадне във финансови затруднения, подобни на тези в Гърция, Ирландия и Португалия. От тази гледна точка "Евро Плюс" съществува, за да предотврати, доколкото е възможно, употребата на ЕСМ. И двата механизма са задължителни за членовете на еврозоната и пожелателни за страните от ЕС извън валутния съюз. Ангажираност към "Евро

Плюс" освен 17-те са засвидетелствали България, Дания, Латвия, Литва, Полша и Румъния.

Що се отнася до начина, по който това се случи - с решение на своя глава от премиера Бойко Борисов въпреки съветите на БНБ и опозицията в парламента и без абсолютно никакъв обществен дебат по темата, той е недопустим и по това никой не спори.

Евро плюс или евро минус

Мненията по детайлите на пакта обаче варират. Единствената мярка от него, която е безспорно вредна за България, е тази за уеднаквяване на данъчната основа при корпоративното облагане. Тя противоречи на възприетата логика в България по отношение на прякото облагане - широка основа и ниска ставка. Прилагането на пакта ще доведе до стесняване на данъчната основа и съответно до спад на бюджетните приходи. Според Мартин Димитров от СДС това е стъпка към повишаване и на самата ставка.

По отношение на останалите цели и мерки в пакта мненията на синдикати, работодатели, политици и икономисти не са еднакви и в някои от тях на моменти прозира интересът на съответната представителна група. Така мерките по цел Конкурентоспособност са твърде неприятни на синдикатите, защото те отслабват ролята им в обществото.

Според Любомир Дацов, бивш зам.-министър на финансите, пактът е по-скоро необходим и е част от решението на бъдещи финансови и икономически кризи. Целта му е да бъдат предприети структурни реформи, за които иначе липсва политическа воля.

Такива са съкращенията на разходи, пенсионната реформа, въвеждането на строги фискални правила. Във всеки случай пактът трябва да мине през Народното събрание и последната дума още не е казана. Що се отнася до ЕСМ, или до въпроса

Кога ще даваме милиардите

Няма точен отговор. Последните промени по проекта за стабилизационния механизъм са били направени в началото на тази седмица и не всички все още са известни. Тук трябва да се състои истинският дебат, защото от детайлите по ЕСМ зависи цената на влизането на България в еврозоната.

ЕСМ трябва да стане част от Лисабонския договор, задължителна за всички членове на еврозоната. Съответно финансовите задължения, които произтичат за България от него, ще станат изискуеми, когато страната приеме единната валута. Според последните промени в проекта първоначалната вноска на България ще бъде около 340-360 млн. EUR, но тя бързо може да нарасне. Чисто теоретично е възможно тя да достигне и дори да надмине 6 млрд. EUR при определени условия (ако Англия и други страни откажат да участват, а фалитите на държави от евро-зоната продължат). Това понижава стимулите на България за влизане във валутния съюз, смята Георги Ангелов от Институт "Отворено общество". "Никой български премиер няма да вкара страната в еврозоната при такава финансова тежест."

"Такъв механизъм трябва да има, но дяволът е в детайлите", обяснява Любомир Дацов. "Проблемът на България е, че в ЕСМ липсва онази част, в която се стимулира добрата политика. Трябва да има бонус за тези, които управляват по-сигурно публичните си финанси и тяхната рискова премия, или в случая делът им да бъде по-нисък. Това е позицията, която българското правителство трябва да отстоява." Към момента четири държави са заявили, че няма да участват в ЕСМ, и това са Англия, Швеция, Чехия и Унгария.

1. Според Националния рамков договор хората с непрекъснати здравни осигуровки могат да се лекуват по избор при всеки зъболекар, сключил договор с НЗОК, като за всяка от денталните дейности, заплащани от НЗОК напълно или частично, човек може да избере един и същ или различен зъболекар. Ползването на „пакета" става при представяне на здравноосигурителната книжка, в която се вписват извършените дейности.

2. При всяко посещение при зъболекаря пациентът заплаща потребителска такса в размер на 1 % от минималната работна заплата за страната, или 2,40 лв., а за лицата, навършили 60 години (за жените) и 63 години (за мъжете), е в размер на 1,00 лв. Децата под 18 години и освободените групи не заплащат потребителска такса.

3. Годишно децата и младежите до 18 години имат право на обстоен дентален преглед със снемане на зъбен статус и четири лечебни дейности, като до две от тях са пулпит или периодонтит на постоянен зъб.

4. Здравноосигурените лица над 18 години имат право на обстоен дентален преглед със снемане на зъбен статус и две лечебни дейности. За бременните се предлага и допълнителен обстоен дентален преглед със снемане на зъбен статус.

5. НЗОК заплаща изцяло денталните дейности по договорените пакети за лицата, настанени в домове за медико-социални услуги; децата, настанени в специалните училища и домовете за отглеждане и възпитание на деца, лишени от родителска грижа, включително и след навършване на 18-годишна възраст; лицата, задържани под стража.

6. НЗОК заплаща изцяло денталните дейности по договорените пакети и за здравноосигуре-ни лица до 18-годишна възраст с психични заболявания, като за тях няма определени лимити.

В повечето случаи дори и дейностите, предвидени в пакета от дентални услуги, не се поемат изцяло от касата. Така се оказва, че при почти всяко посещение при зъболекар, гражданите трябва да предвидят съответна сума, освен дължимата потребителска такса.

Например сега за всеки обстоен профилактичен преглед със снемане на зъбен статус и изготвяне на амбулаторен лист (който уж спада към пакета на поетите от касата дейности) всеки гражданин под и над 18 години дължи по 1,80 лева. Прибавете към това потребителската такса от 2,40 и в крайна сметка излиза, че посещението при зъболекаря, от което ще разберете дали имате зъби, които следва да бъдат лекувани или не, вече ви излиза 4,20 лева. А ако семейство с две деца под 18 години реши да направи този профилактичен преглед, то за информацията относно зъбния статус на всички членове на това семейство ще трябва да бъдат приготвени 12,00 лева.

Останалите дейности, които влизат в пакета на касата, също не-винаги се поемат изцяло от нея. Поставянето на пломба – амалгама или химичен композит, както и изваждането на постоянен зъб с анестезия са безплатни за децата до 18 години, но лицата над 18 г. трябва да доплатят по 4,00 лева за всяка дейност. За лечение на пулпит или периодонтит на временен зъб на своите деца обаче родителите трябва да приготвят по 4,70, а възрастните по 12,30 лева.С други думи, зъболечението в България се оказва лукс, който не всяко семейство би могло да осигури за всичките си членове. Защо тогава се учудваме, че едва 20 % от българските граждани използват т.нар. безплатен пакет от дейности?! Или пък защо да се учудваме, че масово хората не спазват препоръките на лекарите да водят децата си на профилактични прегледи на всеки 3 месеца? Да прибавим към това и проблема с ниската орална хигиена на българите, която, колкото и абсурдно да звучи, за съжаление е факт.За да очертаем ситуацията още по-пълно, би трябвало да прибавим към картината и слабата култура на профилактика, в съчетание с не особено здравословния начин на живот и хранене на българина. Какво учудващо и шокиращо има тогава в статистиката, която разкрива, че:

•През 2010 г. са извадени

9 хиляди зъба на деца до 18 години, както сочат данните на Българския зъболекарски съюз.

•90 процента от българчетата са с развалени зъби.

•Всяко дете на 6 години има средно по 5 кариеса.

•Младежите на 18 години имат средно между 6 и 10 извадени и кариесни зъба (съответно в региона на Пловдив и Смолян).

•Възрастта на появата на

кариеси все повече и повече намалява, като се срещат и случаи, в които деца на 3-годишна възраст имат повече от 5 кариеса.

•Малките деца все по-често имат слаби и податливи на кариеси и ронливост зъбки.

•Денталното здраве на децата от селата е по-лошо от това на връстниците им в градовете в двете области.

Според специалистите бюджетът за 2011 г. за дентални грижи от . 94 милиона лева, който възлиза на 4 % от целия бюджет на касата, е крайно недостатъчен.

Но крайно време е да спрем да извиняваме състоянието в сектора на денталното здраве само с липсата на пари, а да погледнем и другите ключови фактори, които допринасят за негативни процеси с дългосрочен ефект. Да вземем например премахването на училищните зъболекарски кабинети. Или на лишаването на жителите на малките населени места от достъп до зъболечение поради закриване на местните практики и принудата хората да отделят време и средства, за да отидат до съседно село или до града. Или пък на абсурдната ситуация родителите да трябва да заплащат зъболечението на едно дете под 18 години по редовните тарифи на кабинетите (започващи от 30 лева за лечение и пломба на млечно зъбче), когато т.нар. безплатен пакет се изчерпа. И това, при положение че за всеки български гражданин под 18 години според Конституцията на страната има осигурено безплатно здравеопазване! Кое, извинете, в случая е безплатното!? Нима конституционните права на нас и нашите деца се спазват?!И за капак, на фона на всичките тези неуредици в здравната политика на държавата, през април Българският зъболекарски съюз скочи срещу инициативата, реализирана от кмета на село Селча Венелин Опов и американски зъболекари доброволци, да окажат безплатна дентална помощ на жителите на девинското село.

Медийният шум около този случай премина като всяко друго чудо - за три дни. Но казусът е налице. И въпреки че някак си беше пренебрегнат от представителите на властта и обществото като цяло, той също очертава няколко много сериозни въпроса, съпътстващи проблемите на денталното здраве и зъболечението.Случаят в Селча привлече вниманието с противопоставянето на Българския зъболекарски съюз на подобни „хуманитарни здравни акциии", които се провеждат извън всякакви регламенти и институционален контрол. Не че БЗС няма право да отстоява позицията, че когато става дума за здравето и живота на хората, спазването на установените правила и процедури, особено по отношение контрола на качеството, всъщност е механизъм за осигуряване на нужната зашита на населението и неговите права като пациенти. Проблемът обаче се простира отвъд . контекста на конкретния скандал и надхвърля противопоставянето между наши и чужди, между регламентиран и нерегламентиран доброволен труд, между спазването на правилата и законите и потенциално опасните за здравето инициативи.Проблемът е в пасивността на българската държава и в избирателния подход при осигуряването на конституционно гарантираните права на нейните граждани. Проблемът е в това, че спорадичните инициативи на Министерството на здравеопазването като последната, в рамките на която се планира до края на тази година да започне силанизирането (запечатването) на първите постоянни дъвкателни зъби на децата от 5-6 до 9 години, което ще предотврати образуването на кариеси и разрушителните процеси на зъбите на децата до навършването им на пълнолетие, или като организирането на инцидентни семинари по профилактика на оралните заболявания в училищата ще имат частичен или никакъв ефект.Необходима е сериозна, стратегически разработена и планирана в дългосрочен план политика в областта не само на денталното здраве на българите, но и на здравеопазването като цяло, която да няма политическа окраска, а осъзната необходимост от приемственост. Защото повишаването на здравната култура и осигуряването на по-добър здравен статус изисква време. Защото поставянето на цели от типа: „да се подобрят показателите на дентално здраве сред българчетата, така че 70 % от децата на 12 години да придобият необходимите знания по профилактика на оралните заболявания; 50 % от 6-годишните да нямат кариес на временните и първите постоянни зъби; 70 % от 12-годишните да нямат кариеси на постоянните зъби; 80 % от децата на 18 години да нямат извадени постоянни зъби" и т.н., ще продължават да звучат като добро пожелание или просто като предизборна агитация. Постигането на реални положителни резултати изисква реална дейност, реален ангажимент и реална отговорност.