ОПАЗЕНИЯТ СВЕТИЯ – ПРИЗОВАН И ИЗПРАТЕН

Поучително е за нас да отбележим, че никой не напусна ковчега преди Божието време - нито жената на Ной, нито някой от синовете или снахите му. Те всички бяха покорни на Ной, както Ной на Бог. “Тогава говори Бог на Ноя, казвайки: Излез от ковчега, ти, жена ти, синовете ти и жените им с тебе... Ной излезе, и с него синовете му, жена му и снахите му; излязоха от ковчега и всичките животни, всичките птици, всичко, що се движи по земята, според родовете си” (Битие 8:15-16,18-19). Ной беше един покорен мъж на вяра. Той не тичаше пред Бог.

Той беше уверен, че Бог не го е забравил и ще му говори. Бог винаги се радва да говори с Неговите верни чеда. Когато Бог призова Мойсей на върха на планината Синай, той търпеливо чака седем дни преди Бог да му говори (Изход 24:12-16). Исус Навиев, Илия и Павел са примери други, които чуха думи от Бога, в резултат на покорство чрез вяра. Вярващите днес трябва да си отделят време да чуят от Бог преди да предприемат какъвто и да е риск, светски или духовен. Жената на Ной, синовете и снахите му, също се бяха предали да следват пътя на Ноевата вяра и покорство.

Тяхното влизане в ковчега символизира спасението им и тяхното оставане вътре символизира посвещението им и последователното им ходене с Бога. Исус е нашият ковчег на спасение.

Подобно на Ной, “проповедникът на правдата”, ние трябва да осигурим всички членове на нашето семейство да чуят благата вест и да имат шанс да приемат Исус като личен Господ и Спасител. Ние също трябва да бдим над тях в тези зли дни, никой от тях да не бъде изкушен да остави Господа под натиска на света или да се обезкуражи от привидното забавяне на Господното Пришествие. “Преди всичко знайте това, че в последните дни ще дойдат подиграватели, които с подигравките си ще ходят по своите страсти и ще казват: Где е обещаното Му пришествие? защото, откак са се поминали бащите ни всичко си стои така както от началото на създанието” (2 Петрово 3:3-4). Според библейските историци, Божието предупреждение към Ной за идещия Потоп дойде 120 години преди действително това да стане. Може би ние не знаем кога точно ще дойде Господ, но белезите на Неговото пришествие вече се изпълняват. “Защото оная тайна, сиреч, беззаконието, вече действува, но само догдето се отмахне отсред оня, който сега я възпира” (2 Солунци 2:7).

Когато Ной чу призивът от бога да излезе от ковчега, той се покори на Божията заповед до най-малката подробност. Покорството носи благословение. Саул изгуби царството Израел, заради частичното си покорство, когато трябваше да унищожи напълно амаличаните.

За отбелязване е, че Ной и всички с него бяха не само опазени, но бяха също и изпратени по нататък “да се разплодяват по земята, да раждат и да се умножават по земята” (Битие 8:16-17). Това има специално приложение за Църквата. Ние сме спасени, за да служим. Опазени сме от идещия гняв, за да отидем и да проповядваме на другите. Родени сме, за да раждаме. Спасените души трябва да бъдат намерени на полето, работейки, за да доведат другите до Христос. Християните, които се въздържат от свидетелстване, си противоречат. Ангел освободи Петър и апостолите от затвора и бързо добави: “Идете, застанете в храма та говорете на людете всичките думи на тоя живот” (Деяния 5:20).

В служението на Църквата, в семейния живот и бизнес поведението, ние трябва да почтени и да следваме библейските принципи. Ной и всички, които бяха с него, бяха опазени в ковчега по времето на Потопа и бяха изведени, за да ходят свободно по планината Арарат. Така трябва да бъде и с Църквата. Онези, които служат на Господа вярно и издържат до самия край, ще се радват вечно на красотата в небето и ще ходят по улици от злато.

1. 
   Какво е Божието обещание към бедстващите светии?
   
2. 
   Спомени някои хора от библията, които се радваха на Божията закрила.
   
3. 
   По какъв начин Христос е повече от Ковчега на спасение за нас?
   
4. 
   Какво качество на характера прояви Ной след спирането на дъжда?
   
5. 
   Какво трябва да е поведението на християните в Божието присъствие?
   
6. 
   Каква трябва да е позицията на християнина, докато чака идването на Господа?
   
7. 
   Какво е задължението, с което трябва да се ангажира спасената душа?
   

ВСЕКИДНЕВНО ЧЕТЕНЕ НА БИБЛИЯТА

Урок № 19

ВЯРВАЩИТЕ - СОЛ И СВЕТЛИНА

Думата ‘светлина’ за пръв път беше спомената в Битие 1:3 “Да бъде светлина. И стана светлина”. Преди това първо споменаване на светлината, светът беше неустроен, пуст и пълен с мрак. “А земята беше пуста и неустроена; и тъмнина покриваше бездната; и Божият Дух се носеше над водата” (Битие 1:2). Тъмнината изчезна точно когато Бог заповяда светлината да се появи.

Този урок ни въвежда в стандарта на нормалния християнски живот, очакван от пътешествениците към небето, за които се педполага да бъдат сол за земята и светлина за света.

ХРИСТИЯНИТЕ КАТО СОЛ ЗА ЗЕМЯТА

(Матей 5:13; Марк 9:49-50; Лука 14:34-35)
Христовият съвет към Неговите последователи да бъдат сол за земята, идва да ни покаже окаяното състояние на човечеството. Теми и предавания по различни медии: радио, интернет, вестници и списания, стават инструмент за демонично проникване в домовете и семействата, за злоупотреби, корупция и подкупи, които водят до дълбоката агония, страданието, безнадеждността, горчивината и жалкото състояние на човечеството. В резултат на това много семейства се разрушават, самоубийствата се увеличават, милиони умират преди времето си.

За съжаление, повечето от тези нещастни случаи водят към вечността без Бог. Като очакваме неизбежното идване на Спасителя, трябва не само да си припомняме, че сме солта на земята, но също и да отстояваме тази си позиция, докато енергичноспасяваме грешниците от примката на ада. Kато християни, ние имаме отговорност да попречим на духовния упадък и моралната разруха, характерни за нашето поколение.

Солта има някои присъщи свойства, които всеки вярващ трябва подобно да притежава и да ги постави в действие.

Първо: солта има изцеляващ ефект (4 Царе 2:19-22). Ако ние не сме изгубили вкуса си като сол на земята, нашата близост с Бога в една ефективна и побеждаваща молитва ще изговори изцеление за болния от греха свят, в който живеем.

Второ: Солта възпрепятства растежа и размножаването на болестотворни микро-организми. Света има склооност към греха и нечистотата, която ние трябва да обуздаем чрез проповядването на евангелската истина, способна да възпрепятства умножаването на греховете. Ние трябва да водим грешниците към покаяние и обръщане към Бога.

Трето: както солта съхранява чрез противодействие върху неприятелските микро-организми и тяхното елиминиране, така и християните трябва да се борят срещу фалшивите пророци, човешките традиции и нахлуването на света в църквата, с решителната цел да се съхрани скъпоценния живот на членовете на събранието.

Четвърто: солта “подлсажда”. Водата по времето на Елисей беше заразена и причиняваше безплодие (4 Царе 2:19-22). Много църкви днес са заразени и правят живота на мнозина горчив, тъжен и безнадежден. Въпреки че използват зехтиново масло, свещи, небиблейски молитви и пост, дяволските атаки все така изобилстват. Църквата трябва да се придвижва по-бързо, носейки чистата вода на Божието Слово, за да измие всички тези нечистоти с цялата настойчивост, която се изисква. Отлагането е опасно и пагубно.

Пето: солта удължава живота на селскостопанските продукти чрез задържане действието на бактерията, която ги разваля. Фалшивите поучения като “веднъж спасен – завинаги спасен”, “автоматично освещение при новорождението” или за “неуловимото съглашение със света” са смъртоносни бактерии, които могат лесно да подмамят новоповярвалите далеч от Божието царство. Чрез нашето библейско поведение, здраво поучение и дисциплиниран живот за пример на останалите, мнозина могат да бъдат освободени от примката на смъртта.
“Казвам истината в Христа, не лъжа, и съвестта ми свидетелствува с мене в Светия Дух... Братя, моето сърдечно желание и молбата ми към Бога е за спасението на Израиля” (Римляни 9:1; 10:1)
Шесто: поради белотата си, солта е привлекателна и желана. Ако има някакво ограничение спрямо нея, то е единствено от медицинска гледна точка. Животът на вярващия в Христос би трябвало да излъчва такава белота, откритост и искреност, че да притегля грешния свят към Царството и да засрамва противниците (Тит 1:9).

Нека винаги, когато гледаме първите букви на думата ‘СОЛ’, да си спомняме, че живота ни като вярващи трябва да се характеризира със (1) Скромност в успехите и Сила в трудни времена; (2) Откритост и Отговорност по всяка тема, касаеща физическия и духовен живот на човека и (3) Лоялност и Любов към Бога и човеците.

Солта, макар че е лесно разтворима във вода, намира неограничено приложение в живота и дейността на човека. Така и ние трябва да сме “разтворими” за Божието Слово (т.е. да сме податливи и готови да се слеем с Него) и така да ставаме “субстанция” с неограничено приложение за човечеството.

Все пак, Писанието не премълчава опасността, надвиснала над вярващите, които не се държат подобаващо: “... Но ако солта обезсолее, с какво ще се осоли? Тя вече за нищо не струва, освен да се изхвърли вън и да се тъпче от хората” (Матей 5:13).

Бог “въоръжи” Езекиил с евангелието, но също го предупреди за последствията, ако прогласяването на посланието бъде пренебрегнато. Новороденият вярващ не бива да пренебрегва тази благородна задача, дадена му от Бога, да Го представлява като сол на земята и с поглъщаща го ревност да проповядва Словото Му. “Когато кажа на беззаконника: Непременно ще умреш; а ти не го предупредиш, и не говориш за да предпазиш беззаконника от беззаконния му път та да спасиш живота му, оня беззаконник ще умре в беззаконието си; но от твоята ръка ще изискам кръвта му” (Езекиил 3:18). Още по-тежко наказние чака онези, които компрометират Божието име: “Заръчваме ви още, братя, в името на нашия Господ Исус Христос, да страните от всеки брат, който се обхожда безчинно, а не по преданието, което сте приели от нас” (2 Солунци 3:6).
ХРИСТИЯНИТЕ КАТО СВЕТЛИНА НА СВЕТА

(Матей 5:14; Марк 4:21-22; Лука 8:16-18; 11:33-36)
Както дните на Ной се характеризираха с пирувания, нечестие, неморалност и светщина до степен на разорение, така е и с днешното поколение. “И като бяха Ноевите дни, така ще бъде пришествието на Човешкия Син. Защото, както и в ония дни преди потопа, ядяха и пиеха, женеха се и се омъжваха, до деня до когато Ное влезе в ковчега, и не усетиха, до като дойде потопът и завлече всички, така ще бъде и пришествието на Човешкия Син” (Матей 24:37-38).

Тъмнината днес е далеч по-плътна от духовната тъмнина в Египет по времето, когато им бяха отнети първородните (Изход 10:22-23). Тъмнината мрази прозрачността и благочестието. Убийствата, случайните изстрели, кражбите, прелюбодействата и блудствата са рожби на тъмнината. Като деца на светлината ние трябва прогоним тъмнината до най-затънтения ъгъл, така че светлината на Божията воля да възтържествува.

Като светлината на Царството в тоя свят, ние имаме някои отговорности:

Първо: ние трябва да бъдем уникални където и да се намираме и да осветляваме нашето общество.

Второ: Ние трябва да сме приятелски настроени. Ние не ще можем да спечелим другите за Христос с ненавист или равнодушие.

Трето: Ние трябва да избягваме и да страним от всяка духовна и обществена измама (Ефесяни 5:11-13). Светлината привлича. Така и вярващите трябва да привличат грешниците на тоя свят към Христос. Това може да стане, когато ние имаме Христоподобен стил на живот.

Четвърто: светлината носи радост и чувство за сигурност. Единствената цел на Христовото разпятие беше да донесе светлина на света.

Накрая: светлината осветява. Християните, като светлина на света, трябва да осветяват този тъмен свят чрез светлината на евангелието.

Наша колективна отговорност като християни е да докажем, че ние сме светлината на света. Църквата е град, поставен на хълм, който силите на тъмнината не могат и не трябва да покрият.

Никоя привилегия или благословение от Бог не се получават автоматично. Пътешествениците към небето трябва да платят скъпо, за да се действат напълно в Божията воля. За да изпълни Църквата дадените й от Бога отговорности, трябва първо: да реши да свети, за да види света. Второ: тя няма нужда да бъде покрита от изкусни нововъведения за сметка на евангелието. Трето: тя трябва да благовества редовно и с молитва. Четвърто: Църквата трябва да достига недостигнатите. Накрая: Църквата не трябва да оставя и “един камък необърнат” в евангелизирането на обществото, включително роднините, сватовете и членовете на семейството.
РЕЗУЛТАТИ ОТ ЕФЕКТИВНАТА НИ РОЛЯ КАТО СОЛ И СВЕТЛИНА НА СВЕТА

(Матей 5:16; Марк 9:50; Колосяни 45:6; Йоан 13:17; Исая 1:19; 2Тимотей 4:7-8)
Дотук ние говорехме накратко за християните като сол на земята и светлина на света. Точно както апостолите в дните на Христос се интересуваха от дела, който им се пада като верни последователи на Исус в Неговото земно служение, мнозина днес се питат какви ли ще са наградите, които очакват верните служители на Бога в края на пътя им: “Петър почна да Му казва: Ето, ние оставихме всичко и Те последвахме. Исус каза: Истина ви казвам: Няма човек, който да е оставил къща, или братя, или сестри, или майка, или баща, или чада, или ниви, заради Мене и заради благовестието, и да не получи стократно сега, в настоящето време, къщи и братя, и сестри, и майки, и чада, и ниви, заедно с гонения, а в идещия свят - вечен живот” (Марк 10:28-30).

С отговора си Исус разсея съмненията на учениците Си. Също толкова очевидно е, че неизброимо число велики награди очакват всички онези, които неуморно разпръскват светлината на благовестието до края.

Всеобщо мнение е, че не е важно какво казваме, а е важно какво влияние упражняваме върху околните. Исус прекара съвсем малко години на земята. Но Той повлия на мнозина, за разлика от Матусала, който, макар да живя най-дълго от всички, не остави след себе си дори най-кратък запис за някакво постижение в живота си. Това е основание да се замислим за какво сме били създадени.

Като вярващи, уместният въпрос, с който се сблъскваме всеки ден е: “Дали съм сол и светлина?”. Колко души се гордеят, че са имали полза от светлината, която казваме, че сме, и колко живота са били подправени или осолени? Помнете Словото на Господ: “Ето, ида скоро; и у Мене е наградата, която давам, да отплатя на всекиго, според каквито са делата му” (Откровение 22:12). Братя и сестри, жребият е хвърлен, дните са малко, нека изкупваме благовремието и да действаме бързо, за да бъдат мнозина спасени от вечното осъждение: “Това само казвам, братя, че останалото време е кратко; затова и тия, които имат жени, нека бъдат, като че нямат; и които плачат, като че не плачат; които се радват, като че не се радват; които купуват, като че нищо не притежават; и които си служат със света, като че не са предани на него; защото сегашното състояние на тоя свят преминава” (1 Коринтяни 7:29-31).

1. 
   Спомени за какво се употребява солта. Как това се използва за сравнение с християните, които са солта на земята ?
   
2. 
   Изброй пет символични представяния на солта, описани в Матей 5:13?
   
3. 
   Може ли християните да изгубят своят “вкус”? Ако да, то как може да се предотврати това?
   
4. 
   Какви са нашите отговорности към света, за който сме сол и светлина?
   
5. 
   Спомени основните качества, които се очаква да характеризират живота на вярващите като светлина на света ?
   
6. 
   Каква е нашата граница като светлина на света?
   
7. 
   Изброй десет очаквани резултата от вярното служене като сол и светлина на света.
   

ВСЕКИДНЕВНО ЧЕТЕНЕ НА БИБЛИЯТА

Урок № 20

ХРИСТОВИЯТ СТАНДАРТ ЗА ПРАВЕДНОСТ

В предходните стихове Исус говори за добродетелите, които трябва да характеризират живота на истинските последователи на Господа. Той разясни писанията относно понятия като “беден дух”, “кротост”, “милост”, “глад и жажда за праведност”, “гонения заради правдата”, “сол и светлина на света” и тук разкри стандарта за правеност.

Изглежда днес има леко отместване от добродетелите и характерните черти на Неговото служение. Той каза: “Да не мислите, че съм дошъл да разруша закона или пророците; не съм дошъл да разруша но да изпълня” (Матей 5:17). В Новия Завет не се изисква стриктното спазвае на церемониалния закон, на който фарисеите бяха отдадени. Но това не означава, че моралният закон трябва да бъде оставен настрана.

Кръстът извади от употреба церемониалния закон. Твърдението на Христос, че Той изпълни закона, идваше да изясни реалността, която беше дошла, при което вече нямаше място за сянката. Християните никога не ще могат да заобиколят спазването на моралния закон на Бога. Изпълнението на този закон не е заслуга за спасение, а е плод от един преобразен чрез Божията благодат живот. Християните не са “без закон” (1 Коринтяни 9:21).