26 поучения върху стария завет
НЕИЗБЕЖНОСТТА НА ХРИСТОВОТО ИДВАНЕ
Изтегляне 1.18 Mb.
|
НЕИЗБЕЖНОСТТА НА ХРИСТОВОТО ИДВАНЕ (1 Солунци 4:15-17; Йоан 14:2-3; Деяния 1:10-11; Даниел 7:13-14; 2 Солунци 1:7-10; Откровение 1:7) Ако почитаме и приемаме думите на Исус, на Неговите ангели и на Неговите апостоли, изобщо няма да става дума за поставяне под съмнение или опровергаване на това велико събитие – Второто идване на Господа. Сам Исус първи увери Своите последователи относно Второто Си идване. Той успокои притеснените и измъчвани светии с най-чудесното и утешително послание, че Той лично ще се върне отново и че ще обитават завинаги с Него в дома на Отца. Йоановото свидетелство за това е следното: “Да се не смущава сърцето ви; вие вярвате в Бога, вярвайте и Мене. В дома на Отца Ми има много обиталища; ако не беше така, Аз щях да ви кажа, защото отивам да ви приготвя място. И като отида и ви приготвя място, пак ще дойда и ще ви взема при Себе Си, тъй щото гдето съм Аз да бъдете и вие” ( Йоан 14:1-3). По времето на Неговите изпитания, Исус отново даде уверение за Неговото завръщане. Това беше пророчество от самите уста на Господа. Той заяви с увереност: “и ще видите Човешкия Син седящ отдясно на силата и идещ с небесните облаци” (Марк 14:62). В добавка към личното обещание и пророчество на Исус, Неговото Второ идване беше оповестено от ангели при Неговото възнесение: “така ще дойде както Го видяхте да отива на небето” (Деяния 1:11). Ангелската вест, че Исус ще дойде отново по същия начин, по който се и възнесе, не оставя никакво съмнение по въпроса за личното и видимо завръщането на Исус в тяло. Нашият Господ несъмнено ще дойде! Апостолите, особено Павел, придадоха завършен вид на учението за Христовото идване. Павел тържествено заяви: “Понеже сам Господ ще слезе от небето с повелителен вик, при глас на архангел и при Божия тръба; и мъртвите в Христа ще възкръснат по-напред; после ние, които сме останали живи, ще бъдем грабнати заедно с тях в облаците да посрещнем Господа във въздуха; и така ще бъдем всякога с Господа” (1 Солунци 4:16-17). Йоан, възлюбеният апостол, също говори за идването на Христос. Той се обърна към Църквата с невероятното насърчение, че “още не е станало явно какво ще бъдем; но знаем, че когато стане явно, ще бъдем подобни Нему, защото ще Го видим както е” (1 Йоан 3:2). НЕИЗВЕСТНОСТТА НА ВРЕМЕТО НА ХРИСТОВОТО ИДВАНЕ (Матей 24:27,36; Лука 12:40; 1 Солунци 5:1-3) Думите, които Духът избра, за да ни опише Второто идване на Христос, ни уверяват в неизбежността на това събитие. Във 2 Солунци 5:2 Святият Дух ни казва чрез ръката на Павел “защото вие добре знаете, че Господният ден ще дойде като крадец нощем”. Христовото идване е оприличено на крадец нощем. Както крадците идват в най-тъмната част на нощта, когато никой не ги очаква, така ще бъде и идването на Господа. Крадците идват потайно посреднощ, когато хората най-малко очакват някаква опасност. Макар и сигурно, времето на идването на Господ Исус не е конкретизирано. Павел използва аналогията с жена в родилни мъки, за да покаже на Църквата, че Идването на Господа предстои неизбежно, ще стане внезапно и незнайно кога “Когато казват: Мир и безопасност! тогава ще ги постигне внезапно погубление, като болките на непразна жена, и никак няма да избягнат” (1 Солунци 5:3). Точно както за бременната жена се знае, че ще дойдат родилните й мъки, но не се знае точния ден или час, така ще бъде и идването на Господа. Ние разпознаваме времената, но не и точното време, ден или час. Христос каза, че дори Той не знае точния ден, нито даже ангелите. Времето на Христовото идване не е открито на човеците. Само Бог Отец знае, кога Господ Исус ще дойде във въздуха. ЗНАЦИТЕ ЗА ХРИСТОВОТО ИДВАНЕ (Матей 24:3-14, 32-39; Лука 21:24-36; 2 Тимотей 3:1-5,7) Докато конкретното време на Идването на Христос е неизвестно за нас и не може да бъде узнато, то на нас ни е дадена възможността със сигурност да разпознаваме времената, защото Господното пришествие ще бъде предизвестено от знамения. Тъй като Христос знае повече за идването Си отколкото всеки друг, то от Неговите думи можем да си изградим добра картина за знаците, предхождащи това велико събитие. Периодът преди Грабването и Голямата скръб формира т.нар. последни времена или последни дни. И знаменията, които характеризират този период, са знаменията, оповестяващи Второто идване на Господа. Нашият Господ не ни остави в съмнение относно знаменията, които предшестват Неговото идване. Един християнски автор е писал: “Дългата пророческа беседа на Христос, записана в Матей, Марк и Йоан, по която всеки от тях е добавял нови детайли, показва че оригиналната проповед е била дори по-дълга, от това, което ни преставя който и да е от записите й”. Докато отговаряше на трите важни въпроса, зададени от последователите Му, Господ каза: “Но понеже ще се умножи беззаконието, любовта на мнозинството ще охладнее” (Матей 24:12). Това живописно описание на социалните условия в последните времена е и мрачно, и плашещо. Беззаконието, егоизмът, алчността, социалната несправедливост са все знаци за Хрисотвото идване. По-нататък, в посланията на апостол Павел, намираме още знаци за идването на Господа. Във 2 Тимотей 3гл. Павел говори, че с приближаване на Христовото идване, обществото ще се отклони от установения от дълго време ред в него. “Последните дни”, за които Павел пише, не са плод на неговото въображение. Той пише това, което му е открито от Бог. Забележете разрушителната сила на егоизма. Тя е дяволска. Тя отделя християните от Божията любов. Себелюбивите ще мразят добрите хора, които държат на праведността и благочестието. Забележете също, че прогреса на познанието е знак за идването на Христос (Даниил 12:4). Последните дни ще бъдат дни на културен, научен и технологичен прогрес, въпреки че обществото ще бъде завладяно от духовно невежество. Въпреки че Господ Исус и Неговите апостоли ни предупредиха относно измамниците, хиляди ще се отклонят след фалшиви пророци и учители. Всъщност, широкоразпространената заблуда за номиналното християнство е също един от знаците на последните времена, които апостол Павел отбеляза в посланието си към Тимотей (1 Тимотей 4:1).
ВСЕКИДНЕВНО ЧЕТЕНЕ НА БИБЛИЯТА
Текст: Матей 24:14-30; Даниил 9:24-27; Откровение 6:1-17; 13:1-18 Знаците, които предизвестяват идването на Христос и края на света, са ясно разкрити в Писанието. Голямата скръб и царуването на Антихриста се явяват важни събития от последните времена и всеки вярващ, който изучава задълбочено Библията, трябва да бъде запознат с за тях. Голямата скръб, която предхожда Второто пришествие на Христос, няма да започне, докато Църквата не бъде грабната от земята. С оглед на това, някои вярващи не намират съществено основание да изучават обстойно този период. Но е факт, че не всички, които изповядват, че са вярващи, ще бъдат грабнати. И всички онези, които пропуснат грабването на готовите и сериозни светии, ще преминат през мъките на Голямата скръб. Затова е по-добре да не сме неосведомени относно страданията, които чакат безгрижните вярващи. От друга страна, истинските мъки, които чакат невярващите мъже и жени (между които са и нашите сънародници, съседи, приятели и близки), ще ни раздвижат да станем и да спасим погиващите, докато имаме възможност. Голямата скръб ще бъде най-ужасяващото събитие в човешката история. Библейското откровение за тази голяма криза я описва кристално ясно като най-тежкото страдание в цялата световна история. Световните войни, междуплеменните конфликти, гражданските войни, войните от всякакъв род през цялото история на човешкото съществуване, както и всякакъв род природни бедствия от сътворението насам, ще бледнеят в сравнение с Голямата скръб. Голямата скръб е период на безпрецедентни страдания, беди и разрушения. Въпреки че това е време на страдания в световен мащаб, все пак Ерусалим и Палестина ще бъдат в центъра на това събитие, както е пророкувал пророк Еремия: “Горко! защото велик е оня ден, подобен нему не е бивал; именно той е време на утеснението на Якова” (Еремия 30:7). Това ще бъде кулминационната точка на катастрофалното изливане на дълго натрупвания Божий съд върху света. Точно през този период Божият гняв и осъждение ще залеят земята. Това също е и време, когато Сатана и Антихртиста ще освободят злочестината и нечестието над земните обитатели (Откровение 6:2-9). Периодът на Голямата скръб влиза в седемдесетте седмици от Данииловото пророчество. Една седмица от тия, за които пророкува Даниил, се равнява на седем години. Еврейската дума за седмица е “shabua”, което значи “седем”. Седемдесетте седмици на Даниил се равняват на четиристотин и деветдесет години. Тези седемдесет седмици са разделени на три периода: 7 седмици или 49 години са определени за построяването на Ерусалим (Даниил 9:25), 62 седмици или 434 години са от завършването на строежа в Ерусалим (в края на 7-те седмици или 49-те години) до времето на явяването на Месия, а последната седмица или полседните седем години отново са разделени на два равни периода.
Пророкуваното за първите шестдесет и девет седмици от седемдесетте седмици на Даниил се изпълни точно, докато пророкуваното за последната (седемдесетата) седмица предстои да се изпълни. Диспенсацията на Църквата, в която живеем, е прекъсване между първите шестдесет и девет седмици, които завършиха с разпятието на Месия, и последната седмица от Данииловото пророчество. В тази връзка е важно да се отбележи, че времето на Църквата не беше директно пророкувано в Стария Завет. Божият план за Църквата беше неизвестен на старозаветните пророци. Библията нарича периода на Църквата “тайна” (Ефесяни 3:5-6; Колосяни 1:25-27). Много пророци в Стария Завет предричаха първото и второто идване на Христос, без да осветляват промеждутъка между тези две събития. Както и да е, това не умаловажава знаението на времето, в което живеем. Това време е значимо в Божиите очи и не е било неизвестно за Него, дори от основаването на света (Деяния 15:8). В настоящето време Бог води две различни програми към тяхното изпълнение. Нег овата програма за Църквата ще приключи по време на Грабването, докато програмата Му за Израел ще завърши след Грабването, при Второто идване на Христос. Следователно е ясно, че края на църковната диспенсация ще доведе до започването на седемдесетата седмица от Данииловото пророчество. Това показва също, че Грабването ще отключи периода на Голямата скръб и разкриването на Антихриста (2 Солунци 2:6-11). Периодът на Голямата скръбще бъде най-тъмния час в човешката история. Но ние трябва да си припомним, че “най-тъмно е преди зазоряване”. Човекът на греха ще извърши по божествено позволение своите най-зли дела, преди да се яви Божият ден в святост, праведност и слава. Въпреки греха и злото ще царуват по време на Голямата скръб, все пак, само след малко, злото ще бъде детронирано и Христос ще се възкачи на престола. Господ ще вземе людете Си преди да започне Голямата скръб и Църквата няма да премине през нея (Исая 26:20; Откровение 4:1-7). В началото на седемгодишния период на скръбта Антихрист ще сключи договор с Израел. Но по средата на периода той ще наруши този договор и ще изпълни писаното в Даниил 12:11 и 1 Солунци 2:3-11. Тогава ще започне истинската Голяма скръб. Звярът ще преследва юдеите за трите и половина години, които остават от този период: “това ще бъде след време, времена и половина време” или “ще има хиляда и двеста и деветдесет дни” (Даниил 12:7,11). Страданията през този период ще бъдат толкова ужасни, че никой вярващ не би трябвало да преминава през тях. Все пак, Библията ни учи, че отстъпниците от вярата и лекомислените вярващи ще пропуснат Грабването и ще преминат през Голямата скръб (Откровение 7:14). Въпреки, че светиите от Голямата скръб ще бъдат окончателно спасени, те ще трябва да издържат нечувани страдания. Онези, които са бдителни днес, ще станат част от Христовата Невеста и ще се радват на сватбената трапеза на Агнето, докато ония, които пропуснат Грабването, но все още изповядват вярата си в Господа, ще чезнат поради страданията тук, на земята.
Антихрист ще бъде великата личност, стояща зад Голямата скръб. На Йоан, който видя откровението от Бога, му беше позволено да зърне човека на греха, последния и окончателен Антихрист, който ще бъде напълно контролиран от Сатана. “И звярът, който видях приличаше на леопард, и краката му бяха като крака на мечка, устата му като уста на лъв; и змеят даде нему силата си, престола си и голяма власт” (Откровение 13:2). Антихрист е личност, за която се споменава на няколко места в Писанието. Библията казва: “и тогава ще се яви беззаконният, когото Господ Исус ще убие с дъха на устата Си и ще изтреби с явлението на пришествието Си, тогава, чието идване се дължи на действието на сатана, съпроводено от всякаква сила, знамения, лъжливи чудеса...” (2 Солунци 2:8-9). “Поклониха се и на звяра, казвайки: Кой е като тоя звяр? и кой може да воюва против него?” (Откровение 13:4). Силата на Антихрист ще го направи идол за света; “и цялата земя учудена отиде след звяра” (Откровение 13:3). АНТИХРИСТ И ОТСТЪПНИЧЕСКАТА ЦЪРКВА Антихрист ще постави себе си като единствен бог и ще изисква всички хора по земята да му се покланят. Даниил пророкува: “и ще се възвеличи над всякакъв бог, и ще говори чудесно, надменно против Бога на боговете” (Даниил 11:36). Апостол Павел също предрече, че Антихрист “се противи и се превъзнася над всеки, който се нарича Бог, или на когото се отдава поклонение, щото той седи както Бог в Божия храм и представя себе си за Бог” (2 Солунци 2:4). По времето на Голямата скръб отстъпническата църква ще се подчини на Звяра и неговото управление. Фалшивият пророк ще накара цялата земя и всичките й обитатели да се поклонят на Антихрист (Откровение 13:12). За да извести на целия свят, че всички му се покланят като на Бог и за да разпознава отдалеч своите последователи, Антихрист ще им сложи печат на дясната ръка или на челата им. Някои могат да казват, че те никога няма да се съгласят да получат белега на Звяра. Но Писанието ни казва, че онези, които отхвърлят благата вест сега, ще бъдат измамени от Антихрист и ще приемат белега на Звяра. “И затова Бог праща заблуда да действува между тях, за да повярват лъжа, та да бъдат осъдени всички, които не са повярвали истината, а са имали благоволение към неправдата” (2 Солунци 2:11-12). ПРИОРИТЕТЪТ НА ЦЪРКВАТА Истинските вярващи няма да са на земята, когато звярът се издигне в съвършения ужас на демоничната диктатура. Ние не чакаме идването на Антихриста, а идването на Христос. Краят на света е наближил. Когато грехът се умножава, когато чашата на човешкото нечестие се напълни догоре и когато Сатана извърши своите най-зли дела, тогава Бог ще отприщи огнения съд над всички, които вършат нечестие, и царството на този свят ще стане царство на нашия Бог. С оглед на всичко това, дълг на Църквата днес е да ускори евангелизаторската си програма както никога досега, да приготви светиите за идването на Господа, да доведе отстъпилите от вярата обратно в стадото и да предупреди множествата, които се намират пред вземане на съдбоносно решение в Църквата. Сега е време да се подготвим за Грабването – да живеем достоен на призванието ни живот, да се молим усърдно и да се присъединим към Господа в последната жетва на души.
б) Обясни важността на седемдесетата седмица.
а) подготовката за Грабването б) достигането на неспасените ВСЕКИДНЕВНО ЧЕТЕНЕ НА БИБЛИЯТА
Каталог: files files -> Български футболен съюз правилник за статута и трансферите на files -> Рецептура на лекарствените форми рецептурни бланки и тяхната валидност files -> Прогностични възможности на тестовете, използвани за подбор на млади футболисти files -> Правила за реда за ползване, стопаниване и управление на стадион "христо ботев" благоевград глава първа общи положения Изтегляне 1.18 Mb. Сподели с приятели:
|
