26. Хинолони. Сулфонамиди
Изтегляне 59.3 Kb.
|
Свързани:
HowisNext02, ECP (еозинофилен катионен протеин) стойности и значение Puls.bg, anesteziq
- Навигация на страницата:
- 2. Противовъзпалителни л-ва – Глюкокортикостероиди : - за локална употреба (за инхалиране се предпочитат)- Beclomethazone (Becotide
- Fluticasone (Flixotide
- 1.Бронхосекретолитици и секретомоторни л-ва –Bromhexine
- 2.Други отхрачващи л-ва
- 1.Л-ва, подтискащи центъра на кашлицата
- Glaucine (Glauvent
- Prenoxidiazine (Libexin ) Лекарства действащи върху матката- утеротонични, утерокинетични, токолитични лекарства. Утеротонични
- Утерокинетичните средства
- 32. Лекарства с активност на хипоталамични и хипофизни хормони. Тиреоактивни лекарства.
- Аденохипофизни хормони
- Неврохипофизни хормони
- Антитиреоидни лекарства
- 33.Лекарства с активност на женски полови хормони. Лекарства с активност на мъжки полови хормони и техни антагонисти.
- 34.Антидиабетични средства.Инсулинови препарати.Орални антидиабетични средства.
- Инсулините с бързо действие
| в)М- холинолитици – Ipratropium – aer. блокер на М-холинергичните рецептори, слаб бронходилатиращ ефект при астма, по-добър при хронична обструктивна белодробна болест.
2. Противовъзпалителни л-ва – Глюкокортикостероиди: - за локална употреба(за инхалиране се предпочитат)- Beclomethazone (Becotide) – aer.използва се за поддържаща терапия при астма. Спада към лекарствата за контрол на астмата, което означава поддържане на близка до нормалната белодробна функция. Fluticasone (Flixotide) – aer. Те създават ниска концентрация в кръвта, прилага се малка доза, няма системни нежелани ефекти. Глюкокортикост. подтискат имунитета и дават условия за образуване на гъбични инфекции. - за системна употреба–Methylprednisolone tab. amp.при тежък спазъм, създава концентрация в целия организъм. Глюкокорт. са основни л-ва за лечение на астма. Подтискат възпалението в дихателните пътища. Те спират развитието и напредването на болестта. II.Отхрачващи л-ва–подпомагащи отделянето на секретите – микополизахариди са секретите. Тези секрети стават по-течни като се разкъсват дългите микополизахариди. 1.Бронхосекретолитици и секретомоторни л-ва–Bromhexine – tab., amp., syr. Acetylcysteine (ACC) – tab., efferv. tab., gran. sach. Използват се когато има секрети, тези болни имат влажна кащлица, чрез нея извеждат се навън секретите. 2.Други отхрачващи л-ва : Етерични масла –Ol. Anisi; Ol. Menthae; Ol. Eucalypti; Ol. Thymi – мн често ги има в комбинации; Ol. Lavandulae (Tavipec) – caps.; Myrtol (Gelomyrtol) – caps.; Комбинирани отхрачващи л-ва Tussirol – syr., Dimex – syr. III. Противокашлични л-ва: 1.Л-ва, подтискащи центъра на кашлицата – а) предизвикващи лекарствена зависимост Codeine; б) непредизвикващи лекарствена зависимост Butamirate (Sinecod) – tab., sir., sol. Glaucine (Glauvent) – tab. блокират, рефлексогенни л-ва в дихателните пътища, намаляват дразненията. 2. Л-ва, блокиращи рефлексогенни зони в дихателните пътища – Prenoxidiazine (Libexin) Лекарства действащи върху матката- утеротонични, утерокинетични, токолитични лекарства. Утеротонични- предизвикват тонично съкращение на гладката маточна мускулатура. Ускоряват възстановяването на нормалния обем на матката след раждане. Намаляват или спират маточните кръвотечения чрез притискане на кръвоностни съдове. Противопоказани са по време на бременост, с изключение на плцентарен период, methylergometrine- представлява полусинтетично произволно на алконоида оргометрин. Има барза резорбция след перорално и мускулно приложение. Утерокинетичните средства- стимулират ритмичните маточни контракции. Активира родовата дейност, при различни форми на родова слабост. Хормони-1/oxytocin представлява пептид които се синтезира в ядрата на хипоталамоса и се излачва от задния дял на хипофизата. Окситоцинат е белтъчно съединение и не може да се приема пероално, само пареттерално. Върху маточната шийка той оказва релаксиращ ефект , което води до улесняване на раждането. Противопоказания при опасност от руптура на матката при тесен таз, напречно положение на плода еклампсия.2/ простагландини- карбапрост и динопростон имат бърз метаболизъм в организма, поради, което плазмения им полуживот е около една минута. Механизмът е свързан с активиране на специфични рецептори, в резултат на което се увеличават свободните калциеви йони. При едновременно прилагане с окситоцин и при комбинираното им прилагане се наблюдава взаимни потенциране на утерокинетичните ефекти. Прилага се за предизвикване на аборт в първия три местар, прекъсване на бременоста през втория триместър и индуциране на раждане пез третия триместър. Противопоказания- еклмпсия, възпалителни заб на органи в малкия таз. Токолитични лекарства- разхлабват матучната мускулатура и подтискат матучните контракции. Salbutamol, hexoprenalin, имат бърз ефект при венозно прилагане. Активират бета2-адрено рецепторите, които води до разхлабване на матучната и бронхиалната гладка мускулатура. Неселективните бета-адренергични блокери могат да отстранят токолетиния ефект на токолитиците. Противопоказания- глаукома, тиреотоксикоза. 32. Лекарства с активност на хипоталамични и хипофизни хормони. Тиреоактивни лекарства. Инхибитори на хормон-освобождаващите хормони(Somatostatin, Octreotide) Соматостатина е изолиран от хипоталамуса и други области на ЦНС. Соматостатина инхибира отделянето на растежен хормон при пациенти с акромегалия. Той обаче не се прилага поради краткотрайността на действието. Прилага се като венозна инфузия при тежки, остри стомашно-дуоденални кръвотечения. Октреотида е синтез на соматостатина, но е с по продължително действие. Използва освен както соматостатина и при: акромегалия и тумори на гастро-ентеро- панкреасната ендокринна система. Хипофизни хормони- клетките на предния дял произвеждат аденокортикотропен хормон, тиреотропин, пролактин, соматотропин, гонадотропин. Продукцията на тези хормони се регулира от хипоталамични хормони. Хормоните на задния дял: октоцид, антидиуретичен. Аденохипофизни хормони –соматропин:стимулира протеиновата биосинтеза, предизвиква хипергликемия, използва се за лечение на хипофизарен нанизъм( инжектира се мускулно или подкожно).тиреотропин- увеличава функционалната активност на щитовидната жлеза, прилага се мускулно при микседен, кретенизъм, остър тиреоид. Пролактин- гликоптотеин, които заедно с естрогените и гестагените регулира лактацията.Инжектира се мускулно при недоимъчна лактация. Неврохипофизни хормони- Окситоцин- ускорява раждането чрез предизвикване на ритмични маточни контракции. Тиреоидни хормони- щитовидната жлеза синтезира три основни хормона- тироксин Т4, трийодтиронин Т3 и калцитонин. Най- честата патология на щитовидната жлеза е нейната хиперфункция( хипертиреоидизъм) и хипофункция (хипотиреоидизъм). За лечение на хипотиреоидизъм се използва тироксин(Levothyroxine). Левоксинът се резирбира при перорално приложение. Метаболизира се в черния дроб и бъбреците. Дневната доза се приема веднъж сутрин около 30 мин. Преди закуска. Антитиреоидни лекарства- тиреостатици( thiamazole, propylthiouracyl) тиоурациловите тиреостатици се прилагат орално, резорбират се пълно и бързо, натрупват се в щитовидната жлеза и дори след спиране на приема продължават да дийстват, използват се за лечение на хипертиреоидизъм и тиреотоксикоза.Рдиоактивен йод- прилага се перорално, натрупва се само в щитовидната жлеза, използва се в комплексната терапия на хипертиреоидизма и на някои тумори на щитовидната жлеза. 33.Лекарства с активност на женски полови хормони. Лекарства с активност на мъжки полови хормони и техни антагонисти. Женски полови хормони- 1 естрогени- природните естрогени са естрадиол, естрон, естриол. Те се синтезират в яйчниковите фуликули. Природните естрогени са липофилни и се резорбират много добре от лигавицата на хран-тракт, но имат ниско орална биодостъпност поради метаболизам на първо преминаване през черен дрб, по тази причина парентерално, сублигвално или трансдермалното им приложение е по ефективно. Естрогените се използват за зам терапия при хипогонадизам, в побертета при първична аменурея, за корегиране симптомите на менопалзата. 2 антиестрогени- clomiphene - предотвратява свързването на естрогените за рецептирите им в хипофизата.стимулира се яйчниковата функцищ и се индуцира оволация. Това намира приложение при ануволаторен стерилитет. Tamoxifen, reloxifene- действат като парциални антагонисти. Те се означават още като селективни модулатори на естрогенните рецептори. Тамуксифен оказва антагонистично действие в гърдата и действа като агонист по отношение на костите, плазмените липопротеини и ендуметриума. Намира приложение като противотуморно средство на рак на млечната жлеза. 3 гестагени- прогестерон - синтезира се от клетките на жълтото тяло през втората фаза на менструалния цикъл, а по време на бременост- от плацентата, прогестеронът има ниска биодостъпност при перорално прилож, поради метаболизъм на първо преминаване, за това оралните му форми съдържат високи дози, прилага се мускулно. Прогестеронът се прилага при недостатъчност на маточни кръвоизливи и дисменурея. Мъжки полови хормони- 1/андрогени - основен представител на МПХ, е тестостерон. Той има ниска орална биодостъпност поради интензивен метаболизъм на първо преминаване. Прилага се мускулно,подкожно. Андрогените се използват за заместителна терапия при хипогонадизъм и при някои форми на импотентност. 2/ антиандрогени- ciproterone- има комплексен механизъм на действие, той е компетативен антагонист на дехидротестостерона, подтиска синтезата на тестостерон, индуцира неговия метаболизъм. След перорално проложение се индуцира бавно, излъчва се с урината и фециса, използва се при прецдевременен пубертет, карцином на простатата, сексоално агресивни мъже. Антагонисти- половите хормони са с стероидна структура. Основното им действие е да осигуряват нормалното полово развитие на индивида и да поддържат функцията на половите органи. Синтезата им е под контрола на гонадотропните хормони на хипофизата 34.Антидиабетични средства.Инсулинови препарати.Орални антидиабетични средства.За лечение на захарен диабет се прилагат различни инсулинови препатати и синтетични орални средства.Инсулиновите препарати се използват при диабет тип1, а оралните при диабет тип2.Инсулина е полипептиден хормон, който се образува в бета клетките на лангерхансовите острови чрез отцепване на един свързващ пептид.Изграден е от две вериги, свързвани посредством два дисулфидни средства.Инсулина засилва синтеза на гликоген в черния дроб и потиска гликогенолизата.Гликозоурията при диабет е предразполагащ фактор за развитие на гъбични енфекции при жени.Човешкия инсулин се означава с буквата Х,свинския-с S, говеждия-с B,G или R,а неутралния с И.Дозирането на инсулинови препарати е строго индивидуално.Определя се от резултатите на кръвно захарния и уринозахарния профил, а също и от инсулини-гликозния еквивалент(съотношението м/у инсулина в единици и намаляването пог негово действие на глюкозата в урината в грамове-2-3гм за една единица инсулин).Взависимост от състава, произхода и фармакокинетиката инсулиновите препарати се разделят на 2 групи-бързо действащи и депо-препарати. Инсулините с бързо действие най-често се инжектират подкожно 20-30мин преди хранене за да съвпадне предизвиканата от тях хопогликемия с хранителната хипергликемия.Мускулно се прилагат при необходимост от достигане на високи плазменни концентрации, а венозно се въвеждат само при диабетна кома.Ефекта се проследява след 15-30мин и продължава 5-8ч.При предозиране на инсулин се развива хипогликемия, която се проявява със слабост, чувство на глад, изпотяване, световъртеж, загуба на съзнание.Преодолява се с прием с няколко гр захар, венозно приложение на глюкоза и подкожно на адреналин. Изтегляне 59.3 Kb. Сподели с приятели:
|