Монитор стр. 17
60 000 души у нас страдат от хранителни разстройства, сочи неофициалната статистика. Анонимно социологическо изследване сред учениците между 13 и 19 години показва, че 5% от девойките са с анорексия. Изследването е представително за гр. София. Трудно могат да бъдат обхванати тези пациенти, тъй като голяма част от тях крият своето страдание.
В България пациентите с поднормено тегло се лекуват в болница и реално няма все още адекватна доболнична помощ за тези пациенти. Това е причината да се осъществи проект за информиране и превенция на риска от хранителни разстройства сред юношите и девойките, каза психологът Дафина Йотова от медицински център "Невромед“. Екипът на центъра е работил под супервизията на световноизвестния експерт в областта д-р Рикардо Дале Граве. Той е автор на нова за нашата страна високоинтензивна програма за лечение на тежки хранителни разстройства, базирана на когнитивно-поведенческата психотерапия. По тази програма българските лекари са работили и със съдействието на норвежки партньори от градовете Осло и Берген.
"Много важно е обществото, младежите, родителите и възрастните, страдащи от това нарушение, да преодолеят стигмата на хранителните разстройства“, казват специалистите. Според лекари срамът от заболяването е честа причина за отхвърляне на диагнозата или смущение и нерешителност да се потърси специализирана помощ. Засегнатите често отказват да приемат, че има някакъв проблем, а подценяването му може да се окаже фатално. Всъщност различните видове хранителни нарушения са болести като всяка друга. Те са лечими, стига да се предприемат адекватни мерки.
Хранително разстройство е общо наименование, под което се крие мигриране между няколко диагнози - от анорексия до булимия или друг вид нарушение. В последно време се регистрира спадането на възрастта, в която може да се появи хранително разстройство.
Анорексия нервоза е сериозно, потенциално животозастрашаващо хранително разстройство, което се характеризира с това, че човек се подлага на гладуване и постига значима загуба на тегло. Това заболяване показва един от най-високите проценти смъртност спрямо всички останали психично-здравни състояния. Анорексия нервоза обикновено започва в ранно или късно юношество.
Булимия нервоза е сериозно, потенциално животозастрашаващо хранително нарушение, което се характеризира с цикъл на безконтролно преяждане и компенсаторни поведения като самопредизвикано повръщане, извършено, за да отмени или компенсира ефектите на преяждането. Тя често е свързана със симптоми на депресия и промени в социалното адаптиране. Орторексия нервоза започва като едно невинно намерение да се яде по-здравословно, но орторексиците стават фиксирани върху качеството и чистотата на храната. Тя води до социална изолация и строги ограничения, които ограбват техният живот.
Мегарексията е малко известно хранително разстройство, обратното на анорексия и булимия, т.е. склонност към преяждане с цел натрупване на телесна маса. В тази посока и е едно от по-малко известните хранителни разстройства Хиперфагията (или полифагията) представлява сериозно хранително нарушение, дефинирано като неконтролируемо, неустоимо системно преяждане, което в повечето случаи не е провокирано от глад. Последните статистически данни сочат, че шест процента от мъжете, които се занимават с бодибилдинг програми, страдат от мегарексия.
Проф. Христо Тасков, Национален център за заразни и паразитни болести:
Симптоми на грип подсказват за заразяване със СПИН
Силвия НИКОЛОВА
Монитор стр. 16,17
- Проф. Тасков, колко са заразените с вируса на СПИН в България?
- Регистрираните с ХИВ вируса към 31 октомври са 2678. Предполага се обаче, че те са между 3000 и 3500, тъй като има хора, които все още не знаят за заразяването. Над 85% от новите случаи са мъже, и то предимно правещи секс с мъже. Жените са 16 наето. Новодиатостицираните са на възраст между 20 и 40 години. Като се има предвид, че инфекцията се установява поне пет-шест години след рисковия акт, това означава, че някои от тях са се заразили на 15-16-годишна възраст. Най-много са носителите на вируса на СПИН в София, Пловдив и Варна. Освен това важно е да се знае, че аналният секс е много по-рисков от традиционния и е равностоен по опасност от заразяване с венозната употреба на наркотици.
- Защо е по-рисков?
- Защото всяка раничка е отворена врата за ХИВ вируса. Пикът на инфекцията в нашата страна е овладян, ние сме под средното за европейските страни ниво -5,8%, което ни нарежда на много по-добра позиция дори от Латвия и Естония, които обикновено ни сочат за пример в други сектори като държави от бившия соцлагер. Това е много добър резултат, постигнат от работата по контрол и превенция на инфекцията, както и от възможността хората да се изследват безплатно и анонимно в кабинети за тази цел в цялата страна. Като се има предвид това, се предполага, че към 2020 година случаите ще намалеят.
- Има ли симптоматика, по която човек може да се досети, че се е инфектирал с ХИВ вируса?
- Ясна и категорична симптоматика няма. В това се изразява и коварност на тази инфекция. При някои хора обаче има белези, по които може да се предположи, че нещо се случва в организма им. Това са симптоми като на настинка или грип - втрисания, висока температура, отпадналост, болки в мускулите, хрема и дори лека кашлица. Хората обаче не им обръщат внимание, защото човек всякога може да се
простуди. Единственият начин да се установи или отхвърли наличието на инфекцията е изследването.
- Колко време след инфектирането се проявяват симптомите?
- Обикновено след две-три седмици до един месец, след като човек се е заразил. Едва ли обаче някой ще ходи да се тества за ХИВ вируса след всяка проявена настинка.
- Какъв е прозоречният период, в който наличието на ХИВ вируса не може да бъде установено в човешкия организъм?
- Прозоречният период е около един месец. Затова и да се усетят грипоподобните симптоми в началото, наличието на вируса не може да бъде установено при изследване, направено по-малко от 30 дни след инфектирането, тъй антителата не са се появили.
- Ако тестът покаже серопозитивен, прави ли се втора, контролна проба?
- Във всички случаи се прави втора проба за по-сигурно, тъй като това е тежа диагноза и тя не може да бъде поставяна с лека ръка.
- Колко години след заразяването с ХИВ се развива болестта СПИН?
- При различните хора периодът е различен. Обикновено болестта се развива след шест-осем години. Това е безсимптомният период, след него те започват да се появяват. Те могат да бъдат лека, но постоянна или честа температура, нощно изпотяване, отслабване, увеличаване на лимфните възли, чести пневмонии и инфекции, кандидоза (гъбични заболявания), диария, Капоши саркома и себорея. Възможна е и туберкулоза. Във всички случаи те подсещат лекаря да поиска изследване за ХИВ. Целта е да не се стига до този момент, а да се открие инфекцията колкото се може по-рано. Затова се препоръчва на хората с рисково поведение и практики да се изследват по-често, дори мъжете, които правят секс с мъже, и венозно употребяващите наркотици да дават кръвни проби веднъж всяка година. Колкото по-рано започне лечението, толкова по-успешно е то. Затова и у нас имаме отлична здравна политика в това отношение, създадени са много кабинети за безплатно и анонимно изследване, където не само здравноосигурените, но и тези без здравни осигуровки могат да проверят своя здравен статус. Бременните също трябва да се изследват за ХИВ вируса.
- Безплатна ли е терапията за инфектираните с ХИВ вируса?
- Да, напълно безплатна е. Прилагат се над 30 медикамента в различни варианти и комбинации. Преди години на серопозитивните се налагаше да пият лекарства с шепи, което ги правеше подозрителни за колегите им. Сега вече в една таблетка са включени няколко медикамента, което е много удобно за прилагането на терапията. Независимо от това обаче по-добре човек да прави безопасен секс, а ако е имал полов акт с рисков партньор, да се изследва месец след това за ХИВ вируса.
Сподели с приятели: |