26 поучения върху стария завет


ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ КЪМ НЕЧЕСТИВИТЕ



страница2/8
Дата01.02.2018
Размер1.18 Mb.
#52510
ТипУрок
1   2   3   4   5   6   7   8

ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ КЪМ НЕЧЕСТИВИТЕ

(Битие 6:3-5; 19:17; Исая 55:6-7; Матей 3:8-10)
Бог, в Неговата вярност и праведност, не пропусна да предупреди човека за надвисналата опасност поради неговите зли дела, от които още не се е покаял. Бог и тогава прощаваше на каещия се грешник, независимо от тежестта на греха му. Но упоритите и непокаяни грешници ще се срещнат с целия гняв на божественото наказание. Нечестивите човеци, които живееха преди Потопа, показаха явно нежелание да се покаят, за да каже Бог за тях:
И тогава рече Господ: Духът който съм му дал не ще владее вечно в човека; в блуждаенето си той е плът... (Битие 6:3)
Бог им говори за да ги предупреди за последствията от грехове те им, но въпреки това, те останаха непокорни. Това беше истинско зло. Сърцата им трябва да са били закоравени вследствие от погрешните им взаимоотношения. Защото Библията казва:
В ония дни се намираха исполините на земята; а при това, след като Божиите синове влизаха при човешките дъщери, и те им раждаха синове, тези бяха ония силни и прочути старовременни мъже (Битие 6:4)

ОПАСНОСТТА ОТ ОПРАВДАВАНЕТО НА ГРЕХА

(Йов 8:13-14; Псалми 127:3; Еремия 17:9; Притчи 29:1)
Единението на Божиите синове с човешките дъщери доведе до появата на “силни мъже”, “прочути мъже”. Те сигурно си мислеха, че ако Бог не одобряваше женитбите им, те не биха имали такива деца:силни и прочути мъже. Съвременните вярващи биха извинили този грях, като изопачат казаното от писанието: “...наследство от Господа са чадата (Псалми 127:3). Но те не осъзнават, че въпреки привидното благоуспяване на старовременните човеци, живеещи в бунт и непокорство, Бог не беше доволен от тях. Може да изглежда, че в непокорството си грешникът преуспява, но надеждата на нечестивия ще загине. Надеждата му ще се пресече; упованието му е паяжина (Йов 8:13-14).

Те пропуснаха Божието предупреждение, защото имаха горчив корен и покварен произход. Сърцето е измамливо повече от всичко, и е страшно болно; кой може да го познае? (Еремия 17:9). Принципите им бяха покварени. Навиците и склонностите им бяха зли. Плановете и намеренията им бяха зли. Бог видя нарастващото човешко нечестие, въпреки Неговата добрина, любов, милост и състрадание към хората. Това Го огорчи. Затова трябва да отбележим, че Божият гняв всеки ден е върху грешника; дори когато той в непокорството си благодари на Бога за плодовете от неговите грехове. Днес има хора, които извършват безбожни деяния и се обръщат с благодарност към Бога, задето им е дал мъжка или женска рожба от техните втори или трети бракове, докато законните им партньори са още живи. Но Бог не може да бъде умилостивен с подобни действия. Той изисква грешникът да се върне от нечестивия си път и да живее. Както Бог предупреждаваше нечестивите в миналото, така и днес предупреждава:


Човек, който често е изобличаван, закоравява врата си. Внезапно ще се съкруши и то без поправление (Притчи 29:1)
Въпреки обхвата на тяхното нечестие, Бог беше достатъчно снизходителен, за да ги предупреди, но те пренебрегнаха Божието предупреждение. Ако бяха му обърнали внимание, унищожението нямаше да ги постигне.

ЗАСЛУЖЕНО УНИЩОЖЕНИЕ НА НЕЧЕСТИВИТЕ

(Битие 6:6-7; 7:21-23; 19:24-25; Псалми 9:17; Лука 13:1-5)
Човешкото упорство в греха след няколкократните божествени предупреждения не се понрави на Бог и Го огорчи в сърцето. При все това Бог планираше спасение за човека, макар че разкая се Господ, че беше направил човека (Битие 6:6).

Поучително е да отбележим, че Бог издигна човека и го постави над всяко друго творение. Човекът трябваше да отвърне на Бога с любов чрез дела на праведност, доброта и доброволно подчинение на Него и Неговото Слово. Но той избра да се бори с Духа на Бога.

Господ разсъди и разбра, че Неговият Духсе е борил с човека напразно. Човешката съвест, изглежда, беше изгорена с нажежено желязо. Тя беше довела до такова закоравяване на сърцето, че човекът си живееше без да се допитва до Твореца Си и без да се съобразява със закона на Създателя Си. Ясно беше, че целта, с която беше сътворен човека, беше изгубена. Образът на Бога не се виждаше повече в човека. Славата на Бог в човека беше напълно изгубена докато той предаваше себе си на похотливост, неправедност и всякаква форма на нечестие. Човекът изцяло се изроди да върши зло, да поощрява порочността и да разпространява неправедността в най-висша степен. Кулминационна точка на нечестието беше пълното опорочаване на Божията първоначално определена цел при създаването на човека. Това, че човекът, наслаждавайки се в греха и неподчинението, можа да отиде толкова далече в пренебрегването на Божия закон и в незачитането на Неговата слава, огорчи сърцето на Бога.

Нашето нечестие и решителното ни несъобразяване с Бога винаги Му причиняват огорчение, особено в случаите, когато това засяга божествено определения план за човека. И за да не се мислим за по-праведни от онези, които живяха преди Потопа, ако днес, след всичко, което Христос направи, след всичко, което проповядва, и след всичко, което изпълни, ако все още не се предаваме на Неговото Слово, ако все още нямаме промяна, то също като тях не ще избегнем и Неговия гняв и осъждение. Защото както в онези дни Бог скърбеше за поведението, действията и обичаите на хората, така и в наши дни Той негодува срещу същите неща. Както тогава Бог издигна Ной, за да проповядва праведност и да примирява човеците с Него, така и днес Той изпраща Своите верни служители, за да доведат хората обратно при Него. Но те пренебрегваха проповедта на Ной и презираха Божието послание, докато дойде деня, в който Бог извърши съд над тях чрез Потопа. Както хората тогава не взеха под внимание Божието предупреждение чрез Ной, така и днес мнозина пренебрегват пътя на спасение чрез Единородния Божий Син. Исус, във важното Си поучение за Неговото Второ Идване, заяви:


И както бяха Ноевите дни, така ще бъде пришествието на Човешкия Син. Защото, както и в ония дни преди потопа, ядяха и пиеха, женеха се и се омъжваха, до деня до когато Ное влезе в ковчега, и не усетиха, до като дойде потопът и завлече всички, така ще бъде и пришествието на Човешкия Син (Матей 24:37-39)
Точно както хората презряха ковчега на Божието спасение в Ноевите дни, така и днес хората отхвърлят Божието предложение за спасение. По всякакъв начин хората странят и отбягват Божия Агнец, Който носи греха на света. Но Библията ни заявява:

И чрез никой друг няма спасение; защото няма под небето друго име дадено между човеците, чрез което трябва да се спасим (Деяния 4:12)


Дори мнозина, които казват, че Го познават, се отнасят пренебрежително към Неговата святост, презират Неговата благодат и я обръщат в похотливост.

Божието послание към нечестивите не се е променило дори до днес. Като ехо се повтарят думите Му към старовременните:


И рече Господ: Ще изтребя от лицето на земята човека, когото създадох (Битие 6:7)
Казвайки това, Бог не се пошегува, нито се изрази пресилено. Той наистина унищожи всяка твар по време на Потопа. Ако тогава това се случи, днес Исус повтаря многократно посланието Си, че както бяха Ноевите дни, така ще бъде пришествието на Човешкия Син. Следователно, ние трябва да се отвърнем от всеки акт на нечестие и зло. По онова време хората не повярваха на Ной и по-късно съжалиха. Трябва да се научим от техните грешки.
А всичко това им се случи за примери, и се написа за поука нам, върху които са стигнали последните времена(1 Коринтяни 10:11)



  1. Какво предизвикателство поставят пред нас патриарсите от миналото, които вярно служеха на Господ?

  2. Какъв беше коренът, поради който съгрешиха Божиите синове?

  3. Спомени някои грехове, присъщи на хората преди Потопа.

  4. Може ли да се каже, че силните мъже, които се раждаха на хората преди Потопа, бяха доказателство за Божието одобрение на тяхното поведение?

  5. Какъв урок научихме за неподходящото обвързване?

  6. Каква е връзката на нашия урок с Второто Идване на Човешкия Син?

  7. Какво трябва да е нашето поведение към Божието Слово?

ВСЕКИДНЕВНО ЧЕТЕНЕ НА БИБЛИЯТА







сутрин

вечер

Понеделник

Вторник

Сряда


Четвъртък

Петък


Събота

Неделя






Филипяни

..

Колосяни



..

..

1 Солунци



..

3

4

1



2

3-4


1-2

3-4








Второзаконие

..

..



..

..

..



..

2

3

4



5

6

7



8









Урок

16



НОЙ ПРИДОБИВА БОЖИЕТО БЛАГОВОЛЕНИЕ




Стих за запомняне:А Ной придоби Господното благоволениеБитие 6:8


Текст: Битие 6:8-22; 7:1-9
В нашият урок ние видяхме ефекта на греха върху човека. Човекът стана прекомерно нечестив и си навлече пълната мярка на Божия гняв (Битие 6:5-6). В противовес на обществото по онова време, Ной придоби Господното благоволение (Битие 6:8-9). Това изключително постижение Ной достигна в период, когато цареше глобална поквара. Когато Бог подготвяше тотално унищожение за всяка плът чрез Потоп, Той благоволи в Ной и го упълномощи да построи ковчег, за да опази своето семейство и определени животински видове. Начинът, по който Ной откликна на тази божетсвена задача, е много поучителен.
НОЙ: ПРИЕМНИКЪТ НА БОЖИЯТА БЛАГОДАТ

(Битие 6:8-9; Тит 2:11-14; Галатяни 2:21; Деяния 13:39; Римляни 3:24)
Покварата, разврата и нечестието бяха главните проблеми на хората преди потопа.

И Бог видя земята; и, ето, тя бе развратена защото всяка твар се обхождаше развратно на земята (Битие 6:12)


Вълнуващо е да видим необикновената праведност на Ной по това същото време, особено начинът, по който привлече Божието внимание. Въпреки, че Ной живееше в осквернен и омърсен свят, той беше различен, също като бялата лилия, която цъфти най-вече по мрачните, замърсени речни брегове. Независимо от упадъка, който го окръжаваше, той положи любовта си в “горното”.

Този необикновен начин на живот му спечели специално благоволение от страна на Бога.

А Ной придоби Господното благоволение (Битие 6:8)
Случаят с Ной доказва факта, че и по времето на Стария завет хората намираха и получаваха благодат от Бога. Мойсей е друг човек, който привлече Божието благоволение. Господ казва за него: Тебе познавам по име, още си придобил Моето благоволение (Изход 33:12-13). Библейските учени дифинират благодатта като милостива снизходителност, ходатайстваща в полза на грешниците или неограничена доброта, незаслужена милост и благоволение от Бог. Друг християнски автор казва: благодатта предлага прошка и мир на грешниците чрез смъртта на някой друг – Спасителя. Благодатта носи спасение – тя желае и е готова да спаси изгубените, виновните и престъпниците. Той отива и по-далеч и я определя като: Божиите богатства за сметка на Христос в полза на виновните грешници. Днес тази благодат се яви на всички човеци (Тит 2:11-14). За да получи благодат, грешникът трябва да осъзнае собствените си грехове, да се покае и да ги изповяда пред Бога. Той трябва да ги изостави и да приеме Исус Христос като свой личен Господ и Спасител. Христовата благодат има способност да преобрази и най-долния грешник, който се покае, в пътуващ към небето светия. Благодатта, която спасява грешника, също така поддържа и светията в ходенето му с Бога. Чрез нея той милостиво огрява този тъмен свят със светлината на праведност и благочестие, което привлича и други грешници към Христос.

Ной, като другите мъже по това време, си имаше семейство.


И Ной роди три сина: Сима, Хама и Яфета... Но с тебе ще поставя завета Си; и ще влезеш в ковчега ти, синовете ти, жена ти и снахите ти с тебе (Битие 6:10,18)
Все пак, той не позволи на членовете на семейството си да го отклонят от ходенето му с Бога. Днес има огромен брой вярващи, които не удовлетворяват Божия стандарт за святост поради натиск от дома, поради многочислеността на семейството, поради капризите на децата си или непокорността на съпругите си.

Той също живееше във време, когато нямаше пример за следване, защото единствено Ной беше човек праведен, непорочен между съвременниците си; той ходеше по Бога” (Битие 6:9). Затова, вярващите в диспенсацията на благодатта имат всякакви условия да живеят праведен живот, защото Исус, за да освети людете чрез Собствената Си кръв, пострада вън от градската порта, “...и кръвта на Сина Му Исуса Христа ни очиства от всеки грях (Евреи 13:12; 1 Йоан 1:7).

Днес вярващите в Христа имат великата възможност да живеят свят живот всред порочно обкръжение и враждебни обстоятелства. Вярващите от последните времена нямат никакво оправдание, ако живеят по-ниско от очакванията на Бога. Божията благодат е винаги достъпна за онези, които са решили да се доверят на Христос.
ПРАКТИКУВАНЕ НА БОЖИЕТО ПРИСЪСТВИЕ

(Битие 6:11-12; Притчи 15:3; Йоан 7:1-21)
Това, което се разкрива пред очите ни с тази история е истината за Всезнанието на Бога. Бог вижда всеки човек, на всяко място и по всяко време. И Той също е Всеприсъстващ. Той погледна надолу и видя земята във времето преди Потопа. И днес Той все още гледа надолу и вижда всичко – развратния и святия, грешника и святия, жестокия и добрия. Вярващите трябва да се научат винаги да практикуват постоянното присъствие на Бога. Този християнски принцип опази Йосиф от прелюбодейната жена на Потифер.
Очите Господни са на всяко място и наблюдават злите и добрите (Притчи 15:3)
Това е ключът и тайната на святостта. Съзнанието за “очите Господни”, които винаги виждат всичко, пази сериозните и привързани към небето вярващи от греха и злото. Какво се случва, когато този принцип бъде пренебрегнат? Беди, и то всеки път! Самсон не успя да практикува постоянното Божие присъствие и плати скъпо за това. Той изгуби очите си, загуби служението си и накрая загуби живота си. Гиезий забрави за Божието присъствие и си спечели проказа. Божието присъствие не влезе в сметките на Датан, Корей и Авирон и те загубиха живота си (Съдии 16:21,30; 2 Царе 5:25-27; Числа 16:31-33). Колко трябва да внимаваме, най-малкото, за да не съсипем вярата си.
И казват: Господ няма да види, нито ще обърне внимание Якововият Бог. Разсъдете, вие безумни между людете! Вие глупави, кога ще поумнеете? - Оня, Който е поставил ухото, не чува ли? Който е създал окото, не вижда ли? Оня, Който вразумява народите, Който учи човека знание, не изобличава ли? Господ знае, че човешките мисли са лъх(Псалми 94:7-11)
НЕПОКОЛЕБИМО РЕШЕНИЕ ЗА УНИЩОЖЕНИЕТО НА СВЕТА

(Битие 6:13,17; 18:23-33; Евреи 9:27; Деяния 17:30-31; 2 Петрово 2:5; 2 Коринтяни 5:18-20)
И рече Бог на Ноя: Краят на всяка твар се предвижда от Мене, защото земята се изпълни с насилие чрез тях; затова, ето, ще ги изтребя заедно със земята (Битие 6:13)
Бог отбеляза, че чашата на злините им беше преляла и Той реши да ги унищожи. Бог е определил и съд за настоящия свят, защото злото и нечестието са го превзели. Но сега унищожението няма да дойде чрез вода, а чрез огън. Единственият начин да се избегне Божия съд в онези дни беше чрез покаяние и покорство, които хората по онова време презряха. И днес, единствения начин да се избегне неминуемото окончателно унищожение на света, е чрез покаяние и вяра в Господ Исус Христос.

Записаното в стих 13 е още едно потвърждение на факта, че Ной придоби Господното благоволение, тъй като Бог сподели плана Си с него. Неговата решимост да унищожи Содом и Гомор също не беше запазена в тайна от Авраам - Божият приятел (Битие 18:17).


Наистина Господ Иеова няма да направи нищо без да открие Своето намерение на слугите Си пророците (Амос 3:7)
Това откровение превърна Ной в “проповедник на правдата” (2 Петрово 2:5), докато вестта за Божието намерение да унищожи Содом и Гомор подтикнаха Авраам да ходатайства за тези градове (Битие 18:23-33). Информацията, която имаме за края на света, трябва да ни подтиква да говорим на Бога от името на човека и да говорим на хората от името на Бога. Ние сме Божиите посланици натоварени с това служение на примирение (2 Коринтяни 5:18-20).
ЗАПОВЕДТА ЗА ПОСТРОЯВАНЕ НА КОВЧЕГА

(Битие 6:14-16; Евреи 11:7)
Направи си ковчег от гоферово дърво; стаи да направиш в ковчега; и да го измажеш отвътре и отвън със смола. Направи го така: дължината на ковчега да бъде триста лакти, широчината му петдесет лакти, а височината му тридесет лакти. Прозорец направи на ковчега, като изкараш ковчега без един лакът до върха, а вратата на ковчега постави отстрана; направи го с долен, среден и горен етаж (Битие 6:14-16)
Бог заповяда на Ной да построи ковчег за спасение на семейството му. Бог му даде конкретни инструкции както за материалите, от които да се построи, така и за размерите и плана на ковчега. Ной започна и продължи строежа чрез вяра под непрестанния присмех на безбожните мъже от онова поколение. Библията ни казва:
С вяра Ное, предупреден от Бога за неща, които още не се виждаха, подбуден от страхопочитание, направи ковчег за спасение на дома си; чрез която вяра той осъди света и стана наследник на правдата, която е чрез вяра (Евреи 11:7)
Работата по построяването на ковчега беше голямо предизвикателство за вярата на Ной. Първо: никой преди това не беше правил конструкция с подобни размери. Второ: никога преди това не беше имало такъв потоп, че да покрие цялата земя. Трето: като че ли нямаше наличен материал за работата. Четвърто: нямаше човек, който да му помага при изпълнението на тази задача. Цялата работа изобщо не изглеждаше осъществима, нито възможна.
БОЖЕСТВЕНАТА ПОКАНА ЗА ВЛИЗАНЕ В КОВЧЕГА И

ОПАЗВАНЕТО НА ЖИВОТА ИМ

(Битие 6:18-22; 7:1-9; 2 Петрово 3:3-12; Лука 12:6-7,32)
Бог каза на Ной: ще влезеш в ковчега ти, синовете ти, жена ти и снахите ти с тебе. Покорявайки се на това, той влезе вковчега и синовете му, жена му и снахите му с него (Битие 7:7). Ной влезе в ковчега чрез вяра, уверен че Бог ще бъде с него вътре и че накрая милостиво ще го извади от там в края на Потопа. Бог, в Неговата безкрайна милост, помисли и за опазването живота на различни видове животни, птици и влечуги, като каза на Ной да вземе по седем двойки от чистите и по две от нечистите. Ковчегът трябваше да ги спаси от удавяне, а снабдената всякаква храна, която се яде (Битие 6:21) трябваше да ги опази от глад. Бог беше загрижен както за смъртните човеци, така и за обикновените животни. Бог несъмнено се грижи за всичко, което касае и най-малкото от Неговите деца (Лука 12:6-7,32).

По тази причина всеки днес е призован да избегне идещия гняв. Сега е времето, когато трябва да се покаем и да вярваме в Господ Исус Христос като Господ и Спасител и да ходим с Бога в една тясна близост. И за ония, които са вече спасени, Господ обеща никога да не ни напусне, нито да ни изостави, ако удържим нашето убеждение до края.





  1. Как могат грешниците и християните да се радват на Божията благодат днес?

  2. Как може вярващият да живее победоносен християнски живот посред покварена околна среда и враждебни обстоятелства?

  3. Как можем да избегнем Божието осъждение?

  4. Какво трябва да е поведението на един вярващ в Библията християнин относно информацията, която той има за края на света?

  5. Изброй уроците, които научи, от това как Ной изпълни стриктно детайлното описание на размерите и плана на ковчега?

  6. Обясни как Ноевия ковчег е преобраз на Господ Исус Христос?

  7. Опиши какво трябва да е поведението на грешника и на светията относно последния шанс, който ог е дал преди окончателното осъждение?

ВСЕКИДНЕВНО ЧЕТЕНЕ НА БИБЛИЯТА







сутрин

вечер

Понеделник

Вторник

Сряда


Четвъртък

Петък


Събота

Неделя






1 Солунци

2 Солунци

..

1 Тимотей



..

..

..



5

1

2-3



1

2-3


4

5








Второзаконие

..

..



..

..

..



..

9

10

11



12

13

14



15








Урок

17



НОЕВИЯТ КОВЧЕГ И ПОТОПЪТ



Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница