26 поучения върху стария завет
ХРИСТОВОТО ПОУЧЕНИЕ ОТНОСНО ГНЕВА И ВЪЗСТАНОВЯВАНЕТО
Изтегляне 1.18 Mb.
|
ХРИСТОВОТО ПОУЧЕНИЕ ОТНОСНО ГНЕВА И ВЪЗСТАНОВЯВАНЕТО (Матей 5:20-26) Беше обърнато внимание на шестата заповед: “Чули сте, че е било казано на старовременните: "Не убивай; и който убие излага се на съд". А пък Аз ви казвам, че всеки, който се гневи на брата си без причина...” (Матей 5:21-22). Докато моралния закон касаеше физическите действия, Христовият стандарт се занимава със сърцето и неговите предразположения. Преди човек да извърши опит за убийство, първо трябва да е имало омраза в сърцето му. Преди някоя оскърбителна дума да излезе от нечии уста, първо трябва да е имало гняв в сърцето (Марк 7:21-23; Матей 12:33-37). Моралния закон работи с ‘филизите’ на греха, докато благодатта дойде, за да се занимае с ‘корена’ на греха. Еврейските учители поучаваха, че шестата заповед забранява единствено физическото убийство. По такъв начин истинското значение и духовният извод биваха изместени. Христос разкри пълното значение на тази заповед, според която ще бъдем съдени оттук нататък. Затова е наложително да бъдем управлявани и контролирани от тази заповед. Всяка изява на гняв се разглежда като убийство. Думата “брат” е използвана в по-широк смисъл на съсед, близък или който и да е човек. “Рака” е презрителна дума, която означава безполезен другар, докато думата за “бунтовен безумец” означава безсрамен мошеник. Злонамерените коментари и клевети са отрова, която убива тайно и бавно. Христос каза, че няма значение колко фино се извършва този грях, той непременно ще извика осъждение над съгрешаващия. Господ изясни на Своите слушатели, че мирът е необходимо условие за истинско общение с Бога. Той каза: “И тъй, като принасяш дара си на олтара, ако там си спомниш, че брат ти има нещо против тебе, остави дара си там пред олтара, и иди, първо се помири с брата си, тогава дойди и принеси дара си” (Матей 5:23-24) От всички нормални религиозни обичаи Господ постави особено ударение на възстановяването. Нуждата да бъдеш праведен пред Бог и да живееш в мир с всички човеци беше многократно повторена и от апостол Павел, който заяви: “Затова и аз се старая да имам всякога непорочна съвест, и спрямо Бога, и спрямо човеците” (Деяния 24:16) Не е чудно тогава, че Господ постави това като условие за получаване отговори на нашите молитви, като каза: “И когато се изправите на молитва, прощавайте, ако имате нещо против някого, за да прости и Отец ви, Който е на небесата, вашите прегрешения” (Марк 11:25) Изискванията на Господа налагат цялостно обновление на нашето сърце, така че то да се отвращава от всяка форма на враждебност и огорчение, на себеразчитане и егоистични интереси. Колко много се нуждаем от освещаващото докосване на Бога, което завършва това славно преживяване в нас. Ние трябва да разглеждаме всяко благочестиво занимание като подходящ момент за себе-изпитване и трезва само-критичност. ХРИСТОВИЯТ СТАНДАРТ ЗА ЖЕНИТБАТА (Матей 5:27-32; 19:3-12) Христовото поучение отиде по-далече по отношение на безнравствеността и установяването на женитбата (Матей 5:27-32). Тук Той обърна внимание на седмата заповед (Изход 20:14). Както и при другата заповед, хората знаеха как да избягват външната проява на прелюбодеянието, но Исус знаеше, че мнозина са виновни за вършенето на този грях в техните сърца, поради пожеланието на очите. Беше изяснено също, че преди да бъде извършено физическото проявление на греха, първо сърцето трябва да е било завладяно от зли помисли. “Дясното око” и “дясната ръка” просто символизират онези скъпоценни за нас неща, около нас или вътре в нас, които лесно ни подмамват в греха и от които трябва бързо и на всяка цена да се отървем. В някои случаи това може да бъде приятел или колега от офиса. Всеки грях, който човек извършва си има ‘предшественик’. Човекът, който отстъпва от вярата, несъмнено тръгва от някакво място много преди да има забележителни прояви на отстъпничество. По въпроса за развода фарисеите приемаха, че Мойсей им даде свобода да се снабдят с разводно писмо. Господ припомни как беше установен брака в самото начало: “Още било казано: "Който си напусне жената, нека й даде разводно писмо". А пък Аз ви казвам, че всеки, който напусне жена си, освен по причина на прелюбодейство, прави я да прелюбодействува; и който се ожени за нея, когато бъде напусната, той прелюбодействува” (Матей 5:31-32) “Каза им: Поради вашето коравосърдечие Моисей ви е оставил да си напущате жените; но отначало не е било така. И казвам ви: Който напусне жена си, освен за прелюбодейство, и се ожени за друга, той прелюбодействува; и който се ожени за нея, когато бъде напусната, прелюбодействува” (Матей 19:8-9) ПОУЧЕНИЕТО НА ХРИСТОС ЗА ЗАКЛЕВАНЕТО (Матей 5:33-37) “Чули сте още, че е било казано на старовременните: "Не си престъпвай клетвата, но изпълнявай пред Господа клетвите си". Но Аз ви казвам: Никак да се не кълнете; нито в небето, защото то е престол на Бога” (Матей 5:33-34) Тези стихове се фокусират върху заклеването. По стар обичай хората се заклеваха, за да покажат, че говорят истината. Това беше стандартът на тяхната праведност. Исус още веднъж установи нормите, който Той очаква да бъдат съблюдавани от всеки праведник. Някои имат навика да преувеличават нещата, които правят. Преувеличението под каквато и да е форма е зло. Преувеличението поражда заклеването, а заклеването говори за един нестабилен живот. Почтеността и само-дисциплината карат човека да бъде умерен и въздържан в говоренето си и в общението му с другите (Яков 1:19). Господ подчерта, че твърдението, което не показва честност, не може да е чисто. Истината е позната и оценявана от онези, които я знаят. “А преди всичко, братя мои, не се кълнете нито в небето, нито в земята, нито в друга някоя клетва; но нека бъде вашето говорене: Да, да, и: Не, не, за да не паднете под осъждане” (Яков 5:12). Филистимците се кълняха в небето, в земята, в Ерусалим, в храма, в олтара и в най-различни части на тялото. Дори и най-простите твърдения се придружаваха от клетва. Поради този нечестив обичай Яков даде тази заповед. Както беше казано и по-горе, онези, които често се заклеват, имат проблем свързан с тяхната почтеност. По времето на Яков, онези, които престъпваха клетвите си, бяха също считани за лицемери. Те бяха известни с произнасяне на публични клетви, които не зачитаха в сърцата си. Клетвата на лицемера подпомага прегарянето на съвестта (1 Тимотей 4:2). ПОУЧЕНИЕТО НА ХРИСТОС ЗА ВЪЗДЪРЖАНЕ ОТ ОТМЪЩЕНИЕ (Матей 5:38-48) В тези стихове законът за отмъщението намира своята антитеза. Считаше се за праведно всяко нарушение да бъде възмездено подобаващо. Докато всяко зло получаваше съответстващо на него наказание, свещениците и религиозните водачи бяха доволни. Но що се отнася до Христос, Той не беше удовлетворен. Новият стандарт беше “А пък Аз ви казвам: Не се противете на злия човек; но, ако те плесне някой по дясната буза, обърни му и другата” (Матей 5:39). Това не беше лесно. Това беше още едно “тежко учение”. Нещата, които са тежки за плътта, изискват благодат и, следователно, молитва от страна на вярващия. Всеизвестна беше жестокостта на римските войници, които караха еврейските пленници да вършат най-унизителната работа. В тази светлина Исус им каза да извървят “втората миля”. Накрая, Господ завърши главата с проповед за любовта. Той подчерта, че истинската любов е много по-дълбока от любовта, с която обичаме само нашите приятели и онези, които ни правят добро (Матей 5:43-48). Но ние трябва да обичаме нашите врагове и ония, които ни мразят. Любовта е добродетел и присъщо качество на Бог. Тя е добродетел, която няма да отпадне (1 Коринтяни 13:8). Тя поражда всички други благочестиви християнски добродетели. Ние можем да обичаме, защото първо Той ни възлюби (1 Йоан 4:19).
ВСЕКИДНЕВНО ЧЕТЕНЕ НА БИБЛИЯТА
Текст: Матей 6:1-18 Тази седмица ние се фокусираме върху практическите проповеди на нашия Господ и Спасител Исус Христос. В предишната част от проповедта на планината Христос отдели време да развенчае покварените доктрини и възгледи, разгласявани свободно от фалшивите учители по Неговото време – фарисеите и книжниците. Но тук, Той дава ясни инструкции, регулиращи практикуването на известните задължения на християнската вяра и коригиращи различните форми на лицемерие и показност. Важността на благоприличието и разобличаване на плътската невъздържаност в практикуване на християнските ни задължения не може да бъдат пренебрегнати в днешните модерни времена, когато много християни са толкова ‘крещящи’ почти във всичко, касаещо религията – посвещение, говорене на езици, пророкуване, молитва, пост и т.н., и т.н... Ние ще се занимаем с три от многото теми, върху които Господ Исус поучава в проповедта на планината. Първата е принципите и практикуването на даването; втората е наставленията относно молитвата, а третата е начинът, по който да постим.
Речникът определя даването като всякакво материално благо (пари, дрехи, храна и т.н.), доброволно даденo на бедните и на непривилегированите членове на обществото. Изобщо то може да бъде описано като дело на милосърдие към по-малко успелите. “Внимавайте да не вършите делата на правдата си пред човеците, за да ви виждат; инак нямате награда при Отца си, Който е на небесата... А когато ти правиш милостиня, нека левицата ти не узнае какво прави десницата ти” (Матей 6:1,3) Предполага се, че главната част от Христовите слушатели са разбирали моралния си дълг да дават на бедните. Христовото изявление: “когато ти правиш милостиня”, противоположно на “ако ти даваш милостиня”, подчертава, че даването е задължение, а не възможност. На евреите им беше заповядано в Стария Завет да помнят бедните: “Защото сиромасите никога няма да липсват от земята ти; за това ти заповядвам, като казвам: Непременно да отваряш ръката си към бедния си и към оскъдния си брат в земята си” (Второзаконие 15:11) Затова главно задължение на християните е да дават на бедните и гладните, на голите и бездомните, на вдовиците и сирачетата. Така също и да не забравят онези, които са в беди и нещастия, както и онези, които стенат под различни теготи и в разни болки. Писанието ни предлага надеждни принципи, които да ни водят в даването. Те са (1) Пълноценно и приемливо даване на милостиня, което принадлежи само на изкупените (2 Коринтяни 8:5). (2) Даващият трябва да дава с чисти мотиви (Матей 6:1-2). (3) Даващият трябва да дава чиста съвест спрямо Бога и човеците (Матей 5:23-24; Деяния 24:16). (4) Християнинът трябва да дава с искреност и простота. (5) Милостинята трябва да се дава смирено и с желание (1 Коринтяни 4:7; 9:6-7). (6) Трябва да се дава щедро и великодушно (Лука 6:38). (7) Милостинята трябва да се дава със сърце, благодарно за многобройните незаслужени Божии благословения над даващия (Псалми 116:12; 2 Коринтяни 9:7). (8) Вярващите трябва да дават най-напред на своите събратя (Второзаконие 15:11; Галатяни 6:9-10; 1 Йоан 3:16-18). (9) Даването трябва да става по възможност в тайно (Матей 6:3). Вярващите трябва да не забравят да се погрижат също и за духовните нужди на получателите на даването. Духовната нищета е висша форма на бедност и всяка проява на милосърдие в тази посока е висша форма на доброжелателност. Освен това, кристално ясно е, че показното даване, целящо спечелването на суетна слава, попада под Божието осъждение. Да даваш, за да привлечеш вниманието на хората, е проява на гордост, която лишава даващия от приготвената за него награда от Бога. В онези дни превзетите фарисеи и книжници тръбяха пред себе си, канейки бедните, но с единствената цел, за да се види публично, че те им дават милостиня. Христос казва, че такива хора “са получили вече своята награда” от човеците и няма какво да получат от Бога. “И тъй, когато правиш милостиня, не тръби пред себе си, както правят лицемерите по синагогите и по улиците, за да бъдат похвалявани от човеците; истина ви казвам: Те са получили вече своята награда” (Матей 6:2) А Бог е обещал да награди даващия и тук, и във вечността. “Блажен оня, който прегледва немощния; В зъл ден ще го избави Господ. Господ ще го пази и ще продължи живота му; Блажен ще бъде той на земята; И Ти няма да го предадеш на волята на неприятелите му. Господ ще го подкрепява на болното легло; В болестта му Ти ще преобърнеш цялото му легло” (Псалми 41:1-3) Някои от тези награди са (1) спасение във време на трудност; (2) божествено опазване; (3) божествена подкрепа; (4) изобилно благословение; (5) победа над враговете ни; (6) божетсвено изцерение; (7) отговори на молитвите ни; (8) божествено благоразумие; (9) светлина в мрака; (10) похвала в присъствието на светиите и ангелите в небето (Матей 25:34-40; Притчи 28:27;11:25; Исая 58:10). ПРИНЦИПИТЕ ЗА МОЛИТВА (Матей 6:5-15; Лука 11:1-4; 18:1-8; 1 Солунци 5:17) “И когато се молите, не бивайте като лицемерите; защото те обичат да се молят стоящи по синагогите и по ъглите на улиците, за да ги виждат човеците; истина ви казвам: Те са получили вече своята награда” (Матей 6:5) Следващото християнско задължение, за което проповядва Христос, е молитвата. Христос подчерта задължителния характер на молитвата, когато каза: “А ти, когато се молиш...”. Вярващият, който не се моли, влиза в невероятно вътрешно противоречие. Един християнски проповедник беше казал, че “човек не може да живее без да диша, нито душата може да живее, без да “издиша” своите желания към Бога”. Той отива дори по-далече, като казва: “Молитвата е път за душата към небето. Бог слиза към нас чрез Святия Дух, а ние се качаме към Него чрез молитва”. Следователно молитвата е от първостепенна важност за победоносния живот и служение на християнина. Тя е победоносно оръжие във всекидневната битка на вярващия. Не е чудно, че апостол Павел наставлява вярващите да се молят непрестанно и постоянно (1 Солунци 5:17; Римляни 12:12).
Христос осъди превзетостта и лицемерието в молитвата. Тъй като молитвата е общение с Божеството, тя трябва да е фокусирана върху Бог, а не върху нещо тленно. Да се прави публична изява от молитвата е дело, което позори Бога и възпрепятства молитвите. Бог не признава лицемерите, които сладкодумно нареждат молитви на обществени места, симулирайки посвещение. Те се трудят за човешка похвала и ... за собственото си осъждение. Христос заключава, че такива човеци “са получили своята награда”. Затова те няма какво повече да очакват от Бога, защото са били вече възнаградени от възхвалите на слушателите си. Затова Господ предписа противоотрова срещу гордостта и суетната слава: “А ти, когато се молиш, влез във вътрешната си стаичка, и като си затвориш вратата, помоли се на своя Отец, Който е в тайно; и Отец ти, Който вижда в тайно, ще ти въздаде” (Матей 6:6)
Друга отрова за силната молитва е напразното повторение. “А когато се молите, не говорете излишни думи, както езичниците; защото те мислят, че ще бъдат послушани заради многото си говорене” (Матей 6:7) Повечето мъртви религии обличат техните безжизнени молитви с одеждите на напразно повтарящи се думи, имащи вид на благочестие. Повечето от тия суетни повтаряния са всъщност безмислени за средно интелигентния поклонник. Това е съвсем ненужно за истинската жива вяра. Бог недоволстваше за лицемерите в дните на Исая, нищо че те “тия люде се приближават при Мене с устата си и Ме почитат с устните си, но са отстранили сърцето си далеч от Мене, и благоволението им към Мене е по човешки поучения изучени папагалски” (Исая 29:13). Вярващите трябва да осъзнаят, че не дължината на празното им повтаряне усилва тяхната молитва, а някои други фактори като: (1) вярата (Марк 11:24); (2) святостта (Псалми 66:18); (3) усърдието (Яков 5:16); (4) съкрушеното сърце и смирението (Псалми 10:17); (5) настойчивостта и упорството (Лука 18:1-7); (6) покорството (Исая 1:19; 1 Йоан 3:22); (7) с цяло сърце (Еремия 29:13); (8) простителен дух (Марк 11:25); (9) в Святия Дух (Юда 20); (10) съгласие със словото и волята на Бога (1 Йоан 5:14).
Господ отиде по-далеч и ни даде и модел за молитва. Не е правилно този образец да се наизустява и да се рецитира пред Бога винаги, когато вярващия се изправи на молитва, но трябва елементите на тази молитва да бъдат здраво установени в нашите молитви. Поучително е да разберем, че първите три елемента са свързани с прослава на Бога, а следващите три – с личните молби. Последният елемент включва преклонение, установявайки по този начин реда на приоритетите в нашите молитви: първо – отдаване слава на Бога, и, накрая – отдаване почит на Бога. Исус ни настави да търсим първо Божието Царство (Матей 6:33). Елементите на молитвата са следните: (1) на първо място стои Личността, към Която се обръщаме с молитва (Матей 6:9); (2) след това идва поклонението: “Да се свети Твоето име” (Матей 6:9); (3) следващият елемент е очакване на Божието Царство и пълно покорство (Матей 6:10); (4) на четвърто място идва прошението за всекидневния хляб (Матей 6:11). Тази молитва отразява пълната зависимост на вярващия от Божията благосклонност; (5) и след това е молитвата за прошка (Матей 6:12). Грешникът трябва да се приближи при Бога със смирено разкаяние, да моли за прошка на греховете и за примирение чрез Святия Дух и чрез посредничеството на Христос, преди каквато и да е друга негова молитва да бъде приета. Вярващият трябва винаги да изпитва себе си и да се моли да бъде издигнат до съвършения образ на Христа. Все пак, отговорът на тази молитва е предопределен от това дали самият молещ се прощава на тези, които са го онеправдали. (6) след това идва молитва за водителство във верния път, освобождение от тежки изпитания, изкушения и избавление от лукавия (Матей 6:13). (7) Накрая завършва с издигане суверенитета, силата и славата на Бога (Матей 6:13). Г) Значението на прошката “Защото, ако вие простите на човеците съгрешенията им, то и небесният ви Отец ще прости на вас. Но ако вие не простите на човеците съгрешенията им, то и вашият Отец няма да прости вашите съгрешения” (Матей 6:14-15) В този послепис Христос направи авторитетно изказване, съвсем чуждо на религиозната вяра на фарисеите по онова време. Тъй като само поради Неговото покорство вярващите могат да се радват на Божията милост чрез божествена прошка на техните собствени грехове, то и те също трябва радостно да прощават и да забравят всички обиди и огорчения, с които някой ги е наранил. Допускайки, че в тялото Христово могат да възникнат ситуации, в които някой да се почувства оскърбен, Господ Исус ни учи да прощаваме, на тия, които ни огорчават. Това е решение за възможните недоразумения, които могат да възникнат при общението ни един с друг. Вярващите биха могли по невнимание да наранят един друг. Някои от нашите действия не са директно водени от Бог и могат да наранят някои други вярващи. От друга страна, някои вярващи могат да отстъпят от вярата без навреме да го осъзнаят и, по този начин, да оскърбят техните братя и сестри. Оскърбленията идват, когато: (1) не се съобразяваме един с друг; (2) непрестанно съперничество; (3) или случаи на невнимателно и непредпазливо говорене в нашите всекидневни разговори. Когато дойдат обидите, ние трябва да простим, както Христос е простил на нас. Такава простителност се проявява в неотмъстителна молитва за този, който ни е обидил, изявяваща Божият тип любов и безгранична простителност към него, както и отказ да се помнят грешните му деяния. Всяка отказана привилегия и всяко взаимоотношение трябва да бъдат възстановени. Злото трябва да бъде преодоляно чрез добро. Ако вярващият не прости, не може също и да очаква прошка от Бога. Каталог: files files -> Български футболен съюз правилник за статута и трансферите на files -> Рецептура на лекарствените форми рецептурни бланки и тяхната валидност files -> Прогностични възможности на тестовете, използвани за подбор на млади футболисти files -> Правила за реда за ползване, стопаниване и управление на стадион "христо ботев" благоевград глава първа общи положения Изтегляне 1.18 Mb. Сподели с приятели:
|
