26 поучения върху стария завет
Изтегляне 1.18 Mb.
|
Текст: Битие 7:10-24 По времето на Ной, в резултат на греха, светът беше станал развратен. Нечестието на човечеството беше достигнало обезпокоителни размери. Осъждението беше неизбежно. Съвременниците на Ной се отнасяха с пренебрежение и насмешка към проповедите му. Все пак, макар и твърде късно, тръпнещи от ужас, те осъзнаха опустошаващите последствия на непокорството към Бога. Греховността на онова поколение нарастна до степен, която привлече като магнит божественото осъждение. Но Ной придоби Господното благоволение. Неговото благочестие контрастираше с нечестието и неправдата по това време. В Библията е записано в Битие 6:9: първо, че той беше “човек праведен”; второ, че той беше “съвършен” (или “непорочен”) измежду съвременниците си; трето, че той “ходеше с Бога” и във 2 Петрово 2:5: четвърто, че той беше “проповедниик на правдата”. Някой е казал: “Лесно е да бъдеш религиозен, когато религиозността е външна, но да плуваш срещу течението към небето и да стоиш за Бога, когато никой друг не стои за Него, е доказателство за силна вяра”. Ной се беше изправил като самотен глас срещу покварата, насилието и греха по онова време. И Бог го избра от тълпата и определи един ковчег, с който да бъде спасен от Потопа. НОЕВИЯТ КОВЧЕГ: ПРОТОТИП НА ХРИСТОС (Битие 6:3-7,10; Евреи 11:7) Ковчегът трябваше да опази Ной и семейството му щом започнеше Потопа. Бог избра да употреби Ной за направата на ковчега, който беше средството за неговото спасение. Така Бог изпита вярата и покорството му, което ни учи, че в спасението ни има както божествен, така и човешки дял. Това също подчертава необходимостта да изработваме спасението си със страх и трепет. Задачата пред Ной беше достойна за Херкулес, изискваща време, сръчност и усилия. Неговият отклик, покорство и пълно съгласие с Божиите инструкции е едно от най-героичните дела на вяра, записвани някога за наша поука. Това покорство беше външна изява на сърдечната спасителна вяра вътре в Ной. “С вяра Ное, предупреден от Бога за неща, които още не се виждаха, подбуден от страхопочитание, направи ковчег за спасение на дома си; чрез която вяра той осъди света и стана наследник на правдата, която е чрез вяра” (Евреи 11:7) В старанието и вниманието, с което Ной построи ковчега според всички подробности и указания, ние можем да видим, първо: вярата му в Божието Слово; второ: неговото покорство на Божиите заповеди; трето: вярата му в божественото оправдание и наказание; четвърто: твърдо решение да не загине с безбожните по онова време; пето: желание да бъде част от новото начало след Потопа. Ной вярваше на Бога. Ковчегът, който Ной построи, е символ на Христос. Наистина, тогавашния ковчег разкри своето преобразно значение две хиляди години по-късно в идването на Христос като “светлина да просвещава народите и слава на Твоите люде Израил” (Лука 2:32). От една страна, точно както ковчегът осигури закрила и убежище на ония, които влязоха в него, така и Христос е нашият ковчег – място на прибежище, подслон и сигурност в Новия Завет. Библията казва: “Името Господно е яка кула; Праведният прибягва в нея и е поставен на високо” (Притчи 18:10). Второ, точно както Ной и семейството му бяха спасени чрез вяра в Господ Исус Христос, “Истина, истина ви казвам, който слуша Моето учение, и вярва в Този, Който Ме е пратил, има вечен живот, и няма да дойде на съд, но е преминал от смъртта в живота” (Йоан 5:24). Трето, точно както само онези, които се погрижиха да влязат в Ноевия ковчег, бяха спасени, така също само онези, които се погрижат да положат вярата си в Христос, ще бъдат спасени от идещия гняв. И четвърто: както тогава човечеството имаше избор между наказанието и вземането на предохранителни мерки чрез ковчега, така и днес хората могат да избират между вярата в Христос, която води до спасение, и отхвърлянето на Господа, което води до осъждение (2 Петрово 3:3-12). ВЯРАТА НА НОЙ – ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВО КЪМ ВСИЧКИ (Евреи 11:6-7; Матей 24:37-39; 1 Петрово 3:20) Вярата на Ной е истинско предизвикателство за деншното време, така както беше и в ония дни. Той действаше чрез вяра. Някой е казал: “Ония, които пазят себе си чисти във време на всеобхватна нечистос, Бог ще ги опази във време на всеобхватна катастрофа”. Спасителната вяра на Ной го подтикна към практически действия. “Обаче искаш ли да познаеш, о суетни човече, че вяра без дела е безплодна?” (Яков 2:20). Ония, които заявяват, че вярват в Исус като техен Спасител, но все още извиняват греховете си, не притежават спасителна вяра. Речникът определя вярата като “убеждение, че нещо е правилно”. Ако ти вярваш, че Исус може да те спаси от грях и в следствие на това от осъждението и ада, защо си все още грешник? Ной беше опазен от унищожение, защото той беше “подбуден от страхопочитание” (Евреи 11:7), когато чу Божието предупреждение за Потопа. По тази причина той предприе стъпки за спасението си, както го насочваше Бог. Не си ли бил изкушаван и измамван да отложиш деня на твоето покаяние, дори когато Духът на Бога те осъжда за грях и те алармира за опасността от мотаенето в греха? Не знаеш ли, че ония, които отказват да бъдат преобразени чрез Божията благодат, дирят само погублението си чрез Неговото осъждение? “А без вяра не е възможно да се угоди Богу, защото който дохожда при Бога трябва да вярва, че има Бог, и че Той възнаграждава тия, които го търсят” (Евреи 11:6) Ние не можем да ходим с Бога без действаща вяра, която да ни помогне да Му угодим. Трябва да имаме твърдо и непоколебимо убеждение и очакване, че Бог ще изпълни всичко, което ни е обещал в Исус Христос. Бог е определил в Неговото Слово начините и пътищата, по които всеки може да Го намери и приемливо да Му се покланя. Най-върховният дълг на човека е да Го търси старателно, за да избегне последствията от безгрижното пренебрежение и безразличието. ПОТОПЪТ: ИНСТРУМЕНТ НА БОЖИЕТО НАКАЗАНИЕ (Битие 6:13; 7:10,17-24; 2 Петрово 2:4-9; 3:3-7) “И рече Бог на Ноя: Краят на всяка твар се предвижда от Мене, защото земята се изпълни с насилие чрез тях; затова, ето, ще ги изтребя заедно със земята” (Битие 6:13) Седем дни преди идването на Потопа, Ной, семейството му, земните зверове и летящите птици, всеки според броя им, влязоха в ковчега (Битие 7:10). След това дойде денят на погублението, “седемнадесетия ден” от “втория месец” “...в същия ден всичките извори на голямата бездна се разпукнаха и небесните отвори се разкриха” (Битие 7:11). Прозорците на небето се отвориха и водата се изливаше под формата на пороен дъжд за четиридесет дена, докато покри лицето на земята. Потопът се издигаше постоянно, докато достигна 15 лакти над най-високите планини на земята (Битие 7:20). В Стария Завет един лакът се равняваше на разстояние между 18 и 25 инча (или между 46 и 64 см). Това означава, че водите се издигнаха на височина между 7м и 10м. За ужас на невярващите грешници, които си мислеха, че ще могат да избегнат Божието наказание, “водите се усилваха твърде много на земята, така щото се покриха всичките високи планини намиращи се под цялото небе. Петнадесет лакти по-горе от тях се издигнаха водите, та планините се покриха” (Битие 7:19-20). Опустошителните последствия от Потопа бяха пагубни за всичко живо извън ковчега. Докато окаяните грешници се задъхваха за глътка въздух и напразно търсеха спасение от надигащия се Потоп, праведният Ной и семейството му плаваха във вътрешността на ковчега, недокоснати от водата. Онези, които са извън Христос, нямат никаква надежда да намерят милост пред лицето на Господа, а по-скоро попадат в плена на “едно страшно очакване за съд и огнено негодуване, което ще изпояде противниците” (Евреи 10:27, KJV). “Близо е великият ден Господен. Близо и много бърза - гласът на деня Господен; Там ще извика горчиво и силният. Ден на гняв е оня ден, ден на смущение и на утеснение, ден на опустошение и на разорение, ден на тъмнина и на мрак, ден на облак и на гъста мъгла” Да, денят на Божието наказание, за който Той каза: “Аз така ще наскърбя човеците щото ще ходят като слепи, защото са съгрешили против Господа... Нито среброто им, нито златото им ще може да ги избави...” (Софония 1:14-18). Както поколението на Ной беше предупредено за Потопа, така и днешното поколение е предупредено за окончателното наказание на света. Дали църквата ще остане безразлична към бедствието на погиващите души? Грабването може да се случи всеки момент. Смъртта може скоро да почука на вратата. Очаква се всеки човек индивидуално да се подготви, за да избегне идещото наказание. Ти, лично, предприел ли си стъпки, за да изкупиш душата си от унищожението и гибелта? Ще останеш ли роб на греха и Сатана до гроб? Истински ли си обърнат към Бога, действително ли си новороден? Осветен ли си и кръстен ли си в Святия Дух? Ако не, защо? Наистина ли вярваш Божието Слово, че без вяра не можеш да угодиш на Бог, нито да получиш някакво благословение от Него? Духовната нищета и злочестина са плод на хладка, пасивна вяра – вярата без дела. Ще решиш ли сега да намериш в Христос убежище от предстоящото наказание? Накарай вярата си да работи за спасението на душата ти от греха и ада. Всяка форма на измама, която не може да доведе до истинско обръщане към Бога и действителна свобода от греха, не ще може да устои пред правдния Съдия.
За да избегне наказанието на Потопа, Ной трябваше да изостави своите земни притежания и да се откаже от всички земни удоволствия, за да може да угоди на Бога. Заради сигурността си той понесе ограниченията и неудобствата на ковчега. Той практикуваше себеотрицание и издържаше временните страдания и изкушения по неговото време, за да направи своето покорство към Бога съвършено. Онези, които се надяват на Божията милост, трябва да избягват прекомерното преследване на земни цели или светски удоволствия. Те трябва да се смирят под мощната ръка на Бога и да бъдат готови да издържат всяко изпитание и изкушение, заради Божието царство. Има достатъчно място в Христа за всички, които ревностно желаят да избегнат осъждението в ада, докато вратата е все още отворена. Както Ной чрез вяра беше пазен с Божията сила, така ще бъде и за всички онези, които излязат от тълпата на религиозните грешници, за да живеят в праведност и покорство пред Бога. Твоят живот може да бъде ярък протест срещу уродливостта на сегашния свят.
ВСЕКИДНЕВНО ЧЕТЕНЕ НА БИБЛИЯТА
Текст: Битие 8:1-19 Божият съд дойде върху всяка плът, за да накаже греха и нечестието, които бяха погълнали целия свят. “Тъй като очите Ти са твърде чисти за да гледаш злото и не можеш да погледнеш извращението” (Авакум 1:13). Посредством Потопа Бог отприщи гнева си над всичко живо, освен Ной и семейството му, които се намериха праведни пред Бога. Животът на Ной, на жена му, на синовете му и на снахите му, както и на всяко живо същество, което беше с тях, бяха опазени чрез ковчега. Но останалите загинаха. Опазването на праведния Ной потвърждава писанието, което казва: “...знае Господ как да избави благочестивите от напаст, а неправедните да държи под наказание за съдния ден...” (2 Петрово 2:9). В този урок ще видим как след четиридесетте дни, през които валя непрестанно, Бог си спомни за Ной. Той заповяда на дъжда да спре. След още сто и десет дни водите на потопа започнаха да се отдръпват постепенно от лицето на земята, докато накрая те заседнаха на Араратските планини. Беше славен ден, когато Ной и семейството му излязоха от ковчега и стъпиха на суха земя, след като бяха прекарали вътре в него една година и седемнадесет дни. Така ще бъде и за всички светии, които ще вземат участие в Грабването, за да бъдат с Господа във въздуха. Това ще бъде славен ден! ОПАЗВАНЕ НА ПРАВЕДНИТЕ В БУРЯТА (Битие 8:1-2; 6:8-9; 2 Петрово 2:5-9; Псалми 91:1-2,7-10,14; Откровение 3:10; Евреи 11:7; Марк 4:37-39; Даниил 3:19-26; Битие 19:29; Числа 10:9) Праведните не трябва да се страхуват във време на бедствие, защото Бог ще ги избави от всички беди. Проблемът може да изглежда непреодолим, но Бог е твоя Бог, Той ще ти помогне и ще даде изходен път. “Когато минаваш през водите, с тебе ще бъда, и през реките, те не ще те потопят; Когато ходиш през огъня, ти няма да се изгориш, и пламъкът не ще те опали” (Исая 43:2). Такова беше и благословеното преживяване на Ной и семейството му. Същият потоп, който унищожи грешниците около него, само издигна ковчега на Ной и окончателно го постави безопасно върху Араратските планини. Бог опази праведния Ной, за да не погине с нечестивите и покварен и хора. В действителност, преди физическото си спасение, той получи едно по-голямо избавление. И това беше опазването му от греха. Записано е, че “Ной беше човек праведен, непорочен между съвременниците си; той ходеше по Бога” (Битие 6:9). Той можеше да живее праведно и да ходи с Бога, независимо от силното пагубно влияние около него. Няма значение колко тежък е твоят случай, Божията благодат ти е достатъчна. Бог опазва човек от грях, от болест, от немощ, о т демони, от преследвания, от инциденти и природни бедствия като глад, наводнения и земетресения. Бог не оставя праведните Си люде в неведение относно която и да било надвиснала опасност. Понякога, Той дава и подробни указания, за това как да се избавим от нея. “А сирийският цар, като воюваше против Израиля, съветваше се със слугите си, та каза: На еди-кое-си място ще разположа стана си. Тогава Божият човек прати до Израилевия цар да кажат: Пази се да не минеш през това място, защото сирийците са слезли там. И Израилевият цар прати до мястото, за което Божият човек му каза и го предупреди; и опази се от там не еднъж, нито дваж” (4 Царе 6:8-10) Лот е друг праведник, чийто живот беше опазен. В неговия случай, той не само беше предупреден да напусне Содом, който скоро щеше да бъде изгорен, но той беше и буквално измъкнат от там, докато се бавеше. “Но той се бавеше; затова мъжете хванаха за ръка него, жена му и двете му дъщери, изведоха го и поставиха го вън от града; понеже Господ го пожали” (Битие 19:16). В нашия урок, Ной, който беше воден от Бог да построи ковчег за спасението си, както и за спасението на семейството си и на множество живи същества, беше вече от седем дни влязъл в ковчега със семейството си, когато Потопът започна. Дъждът валя за четиридесет дни и четиридесет нощи. “И всяка твар, която се движеше по земята, умря, - птици, добитък, зверове, всички животни, които пълзят по земята и всеки човек. От всичко що беше на сушата, всичко, което имаше в ноздрите си жизнено дихание, измря” (Битие 7:21-22). Докато всяка плът извън ковчега издъхваше, Ной и всички, които бяха заедно с него, бяха невредими в ковчега. Ной беше предупреден за надвисналото унищожение много години преди това, така че имаше време да вземе достатъчно от всичко необходимо за хората и животните в ковчега, за да им стигне най-малко за година и десет дни (от времето на започване на дъжда до времето, когато земята изсъхна). Праведния Ной и всички с него не усетиха нищо от ужаса на ония, които бяха извън ковчега през тези четиридесет дни. Потопът имаше за цел да раздели праведните от нечестивите и това беше изпълнено в края на четиридесетте дена. “Тогава си спомни Бог за Ноя и за всичко живо и за всичкия добитък, що бяха с него в ковчега; и Бог накара вятър да мине по земята, та водите престанаха. Тоже се затвориха изворите на бездната и небесните отвори, и дъждът от небето спря” (Битие 8:1-2). Всъщност Бог не беше забравил Ной в ковчега. Наистина, Бог никога не забравя Своите Си. Праведните никога не трябва да се страхуват, дори в най-мрачната ситуация и независимо от това, колко се протака, сякаш Бог ги е забравил. Четиридесетте дни, през които валя непрестанно, можеха да накарат Ной да си помисли, че никога няма да спре да вали и че Бог го е забравил. Но Бог небеше забравил, нито някога ще забрави. “Но Сион рече: Иеова ме е оставил, и Господ ме е забравил. Може ли жена да забрави сучещото си дете, та да се не смили за чадото на утробата си? Обаче те, ако и да забравят, Аз все пак няма да те забравя. Ето, на дланите Си съм те врязал; Твоите стени са винаги пред Мене” (Исая 49:14-16) В края на всяка буря в живота ни, ние можем да пеем с автора на тази песен: Господи, ужасът премина. Стихиите нежно се уталожиха. Слънцето се отразява в спокойното езеро и небесата почиват в сърцето ми. Не се бави повече, мой благословени Спасителю, не ме оставяй никога повече сам. Вятърът и вълните ще се покорят на волята ми: “Mълчи! Утихни!” Каквото и да подмята бурята в гнева си – било морета, демони, или хора, никоя вода не може да погълне кораба, в който почива Господарят на океаните, земята и небето; Те всички нежно ще се покорят на волята Ми: “Мълчи! Утихни!” Исус е не само Капитана на нашето спасение в епохата на църквата, той също е и Ковчегът на нашето спасение. Докато Ковчегът е средството за спасение, Исус е Самият Спасител на човечеството. Тези, които са скрити в Него, са скрити от настоящите и идещите бури. Бог ще ни опази дотолкова, доколкото останем верни и пребъдваме в Исус. Йосиф в Египет, Давид пред Голиат, Илия под заплахата на Езавел, Възлюбеният Йоан, Павел, Даниил, Шедрах, Месах и Авденаго – всички те бяха опазени от бог. Ти също можеш да бъдеш като тях, ако останеш верен. ТЪРПЕНИЕТО НА НАДЕЖДАТА (Битие 8:3-14; Римляни 5:1-5; Евреи 6:12; Римляни 15:4; Яков 5:7-8,11) “Малко по малко водите се оттеглиха от земята...” (Битие 8:3). Водите по лицето на земята, които покриваха дори най-високите планини, не се изпариха изведнъж, след като престана дъждът. Това отне седмици и месеци. Само изворите на бездната бяха затворени. Дъждът започна в 600-та година от Ноевия живот, на 17-ия ден от 2-ия месец. След четиридесет дни, Бог му заповяда да спре. Въпреки това, Потопът продължи още 110 дена, преди да се види върха на Араратските планини и ковчегът да заседне там на 17-ия ден от 7-ия месец на същата година. Арарат е планина в Източна Турция. Водата продължи да се отдръпва и след 73 дена, в 1-ия ден на 10-ия месец, се появиха и върховете и на другите планини. Накрая, на 1-ия ден от 1-ия месец на следващата година, всички води се оттекоха; това беше 601-та година от живота на Ной. Той, и всички, които бяха с него, прекараха в ковчега една година и десет дена, от първия ден, когато Потопът започна, до последния ден, когато земята изсъхна. Тук не включваме седемте дни, в които те бяха в ковчега, преди да завали. Като анализираме гореописаното виждаме, че Ной и компанията му трябваше да чакат търпеливо, с надежда, избавлението си. Учудващо е, че Ной не отвори прозореца на ковчега веднага, след като дъждът спря. Дори след 10 месеца, когато планинските върхове се появиха, той пак изчака да минат още 40 дена, преди да отвори прозореца и да изпрати навън гарван. “После, след четиридесет дни, Ной отвори прозореца на ковчега, що беше направил; и изпрати гарван, който, като излезе, отиваше насам натам додето пресъхнаха водите на земята” (Битие 8:6-7). Добродетелта на търпение, особено в присъствието на Господа или в служението, е неоценима. Нашият свят се е предал на забързаност, на нетърпение и раздразнителност. Повечето време, което прекарваме в чакане на Бога, е, за да ни благослови повече. Библията не напразно казва: “да не бъдете лениви, но да подражавате ония, които чрез вяра и устояване наследяват обещаните благословения” (Евреи 6:12). Господ заявява: “Чрез твърдостта (търпението) си ще придобиете душите си” (Лука 21:19, KJV). Както и да е, накрая Ной трябваше да използва интелигентността, която Бог му беше дал. Последователно той изпращаше гарван, после гълъб, после пак гълъб, и пак, за да се осведоми адекватно за ситуацията навън. Чак когато на третия път гълъбът не се върна, той отвори ковчега. Но не позволи на никого да излезе навън. Има някои неща, които можем, като вярващи, да направим, докато чакаме било божията воля по някой въпрос, или Идването на Господа. Ние можем да бдим и да се молим. “Затова бдете, защото не знаете в кой ден ще дойде вашият Господ”, “Бдете и молете се, за да не паднете в изкушение. Духът е бодър, а тялото - немощно” (Матей 24:42; 26:41). Един пример за бдение и молитва е случаят с Илия на планината Кармил (3 Царе 18:41-45). Той се молеше, докато слугата му бдеше дали няма да се появи откъм морето някакъв знак, че ще завали. Още докато слугата му каза: “Ето, малък облак, колкото човешка длан, се издига от морето”, той знаеше, че Бог е изпратил “силен дъжд”. Вярващите трябва да останат заети с работа на Господната нива, докато чакат Неговото завръщане.
Каталог: files files -> Български футболен съюз правилник за статута и трансферите на files -> Рецептура на лекарствените форми рецептурни бланки и тяхната валидност files -> Прогностични възможности на тестовете, използвани за подбор на млади футболисти files -> Правила за реда за ползване, стопаниване и управление на стадион "христо ботев" благоевград глава първа общи положения Изтегляне 1.18 Mb. Сподели с приятели:
|
