26 поучения върху стария завет

Подобно на другите християнски задължения, Христос определи поста като дълг на всеки християнин, като каза: “А ти, когато постиш” (Матей 6:17). Постенето тук е представено като добър съпровод, придружаващ молитвата. Постът представлява доброволно въздържане от храна със специфична духовна цел.

Практикуването на поста е старо почти колкото самото човечество. Още от Стария Завет, хора с най-различен социялен статус (царе, пророци, свещеници, светии, грешници, жени и деца) търсеха лицето на Бога в свято разкаяние като се отказваха от храна, за да се отдадат на смирена молитва (Левити 16:29-31; 23:27-32; Псалми 35:13). Причините за пост са много (1) да се удържи прилива на божественото наказание (2 Царе 12:16-23); (2) да се предотврати божествения съд (3 Царе 21:27); (3) да се получи помощ във време на нужда или опасност (Естер 4:1); (4) да се възпре безпокойството и страха (Даниел 6:18); (5) да се помоли за божествена подкрепа във време на трудност (Деяния 27:9,23); (6) да се получи победа в духовна битка (Матей 4:1-11); (7) да се помоли за божествена подкрепа в служението пред Бога (Деяния 13:1-3).

Постът трябва да се разглежда по-скоро като фактор, който въздейства върху нашето сърце, отколкото като такъв, който променя или задвижва Бога. (1) Постът дисциплинира и смирява душата пред Бога (Псалми 35:13; 69:10); (2) Той потиска апетита и, по тоя начин, осигурява добро време за търсене на Бога (2 Царе 12:16-23); (3) Той фокусира вниманието ни върху Бог, изключвайки всичко друго; (4) Той е мощна подкрепа във време на изкушения; (5) Той ни помага да упражним сила над демоните (Матей 17:14-21) и (6) Той дава сила на молитвите ни.

Колкото и да е добър постът, той не ни е нужен, за да получим даровете на спасение, освещение и кръщение в Святия Дух. Всичко, което е нужно за получаването на тези християнски опитности, е вяра (Лука 11:13). Освен това трябва да се избягва прекалено продължителният пост, който може да ни причини здравословни проблеми (1 Царе 14:24-30). От нас се очаква да постим само докато физически се справяме и само с определена цел.

“А ти, когато се молиш, влез във вътрешната си стаичка, и като си затвориш вратата, помоли се на своя Отец, Който е в тайно; и Отец ти, Който вижда в тайно, ще ти въздаде на яве” (Матей 6:6)

Господ накрая предупреждава срещу лицемерието и показността в поста. Фарисеите в дните на Христос открито се хвалеха с постенето си: “Постя дваж в седмицата...” (Лука 18:12). Когато постеха, те се държаха така, че всички да ги забележат, че постят. Целта им беше да получат от своите почитатели изобилен дъжд от похвали. Исус категорично осъди всяко нещо, което прилича на показност при постенето.

“А ти, когато постиш, помажи главата си и умий лицето си, за да те не виждат човеците, че постиш, но Отец ти, Който е в тайно; и Отец ти, Който вижда в тайно, ще ти въздаде на яве” (Матей 6:17-18)

Когато вярващите постят, те трябва се погрижат също за своите тела и външен вид и да бъдат привлекателни, както обикновено, така че да скрият святото си посвещение в поста и така да постигнат желаното разкаяние на душата.

Като се покоряваме на тези Господни принципи Бог ще бъде прославен, вярващите ще бъдат наставени и грешните ще бъдат изобличени за греховете си и обърнати към Бога.

1. 
   Спомени някои от ръководните принципи на вярващия в даването.
   
2. 
   Изброй някои от наградите, обещани от Бог на даващия християнин.
   
3. 
   Каква противоотрова предлага Христос срещу гордостта и суетната слава на молитвата?
   
4. 
   Изброй нещата, които дават сила на молитвата на вярващия.
   
5. 
   Определи кои са елементите на Господната молитва.
   
6. 
   Как може на практика един вярващ да демонстрира, че е простил на този, който го е наранил?
   
7. 
   а) Изброй седем причини за пост.
   

Урок № 22

ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ СРЕЩУ СВЕТСКИТЕ ГРИЖИ

Светът е потопен в едно безкрайно препускане - надпревара за временни съкровища, човешко признание, одобрение и приемане. Тази надпревара спъва развитието на нашето поколение. В нашия урок тази седмица Христос предупреждава всички вярващи относно ламтежа за обогатяване. “Защото Божието царство не е ядене и пиене, но правда, мир и радост в Светия Дух” (Римляни 14:17).

Християните трябва да живеят чрез вяра. Божието Слово казва: “и всяка ваша грижа възложете на Него, защото Той се грижи за вас” (1 Петрово 5:7). Безпокойството и страхът от бъдещето водят началото си от неверие и липса на вяра в божетсвеното провидение. Исус каза: “... Не се безпокойте за живота си, какво ще ядете или какво ще пиете, нито за тялото си, какво ще облечете. Не е ли животът повече от храната, и тялото от облеклото?” (Матей 6:25).

СТРЕМЕЖ КЪМ ЗЕМНИ БОГАТСТВА

(Матей 6:19-23; Притчи 23:4; 1 Тимотей 6:6-10; Евреи 13:5)
Онези, които ламтят за богатството на този свят, неизбежно избират светът да бъде тяхната награда. Съкровищата, които пазим, може да са неща в сърцето ни, които са ни най-скъпи, или неща, с които не можем да се разделим лесно. Исус пердупреди Своите последователи да не обвързват сърцата си, надеждата си и щастието си с нещата, които виждат, защото те са земни и кратковременни.
“Недейте си събира съкровища на земята, гдето молец и ръжда ги изяжда, и гдето крадци подкопават и крадат” (Матей 6:19)
Както го обясняват библейските учени, това означава, че вярващите не трябва (1) да разчитат на славата на земните неща; (2) нито да ламтят за натрупване на богатства за сметка на тяхната душа; (3) нито да се съсредоточават върху земни притежания; (4) нито да ги имат като решаващи за удовлетворението си в живота. И затова всеки вярващ трябва да направи мъдър избор в живота си (Второзаконие 30:15; Еремия 21:8).

Безразсъдството да трупаш земни съкровища се вижда от факта, че тях “молец и ръжда ги изяжда, и ... крадци подкопават и крадат”. Това отразява временния характер на земните притежания. Йов каза: “Гол излязох из утробата на майка си; гол ще и да се върна там” (Йов 1:21). Никой не прави изключение от това правило откак свят светува. За своето добруване християните трябва да търсят нещата, които са вечни и небесни, и да полагат в тях надеждата и удовлетворението си.

Хората имат различни причини да искат да станат богати на всяка цена. Затова те оправдават своите безразсъдни действия. Но Библията ни предупреждава: “А които ламтят за обогатяване, падат в изкушение, в примка и в много глупави и вредни страсти, които потопяват човеците в разорение и погибел” (1 Тимотей 6:9). Ако положим съкровищата си при Бога, нашето сърце ще бъде при Него. Ние можем да избегнем разорението и погибелта само, ако поставим надеждата и упованието си в Бога. “Окото е светило на тялото; и тъй, ако окото ти е здраво цялото ти тяло ще бъде осветено” (Матей 6:22). Някои обясняват, че тук “окото” означава: (1) сърцето; (2) разбирането; (3) целите и намеренията. Сърцето, което има благочестиви намерения, ще роди благочестиви дела. Но злонамереното сърце ще произведе дяволски и неправедни деяния. И ако нашето разбиране отсъжда вярно и праведно чрез съвестта ни, тогава то ще води в правилна посока нашите предпочитания и действия. Те ще бъдат “напълно просветлени” с благодат и утеха. Ако ли не, действията ни ще бъдат пълни със зло. Така също, ако нашите цели и намерения са чисти, за да прославим Бог и да търсим почит и благоволение пред лицето Му, тогава пътищата ни ще бъдат праведни. Но злите намерения водят до неправедност.

“Мамона” е интерпретация на сирийската дума “печалба” (Матей 6:24). Ако ние живеем живота си с едничката цел да спечелим земни богатства, тогава ще загубим небето. Ние не можем да преследваме земни богатства и в същото време да служим на Бога приемливо. Не можем да обичаме и двамата в един и същи момент (1 Йоан 2:15). Истинските християни трябва да гледат да се издигат духовно, забравяйки земните неща.

БЕЗПОКОЙСТВАТА НА НЕВЯРВАЩИТЕ

(Матей 6:25-32,34; Псалми 55:22; Матей 7:7-11; Лука 12:22-30; Филипяни 4:6)
Някой е казал: “Едва ли има друг грях, срещу който Господ Исус да е предупреждавал Своите ученици толкова сериозно и мащабно, колкото е греха на безпокойството, на полудяващите грижи за живота ни, направени в неверие”. Това е гехът, който правим, когато пренебрегваме словото Му: “...Не се безпокойте за живота си...” (Матей 6:25). Тук Господ забранява: (1) тревожните мисли, които измъчват душата ни, ограбват радостта от спасението ни, смущават съня ни и ни лишават от възможността да се чувстваме свободни; (2) мислите, които произхождат от неверие и липса на доверие в Бога. Бог е обещал да снабди всичко необходимо за живота на Своите деца. “Понеже Неговата божествена сила ни е подарила всичко що е потребно за живота и за благочестието, чрез познаването на Този, Който ни е призовал чрез Своята слава и сила... А Бог е силен да преумножи на вас всякакво благо, така щото, като имате всякога и във всичко това, което е достатъчно във всяко отношение, да изобилвате във всяко добро дело” (2 Петрово 1:3; 2 Коринтяни 9:8).

Колкото повече вяра имаме, толкова по-малко ще ни въздействат грижите на тоя свят. Ние няма да се безпокоим за храна и облекло. Бог ни ги е обещал. Той се удоволства в ония, които се надяват на Неговата милост. Вярващите могат да победят безпокойството само с действаща вяра. Ние трябва да осъзнаем, че нашият живот е много по-голямо благословение, отколкото материалните неща, необходими за прехраната ни. Живота е от Бог. Затова ние трябва да уповаваме на Бог за храната и облеклото си и да освободим себе си от всякакви смущаващи ни грижи за тях. Ако Бог ни пази от злото, на което сме изложени ежедневно, няма ли да снабди добрите неща, от които се нуждаем (2 Петрово 2:9; Притчи 28:20)?

Господ отива по-далеч като обяснява Божията грижа за много по-незначителни създания от човека.
“Погледнете на небесните птици, че не сеят, нито жънат, нито в житници събират: и пак небесният ви Отец ги храни. Вие не сте ли много по-скъпи от тях? И кой от вас може с грижене да прибави един лакът на ръста си? И за облекло, защо се безпокоите? Разгледайте полските кремове как растат; не се трудят, нито предат; но казвам ви, че нито Соломон с всичката си слава не се е обличал като един от тях” (Матей 6:26-29)
Спокойствието и увереността, с която тези същества живеят живота си, е предизвикателство за Божиите деца днес. Техните очи са върху Бога и те чакат от Него без да се безпокоят, защото знаят, че Той е верен. Послушайте приятната песен на въздушните птици, които прехвърчат от дръвче на дръвче и от клонка на клонка. Те никога не се оплакват, нито недоволстват поради грижите за живота си, защото има Някой някъде, Който се грижи за тях! “Вие не сте ли много по-скъпи от тях?”. Някой е казал: “Наследниците на небето са много по-скъпи от птиците по небето; те са по-благородни и възвишени създания и чрез вяра се издигат по-нависоко. Той е техният Създател и Господ, техният Собственик и Господар; но освен всичко това Той е техен Баща и те са Негови деца. Този, Който храни птиците си, със сигурност няма да държи гладни бебетата Си. Ако птиците уповават на Бащиното снабдяване, защо ти да не уповаваш на Него? Постъпвайки така, те имат по-малко грижи за утрешния ден; и по тоя начин те живеят по-радостно и свободно от всяко друго създание ”.

“Разгледайте полските кремове”, колко изящни и свежи са те! Те са свободни от всяка грижа. И все пак “...нито Соломон с всичката си слава не се е обличал като един от тях” (Матей 6:29). Точно както не можем да напълним нашите хранителни складове с продоволствия чрез безпокойство, така също не можем да достигнем целите в живота ни чрез тревожна загриженост.

Както и да е, това не означава да бъдем напълно безгрижни, пренебрегвайки нашите законни задължения и занятия. Ние трябва да бъдем прилежни в работите си и, в същото време, да избягваме изкушението да ламтим за изобилието на земните богатства. Удовлетворението на човека е скрито в познанието и благодатта от Бога, а не в богатствата, притежанията и най-малко в изисканите облекла. Грешниците желаят тези неща и се стремят към тях просто защото те не знаят нищо по-добро. Те са невежи относно по-добрия път в живота. Те са чужди на познанието и благодатта от Бога, защото те живеят без Бога. Вярващите не трябва като грешниците да изпълват сърцата и ума си с грижи за този живот, но трябва да ги дават на Бога (Филипяни 4:6; 1 Петрово 5:7). Нашето добруване е грижа на Бога. Но ние трябва да подредим правилно приоритетите си, ако искаме Той да се намеси в нашата ситуация.
ПРИОРИТЕТИТЕ НА ПРАВЕДНИЯ

(Матей 6:33; 5:6; Лука 12:31-32; Филипяни 3:7-14)

“Но първо търсете Неговото царство и Неговата правда; и всичко това ще ви се прибави” (Матей 6:33). Религиозните цели остават безплодни упажнения, ако в края им не стои небето. Ние трябва да търсим нещата, които са Христови, повече от което и да е друго нещо. Святостта трябва да наша парола и начин на живот, а небето трябва да е наша цел и крайна спирка. Темата за вечното ни жилище и за щастието на душата ни трябва да е основа на мислите ни когато сме будни, и когато спим.

Животът ни трябва да е изцяло посветен на Бога. Най-безопасния и сигурен начин да получим това, което ни е необходимо в живота, е да търсим “Неговото царство и Неговата правда”. Апостол Павел казва: “за да позная Него, силата на Неговото възкресение, и общението в Неговите страдания, ставайки съобразуван със смъртта Му … Не че съм сполучил вече, или че съм станал вече съвършен … пускам се към прицелната точка за наградата на горното от Бога призвание в Христа Исуса …” (Филипяни 3:10,12,14). Благочестието със задоволство е по-голяма печалба от всичко, което можеш да притежаваш на тая земя. Погрешно подредените приоритети в живота са основната причина, поради която мнозина не успяват да преживеят християнски опитности като обръщане от греха, освещение и кръщение в Святия Дух, които Бог е направил възможни за всеки човек.

Божиите деца трябва да се стремят към праведност и да търсят Божията слава във всяко нещо, което правят. Всичко друго ще ни се прибави. “Блажени които гладуват и жадуват за правдата, защото те ще се наситят” (Матей 5:6). Нека не искаме на веднъж това, което Бог иска да ни даде постепенно. Също така, нека да не вземаме назаем проблеми от утрешния ден, тъй като проблемите на днешния ден са достатъчно, за да ни натоварят: “...доста е на деня злото, което му се намери” (Матей 6:34).

1. 
   Какво има предвид Библията, когато говори за съкровищата, които ние си събираме?
   
2. 
   Защо е глупаво да си събираме съкровища на земята?
   
3. 
   Обясни какво означава “окото” и “Мамона”.
   
4. 
   Каква е опасността от безпокойството на християните за храната и облеклото им?
   
5. 
   Какъв урок можем да научим от небесните птици и тяхната пълна зависимост от нашия небесен Баща?
   
6. 
   Какво трябва да е отношението на християните относно Божията предвидливост?
   
7. 
   Кой е ключът, който отключва врата на изобилието за всяко добро нещо в живота на вярващите?
   

ВСЕКИДНЕВНО ЧЕТЕНЕ НА БИБЛИЯТА

Урок № 23

ОПАСНОСТТА ОТ ЛИЦЕМЕРИЕТО И ТЪРСЕНЕТО НА ГРЕШКИ

Нашият Господ Исус завърши това поучение с ярка илюстрация на безумието на лицемерите в притчата с “изваждането на съчицата” (Матей 7:3-4; Лука 6:41-42). Все пак, във всичко това, Господ не пропускаше нуждата да бъдем точни в преценката си между доброто и злото, между святото и несвятото (Матей 7:6). Този урок е един призив към християните да общуват с другите в любов, смирение и мъдрост за собственото си добро и за доброто на другите.

Търсачите на грешки, най-често трябва да ги търсят в себе си. Те може би правят това, за да създадат впечатление, че те са къде-къде по-добре. Критичността им е само фасада. Критикарите могат да имат някои скрити цели, особено да спечелят благоволението и одобрението на другите, докато ходят насам-натам съдейки някого. Всъщност, търсачите на грешки са лицемери. Такъв беше случаят с младия княз Авесалом, който искаше да свали от трона баща си, цар Давид. Той остави мнозина от израилтяните с впечатление, че може да съди хората много по-добре, отколкото баща му правеше това.

“Авесалом още казваше: Да бях само поставен съдия на тая страна, за да идва при мене всеки, който има спор или дело, та да го оправдавам! И когато някой се приближаваше да му се поклони, той простираше ръка та го хващаше и го целуваше. Така постъпваше Авесалом с всеки израилтянин, който дохождаше при царя за съд; и по тоя начин Авесалом подмамваше сърцата на Израилевите мъже” (2 Царе 15:4-6)
Тъсачите на грешки и лицемерите не виждат своите грешки,а се съсредоточават върху грешките на другите. Исус ги изобличи, като каза:
“И защо гледаш съчицата в окото на брата си, а не внимаваш на гредата в твоето око? Или как ще речеш на брата си. Остави ме да извадя съчицата из окото ти; а ето гредата в твоето око?” (Матей 7:3-4)
Ние не можем да поставяме себе си в ролята на морални кръстоносци, докато ние сме поразени от морални проблеми. Никой, който живее в грях, независимо от висотата на положението, което заема в обществото или в църквата, няма право да носи Библията и да проповядва на другите да се покаят от греховете си, докато той противоречи със собствения си живот на евангелието, което проповядва. Родителите, настойниците, младежките и детските ръководители, имат нужда постоянно да изпитват собственото си поведение и говорене, тъй като един лош пример може да унищожи всички принципи, които се опитват да предадат на младите.

Примерите на лицемери и търсачи на грешки изобилстват в Библията. Книжниците и фарисеите слагаха силно ударение върху десятъците, но пренебрегваха “по-важните неща на закона - правосъдието, милостта и верността” (Матей 23:23). Те също доведоха при Господ една жена, хваната в самия акт на прелюбодейство, за да бъде осъдена от Исус, докато самите те бяха грешници (Йоан 8:3-11). Юда Искариотски осъди действията на Мария, когато тя помаза нозете на Исус с ароматно миро, защото то можело да се продаде за много пари, които да се раздадат на сиромасите; а самият той беше крадец. Той би могъл да открадне част от парите (Йоан 12:3-6).