Има 4 сметки в 3 банки, но няма офис и персонал

Тъй като Иванов не се е вписал навреме в регистъра по ДДС, той не е издал да­нъчни фактури за „солидарно­то ползване" на офиса, което е задължение на всеки, който фигурира в регистъра.

За 2010 г. Иванов е обявил пред данъчните и получени доходи от наем с физическо лице още от 2 януари 2007 г. Не става ясно колко голямо и какво помещение точно е

отдавал под наем.

От обясненията на депута­та от ГЕРБ пред ревизорите става ясно още, че той има 4 сметки в 3 банки, без да се разкриват сумите по тях. В декларацията си за 2009 г. Иванов е посочил, че има непогасен заем за близо 150 хиляди лева към физическото лице Константин Каранов.

фактури за начислено ДДС за услуги депутатът е получил от „Айвънтрейд". В ревизионния акт няма данни той да е поискал връщане на данъчен кредит с тези доку­менти.

Иванов ползва счетовод­ните услуги на фирма „Воал консулт 1" ЕООД. Неин собственик според регистрите е Иван Йорданов Солунов. Той е баща на шефката на Жени ГЕРБ в София Албена Йорданова, твърдят депутати. Преди време тя не криеше приятелските си отношения с Иванов.


Откъде да вземем 1 млрд. евро, за да платим дълга на Милен Велчев
Догодина предстои рекордно плащане, чака ни нов външен заем или нова бърза приватизация на каквото е останало
от ПЕТЯ МИНКОВА

AКО икономиката не изплува от кризата до 3-4 месеца, каби­нетът ще е принуден спеш­но да продава все повече предприятия от типа на „Български пощи" и да се оглежда за изгодни заеми. С получените пари правител­ството има да запушва много пробойни - очакваните дефицити в бюджета, в Държавното и общест­веното осигуряване, отънелия ва­лутен резерв. Освен това кабине­тът трябва да предвиди отсега и средства за 2013 г., когато трябва да се справи и с още едно препят­ствие. Това ще е годината на дълга с рекордно плащане от 1 млрд. евро по глобалните облигации, догово­рени от екипа на бившия финан­сов министър Милен Велчев.

Депутатът от ГЕРБ Диан Червенкондев не изключва варианта да търсим нов дълг, за да плащаме завещания ни от Милен Велчев.

„Когато се взема заем, той може да влезе в икономиката, част от него може да попълни фискалния резерв, възможно е да се ползва за покриване на задълженията ни. В крайна сметка кредитът е свеж ресурс, който ще помогне да не се стигне до непосилно натоварване на икономиката", казва той.

„Опасявам се да не фалира дър­жавата", каза пред „168 часа" ли­дерът на СДС Мартин Димитров, който напоследък е нещо като опозиция. Мнението му се спо­деля и от шефа на БСП Сергей Станишев.

„Не изключвам ликвидна кри­за на публичните плащания до 2 години, за първи път може да не стигнат пари.

Все още е рано за подобни прог­нози, всичко ще зависи от ди­намиката на приходите", смята проф. Кръстьо Петков. Аргумен­тът му е, че на седмична основа фискалният резерв на моменти граничи с 4,5 млрд. лв. Под тази сума по закон не може да пада, за да не бъдат застрашени парите в Сребърния фонд, здравната каса и фонд „Козлодуй".

„Не е в моя ресор, но за подоб­ни прогнози и дума не може да става", каза пред „168 часа" зам. финансовият министър Боряна Пенчева.

Бързата приватизация е нало­жителна, защото очакваният през тази година дефицит отново ще се финансира с парите в резерва. Очакванията са той да е около 2,5 на сто, или 1 млрд. лв. Ако ре­зервът остане на сегашните нива от 5,4 млрд. лв., ще намалее до минимума от 4,4 - 4,5 млрд. лв. Не случайно след последната си мисия чиновниците от МВФ писмено препоръчаха на кабинета да започне да попълва резерва

Проблемът е, че и в 3-годишната прогноза на правителството през 2012 г. също ще има дефи­цит. Тогава, ако икономиката не заработи, ще трябва да се търси заем от над 1 млрд. лв. пак за по­криване на дефицита. През това време икономиката ще трябва да се справи с допълнителното нато­варване на лихвите, които сега не й тежат.

Задачата уред правителството се усложнява и заради недостига при парите за пенсии.

„Ако не стигат парите от осигу­рителните вноски, както се очер­тава към момента, около 200-225 млн. лв. по данни на НАП ще е дефицитът в НОИ. Той трябва да се осигури от данъци, което ще увеличи заложения дефицит от 1,4 млрд. в бюджета на Държавно­то и общественото осигуряване", казва депутатът от ДПС Хасан Адемов. Според него това е и при­чината за забележките на Еврокомисията към пенсионната реформа. Спо­ред тях тя е замислена по начин, който не прави връзка между по­казателите възраст, необходим стаж и продължителност на жи­вота.

„Ако икономиката тръгне наго­ре, добре, но засега няма такива индикации - казва Адемов. - Ако продължи така, може да има про­блеми."

„Приходите от приватизация ще отиват в Сребърния фонд, който ще подкрепи пенсионната реформа, а с това и фискалния резерв", казва Червенкондев. Според него дефицитът може да се финансира, по два начина. Или чрез резерв, или с нови заеми. „България е на второ място в ЕС с най-нисък дълг, което ни поз­волява да се финансираме с нор­мални емисии - казва депутатът. - Всички кредитни агенции пре­разглеждат рейтинга ни*в посока увеличение заради финансовата стабилност. Така рисковата пре­мия, която бихме платили, ще е минимална. Може да се очаква около 2% надбавка."

От 1 септември минималната заплата ще стане 270 лв., а вдовишките надбавки ще се вдигнат на 26,5% от пенсията на починалия съпруг. Това обяви вчера след поредното заседание на Националния съвет за тристранно сътрудничество вицепремиерът и финансов министър Симеон Дянков. Според неговите сметки увеличението само на заплатата ще струва на бюджета още 15 млн. лв. допълнително. Социалните партньори обаче са се споразумели по възможност да се „откачат“ от минималната заплата близо 54 други плащания, обвързани с нея. Между тях са таксите за престой в болница, за преглед при джипи и т.н. За останалите предложения синдикати, работодатели и властта са се оказали на различно мнение. Според КНСБ и КТ „Подкрепа“ вдигането на заплатите трябва да стане още от 1 юли, а компенсирането трябва да обхване всички пенсии. Част от бизнеса пък смята, че заплатите трябва да се вдигат най-рано от 2012 г., при това само в браншовете, излезли от кризата.

БСК предлага към общественото осигуряване да бъдат обособени два нови фонда, в които държавата да внася парите за полицаи, военни и съдии, както и парите на т.нар. категорийни работници. Другото предложение е в Надзорния съвет на НОИ да се включат и представители на пенсионерски организации.


Фелдшерите поемат спешните случаи на село
Силвия Николова

Фелдшерите ще имат право да поемат спешните случаи на село и дори в града, ако в момента наблизо няма лекар от Бърза помощ, съобщи министърът на здравеопазването д-р Стефан Константинов. Те ще могат и да изписват лекарства, но само тези, които не се отпускат безплатно или с намаление от Националната здравноосигурителна каса, поясни той и уточни, че тези правомощия ще им бъдат дадени с промяна в Наредба №1, която регламентира тяхната дейност.

Като се има предвид това, фелдшерите нямат никакво основание да протестират, казаха от Министерството на здравеопазването.

Сдружението на парамедиците заплаши, че членовете му ще спрат работа, ако не им дадат право да работят като преки помощници на лекарите, да обслужват медицинските кабинети в училищата, да изписват рецепти и дори да извършват някои дребни хирургични манипулации, като например сваляне на конци от рани.

„Сега ние работим полулегално, извършваме медицински дейности, които обаче не са ни разрешени от сега действащия Закон за здравето, нито пък от Закона за лечебните заведения”, твърдят от сдружението им. Оттам заявяват, че поемат и голяма част от задълженията на джипитата в селските медпунктове, където един общопрактикуващ лекар е принуден да пътува при пациентите си в няколко населени места. По информация на съсловната организация сега в страната работят около 4000 такива специалисти.


Минималната заплата и вдовишките пенсии ще се увеличат от 1 септември

Единствено КРИБ подкрепи предложението на Симеон Дянков
Мишел ГУТСУЗЯН

От 1 септември минималната заплата ще се увеличи от 240 лв. на 270 лв., а вдовишките добавки - с една трета. Това предложение ще бъде внесено на следващото заседание на правителството, съобщи министърът на финансите Симеон Дянков след заседанието на съвета за тристранно сътрудничество днес.

Той обяви решението за консенсусно, въпреки че синдикатите и повечето работодателски организации възразиха срещу него. До края на годината ръстът на заплатите ще струва малко над 15 млн. лв. Половината от средствата ще са за системата на средното образование. Допълнително финансиране ще получи и Агенцията за социално подпомагане, обясни Дянков.

Ще се търсят варианти за компенсиране и на бюджетите на общините, където също има много служители на минимална заплата. Част от разходите ще са за повишаване на плащанията, които са обвързани с най-ниското възнаграждение. Сред тях са субсидиите за партиите, таксата за преглед при лекар, добавките за деца с увреждания. До края на годината тристранният съвет ще обсъди кои от тях да отпаднат от 2012 г. За увеличаването на вдовишките добавки ще са необходими до 50 млн. лв.

Единствено Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ) не възрази срещу обявеното от министъра на финансите решение. "Прерогатив на правителството е да каже кога увеличението ще влезе в сила", заяви председателят на бизнес организацията Огнян Донев. Според него повишаването ще засегне само сивия сектор, тъй като ще намали предимството му пред лоялните работодатели, спестявайки по-малко от данъци и осигуровки.

"Срам ме е, когато трябва да обсъждаме необходимостта да се вдигне минималната заплата от 240 лв. Това е срамно ниско", каза Донев.

Според Българската стопанска камара (БСК) "преговорите за увеличението на минималната заплата трябва да се водят в бюджетната процедура за 2012 г., а не в средата на годината при липса на ясни и пълни разчети за ефекта от това решение".

Опасенията на бизнес организацията са, че административно наложеното увеличение ще повиши разходите на частния бизнес и това ще доведе до нови съкращения. Преговорите "трябва да се водят на ниво бранш и фирма, а не на национално равнище, за да бъде отчетено специфичното състояние на отделните сектори на икономиката", заяви зам.-председателят на БСК Димитър Бранков.

Шефът на Асоциацията на индустриалния капитал в България Васил Велев добави аргумента, че "прекрояването на бюджета в средата на годината ще доведе до увеличаване на дефицита и на външния дълг". Според него "няма икономическа основа за увеличението, а причината за него е в социално-политическия натиск".

Макар и с коренно противоположни аргументи синдикатите също възразиха срещу решението. "Приемаме това само като междинна стъпка и при преговорите за бюджета за 2012 г. ще продължим да искаме най-ниското възнаграждение да стане поне 290 лв.", каза президентът на КНСБ Пламен Димитров. Синдикатите и работодателите възразиха срещу увеличението само на вдовишките добавки и настояха да има повишаване на всички пенсии. "Сега не можем да си позволим това", контрира Дянков.

Друго решение на тристранката е, че мандатът на организациите на бизнеса и синдикатите в съвета ще се удължи с 6 месеца. Това означава, че изп. директор на Съюза за стопанска инициатива Алексей Петров, който е основен обвиняем по делото "Октопод", ще продължи да обсъжда важни законодателни промени с кабинета поне до лятото на следващата година.


Според Стефан Константинов протестът на фелдшерите бил немотивиран
Не разбирам мотивите за протест на фелдшерите. Това обяви в Перник здравният министър Стефан Константинов. Той коментира, че мотивите им са необосновани, понеже проектът за наредба, който определя компетенциите на фелдшерите, е изготвян съвместно с тях. Константинов посъветва медицинските работници, ако толкова искат да се включат в изборната надпревара, да отложат протестите за септември и октомври, когато ще са по-актуални. Министърът коментира, че проектонаредбата може да се види на сайта на здравното министерство.

Той обясни, че сегашният министерски екип е първият, който определя компетенциите на фелдшерите от 1999 г. насам, когато е било спряно обучението им. "Към проекта, който съществува в момента, не са постъпили никакви предложения.

Може би, защото сме го готвили заедно ред по ред", категоричен бе Константинов и добави, че фелдшерите са дали три точки, от които едната е абсолютно изпълнена.

По отношение на клиничните пътеки той обяви, че е твърдо за тяхното премахване, но всичко зависи от Народното събрание. Здравният министър бе на посещение в болницата в Перник, за да се запознае със състоянието на детското отделение, за чиито ремонт са отпуснати 250 хил. лева от министерството.

България изпреварва като база за СПА туризъм другите балкански страни, посочи вчера на пресконференция по повод първата регионална конференция в СПА индустрията Иван Танев, собственик на "Нола 7", една от най-големите фирми у нас за дизайн на СПА центрове и басейни. По дизайн и оборудване българските СПА центрове са най-добрите в региона и кризата най-слабо засегна този сегмент на туризма, посочи Танев, чиято компания работи вече и в Русия, Румъния и Великобритания. Въпреки развитата ни инфраструктура обаче ръстът в поръчките в Европа в този сегмент на туризма тази година е 15%, а у нас той е все още незначителен.